Кир Буличов - Селцето

[SAlexandrov]

Селцето на Кир Буличов - своеобразен наръчник за оцеляване, когато Вселената е срещу теб

 

Корица на романа "Селцето" от Кир Буличов - Издателство "Колибри"

12 август 2019 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. С развитието на космическите технологии непременно ще се стига до ситуации, в които хора ще са принудени да са заедно в изолиран екип и от това ще зависи не само доколко колективът ще е в състояние да върши работа, но и доколко ще може да оцелява. Романът "Селцето" на Кир Буличов разкрива вълнуващата история на екипажа на катастрофиралия кораб "Полюс", който е захвърлен на произвола на съдбата сред първобитна планета, населена с хищни растения и смъртоносни влечугоподобни животни. 

Първоначално Буличов оформя идеята в повест, която се появява под заглавието "Проходът". Повестта е издадена на български език през 1983-та година в сборника "Среща с медуза", така че аз за пръв път се запознах с творчеството на Кир Буличов чрез този сборник. Едва по-късно научих, че историята е доразвита в романа "Селцето". 

Предупреждавам, че в това ревю има спойлери, така че, ако не желаете да си разваляте впечатлението от сюжета на книгата, време е да спрете дотук. 

Смея да твърдя, че за да разберете поуката, напълно е достатъчно да прочетете повестта. Останалата част от повествованието съществува най-вече, за да ни разкаже какво се случва с главните герои по-нататък. Даже ми се струва, че може би щеше да е по-добре, ако си бяхме останали само с "Проходът", независимо, че финалът в повестта е отворен. Иначе с това дописване загадката се губи, а финалът на "Селцето" се оказва предсказуем. То е ясно, че ако трябва да се допише историята, екипажът на кораба накрая ще бъде открит и спасен. Освен всичко Буличов завършва романа с deus ex machina. За незапознатите пояснявам - това е литературният похват "бог на машината" - концепцията идва от театъра в древна Гърция, когато актьорите, играещи богове, са били спускани с голям кран. Идеята е, че колкото и сложни проблеми да има, хората са безсилни, а боговете намират решение на проблемите. Ако сте внимавали в часовете по литература от 10-ти клас, сигурно ще си спомните, че подобен похват има и в комедията "Тартюф" на Молиер, само че там не бог, а кралят се намесва. В случая с научната фантастика, както е в романа "Селцето", ролята може да бъде поета от космически кораб. 

Като цяло обаче произведението на Кир Буличов е приятно за четене и го препоръчвам на феновете на научната фантастика. И така, корабът "Полюс"  се  е разбил сред планините на негостоприемна планета. За да оцелеят, космонавтите са се спуснали надолу към дива гора, населена с всякакви гадове, и са основали в покрайнините ѝ селце (откъдето идва името на романа). Действието се развива 16 години след катастрофата - т.е. след близо едно поколение време, през което част от старите са измрели и са се народили нови деца. Децата са и надеждата на възрастните - че ще продължат завета на родителите си и ще се преборят за спасението на малката общност. Главните герои в "Селцето" са трима подрастващи, които тепърва навършват пълнолетие и на които целият съзнателен живот е минал сред гората. За тях "Полюс" е древен мит, а разказите на възрастните звучат чуждо и неразбираемо. 

Олег е най-умният от тримата. Поради това, че проявява сериозни умствени способности, се ползва с доверието на стария екипаж на "Полюс". Някогашният командир вярва, че ако селцето има бъдеще, то лежи на плещите на Олег. Но в условия, които изискват оцеляването в най-грубия смисъл на думата - т.е. борба с диви зверове, уменията на Олег се оказват ненужни. В гората Олег отстъпва във всяко отношение на двамата си приятели.

Дик не притежава никакви умствени способности и не проявява дори минимален интерес към човешката цивилизация на Земята. Той обаче е изкусен ловец и притежава физическите умения, гарантиращи непосредственото оцеляване на селото. Членовете на стария екипаж признават, че качествата на Дик са незаменими в настоящия момент, но се страхуват от едно бъдеще, доминирано от хора като Дик Ловеца. 

Мариана e приятелката на Дик и Олег. И двамата я харесват и се съревновават за нея. Подобно на Дик и за разлика от Олег, тя се оправя много добре в гората, но това не е гаранция, че ще избере Дик за по-нататъшен партньор в живота. 

Олег, Мариана и Дик се впускат в няколко пътешествия, направлявани и напътствани от старите в селото. Това, което членовете на стария екипаж не разбират или по-точно не искат да разберат, то е, че координирането на хора с разнообразни умения в малък екип е много по-трудна задача, отколкото си мислят, а усложняването идва от това, че тримата младежи водят свой живот и имат свои мечти, които не е задължително да съвпадат с мечтите на възрастните.  

Първата задача е да открият останките от някогашния кораб. Историята е разказана в началото на романа - т.е. в старата повест "Проходът". Проходът, това е нещо като инициация, като ритуал за встъпване в зрялост. Изпитание, което, ако бъде преминато, ще приобщи Дик, Олег и Мариана към света на възрастните - реален свят, който обаче те все още не могат да осмислят. 

Втората задача е поставена три-четири години, след като останките от "Полюс" са намерени. Олег изобретява въздушен балон, с помощта на който селцето открива, че планетата е наблюдавана от нова, наскоро пристигнала експедиция. Независимо от факта, че Олег и Мариана са се сближили и планират да градят общо бъдеще, възрастните членове на екипажа вземат решение в балона да полетят Мариана и Дик, докато Олег остане в селцето. Просто те най-добре биха се оправили сред гората, докато бъдещето на Олег е свързано с реанимирането на радиокомуникациите на "Полюс". 

И така, Дик и Мариана тръгват "на сляпо" да търсят експедицията сред голямата пустош без голям шанс за успех, а Олег поема към "Полюс" заедно с един от някогашните астронавти като резервен план да поправят радиото. Тук се проявява най-голямата слабост на "Селцето" - и двете експедиции за малко не загиват и само по случайност членовете на новата експедиция ги откриват. Това отнема от удоволствието на романа - почти излиза, че по-голямата част от усилията на героите са били напразни... 

Все пак балонът е този, който спасява селцето, тъй като е заснет от камерите на новопристигналия кораб. В романа балонът се явява като символ на екипна работа, в която никой не е останал доволен от своята роля, но това са били важни роли, които станали предпоставка за крайния успех. Олег - проектирал балона, но лишен от възможността да лети с него на решаващата експедиция. Дик - човек с невероятни рефлекси на горски ловец, който не се чувства добре сред небесата и все пак бил принуден да лети с балона. И Мариана, която е длъжна да напусне този, когото е започнала да обича - просто защото двамата с Дик биха се сработили по-добре, а мястото на Олег е другаде. 

В живота на всеки човек е имало ситуации, в които се е налагало да работи с хора, към които няма добро отношение. В нашето съвремие, когато един човек не е доволен от своето място, той се чувства свободен да си тръгне и да търси призвание другаде. Но когато става въпрос за малък колектив, представителите на който се борят за оцеляване, тази свобода е лукс, която никой не може да си позволи.

Виждаме подобни примери в реалната космонавтика, когато малки екипи са принудени да работят сплотено на Международната космическа станция. В бъдеще, когато ще започнем да усвояваме суровите небесни тела като Луната и Марс, безспорно ще възникват и други ситуации, в които хора като Дик, Олег и Мариана ще са принудени да загърбват желанията си и ще трябва да се жертват в името на оцеляването. 

Затова "Селцето" за мен е не просто роман, а своеобразен наръчник по оцеляване. 

Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга "Аз, виртуалният астронавт" в хартиен вариант от книжарница "Български книжици" на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вариант от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да направите заявка и за хартиена бройка, която ще пристигне директно на Вашия адрес. 

По желание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2933-2019-kir-bulychev-poselok-review