Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[gmladenov]

Just now, Станислав Янков said:

Кипен е прав за теб! 

Ако е прав, той и и за теб е прав.

[Станислав Янков]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Ако е прав, той и и за теб е прав.

Все тая! Аз си признавам грешките, когато ги разбера, а ти си точно като Джереми - изврътлюги, безсмислени за сериозен разговор! Бай-бай, бейби! 

[scaner]

Преди 42 минути, gmladenov said:

За нас не-физиците е интересно да научим за света около нас. И за целта се обръщаме към
специалистите в областта: физиците.

Така де, научавайте. Но защо бъркаш процесът с научаването и някаква вяра? В науката няма истини, така че вярата в каквото и да било е безпредметна. А ти с рогата (вярата) напред

Първо научи какво дава науката като резултат, чак после го ползвай. А ти си въобразяваш някакви свойства на резултата, каквито той няма по определение, и се правиш на разочарован от учените? Ти сам в това виждаш ли някакъв смисъл?

Преди 42 минути, gmladenov said:

След което установяваме, обаче, че "специалисти" разтеглят локуми за (безпричинно) забавяне
на подвижни часовни и (безпричинно) скъсяване на материални обекти.

Ами забавянето е факт. Следователно, не ви стигат понятията да разберете какви са причината. Ти си прекрасен пример - колкото пъти да ти обясни човек, като че в каца без дъно налива. Даже опит да разбереш не правиш, циклиш на фантазиите си, какво остава за нещо по-смислено като реакция. Защото възможните причини са извън понятийният ти апарат, той по някаква причина е силно окастрен, и тук спасение няма - спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, ако имат желание. Ако нямат, ще обвиняват другите че мамят вярата им Тук страничен човек нищо не може да направи.

Но проблемът е ясно къде е.

Преди 42 минути, gmladenov said:

Това естествено предизвика неудомение: защо "специалистите" говорят такива глупости? Нали уж
са специалисти? И се почват едни спорове.

За това първо трябва да се разбере, какво дава науката като резултат. За да подкастриш безпочвените си очаквания. Иначе вината няма да я видиш у себе си, макар че е само там.

И тогава да, всичко ще ти се струва "глупости". Точно както на посетителите на кръчмата в село Шума, ако им обясниш нещо за изкуственият интелект например. И ще се почнат едни спорове, как Геле не е срещал ИИ на полето и това било върховна глупост. Същото както и тука, по същите причини - неосъзнато ограничен светоглед.

Така че за да разбереш какво ти казват специалистите, като начало трябва да им усвоиш езика. И правилата на говорене най-вече, за да не ползваш безсмислени термини като "вяра" и подобни очаквания. Но ти си се хванал за вярването, и спасение няма... Така само ще повтаряме каквото вече повтаряме, без полза за тебе.

Когато човек ти каже истината в очите, трябва да намериш полезната реакция. Ако реагираш линейно, хващайки се да се оправдаваш (както досега), нищо няма да постигнеш. Ще продължиш по същият коловоз. Трябва да реагираш нелинейно, да разчупиш схемата в която си затънал. Всичкият прогрес се крепи на нелинейни решения. Затова и предсказанията на всички футуролози не се сбъдват, защото са по линейна схема, интерполация. Така че реагирай с полза, не с оправдание.

Но докато се мъчиш да вярваш в неизвестно какво, помощ няма от къде да има.

 

Редактирано Декември 3, 2023 от scaner

[Станислав Янков]

On 16.11.2023 г. at 9:23, kipen2 said:

Човек, в четиримерните модели, използвани в съвременната физика, това е резонно! Не е въпрос на вярване, а на разделянето на времето на все по-кратки моменти.

Така дори и на 10м от теб да се случва събитие, физическата информация за него, т.е. установяването ти като съществувне на това събитие, ще е след време, нужно на светлината да достигне до теб.

Сам можеш да се сетиш, че в случая при теб като наблюдател това ще е паралелно съществуване на минало с настояще. Обаче пък спрямо наблюдател в събитието, твоето регистриране на инфото от събитието при което е излъчена светлина до теб, ще се явява паралено съществуване на бъдеще с неговото настояще("сега").

 

Не ми се струва точно така! В твоето настояще ти възприемаш събития от миналото (заради поредица забавяния след случването им, до регистрирането им от теб, включително и нужното на светлината време, за да преодолее пространството между теб и събитията). Дори и така, това няма да е паралелно съществуване (съединяване) на настояще с минало, защото в момента на възприемането на миналото от теб ти не можеш да му повлияеш по никакъв начин да се случи различно от начина на случването му. Просто - ти регистрираш събитие от миналото, заради закъснението на пристигането на информацията от него-до теб.

Наблюдател близо до събитието ще го регистрира по-рано от теб, но моментът, в който го регистрираш ти, вече ще в неговото бъдеще, а не в неговото “сега” и пак няма паралелно съществуване на неговото “сега” и на твоето бъдеще (ти не можеш да повлияеш на неговото “сега”, когато той е регистрирал информацията за събитието и тя едва тръгва към теб).

Специално уточнявам, че тук става дума единствено за макро-равнището. На микрониво може и да има движения назад към миналото (Стрели от бъдеще към минало), например предположението относно движенията на анти-частиците, но ако е така - това е ограничено само в микромащаби и всичко това не пречи на нашето макрониво анти-частиците да си се движат по начин, неразличим от движението на частиците.

Редактирано Декември 4, 2023 от Станислав Янков

[kipen2]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

В твоето настояще ти възприемаш събития от миналото...

Цикленето в субективните възприятия може и да е полезно... аз отдавна не го правя!

В цитата ми, съм споменал възникващ факт при използването на 4мерни модели, като следствие на разделянето на времето на все по-кратки интервали.

И когато светлина от минало събитие в дадена ОС достигне наблюдателя, това определя едновремено съществуването на миналото(в тази ОС) събитие и настоящото събитие. Ти както искаш си мисли, че е! ...

Има разлика между събитие, находящо се на разстояние х по "линията на едновременност" в СТО и събитието, когато излъчена светлина в това събитие достигне т.О с х=0.

[Шпага]

Преди 35 минути, kipen2 said:

Цикленето в субективните възприятия може и да е полезно... аз отдавна не го правя!

kipen2, "субективни възприятия" е израз, напълно лишен от смисъл Просто защото възприятията винаги са субективни. Няма обективни възприятия - това е нещо като оксиморон.

[kipen2]

Преди 29 минути, Шпага said:

kipen2, "субективни възприятия" е израз, напълно лишен от смисъл Просто защото възприятията винаги са субективни. Няма обективни възприятия - това е нещо като оксиморон.

Добре, г-жо Шпага! Вече ще използвам "възприятията на субекта" или по-адекватното в дадения контекст - "човешките ни възприятия". Приемам критиката Ви!

...че ще е тотален оффтопик, ако вземем да заспорим или обсъждаме изследванията на Бенджамин Либет в тази тема...

 

п.п. иначе има термин, близък по смисъл на "обективни възприятия", който обаче не знам да е официален обект на сериозни изследвания. Нарича се "дистанционно гледане", "remote viewing" ....просто като констатация!...

[Станислав Янков]

Преди 1 час, kipen2 said:

Цикленето в субективните възприятия може и да е полезно... аз отдавна не го правя!

В цитата ми, съм споменал възникващ факт при използването на 4мерни модели, като следствие на разделянето на времето на все по-кратки интервали.

И когато светлина от минало събитие в дадена ОС достигне наблюдателя, това определя едновремено съществуването на миналото(в тази ОС) събитие и настоящото събитие. Ти както искаш си мисли, че е! ...

Има разлика между събитие, находящо се на разстояние х по "линията на едновременност" в СТО и събитието, когато излъчена светлина в това събитие достигне т.О с х=0.

Можеш ли накратко да преразкажеш базовата логика на тези модели? И аз полагам последни усилия да извлека нещо или друго на макро-ниво чрез подход с четири пространствени измерения (все повече се уверявам с времето, че отговорите на базовите физически загадки се крият почти изцяло на микро-ниво, в квантовия свят - изводи, до които Пенроуз и други са стигнали отдавна, но аз все пак не разполагам с тяхната математическа и физична подготовка), обаче засега ми е трудно да си представя елиминиране на пространственото отстояние между събитие и наблюдател/регистрация чрез четириизмерен модел на макро-ниво. Така излиза, че съществуват реално разните магически практики на въздействия върху събития от бъдещето и даже от миналото, което на този етап не мога да си представя като реално. На квантово ниво - да, може да се разглежда като възможност движение в посока "назад" по времето, при някои условности, също и времева неопределеност, но това е изключително в микро-мащаби, където неопределеностите доминират над конкретиката.

От позициите на различни наблюдатели отдалечени от тях събития могат да протичат пред възприятията им в различен порядък, но пространственото отстояние между събитията и наблюдателите/регистраторите никъде не изчезва, то трябва да се преодолява между излъчването и регистрацията на събитието и няма такива неща като паралелно съществуване/съединяване на настояще с бъдеще и минало, дори и при относителността на едновременността. Пределът на елиминирането на пространствените разстояния е квантовото заплитане на частици, но това не е макроскопичен ефект и не е наличен на макро-ниво, нито води до нарушаване на причинно-следствените връзки, като паралелно съществуване/съединяване на настояще, минало и бъдеще.

[Втори след княза]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Не ми се струва точно така! В твоето настояще ти възприемаш събития от миналото (заради поредица забавяния след случването им, до регистрирането им от теб, включително и нужното на светлината време, за да преодолее пространството между теб и събитията)

Така е, съгласен съм и се чудя, що за схоластичен спор се води за настоящето и миналото, наблюдавано от двама наблюдатели.

Подхождам по подобие. До една релса с дължина 25 м. по средата и в началото(условно) стоят двама наблюдатели. Този в средата казва "Аз съм тук", с което определя своето централно място в пространството. За него другият наблюдател е на минус 12.5 м. разстояние. За другия наблюдател, който се позиционира с "тук" в началото, първият е на плюс 12.5. м. Твърденията им се разминават драстично, противоположни са, но ние го гледаме от към смешната страна. 

Кои са особеностите на това разминаване?

Двамата наблюдатели поставят началната точка на отчет върху Тук, което е при тях. Спокойно можеха да стигнат до конвенция и да изберат началната точка. 

Другото е, че тук и там са едни много древни разделения на пространството, които днес са ех-е-е-й. Пространството вече може да бъде представяно в Декартова или в Полярна координатна система, като нулевата точка и посоката на първата ос се определя също с конвенция.

Минавам към времето. "Сега, минало и бъдеще" са най- простите деления на времето. Като определим, постановим,  чрез съгласие началото на което и да е събитие, можем да определим кога е по отношение на него всеки момент от процеса- в бъдеще или минало, чрез положителни или отрицателни стойности. Можем да определим, съобразявайки скоростта на светлината кога е наблюдаван конкретния момент от отделния наблюдател, а можем да определим и кога какво е наблюдавал, ако се движи по отношение на началото.

Това е моето, за мен обяснение и не могада проумея какво безпокои, че единият виждал сега, а другият в миналото. Нали споменах, ако се споразумеят за начало, ще е ясно кой в кой момент е, без чудене и разправии. ?!?!?!?

ПП. Ако наблюдателите настояват, че тяхната система е по- подходяща за отправна, следват нескончаеми спорове и май в това е интригата.

Редактирано Декември 4, 2023 от Втори след княза

[Станислав Янков]

Преди 2 минути, Втори след княза said:

Така е, съгласен съм и се чудя, що за схоластичен спор се води за настоящето и миналото, наблюдавано от двама наблюдатели.

Може да не съм разбрал нещо правилно (или пък наистина да има някакви много странни макроскопични четириизмерни модели), но така, както е написано от Кипен - аз оставам с впечатлението, че изчезва пространственото разделение между събитие и регистрация и могат да се слеят (това би значело и - да се повлияят) настояще с минало и настояще с бъдеще (дори допускането на наблюдаване в миналото на бъдещо събитие, което все още не се е случило в миналия момент, съединяването на настоящето, "сега"-то, с бъдещето, вече говори за нарушаване на причинно-следствената връзка, а на макро-ниво това гарантирано е доста сериозно нарушение). Аз също допускам (засега) някакви ограничени микроскопични прескоци към миналото, за да може едно повсеместно движение със скоростта на светлината на всичко да позволи и съществуването на подсветлинни скорости, но всичко това могат да бъдат някакви неща само на микроскопични равнища и ние нямаме никакъв достъп до подобни процеси на макро-ниво. На първото изображение - колкото по-близка е скоростта между два обекта до скоростта на светлината, толкова "по-къси" са отскоците назад по времето, като напълно изчезват при движенията със скоростта на светлината. На второто изображение, двуизмерната спирала, това може да се представи, като десните части на спиралата се намират по-ниско от левите. Клипът не е най-добрия, не представя нещата по най-коректния и най-точния начин, но криво-ляво дава същността на идеята. Най-важното е да се има предвид, че не става дума за връщане назад на времето по принцип, а предполагаме движение по четвърто пространствено измерение, което от гледна точка на нашия тримерен макроскопичен свят е много малко и достъп до движение по него имат само елементарните частици (всичко това са основно мои допускания и представи, не е някаква официална научна теория и е много възможно да ги променя значително в бъдеще, ако достигна до някакво по-добро разбиране на реалността в сравнение със сега).

 

 

[Втори след княза]

Преди 27 минути, Станислав Янков said:

Може да не съм разбрал нещо правилно

Оп- оп- оп. Окъснях да се извиня. Разсъждавам в Нютонови/Галилееви времена. Разбирате това по примерите ми. Съжалявам, извинете.

[gmladenov]

Преди 50 минути, Станислав Янков said:

... предполагаме движение по четвърто пространствено измерение, което от гледна точка на нашия тримерен макроскопичен свят е много малко и достъп до движение по него имат само елементарните частици ...

След като четвъртото измерение е недостъпно за нас, какво е физическото проявление на движение в това измерение?
Можем ли да измерим по някакъв начин това движение ... или просто си играем с математика и твърдим, че имаме
някакво измислено движение?

Редактирано Декември 4, 2023 от gmladenov

[Станислав Янков]

Преди 35 минути, Втори след княза said:

Оп- оп- оп. Окъснях да се извиня. Разсъждавам в Нютонови/Галилееви времена. Разбирате това по примерите ми. Съжалявам, извинете.

Е, аз отдавна съм загърбил Нютон и Галилей (това, разбира се, не може да стане напълно, защото дори и теориите на относителността стъпват на множество елементи, установени стабилно много отдавна, с Нютон и Галилей). Ако искаме да отбележим някакъв по-задълбочен напредък относно естеството на времето и връзката му с всичко останало - налага се да ползваме само най-добрите теоретични инструменти, които засега са СТО, ОТО и КМ. Естествено, присъства и елемента на степента на подготвеност относно СТО, ОТО и КМ, което е сериозно препятствие (например при мен, защото моята подготовка и коректно разбиране са доста ниски), а и трите теории са изключително сложни, но ако искаме по-задълбочено разбиране на базови феномени като време и пространство - няма как да минем без най-доброто за момента.

На този етап полагам последни усилия, да извлека каквото успея на макро-ниво (и покрай това - да науча още полезни неща). Най-перспективните макро-насоки да се достигне до нещо повече ми се струват разглеждането на четвърто пространствено измерение, през което да се пренася движение между състоянието на покой и скоростта на светлината или само три измерения, но с някаква игра покрай скъсяването на дължините по посока на движението, което по някакъв начин да довежда до промяна на съвкупните скорости (темпа на часовниците) на "подвижния" (ускорилия/забавилия) обект спрямо "неподвижния" наблюдател/регистратор. Ще се повъртя още известно време около тези два момента, но предполагам, че накрая ще се принудя да се потопя по-дълбоко в квантовия свят, защото изглежда, че именно там някъде се крият ключовите отговори...

[Станислав Янков]

За да не се остане с впечатление (както често се случва), че в горния ми коментар е единствения вариант, който обмислям (как беше по Кипен - някакъв солипсизъм беше ) - ето и друг вариант: Няма атоми, камо ли пък елементарни частици, изграждащи атоми, които да престават, дори в един-единствен момент, своето непрекъснато движение, трептене и това трептене на атомите и на елементарните частици, които изграждат атомите, става в пространствени области, значително надхвърлящи планковите дължини (приблизителния диаметър на атома на водорода е в пъти по-голям от планковата дължина и това се отнася и за всички останали атоми без изключение). Така че - няма никакво установяване в покой на достатъчно малки мащаби, покоят е обикновена макроскопична илюзия, която се дължи на ниската разделителна способност на макро-сетивата ни.

[Кибик]

Преди 9 часа, gmladenov said:

След като четвъртото измерение е недостъпно за нас, какво е физическото проявление на движение в това измерение?
Можем ли да измерим по някакъв начин това движение ... или просто си играем с математика и твърдим, че имаме
някакво измислено движение?

Какво е физическото проявление на движението в пространствените измерения? Или просто си играем на математика с разни точки?

Във времето поне има събития подредени във ... времето. Взаимодействия, които се предават с частици които се движат със скоростта на ... светлината.

Т.е. времето е един вид движение от събитие към събитие със скоростта на светлината, а ако започне движение в пространството, частицитие носещи взаимодействието стигат до взаимодействието изминавайки по-големи разстояния, което забавя поредицата от събития.

[gmladenov]

Преди 33 минути, Кибик said:

Какво е физическото проявление на движението в пространствените измерения? Или просто си играем на математика с разни точки?

Когато се движиш (да кажем) инерциално в пространството, ти променяш разстоянието си спрямо
какъвто си избереш репер. Това е физически измеримо, а не просто математическа врътка.

А за четвъртото измерение аз защо не да кажа, че се движа там 1000 пъти по-бързо от светлината?
Ти какво физическо имерване ще направиш, че да ме обориш?

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Кибик said:

Какво е физическото проявление на движението в пространствените измерения? Или просто си играем на математика с разни точки?

Някои тук изглеждат доста ограничени и ти задават доста елементарни въпроси, на които можеха да си отговорят и сами!

Да кажем, че сме в Космоса, в скафандър с реактивна раница на гърба и решаваме, накъде да се задвижим спрямо сегашното ни разположение в покой=инерциално движение. Имаме избор от сфера от възможности, разположена около нас. Ако решим да се задвижим наляво - няма да можем в същото това време да се насочим и по някоя друга от останалите възможни посоки по сферата (например направо, наляво, нагоре и т.н.). Ако решим да се задвижим надясно - няма да можем пък останалите посоки извън точното направление надясно. Каквото и да изберем - напред, назад, нагоре, надолу и т.н. - няма да можем да се движим в същия този момент през всички останали направления по сферата, освен през избраното. В един и същи момент ние можем да се движим само по едно направление през трите пространствени измерения (сферата около нас). Същото би могло да се очаква и при наличието на четвърто пространствено измерение (избор на движение през хиперсфера). Колкото по-бързо изберем да се движим спрямо някой обект през трите пространствени измерения - толкова по-малък ще е дела на движението ни през четвърто пространствено измерение, защото можем да се движим само по едно направление през хиперсфера около нас.

Защо със скоростта на светлината? Скоростта на светлината е пределна за трите обичайни пространствени измерения и няма причина да не е пределна и спрямо четвърто пространствено измерение. Защо то би следвало да е доста малко като пространствено отстояние? Като изградени от масивни форми, ние не можем да се движим един спрямо друг с твърде големи скорости, камо ли пък с такива, които се доближават до скоростта на светлината. Всички ние, като масивни форми, се движим един спрямо друг със скорости, доста по-ниски от тази на светлината, затова голям дял от остатъка от движението до скоростта на светлината би ставал предимно по такова четвърто измерение и по тази причина за нас то би било с доста малка протяжност.

И т.н. неща, на които онези, които те питаха банализми, можеха да си отговорят и сами…

[kipen2]

Преди 35 минути, gmladenov said:

Когато се движиш (да кажем) инерциално в пространството, ти променяш разстоянието си спрямо
какъвто си избереш репер. Това е физически измеримо, а не просто математическа врътка.

А за четвъртото измерение аз защо не да кажа, че се движа там 1000 пъти по-бързо от светлината?
Ти какво физическо имерване ще направиш, че да ме обориш?

Младенов, айде стига си хвърлял пиратки под краката на съфорумниците! Предполагам, че отстрани е забавно, а и може да се каже "преговарянето е полезно", ама ....

Ся като си се хванал в подробността, че "4пространствено измерение" се приема, че е пространствено в действителност, та не се спираш!

Иначе лесно ти се оборва аргумента, че "се движиш 1000 пъти по-бързо от светлината" и то дори като се ползва 4мерен пространствен модел за описване с 4та ос за измерване - времето!

Просто се взима двумерно сечение, представителна извадка, която за целта ще е "Диаграма" между оста х и оста за времето. Нанасят се точките за 2 събития:

Х1. Младенов и лазер са на телевизионната кула във Витоша и се излъчва единичен фотон.

Х2. Датчик за фотони е на телевизионната кула в кв.Изток.

Излъчва се единичен фотон от кула до кула и се измерва кога фотонът достига от Х1 до Х2 и кога Младенов достига от Х1 до Х2.

А на бас, че не се движиш 1000 пъти по-бързо от фотона в 4тото пространствено измерение, видно от двумерната представителна диаграма, описваща движението в това 4то измерение от 4измерния модел!!!!  

[kipen2]

Преди 12 часа, Втори след княза said:

Минавам към времето. "Сега, минало и бъдеще" са най- простите деления на времето. Като определим, постановим,  чрез съгласие началото на което и да е събитие, можем да определим кога е по отношение на него всеки момент от процеса- в бъдеще или минало, чрез положителни или отрицателни стойности.

И също така, можем да определим дали някое събитие, което не противоречи на физическите закони би могло да е реално съществуващо в бъдещето за определен наблюдател. Точно, защото скоростта на светлината във вакуум(с) съвпада със скоростта на физически случващото в нашата ОС ("нашата", "ние", като относително неподвижни наблюдатели,спрямо обект, който се движи с над 50% от с, спрямо нашата ОС). Т.е. с  е скоростта, с която се осъществяват причинно-следствени връзки между събитията, но това е характеристика на наблюдаването в нашата ОС. 

Втори, предното си го позволих само като допълнение! Може би би имал някакво несъгласие и ако има такова - се извинявам! 

Иначе...

Ако някой твърди, че е възможно наблюдаване и от ОС на електрон, примерно, то твърдящият това, би следвало да изведе някаква прогноза, която да може да се потвърди/обори с експеримент в нашата ОС. Разбира се това се прави в КМ, ама това е и причината да се разминават с ТО, защото разминаването се дължи на дефиницията за време. Или както споменавам за 3път през последните 30+ стр. - ТО и КМ се отнасят както "контекст" и "действие"...

...или по-шеговито изказано - ТО казва как са нагънати декорите на сцената, а КМ казва, че актьорите играят и пред публиката и зад завесите едновременно, докато не ги посочи с пръст публиката

Редактирано Декември 5, 2023 от kipen2

[deaf]

Преди 17 минути, kipen2 said:

можем да определим дали някое събитие, което не противоречи на физическите закони би могло да е реално съществуващо в бъдещето за определен наблюдател. Т

Какъв е смисълът едно събитие протичащо днес (например футболна среща между ЦСКА и "Левски"),да протича абсолютно същото едновременно и в бъдещето? Но дори и да е така,това не е минало и бъдеще,а паралелно протичане на две еднакви събития.

[kipen2]

Преди 12 часа, Станислав Янков said:

Можеш ли накратко да преразкажеш базовата логика на тези модели? И аз полагам последни усилия да извлека нещо или друго на макро-ниво чрез подход с четири пространствени измерения

Като за начало е добре да вземеш предвид, че има два основни вида математически "пространства"(многообразия) за моделиране - евклидови и риманови. А вече при римановото пространство има толкова подвидове, че ти е бедна фантазията. И когато пиша "има"(т.е. съществуват), то това се отнася за идеалния свят на математиката!!!, т.е. могат да се ползват като инструменти за описанието на действителния, физически свят. По този въпрос има доста по-вещи от мен във форума и биха могли да ти обяснят по-детайлно от мен.

 

[kipen2]

Преди 14 минути, deaf said:

Преди 34 минути, kipen2 said:

можем да определим дали някое събитие, което не противоречи на физическите закони би могло да е реално съществуващо в бъдещето за определен наблюдател. Т

Какъв е смисълът едно събитие протичащо днес (например футболна среща между ЦСКА и "Левски"),да протича абсолютно същото едновременно и в бъдещето? Но дори и да е така,това не е минало и бъдеще,а паралелно протичане на две еднакви събития.

Деф, нали се разбрахме, че събитията "не протичат", ами процесите, т.е. поредицата от събития?!?

"Събитията", които ползваш ги има по радиото и в телевизионните новини, но не и във физиката - там се наричат "процеси".

А така, интерполирано, се получава парафразиране на написаното ти, което е - "Какъв е смисълът даден процес, който се случва сега, да се случва по същият начин и в бъдеще?". Ами това е критика към наличието на неизменни физически закони, бре man?!? Айде малко по-сериозно, а!?!

А иначе, по отношение на предпоставянето ти, че един и същ доста сложен като случване процес(като изключим мисленето на футболистите), може да се случи по напълно идентичен начин и в бъдещето (т.е. когато е възможно от наблюдател сега да се наблюдава такъв процес и в бъдещ момент), то това е с нищожна вероятност. А пък като се вземе предвид и времето (промяната на материята), то това е невъзможно, защото футболистите няма да са същите.

Ти продължаваш да си циклиш в неправилния ти пример за "теб на 53г и едновременното съществуване на теб на 23г." - това е възможно само в ОС на фотон!

Редактирано Декември 5, 2023 от kipen2

[Станислав Янков]

Преди 3 минути, kipen2 said:

Като за начало е добре да вземеш предвид, че има два основни вида математически "пространства"(многообразия) за моделиране - евклидови и риманови. А вече при римановото пространство има толкова подвидове, че ти е бедна фантазията.

Да, това вече го знам, благодаря. Така, както ги мисля нещата - всичко това са различни геометрични инструменти за визуално описание на елементи от реалността, които не можем да наблюдаваме действително (подобно на връзката пространство-време, която геометрично се представя чрез диаграмата на Минковски и в същността си има хиперболично, псевдоевклидово естество). Механизъм за геометрично представяне на елементите от реалността, които не сме в състояние да възприемаме чрез зрението, но които все пак имат някакво геометрично естество, след като в тях участват пространствени размерности. Така ми се струват нещата с тези геометрии.

[deaf]

Преди 7 минути, kipen2 said:

Айде малко по-сериозно, а!?!

Ясно – и ти не знаеш.

[kipen2]

Преди 6 минути, Станислав Янков said:

Механизъм за геометрично представяне на елементите от реалността, които не сме в състояние да възприемаме чрез зрението, но които все пак имат някакво геометрично естество, след като в тях участват пространствени размерности. Така ми се струват нещата с тези геометрии.

Ние дори и да не можем да ги възприемем със сетивото ни за виждане, пък имаме вроден усет за времето и интелект, чрез който можем за определено време да правим измервания и на промяната на материята и във времето. За реалното измерване си ползваме циклични процеси, чрез които, както вече ти споменах, вземаме нещо от наблюдаваното, за да измерим промяната на материята в наблюдаваното, което всъщност е промяната във времето(като основна характеристика на наблюдаваното, т.е. в обективната, обща, вънна за наблюдателите част от наблюдаваното). Всъщност ние в действителност не можем да наблюдаваме извън времето в нашата ОС, защото самият процес на наблюдаване изисква да сме "във времето". Защото, както пак споменах преди, самото наличие на отделни събития е признак за съществуването на времето (като основна характеристика на материята).

Може и да "звучи" като елементарно повторение на вече изписано в темата, но съдържа основни положения при използването на научния подход за описание на физическата реалност. Виж за психичната реалност си има други дисциплини, които независимо че ползват научни методи, още се борят да бъдат признати за наука. От тях идат повдигнатите въпроси към физиката , касаещи "трудният проблем със съзнанието"