Съвременни мисии до Луната

[SAlexandrov]

Китай публикува нови снимки от Луната, заснети от лунохода Юту 2!

Снимка от повърхността на Луната, заснета от “Юту 2” по време на 50-тия лунен ден от началото на работата на мисията. Photo credit : CNSA

22 януари 2023 г. 13:30 ч.

Светослав Александров. По случай днешното настъпване на Лунната нова година, космическата агенция на Китай публикува нови снимки и представи последните новини от съвременната мисия “Чанг’e 4”, която работи на обратната страна на Луната. Мисията включва луноход на име “Юту 2”, като названието “юту” означава “нефритен заек” – тематично, тъй като сме Годината на водния заек.

Китай съобщи, че станционарният апарат “Чанг’e 4” и луноходът “Юту 2” се събудиха след мразовитата лунна нощ съответно на 15-ти и 16-ти януари, с което започна 51-вият работен лунен ден за мисията. Напомням на читателите, че едно денонощие на Луната е равно на 29.5 земни дни, т.е. един ден и една нощ на лунната повърхност траят приблизително две седмици. “Чанг’e 4” кацна на естествения ни спътник на 3 януари 2019 г., като през последните 4 години луноходът е пропътувал 1 500 метра и е изпратил 940.1 GB научни данни.

На 18-ти януари, докато “Юту 2” достигаше работния пункт, обозначен като LE05103, панорамната камера засне 360-градусова панорама:

Панорамно изображение, заснето от “Юту 2” на 18-ти януари тази година. Photo credit : CNSA

Ясно се виждат оставените от лунохода следи.

Ето още фотографии, заснети от “Юту 2” на сутринта на 51-вия лунен ден от началото на мисията (т.е. на 18 януари 2023 г.):

Снимки, заснети от “Юту 2” на 18-ти януари тази година. Photo credit : CNSA

Вляво – подробна снимка на следите на лунохода, в центъра – камък, разположен на около 4 метра от “Юту 2” с дължина 25 сантиметра, вдясно – кратер с диаметър 5 метра, разположен на около 37 метра от лунохода.

Ето още фотографии, публикувани от екипа на мисията:

Снимка, заснета от “Юту 2” по време на 47-мия работен ден. Photo credit : CNSA Снимка, заснета от “Юту 2” по време на 49-тия работен ден. Photo credit : CNSA

Ли Хунлай, ръководителят на третата фаза от научната програма на мисията, съобщи, че големият кратер (вж. снимката в началото на тази статия) представлява една от любимите местности за екипа. Космическият сблъсък, който е довел до формирането на кратера, е издълбал материал дълбоко от вътрешността на Луната. Заради хилядолетното излагане на суровите космически условия лунните местности (планини, склонове) като правило са с изгладени повърхности. Но на снимката на този кратер се вижда, че по ръба му има грануловани и ръбести скали, което е показател, че се е формирал сравнително наскоро.

Снимка, заснета от “Юту 2” по време на 49-тия работен ден. Photo credit : CNSA

По време на 49-тия работен ден, докато “Юту 2” се придвижваше към работния пункт LE04905, камерата бе насочена към лунната далечина. Близо до хоризонта е ръбът на гигантския кратер Фон Карман.

Китай се подготвя за втория етап от лунната си изследователска програма. Догодина ще бъде изстрелян комуникационният спътник “Чьечиао 2”, който ще служи за предаването на данни от Земята до повърхността на Луната. Започвайки от 2025 г. ще започне изстрелването на мисиите “Чанг’e 6”, “Чанг’e 7” и “Чанг’е 8”.

Всички тези изследователски проекти са роботизирани. Но междувременно китайците разработват свръхтежката ракета “Лонг Марч 9”, която ще конкурира възможностите на “Спейс Лонч Систъм” и дори на “Старшип”. Нейният дебют е насрочен за 2029 година и ако той е успешен, първите китайски пилотирани лунни мисии ще са факт в началото на 30-те.

Източник: Sina

https://cosmos.1.bg/space/2023/01/22/yutu-2-updates/

[SAlexandrov]

НАСА показа фалшивата Луна, където се тестват новите мисии

Това не е Луната, а Lunar Lab and Regolith Testbed, където се тестват новите лунни мисии на НАСА. Photo credit : NASA

2 февруари 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. С възобновяването на мисиите до Луната НАСА има нужда от място, където може да изпитва новите инструменти, луноходи и бъдещи спускаеми апарати. Това е особено важно днес, когато се отправяме към полярните региони, които са много по-различни от терена, изучаван от астронавтите в хода на програмата “Аполо”. Там Слънцето никога не изгрява над главите, понякога е на нивото на очите и сенките са дълги. Ето защо НАСА разполага с “фалшива Луна” – съоръжение в центъра Еймс, което е почти перфектен симулатор на лунните условия.

Официалното название на “фалшивата Луна” е Lunar Lab and Regolith Testbed. Съоръжението работи от 2009 година насам. В началото е конструирано малко помещение с размери 4 на 4 метра и дълбочина 0.5 метра, пълно с осем тона JSC-1A – имитатор на лунен грунд, тъмносив на цвят.

Наскоро към съоръжението бе добавено и още по-голямо помещение с над 20 тона имитатор, размери 19 на 4 метра и дълбочина 0.3 метра.

Понякога изследователите полагат тежък труд с помощта на ръчни инструменти, за да изваят, възможно най-точно обектите, които ще бъдат посетени от луноходите и астронавтите. Сред тях са опасности като тъмни ями и кратери. Добавят се скали и отломки, за да могат да се изимитират реалните места, които съвременни мисии на НАСА като “Лунър Риконисънс Орбитър” снимат от орбитата на Луната.

Една от характеристиките, които правят “фалшивата Луна” на НАСА толкова уникална, са ярките лампи, които точно имитират слънчевите лъчи. Учените могат да възпроизведат светлинните условия на Луната на интересните места като полюсите в определени времена – сегашно, бъдеще или минало.

Именно там се тества новият луноход на НАСА “Вайпър”, който е насрочен да бъде изстрелян догодина. Екипът на мисията иска да провери доколко добре работят собствените му източници на осветление и камерите за избягване на препятствия, докато луноходът картографира Южния полюс.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/02/02/nasa-moon-simulator/

[SAlexandrov]

Китай: извън всякакво съмнение е, че ще стъпим на Луната преди 2030 г.

Спускаемият апарат на “Чанг’e 4” – съвременната роботизирана мисия на Китай на обратната страна на Луната. Photo credit : CNSA/CLEP

29 май 2023 г. 20:00 ч.

Светослав Александров. В навечерието на изстрелването на пилотирания космически кораб “Шенчжоу 16” Китай заяви, че няма никакъв спор, че китайски астронавт ще стъпи на повърхността на Луната ПРЕДИ 2030 година. Доскоро плановете предвиждаха лунното кацане да е факт около или малко след 2030.

“Китайците ще стъпят на Луната преди 2030 година. Няма съмнение относно това”, каза Ву Вейрен, ръководителят на лунната програма.

Предвижда се да се използва вече съществуващите ракети, които да изстрелят архитектурата за лунна мисията – това са “Лонг Марч 2Ф”, понастоящем използвана за изпращането на кораби “Шенчжоу” в орбита, и тежкотоварната “Лонг Марч 5H”, която вероятно ще се ползва за извеждането на лунния модул и транслунната степен. Това е особено важна промяна – Китай няма да чака да бъде разработена новата свръхтежка ракета “Лонг Марч 9”, която ще конкурира “Старшип” и която ще проведе дебютния си роботизиран полет през 2029 или 2030 полет. Ако се разчита на “Лонг Марч 9”, забавянията ще са съществени.

https://cosmos.1.bg/space/2023/05/29/china-2030-moon/

[genefan]

Преди 10 часа, SAlexandrov said:

Китай: извън всякакво съмнение е, че ще стъпим на Луната преди 2030 г.

Спускаемият апарат на “Чанг’e 4” – съвременната роботизирана мисия на Китай на обратната страна на Луната. Photo credit : CNSA/CLEP

29 май 2023 г. 20:00 ч.

Светослав Александров. В навечерието на изстрелването на пилотирания космически кораб “Шенчжоу 16” Китай заяви, че няма никакъв спор, че китайски астронавт ще стъпи на повърхността на Луната ПРЕДИ 2030 година. Доскоро плановете предвиждаха лунното кацане да е факт около или малко след 2030.

“Китайците ще стъпят на Луната преди 2030 година. Няма съмнение относно това”, каза Ву Вейрен, ръководителят на лунната програма.

Предвижда се да се използва вече съществуващите ракети, които да изстрелят архитектурата за лунна мисията – това са “Лонг Марч 2Ф”, понастоящем използвана за изпращането на кораби “Шенчжоу” в орбита, и тежкотоварната “Лонг Марч 5H”, която вероятно ще се ползва за извеждането на лунния модул и транслунната степен. Това е особено важна промяна – Китай няма да чака да бъде разработена новата свръхтежка ракета “Лонг Марч 9”, която ще конкурира “Старшип” и която ще проведе дебютния си роботизиран полет през 2029 или 2030 полет. Ако се разчита на “Лонг Марч 9”, забавянията ще са съществени.

https://cosmos.1.bg/space/2023/05/29/china-2030-moon/

Тогава най-сетне ще се реши въпроса били ли са американците на Луната 1969, когато даже сега са твърде предпазливи да го направят. Тъй като това са китайци, няма да се трудят да фалшифицират предишни прилунявания, както може да се случи, ако само американци отидат там, ами ще са щастливи да ги изобличат.
Искам само да съм жива дотогава да видя резултата, защото с тези непрекъснати отлагания, може да се случи за 100 годишнината от първото.

[SAlexandrov]

Преди 1 час, genefan said:

Тогава най-сетне ще се реши въпроса били ли са американците на Луната 1969, когато даже сега са твърде предпазливи да го направят. Тъй като това са китайци, няма да се трудят да фалшифицират предишни прилунявания, както може да се случи, ако само американци отидат там, ами ще са щастливи да ги изобличат.
Искам само да съм жива дотогава да видя резултата, защото с тези непрекъснати отлагания, може да се случи за 100 годишнината от първото.

 

Китайците отдавна потвърдиха, че НАСА са били на Луната, но няма кой да чете:

https://cosmos.1.bg/space/2018/01/26/2018-china-lunar-ranging-experiment/

https://cosmos.1.bg/space/2020/07/08/2020-china-moon-landing-strange-material/

И Индия го направи:

https://cosmos.1.bg/space/2021/09/03/2021-india-chandrayaan-2-photographs-apollo-11/

Няма кой да чете, да. 

[Warlord]

То още руснаците го потвърждават, при това в разгара на Студента война.

[genefan]

Преди 3 часа, SAlexandrov said:

 

Китайците отдавна потвърдиха, че НАСА са били на Луната, но няма кой да чете:

https://cosmos.1.bg/space/2018/01/26/2018-china-lunar-ranging-experiment/

https://cosmos.1.bg/space/2020/07/08/2020-china-moon-landing-strange-material/

И Индия го направи:

https://cosmos.1.bg/space/2021/09/03/2021-india-chandrayaan-2-photographs-apollo-11/

Няма кой да чете, да. 

Това може да се достави автоматично, както луноходите. А потвърждаването на руснаците може да е в отговор за някои техни разтегляния на истината.

[Warlord]

Преди 52 минути, genefan said:

Това може да се достави автоматично, както луноходите. А потвърждаването на руснаците може да е в отговор за някои техни разтегляния на истината.

Радиолюбители от целия свят са улавяли и следяли разговорите между космонавтите на Луната и Хюстън в реално време. Освен това не надценяваш ли леко автоматиката и възможността за дистанционно управление на апаратите от 60-те? Спускаемият лунен модул Ийгъл е пилотируем, няма как сам да се отдели от Колумбия, да кацне меко, да постави плочата и знамето, да събере 20+ кг камъни, да излети обратно и успешно да се скачи повторно с командния модул. Изоставените роувъри на лунната повърхност от този период, също не са можели да се карат сами, като съвременните. 

Редактирано Май 30, 2023 от Warlord

[SAlexandrov]

Преди 9 часа, genefan said:

Това може да се достави автоматично, както луноходите. А потвърждаването на руснаците може да е в отговор за някои техни разтегляния на истината.

 

Много неща "могат" да се направят. То може и Луната да е холограма. Или светът да не съществува, а ние да сме в симулационни камери със заврян кабел в задника. 

Тези дискусии са дъвкани и предъвкани. Не мисля, че някой има интерес да спори с вас, нито да ви убеждава. Конспиративните теории не са предмет на дискусия тук. Истинността на лунните кацания е утвърден факт, който се признава от всички космически агенции и институции в цял свят. Просто трябва да се чете. 

[genefan]

Преди 7 часа, SAlexandrov said:

 

Много неща "могат" да се направят. То може и Луната да е холограма. Или светът да не съществува, а ние да сме в симулационни камери със заврян кабел в задника. 

Тези дискусии са дъвкани и предъвкани. Не мисля, че някой има интерес да спори с вас, нито да ви убеждава. Конспиративните теории не са предмет на дискусия тук. Истинността на лунните кацания е утвърден факт, който се признава от всички космически агенции и институции в цял свят. Просто трябва да се чете. 

Вижте сега, аз изобщо не съм привърженик на конспиративните теории, затова съм на този форум, Рационалното общество и т.н. Боря се с всякакви антинаучни теории. Но виждам нещо подозрително в това дали американците са били на Луната не в това дали флагът се е веел или не, а в упоритото им нежелание да пратят втора пилотирана експедиция.
Не съм сигурна какъв им е проблема, но сигурно имат някакъв. Може да са фейквали само първото прилуняване на Армстронг, защото са мислели, че руснаците могат да ги изпреварят. Чак като става ясно, че те няма да се справят, прекратяват полетите или фейковете. Нали и за полета на Гагарин се спекулира, че не е първия, но след това си има други.
В момента те определено си "влачат краката" и обявяват полети само като видят, че съперниците им китайци и частници могат все пак да успеят. Истината ще се разбере само в компетишъна, но кога? До 2035 година повечето свидетели на кацането през 1969 няма вече да са живи.

Редактирано Май 31, 2023 от genefan

[SAlexandrov]

Преди 4 часа, genefan said:

Но виждам нещо подозрително в това дали американците са били на Луната не в това дали флагът се е веел или не, а в упоритото им нежелание да пратят втора пилотирана експедиция.

Изпратили са ДЕВЕТ пилотирани експедиции, от които ШЕСТ са били с кацане. Каква "втора" пилотирана експедиция? Има цяла поредица в края на 60-те и 70-те години.

Какво означава упорито нежелание? Последните 30 години НАСА беше фокусирана върху Международната космическа станция (10 години строеж и 20 експлоатация), която изяжда много пари. След пенсионирането на совалките започна подготовката за новите лунни мисии. Първата от тях, Артемис 1, летя миналата година като безпилотна проба на кораба. Догодина или 2025 корабът ще лети с хора. Къде видяхте това упорито нежелание? 

Не знам как казвате... 

Преди 4 часа, genefan said:

боря се с всякакви антинаучни теории.

...

а после изпльосвате:

Цитирай

 

Може да са фейквали само първото прилуняване на Армстронг, защото са мислели, че руснаците могат да ги изпреварят. Чак като става ясно, че те няма да се справят, прекратяват полетите или фейковете. 

 

 

Това е абсурдно и показва тотално непознаване на космическата история. Руската ракета Н1 аварира на 21 февуари и на 3 юли 1969 година, а няколко седмици по-късно САЩ изпраща човек на Луната. Още тогава става ясно, че СССР са загубили надпреварата и няма как да ги изпреварят. Каква е тази засилка да фейкват, когато надпреварата е вече изгубена? 

Цитирай

Нали и за полета на Гагарин се спекулира, че не е първия, но след това си има други.

Ми и след полета на Армстронг има други - Аполо 12, Аполо 14, Аполо 15... А иначе полетът на Гагарин е проследен от ЦРУ и също утвърден. 

 

Цитирай

В момента те определено си "влачат краката" и обявяват полети само като видят, че съперниците им китайци и частници могат все пак да успеят. Истината ще се разбере само в компетишъна, но кога?

 

Истината отдавна се е разбрала, защото и Индия, и Китай пратиха мисии до Луната и документираха останките от Аполо, но очевидно някой не е чел. 

Сериозно - или се запознайте с космическата история, или спрете да ни губите времето. Без да претендирате, че "се борите с псевдонауката". Сега не се борите - а я разпространявате. 

[genefan]

Това, че една съветска ракета е гръмнала, не значи, че те ще се откажат от надпреварата, и тогава американците още е нямало как да го знаят.

Освен това, американците не бяха на вълна станции, а по-скоро Съюза. Американците се втурнаха в Далечния Космос, не знам колко експедиции на Марс и по-далеч. Планираха скорошна обитаема станция на Марс, даже набираха доброволци, които няма да се връщат на Земята. Само че как ще стане това, без предварително да потренират на Луната, където все пак може да се прати помощ в реално време. 
30 години ни убеждаваха, че на Луната вече няма какво да се прави, всичко било изследвано. Чак като китайците обявиха своя програма, тогава и те се принудиха да излязат със своя. Вярно, че не следя отблизо събитията, но ясно си спомням, че когато китайската ракета гръмна, преди 10-на години, американците също решиха да затворят програмата, защото им било много скъпо.

Само че оттогава се появиха и частниците, отначало и аз мислех, че е реклама на няколко билионера, но после се оказа, че не ти е необходим бюджета на голяма държава да пратиш хора на Луната. Положението стана неудържимо, и държавната американска програма вече нямаше никакви оправдания да не действа.
Относно "доказателствата", които били уж намерили индисйки  и пр. орбитални станции, аз не съм виждала лично нито една снимка. Че има останки на Луната, има, ама на големи части, които може да са паднали или пратени автоматично. Някакви снимки на човешки стъпки? Щото американците били "загубили" оригиналните филми снимани на Луната.
 

[SAlexandrov]

Преди 6 минути, genefan said:

Щото американците били "загубили" оригиналните филми снимани на Луната.

 

Егати, хем твърдите, че се борите с дезинформацията, хем си служите с аргументите на дезинформацията. Отдавна не бях виждал истински конспиролог, но всички се познавате - "принципно се боря с псевдонауката, НО". Като по калъп сте изваяни.

Но единствено се иска човек да прочете нещо. Цитат:

https://cosmos.1.bg/space/2016/01/29/2015-apollo-tapes/

Цитирай

НАСА не е загубила обикновена магнетофонна лента или видеокасета. В случая дори не става въпрос точно за загубена информация – снимките, видеозаписите, лунните скали от “Аполо 11” съществуват. Снимките и видеозаписите са съхранени, размножени са и всички сме ги виждали. Това, което липсва е само едно нещо – SSTV копието. Загубен е специфичен видеосигнал във формат SSTV. Става въпрос за високо специализирана лента, която може да бъде възпроизведена само със специална апаратура с размер на два фризера. Говорим за апаратура, която е на 40 години, която не е мобилна, която е била произведена само в няколко копия. Не е имало серийно производство. Дори и въпросната SSTV лента да не беше загубена, нямаше гаранция, че щеше да се намери начин да бъде възпроизведена отново, тъй като апаратурата за възпроизвеждане вече не съществува. А защо е била загубена – най-вероятно лентата е била използвана и презаписвана отново и отново при по-нататъшни мисии.

 

Що се касае до това:

Преди 11 минути, genefan said:

Че има останки на Луната, има, ама на големи части, които може да са паднали или пратени автоматично. Някакви снимки на човешки стъпки?

 

Човешките стъпки могат да се виждат от орбита. Различават се от гумите на лунохода. Може да твърдите, че не сте виждали снимки, въпреки че ви беше показана една от Индия. Може да сте виждали, но да не разполагате с нужния капацитет да ги разтълкувате. Може и просто да сте виждали да не им вярвате. Но стъпките се виждат (долу качих един прикачен файл).

Но защо ли си губя времето? Вие сте от хората "принципно не вярвам в псевдонаука, НО". 

 

 

[Warlord]

За това сигурно ще кажат, че лунният модул просто ги е разхвърлял от високо тия предмети по повърхността и после в полет е издълбал следите от стъпките и роувърите, с помощта на някакави висящи изкуствени крачета  

[SAlexandrov]

Преди 8 минути, Warlord said:

За това сигурно ще кажат, че лунният модул просто ги е разхвърлял от високо тия предмети по повърхността и после в полет е издълбал следите от стъпките и роувърите, с помощта на някакави висящи изкуствени крачета  

 

И това съм го чувал... То това е проблемът с хората "принципно се боря срещу псевдонауката, НО". Решили са предварително в какво да си вярват и колкото и да ги убеждаваш, никога няма да се убедят в обратното. Дори и да ги изстреляш с ракета да видят Луната. 

За целия си 20-годишен стаж като популяризатор никога, нито в англоезичните, нито в българоезичните сайтове не съм видял един-единствен човек, който като е видял истината е повярвал на нея. Познавам само един - личен познат, който се обърна - но той учеше физика в СУ и аз го пратих в института по космически изследвания в БАН да разпита дали са стъпвали на Луната. Как са го убеждавали, какво са го правили - не знам, но се върна вярващ

[genefan]

Преди 1 минута, Warlord said:

За това сигурно ще кажат, че лунният модул просто ги е разхвърлял от високо тия предмети по повърхността и после в полет е издълбал следите от стъпките и роувърите, с помощта на някакави висящи изкуствени крачета  

Мисля казах, че не отричам американците да са били изобщо на Луната, но вярвам, че имат някаква сериозна причина да не искат да ходят пак там. 
Впрочем, руснаците също пратиха автоматичен луноход, от който сигурно се виждат следи, даже донесоха лунна почва, наистина не с килограми. Така че следи от  вериги на buggy по принцип не са доказателство.

[SAlexandrov]

Преди 4 минути, genefan said:

Впрочем, руснаците също пратиха автоматичен луноход, от който сигурно се виждат следи, даже донесоха лунна почва, наистина не с килограми. Така че следи от  вериги на buggy по принцип не са доказателство.

Фактите имат значение, но Егоров ни напомня, че подходът ни към търсенето на истината винаги трябва да отчита всички доказателства заедно, а не поотделно. Изолираният подход не работи, тъй като на всеки аргумент може да се представи контрааргумент. Например – астронавтите на НАСА поставят ретрорефлектор, който отразява изпратените от Земята лазерни лъчи. СССР правят същото с “Луноход 2”. Астронавтите събират множество проби от лунния грунд и ги доставят на Земята. Съветските станции от серията “Луна” правят същото, при това в безпилотен режим. Аргументите и техните контрааргументи сами по себе си не ни помагат да открием истината. Но ако вземем предвид доказателствата като съвкупност – събраните скали, тяхното разнообразие, оставените на Луната научни инструменти, множеството висококачествени снимки, заснети от различни и отдалечени на огромно разстояние една от друга местности, изобилието от научни данни … тогава ние ще разберем, че няма как всичко това да е било постигнато от роботизирана програма.

https://cosmos.1.bg/space/2020/07/09/2020-lyudi-na-lune-otziv/

Освен книгата "Люди на Луне", препоръчвам да се запознаете с независимите доказателства:

Независими доказателства, че човек е бил на Луната!

На снимката – астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA

9 февруари 2016 г. 21:53 ч.

Светослав Александров. Както е видно от горепосочените линкове, публикувани са твърде много статии за пилотираните мисии на НАСА “Аполо” и предполагаемата фалшификация. Остана да разгледаме темата за независимите доказателства, че човек е бил на Луната.

Това заслужава отделна статия. Много хора разсъждават така: “Само американците уж са изпращали хора на Луната. Само САЩ единствени го твърдят. Никой друг не е бил. Как да можем да им вярваме на тия американци, като лъжат толкова много?” Е, в тая статия разгръщам тезата, че пилотираните лунни кацания не са просто някакво си твърдение на НАСА. То може да бъде потвърдено от множество независими източници. Е, ако сте от хората, които смятат, че няма нищо независимо, че целият свят е един гигантски конспиративен цирк и всички живеем в матрицата, не мога да ви помогна.

Едно обаче е ясно – примерите, които давам по-долу, няма да ги откриете в нито един конспиративен сайт. Защото са прекалено неудобни за привържениците на конспиративни теории.

 

Повечето хора имат в главата си следната изкривена картина за лунните мисии: “Първо руснаците изстреляха спътник, след това пратиха Гагарин, после в надпреварата се включиха американците, уж ги изпревариха и някак изведнъж пратиха човек на Луната”. Това е доста опростен вариант на историята на космическата надпревара. Не е вярно, че в един момент руснаците са изостанали до такава степен, че когато САЩ са започнали да изпращат хора към Луната, руските учени и инженери са стояли със скръстени ръце. Напротив – те до последно са се опитвали да извоюват решаваща победа на лунна територия.

Във Великобритания има обсерватория, известна под името Джодрел-Бенк и хората, работещи в нея, са първите независими свидетели на лунното кацане, на които ще обърнем внимание. През 60-те години екипът на обсерваторията, начело със сър Бърнард Ловъл, се занимава с това да проследява космическите мисии на САЩ и СССР. В онзи съдбовен ден, на 21 юли 1969, астрономите не проследяват единствено спускането на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин към лунната повърхност. Заедно с тях към Луната се спуска и един неканен гост.

Това е автоматичната лунна станция на СССР “Луна 15”. Последният отчаян опит на СССР да измъкне победа от лунната надпревара преди провеждането на мисия “Аполо 11”. За съжаление съветските учени не успяват да разработят аналог на голямата ракета “Сатурн 5”. Тяхната гигантска ракета “Н1” извършва четири полета и всичките завършват с пълен провал. Ясно е – липсата на голяма ракета няма да позволи на СССР да изпрати човек на Луната преди САЩ.

Но мисия “Луна 15”, макар и безпилотна, може да извърши двупосочен полет по трасето Земя-Луна-Земя.  Ръководителите на проекта очакват тя да осъществи меко кацане на Луната, да вземе проби от почвата на лунната повърхност, да излети отново и да се отправи към Земята заедно с пробите. Американските астронавти ще вземат лунни скали и ще ги доставят на Земята, но СССР ще свърши същата задача, като единствената разлика е, че ще е в роботизиран вариант.

Радиотелескопът Ловъл на обсерватория Джодрел-Бенк проследява в реално време както мисия “Аполо 11”, така и “Луна 15”. Британците с изненада откриват, че “Луна 15” променя орбитата си така, че да кацне в близост до мястото на кацане на “Аполо 11” (източник). Явно съветските специалисти искат да демонстрират пред американските, че и те го могат! Но данните от телескопа показват, че скоростта на съветската станция към момента на кацането е твърде висока и тя ще се разбие. Така и става. Съветските инженери и учени не успяват да постигнат скромна победа в този ден. Обратно, телескопът Ловъл успява да проследи и да потвърди успешното кацане на модула “Ийгъл” на Армстронг и Олдрин.

Всичко това повдига въпроса – ако от НАСА са фалшифицирали мисията във филмово студио, защо от СССР не просто не са опровергавали лъжата, но наместо това отчаяно са се борили до последно, по спортсменски, да успеят да откраднат част от победата? Защо са се мъчили да изстрелят автоматична станция до Луната точно в този момент?

Ами всъщност истината е следната – и двете държави са били въвлечени в истинско съревнование, което кулминирало с реално и автентично кацане на човек на лунната повърхност. Руснаците не отричат това. Даже руският космонавт Алексей Леонов, който първи излиза в открития космос със скафандър и който специалистите на СССР подготвят да изпратят да направи първи стъпки на лунната повърхност, не го отрича. Нещо повече – той казва следното: Само невежи хора могат да вярват, че човек не е бил на Луната (източник).

Специалистите от Джодрел-Бенк не са единствените, които успяват да засекат сигналите от “Аполо 11”. Успяват да го направят и най-обикновени хора. Такъв е американецът Лари Бейсингър (източник). Оказва се, че и с достъпна по това време радиотехника е възможно да се прослушат сигналите от Луната. Сигналът, който Бейсингър улавя, определено идва от Луната и ако антената не е точно насочена към нея, той се губи. Докато Бейсингър прослушва лунните сигнали, съпругата му и дъщеря му гледат кацането по телевизията. Благодарение на този експеримент не просто е доказано, че сигналите са автентични – но и че предаването, което се излъчва по телевизията, е със забавяне от около 10 секунди – в случай че се случи нещо извънредно, което трябва да наложи незабавно прекъсване на предаването. Точно така, Бейсингър е един истински свидетел на кацането в реално време, докато телевизионните зрители го гледат с известно закъснение.

В рамките на периода между 1957 и 1975 година 20-метровата антена в обсерваторията Бохум (източник), намираща се на територията на Западна Германия, е попадала често в новинарските емисии, защото е прихващала сигнали от съветските и американските космически мисии. Директорът на обсерваторията по това време е Хайнс Камински и той потвърждава автентичността на мисиите. По време на мисия “Аполо 11” Луната се е намирала над хоризонта в момента на кацането на модула “Ийгъл”, но под хоризонта по време на лунната разходка. Поради тази причина обсерваторията е прихванала успешно радиосигналите по време на самото кацане и е успяла да потвърди, че пилотиран космически апарат е достигнал до лунната повърхност, но не е имала възможност да запише сигналите от самата разходка.

При по-нататъшни мисии обаче обсерваторията е успяла да прихване данни от астронавтите на лунната повърхност, включително техния глас и биомедицинските данни. Прихванати са части и от телевизионните излъчвания на луноходите.

И това ли не ви е достатъчно? Испанската обсерватория Фресневиля е успяла да прихване първите снимки от обратната страна на Луната, изпратени от космическия кораб “Аполо 8” (източник).

Радиолюбителят Свен Гран има доста подробно описание как е успял да проследи радиосигналите от мисия “Аполо 17” с достъпна за това време техника (източник). Гран е успял да прихване телеметричния сигнал от спускаемия модул на повърхността на Луната около 80 минути след кацането. Освен от лунния модул е бил прихванат и сигнал от командния модул в окололунна орбита.

Не само радиотелескопи са били в състояние да проследяват пътя на корабите “Аполо” от Земята до Луната. Било е възможно да се правят и оптични наблюдения! Както днес наблюдаваме множество изкуствени спътници и “Международната космическа станция”, така и корабите “Аполо” не са били скрити от земните наблюдатели. Известно количество астрономически снимки на мисиите “Аполо” са публикувани на следния уебсайт: http://www.astr.ua.edu/keel/space/apollo.html
Полетът на “Аполо 8” е бил наблюдаван с особено голям интерес. Наблюдавани са различни етапи от пътя, включително запалването на транслунните степени и вмъкването на кораба в траектория, която го е извела на път към естествения ни спътник. Освен “Аполо 8”, наблюдавани са и са правени снимки и на други космически кораби – “Аполо 11”, “Аполо 13”, “Аполо 14”. По време на голямата авария при “Аполо 13” снимки, направени от наземни астрономи, са били от полза за спасяването на екипажа на кораба.

И до ден днешен могат да се видят следите, оставени от космическите кораби “Аполо”. Съвременната американска мисия “Лунър Риконисънс Орбитър” със своята мощна камера успя да фотографира останките от долните степени на спускаемите лунни модули. Въпреки че автоматичните станции на Япония и Индия “Кагуя” и “Чандраян” нямаха толкова мощни камери като американската мисия, те все пак успяха да заснемат следи от работата на двигателите на модулите под форма на бели региони. А пък на базата на орбиталните снимки от “Кагуя” бе потвърдено, че районът на кацане на “Аполо 17” изглежда по същия начин, както се вижда и от японската мисия (източник).

Тези и още много свидетелства на мисиите “Аполо” са категорично доказателство, че те са били реални.

Няма спор в академичната общност, че човек е стъпвал на Луната.

https://cosmos.1.bg/space/2016/02/09/2016-nezavisimi-dokazatelstva/

[др-бр]

Преди 1 час, genefan said:

Мисля казах, че не отричам американците да са били изобщо на Луната, но вярвам, че имат някаква сериозна причина да не искат да ходят пак там. 
Впрочем, руснаците също пратиха автоматичен луноход, от който сигурно се виждат следи, даже донесоха лунна почва, наистина не с килограми. Така че следи от  вериги на buggy по принцип не са доказателство.

За "сериозната причина" да не искат да бъдат там, просто трябва да се прочете малко по-подробно историята на космическите изследвания.Какви колосални разходи и усилия са изразходвани за програмата Аполо и ЗАЩО са направени. В крайна сметка какво се е целяло с тях. Тогава ще се види, че след постигането на целите, които в основата си са пропагандни и политически,при неуспеха на съветската лунна програма и при спадането на обществения интерес(във филма "Аполо 13" добре бяха показали как никоя телевизия не  искаше да предава включването на астронавтите от орбита) естествено се е поставил въпросът защо да продължи харченето на колосални средства за Луната. Появява се идеята за совалката, която уж трябва да осигури висока честота на полети, да извежда граждански товари, а и да изпълнява воени задачи, на  много по-ниска цена. В крайна сметка тези цели не са изцяло постигнати, но това няма значение. Решението за спиране на програмата Аполо не е бързо и лесно. Дори вече е била подготвена следващата мисия и избрани съответните астронавти, когато мандалото е хлопнало. И фокусът е променен.
Виж, ако руснаците бяха първи или дори бяха кацнали след американците загубилата първенството страна щеше да се стреми към нов реванш, който щеше да е я база на Луната, която би имала и военна функция, я полет до Марс.....Просто космонавтиката е следвала политиката и държи бурния си възход за кратък период именно на глобалното противопоставяне.

[genefan]

Преди 16 минути, др-бр said:

За "сериозната причина" да не искат да бъдат там, просто трябва да се прочете малко по-подробно историята на космическите изследвания.Какви колосални разходи и усилия са изразходвани за програмата Аполо и ЗАЩО са направени. В крайна сметка какво се е целяло с тях. Тогава ще се види, че след постигането на целите, които в основата си са пропагандни и политически,при неуспеха на съветската лунна програма и при спадането на обществения интерес(във филма "Аполо 13" добре бяха показали как никоя телевизия не  искаше да предава включването на астронавтите от орбита) естествено се е поставил въпросът защо да продължи харченето на колосални средства за Луната. Появява се идеята за совалката, която уж трябва да осигури висока честота на полети, да извежда граждански товари, а и да изпълнява воени задачи, на  много по-ниска цена. В крайна сметка тези цели не са изцяло постигнати, но това няма значение. Решението за спиране на програмата Аполо не е бързо и лесно. Дори вече е била подготвена следващата мисия и избрани съответните астронавти, когато мандалото е хлопнало. И фокусът е променен.
Виж, ако руснаците бяха първи или дори бяха кацнали след американците загубилата първенството страна щеше да се стреми към нов реванш, който щеше да е я база на Луната, която би имала и военна функция, я полет до Марс.....Просто космонавтиката е следвала политиката и държи бурния си възход за кратък период именно на глобалното противопоставяне.

Това го разбирам добре, ама си е валидно за преди 50г.  Защо обаче не искаха да пратят нов пилотиран полет след 40г, когато цената ще е много по-малка, а почнаха да се пънят страни с по-малко пари и най вече опит. Защо се хвърляха ресурси за Марс, а Луната бе напълно игнорирана. Нали на Марс е почти толкова трудно да се живее, а поне на първо време е много по - скъпо и рисково да се праща всичко на огромни разстоятия.

[др-бр]

Преди 52 минути, genefan said:

Това го разбирам добре, ама си е валидно за преди 50г.  Защо обаче не искаха да пратят нов пилотиран полет след 40г, когато цената ще е много по-малка, а почнаха да се пънят страни с по-малко пари и най вече опит. Защо се хвърляха ресурси за Марс, а Луната бе напълно игнорирана. Нали на Марс е почти толкова трудно да се живее, а поне на първо време е много по - скъпо и рисково да се праща всичко на огромни разстоятия.

Причините пак са политически и организационни. НАСА получава бюджет от американския законодател. Трябва да има политическа воля да се заделят нужните средства, а и желание от самата организация и балансиране между многото различни програми. А ангажиментът с ЛУната не е нещо, което приключва за няколко години с едно или две кацания там. В това няма да има смисъл Като се иде там, трябва да се остане. Само че отново какво ще се постигне с това? Защо да го правим? Трябва сериозно планиране за много години напред. Десетилетия фокусът беше МКС. Паралелно различни други скъпи и сложни програми като Хъбъл, роботизирано изследване на  Марс....Сътресенията свързани с прекратяването на програмата Спейс шатъл.
Трябва държавата политически да се ангажира с това, както с програмата Аполо. В тази връзка програмата Артемис е стартирана от от Тръмп 2017 г. Но пък тя е предшествана от програмата constellation, стартирана по времето на Буш, младши, в която се съдържа като цел и ново кацане и ОСТАВАНЕ на Луната. След това Обама я прекратява поне в по-голямата си част.  Отчетено е сериозно надхвърляне на бюджета без сериозни резултати. Същото може да се каже и за програмата Артемис, където разходите са умопомрачителни, а усточивостта на СЛС под въпрос. Но в случая явно има политическа воля да се работи по нея. 
Та явно Луната съвсем не е забравена и по връщането там се работи поне от двайсетина години. Но това е процес, който зависи от много фактори и политическа воля . Както се вижда   хич не е и евтин и явно е ограничаван от проблеми в самата НАСА, поддоставчиците и съображения, които си чисто политически и лобистки.
В същото време какво имаш предвид под хвърляне на ресурси за МАрс? Аз поне не съм чувал за програма на НАСА за кацане там? Това са идеи на Мъск. А както е тръгнало  ще е най-добре да му дадат карт бланш да си действа по тях. На МАрс действат доста успешни роботизирани мисии. Но за тях са изхарчени трошици в сравнение с програмата Артемис. Само изстрелването на SLS струва 4 милиарда всяко.

Редактирано Май 31, 2023 от др-бр

[SAlexandrov]

На следващата китайска мисия до Луната ще има европейско участие

Панорамна снимка на Луната, заснета от предишната спускаема мисия на Китай “Чанг’e 5”. Photo credit : CNSA/CLEP

14 юни 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Европейската космическа агенция (ESA), френската космическа агенция (CNES) и Китайската национална космическа администрация (CNSA) подписаха споразумение за сътрудничество. Като резултат следващата китайска лунна мисия “Чанг’e 6”, която ще излети през 2024 г., ще е оборудвана с европейски инструменти.

Задачата на “Чанг’e 6” е да вземе проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята. Европейската космическа агенция ще осигури на тази мисия анализатор за изучаване на йони с отрицателен заряд, а френската – детектор за измерване на газ радон и неговите разпадни продукти.

Последната китайска мисия до Луната “Чанг’e 5” кацна на видимата ѝ страна през 2020 г., взе около 1 731 грама проби от скалите и грунда, след което излетя и се завърна на Земята.

Европейската космическа агенция е и сериозен партньор на НАСА в програмата “Артемис”. Космическият кораб “Орион”, който миналата година обиколи Луната и се завърна, е наполовина построен от Локхийд Мартин, наполовина – от Еърбъс (които правят сервизния му модул). ЕКА ще участва в строежа на окололунната станция “Гейтуей”, като агенцията строи за нея модула ESPRIT.

Източник: Ленърд Дейвид

 

https://cosmos.1.bg/space/2023/06/14/chinese-mission-moon-esa-cnes/

[SAlexandrov]

Китайската мисия Чанг-е 6 с участието на Европа пристигна на космодрума за изстрелването си към Луната

Снимка от кацането на “Чанг’e 5” през 2020 г. Photo credit : CNSA

10 януари 2024 г. 20:15 ч.

Светослав Александров. Днес компонентите на китайския спускаем апарат “Чанг’e 6”, който има и европейско участие, пристигнаха на космодрума на остров Хайнан. Там апаратът ще бъде асемблиран, тестван и изстрелян към Луната през първата половина на тази година.

Лунният модул тежи 8 200 килограма, като за изпращането му ще послужи тежкотоварната ракета “Лонг Марч 5”. Счита се, че най-вероятната дата за старт е месец май. Задачата на “Чанг’e 6” е да събере проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята.

Досега американските експедиции “Аполо”, съветските мисии “Луна” и китайската “Чанг’e 5” са взимали проби от видимата страна на Луната и са ги доставяли на Земята успешно. Но в земните лаборатори още няма грунд и скали, събрани от обратната страна на естествения ни спътник. Това ще се промени в случай че “Чанг’e 6” успее.

Тъй като пряката комуникация с апарати на обратната страна на Луната не е възможна, китайците ще изстрелят ретранслаторен спътник на име “Чьечиао-2” през близките седмици или месеци.

На борда на “Чанг’e 6” има международни прибори, включително европейски. Инструментът DORN ще търси дали от лунната кора излиза аргон. Швеция, подкрепена от Европейската космическа агенция, е предоставила прибора NILS – йонен анализатор. Италия е монтирала лазерен отражател.

Като част от мисията ще полети и малък микроспътник на Пакистан.

“Чанг’e 6” е част от инициативата на Китай за строежа на Международна лунна изследователска станция. До този момент осем държави са подписали споразумение за участие на тази станция – Китай, Русия, Венецуела, Беларус, Южна Африка, Азербайджан, Пакистан и Египет.

Това е алтернативен проект на американската инициатива “Артемис” и окололунната станция на НАСА “Гейтуей”. България е част от съглашението “Артемис”.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/10/chang-e-6-arrives-launch-pad/

[SAlexandrov]

Американският ретрорефлектор на борда на лунната мисия Чандраян-3 за пръв път отрази лазерен лъч!

На снимката: индийската мисия “Чандраян-3”, на борда на която има и американски прибор. Photo credit : ISRO

18 януари 2024 г. 20:00 ч.

Светослав Александров. Когато индийската мисия “Чандраян-3” кацна на Луната през август, тя също така достави на лунната повърхност и прибор на НАСА – лазерен ретрорефлектор. Днес космическата агенция потвърди, че посредством американската мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”, която обикаля около Луната от 2009 г. до ден днешен, бе излъчен лазерен лъч, който успешно бе отразен от ретрорефлектора!

На тази снимка, заснета на 5 февруари 1971 г., се вижда ретрорефлекторът, оставен на повърхността на Луната от астронавтите на “Аполо 14”. Photo credit : NASA

Лазерните ретрорефлектори не са нова технология – такива бяха оставени на лунната повърхност в края на 60-те и началото на 70-те години от астронавтите на експедициите “Аполо”. Те все още могат да отразяват лазерни лъчи, изпратени от наземни обсерватории – и благодарение на това учените успяха да открият, че Луната се отдалечава от Земята с 3.8 сантиметра годишно.

Днес НАСА вече не строи спускаеми апарати, с които да изпраща астронавти и товари на Луната – вместо това агенцията е делегирала тази задача на частни компании. А и не само – агенцията си е платила на повечето превозвачи в световен мащаб, държавни и частни, да доставят американски прибори, включително ретрорефлектори. Първият, който достигна лунната повърхност непокътнат, бе този на “Чандраян-3”. Утре, на 19-ти януари, предстои кацането на японската мисия “Слим” и тя също ще достави лазерен ретрорефлектор по заявка на НАСА. Частната американска мисия на фирмата Интуитив машинс, която ще излети през февруари, трябва да направи същото.

Но ако ретрорефлекторите, оставени от астронавтите на “Аполо” бяха по-големи – с размерите на куфар, този на борда на “Чандраян-3” е с размер на бисквита Орео. Това прави задачата по регистрирането на отразения лазерен лъч по-трудна. И не само защото по-малките ретрорефлектори могат да отразяват лъчи само от кръжащите в близост до тях орбитални мисии, а не пряко от наземните лаборатории…

А защото се усложнява и от още един фактор – понастоящем в орбита около Луната има само един прибор, който може да изпраща лазерни лъчения към тези ретрорефлектори. Това е приборът LOLA, работещ на мисията “Лунар Риконисънс Орбитър”. Основната му задача е да изучава лунната топография. Но дори и инструментът да е достатъчно добър, за да проучва планини и кратери, той не е особено прецизен, ако трябва да насочи лъч към съвсем мъничък обект.

Учените на НАСА трябваше да направят осем опита, за да регистрират успешно отразен лазерен лъч. И най-накрая сполучиха!

През следващите месеци и години екипите, работещи с ретрорефлекторите, ще продължат да използват “Лунар Риконисънс Орбитър”, за да могат да определят точната позиция на обектите на повърхността, в това число на спускаемите апарати.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/18/nasa-retroreflector-beams-back-laser-pulse/

[SAlexandrov]

Ето как Япония засне следите от американската лунна мисия Аполо 15

“Ореолът”, оставен от двигателите на лунния модул на “Аполо 15”. Photo credit : Kaguya/JAXA

23 януари 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. След успешното кацане на японската мисия “Слим” на Луната миналата седмица, време е да напомним как Япония успя да снима и да потвърди следите от американската пилотирана експедиция “Аполо 15”.

“Аполо 15” кацна на лунната повърхност на 31-ви юли 1971 година, след което астронавтите Дейвид Скот и Джеймс Ървин прекараха 18.5 часа извън борда на спускаемия си модул, боравейки с научни инструменти и събирайки проби. За разлика от предходните три кацания на Луната, осъществени от “Аполо 11”, “Аполо 12” и “Аполо 14” (“Аполо 13” не стигна целта си) и при които основният фокус бе изпълняването на геополитическата цел “човек на Луната преди СССР”, “Аполо 15” бе първата от т.нар. J-мисии, със засилен фокус върху научните изследвания. След като лунният модул отлетя обратно към окололунна орбита, астронавтите установиха, че престоят им е оставил следи. Двигателите на модула са “издухали” част от праха на повърхността, оставяйки блед “ореол”. Вижте този “ореол” така, както е сниман от самите астронавти на “Аполо 15” Скот и Ървин:

Преди кацането на “Аполо 15” (вляво) и след (вдясно) – фотографиите са заснети от екипажа на мисията. Photo credit : NASA

През 2008 г. в орбита около Луната работеше мисията на Япония “Кагуя”, а на борда ѝ се намираше камерата Terrain Camera. Макар че тя не бе мощна като камерите, които се появиха по-късно заедно с американската мисия “Лунар Риконисънс Орбитър” и най-вече индийската “Чандраян-2” (вижте как индийската мисия засне останките на “Аполо” на този линк!), с резолюция 10 метра на пиксел от 100-километрова орбита, т.е. недостатъчно, за да разграничи самите останки, тя все пак бе достатъчно добра, за да фотографира “ореола”:

Това бе първият случай през 21-ви век и първият път след приключването на програмата “Аполо”, когато нова мисия успя да различи следа от някогашните американски експедиции.

Камерата Terrain Camera също така бе способна да изготвя и 3D-снимки на лунната повърхност. Така че ръководството на японската мисия изпрати команда, докато “Кагуя” прелиташе над мястото на кацане на “Аполо 15”, да снима околния терен, след което получената перспективна снимка бе сравнена с друга, направена от американските астронавти:

Снимка, фотографирана от японската мисия “Кагуя” (вляво) и снимка, фотографирана от астронавтите на “Аполо 15” (вдясно).

И дори и Terrain Camera да нямаше възможността да различи дребни обекти като скали и лунохода, приликата между нейните снимки и тези на астронавтите от “Аполо 15” е поразителна – виждат се същите хълмове, същите долини, същите бледи структури по лунните планини.

Така че фактите са си факти – пилотираните експедиции на НАСА “Аполо” са автентични, като тяхната автентичност е потвърдена от множество независими източници.

За повече информация: JAXA

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/23/kaguya-apollo-15/

[makebulgar]