Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[scaner]

Преди 3 часа, Джереми said:

Троленето ти е специалитет.

Виж кой пише глупостите и ще разбереш кой троли. Не можа да посочиш източник на измислиците си, нали? Е, тръшкането ти е тролене - нищоговорене, по опредеение - с много и безсмислени думи да покриеш невежеството си което лъщи от всякъде

[Джереми]

Преди 7 часа, scaner said:

Виж кой пише глупостите и ще разбереш кой троли. Не можа да посочиш източник на измислиците си, нали? Е, тръшкането ти е тролене - нищоговорене, по опредеение - с много и безсмислени думи да покриеш невежеството си което лъщи от всякъде

Не ми трябва източник за да проумея някои работи, ти само на източници караш и нямаш собствено мнение, като кон с капаци.

[Р. Теодосиев]

Преди 1 минута, Джереми said:

Не ми трябва източник за да проумея някои работи, ти само на източници караш и нямаш собствено мнение, като кон с капаци.

Това е форум за наука. Ако няма с какво да подкрепиш идеята си, то тя не е валидна.

[scaner]

Малко за обща култура по квантовите въпроси:

 

Редактирано Януари 16 от scaner

[Джереми]

On 16.01.2024 г. at 17:50, Р. Теодосиев said:

Това е форум за наука. Ако няма с какво да подкрепиш идеята си, то тя не е валидна.

Така е, но това важи двустранно, опонента също трябва да защити антитезата си. А както виждаш той кара само на спам, и него можете да търпите, това ли е равноправността на потребителите на този форум.

[fantom4e]

Преди 1 час, Джереми said:

Така е, но това важи двустранно, опонента също трябва да защити антитезата си. А както виждаш той кара само на спам, и него можете да търпите, това ли е равноправността на потребителите на този форум.

Двустранно е като си на ринга, а ти все още не можеш да влезеш в залата....

[scaner]

Преди 1 час, Джереми said:

Така е, но това важи двустранно, опонента също трябва да защити антитезата си. А както виждаш той кара само на спам, и него можете да търпите, това ли е равноправността на потребителите на този форум.

Каква антитеза тряба да защитавам? Аз те питам да покажеш нещо, което да подкрепи фантазиите ти. Ти не можа, и аз съответно печеля

Научи какво значи "антитеза" преди да се пуйчиш тука.

[Джереми]

Преди 33 минути, fantom4e said:

Двустранно е като си на ринга, а ти все още не можеш да влезеш в залата...

Дрън дрън, ти пък се обаждаш колкото да не заспиш. Фантомас ли си или фантомимчо

 

Преди 24 минути, scaner said:

Каква антитеза тряба да защитавам? Аз те питам да покажеш нещо, което да подкрепи фантазиите ти. Ти не можа, и аз съответно печеля

Научи какво значи "антитеза" преди да се пуйчиш тука.

Аз го показах но ти не показваш "правотата" си и само тролиш, така е защото си трол и нищо повече. ХоХоХо, събрали се двамцата отровни тролчета и спамят форума със закрилата от модератора.

Редактирано Януари 17 от Джереми

[scaner]

Преди 14 минути, Джереми said:

Аз го показах но ти не показваш "правотата" си и само тролиш

Къде какво си показал? I seek ter, ако разбираш френския ми . От тръшкане само таратор е в мислителният ти орган останал.

[scaner]

Преди 16 минути, Джереми said:

идя ли че си тъп, щом не можеш да обориш това което съм написал

Измислени глупости не се оборват по закон, защото зад тях няма истина. Ти си този, който трябва да доказва твърденията си. 

Ама от къде ще ги знаеш тези азбучни истини, като само плямпаш а не мислиш?

Росене, банни го там за някакъв разумен срок, докато се изучи до втори клас! Това е стар трол с много богата история, от години, непрекъснато съсипва хубавите теми.

[deaf]

От форума на Дневник:

"Не е черна дупка,а звезда с гравитация изкривяваща светлината"

Дали това определение е най-точно за така наречените "черни дупки"?

[Gravity]

Преди 12 минути, deaf said:

От форума на Дневник:

"Не е черна дупка,а звезда с гравитация изкривяваща светлината"

Дали това определение е най-точно за така наречените "черни дупки"?

Не е. Всички звезди имат гравитация. И гравитацията "изкривява" светлината.

[kipen2]

Звездите излъчват светлина. Ако приемем хипотетичното "лъчение на Хогинг" за излъчване на светлина, то може да се приеме, че черните дупки са звезди. Но не те "кривят светлината", а съществуването им, както ти е споменал Гравити.

[gmladenov]

Преди 7 часа, deaf said:

От форума на Дневник:

"Не е черна дупка,а звезда с гравитация изкривяваща светлината"

Дали това определение е най-точно за така наречените "черни дупки"?

Черните дупки като копцепция са известни още от Нютоново време. Тогава са ги наричали
"тъмни звезди" (dark stars).

Черните дупки са реални масивни тела - както е според Нютоновата физика - но според
Общата относителност те са "райони в пространството".

[Gravity]

Преди 24 минути, gmladenov said:

Черните дупки като копцепция са известни още от Нютоново време. Тогава са ги наричали
"тъмни звезди" (dark stars).

Черните дупки са реални масивни тела - както е според Нютоновата физика - но според
Общата относителност те са "райони в пространството".

Коренно различни концепции.

[gmladenov]

Преди 3 минути, Gravity said:

Коренно различни концепции.

Напротив. Става дума за същото нещо: когато масата - и съответно гравитацията - на дадено тяло
превиши даден праг. От този праг нататък "скоростта на бягство" (escape velocity) става по-висока
от скоростта на светлината.

Това е смисълът на черната дупка като концепция: нищо, дори светлината, не може да я напусне.

[Gravity]

Преди 3 часа, gmladenov said:

Напротив. Става дума за същото нещо: когато масата - и съответно гравитацията - на дадено тяло
превиши даден праг. От този праг нататък "скоростта на бягство" (escape velocity) става по-висока
от скоростта на светлината.

Това е смисълът на черната дупка като концепция: нищо, дори светлината, не може да я напусне.

Всяко нещо може да напусне тъмните звезди. Трябва да го ускориш достатъчно. При чирните дупки нищо не може до ги напусне. На това същото ли му викаш!

[scaner]

Преди 4 часа, gmladenov said:

Напротив. Става дума за същото нещо: когато масата - и съответно гравитацията - на дадено тяло
превиши даден праг. От този праг нататък "скоростта на бягство" (escape velocity) става по-висока
от скоростта на светлината.

Говорим за класическа физика. От коя скорост на светлината? Всяко движещо се тяло там излъчва светлина с по-голяма скорост, според закона за събиране на скорости. В класическата физика скоростта на светлината не е някакво ограничение, там винаги може да ускориш бект до произволна скорост. Звездите на Митчел са много различни от черните дупки по свойства.

[Станислав Янков]

Как и при релативизма, и при гравитацията може да става дума за четвърто пространствено измерение? И в двата случая става дума за съотношения между интервалите на времето и на пространството, само са от различно естество - в първия случай зависимостта е хиперболична, а във втория е елиптична. И в двата случая става дума за графично представяне на четириизмерни форми, разсъждавани през двуизмерен евклидов екран. Най-лесно за проследяване на такава логика е, като разгледаме по-внимателно хиперболичното въртене при диаграмата на Минковски.

  

При гравитацията е малко по-различно, но и там пак става дума само и единствено за някакъв вид взаимовръзка между времевите и пространствените интервали. В хиперболичния случай на Минковски тази връзка е свързана със скоростта, а при гравитацията е свързана с гравитационния потенциал и там също има някакъв вид хиперболично въртене по отношение на някои показатели.

   

Както забелязваме и в двата случая, говорим за налагане на естествените за нашето ежедневие представи за евклидов двуизмерен екран и прави линии върху четириизмерно физическо естество с криви линии (хиперболични и елиптични неевклидови).

     

Тук е изключително важно да се уточни, че не става дума за "наблюдение" на обичайни триизмерни обекти с кръгла или седловидна форма в плоско триизмерно пространство. Първо, тука е игнорирано едно (при триизмерните представяния с x, y и t) или две (при двумерните диаграми само с x и t) обичайни пространствени измерения и на тяхно място, като "огъвания" (кривини) през измерение, е представена връзката между времевите и пространствените интервали. Второ, поради невъзможността да се движим свободно през четвърто измерение (ако е много малко и увито или пък ако е условно и не съществува реално), ние не регистрираме особеностите на подобно измерение пряко в ежедневието ни, както при трите обичайни пространствени измерения, а ги разкриване като неевклидова връзка между времевите и пространствените интервали. В общи линии, би трябвало да става дума за малко и увито четвърто пространствено измерение w, което чрез стереографска проекция се свързва с обичайните три прави, разгърнати измерения и един пълен цикъл (пълен кръг) по него се равнява на една планкова дължина през трите обичайни пространствени измерения, измината за една планкова единица време и това е скоростта на светлината С. Стереографската връзка между четвърто малко и увито и три големи и прави пространствени измерения дава макроскопичната хиперболична релативистка и макроскопична елиптична гравитационна връзка между движение на материята по макроскопична права и еднопосочна ос на времето в съчетание с три обичайни пространствени измерения.

 

Сега трябва да намерим нещо, което по съвсем безусловен начин да ни покаже, дали става дума за допълнително четвърто пространствено измерение, освен трите вече известни или става дума за условно четвърто измерение. Това, че ние, като макросъщества, не можем да се движим през четвърто пространствено измерение, не е безусловен аргумент в полза на условността на четвъртото измерение, защото са възможни обяснения с четвърто пространствено измерение, които дават наблюдаваните на макрониво ефекти. Безусловното решение на този въпрос се крие при микрочастиците, в квантовия свят.

Редактирано Януари 21 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Хиперболичната неевклидова геометрия на релативистките зависимости между времевите и пространствените интервали (свързаните със скоростта) и елиптичната неевклидова геометрия на гравитационните зависимости между времевите и пространствените интервали (свързаните с гравитационния потенциал) може би са два противоположни ефекта, свързани със стереографска проява на макрониво на увито малко четвърто пространствено измерение, които се проявяват на макрониво като пространствено-времевите зависимости на специалната и на общата относителност.

  

Редактирано Януари 22 от Станислав Янков

[Кибик]

On 18.01.2024 г. at 4:58, kipen2 said:

Звездите излъчват светлина. Ако приемем хипотетичното "лъчение на Хогинг" за излъчване на светлина, то може да се приеме, че черните дупки са звезди. Но не те "кривят светлината", а съществуването им, както ти е споменал Гравити.

 

Аз имам един въпрос, лъчението на Хокинг "изпарява" черната дупка. Механизма е че една виртуална двойка от частици на границата на хоризонта на събитията се разделя на две едната се излъчва като лъчение на Хокинг и това се смята за намаление на масата на дупката.

А тази частица която отива към вътрешността, тя не увеличава ли масата на черната дупка?

 

 

Редактирано Януари 22 от Кибик

[scaner]

Преди 1 час, Кибик said:

Аз имам един въпрос, лъчението на Хокинг "изпарява" черната дупка. Механизма е че една виртуална двойка от частици на границата на хоризонта на събитията се разделя на две едната се излъчва като лъчение на Хокинг и това се смята за намаление на масата на дупката.

А тази частица която отива към вътрешността, тя не увеличава ли масата на черната дупка?

Увеличава, разбира се.

Но балансът е следният: енергията, която поражда виртуалната двойка, няма от къде да се вземе, освен от ЧД. И тя е равна на два пъти енергията/масата на всяка от съставните частици. А в крайна сметка обратно се връща само енергията/масата на половината от изразходваната  в процеса енергия.

[Кибик]

Преди 25 минути, scaner said:

Увеличава, разбира се.

Но балансът е следният: енергията, която поражда виртуалната двойка, няма от къде да се вземе, освен от ЧД. И тя е равна на два пъти енергията/масата на всяка от съставните частици. А в крайна сметка обратно се връща само енергията/масата на половината от изразходваната  в процеса енергия.

Не съм сигурен, а може би нещо не съм разбрал за механизма.

Двете виртуални частици възникват от вакуума, те не са част от самата черна дупка, т.е. тази която е излъчена идва от вакуума?

Другото, което ми изглежда странно е процеса на изпаряване във времето.

За външен наблюдател процеса е много бавен, особенно за по-масивните черни дупки. Обаче съвсем близо до хоризонта на събитията времето е много забавено или съвсем спряло.

За един такъв наблюдател или за самата черна дупка на хоризонта на събитията, изпаряването на черната дупка би трябвало да е мигновено?

Колапс, спиране на времето, следователно, моментално изпараяване?

 

 

[scaner]

Преди 3 минути, Кибик said:

Двете виртуални частици възникват от вакуума, те не са част от самата черна дупка, т.е. тази която е излъчена идва от вакуума?

Вакуумът има квантови флуктуации, които обаче са нищожни, и се наблюдават изключително трудно - ефектът на Лем и на Казимир.

За да се превърне такава флуктуация във виртуални частици, и след това в реални частици, от някъде трябва да се вземе енергия, по-голяма или равна на масата на двете частици. Обикновено това става в полето на други реални частици - тогава от енергията на полето на частицата може да се предаде енергия на двойката, и е достатъчно един или повече оптични кванти да се появят в един момент (обикновено гама кванти, щото енергията им е достатъчна) за да се наруши равновесието и виртуалните частици да станат реални, както и да се спазят законите за съхранение. КТП счита, че около всяка заредена частица има облак от двойки виртуални частици, които за много кратко време образуват диполи и после пак изчезват, поради което този облак екранира наблюдаваният електричен заряд на частицата, и имаме два заряда - реален, истински, който обаче не можем да измерим защото облакът го скрива, и ефективен, по-малък, който е в справочниците.

Изобщо, виртуалните частици са особени решения на уравненията на КТП, които имат поведение на реални частици, но не им достига енергия или импулс за да са такива - реалните частици имат известна връзка между енергия, маса и импулс, при виртуалните нещо не достига за да се изпълни тази връзка.  Може импулсът да им е повече - така с тях се пренася взаимодействие на отблъскване, може да им е по-малко, тогава носят взаимодействие на привличане, това са специфичности разни, макар че го разказвам силно опростено.

Изводът от казаното до тук трябва да е, че от някъде трябва да се получи енергия за да станат частиците реални.

При ЧД тази енергия няма от къде да се вземе, освен от самата дупка. Реално не знаем дали този процес е възможен, сметките на Хокинг се базират само на баланса на енергията, като достатъчен фактор.

[scaner]

Преди 1 час, Кибик said:

Другото, което ми изглежда странно е процеса на изпаряване във времето.

За външен наблюдател процеса е много бавен, особенно за по-масивните черни дупки. Обаче съвсем близо до хоризонта на събитията времето е много забавено или съвсем спряло.

За един такъв наблюдател или за самата черна дупка на хоризонта на събитията, изпаряването на черната дупка би трябвало да е мигновено?

Колапс, спиране на времето, следователно, моментално изпараяване?

В ОТО няма единно време, и това разрешава проблемите.

За стационарен отдалечен наблдател спрямо ЧД, падащият наблюдател ще пада безкрайно време в ЧД, поне в идеализацията на Шварцшилд.  Тази идеализация разглежда ЧД, която се анализира чрез безкрайно малко и леко тяло, което не променя нейното гравитационно поле. На практика всеки масивен обект, като се доближи достатъчно силно до хоризонта на събитията на ЧД, го изкривява, защото вече имаме задача не за един обект, а за два, и нейното решение се отклонява от това на Шварцшилд. Затова и един обект няма да пада безкрайно време, а крайно, ако се вземе пред вид тази поправка. Наблюдаваме гравитационни вълни, две ЧД падат една към друга и се сливат за крайно време, което потвърждава думите ми.

От друга страна, свободно падащ наблюдател към ЧД, дори в Шварцшилдовата идеализация, ще стигне за крайно собствено време до хоризонта на събитията, и след това за крайно собствено време до сингуларността в центъра. Очевидно той няма да наблюдава окончателното изпарение на ЧД, защото самият той я е захранил с енергията си, а ако е голяма ЧД, то той може да е цял известно време под хоризонта и да наблюдава. Неговото време приключва в сингуларността, испарението няма да е факт поне до тогава.

Като допълнение, близо до хоризонта извън ЧД няма стационарни орбити, там един наблюдател не може да се фиксира на постоянно разстояние от хоризонта, или ще пада, или ще се отдалечава в зависимост параметрите си.

Ако се изразя грубо, става дума за безкрайности от различен порядък, ако работим в приближението на наличие на безкрайности. Безкрайното за един наблюдател е крайно за друг...