Слаб или силен антропен принцип?

[Недоспал]

Опитах се  поразсъждавам и да напиша нещо по въпроса. По-скоро прилича на есе или статия. Ще ми е интересно да чуя мнения и критики и да науча нещо ново. Приятно четене!

 

Съществуването и живота са капан на времето.
Ние осъзнаваме съществуването си поради факта, че може да го наблюдаваме. От тук следва извода, че вселената съществува поради факта, че я наблюдавам, ако аз не я наблюдавам тя няма да съществува. Самото  съществуване на човек определя вселената ,като такава, когато я наблюдава.Защо казвам, че животът е капан на времето.Възприятието за време на човек е едно, а вселената може да съществува за миг.Човек живее в неговия континиум, възприема нещата било то забавеното ,забързано спрямо нещо друго.Самия факт, че сме живи в тази форма е затова ,че възприемаме времето в този ход, в който е за нас нормално ,а реално време и съществуване просто не съществуват,те са субективни.Може да съществува нещо, което се случва едновременно в друг континиум .Това нещо може да е цяла друга вселена устроена по съвсем различен начин с други природни закони , други форми на живот ,които за нашето време за нашия ход и скорост на времето са невъзможни.Цялото съществуване на вселената съществува за миг и едновременноно за нас може да има друга матрица на възприятие ,която подрежда нещата по съвсем друг начин.  
Всички сме израз на вселената, която се самонаблюдава. 
А самото съзнание е капан на времето. Хокинг беше казал всички възможни събития във вселената съществуват едновременно. Самият факт че наблюдаваме нещо предизвиква то да се случи. Ако приемем факта ,че ние сме част от вселената ,част от цялото ще видим, че съзнанието е като вирус като дефект, който искривява времето, който изкривява цялото съществуване.
За вселената времето не съществува.За всеки един фотон в нея времето е спряло за всяка една чиста енергия. Единственото проявление на времето във вселената е чрез съзнанието. Вселената може да съществува и да се самонаблюдава само при вероятността от събития, които могат да бъдат възможни при съществуване на съзнанието. Всяка една единица съзнание е проявление на вселената преживяване на самата вселена. Всеки един от нас е преживяване на вселената.
Интересното в цялата история е, че време и пространството са свързани във време- пространство.Времето не е самостоятелна величина.Времето зависи от пространството и пространството от времето и едното без другото не може да съществува.Ако включа и това понятие и започна да вадя изводи лудницата ще е пълна.Например следствието, че от гледна точка на фотона времето е спряло и че пространството за него е безкрайно малка точка.
Оттук следва извода ,че само съзнанието може да сътвори, тоест да наблюдава пространството и да съществуват чрез него. То наблюдава пространството на който, кадъра се забавя равнозакъснително до безкрайност така се е  появило и времето с безкрайното си пространство.
Иначе как да си обясним как пътува  фотона на който времето е спряло, а пък пътува  вечно до безкрайност в разширяваващото се пространство, разширяващо се по бързо от него,а за него самия пространството е точка  и пътува безкрайно и вечно от нашия поглед.
Така или иначе предаването на информация е забавено до безкрайност това забавяне ,неговия плод  е съзнанието. Съзнанието вижда вечността ,която реално не съществува.
Вечността реално е миг.
Ако вземем теорията за  мултивселена от нея вселените се раждат постоянно за миг изчезват за миг пукат се като мехурчета пяна. До безкрайност в миг. Там времето не съществува.
И така да преминем към същността.Нека направим мисловен експеримент в който времето се ускорява или забавя до безкрайност.Да видим какво ще стане ако се ускори.Всичко започне да се превърта на бърз кадър като на лента, още от самото сътворение.Да ние си представяме забързването на времето така, но дали е така наистина.Наивно ще е да си мислим, че е така.Това е интуитивната ни реакция ,точно защото възприемаме времето по определен начин.То върви за нас по определен ход и скорост запазвайки съзнанието и всичко около нас стабилно.Всеки атом стабилен.Точно тази скорост на времето би нарушило целия баланс на вселената, би създало по точно казано друга вселена.Т.е същата вселена, но погледната от друга гледна точка, с други фундаментални структури и форми на живот.Точно защото ние възприемаме тази скорост на времето, това ни кара да съществуваме с това съзнание, което наблюдава тази форма на вселената.Всяка промяна на скороста на възприятие на вселената променя обликът и ,подреждайки събития, които иначе реално се случват едновременно.
Самата скорост на възприятие променя всичко, фиксирайки и скоростта на светлината ,която трябва да точно колкото сме я измрили, точно толкова за да бъде всичко стабилно в нашата реалност.
Или с други думи казано, скоростта на светлината която поддържа живота във вселената в това състояние е константа и е 300000км сек.
Всяка друга скорост ще е друго възприятие на времето. И друга структура на всичко.Други форми на съзнание.
Т.е. ако успеем да намалим скоростта на светлината ще идем в друго измерение, което се докосва до нашето и реално е насложено върху него.Също, както честотите на каналите хващат различни канали така и скоростта на възприятие на времето може да прихване различни по вид вселени съществуващи на една и съща платформа ,където всичко се намира на куп, едновременно.
Но това няма как да стане..Няма как да съществуваш другаде при други условия.При друга структура на атомно и квантово ниво.А може да съществува само един канал стабилен за съществуването на нещо и това да е нашия.

 

[makebulgar]

И между другото далече-далече в саваната под гъстата сянка на акацията си лежи един лъв, облизва се, пъди мухите, зяпа една разгонена лъвица, и си мисли и философства - дали съществува вселената щом преди малко е изпапал един антроп. Чуди се лъва дали антропа е бил прав че около него се върти вселената и без него не може, но от друга страна като гледа лъвицата си мисли че е по-добре да вярва на очите си а да не философства много, и че трябва да отиде да се отърка в нея ...

[Малоум 2]

Преди 12 часа, Недоспал said:

Съществуването и живота са капан на времето.
Ние осъзнаваме съществуването си поради факта, че може да го наблюдаваме. От тук следва извода, че вселената съществува поради факта, че я наблюдавам, ако аз не я наблюдавам тя няма да съществува.

За физическа реалност - съществуването на нещо, каквото и да е, става посредством установяване на Взаимодействия... на нещата. В "наблюдение" не е включено непременно взаимодействие. Може да е само гледане, без действие. Може да е само Въздействие- върху нас, например, милиарди фотони "падат" отгоре ни, но ние виждаме само светлинния спектър, а имаме и сетива-усещания и за топлинния, и ултравиолетовия, донякъде. "Мисля, следователно съществувам!"- е била "дефиницията" за осъзнаване, че съществуваме. Но, мислене, без "памет на структура"- предварително създаден ред някакъв, от био-структура - НЯМА. И като вземем предвид, че съществуваме и когато не мислим (спим, например), то остава - резултати от взаимодействието ни с околна среда да са обработени с "мислене", с въвеждане на ред (по пространство на случване и време на случване на събития) и така стигаме до: "Взаимодействам, следователно съществувам!" - това е по-обща дефиниция за съществуване, за осъзнаване на "какво представляваме, от само себе си". По-важно е, че този подход Признава съществуване и на всичко друго, което взаимодейства, независимо от моето съзнание, примерно.

Значи - независимо от "факта" дали наблюдавам или не  - всичко във Вселената си съществува, посредством взаимодействия. Така, приетото за силен антропен принцип - отпада като обяснение на Вселената.

(За слабият - си има множество частни науки, които обясняват взаимодействията и множество факти, които не са "удобни" за съществуване на човек с разум и се мъчи да ги променя.)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Антропен_принцип

...

История

Възникването и употребата на антропния принцип във физиката се свързват с факта, че съвременните теории наложително използват константи, чийто стойности са емпирични дадености без математическа обосновка. Примери за такива са гравитационната константа или зарядът на електрона. Пол Дирак изказва идеята, че може би тези числа се менят с времето и само комбинации в тесни граници са наблюдаеми за човечеството.

С популяризирането на теорията на Големия взрив след средата на 20 век, подобен аргумент се използва все по-често и физици, като Стивън Хоукинг, Стивън Уайнберг и др., прибягват към него. След назоваването му от Картър принципът добива отчетливост като особена роля изиграва книгата на Бароу и Типлър „Антропният космологически принцип“ (1988)^[2] По нататъшното дискутиране на тези идеи води до различаването на различни виждания и формулировки, разграничавани най-общо като силен и слаб антропен принцип.

Неспособността на съвременната физика да предложи без отлагане обяснение за множество констатации се отразява и във факта, че възможните теории се множат без да има критерии за предпочитание, което е особено отчетливо при теории на струните и свързани с тях разработки

Формулировки и варианти

• Слаб антропен принцип. Множество факти, свързани с човешкото съществуване, могат да бъдат разбрани като материална необходимост за него, напр. наличието на храни, и по нататък – на устойчиви химически съединения, различни атоми, кварки и сили и пр. Така присъствието на хора изявява физически свойства на вселената.
• Силен антропен принцип. Човешкото присъствие в един или друг смисъл се разбира като необходимост при съществуването на Вселена. В един вариант това е телеологическо виждане, известно от биологическата наука, пренесено към физическата еволюция на вселената. В друга, по философска форма, това е преформулиране на субективистката нагласа, свързвана с името на Джордж Бъркли и неговото „съществуването е възприятие“.
• Модификации.

...

...

 

 

Редактирано Юли 24, 2019 от Малоум 2

[Недоспал]

Преди 22 минути, Малоум 2 said:

Това за съществуването и наблюдението. Да съгласен съм, че то по принцип си съществували без да го наблюдаваш, но имаше едно твърдение от квантовата механика ,че наблюдението променя измерването имаше и такъв спор между Айнщайн и не знам още кой точно по този въпрос дали, ако не наблюдаваш нещо то съществува. Та някак си го вмъкнах и в този ред на мисли.Излиза, че ако си затвориш очите ,всичко спира да съществува около теб.Щом не го виждаш ,значи не съществува.... Съществуват само вероятностите.... Някак си абсурдно звучи..

 

 

[Малоум 2]

Преди 25 минути, Недоспал said:

  Преди 52 минути, Малоум 2 said:

Това за съществуването и наблюдението. Да съгласен съм, че то по принцип си съществували без да го наблюдаваш, но имаше едно твърдение от квантовата механика ,че наблюдението променя измерването имаше и такъв спор между Айнщайн и не знам още кой точно по този въпрос дали, ако не наблюдаваш нещо то съществува. Та някак си го вмъкнах и в този ред на мисли.Излиза, че ако си затвориш очите ,всичко спира да съществува около теб.Щом не го виждаш ,значи не съществува.... Съществуват само вероятностите.... Някак си абсурдно звучи..

 

(Когато пишеш твои мисли, твое питане към някой - трябва да пишеш извън "табличката" на "цитирано" от него, под нея - щото - си нов форумец и е ясно, че не съм казал това по-горе, а е твое питане.)

Популярно съществува такова схващане, че ако не измериш нещо, то не съществува. И, разбира се - не е вярно схващане. Спекулативно е. В измервания за ставащото в микрото се достига до размер - разделителна способност на апаратурата, при който не е възможно ЕДНОВРЕМЕННО да се измерят скорост и местоположение на частицата - принцип на неопределеност (импулс: "маса по скорост" и координата по лабораторна с-ма за отчет - на частица). Установено е, че полетата (ЕМПоле) на експеримента влияят на някои от физичните характеристики и те придобиват други значения при измерване. Придобити характеристики, а не че не съществуват и/или не се знае за тяхното съществуване.

А спорът на Айнщайн и Бор е дали квантовата механика е пълна и/или има и "скрити" параметри, които ако се установят ще доведат до пълно познаване на резултати от експеримент. Светът е тотално детерминиран, демек!?. Оказва се - не е тотално детерминиран - светът е квантово детерминиран - информацията се пренася с кванти от/на различни полета и като "невидими" (полева форма на материята), за тяхното съществуване може да се съди само след като взаимодействат с вещество - по промяна на характеристики на веществото (форма, обем, маса, заряд, спин и т. н. ) Затова - само вероятностно се правят изчисленията за предисторията на бивалите параметри и като как се отразяват на полученото в крайния резултат. Важни стават началните условия при провеждане (залагане на) на експеримент, а крайният резултат допуска тълкувания за предистория.

...

[vvarbanov]

Преди 15 часа, Недоспал said:

Ние осъзнаваме съществуването си поради факта, че може да го наблюдаваме. От тук следва извода, че вселената съществува поради факта, че я наблюдавам, ако аз не я наблюдавам тя няма да съществува.

Това прилича на някакъв вид солипсизъм.

Солипсиста може много лесно да се обори, като застанеш зад гърба му, и докато не съществуваш за него защото той не те вижда, го удряш с лопатата по главата.  

[Недоспал]

Преди 5 часа, vvarbanov said:

Това прилича на някакъв вид солипсизъм.

Солипсиста може много лесно да се обори, като застанеш зад гърба му, и докато не съществуваш за него защото той не те вижда, го удряш с лопатата по главата.  

При наблюдение имах предвид всякакъв вид взаимодействие. Не знам дали има разлика в случая де...

[Недоспал]

Преди 4 минути, Недоспал said:

При наблюдение имах предвид всякакъв вид взаимодействие. Не знам дали има разлика в случая де...

По принцип съм лаик в тази област чел съм някои книжки гледал съм предавания. Просто не се изразявам явно достатъчно точно. Мислх , че се разбира какво искам да кажа, но явно ми липсва речник и терминология за да бъде достатъчно изчерпателен и разбираем.

[Gravity]

 Проблемът е, че това не е антропния принцип. И това не е наука, а голи умозрителни размишления.

[Недоспал]

Преди 13 минути, Gravity said:

 Проблемът е, че това не е антропния принцип. И това не е наука, а голи умозрителни размишления.

То ако става въпрос и теория на струните е граничаща с философията с голи допускания на още измерения и вселени. За да стигнем дължината на планк и докажем съществуването им ще трябва да направим ускорител колкото млечния път. Това са допускания ,които удовлетворяват и покриват представите ни и чрез които могат да се решат различни задачи на, които отговорът няма да бъде грешен.... За решението на една задача има много подходи. Ако една теория е достатъчно пълна за да покрива критериите на науката с необходимата точност то тя въпреки, че е гола може да служи като инструмент. Не казвам, че съм измислил нова теория. Просто ще ми е интересно да чуя критика и доводи, защо не съм прав. За конкретни мои твърдения.

[Недоспал]

Преди 41 минути, Gravity said:

 Проблемът е, че това не е антропния принцип. И това не е наука, а голи умозрителни размишления.

Да това наистина не съм го писал с идеята за антропен принцип. Просто на края на това ми заприлича. Просто бях в някакви размишления и реших да ги запиша.Отвреме-навреме размишлявам по теория на относителността за малкото, голямото и безкрайното и си представям различни неща. Но дали могат да се допуснат за възможни не знам.

[Недоспал]

Преди 13 часа, Недоспал said:

Да това наистина не съм го писал с идеята за антропен принцип. Просто на края на това ми заприлича. Просто бях в някакви размишления и реших да ги запиша.Отвреме-навреме размишлявам по теория на относителността за малкото, голямото и безкрайното и си представям различни неща. Но дали могат да се допуснат за възможни не знам. Може след време да напиша и книга по темата, някой научно фантастичен роман.Проблемът на днешните физици е, че се осланят само на общоприетата теория и експериментална практика. На повечето им липсва смелото въображение. Имаше един лаф, че още никой не е измислил достатъчно абсурдна и налудничева теория за да я вземат насериозно.

Когато Айнщайн казва, че времето се забавя ,когато се увеличава скоростта почти никой не го взима на сериозно. Мисля да отворя нова тема по този въпрос.