Какво може Слави

[Р. Теодосиев]

 

Цитирай

 

Точно преди 20 години, в далечната 1999 г., Слави Трифонов, тогава водещ на предаването "Хъшове" (наследник на "Ку-ку" и предшественик на "Шоуто на Слави"), почти се разплаква в ефира на вече изчезналата телевизия "7 дни". Причината за сълзите е, че неговият близък съратник Любен Дилов-син обявява, че двамата ще се разделят, защото се създава нов политически проект - "Гергьовден". Името не е избрано случайно - то е препратка към една от най-популярните тогава песни на Слави Трифонов и "Ку-ку бенд". "Гергьовден" изгря и залезе, но важното в тази история е друго. Флиртовете на Слави с политиката са от поне две десетилетия и на пръв поглед изглежда, че в поредното му заиграване с нея (с проект, който отново носи заглавието на негова песен) няма особена интрига. Това обаче е само на пръв поглед.

Всъщност неговият политически проект има шанс най-малкото да раздвижи партийното блато и да предизвика размествания в по-ниските му слоеве. Повечето социолози са на мнение, че той може да измести сегашните "малки" в парламента - "патриотите" и Веселин Марешки. Потенциалните ефекти обаче може да са много по-големи от успеха на неговия проект. Ако основната му цел - да се въведе мажоритарното гласуване, се сбъдне, това може сериозно да пренареди политическата картина в страната. Привържениците на мажоритарния вот се надяват, че така ще се смени рязко политическата класа и култура, което може да промени България. Противниците му пресмятат, че при сегашното разпределение на силите мажоритарното гласуване ще донесе абсолютно мнозинство на ГЕРБ, близко до гласовете, нужни за промени в конституцията. С подобна доминация в парламента в Унгария Виктор Орбан се бетонира във властта и започна открития си поход срещу слабата опозиция и критичните медии.

Отделно от политическите ефекти излизането на Слави Трифонов от bTV и амбициите му за нови медийни проекти създават очакване за силна, независима от властта платформа. В момент, когато натискът над свободната и критична журналистика е изключително голям, това може да е важен опит за съпротива.

 

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАПИТАЛ

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Дали обаче Слави иска наистина да се бори със статуквото? Това е ключовият въпрос, от който всъщност зависи какво ще се случи с двата му проекта.

Прогнозата за ефектите от неговото влизане в политиката е уравнение с много неизвестни, включително за самия шоумен и екипа му. Решаването на това уравнение зависи от няколко фактора:

-Как точно си представя Слави да влезе в политиката;



- Самостоятелни планове ли има, или ще се съгласи да стане част от играта на доминиращите във властта през последните 10 години ГЕРБ и ДПС;

-За какво точно ще се бори;

Как ще бъде приета промяната в образа му от публиката му.

Според различни хора, които през последните месеци (а някои и години) са обсъждали плановете на Слави, той винаги е казвал, че ще влезе в политиката само в краен случай. Сега този момент, изглежда, е настъпил, но това далеч не означава, че решението му е развито в конкретни стъпки. Самият Слави каза само, че проектът му ще има политическо крило (наречено "Няма такава държава") и медийно. Това на теория е работеща комбинация. Само политически проект лесно може да бъде сдъвкан и изплют от проправителствените медии - кафявите ще припомнят глупостите си за Слави от последните години, придворните анализатори ще обикалят контролираните телевизионни студиа да обясняват колко е опасно той да влиза в политиката, а после думите им ще се повтарят и усилват от десетките послушни вестници и сайтове. Ако обаче партията на водещия има самостоятелен медиен излаз, играта става по-сложна. Такива комбинации през годините са се доказали като успешни - телевизия СКАТ създаде две партии, които сега са във властта - "Атака" и НФСБ.

Както и може да се очаква, медийният проект на Слави има много по-ясни очертания от политическия. На етапа изглежда, че водещият ще се насочи към телевизия, която е със сравнително малък рейтинг, но много добро покритие в страната. Няма да я купува, а ще продуцира няколко различни предавания и ще се бори за рейтинг и финансиране. Засега сякаш най-големи шансове има това да се случи с канала TV1 (вижте текста тук).

Политическият проект на Слави обаче все още е в много първоначален етап. Първото голямо неизвестно е ролята на самия водещ в него. Близки до шоумена твърдят, че той няма почти никакво желание да заема традиционната роля на партиен лидер. "Слави никога не е бил и не е искал да бъде политик. По-скоро би могъл да бъде папа", казва за него през 2017 г. Любен Дилов-син в интервю за "24 часа". Хора, говорили си с водещия през последните месеци, твърдят, че той обмисля възможността да бъде нещо като "почетен лидер" и "вдъхновител", а активната, всекидневна работа да се извършва от други. Сравнително ясната част от плана включва и съгласие за това, че трябва да се изграждат регионални структури и като цяло да се създаде класическа партия, а не просто хлабаво движение, което да подкрепя различни фигури по места.

От по-конкретни планове всъщност на етапа няма и нужда. Първоначалното очакване беше, че Слави ще се опита да направи партия, за да участва в местните избори, но това вече изглежда невъзможно. Оставащите на практика два месеца до октомври са прекалено кратко време за регистрирането й, за изграждане на национална структура, избиране на кандидати и провеждане на кампания. Това обаче не означава, че водещият трябва да бъде напълно отписан за местните избори.

Според политолога Димитър Ганев от "Тренд" шансът на някоя нова партия да влезе силно в местната власт през октомври е много малък. "Вариантите [пред Слави Трифонов] са два. Единият е да използва регистрацията на друга партия, което ми се струва малко вероятно. Ако ще участва въобще на тези избори, то може само да издига кандидати за кметове с инициативни комитети". Според политолога за проекти като този на Слави Трифонов парламентарните избори са много по-удобни, "защото това са изборите с най-високо участие и освен това са национални, тоест няма определени местни специфики".

На същото мнение е и социологът Живко Георгиев. "Възможно е да има и някакви активности на местния вот, но основната му цел явно ще е участие на парламентарни избори", смята той.

Това е логично да се предположи и като се видят целите, които Слави Трифонов и екипът му заявиха, че преследват с партията си. Въвеждането на изцяло мажоритарна система на гласуване и възможност за пряко избиране на шефове на полицията например може да бъде постигнато само със законови промени. За другите идеи на проекта - като намаляване наполовина на депутатите в парламента, е нужна промяна в конституцията, и то такава, за която трябва да се свика Велико народно събрание. (Вижте всички заявени намерения на "Няма такава държава" тук). Иначе казано, нищо от това не може да бъде постигнато без парламентарно представителство и тази цел на Слави изглежда напълно логична.

Дали обаче той може да я постигне?

Това е един от може би най-важните въпроси, за да се оценят ефектите от влизането на водещия в политиката. Той има два аспекта:

- Има ли Слави потенциал сам да събере такава подкрепа, че да реализира намеренията си;

- Може ли да го подкрепи някоя от големите партии и защо.

За потенциала на Слави социолозите са рядко единодушни. В българската политика по принцип има два типа популисти. Едните идват и измитат всичко (като Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов). Другите (като например "патриотите" или Марешки) се настаняват на последните банки в парламента и шансовете им са да изтъргуват гласовете си с някоя от големите партии за сглобяване на управляваща коалиция. Според проучванията на социолозите до момента подкрепата за Слави му дава възможност да се класира във втората група.

"Потенциалът на евентуалната партия зависи от цял спектър условия, но не мисля, че може да се случи чудо, най-много да повтори "успеха" на Бареков. Много трудно ще е да събере повече от 250-300 хил. души, но зависи от избирателната активност", казва Живко Георгиев. Според него обаче, за да се оценят реалните възможности на Слави, трябва да се знае повече за проекта му. "Как ще се позиционира, как ще дефинира опонентите си, явни/загатнати партньори, от всичко това ще може да се прецени дали е антисистемен, или е патерица на някои от силните на деня - да обере негативния вот и да стане контролирана опозиция. Адски зависи и от това кой ще "се сбие" с него или дали някой изобщо ще го направи", казва Георгиев. 

Колегата му Първан Симеонов цитира съвсем скорошно проучване - от юли, за потенциала на Слави. "Сегашният му рейтинг от 40% се доближава до този на Бойко Борисов, но е имало периоди, в които е получавал около 50% одобрение." Според него това не е особено впечатляващ резултат. "Ефектът "уау" го няма", смята той.

Според политолога обаче Слави Трифонов не трябва да се подценява, защото успя да предизвика и на практика спечели референдума преди две години, като увлече милиони хора. "Големият проблем пред него е да не се надцени. Защото и Борисов, и Сакскобургготски бяха в различна ситуация, не бяха преносени. Докато той дълго обикаля около терена, застава до тъча, а-ха да влезе на полето и се отказваше, а това е изморително. Трифонов не е нещо много ново, каквото беше Борисов, няма и ореола на Сакскобургготски на завърнал се от чужбина цар", коментира Първан Симеонов. За него освен всичко това и очакванията на хората в момента са по-различни. "Идеите [на Слави] са доста революционни, а не съм сигурен, че обстановката е толкова радикална. Икономиката е малко по-добре, на хората не им се иска да съборят съвсем всичко. Те търсят нещо като Румен Радев или дори нещо като Красимир Каракачанов, хем да е ново, хем не толкова революционно", смята политологът.

Така че, накратко, шансовете на Слави да събере сам подкрепа, за да реализира целите си, изглеждат малки. Това обаче далеч не означава, че те трябва да бъдат отписани - ако управляващите ги намерят за удобни например. Въвеждането на изцяло мажоритарно гласуване може да промени българския политически живот, и то не задължително към добре. Промяната практически ще означава въвеждане на двупартийна система, а ако това се случи сега, ще затвърди доминацията на ГЕРБ.

"Никой не може да каже при мажоритарен вот коя партия колко би спечелила, но на база резултатите от последните парламентарни избори ГЕРБ биха имали 140 депутати, БСП около 60, а ДПС около 30-40", смята политологът и член на ЦИК Димитър Димитров. Подобна промяна очевидно означава пълно елиминиране на малките партии. Според Димитър Димитров обаче тя е малко вероятна. "За какво му е на Борисов да го обвиняват, че е новият Ердоган или Орбан? Той може да постига целите си и без да прави такива драматични жестове. Сега Борисов може да контролира партньорите си, а ако има 160 депутати, отговорността ще е изцяло на ГЕРБ", разсъждава той.

Това звучи логично, но привържениците на теорията, че се върви към ограничаване на малките партии, привеждат като доказателство друга история от последните месеци. Една от ключовите идеи от референдума на Слави - за драстично намаление на партийната субсидия, беше гласувана от ГЕРБ. Ефектът от нея за малките партии е в същата посока като мажоритарните избори - затруднява работата им изключително много.

Да се търси конспирация между Слави и ГЕРБ обаче е прекалително. Многоходовите сценарии в българската политика обикновено са само сложно обяснение на несвързани процеси. Все пак да не забравяме, че на огромна част от политиците любимата настолна игра е белот, а не шах.

Ако продължим тази аналогия, за Слави играта тепърва започва и той в момента направи първи заявки, докато има раздадени пет карти. Намеренията му са сравнително ясни, но дали ще ги осъществи ще разберем при следващото раздаване. Тогава ще трябва да се види как точно ще построи партията си и как ще избере да си говори с хората. Възможностите са пред него и не са никак малки. Дали обаче ще ги оползотвори зависи изцяло от следващите му ходове.

 

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/08/09/3948655_kakvo_moje_slavi/

[Р. Теодосиев]

Интересно колко гласа ще му коства този пост във фб

Но от друга страна ще събере доста кричина маса, която все повече ще се разпознае в него.

 

Все повече се убеждавам, че на нас като нардо ние "трябва" голям бял мъж, който да привлече всички групо от хора. Жените да разпознаят алфата - големият мъжкар, мъжете да разпознаят алфата - водача на групата, а бабите да повярват, че новия цар дойде

[Doris]

И сега си имаме "голям бял мъж", алфа мъжкар....

В медийното и политическото пространство все се забравя, че   българите  сме нация, а не стадо.

Загадката при Слави е доколко той реално е опозиция на ГЕРБ, въпреки многото приказки и песни.

 

Редактирано Септември 26, 2020 от Doris