Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[scaner]

  

Преди 7 минути, gmladenov said:

За мен това е достатъчно обяснение, че няма физическа причина един подвижен часовниик да
изостава спрямо неподвижен часовник.

Хахаха

Не, няма физическа причина един часовник да НЕ изостава

Куца ти логиката, игнорираш половината факти, и се получава боза с косми. Такова игнориране на фактите е чиста вяра. Така че първо се замисли от какво си толкова увреден, после може да продължим. Какъв смисъл да баеш простотии само?

 

[Станислав Янков]

Преди 1 час, gmladenov said:

Значи каква е причината подвижни часовници да се забавят? Филанкишията така е постулирал.
И ние верваме ли, верваме.

Ако ми отговориш - може и най-накрая да разбереш!  Вече съгласен ли си, че имаме две различни скорости, когато регистрираме примерно скоростта на една кола спрямо нас - скоростта на колата и еталонната скорост на часовника, която очевидно е различна от тази на колата? Чрез сравняването на изминавания от колата път спрямо скоростта на часовниковите циклични промени определяме скоростта на колата. Скоростта на часовника не е същата като тази на колата, той си се движи със своя собствена скорост - имаме две скорости при регистрирането на скоростта на колата.

[gmladenov]

Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Ако ми отговориш ...

Ако имаш нещо да казваш, го кажи. Стига си ме държал в напрежение.

[Станислав Янков]

Just now, gmladenov said:

Ако имаш нещо да казваш, го кажи. Стига си ме държал в напрежение.

Знам, че те е страх!  Усещаш, как накрая сам ще потвърдиш онова, от което всячески бягаш, като ощипана мома, затова и подхождам с това разбиране към теб... Имахме противоречие за двете скорости (ти още си под въздействието на оня материал на тримата) и проверявам, дали вече разрешихме това противоречие?

[scaner]

Преди 2 минути, Станислав Янков said:

Знам, че те е страх! 

Просто вече се прави на шут. Няма аргументи, и гледа да омаже темата за да не се забележи безпомощността му

[Станислав Янков]

Преди 2 минути, scaner said:

Просто вече се прави на шут. Няма аргументи, и гледа да омаже темата за да не се забележи безпомощността му

Той вече каза, че има само скоростта на колата, все едно стрелките на часовника не се въртят със собствена скорост, която няма нищо общо със скоростта на колата (естествено, тук още по-важна е ъгловата скорост, защото размери на стрелки и от там скорости на часовници - разни!). Сега или трябва да признае правотата ми (че при регистрирането на скоростта на колата става дума за сравнението на изминатия от колата път с еталонния темп или скорост на часовниците, което си е две различни скорости отвсякъде), или може само да се прави на ударен... 

[Gravity]

@gmladenov да чакам ли да ми отговориш или е по добре да гледам мача?

[kipen2]

On 22.11.2023 г. at 0:43, scaner said:

Младенов, за кой ли път ти повтарям: в науката няма абсолютни истини. Нито една. Всичко се крепи на наблюдаеми факти, които може да бъдат опровергани при по-точни наблюдения.

Изпускаш нещо съществено при опровергаването - разумът! Той липсва напоследък в темата... а при кмета и рибарка-секретарката, та и Станислав, пък - напълно! Там е въпрос на повярвано, на основание на което се спори като за последно!

Редактирано Ноември 26, 2023 от kipen2

[Малоум 2]

Е, да де, ама в науката теориите не са факти - вярва се на факти, а останалото подлежи на съмнение - така обяснителните теории са хипотези, докато следствията от тях, не се проверят експериментално. При невъзможност за проверка се приема парадигма с консенсус, но съмненията остават. Това пак не е безусловна вяра. За "развитие" служи не вярата, а съмнението.

(така е и с постулатите: например, движението по инерция е "усреднен" резултат от малко моментно ускорение и обратно въздействие на "маса"-коефициент на съпротива, с по-продължително проявление, което като че ли елиминира моментното ускорение. Дължи се на непрестанното образуване на частицата: върху външният й слой (електромагнитен) действат фотони от наличното околно поле, което деформира формата на слоя, но честотата на образуване на центъра е много по-голяма, от честотата на образуване на слоя - така центърът издърпва на ново място на образуване (движение) на частицата, а началната рождена скорост при образуване на частицата остава същата. Тоест - "вида" на движението на частицата зависи от вакуумната подложка, върху която се реализира. Ако се движи по геодезична не й действат странични външни сили движението е по инерция. В момент в който опитаме измерване - действат странични фотони (нова подложка за себеобразуване на частицата) - втория закон на Нютон се проявява: чрез масата, силата и ускорението. Така постулат "движение по инерция" има хипотетично обяснение.)

...

[Станислав Янков]

Преди 29 минути, Малоум 2 said:

...върху външният й слой (електромагнитен) действат фотони от наличното околно поле, което деформира формата на слоя, но честотата на образуване на центъра е много по-голяма, от честотата на образуване на слоя - така центърът издърпва на ново място на образуване (движение) на частицата, а началната рождена скорост при образуване на частицата остава същата...

Малоум, ако имаме две еднакви тела (някакви еднакви микроскопични, незаредени електромагнитно топчета, с микрометров размер, съставени от множество атоми от един и същи химически елемент, достатъчни да се избегнат силни квантови неопределености) и тези еднакви топчета си летят в Космоса по инерция, с една и съща скорост, по прави направления, но едното минава през най-ниската възможна интензивност на космическото реликтово лъчение (някъде в дълбокия Космос, извън галактиката), а другото минава през област от Космоса с лъчение, десетки и стотици пъти по-интензивно от това на реликтовото лъчение (примерно - някъде по-близо до звезда, но много по-далече и от най-минималните ѝ гравитационни ефекти, с което равномерното праволинейно движение си се запазва със същата скорост) - не трябваше ли многократно по-високата електромагнитна интензивност в единия спрямо другия случай да води да промяна в инерционните скорости на двете тела едно спрямо друго, което не се наблюдава на практика? И всичко това, на фона на потвърдения опитно факт, че електромагнитните вълни не си влияят една на друга по никакъв начин, както и да се пресичат!

[scaner]

Преди 5 часа, kipen2 said:

Изпускаш нещо съществено при опровергаването - разумът! Той липсва напоследък в темата... а при кмета и рибарка-секретарката, та и Станислав, пък - напълно! Там е въпрос на повярвано, на основание на което се спори като за последно!

Остави го разумът, той е нужен на по-късен етап. Ние сме още на етап, на който Младенов няма идея какво е наука и как работи, как в нея се създава новото, какво е постулат и защо е нужен, и че в науката няма никаква вяра.

Целият ни живот е изтъкан от постулати. Например това, че две масивни тела винаги се привличат (гравитацията) е постулат. Това че топлината винаги минава от топлото към студеното тяло, е постулат. Даже ми е трудно да се сетя кое не е постулат от априорните "закономерности" с които се сблъскваме... И една от важните роли на науката е да намира границите на тези постулати, разширявайки кръгозора ни. Да показва как това, което приемаме априори за истина, си има граници на истинност. Всички големи пробиви на науката са свързани с това - развенчаване на съществуващ постулат и създаване на нов, по-общ и всеобхватен.

Изобщо, всички съждения с които боравим в науката и разните теории, имат основно три произхода.

Първият, това са фактите. Това са безусловни истини в условията в които са се случили. Например "слънцето изгря". Проблемът тук е, че фактите са ограничени в себе си. От горния факт можем да заключим, че слънцето има способност да изгрява, но от това не следва някаква по-глобална закономерност. Не следва дали и вчера е изгряло (независим факт), не следва дали и утре ще изгрее. Това не ни позволява да прогнозираме поведението на слънцето, нито причините довели до този факт.

Вторият произход на съждения е от други съждения, в резултат прилагането на логиката. Този механизъм ни помага да намираме някои връзки между фактите, да извличаме някои закономерности, но не ни дава възможност да правим прогнози. Например, не ни казва дали слънцето утре може да изгрее. Логиката е един вид топологическо преобразование върху масива факти, при такова преобразование излизат скрити закономерности, но не се вкарва нова информация, масивът не придобива нови свойства.

И третият, може би най-важен произход на съждения е в резултат на абдуктивната логика. Това е метод на логическото мислене, с помоща на който се получава правдоподобна интерпретация на това, което се счита за истина, създаване на най-доброто обяснение, хипотеза. Прост пример: ако нещо лае като куче, хапе като куче и изглежда като куче, то най-вероятно е куче. Тоест ние работим с него като с куче, докато не се появи информация която да опровергае този модел. Един вид, създаваме хипотеза и работим с нея като с верна, докато тя не бъде опровергана. В случая със изгряването на слънцето, абдукцията ни води до следното: щом слънцето е изгряло и вчера, и онзи ден, и изгрява от как се помним, то много вероятно то ще изгрее и утре. Нещо повече, тъй като нямаме опровержение на твърдението "слънцето може да изгрява", ние можем да формулираме по-силен постулат - слънцето ще изгрява винаги. И този постулат ще работи, докато слънцето спре да изгрява. Тогава ще ни се наложи да направим по-сложен модел на слънцето.

Както се вижда, абдукцията не е строга логика, тук има заложен елемент на неопределеност, обобщението. Но тя е в основата на всички постулати с които се сблъскваме в живота. Това, че две масивни тела се привличат е верно за всички масивни тела но дотогава, докато не бъде намерен факт който го опровергава. Затова е постулат. Това че топлината минава от топло към студено тяло е вярно дотогава, докато не се срещне факт който го опровергава. И т.н.

Поради тази неопределеност, която внася абдукцията, не можем да говорим за абсолютни истини, достигнати от науката. Такива няма как да се пръкнат при това положение, те са само недостижима сбстракстна граница. Но не можем да говорим и за сляпа вяра - ние не вярваме сляпо в постулата, а го приемаме като най-вероятното твърдение, най-близкото до хипотетичната истина, с което разполагаме в момента, и го експлоатираме като такова. Както в примера с кучето.

И сега си идваме на думата, постулатите на Нютон, и на Айнщайн. Те са плод именно от абдукция, всеки от тях е най-доброто обяснение от наличните факти, и всеки от тях си има граница - докато не се появи факт, който да го опровергае. А фактът може да е само експериментален - несъответствие с експеримента. По тази причина и Нютоновата теория минава в сферата на приближенията, Айнщайновата се крепи още.

Ето тук е мястото на разума, да оцени резултатът на абдуктивната логика. А какво виждаме - "не ми харесва, не е така щото не е така, няма обяснение и механизъм, това е вяра" и подобни детинщини. Това не е проявление на разум.

Е за детинщините си има педагози в детските градини, тук в тоя форум никой не ги лекува. Тук са само зли батковци, които могат да се подиграват, което е контрапродуктивно за субекта с детинщините. И състоянието само се задълбочаа...

Така че е по-добре Младенов да разбере смисъла на написаното по-горе и да приеме постулатите като необходимо зло, без което не може. А цялата неизвестна конфигурация на реалността, довела до формулировката на съответният постулат, е механизмът, който влияе на реалността да се случват нещата така, както ги твърди постулатът. Той е само пасивно твърдение.

[deaf]

Преди 51 минути, scaner said:

дна от важните роли на науката е да намира границите

Основна грешка и заблуда е че науката имала граници. Ти самият го опровергаваш това като казваш,че се открива нов постулат,който "изхвърля" старият. Това не е намиране на нова граница или разширяване на границата на науката. Това е нов постулат,нова наука. Виж сега,откакто се е пръкнал човека,той е възприел огромно количество заблуди за външният свят. Чрез науката отхвърля старите заблуди,но (дяволска въртележка!),на тяхно място слага нови заблуди. Макар и научни.

Най-важното в науката са методите,а не научните открития.

[scaner]

Преди 4 минути, deaf said:

Основна грешка и заблуда е че науката имала граници. Ти самият го опровергаваш това като казваш,че се открива нов постулат,който "изхвърля" старият. Това не е намиране на нова граница или разширяване на границата на науката. Това е нов постулат,нова наука.

Няма нова или стара наука, има нови или стари идеи, продукт на науката.

В горният случай, науката намира границите в нашите представи. Тя няма граници.

[deaf]

Преди 2 минути, scaner said:

В горният случай, науката намира границите в нашите представи.

Не науката,а Бог или ако повече ти харесва – Природата. Те така са устроили човека,че той да намира научните открития на "час по лъжичка". Защото ако открие повече научни "истини",ще се самоубие (от отчаяние). Нещата са взаимосвързани,а не относителни както си въобразява Айнщайн...

[scaner]

Преди 1 минута, deaf said:

Не науката,а Бог или ако повече ти харесва – Природата. Те така са устроили човека,че той да намира научните открития на "час по лъжичка". Защото ако открие повече научни "истини",ще се самоубие (от отчаяние). Нещата са взаимосвързани,а не относителни както си въобразява Айнщайн..

Дай да подредим нещата. Бог или природата в случая е някаква даденост, в която ние опитваме да се ориентираме. И именно поради нашите ограничения (които и с Бог и без Бог ще ги има в някаква степен) процесът на получаване на познания е итеративен, не е мигновен. Колкото до опасността от някакво самоубийство в случая, дай да не преувеличаваме. Човек няма засищане, както е казал Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече". Ако биологическите процеси в мозъка ни бяха по-бързи и по-ефективни, процесът на познанието също щеше да е по-бърз. И никакво отчаяние не се вижда на хоризонта - скоростта на познанието не определя времева граница, в която то да се развива.

Колкото до Айнщайн, именно взаимните връзки са относителността - всичките ни наблюдения включват отношение между обекти, т.е. тяхна свързаност. Например, скоростта не е изключителна характеристика на даден обект, а е отношение между обекта и репера спрямо който той се движи. Без такава връзка няма отношение, няма съответно и величината "скорост".

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

не трябваше ли многократно по-високата електромагнитна интензивност в единия спрямо другия случай да води да промяна в инерционните скорости на двете тела едно спрямо друго, което не се наблюдава на практика?

Вълните се създават от ускорителни движения на заредени частици в неподвижното ЕМП. А на практика, заредените частици в ЕМПоле се ускоряват почти до скоростта на светлината във вакуум, при неговата промяна в околната среда:

https://nauka.offnews.bg/kosmos/nabliudavan-e-svrahmoshten-kosmicheski-lach-idvasht-otvad-nashata-gal-199808.html

"Наблюдаван е свръхмощен космически лъч, идващ отвъд нашата галактика

..."

[deaf]

Преди 2 минути, scaner said:

скоростта не е изключителна характеристика на даден обект, а е отношение между обекта и репера спрямо който той се движи.

Тук се разминаваме напълно...

[scaner]

Преди 2 минути, deaf said:

Тук се разминаваме напълно...

Какъв е проблемът? Ако нямаш репер, нямаш и скорост. Макар да имаш обекта.

[deaf]

Преди 4 минути, scaner said:

Какъв е проблемът? Ако нямаш репер, нямаш и скорост. Макар да имаш обекта.

Значи феновете на Айнщайн може спокойно да слизат от прозореца на жилището си на третия етаж,а не по стълбите,понеже няма опасност да си строшат главите от тротоара,тъй като няма да имат скорост,когато падат? Нали според тях реперът може и да не съществува...

[scaner]

Преди 4 минути, deaf said:

Значи феновете на Айнщайн може спокойно да слизат от прозореца на жилището си на третия етаж,а не по стълбите,понеже няма опасност да си строшат главите от тротоара,тъй като няма да имат скорост,когато падат? Нали според тях реперът може и да не съществува...

За тези фенове реперът ще се движи към тях със съответната скорост, и съответните последствия. Скоростта е отношение между обекта и репера - за една гледна точка се движи обектът спрямо репера, за друга обратно. Затова и говорим за относителност Който не вдява от относителността, може да се опитва да скача от прозорците, но резултатът е предварително известен.

Спрямо друг репер скоростта на обекта е друга. Значи вече има две скорости? Спрямо трети - трета. Всички скорости ли са притежание на обекта, и коя от тях е неговата скорост?

[Джереми]

Преди 15 минути, scaner said:

За тези фенове реперът ще се движи към тях със съответната скорост

Ааааа значи имало репер. А тук казваш друго хлъзгав плазмодий.

Преди 32 минути, scaner said:

Какъв е проблемът? Ако нямаш репер, нямаш и скорост. Макар да имаш обекта.

 

[scaner]

Преди 5 минути, Джереми said:

Ааааа значи имало репер. А тук казваш друго

А какво казвам, схвана ли? Че ако има репер, едно, ако няма репер е друго.

Ама с тая чугунена глава няма как да ти се получи. Освен да звучиш на кухо

[Джереми]

Ако пространството е независимо от материята тоест пространството да се схваща като вместилището на материята за което се е досетил още Нютон, то тогава може да се определи нематериален репер в него. Да си представим че съществува една единствена планета, може ли да се определи кординатна точка в празното пространство около планетата, може но при условие че пространството е независимо от материята в него. Ако пространството е зависимо от материята в него демек че пространството може да се криви и затваря вътре в себе си, тогава не е възможно да се установи точка в празното пространство около планетата , защото на някакъв порядък от нея няма да има пространство.

[Джереми]

Преди 1 минута, scaner said:

А какво казвам, схвана ли? Че ако има репер, едно, ако няма репер е друго.

Ама с тая чугунена глава няма как да ти се получи. Освен да звучиш на кухо

Тука има тука няма, а ако няма репер кво прайм.

[Станислав Янков]

Преди 2 минути, Джереми said:

Тука има тука няма, а ако няма репер кво прайм.

Джереми, ща не идеш в някое форумче за 5-годишни - ще можеш да дискутираш с хора на твоето равнище и много по-лесно ще се разбирате?