Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Преди 49 минути, Шпага said:

Според мен т. нар. настояще няма нищо общо със "събиране на физическа информация" нито с измервания от страна на наблюдателя, както и със съществуването на какъвто и да е наблюдател.

"Настоящето", което е свързано с "едновременността" във СТО, определя множеството на паралелно случване на събития в момента за наблюдател в дадена ОС с време t. Физическата информация за случилото се събитие се събира(достига до) от наблюдателя при измерване. Това се случва по различно време, в зависимост от отстоянието във физическото пространство, на което се случва това събитие. Това, което представлява "настояще" за наблюдателя се различава от "настояще" в СТО.

В това "т.нар. настояще" не е ясно какво имаш предвид, но пък поне е според теб.

Но иначе да! "Настоящето" може да се приеме, че не изисква съществуване на наблюдател. Само дето трябво да поясниш какво означава това.

 

Преди 36 минути, scaner said:

СТО е добре имплантирана в квантовата механика, нейният апарат на пространство-времето е внедрен от Дирак в неговите уравнения, лежащи в основата на релативистската квантова механика,

 Стигнах и до уравнението на Дирак онзи ден, ама тепърва се запознавам....

Преди 37 минути, scaner said:

Дълго е за разправяне, ето една популярна статия по този въпрос.

Relativity versus quantum mechanics: the battle for the universe

Благодаря! Приятен ден и приятно изкарване на празниците на всички!

  • Мнения 4,9k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува

Предстои ГОЛЯМ СТУДЕН ДУШ за някои, които толкова се израдваха на разработките на тримата за числовия ред на материалните промени, че даже започнаха да обявяват специалната теория на относителността, подхода на Минковски относно СТО и чак и самото време за свършени! Какво обаче се оказва? Нека използваме задачата и параметрите, които тримата са разгледали във втория документ:

chr8.thumb.jpeg.0fc049da4f494b475fb811c788590199.jpeg

Тука всичко е наред и всичко излиза така, както тримата са го дали, проблемите обаче идват със следващото:

chr3a.thumb.jpeg.7c6dd2c2b49542b188a883d5a00cc6a9.jpeg

Оказва се, че задрасканите от мен три формули не дават верен резултат и още по-интересното - дори не съвпадат помежду си, макар да определят едно и също нещо - произведението t`/t !!! При употребата на стойностите от собствения пример на авторите във втория им материал, където всичко точно си съвпада с лоренцовите трансформации, дясната част от равенствата на първите две задраскани уравнения дава еднаквия резултат 1,000000004285905, а пък дясната част (лоренц-фактора) от равенството на третото задраскано уравнение дава съвсем различния резултат 0,9999999957132373. На всичкото отгоре, нито един от тези резултати не съвпада нито с произведението на t`/t нито дори с произведението на t/t`!!! t`/t е равно на 0,9999999999995694, а пък t/t`е равно на 1,000000000000431.

Така радостта на всички, които даваха въпросните уравнения като едва ли не отрицатели на СТО, на Минковски и даже на времето (макар в материалите да не се твърдеше точно това), отива по дяволите! Някои много мощно ще духат много гореща супа... :ak:

  • Потребител
Публикува

main-qimg-061c18d5ff732453bd1549950ca980d91-pjlq.jpg.6abc2077206a2043db12e971c7b899a7.jpg

Ако планковата дължина се получава от разделянето на скоростта на светлината на планковото време (за една единица планково време светлината изминава една единица планкова дължина през пространството), то при движение на някой обект спрямо наблюдател със скорост 0,5С (движение с останалите 0,5С през четвъртото пространствено измерение), неговата дължина в 3D ще се съкрати с 13,4 % в сравнение с дължината му в покой, а пък планковата дължина на четвъртото пространствено измерение би трябвало да се увеличи със същите 13,4 %. Ако потенциално четвърто пространствено измерение е нормално пространствено измерение като останалите три, то би трябвало да е с планков размер, когато сме в покой и така се движим със скоростта на светлината (1С) през него (еквивалентно на това, материята по него да се движи с 1С спрямо нашата материя в покой в 3D) и да увеличава дължината (отстоянието си) със същия процент, с който подвижен обект намалява своята дължина спрямо дължината си в покой, при движение с някаква скорост (неизбежно - по-ниска от 1С, когато говорим за масивен обект).

  • Потребител
Публикува
Преди 17 часа, kipen2 said:

"Настоящето", което е свързано с "едновременността" във СТО, определя множеството на паралелно случване на събития в момента за наблюдател в дадена ОС с време t. Физическата информация за случилото се събитие се събира(достига до) от наблюдателя при измерване. Това се случва по различно време, в зависимост от отстоянието във физическото пространство, на което се случва това събитие. Това, което представлява "настояще" за наблюдателя се различава от "настояще" в СТО.

Kipen, ти си драстичен пример за субект със самочувствието на умник-разбирач, който в продължение на месеци или даже години се оказва НЕспособен да разбере елементарни неща.:book:

  • Потребител
Публикува
Преди 9 часа, Станислав Янков said:

...

Оказва се, че задрасканите от мен три формули не дават верен резултат и още по-интересното - дори не съвпадат помежду си, макар да определят едно и също нещо - произведението t`/t !!!

...

Няма грешки във формулите!!!

  • Потребител
Публикува
Преди 7 минути, Gravity said:

Няма грешки във формулите!!!

Разликите в резултатите от тях не са символични, а в цели порядъци. Дори да приемем, че разликите в числата след деветките и нулите се дължат на ограничението на вградения във Уиндоус калкулатор, който категорично не е професионален и това е напълно възможно, то разликата между резултатите на десните части на формулите и резултата на t`/t, на който уж всичките трябваше да са равни (това значи, че трите десни части трябваше да са равни и помежду си) се изразява в цели четири цифри след десетичната запетая. Това би изискало от нас да смятаме, че 0,5 = 0,00005. Тези две стойности със сигурност не са равни помежду си, точно както 1,000000001 и 0,999999991 не са равни на 0,9999999999991. Дори и без да прилагаме конкретни сметки, от трите задраскани формули излиза, че 1 - V квадрат / С квадрат върху лоренц/фактора е равно само на лоренц-фактора, без нищо над него, на което той да бъде делен и всичките тези различни неща уж са равни на лявата част t`/t.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Разликите в резултатите от тях не са символични, а в цели порядъци. Дори да приемем, че разликите в числата след деветките и нулите се дължат на ограничението на вградения във Уиндоус калкулатор, който категорично не е професионален и това е напълно възможно, то разликата между резултатите на десните части на формулите и резултата на t`/t, на който уж всичките трябваше да са равни (това значи, че трите десни части трябваше да са равни и помежду си) се изразява в цели четири цифри след десетичната запетая. Това би изискало от нас да смятаме, че 0,5 = 0,00005. Тези две стойности със сигурност не са равни помежду си, точно както 1,000000001 и 0,999999991 не са равни на 0,9999999999991. Дори и без да прилагаме конкретни сметки, от трите задраскани формули излиза, че 1 - V квадрат / С квадрат върху лоренц/фактора е равно само на лоренц-фактора, без нищо над него, на което той да бъде делен и всичките тези различни неща уж са равни на лявата част t`/t.

Бъркаш някъде в сметките защото формулите са еквивалентни.

  • Потребител
Публикува
Преди 5 минути, Станислав Янков said:

Дори и без да прилагаме конкретни сметки, от трите задраскани формули излиза, че 1 - V квадрат / С квадрат върху лоренц/фактора е равно само на лоренц-фактора, без нищо над него, на което той да бъде делен и всичките тези различни неща уж са равни на лявата част t`/t.

Тези двете са равни и това е елементарно, ако знаеш как се работи с корени.

  • Потребител
Публикува
Just now, Gravity said:

Тези двете са равни и това е елементарно, ако знаеш как се работи с корени.

Имаш право, имам грешка, смятах след 3 часа сутринта и нещо съм объркал преди да заспя. Когато ползваме стойностите в примера от самия материал, то 277,78 на квадрат е равно на 77161,7284 (V квадрат); 300000 км/с х 1000 м/км = 300000000 м/с; 300000000 м/с на квадрат = 90000000000000000 (С квадрат); 77161,7284 / 90000000000000000 = 0,0000000000008573525377777778 (резултатът на V квадрат / С квадрат или Бета на квадрат); 1 - 0,0000000000008573525377777778 (1 минус V квадрат / С квадрат) = 0,9999999999991426474622222222 и това е 1 минус Бета на квадрат и е отговора на числителя на дясната част от равенството на втората задраскана формула. Числителя на дясната част от равенството на втората задраскана формула, поставен под корен квадратен, дава знаменателя на дясната част от равенството на втората задраскана формула: корен квадратен от 0,9999999999991426 = 0,9999999999995713; 0,9999999999991426 / 0,9999999999995713 = 0,9999999999995713, така че резултатите на десните части от равенствата на второто и третото уравнение съвпадат и са в рамките на грешката на непрофесионалния калкулатор на Уиндоуса по отношение на t`/t (3599,99999999845 / 3600 = 0,9999999999995694). Вероятно при първото уравнение имам същата грешка като при второто и третото (успял съм и трите да ги объркам). Благодаря за корекцията!

chr8.thumb.jpeg.0fc049da4f494b475fb811c788590199.jpegchr3a.thumb.jpeg.7c6dd2c2b49542b188a883d5a00cc6a9.jpeg

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 25 минути, Gravity said:

Моето мнение е, че няма смисъл да си губиш времето с такива статии. По-добре би било да четеш нещо стандартно. Теси са доста съмнителни.

Единственият проблем е, че стандартните неща ще доведат до стандартните бариери, а така при мен се губи интереса да се занимавам. Подобни неординарни работи, даже и да са неверни, освен че стимулират към задълбочаване на познанията, също и може да дадат полезни идеи, несвързани пряко с тях. Благодарение на тези две статийки, на усилията покрай тях, разбрах по-добре ролята на времевите еталони и връзката им с пространството на скоростите - нещо, което е споменавано при Пенроуз и което не можех да обясня ясно някога, когато със Скенер ме питахте, как две различни скорости ще са време, след като се определят чрез времето (тогава бях споменал нещо за употребата на скоростта на светлината както като времеви, така и като пространствен интервал и че всичко във Вселената се движи със скоростта на светлината през четири пространствени измерения - подходът на Луис Карол Епщайн). Днес вече съм наясно защо тогава ме питахте това и двата материала на тримата имат роля за достигането до това по-добро разбиране.

_11-9-2023_63021_.thumb.jpeg.d8b7c1befa96d555fb961acc05f0ccc0.jpeg

Редактирано от Станислав Янков
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 21 часа, Станислав Янков said:

Единственият проблем е, че стандартните неща ще доведат до стандартните бариери, а така при мен се губи интереса да се занимавам. Подобни неординарни работи, даже и да са неверни, освен че стимулират към задълбочаване на познанията, също и може да дадат полезни идеи, несвързани пряко с тях.

Ами ето ти, отново, статията на Сабине Хосенфелдер, в която не само, че разглежда различните следствия от вариантите за модификация на СТО, но и го прави на доста професионално ниво.

А и има връзка с бележките ти относно планковите размери, защото каквито и да е модификации на СТО минават през предефиниране на Планковата енергия. 

https://arxiv.org/pdf/0912.0090.pdf - 

Abstract

We examine the transformation of particle trajectories in models with deformations of Special Relativity that have an energy-dependent and observerindependent speed of light. These transformations necessarily imply that the notion of what constitutes the same space-time event becomes dependent on the observer’s inertial frame. To preserve observer-independence, the such arising nonlocality should not be in conflict with our knowledge of particle interactions. This requirement allows us to derive strong bounds on deformations of Special Relativity and rule out a modification to first order in energy over the Planck mass.

1 Introduction

It is generally believed that the Planck mass mPl is of special significance. As the scale where effects of the yet-to-be-found theory of quantum gravity are expected to become important, it has been argued the energy associated to the Planck mass should have an observer-independent meaning. Lorentz-transformations however do not leave any finite energy invariant. Thus, the requirement of assigning an observer-independent meaning to the Planck mass seems to necessitate a modification of Special Relativity and a new sort of Lorentz-transformations. This modification of Special Relativity, which does not introduce a preferred frame but instead postulates the Planck mass as an observer-independent invariant, has become known as “Deformed Special Relativity” (DSR) [1, 2, 3, 4]. The deformed Lorentz-transformations that leave the Planck mass invariant under boosts can be explicitly constructed. There are infinitely many of such ∗hossi@nordita.org 1 deformations, and they generically result in a modified dispersion relation and an energy-dependent speed of light [5]. In the low energy limit, this energydependent speed of light coincides with the speed that we have measured. Depending on the sort of deformation, the speed of light can increase, decrease, or remain constant with energy. We will here examine the case where it is not constant. ...."

 

п.п. ти поне се опитваш, а не като фантазьорката "г-жа Моята обективна реалност", теле-патката, четяща мисли, която си фантазира, че настоящето няма никаква връзка с наблюдател, както и че други са "умници-разбирачи", а не че тя е простакеса, суброгираща физическият смисъл с фантазията....

Редактирано от kipen2
  • Потребител
Публикува

Младенов е успял да намери доста полезно сайтче (в негови коментари доста назад, където препраща към едно място с ясна демонстрация на хиперболичната ротация между времето и пространството с промяната на скоростта на движение между инерциалните системи):

http://www.physicsinsights.org/index.html

Особено точно съвпадат вижданията на автора на този сайт с моите съображения, да търся толкова упорито най-коректните геометрични, визуални форми на всяка алгебрична закономерност, която се демонстрира в СТО, в ОТО и в КМ:

"Смятам, че доказателства, които разчитат твърде много на алгебра и манипулиране на абстрактни символи, често са незадоволителни. Оставам с чувството, че знам, че фактът, който трябва да се докаже, е верен, но все още не разбирам защо е вярно.

Много факти в математиката могат да бъдат доказани или обяснени по повече от един начин и много неща, които обикновено се доказват с помощта на абстрактни разсъждения, също могат да бъдат показани като верни с помощта на снимки (мое уточнение - геометрични изображения). Може би най-известният пример е "Аха!" доказателство на теоремата на Питагор. Други факти, които лесно се показват чрез снимки (мое уточнение - геометрични изображения), включват такива прости неща като (a/b)*(c/d) = (ac/bd) -- нещо, което се преподаваше наизуст в училището, което посещавах."

http://www.physicsinsights.org/proof_by_picture.html

Преди 14 минути, kipen2 said:

Ами ето ти, отново, статията на Сабине Хосенфелдер, в която не само, че разглежда различните следствия от вариантите за модификация на СТО, но и го прави на доста професионално ниво.

Благодаря, Кипен! Канала на Сабине ми е в абонаментите в Ютуб, там има страшно много полезни неща.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 10 минути, Станислав Янков said:

Благодаря, Кипен! Канала на Сабине ми е в абонаментите в Ютуб, там има страшно много полезни неща.

Абонаментът ти не е важен, а какво си разбрал след гледанията. Същото важи и за прочита на статията, която ти шернах. Прегледай нея и послушай Гравити да оставиш другите статии. В статията Сабине бавно, полека развива и сметките за различните варианти. Възползвай се от нейните умения по математика, щото вие с математиката сте "малко скарани"... 

Просто като се запознаваш с начинът, по който професионален физик разглежда материята на определен проблем, можеш да натрупаш опитност как се действа в попрището на физиката. Да си актуализираш подходите на разглеждане. Щото към момента подхождаш твърде интуитивно, при положение, че нямаш натрупана интуитивна опитност. За това често ти се "късат връзките" и често блуждаеш в рекурсии в постовете си... 

Редактирано от kipen2
  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, kipen2 said:

Абонаментът ти не е важен, а какво си разбрал след гледанията. Същото важи и за прочита на статията, която ти шернах. Прегледай нея и послушай Гравити да оставиш другите статии. В статията Сабине бавно, полека развива и сметките за различните варианти. Възползвай се от нейните умения по математика, щото вие с математиката сте "малко скарани"... 

Просто като се запознаваш с начинът, по който професионален физик разглежда материята на определен проблем, можеш да натрупаш опитност как се действа в попрището на физиката. Да си актуализираш подходите на разглеждане. Щото към момента подхождаш твърде интуитивно, при положение, че нямаш натрупана интуитивна опитност. За това често ти се "късат връзките" и често блуждаеш в рекурсии в постовете си... 

Със сигурност ще прегледам статията, само имай предвид, че всеки се стреми към развитие по собствен път и моят път включва проверка на неща, които не са общопризнати официално като безусловна, строга наука или научни трудове и научни виждания и в хода на такива проверки, дори въпросните неща да се окажат неверни (както често се случва) - аз въпреки това съм развил познанията си. Затова и този форум тук е много полезен за мен, с всички обсъждания и корекции, които се правят - днес разбиранията ми не са същите като разбиранията ми дори миналата година, камо ли пък още по-назад, както в края на следващата година разбиранията ми няма да са същите като днешните... ☺️

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, kipen2 said:

...и послушай Гравити да оставиш другите статии.

Ето друга, по-ранна статия на тримата и както ще видиш - съвсем не е безполезна и лишена от смисъл...

(99+) Time is a measuring system derived from light speed | DUSAN KLINAR - Academia.edu

Като натиснеш "Download PDF", след това трябва да натиснеш и "No thanks, I'll stay on the free tier" и чак тогава протича свалянето на файла.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Ето друга, по-ранна статия на тримата и както ще видиш - съвсем не е безполезна и лишена от смисъл...

(99+) Time is a measuring system derived from light speed | DUSAN KLINAR - Academia.edu

Като натиснеш "Download PDF", след това трябва да натиснеш и "No thanks, I'll stay on the free tier" и чак тогава протича свалянето на файла.

В статията четем:

"Физическото време е ходът на часовниците в пространството. Самото пространство е безвременно:
минало, настояще и бъдеще не съществуват в пространството.
Времето, разглеждано като ходът на
часовниците в пространството
, предполага, че продължителността на материалните промени сама
по себе си не същестува, а е резултат от
измерване с часовници."

Значи когато се каже, че "времето не съществува", се има предвид точно това ^^^.

Ако ние хората не водим счетоводство на събитията, тези събития нямат материално изражение.
Моята ваканция от миналото лято няма материално съществуване; тя съществува единствено като
спомен в главата ми и като изображения в телефона ми. Тоест, тя съществува само като запис на
отминали събития. Ако някой тръгне да търси тези събития в пространството, той гарантирано няма
да ги намери.

Другото важно е, че ходът на часовниците е в пространството. Не в измисленото четвърти измерение,
а именно в пространството. Физически, часовниците съществуват в пространството и там е мястото,
къде те тиктакат ... а не някъде другаде.

Естествено трябва също да се признае, че горната статия е едно възможно виждане за реалността. Аз
лично съм на същото мнение като авторите, но очевидно имаме и други виждания. Един ден когато
Айнщайн бъде отречен, виждания като това в цитираната статия ще станат много по-актуални.

Редактирано от gmladenov
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 32 минути, gmladenov said:

"Физическото време е ходът на часовниците в пространството. Самото пространство е безвременно:
минало, настояще и бъдеще не съществуват в пространството.
Времето, разглеждано като ходът на
часовниците в пространството
, предполага, че продължителността на материалните промени сама
по себе си не същестува, а е резултат от
измерване с часовници."

Значи когато се каже, че "времето не съществува", се има предвид точно това ^^^.

Аха. Значи измерваме продължителността на процесите, ама тя не съществувала? Бравос! Голям езотерик си :)

Освен това, Младенов, много пъти съм казал, и непрекъснато потвърждаваш, че логиката не ти е добрата страна. От горното следва само това което е написано - че продължителността на процесите не съществувала, не че времето, което е ходът на часовниците в пространството, не съществувало... Единият от авторите сам казва: time we measure with clocks is real.

Изобщо, къде ги намирате тези глупости... Когато се четат такива хипотези, трябва да се тръгне от края - доколко добре пасват на нашата реалност. А такива като тебе само спират на цитатите, които предварително им се нравят. Пълно е с такива хипотези по списанията, публикациите се стимулират от факта да се застопори авторство на идея, не от някакви по-особени научни качества. Съветвам Станислав да не им обръща за сега внимание, вредно е, пълна загуба на време ако ти искаш да научиш нещо. Чак когато научиш добре основните положения, може да четеш такива статии - тогава ще ти е по-лесно да се ориентираш.

Пък и в нашият свят има пространство-време. :)

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 1 час, gmladenov said:

Значи когато се каже, че "времето не съществува", се има предвид точно това.

Ти още ли не можеш да разбереш, какво става?! На макрониво времето е реално, както и пространството. Линийките, които си правим от материя, за да замерваме (сравняваме) пространството, както и часовниците, които си правим от материя с нейните скорости на материални процеси, за да замерваме (сравняваме) времето (различните скорости, които са в границата 0с-1с), са изкуствени, измислени от нас пространствени интервали и часовникови темпове с техните интервали, те могат да са всякакви, за каквито постигнем консенсус помежду си, за да можем да се разбираме. Но самите време и пространство са си съвсем реални на макрониво и как няма да са реални, след като лично и неоспоримо ги изпитваме?! Стрелата на времето също си е съвсем реална на макрониво, след като практически я изпитваме и можем да имаме спомени за минало, но не и за бъдеще.

Аномалиите започват с намаляването на мащабите към микронивата. Там можем да започнем с пълно отсъствие на време и пространство, после преминаваме през хаотично (или непознато за нас) поведение напред-назад през време и пространство (реално - през четири пространствени измерения), след това имаме стрели на времето както към бъдещето, така и към миналото при частиците и античастиците (сферата на Риман, която толкова често споменава Пенроуз по пътя на дефинирането на неговите туистори и където пак става въпрос за четири и повече ПРОСТРАНСТВЕНИ измерения) и от един момент-нататък, с преминаването към макронивата, остава само стрелата на времето от минало към бъдеще... Тази стрела на времето се отнася не само за човека, но и за животните, и за купища макро-процеси, свързани с ерозията с времето на всякакви минерали (скали и почви), под въздействието на въздух и вода, и за химическите процеси между веществата...

Между другото, ограничаването ни само до настоящето е съвсем подобно на ограничаването ни до възможност да се движим само по едно-единствено направление през ЧЕТИРИИЗМЕРНОТО пространство. И това за четириизмерно ПРОСТРАНСТВО е и в другите материали досега (вече ги изчетох целите и никъде не забелязах потвърждение в тях, че пространствените измерения са само три, но има поредица споменавания във всеки от тях, че измеренията са четири пространствени, а не три пространствени плюс време като четвърто измерение). Забелязваш ли, как още в самото начало на материала съвсем ясно ти заявяват, че часовниковия темп сам по себе си не е четвърто измерение, а има КОНКРЕТНО ЧЕТВЪРТО ПРОСТРАНСТВЕНО ИЗМЕРЕНИЕ, което се потвърждава от формулата за него Х4=ict, при което ct е същото като vt, което дава съвсем обичайното изминато пространствено разстояние d=vt? Така че...

Редактирано от Станислав Янков
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 6 минути, scaner said:

Съветвам Станислав да не им обръща за сега внимание, вредно е, пълна загуба на време ако ти искаш да научиш нещо.

Правя го, защото Гьодел и Ровели са цитирани при Пенроуз, макар самия Пенроуз въобще да не твърди нещата, които се пишат в тези материалчета (неговото е много по-сложно и прецизно, но все пак, за някой с моите силно ограничени познания му трябва някакъв преход за последователно разбиране на най-сложните моменти един по един).

Редактирано от Станислав Янков
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 12 минути, scaner said:

Аха. Значи измерваме продължителността на процесите, ама тя не съществувала? Бравос!

Според Айнщайн, времето е това, което покават часовниците.
Добре, но ако нямаме часовници, тогава какво е времето?

Айнщайн очевидно допуска, че часовници винаги има ... но изпуска тънкостта, че ние хората
нарочваме нещо за часовник. Съответно без нарочване няма и време.

За пространството и материята това не е така. Слънцето си съществува независимо от нас,
без ние да нарочваме каквото и да било.

Значи дори според самия Айнщайн излиза, че времето е наша измислица, а не е реално.
Ние нарочваме какво е времето.

Редактирано от gmladenov
  • Глобален Модератор
Публикува

  

Преди 2 минути, Станислав Янков said:

Правя го, защото Гьодел и Ровели са цитирани при Пенроуз, макар самия Пенроуз въобще да не твърди нещата, които се пишат в тези материалчета (неговото е много по-сложно и прецизно, но все пак, за някой с моите силно ограничени познания му трябва някакъв преход за последователно разбиране на най-сложните моменти един по един).

Остави го и Пенроуз. Той също се опитва да се прави на "виждащ", и често прекалява със спекулациите си. Изгради знанията си на доказани и общоприети резултати, после може да разчупваш тази черупка. Иначе ще изградиш несигурни основи...

 

Преди 1 минута, gmladenov said:

Според Айншайн, времето е това, което покават часовниците.
Добре, но ако нямаме часовници, тогава какво е времето?

Ако нямаш усет за пространството, какво е пространството? Слепият вижда ли цветове? Усещаш ли колко тъпи въпроси задаваш?

"Времето е система от отношения на подредба на събитията по предходност, и на процесите по продължителност"

Събития знаеш какво са? Подредба, кое преди кое, след кое се е случило можеш да правиш? Продължителности има ли, или процесите протичат мигновено? :) Е, всичко това е времето. А зад него стои фундаменталното положение, че материята съществува в непрекъсната промяна. Времето е абстрактна характеристика на тази промяна, на този аспект от съществуването на материята.

А часовниците са само прости уреди, които ни го визуализират. Всяка измерена величина се визуализира чрез друг процес, за удобство. Ако нямаш часовници, ще търсиш друг начин да визуализираш величината в горното определение. И ако ги наречеш "часовници", всичко си идва на мястото.

Преди 6 минути, gmladenov said:

Айнщайн очевидно допуска, че часочници винаги има ... но изпуска тънкостта, че ние хората
нарочваме нещо за часовник. Съответно без нарочване няма и време.

Всеки еталон се нарочва. Няма мърдане тука. А какъв е еталонът и уредът който го измерва, зависи от спецификата на величината която се мери.

Виж, прочети малко неща по измерителна физика. Липсва ти изключително важен обем от информация, затова и задаваш глупави въпроси.

Преди 9 минути, gmladenov said:

За пространството и материята това не е така. Слънцето си съществува независимо от нас,
без ние да наричваме каквото и да било.

Абсолютно същото е. Единствената разлика е, че времето и пространството възприемаш чрез различни усещания. Ако беше сляп и сакат, нямаше да имаш понятие за слънцето и за "пространство". Или поне не толкова развито както сега. Щеше да е по-близко до времето като усещане, защото психологическият часовник, макар и много неточен, се справя да подрежда събитията по предходност и процесите по продължителност, т.е. играе ролята на часовник. Усещането за време е заложено в нас чрез този часовник, и механизмите които правим са само по-точни и по-прецизни от него, лишени от недостатъците му, удобни за обективни измервания.

  • Потребител
Публикува (edited)

Съществува ли някакъв логичен подход за обясняването на ефектите на теориите на относителността без четвърто пространствено измерение, само в рамките на обичайните три? Една възможност можеше да бъде лоренцовото скъсяване по посока на движението, но ако беше наистина това - тогава при съпоставяне на покоящ и преминал през ускорение часовник (например такъв на движещ се спрямо часовник на земната повърхност GPS-сателит, който сателит при сравняването на часовника му със земния продължава да си се движи) нямаше да регистрираме общо забавяне с хиперболична пропорция (в следствие на хиперболична геометрия) на съвкупните скоростови темпове във всички посоки на условно подвижната инерциална система, а щяхме да регистрираме забавяния само при дела на скоростите по посока на движението. Това щеше да води до непрогнозируеми стойности при замерванията, понеже при различните условно подвижни инерциални системи щеше да има различни дялове от всички движения в тези системи, чиито скорости са имали дялове по посока на движението. Вместо това ние регистрираме при сравнение на часовниците винаги общо забавяне на скоростите в условно подвижните обекти, независимо от направленията на процесите с тези скорости вътре подвижните обекти, дори и при случаите с обратни вътрешни движения спрямо посоката на движение на самия обект. Явно забавянето на темпа на часовниците при сравнение и скъсяването на дължината на обекта, докато се движи спрямо наблюдател, са два отделни един от друг случая и не могат да послужат за обясняването им помежду им. Обаче по този начин се изчерпват идеите ми за по-задълбочено обяснение на релативистките ефекти, различно от пренос на движение/скорост между трите обичайни и четвърто пространствено измерение, съгласно хиперболичната геометрия на Минковски и подхода на Епщайн ( Read the book online / Relativity ).

Редактирано от Станислав Янков
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 11 часа, Станислав Янков said:

Съществува ли някакъв логичен подход за обясняването на ефектите на теориите на относителността без четвърто пространствено измерение, само в рамките на обичайните три?

Разбира се. Теорията на относителността е формулирана в 3+1 измерения, три пространствени и едно времево.

В 4+1 измерения е формулирана теорията на Калутца-Клайн, която автоматично произвежда и елегтромагнетизма. От там и идеите на струнната теория, с повишаване на броят измерения да се включат и другите взаимодействия. Но не мисля че сме стигнали до там :)

Преди 11 часа, Станислав Янков said:

Явно забавянето на темпа на часовниците при сравнение и скъсяването на дължината на обекта, докато се движи спрямо наблюдател, са два отделни един от друг случая и не могат да послужат за обясняването им помежду им.

Свързани са.

Лоренцовите трансформации в геометрията на Минковски представляват 4-мерно въртене на обект. При такова въртене се променят (спрямо първоначалното състояние) повечето проекции на обекта, както пространствени, така и времеви.  Промяната на пространствените проекции се изразява с лоренцово скъсяване (или удължаване, зависи от условията на въртене). Промяната на времевата проекция е свързана със забавянето на темпа на часовниците. Те са един и същи ефект, просто ние за някаква простота ги дробим на отделни ефекти.

Изобщо, наблегни на геометрията на Минковски,  тя е удобна като и свикнеш.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 8 часа, scaner said:

Разбира се. Теорията на относителността е формулирана в 3+1 измерения, три пространствени и едно времево.

В 4+1 измерения е формулирана теорията на Калутца-Клайн, която автоматично произвежда и елегтромагнетизма. От там и идеите на струнната теория, с повишаване на броят измерения да се включат и другите взаимодействия. Но не мисля че сме стигнали до там :)

Свързани са.

Лоренцовите трансформации в геометрията на Минковски представляват 4-мерно въртене на обект. При такова въртене се променят (спрямо първоначалното състояние) повечето проекции на обекта, както пространствени, така и времеви.  Промяната на пространствените проекции се изразява с лоренцово скъсяване (или удължаване, зависи от условията на въртене). Промяната на времевата проекция е свързана със забавянето на темпа на часовниците. Те са един и същи ефект, просто ние за някаква простота ги дробим на отделни ефекти.

Изобщо, наблегни на геометрията на Минковски,  тя е удобна като и свикнеш.

Да, сега, когато разбирам по-добре от някога хиперболичната геометрия на Минковски - тя е много полезна и пълноценна, представлява много коректно геометрично обяснение. Както хиперболичната геометрия на Минковски, така и подхода на Епщайн (той е опит за представяне чрез евклидови средства на същото нещо, което представя геометрията на Минковски чрез неевклидови средства) - и двете неща обаче навеждат на допускането за наличие на четвърто пространствено измерение. В смисъл, че ако приемем часовниковия темп просто за консенсусен еталон, формиран чрез скорост на материални процеси в пространството (материални часовници, които пресъздават изкуствено приетия за еталонен темп), то и ефектите на СТО (както по Минковски, така и по Епщайн), и ефектите на ОТО най-добре и логично могат да се обяснят чрез приемането на наличие на четвърто пространствено измерение. Наличие, което така повлиява на движенията на материята през трите обичайни, евклидови измерения, че води до ефектите с темпа на часовниците и скъсяването на дължините при СТО и до ускоренията и останалите ефекти (като стремеж за събиране в една точка и други) на ОТО. Наличието на такова четвърто пространствено измерение може да послужи добре и за обясняването на редица неща в квантовия свят, като например - къде всъщност става движението на спиновете при безсъставни елементарни частици, които при замерване се описват най-добре като точкови местоположения (безразмерни идеални точки). Така има къде да стават "въртенета в противоположни посоки, напред и назад във времето" на СПИН-овете на частиците и на анти-частиците, без това да пречи и на едните, и на другите да се държат съвсем обичайно на макрониво, в евклидовите три пространствени измерения (различаваме ги само по анихилацията помежду им и по точно противоположните една на друга описателни характеристики).

Обаче, ако опитаме да намерим обяснение на всички тези неща без приемането на четвърто пространствено измерение, а при само три еднакви, евклидови пространствени измерения и еталонни часовникови темпове, които произхождат от движения на материята (материалните часовници с техните материални скорости) през само тези три еднакви и евклидови пространствени измерения - тогава вече не можем да намерим адекватно геометрично обяснение на всички особености на СТО и на ОТО. Даже ако приемем, че различните часовникови стойности при сравняване и лоренцовите скъсявания са спуснати някак си "свише", без да произхождат от геометрията на трите обичайни пространствени измерения - тези два ефекта не могат да послужат за взаимното си обясняване един на друг, а трябва да се разглеждат като отделни, несвързани помежду си (реално и двата произхождат от специфична, в случая хиперболична, четириизмерна пространствена геометрия). Единственото при движение на обект, което се променя по обичайните три пространствени измерения, това е дължината по посока на движението от гледна точка на условно неподвижния наблюдател. Обаче ако това беше причината за регистрацията на различните часовникови стойности при сравняване - нямаше да получаваме резултатите на времето по СТО, защото щяхме да имаме движение на часовниковите елементи в различни посоки вътре в подвижните обекти и това щеше да дава всевъзможни часовникови разлики накрая. Например при един часовник с махало, така разположен, че махалото да се движи напред-назад по посоката на движение на подвижния обект, щяхме да имаме взаимно компенсиране между скъсено движение на махалото напред по посоката на движение със скъсено движение назад по посоката на движение и това щеше да води до много по-различни резултати на този часовник в сравнение с очакванията по СТО, което не се регистрира на практика (какъвто и да е часовника в подвижен обект, той изостава еднакво спрямо неподвижен такъв - винаги съгласно Лоренцовите трансформации и СТО). А друго обяснение при само три пространствени измерения вече няма как да се състави (поне аз не мога да се сетя за нищо повече)! Всичко води към геометрия с четири измерения и очевидно часовниковия темп сам по себе си не е четвъртото измерение, а само представлява средство (неговата връзка с трите пространствени измерения при диаграмата на Минковски) за разкриването на присъствието на четвъртото измерение.

Редактирано от Станислав Янков

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!