Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[scaner]

Преди 1 минута, kipen said:

Не мисля, че Станислав Янков в основата си подхожда от математическите описания. Според мен, по-скоро напасва основно визуални представи, които опитва да напасне към математиката, за да им придаде физически смисъл.

както и да подхожда, не може да се бори с квадратичната форма. Още от древните гърци произлиза нерешеният проблем с квадратурата на кръга

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, kipen said:

@Станислав Янков, дали интерпретацията ти за -W е дошла след като си видял уравнението на Шрьодингер, в което имаш отрицателни дискретни стойности за движението по х,у и z, та и умножени с Планковата дължина?

Целта ми е да тествам жизнеспособността на следното предположение: В основата на всичко е една неподвижна, универсална четириизмерна пространствено хиперсфера. Тя е симетрична и в покой, но още не мога да измисля, как да представям това без значителни противоречия (можем да кажем, че не тази хиперсфера се движи, а че се движи относно нея нашето възприятие и затова тя ни изглежда подвижна, макар ние да сме тези, които се движим по всевъзможни начини спрямо нея, но това не е добро представяне за момента), затова засега казвам, че материята на тази универсална пространствена хиперсфера се движи винаги със скоростта на светлината, навсякъде, във всички възможни посоки (пътища) през нейните четири измерения.

По неизвестни ми засега причини перспективата на функциониране на тази хиперсфера се променя и движението на нейната материя започва да изглежда като движещо се със скоростта на светлината в едно направление през три от пространствените измерения на хиперсферата и на движещо се със скоростта на светлината в противоположното направление през четвъртото пространствено измерение. Когато движението е само с една и съща скорост (С - скоростта на светлината), значи въобще няма скорост, а само неподвижност. В същността си четиримерната хиперсфера на Вселената си остава симетрична и неподвижна, но от изменената перспектива движението със скоростта на светлината през четвъртото пространствено измерение обръща посоката си спрямо същото движение със скоростта на светлината през трите обичайни пространствени измерения. Големият взрив!

След обръщането на движението със С през четвъртото пространствено измерение W, настъпва следваща промяна на перспективата и дотогава симетричното и равностойно състояние на движението със С през четирите измерения започва рязко да намалява своя пространствен обхват в областта на четвъртото пространствено измерение и рязко да го увеличава в областта на трите обичайни пространствени измерения, подобно на даденото на следващото изображение:

Първоначалното равностойно разпределение на пространството между четирите измерения (черната правилна, симетрична "осморка") рязко започва да "изтича" от четвъртото пространствено измерение (по-малката дясна част на червената неправилна "осморка") към трите обичайни пространствени измерения (по-голямата лява част на червената "осморка") - рязкото, интензивно раздуване на Вселената след Големия взрив. Това раздуване кулминира до синьото представяне, където лявата част на осморката е невъобразимо огромна, а дясната част е едно нищожно петънце с Планкови размери. Тогава възниква масивната материя във Вселената и рязкото вселенско раздуване временно почти спира (заради появилата се гравитация, а с нея и появилите се маса в покой, ход на часовниците в покой, размери в покой на масивните обекти и възможността за движение между масивните обекти с подсветлинни скорости). Реално петънцето с четвъртото измерение не се намира отдясно на огромната област на трите обичайни пространствени измерения, а се намира буквално навсякъде вътре в обхвата на трите пространствени измерения (нарисуваните отгоре множество сини кръгчета, които всъщност са абсолютно навсякъде в огромната синя лява област). Тоест, от нашата перспектива на възприятие четвъртото пространствено измерение е не само с материя, която се движи "огледално" на движението на материята през трите обичайни пространствени измерения, но е и изключително малко (някъде около Планковите размери), заради онова описание за разпределението на енергията в двата клипа на оня човек с 4+1 измерения.

По принцип в пространството с плоска геометрия движението със скоростта на светлината през четвъртото пространствено измерение е във всички възможни посоки (всички възможни пътища) без изключение:

Обаче при наличието на масивен обект движението през четвъртото пространствено измерение е условно насочено към този обект, когато той е в покой спрямо даден наблюдател:

Всичко това е само първоначална, временна моя представа, която трябва да се проверява и развива непрекъснато. На всички забележки на Скенер, Гравити, теб и останалите, които пожелаят да изтъкнат такива забележки, трябва да намеря точни и недвусмислени отговори (естествено - това не може да стане веднага, сега, моментално). Не трябва да има и едно нещо, което да противоречи на вече установените до момента с голяма степен на сигурност физически детайлни. Това ще бъде значително напрежение за мен и ще ми коства доста време и усилия (въобще нямах намерение да навлизам в чак толкова детайлно разбиране на физиката - неевклидови геометрии, сложна висша математика и всичко останало, което се опитвам да разглеждам и разучавам последните няколко седмици), но за съжаление - никой не е работил по нещата по начина, по който се опитвам да ги разгледам и проверя аз (или и да го е правил някой - резултатите от усилията му не са получили широка публичност) и няма как, ще се чете и мисли повече през следващите няколко седмици... Дори да намеря моите безусловни потвърждения, че гореизложения мой подход не става - това пак ще бъде значително обогатяване на познанията и на трезвите ми разбирания. Иначе - подходът с допълнително (или допълнителни) пространствено измерение над трите общоприети крие очакване за доста сериозен обяснителен потенциал на много неща (например, като подхвърленото от човека вероятно обяснение на квантовите сплитания около 11:25 минути от основния му клип), независимо дали става дума за времето като четвърто пространствено измерение, или за пето допълнително компактифицирано измерение...

[scaner]

Преди 43 минути, Станислав Янков said:

В основата на всичко е една неподвижна, универсална четириизмерна пространствено хиперсфера. Тя е симетрична и в покой, но още не мога да измисля, как да представям това без значителни противоречия (можем да кажем, че не тази хиперсфера се движи, а че се движи относно нея нашето възприятие и затова тя ни изглежда подвижна, макар ние да сме тези, които се движим по всевъзможни начини спрямо нея, но това не е добро представяне за момента), затова засега казвам, че материята на тази универсална пространствена хиперсфера се движи винаги със скоростта на светлината, навсякъде, във всички възможни посоки (пътища) през нейните четири измерения.

Може ли, преди да продължиш, да определиш понятията?

Какво значи "четириизмерна пространствена хиперсвера в покой"? Покой спрямо какво?

Какво значи "нашето възприятие" чрез физичната терминология?

Какво значи "движение относно нашето възпприятие"? Как се променя разстоянието и координатите на нашето възприятие до споменатата хиперсфера?

Спрямо какво се движи материята със скоростта на светлината?

[Станислав Янков]

Преди 31 минути, scaner said:

Може ли, преди да продължиш, да определиш понятията?

Какво значи "четириизмерна пространствена хиперсвера в покой"? Покой спрямо какво?

Какво значи "нашето възприятие" чрез физичната терминология?

Какво значи "движение относно нашето възпприятие"? Как се променя разстоянието и координатите на нашето възприятие до споменатата хиперсфера?

Спрямо какво се движи материята със скоростта на светлината?

Задал си ключовите въпроси, заради търсенето на отговор на които въобще се занимавам с този подход. Това са най-сложните моменти, на които ще се опитвам да отговарям накрая (ако всичко това не се срине много преди да съм достигнал до тях). Целта на този мой коментар беше само да покажа, на какво се опитвам да намеря отговори (дали има нещо вярно в него, ще може ли да съвпадне след подходящи корекции с всичко установено от науката до момента, без да катастрофира на някой етап) - ти например точно това ме беше питал (защо въобще се занимавам с това, вместо просто да се пусна и аз по течението на стандартните практики), а пък използвам не най-добрите понятия, просто защото ми липсват достатъчно знания за употребата на най-точните такива от научна гледна точка. Покрай КиПен ти отговарям и на теб, на какво търся отговори в крайна сметка. И да не се получи - накрая ще разбера, защо точно не се получава... А пък заплаха за науката от някакво "ново религиозно течение" с аз като водач няма, защото не само нямам нужното влияние за основаването на такова течение, но и никой не може да спори с проверимите факти (пък и утвърдените стереотипи въобще не се изменят просто така - чрез някакъв форум, дори и научен).

Сега най-важното е да открия точните паралели между онова, което спира хода на часовниците в СТО (движението със скоростта на светлината) и онова, което води до същия резултат при гравитацията. Тука ще влязат в употреба твоята препратка към гравитационното забавяне на времето и формулата за хоризонта на събитията на черна дупка (радиуса на Шварцшилд). Имам подозрение, че някъде тук (едно съчетание между въздействието на хода на часовниците по СТО и въздействието на хода на часовниците по ОТО) се крие основната, линейна промяна между хода на часовниците и движението през 3D (това очевидно не е Нютоновата механика). Всичко това може даде отговор на наличието на ход на часовниците в покой (откъде идва).

Редактирано 23, 2023 от Станислав Янков

[Кибик]

Преди 12 минути, Станислав Янков said:

Сега най-важното е да открия точните паралели между онова, което спира хода на часовниците в СТО (движението със скоростта на светлината) и онова, което води до същия резултат при гравитацията. Тука ще влязат в употреба твоята препратка към гравитационното забавяне на времето и формулата за хоризонта на събитията на черна дупка (радиуса на Шварцшилд). Имам подозрение, че някъде тук (едно съчетание между въздействието на хода на часовниците по СТО и въздействието на хода на часовниците по ОТО) се крие основната, линейна промяна между хода на часовниците и движението през 3D (това очевидно не е Нютоновата механика). Всичко това може даде отговор на наличието на ход на часовниците в покой (откъде идва).

 

Общото е че и в двата случая светлината (или който и да е друг бозон) (или каузалността по общо) трябва да измине безкрайно разстояние за да отмери един тик. Или другояче казано каузалността се прекъсва.

Редактирано 23, 2023 от Кибик

[scaner]

Преди 37 минути, Станислав Янков said:

Задал си ключовите въпроси, заради търсенето на отговор на които въобще се занимавам с този подход.

Чакай малко.

От всичко написано лъха на бодро крачене нататък, все едно имаме отговорите на тези въпроси, и с тях се опитваш да търсиш още нещо.

Аз те питах за базови понятия, с които ти опитваш да изразиш нещо. Но за да се разбере какво искаш да изразиш, за какво всъщност иде реч, трябва тези понятия да имат вече смисъл. А аз те питам, защото според мен те нямат.  Ей на, "движение спрямо нашето възприятие" или движението на материята със скоростта на светлината  спрямо неизвестно какво,  някак минават покрай мене без да ме докоснт никак , беза да ми донесат информация и смисъл. За какво са ми такива?

Например, поне от СТО знаем, че светлината се движи спрямо материята винаги със скоростта на светлината, но не можем да обърнем гледната точка от към светлината по отношение на движението на материята, щото такава гледна точка липсва, т.е. липсва гледна точка в която материята да се движи със скоростта на светлината.  Ако споменатата от тебе скорост е компонента на 4-скоростта, да попитам, знаеш ли че ако някаква материя се движи спрямо твоята отправна система, то нейните компоненти на 4-скоростта нарастват над скоростта на светлината - пак според СТО (нахвърлях ти грубо някакви формули по-нагоре)?

Така че дай по ред. Първо внеси смисъл в базовите понятия, чрез които се опитваш да изразиш нещо. Иначе почваш да строиш къщата от покрива.

[kipen]

Преди 13 часа, Станислав Янков said:

Преди 20 часа, kipen said:

@Станислав Янков, дали интерпретацията ти за -W е дошла след като си видял уравнението на Шрьодингер, в което имаш отрицателни дискретни стойности за движението по х,у и z, та и умножени с Планковата дължина?

Целта ми е да тествам жизнеспособността на следното предположение: .................................

Изобщо не отговори на питането ми!

Ще разбирам, че изобщо нямаш представа за що иде реч в уравнението на Шрьодингер за развитие на вълновата функция(а не "вълна на неопределеността"), от което пък е най-лесно да си направиш аналогии и да си обясниш същността на въображаемото ти движение по "отрицателното времево измерение", което пък е свързано с "огледалността" в представите ти.

(Отделно пък "четириизмерна пространствено хиперсфера" е желателно да съобразиш, че като ползваш стереометричната форма "сфера", тя е 2Д повърхност граница на 3Д-кълбо. Съответно, когато използваш хиперсфера, то тя е 3Д-обвивка на 4Д-кълбо.

И всъщност при 4-мерно моделиране, хиперсферата е един от вариантите, при които 3мерният ни физически свят съответства на тази хиперсфера, а 4Д кълбото - на пространство-времето, съответно 4-радиусът на хиперсферата е "големината" на времето спрямо събитието ГВзрив. Независимо, че подходът със хиперсфера е само един от моделите, в твоя подход, когато начисляваш собствено движение на гледна точка със съответната й перспектива "спрямо" хиперсфера, то нямаш основания да го правиш, защото не можеш да се движиш спрямо пространството, а спрямо друг обект в пространството.) 

Общо взето, опитвам се деликатно и аз да те посъветвам да караш едно по едно в наукоподобното ти фантазиране, както те посъветва и Скенер и да го послушаш, че преди да почнеш "да строиш къщата от покрива" е добре да уточниш понятията, които ползваш.

 

п.п.

Преди 10 часа, scaner said:

бодро крачене нататък, все едно имаме отговорите на тези въпроси, и с тях се опитваш да търсиш още нещо.

По-скоро от "намеренето някъде" тръгва да търси модифициран самоволно физически път от "тук" да стигне до "там", където е това "някъде", както и предположих:

Преди 19 часа, kipen said:

по-скоро стъпва основно на визуални представи, които опитва да напасне към математиката, за да им придаде физически смисъл.

Изградил си е някаква аналогична представа на тази за "дифузията на материя между вселени в Мултивселената", чрез "черни-бели дупки" и се опитва да намери физичен път да достигне до оформилата му се като фикс-идея представа...препускайки... а то колко подробности има и най-вече, че това към момента е псевдонаучна хипотеза.

 

п.п.2. Кога ли ще стигне до разбирането на хипотезата за това, че 

Преди 13 часа, Станислав Янков said:

Това раздуване кулминира до синьото представяне, където лявата част на осморката е невъобразимо огромна, а дясната част е едно нищожно петънце с Планкови размери.

подобни "нищожни петънца", за сметка на псевдонаучните "черни дупки в центъра на атома" (или "по средата на неясно къде измерена планкова дължина в пространството"), има наблюдавани вероятно такива, но с 3Д-диаметър 380 000 св.г.?!?

Редактирано 24, 2023 от kipen

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, kipen said:

Изобщо не отговори на питането ми!

Отговорих ти! В момента въобще не се занимавам с квантовата механика и малките мащаби. И да - не разбирам добре и квантовата механика, нито пък имам някакви претенции да я владея задълбочено. Базирам се на, как се беше изразил Гравити, опити да визуализирам нещата по умозрителен начин (ако не сме в състояние да представим внятно нещо по този начин - значи не го разбираме достатъчно добре като научен подход, колкото и добре да са разработени и овладени формулите за момента).

Например, при разширението на Вселената този процес е свързан с гравитацията подобно на увеличаването на дадена пространствена област под микроскоп. Ако при това увеличаване масивните обекти (в случая галактиките) запазват размерите си (заради непрекъснатото гравитационно свиване), докато участъците от Вселената с достатъчно ниска плътност на масата в единица обем се приближават все повече с микроскопското увеличение на областта - това ще изглежда като раздуване на Вселената и като разбягване на галактиките една от друга.

Същото може да се представи и по обратния начин. Областите от Вселената с достатъчно ниска плътност на масата в единица обем не се променят, докато масивните области непрекъснато се свиват под въздействието на гравитацията и това постоянно намаляване на размерите им в сравнение с по-празните откъм масивна материя участъци води до наглед тяхното раздалечаване едни от други и “раздуването” на Вселената.

Редактирано 24, 2023 от Станислав Янков

[kipen]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Отговорих ти! В момента въобще не се занимавам с квантовата механика и малките мащаби. И да - не разбирам добре и квантовата механика, нито пък имам някакви претенции да я владея задълбочено.

Човек, не ми отговори, но остави това...

Не беше въпросът дали имаш задълбочени познания за квантовата механика! На мен просто ми е интересно да открия как ти се е формирала представата, защото от деконструирането й на етапи, може да се изведат моментите, в които се получават разминавания с научните достижения към момента. А така може да стане по-широка откъм хора дискусия. Щото към момента, смея да твърдя, че съм от малкото които лесно следят смислите в написаното ти.

Просто си помислих, че си преглеждал статии за уравненението на Шрьодингер или нещо друго свързано с оператора за динамиката на отчетите на движение на обект в 3мерно пространство. И след това си екстраполирал някаква субективно възникнала представа до мащаб на 4то измерение в 4Д мат.модел.

[Станислав Янков]

Преди 13 часа, kipen said:

Човек, не ми отговори, но остави това...

Не беше въпросът дали имаш задълбочени познания за квантовата механика! На мен просто ми е интересно да открия как ти се е формирала представата, защото от деконструирането й на етапи, може да се изведат моментите, в които се получават разминавания с научните достижения към момента. А така може да стане по-широка откъм хора дискусия. Щото към момента, смея да твърдя, че съм от малкото които лесно следят смислите в написаното ти.

Просто си помислих, че си преглеждал статии за уравненението на Шрьодингер или нещо друго свързано с оператора за динамиката на отчетите на движение на обект в 3мерно пространство. И след това си екстраполирал някаква субективно възникнала представа до мащаб на 4то измерение в 4Д мат.модел.

Еми, точно това не може да се разбере толкова време - представата ми за потенциално четвърто пространствено измерение едва сега ЗАПОЧВА да се формира. С осъзнаването от мен преди месец-два, че е напълно реална възможността да има повече от три пространствени измерения (до тогава съм мислил какво могат да бъдат повече от три измерения, но само във формата 4+1 и ей-така, между другото, а не като съвсем реална възможност), аз започнах да търся различни форми на ВСЯКА възможност над три пространствени измерения (включително и 4+1 и дори още повече, но чак след като се докаже, че няма НИКАКВА възможност измеренията, поне тези на макрониво, да са само четири). Представите ми ЕДВА СЕГА започват да се формират, заради тях започнах да се интересувам от физически детайли, за които доскоро смятах, че няма да са чак толкова важни за мен, че да им отделям чак толкова време за сметка на останалите ми занимания (част от другите ми занимания са много важни за мен). В момента поставям някакво начало, основа на моите над-триизмерни представи и разбирания (в бъдеще всичко това може да се измени изцяло и даже да осъзная стандартната научна концепция за 3+1 измерения като единствената правилна и непроменима завинаги, но това ще стане само при наличието на КАТЕГОРИЧНИ И БЕЗУСЛОВНИ аргументи за тази единствена правилност и завършеност, различни от моята недостатъчна осведоменост и подготвеност по отношение на физиката - безспорните и ясни аргументи могат да бъдат разбрани от всеки средноинтелигентен човек, когато са му дадени достатъчно достъпни и недвусмислени примери). Ето ти например две мои различни предположения за естеството на гравитацията в четвърто пространствено измерение, като накрая и двете могат да се окажат неверни, както е неверен втория вариант за разширението на Вселената в предишния ми коментар до теб (при него вече излъчена светлина няма да има проблем да достигне и най-далечна област на Вселената след необходимото за целта много-много време на движение със скоростта на светлината - нещо, което не е така в действителност, защото разширението на Вселената продължава и по отношение на светлината, докато тя се движи със скоростта на светлината вече излъчена от своя източник):

Редактирано 25, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Разликата между СТО (пространство-време с плоска геометрия) и ОТО (пространство-време с огъната геометрия, гравитационна кривина) при разглеждане на Вселената като движение на материята (пространството) със скоростта на светлината С през четири пространствени измерения, може да е в движение с С през четвъртото пространствено измерение W при СТО по права линия и в движение с С във W по кръг или винтова спирала при ОТО:

Движението в кръг е движение с ускорение и ако движението с С по права линия през W дава пребиваване на обект в покой през 3D (Х, Y и Z), когато се обърне чрез обратна пропорционалност с константа К=С, то при движение с С по кръг или по винтова спирала през W дава движение с ускорение като "покой" през 3D. Докато при пространство-време с плоска геометрия промените с дължината настъпват само по едно измерение (посоката на движение, която се приема за Х) през W, то при гравитационното въздействие промените се отразяват и на трите измерения, затова е по-вероятно да става дума за движение по спирала през W, вместо по кръг (кръгът ангажира само две измерения). По отношение на забавянето на часовниците престоят в гравитацията на земната повърхност е аналогичен на движението с постоянна скорост през плоско пространство-време, а увеличаването на масата на масивното тяло е аналогично на увеличаването на скоростта на движение през плоско пространство-време. Разполагането някъде по линията до центъра на масата на масивното тяло е като движението с някаква постоянна скорост през плоското пространство-време.

В областта между Планковите размери и най-големите мащаби една и съща четиримерна пространствено хиперсфера може да бъде възприемана в най-различни мащаби и от най-различни перспективи многократно в един и същи момент - нещо като универсалната частица на Дейвид Бом, която се очаквало да бъде всички елементарни частици, но всъщност тази "универсална частица" да е Вселената. Пределът на многократността и обхватите на възприемането на това едно и също четиримерно нещо може да се ограничава от дължината на вълната на дьо Бройл (вълната на неопределеността). Четиримерната хиперсфера в основата на всичко може и да се върти, което ще означава, че при такова положение всъщност става дума за четиримерен хиперелипсоид.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Ниkи said:

Това, ти ли го измисли или го прочете от някъде? 

Аз го измислих - при движение по геодезична линия всичко се събира към точката в центъра на масивния обект и това е промяна и по трите измерения (за разлика от световната, мирова линия, където промяната е само по едно измерение - това по посоката на движението). Наличието на електромагнитно отблъскване, което пречи на това прибиране на краищата на обект към геодезичната линия не променя наличието на процеса, както не се изключва наличието на геодезичната линия до центъра на масата, въпреки електромагнитното отблъскване на повърхността на Земята.

Редактирано 26, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 9 минути, Ниkи said:

Отново мешаш геодезичните линии с измеренията. След като геодзични линии се събират в центъра на Земята, дали там времето е спряло!? 

Ако имаш две метални топчета с маса примерно 300 грама и ги пуснеш да падат към Земята от височина 1000 км над морското равнище и отдалечени едно от друго на отстояние 10 км - те ще се приближат ли на по-малко от 10 км, когато достигнат морското равнище и не е ли това промяна по останалите измерения, извън измерението по посока на движението на топчетата (геодезичните им линии)? Часовниците ще спрат само при достатъчно маса за черна дупка (при гравитацията разширението на времевия отрязък зависи не само от разполагането по радиуса до центъра на масата, но и от концентрацията на масата в единица обем).

[scaner]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Аз го измислих - при движение по геодезична линия всичко се събира към точката в центъра на масивния обект

Само да вметна - орбитата на Луната около земята (а и всяка друга орбита) също е равноправна геодезична линия. Но те не се събират в някакви точки в обекта.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Безмислено е да ти давам дребни насоки. Няма да ти просветне. Най-добре е да се запознаеш, от първо лице , с ОТО и по специално с метриката на Шварцшилд. Вярвай ми, много си далече. Тази поредица е добра:

https://m.youtube.com/watch?v=ZS22sw4NRDY

Което не ти е ясно, питай

Благодаря, клипът е полезен (абониран съм в Ютуб за този автор на съдържание от над година), но не смятам, че можеш да постигнеш спиране на хода на часовниците ти без концентрации на материята до черна дупка, а дори и в този случай най-вероятно първо ще се разпаднеш на съставните ти части (с изключение на няколко различни, но по-малко подкрепяни хипотези). Също не ми се струва възможно да постигнеш спиране на часовниците ти и чрез достигане на скоростта на светлината, защото и нея не можеш да постигнеш, без да се анихилираш. Така ми се струва! Ето още един клип по темата от друг много полезен автор на физическо съдържание в Ютуб:

 

Редактирано 26, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Само да вметна - орбитата на Луната около земята (а и всяка друга орбита) също е равноправна геодезична линия. Но те не се събират в някакви точки в обекта.

Такава би трябвало да е работата и с всеки изкуствен спътник на Земята. Следващото видео за историите с времето относно обикалянето около Земята ми се струва добро:

 

[Малоум 2]

Нищо, че е старо филмчето - пояснява почти всичко (не, че е вярно всичко казано в него)

...

[Станислав Янков]

Ненаучното ЦРУ през 1983 година се занимавало със съзнанието и възприятията!

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/767114
 

Иначе, сериозно - ето още по-детайлно обяснение на сложността на комуникациите между изкуствените спътници и Земята от това в предишния ми коментар:

 

[kipen]

Преди 31 минути, Станислав Янков said:

Ненаучното ЦРУ през 1983 година се занимавало със съзнанието и възприятията!

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/767114

Е, поне дай линк към документа от "Проектът Гейтуей"... та да се види аналогията между твоята графика и "трансфера на материя през черни-бели дупки" на стр.18 - https://www.cia.gov/readingroom/docs/CIA-RDP96-00788R001700210016-5.pdf , хем и ще се види как се "развива" "отрицателното измерение" в "универсума", ти и огледално в "холограмата".

Само, че за управляването на маси от хора, детайлите на характероопределящите, водещи "образи", към които клонят човешките идентификации има сериозни изследвания. Ето ти подобно изследване- https://iceagefarmer.com/docs/Changing-Images-of-Man.pdf , администрирано от отдела за "Градски и социални изследвания" към Станфордския изследователски институт (SRI International ) .....  И от гледна точка на социалния инженеринг, подобни "разсекретени" документи "на ЦРУ" са си таман "отправени" към "целеви групи". 

Все пак темата е за въвеждането на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях, но във физиката. А не в социалния инженеринг, при които се правят опити да се въвежда нова форма на световно приета религия, ей така...подхвърлят нещо в медийната или интернет среда и то вече си "заработва към целта", подема се сред масите.

Просто другите съфорумници или не са си имали толкова неприятни комуникации с фанатизирани религиозници, или нямат представа за "ню ейджа" и за това не разбраха, че влезнах в ролята на "Лудия кон" в темата, защото от опит знам до къде се стига, когато дискусиите за физика се подменят неусетно с псевдодискусии и как се затлачват форуми с "празнословия".

Та и белким и ти разбереш защо изказах мнението си, че размислите ти са достойни по-скоро за разделите "Религиозна метафизика" или отчасти - "Философия"...

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, kipen said:

Само, че за управляването на маси от хора, детайлите на характероопределящите, водещи "образи", към които клонят човешките идентификации има сериозни изследвания. Ето ти подобно изследване- https://iceagefarmer.com/docs/Changing-Images-of-Man.pdf , администрирано от отдела за "Градски и социални изследвания" към Станфордския изследователски институт (SRI International ) .....  И от гледна точка на социалния инженеринг, подобни "разсекретени" документи "на ЦРУ" са си таман "отправени" към "целеви групи". 

Все пак темата е за въвеждането на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях, но във физиката. А не в социалния инженеринг, при които се правят опити да се въвежда нова форма на световно приета религия, ей така...подхвърлят нещо в медийната или интернет среда и то вече си "заработва към целта", подема се сред масите.

Аз със сигурност съм от лошите момчета, не отричам - съобразявам се на първо място с моите цели и приоритети и чак след това и с най-големите авторитети (чак след това, но все пак - съобразявам се и с тях). Обаче и цитираните два абзаца от твоя коментар са съвсем достойни за изключително сериозната "наука" КОНСПИРОЛОГИЯ. Сега само остава да споменеш нещо и за Council on Foreign Relations , The Trilateral Commission и The Wise Men и...  Обаче ти благодаря за препратките - пуснах коментара набързо, докато съм на работа и чак сега щях да опитвам да търся оригиналния текст, но ти вече си свършил тази добра работа вместо мен и аз просто ще се възползвам от труда ти, за което съм ти благодарен.

Явно все още не си забелязал, че вече нямам нужда от "отрицателни измерения" и повече не ги ползвам - намерих по-коректна формулировка и вече ще ползвам нея. Връщам се редовно към по-старите критични коментари към подхода ми за момента - на Гравити, на Скенер, на останалите, също и твоите - и се опитвам да преодолявам критичните моменти един по един, с напредъка на разсъжденията ми (а и на прочетеното от утвърдената физика, с доста от което досега не съм си имал по-сериозна работа - вече споменах, че плановете ми не включваха да задълбавам във физиката чак толкова много).

И след като повдигна на въпрос - на следващото изображение е даден неподвижен спрямо наблюдател точков обект Р в трите измерения X, Y в Z, със съответните му параметри по тях, който в другата координатна система W, Y и Z отгоре е даден как при това положение се движи със скорост С през четвъртото измерение W (там времево измерение се явява Х) и това ние възприемаме като движение през времето. Ако обектът се задвижи с някаква скорост в каквото и да било направление в координатната система XYZ - по вече споменатата по-рано формула скоростта му по четвъртото измерение W става по-малка от С в зависимост от скоростта му през XYZ. Точно както обектът може да се движи само по едно от трите измерения X, Y или Z (червената, зелената или синята двупосочна линия в системата XYZ) и тогава параметрите му няма да се променят по останалите две измерения, по които не се движи, точно по същия начин когато се движи със скоростта на светлината през измерението W - параметрите му спрямо наблюдател по X, Y и Z не се променят.

На второто изображение е показано, как при тази форма на координатна система много лесно може да се показва и измерението W (зелено) с неговото пространство (синята област), като противоположно на измерението Х с неговото пространство (обичайното тримерно пространство, с което сме си свикнали от ежедневието) и така се избягва нуждата да се чертае съвсем отделна координатна система заради представянето на W. Измеренията Y и Z си остават същите, които са и за Х, само трябва да се има предвид, че в действителност измерението W е разположено спрямо Х на 90 градуса, не на 180 градуса, както изглежда на картинката, но понеже това не може да се представи - двете различни координатни системи за Х и за W са представени заедно, долепени една до друга, с общи координати Y и Z.

 

Редактирано 27, 2023 от Станислав Янков

[kipen]

Преди 16 часа, Станислав Янков said:

Обаче и цитираните два абзаца от твоя коментар са съвсем достойни за изключително сериозната "наука" КОНСПИРОЛОГИЯ. Сега само остава да споменеш нещо и за Council on Foreign Relations , The Trilateral Commission и The Wise Men и... 

Нещо не разбираш от управление на маси, та дори и от елементарната "теория на конспирацията", както повечето профани!!!... и както се видя и от психология. Когнитивният ти дисонанс се проявява всеки път, ...... сякаш направените констатации или пък дадените ти препоръки, не само от мен, са влезнали през едното ухо и са излезнали необработени през другото...  

Вече ми е ясно, че ти няма да разбереш, но все пак "за протокола", за да не е неаргументирана критиката ми, ще споделя, че циклажите ти са свързани с необоснованото "поставяне където си решиш" на проекцията на движението на обект по времеподобното измерение при 4-измерното моделиране в пространство-време. Тука бъркаш, защото профанизираш цял един раздел от съвременната физика - този за "посоката на времето", изразен от проблемът за "Стрелата на времето", също и тук.  ..... А многократното "зациклящо връщане" обратно до графиките ти, в които все още не се вижда пристрастното ти интерпретиране и оставането на физиката "на заден план", се "износва" като представление, поне за мен - губиш ме като "зрител".... 

И нещо друго индиректно свързано с темата за въвеждане на допълнителни измерения, касаещо интерпретации за 4-то пространствено измерение, но времеподобно:

От различните подходи на решаване на проблема с връзката между ентропията и "посоката на времето", възникват и двете противостоящи си в съвремената философия гледища за онтологията(възникването и същността) на времето - етерналистичното за "Блокова вселена" и тази на презентистите за "Растящата блокова вселена".

А как човек, самовглъбил се в собствените си възприятия ще подходи към "Стрелата на времето" си е за раздел "Философия", а не за "Физика".....!!!!!!

Редактирано 28, 2023 от kipen

[Gravity]

Преди 17 часа, Станислав Янков said:

Явно все още не си забелязал, че вече нямам нужда от "отрицателни измерения" и повече не ги ползвам - намерих по-коректна формулировка и вече ще ползвам нея.

Значи си се отказал от нещо, за което настояваше, че е вярно и ти помага да разбереш. Сега използваш нещо друго. По-късно ще се откажеш и от него и ще използваш трето и т.н. Това е доста бавен път. Не е ли по-лесно ако просто седнеш да учиш нещата така както се изложени в учебнисите!

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, Gravity said:

Значи си се отказал от нещо, за което настояваше, че е вярно и ти помага да разбереш. Сега използваш нещо друго. По-късно ще се откажеш и от него и ще използваш трето и т.н. Това е доста бавен път. Не е ли по-лесно ако просто седнеш да учиш нещата така както се изложени в учебнисите!

Не, защото имам куп други занимания, които сега съм поставил на заден план заради този въпрос, който искам да си изясня и ако се окаже, че всичко е точно като по учебниците (което едва ли е така, защото проблемът със съчетаването на КМ и ОТО по естествен път, чрез завършена теория, без пренормировки, си стои и ясно показва, че има нещо липсващо и недобре изяснено) - ще загубя интерес и ще се върна към другите си занимания, които обичайно са с приоритет. Отказах се от нещо, което няколко души казахте, че е неправилно да се представя по този начин и на което успях да намеря по-коректна формулировка. Вече свикнах с това, което исках да си наложа като представа чрез "отрицателните" измерения, новата формулировка показва същото нещо по по-правилен начин и затова вече нямам нужда от "отрицателни измерения".

Нещо, работите твърде много са свързани както с особеностите на Питагоровата теорема, така и с параметрите на кръг! Формулата на Айнщайн за енергията като произведението на масата и скоростта на светлината на квадрат (лицето на кръг S е равно на Пи по радиуса на кръга на квадрат), константата на Дирак или още редуцирана константа на Планк (радиусът на кръг r е равен на частното от разделянето на обиколката P на два пъти Пи) пък и въобще обикновената Планкова константа... Изключително подозрителна работа!

[scaner]

Преди 23 минути, Станислав Янков said:

Нещо, работите твърде много са свързани както с особеностите на Питагоровата теорема, така и с параметрите на кръг! Формулата на Айнщайн за енергията като произведението на масата и скоростта на светлината на квадрат (лицето на кръг S е равно на Пи по радиуса на кръга на квадрат), константата на Дирак или още редуцирана константа на Планк (радиусът на кръг r е равен на частното от разделянето на обиколката P на два пъти Пи) пък и въобще обикновената Планкова константа... Изключително подозрителна работа!

През 19-ти век, във връзка с бурното развитие на електродинамиката и електротехниката, се появил проблем. Много често в едни формули се появява числото ПИ, а в други формули го няма. За инженерите се превърнало в кошмар да смятат непрекъснато с него. И към края на века се създава комисия, която да промени константите и електрическите величини, които били ползвани до тогава, с една хитра цел: числото ПИ да изчезне от най-често ползваните за инженерни сметки формули, и да се прехвърли в по-рядко използваните. Комисията завършила работата си, и за това в закона на Кулон се появил в знаменателя ПИ - тази формула например сравнително рядко се ползвала от инженерите.

Наследство от работата на комисията е числото ПИ в редуцираната планковата константа във формулите. Така че не търси случайни съвпадения дето ги няма

[Станислав Янков]

Преди 9 часа, scaner said:

Така че не търси случайни съвпадения дето ги няма

Когато се опитваме да представим линейното ускорение в гравитационно поле (инертното движение по геодезична линия) като някакъв процес в четвърто пространствено измерение вместо времето, това означава, че в такова четвърто пространствено измерение движението с линейно ускорение през 3D за време може да се представи като движение с някаква скорост през четвърто пространствено измерение по кръг и/или по спирала (при пространство-време с плоска геометрия движението с някаква постоянно скорост през 3D си е движение по права и през четвърто пространствено измерение, само се прави онази игра между скоростите по диаграмата на Епщайн). Тоест, за да можем да потърсим някакви параметри на движението през четвърто пространствено измерение във връзка с гравитационни ефекти и ускорение през 3D - трябва да преобразуваме линейно ускорение в центростремително ускорение. Всички движения в пространството на Минковски се извършват с една и съща скорост – тази на светлината, с, затова четиривектора на ускорението е винаги ортогонален (перпендикулярен) на четиривектора на скоростта (това нещо го вземам директно от Уикипедия, надявам се да е точно). Постоянният вектор  има смисъл на обикновено ускорение в моментна отправна система, свързана с ускорението на тялото. Ако тялото относително своето предишно положение увеличава постоянно скоростта си с , то в неподвижна система такова движение е релативистки равноускорително. Параметърът  се нарича собствено ускорение . А при ОТО пък ускорението присъства така да се каже постоянно, защото се разглежда гравитацията и там то се представя като кривина на пространство-времето (аз, разбира се, бих определил кривината на ОТО като движение на материята по съвсем реална крива през четвъртото пространствено измерение, заместващо времевото измерение). Има ли формулирана някаква специална връзка между ускорението в СТО и ускорението в ОТО - да се извежда някаква по-специална и особена зависимост, която да описва специално моментът с ускорението в двете теории?

Редактирано Март 1, 2023 от Станислав Янков