Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Gravity]

Това са една камара твърденя за това какво и как било в миркосвета. Но защо е така? Няма нито един аргумент защо смяташ че е така. И по-важното нито едно от тези твърдения не е ясно какъв смисъл има, и дали въобще има смисъл.

[Станислав Янков]

Преди 28 минути, Gravity said:

Това са една камара твърденя за това какво и как било в миркосвета. Но защо е така? Няма нито един аргумент защо смяташ че е така. И по-важното нито едно от тези твърдения не е ясно какъв смисъл има, и дали въобще има смисъл.

Защо? Преди електрон или фотон да удари екран след двоен процеп защо не можеш да определиш конкретно местоположение в конкретен момент? Понеже всички възможни пътища В БЪДЕЩЕТО се съединяват с твоя момент на анализа В НАСТОЯЩЕТО. Това е сливане на бъдещето с настоящето. И ако нямаше материална преграда с два процепа, с която вълната на неопределеността да взаимодейства - пространствените възможности (възможни бъдещета) щяха да бъдат още повече.

[Gravity]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Защо? Преди електрон или фотон да удари екран след двоен процеп защо не можеш да определиш конкретно местоположение в конкретен момент?

Това показва експеримента. Ако знаеш полежението и момента на частицата без да взаимодействаш с нея, то резултатът от експеримента с двата процепа няма да е това което се наблюдава. 

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Понеже всички възможни пътища В БЪДЕЩЕТО се съединяват с твоя момент на анализа В НАСТОЯЩЕТО. Това е сливане на бъдещето с настоящето. И ако нямаше материална преграда с два процепа, с която вълната на неопределеността да взаимодейства - пространствените възможности (възможни бъдещета) щяха да бъдат още повече.

Пак салата от думи. 

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

Това показва експеримента. Ако знаеш полежението и момента на частицата без да взаимодействаш с нея, то резултатът от експеримента с двата процепа няма да е това което се наблюдава.

А онзи експеримент, когато резултатът сякаш “знае”, през кой процеп е преминала частица в бъдещето и пак липсва интерференчно поведение?

Когато знаеш, че частицата е преминала през конкретен процеп, това е идентично на взаимодействие и неопределеността се губи. Когато не знаеш обаче (и не съществува начин да разбереш, а начина да разбереш е само чрез взаимодействие на частицата с друга материя) - бъдещето става размазано, неопределено. Ако нямаше това наслагване на множество потенциални бъдещи развития СЕГА, в момента на анализа - нямаше да има и неопределеността (“размазването”) на местоположението на частицата в пространството И ВЪВ ВРЕМЕТО (времето непрекъснато се пропуска като равно важен на пространството фактор). Например един фотон, който се движи със скоростта на светлината спрямо наблюдател, е със спряло собствено време според този наблюдател и когато липсва взаимодействие (включително регистриране през кой от двата процепа е преминал), този фотон се движи по всички възможни пътища - всички негови възможни бъдещета се сливат СЕГА, в момента на анализа (примерно - някой момент след излизането на фотона от процепите, но преди да е достигнал до екрана) и размиват картината на точното му местоположение в съответния момент до квантова неопределеност.

Редактирано Март 19 от Станислав Янков

[Кибик]

Ето едно видео което препоръчвам по въпроса

 

 

[Станислав Янков]

При експеримента с двата процепа има четири елемента - наблюдател/техническа установка на експеримента, обект на наблюдението/фотон, двоен процеп и екран. Наблюдателят/установката има своя пространствено-времева рамка, която включва плътна времева линия през целия експеримент. За фотона обаче нещата са различни. Фотонът има три момента, в които неговото поведение се синхронизира с различни пространствено-времеви рамки - когато бива излъчен, когато преминава през двата процепа и по-широкия набор от възможни пътища се ограничава до този след двата процепа и когато се сблъсква с екрана. През цялото останало време от пространствено-времевата рамка на наблюдателя/установката, за фотона липсва часовников ход и това са моментите с неопределеността. Значи - или на фотона въздействат възможностите за алтернативни пътища, размиват конкретните му пространствено-времеви характеристики от гледна точка на наблюдателя/установката и го карат да интерферира със самия себе си след двата процепа, или му въздействат възможните бъдещи сблъсъци с екрана и “размиват” конкретната пространствено-времева картина от гледна точка на наблюдателя/установката. Според мен е второто, защото - за какви въздействия на алтернативни пътища (само пространствено) върху нещо говорим, когато това нещо няма времева компонента?!

[Станислав Янков]

Ето как би изглеждало през двуизмерен визуален екран съчетанието на едно малко, увито измерение с едно и с две големи, разгърнати, прави измерения (1D+1D и 2D+1D). Същото нещо в 3D+1D представлява Специалната теория на относителността и диаграмите на Минковски, като геометрично дава хиперболичната, неевклидова свързаност между пространството и времето там. Това е трудно за разбиране заради постоянния ни стремеж да разглеждаме всичко през еднакви, прави декартови координати и през стриктно-евклидова призма. По същата причина (разликата между четвъртото малко и увито и трите големи и прави пространствени измерения), при подхода чрез туистори и влакна на Хопф се използва моделът (отражението, сянката) не на евклидова хипер-сфера (четири-измерна сфера), а на нейната стереографска проекция (по-точно - въртене на материята през стереографската сянката на четири-измерна хипер-сфера), което е и пространство-времето на Специалната теория на относителността и на диаграмите на Минковски, с техните три пространствени и едно времево измерение. Реалността е хипер-измерна, поне четири-измерна и за правилния ѝ анализ е необходима употребата на хипер-физика (физика, която борави с поне четири или с повече пространствени измерения). Освен това, изключително много зависи от скоростите между различните неща в реалността (скорости в отрязъка между скоростта на светлината и покоя) и от сложните начини на съчетания между всички тези скорости през трите пространствени и времевото измерение (също пространствено, но много малко при покой между два или повече обекта). Именно скоростите, с които преимуществено се движи материята през всяко от четирите пространствени измерения, задават и особеностите на всяко от измеренията от гледна точка на човешкия опит и разбирания (на първо място визуални, геометрични, заради безусловната доминация на зрението през целия човешки жизнен път).

[Станислав Янков]

Заради нашия стремеж да мислим евклидово, ние смятаме, че малко, увито пространствено измерение се получава, когато вземем дву-измерна плоскост (ако разсъждаваме за четири-измерно пространство - игнорирали сме за удобство две от четирите измерения) и я навием до тръба.

Обаче за да можем да получим четвъртото измерение като малко и увито под формата на Специалната теория на относителността и на диаграмите на Минковски, ние трябва да преминем през по-различна процедура - трябва да получим дву-измерния маркуч (при игнорирани две от четирите измерения) от дву-измерна сфера (при игнорирани две от четирите измерения). Тоест, не трябва да вървим от пет-измерна координатна система, чрез компактификация, надясно, към маркуча, а от четири-измерната хипер-сфера надолу, към маркуча (прилагане на стереографска проекция към едно от четирите измерения, времевото) и след това наляво, към стандартна четири-измерна пространствено-времева диаграма на Минковски.

[Станислав Янков]

В теорията на Калуца-Клайн се предполага един вид увиване в увиването през пет пространствени измерения. Ако гравитацията е кривина, увиване по четвърто пространствено измерение, разглеждано през трите обичайни пространствени измерения, то според Калуца-Клайн-теорията електромагнетизма е още една кривина, още едно увиване по пето пространствено измерение, разглеждано през четиримерното пространство-време на Общата теория на относителността. През подобна логика в крайна сметка се достига до супер-струнната теория с десет и повече пространствени измерения.

Засега не съм убеден, че гравитацията и електромагнетизма не могат да бъдат обяснени единствено посредством различни форми на взаимодействие между само четири пространствени измерения. Дори само промяната на скоростта между обекти води до пренос между измеренията, при който времевият интервал се удължава, а дължината по х (посоката на движение) се скъсява (ако можеше да се скъсят едновременно и времевия интервал, и дължината, и широчината, и височината на даден обект, примерно чрез движение със скоростта на светлината по всички възможни посоки, по всички четири измерения - разглеждания обект от макроскопичен щеше да се превърне в квантов обект). Има потенциал за алтернативни обяснения на гравитацията и електромагнетизма, без да се излиза от четириизмерната (пространствено) реалност и без да се добавят никакви допълнителни над четирите измерения.

[kipen2]

Преди 20 часа, Станислав Янков said:

Засега не съм убеден, че гравитацията и електромагнетизма не могат да бъдат обяснени единствено посредством различни форми на взаимодействие между само четири пространствени измерения.

Никой физик не би си правил труда да търси обяснение на гравитацията и електромагнетизма чрез "взаимодействие между измерения". 

Взаимодействията са между материални частици.

А за обяснение на измеримите резултати се ползват математически модели, използващи координатна система с определен брой измерения. При декартова координатна система с три броя измерения или т.нар. координатни оси, всяко е прието да се бележи с буква от латинската азбука - x,y,z. При координатна система с полярни координати се полват даже по-малко от три параметъра за определяне на местоположение на матрериален обект.

Обаче координатната система дава само местоположения в пространството, дали с два, дали с три параметъра. И това местоположение, определено със стойностите на параметрите от различните координатни оси (или измерения), е за определен времеви момент. От тези пространствени параметри в определен момент от време, като се начисли пресметнотото движение на частица(или поведение на система от частици) се получава бъдещето местоположение(или състояние на системата). Сборът от тези пространствени "слайсове", разположен по координатна ос(измерение) за време, дава четиримерен модел за описване на движение на частица(или изменение на система) във време-пространството. Времевата координатна ос, "четвъртото измерение" е просто ирационална размерност. Но това е абстрактна информация, а не реална ситуация. Служи като инструмент за описване и прогнозиране на поведение на материята, а не е самата реалност.  ...както вече ти споменах за "фонтана" и "снимката на фонтана"...

Или накратко! Както и да разглеждаш "увитите"(по Калуца-Клайн) или "скритите измерения"(по струнната), не можеш да игнорираш фактът, че това са недостижими за пряко измерване параметри. Т.е. това са просто математически модели за описване, а не доказано съществуваща реалност.

Въпросът е, че на база подобни модели се изграждат хипотези, а от последните - теории. В теорията на Калуца-Клайн има само по-сложно описание, но нищо съществено ново като прогнозиране и съответно по принципа на "Бръсначът на Окам" е останала само като несъществен артефакт. Докато в струнната и хиперструнната теория има произведени прогнози, които не се подвърждават от наблюдения. Конкурентната им теория за Примковата гравитация на Карло Ровели също не е потвърдена, но на мен лично по-ми се нрави...ето и негова интересна статия https://arxiv.org/pdf/1802.02382.pdf

И в съответствие с основният въпрос следва, че ти дори и не си написал някаква смислена теза, камоли хипотеза. Виж обаче, описването в темата на методите, по които се изгражда четиримерен модел е прекрасна работа по популяризиране. Но, субективните ти залитания по псевдонаучни хипотези леко омаловажават вложения ти труд. То не са "мисъл-форми", "възприятия", "взаимодействия между измерения".... но пък явно имаш нужда от някаква ексхибионистична форма на излагане на собствените си мисли в темата. Така, че давай! ...и без това физиците отеб@ха писането в раздела....

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, kipen2 said:

Никой физик не би си правил труда да търси обяснение на гравитацията и електромагнетизма чрез "взаимодействие между измерения".

По измеренията се движи материя и материалните движения дефинират брой, форма, естество на измеренията. Не можеш да говориш за измерения и координати, без да имаш материя и процеси, които да описваш с тези измерения и координати.

Ти мислиш евклидово, триизмерно - навсякъде ходиш с монтирана в съзнанието ти декартова координатна система и линейна времева компонента и всичко разсъждаваш през тази статична евклидова призма (три декартови координати и времева ос) - обекти, процеси, всичко… Надтримерна реалност обаче води до неевклидови аномалии при оценка по декартовите, прави, статични координати - хиперболичната СТО и елиптичната ОТО. Това става, защото декартовите и времевата координати са едно, а движенията на материя през измерения (които, освен всичко друго, са и степени на свобода), особено когато въпросните измерения са и повече от три, е нещо доста по-различно и съвсем не изглежда еднозначно и по еднакъв начин през споменатата декартова координатна система и времева ос…

Помисли над възможността планковото време и планковата дължина да са две еднакви пространствени отстояния (едното да е равно на другото, един планков отрязък пространство за един планков отрязък време ти дава скоростта на светлината) по две различни пространствени измерения - посоката на движението х и четвъртото пространствено измерение w. Ако ползваме стандартното представяне през плоскост с измерения х и w, тогава веднъж имаш увиване на тази плоскост до цилиндър по w (маркуча на Калуца-Клайн), чрез което получаваш хиперболичните особености на СТО и втори път можеш да завъртиш получения цилиндър (маркуч) до тор, за да получиш елиптичните особености на ОТО, всичко това - разсъждавано (“наблюдавано”) през неизменните декартова координатна система и времева ос (това не е статична система, там има постоянно въртене на материята с различни скорости, което дава и различни времена и пространствени отстояния - всяка промяна на скоростта и/или на гравитационния потенциал дава различно съотношение на движението на материята през четирите пространствени измерения, различни пространствени отстояния, различни времеви интервали). Всичко това не изисква геометрия с повече от четири измерения, има само различни геометрични форми/съотношения на движенията на материята през четири измерения и спокойно би могло да се мине и без пето пространствено измерение.

Редактирано Март 22 от Станислав Янков

[kipen2]

On 22.03.2024 г. at 14:52, Станислав Янков said:

On 22.03.2024 г. at 11:45, kipen2 said:

Никой физик не би си правил труда да търси обяснение на гравитацията и електромагнетизма чрез "взаимодействие между измерения".

По измеренията се движи материя и материалните движения дефинират брой, форма, естество на измеренията. Не можеш да говориш за измерения и координати, без да имаш материя и процеси, които да описваш с тези измерения и координати.

Ти мислиш евклидово, триизмерно - навсякъде ходиш с монтирана в съзнанието ти декартова координатна система и линейна времева компонента и всичко разсъждаваш през тази статична евклидова призма

Не знам как реши, че "мисля евклидово, триизмерно", но от първото и второто ти цитирани изречения проличава циклажът, в който се плетеш ли, плетеш...

Не, по измеренията не се движи материя! Материята просто се движи, а за описването на това движение използваме координатни системи с координатни(числови) оси, които се наричат "измерения".

Дали ще е декартова координатна система с три или четири оси, дали ще е полярна, сферична - все тая! Дали освен трите пространствени числови оси(измерения) ще имаш и една числова ос(измерение) за времето или три числови оси(измерения) за времето, също е въпрос на субективен избор за описване! Геометрията, която е в основата на описване на пространството, в което прилагаме избрана координатна система, също е въпрос на избор дали ще е евклидова или неевклидова. Просто е избор на инструмент за описване на движението на материята. 

А ти имаш предикат 1 - "материята се движи по измерения". Имаш и косвена рекурсия, с която затваряш цикъла - предикат 2 - "не може да говориш за измерения без материя". И какво се получава - има материя ->има измерения -> има материя ->има измерения. Дори и Excell ще ти разпознае циклажа между 1 и 2.... 

Това, че не спираш да придаваш на "измерение" самостоятелно значение, независимо че уж е в система от "измерения", показва единствено едно нещо. Поставяш съзнателния наблюдател в центъра на вселената. А ти културно, но пък видно пишеш в трето лице, сякаш нямаш никаква идентификация с този абстрактен субект...

Както и да е! Хубаво е, че твориш художествени текстове, изпълнени с научни термини.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, kipen2 said:

Не, по измеренията не се движи материя! Материята просто се движи, а за описването на това движение използваме координатни системи с координатни(числови) оси, които се наричат "измерения".

Пътищата се създават от машини (движенията на материята дефинират броят и естеството на измеренията, съобразно транслационните и ротационни симетрии и други съображения) и по пътищата се движат машини (по измеренията се движи материя). Защо това, че пътищата се създават от машини (движенията на материята дефинират измеренията) да забранява по пътищата да се движат машини (по измеренията да се движи материя)?

Преди 3 часа, kipen2 said:

Не, по измеренията не се движи материя!

Разбираш ли, защо нещата изглеждат като заяждане?

Редактирано Март 25 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 8 часа, kipen2 said:

Дали ще е декартова координатна система с три или четири оси, дали ще е полярна, сферична - все тая! Дали освен трите пространствени числови оси(измерения) ще имаш и една числова ос(измерение) за времето или три числови оси(измерения) за времето, също е въпрос на субективен избор за описване! Геометрията, която е в основата на описване на пространството, в което прилагаме избрана координатна система, също е въпрос на избор дали ще е евклидова или неевклидова. Просто е избор на инструмент за описване на движението на материята.

Виж това описание в Уикипедия: Многомерна геометрия – Уикипедия (wikipedia.org)

Ето ти конкретен цитат: " Все пак най-забележителни резултати постига Бернхард Риман в своя труд „За хипотезите, които лежат в основите на геометрията“ от 1854 г. (публикуван през 1866 г.), от който води началото си понятието кривина и изследванията на обектите с постоянна кривина. Риман въвежда и идеята за неограничено, но крайно пространство, което навсякъде има постоянна строго положителна кривина, и така развива елиптичната неевклидова геометрия, наречена на негово име. Тя е силно свързана с многомерната геометрия, понеже идеята, че тримерното пространство може да бъде изкривено, предполага то да лежи в система от повече от три, например четири, пространства."

Колкото по-скоро успееш да прозреш, че СТО, ОТО, комплексни подходи с имагинерни числа, всичко това е завоалирана, а понякога и съвсем открита работа с хипер-измерна (над три пространствени измерения) физика - толкова по-скоро ще успееш да се отървеш от твоите циклажи. Да, в основата на всичко е безразмерната точка и от нея "израства" всичко останало, но нещата въобще не свършват с три пространствени измерения и има съвместно съжителство (теоретично и геометрично) между прави безкрайни и увити малки измерения. И не забравяй да обясниш, че думата "съжителство", която съм използвал, няма нищо общо с физиката (както и "израства", естествено). 

Редактирано Март 25 от Станислав Янков

[gmladenov]

Според НАСА (не вярвам те да лъжат):

Спътниковата мисия WMAP може да измерва основните параметри на теорията за Големия взрив,
включително геометрията на Вселената. Ако Вселената беше плоска, най-ярките флуктуации (или „петна“)
на реликтовото излъчване биха били около един градус напречно. Ако Вселената беше отворена, петната
щяха да са по-малки от един градус. Ако Вселената беше затворена, най-ярките петна биха били по-големи
от един градус в диаметър.

Скорошни измервания (към 2001 г.) от редица наземни и базирани на балон експерименти, в това число
MAT/TOCO, Boomerang, Maxima и DASI, показаха, че най-ярките петна са около 1 градус напречно. Така че
още преди мисията WMAP се знаеше, че вселената е плоска с точност до около 15%.

WMAP потвърди този резултат с много висока точност и прецизност. Сега знаем (от 2013г), че Вселената
е плоска само с 0,4% допустима грешка.

---

Иначе казано, от 2013г насам се знае със сигурност, че вселената е плоска - или Евклидова. Съответно
ако някой се надява, че вселената не е Евклидова, той просто си фантазира.

Също така след като вселената е доказно Евклидова, Римановата геометрия не е приложима за описание
на вселената. Тази геометрия е просто удобно средство за абстрактни модели, като този на ОТО за
гравитацията.

[Gravity]

Преди 18 минути, gmladenov said:

Също така след като вселената е доказно Евклидова, Римановата геометрия не е приложима за описание
на вселената. Тази геометрия е просто удобно средство за абстрактни модели, като този на ОТО за
гравитацията.

Но е необходима за пространство-времето, защото то не е плоско.

Ако искаш нещо по-лесно вземи повърхността на земята. С каква гаометрия ще я описваш? Евклидова?

[Станислав Янков]

Преди 19 минути, gmladenov said:

Иначе казано, от 2013г насам се знае със сигурност, че вселената е плоска - или Евклидова. Съответно
ако някой се надява, че вселената не е Евклидова, той просто си фантазира.

Също така след като вселената е доказно Евклидова, Римановата геометрия не е приложима за описание
на вселената. Тази геометрия е просто удобно средство за абстрактни модели, като този на ОТО за
гравитацията.

Въобще не е изяснено с достатъчна степен на сигурност, дали Вселената е плоска, хиперболична или елиптична и различни научни екипи тълкуват по различни начини споменатите от теб и други данни. MAT/TOCO, BOOMERanG, MAXIMA, DASI, COBE, WMAP - за всички тези данни липсва общоприето, достатъчно безусловно тълкувание.

[gmladenov]

Преди 9 минути, Gravity said:

Ако искаш нещо по-лесно вземи повърхността на земята. С каква гаометрия ще я описваш? Евклидова?

Повърхността на земята е частен слуай. Аз говорех за вселената като цяло.

Риманавата геометрия ни дава възмижност да смятаме ъгли и дължини върху изкривена повърхност.
Но тази повърхност - ако е реално-същесвуваща - същесвува единствено в Евклидова вселена.
Просто защото вселена с друга геометрия няма.

[gmladenov]

Преди 9 минути, Станислав Янков said:

Въобще не е изяснено с достатъчна степен на сигурност, дали Вселената е плоска ...

Аз ти цитирах НАСА, които са пратили спътник в космоса да мери - но на теб явно такива левашки
измервания не ти минават.

[scaner]

Преди 48 минути, gmladenov said:

Също така след като вселената е доказно Евклидова, Римановата геометрия не е приложима за описание
на вселената.

Хайде да вложим малко смисъл, а?

Какво значи "вселената е плоска"? Можеш ли да я посочиш тая вселена ("ей там това"), да видим кое и е плоско? Трябва да се познава научният жаргон в случая, иначе простотиите няма да имат край.

"Вселената е плоска" в случая означава че пространството което си избере наблюдател чрез разделянето на пространство-времето, е плоско, с евклидова геометрия. За това и характерното за нея са сумата от ъглите, обиколката на кръга. Но, пространство-времето не е плоско, нито евклидово - то е силно риманово. Просто защото решението в случая е разширяваща се вселена, а такава вселена няма евклидова метрика. Забележи, това характерно разширяване на вселената което имаме върви с евклидовостта като дупе и гащи. Не можеш да го изключиш от модела.

Освен това плоскостта на пространствената геометрия е осреднена величина за голям мащаб. В малки мащаби, звезди и галактики, геометрията на пространството не е евклидова, за което съответстват много наблюдения, прекрасно съгласуващи се с неевклидовата геометрия на ОТО. Достатъчно огънато е пространството дори в рамките на нашата слънчева система. Без римановата геометрия тук не можем да работим точно.

Така че, Младенов, учи материалната част, за да ги разбираш нещата

[gmladenov]

Преди 5 минути, scaner said:

"Вселената е плоска" в случая означава че пространството което си избере наблюдател чрез разделянето на пространство-времето, е плоско, с евклидова геометрия. За това и характерното за нея са сумата от ъглите, обиколката на кръга.

Дотук добре.

 

Цитирай

Но, пространство-времето не е плоско, нито евклидово - то е силно риманово.

Това са вече софизми. Айнщайн е постулирал, че материята огъва пространство-времето - и щом
той е постулирал, значи е така. Ама не измерил, а постулирал.

Естествено никой физик не може да отговори на въпроса какво точно се огъва. Пространството
не е материално, нито пък времето ... но като като ги обединим в едно общо пространство-време,
вече се получава реално огъване. Значи какво точно се огъва?

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Да, в основата на всичко е безразмерната точка и от нея "израства" всичко останало, но нещата въобще не свършват с три пространствени измерения и има съвместно съжителство (теоретично и геометрично) между прави безкрайни и увити малки измерения.

Станиславе, тея "увити" измерения май хич не са ти ясни. Често ги срещаш, но май не разбираш защо трябва да са увити, а не нормални?

Гледай сега как стоят нещата. Ако използваме модела на Калуца-Клайн на геометрия с 5 измерения, ние освен гравитацията можем да опишем и електромагнитното взаимодействие. Възниква въпроса, защо не забелязваме това пето измерения? Математиците предлагат два варианта.

Единият е, това измерение да е силно изкривено, контрактирало, и геометрически да се затваря в малка пространствена област. Тоест в някакъв мащаб на микросвета то може да оказва влияние на физическите процеси, на по-големи мащаби неговата проява няма да е наблюдаема в рамките на грешката на наблюдението.

Вторият вариант е също така интересен. Просто всички физически процеси не зависят от това измерение. Нормалното 4-мерно пространство-време в такава геометрия ще бъде плоскост, ортогонална на петото измерение.  След като нямаме ефект, който да зависи от петото измерение, то ще остава невидимо, ненаблюдаемо, но не контрактирало като в първият случай.

И в двата случая имаме геометрия, зависеща от 5 измерения, и физика, определяна само от 4 измерения. Петото измерение внася просто особена симетрия, която е достатъчна да се опише допълнителна част от физиката. Кой от двата варианта се реализира на практика, би показал експериментът и наблюденията в малки пространствени области.

На тази идея, с въвеждане на допълнителни измерения, описващи наблюдаемите симетрии, се базира и теорията на струните.

И наистина, ти прекалено фантазираш. Движиш се в геометричният коловоз, и не виждаш нищо извън него. Такива изрази, като "материята се движи по измеренията" са доста безсмислени. Измеренията са само удобни параметри, спомагащи да се опише движението.

[Станислав Янков]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Аз ти цитирах НАСА, които са пратили спътник в космоса да мери - но на теб явно такива левашки
измервания не ти минават.

Аз ти споменавам заключения в книгата на Пенроуз, където едни и същи данни (включително на споменатите от теб спътници на НАСА) се тълкуват най-различно от различни научни екипи, защото данните са противоречиви, а не безусловни като при потвърдените (пак и от спътници на НАСА) СТО и ОТО. Че Вселената е плоска (евклидова) смятат de Bernardis 2000, Netterfield 2001 (BOOMERanG), Hanany 2000 (MAXIMA), Halverson 2001 (DASI), а че е хиперболична (неевклидова) смятат Gurzadyan and Torres 1997 Gurzadyan and Kocharyan 1994, Gurzadyan 1992 (COBE), Gurzadyan 2002 и 2003 (BOOMERanG), Gurzadyan 2004 (WIMAP). Hartle и Hawking пък са тълкували нещата като елиптична форма на Вселената. Знам, че Чукча писатель, Чукча не читатель, но все пак - попрочитай малко повечко, преди да пишеш нещо!

[gmladenov]

Just now, Станислав Янков said:

... а че е хиперболична (неевклидова) смятат Gurzadyan and Torres 1997 Gurzadyan and Kocharyan 1994, Gurzadyan 1992 (COBE), Gurzadyan 2002 и 2003 (BOOMERanG), Gurzadyan 2004 (WIMAP).

Забележи, че всичките са преди 2013г. А в горният цитат НАСА специално уточнява, че от 2013г
се знае с 0,4% грешка, че вселената е Евклидова.

Има ли някой след 2013г да твърди, че веселената не е Евклидова?

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Това са вече софизми. Айнщайн е постулирал, че материята огъва пространство-времето - и щом
той е постулирал, значи е така. Ама не измерил, а постулирал

Това е експериментален факт, който потвърждава и този постулат на Айнщайн.

Огъването на светлината в близост до слънцето по закона предсказан от Айнщайн а не някой друг (и много точно измерено за огромна част от небосклона с Very Large Telescope), ефектът на Шапиро който следва от постулатът на Айнщайн и който е измерен преди доста години вече, прецесията на голямата полуос на Меркурий, която феноменално съвпада с изчисленото по ОТО, това са все железни доказателства, доказващи че измерванията потвърждават постулираното, че то е верно. Което само показва силата на мисълта - да предскажеш неща с такава невероятна точност много преди да бъде измерено, е постижение, което някои не могат да си представят дори, както забелязвам .

Образовай се с материалната част, стига с тея популярни книжки от 60-те, дето са ти останали в главата.

Преди 7 минути, gmladenov said:

Естествено никой физик не може да отговори на въпроса какво точно се огъва. Пространството
не е материално, нито пък времето ... но като като ги обединим в едно общо пространство-време,
вече се получава реално огъване. Значи какво точно се огъва?

"Огъва" е жаргон. Означава, че работим с неевклидова геометрия. Всяко отклонение от описание чрез евклидовата геометрия е "огъване". И тъй като тя описва пространството и времето, този жаргон придобива смисъл на "огъване на пространството и времето".

Добре е да познаваш физическият жаргон. Тогава ще разбереш, че всякакви механистични представи, изискващи нещо да се огъва и изкривява, са пагубни за разбирането. Вкарват мисълта в канала.