Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[scaner]

Преди 6 минути, deaf said:

Да не бъркаме теорията с практиката. Предлагам на физиците твърдящи,че няма пространство,да се опитат да слязат от третия етаж на сграда не по стълбите,а през прозорец.

Просто изгледай филмчето. Но внимателно, за да разбереш обясненията. Може да си го пуснеш на по-малка скорост заради езика.

[Станислав Янков]

Преди 1 минута, deaf said:

Да не бъркаме теорията с практиката. Предлагам на физиците твърдящи,че няма пространство,да се опитат да слязат от третия етаж на сграда не по стълбите,а през прозорец.

Нямаше нужда от това повърхностно тълкуване. Има се предвид, че отстоянието (конкретното изражение на пространството във физиката) е продукт на нещо друго, на първо място заради силно мразения от неколцина тук Айнщайн. Както пространството, така и времето са тясно свързани със скоростта между наблюдател и наблюдаемо, а това означава, че съществуват условия, при които и пространственото, и времевото отстояние се зануляват (при движение със скоростта на светлината, приблизително равно на релативистична сингулярност  и при гравитационна сингулярност). Това означава, че абсолютно всичко, което регистрираме чрез нашата сетивност (сензориката на човешкия организъм) е съответен за всеки отделен миг (за всеки отделен планков времеви интервал) комплекс от регистрирани от човека скорости, които дават съответните им пространствени и времеви отстояния, а в крайна сметка всички тези миксове продуцират и взаимодействията (пример - случаят с лоренцовото скъсяване при съвместното движение на електроните и реализирането на електромагнитното взаимодействие вследствие на това).

[deaf]

Преди 4 минути, Станислав Янков said:

пространственото, и времевото отстояние се зануляват

Тоест,както си ходя и изведнъж хоп,няма пространство и време,а стъпвам в Нищото. Как да не се смее човек...   За втори път – да не бъркаме теорията с практиката...

[scaner]

Преди 5 минути, deaf said:

Тоест,както си ходя и изведнъж хоп,няма пространство и време,а стъпвам в Нищото. Как да не се смее човек...   За втори път – да не бъркаме теорията с практиката...

Пълни глупости. Никой не говори за "нищо", това са сбъркани представи. Нещата са много по-сложни и дълбоки, но се иска малко желание и смелост за да започнат да се разбират. Разсъжденията основани само на собствени представи не водят до никъде. Във филмчето хората обясняват как се зараждат нашите представи и защо те не са истина за реалността. И защо аргументите ти в случая нямат смисъл.

Редактирано Март 3 от scaner

[deaf]

Преди 2 минути, scaner said:

хората обясняват как се зараждат нашите представи и защо те не са истина за реалността.

Ако имаш предвид психическите възприятия на човека – да,те може понякога да са заблуждаващи,но нали говорим за физика...

"Когато дълго гледаш в пропастта,пропастта също започва да гледа в теб" – Ницше

Тук Ницше има предвид как човешкия мозъкът може визуално и психически да възприеме пропастта... Има и преносен смисъл тази мисъл...

[Станислав Янков]

Just now, deaf said:

Тоест,както си ходя и изведнъж хоп,няма пространство и време,а стъпвам в Нищото. Как да не се смее човек...   За втори път – да не бъркаме теорията с практиката...

Нищо подобно! Не е изведнъж, а е в резултат на съвсем ясна физическа зависимост (както вече написах - представена ясно от толкова мразения от някои тук Айнщайн) - трябва някак си да се ускориш до скоростта на светлината или да достигнеш центъра на черна дупка, но като масивно, подсветлинно същество не можеш да направиш нито едно от тези две неща. Може би нещо като умреш, но там вече нищо не се знае, защото тези моменти не се изучават сериозно (всички предпочитаме да мислим колкото може по-малко за смъртта).

За да не циклим в елементарни спорове - ето нещо за Минковски и Епщайн! Диаграмата на Епщайн е двуизмерно представяне на конуса на Минковски върху лист/екран, гледано отгоре:

 

 

 

 

[scaner]

Преди 3 минути, deaf said:

Ако имаш предвид психическите възприятия на човека – да,те може понякога да са заблуждаващи,но нали говорим за физика...

"Когато дълго гледаш в пропастта,пропастта също започва да гледа в теб" – Ницше

Тук Ницше има предвид как човешкия мозъкът може визуално и психически да възприеме пропастта... Има и преносен смисъл тази мисъл...

Всички възприятия се преобразуват в психически. И там изграждат модел на база нашият опит и адаптация, не на реалността. И пространството и времето са само параметри на този модел, не на реалността. За това става дума.

[Станислав Янков]

Преди 40 минути, deaf said:

Ако имаш предвид психическите възприятия на човека – да,те може понякога да са заблуждаващи,но нали говорим за физика...

"Когато дълго гледаш в пропастта,пропастта също започва да гледа в теб" – Ницше

Тук Ницше има предвид как човешкия мозъкът може визуално и психически да възприеме пропастта... Има и преносен смисъл тази мисъл...

Съществуват предположения, които аз споделям засега, но са недоказани (поне засега), че ВСИЧКО, цялата Вселена, е подсъзнателна, въображаема мисъл-форма. Естествено, не на човечеството, камо ли пък на отделен човек, а на всичко съществуващо, в цялата Вселена. Един камък няма чак толкова сложната нервна система като човека и животните, неговите подсъзнателни "представи" за "реалността" са много по-ограничени и примитивни, много по-стриктно повторяеми (физическите закономерности) от резултатите на биологичните организми (знаем за сложните представи за "богове" и тям подобни дори още при първобитните хора), обаче масата/енергията, заключена в скалите (планети, звезди, галактики) е неопределимо по-голяма от целия биологичен свят, така че изглежда естествено, "примитивните" подсъзнателни "представи" на небиологичните форми във Вселената да доминират при формирането на вселенските физически закономерности. Дори може да става въпрос за някакво гигантско, неопределимо същество (истинската "Вселена"), част от чийто организъм да се явява нашата наблюдаема Вселена (примерно, галактиките да са кръвните клетки, а черните дупки да са клетъчните мембрани - абсолютно произволна моя интерпретация, само за онагледяване на смисъла в дълбочина). Естествено - подобно разглеждане не е физическо или поне не е само физическо, а по-скоро психо-физическо. 

Редактирано Март 3 от Станислав Янков

[gmladenov]

Идват нови поколения физици и искат да погледнат нещата от своя гледна точка. Така вселената
става холограма или пък компютърна симулация, а времето и пространството стават измислици.

Физиката трябва да е наука на правите огледала, а не на кривите. Но след като Айнщайн въвежда
фантасмагории във физиката, неговите последователи явно смятат всичко за възможно.

Напълно вярно е, че нашите сетива не винаги ни казват истината, но обективна реалност все пак
същестува. И ние трабва да се стремим да я опишем максимално реалистично, а не да си измисляме
теорийки как обективната реалност в същност не е обективна.

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, gmladenov said:

Идват нови поколения физици и искат да погледнат нещата от своя гледна точка. Така вселената
става холограма или пък компютърна симулация, а времето и пространството стават измислици.

Физиката трябва да е наука на правите огледала, а не на кривите. Но след като Айнщайн въвежда
фантасмагории във физиката, неговите последователи явно смятат всичко за възможно.

Напълно вярно е, че нашите сетива не винаги ни казват истината, но обективна реалност все пак
същестува. И ние трабва да се стремим да я опишем максимално реалистично, а не да си измисляме
теорийки как обективната реалност в същност не е обективна.

Какви са тия глупости?! Новите подходи търсят начин да запълнят празнините до формирането на цялостна, единна концепция за функционирането на Вселената. И докато не се състави потвърден, доказан от практиката подход - СТО, ОТО и КМ си остават единствените потвърдени и работещи в практиката господари. Ето ти да се образоваш за хиперболичните форми и Минковски: Hyperbolic geometry for the uninitiated and curious- How to simulate hyperbolic space – The Pointless Conjecture (wordpress.com)

Редактирано Март 4 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 10 часа, gmladenov said:

...

Но след като Айнщайн въвежда фантасмагории във физиката, 

...

Това си е лично твоя заблуда.

[scaner]

Преди 10 часа, gmladenov said:

Физиката трябва да е наука на правите огледала, а не на кривите.

Как решаваш кои огледала са прави? Със смучене на палеца, или с наблюдения и експерименти? Е, физиката се занимава с последното.

Срещу какво протестираш, срещу собствените си измислени представи за света? Спри се бе човек, замисли се малко, стига бълва само празни приказки и предразсъдъци. Защо се изказваш по въпроси които изобщо не схващаш? Какви комплекси избиваш с това?

Преди 10 часа, gmladenov said:

Напълно вярно е, че нашите сетива не винаги ни казват истината, но обективна реалност все пак
същестува. И ние трабва да се стремим да я опишем максимално реалистично, а не да си измисляме
теорийки как обективната реалност в същност не е обективна.

Именно, и с това се занимава физиката. Като не я разбираш, защо се оплакваш от нея?

Виждам, дори с термина "обективна реалност" не си наясно... От къде си сигурен, че изобщо има "обективна реалност" например, освен че има дефиниция за това понятие? Както и дефиниция за "субективна реалност", и за "нереалност". От къде си сигурен, че реалността отговаря на тези тесни и остаряли изкуствени определения?  Това, което физиката до сега казва е, че реалността се разминава с досегашните ни представи за нея, от които идват и дефинициите за нея. Реалността няма тези свойства, които ние и вменяваме чрез определенията си.

Изясни си терминологията и за какво конкретно става дума, стига с такива протяжни жалвания от собствените си предразсъдъци и невежество по въпроса...

Редактирано Март 4 от scaner

[Станислав Янков]

 

[kipen2]

On 29.02.2024 г. at 16:29, Станислав Янков said:

On 29.02.2024 г. at 10:33, kipen2 said:

Ако тръгнеш по предположението, че става въпрос за реални събития и по оста на времето в абстрактната представа за Блоковата Вселена, то придаваш реалност на цялото "пространство-време". Включително и това извън измеримото в настоящия момент от време за даден наблюдател. А това противоречи на дефиницията за "реално"?!?

В точна наука като Физиката се работи с лимити, определящи обхвата на научност до рамките на дефиницията за "реално" (от които произтича и "фалсифицируемост", възможността да бъде оборена като вярна дадена хипотеза). Извън тези рамки става въпрос за метафизика...

Това е интересният въпрос, коя от двете ситуации е - дали е днешния аналог на научната представа някога, че Земята е плоска, а твърденията за кълбовидна Земя са философски и даже еретични или наистина представата за четириизмерна пространствено реалност няма общо с физическата реалност и е чиста метафизика и измислици. Засега няма високо-вероятно потвърждение в нито едната от двете посоки (това, че в момента ние не регистрираме осезаемо и нямаме физическо разбиране за четвърто пространствено измерение не е потвърждение за безусловно фактическо отсъствие на такова).

Отново "прескачаш" доста лесно от реализма във фикциите. И това се получава, защото игнорираш границата помежду им.

За да се информираш по въпроса за границата между научно и ненаучно, то ще ти е от полза тази статия - Демаркационната линия между наука и ненаука.

Както е написано там, възприетите съвременни критерии за научност са повлияни от Виенския кръг от учени и философи, както и от Карл Попъровия критерий за фалсифицируемост. Ето и цитат от статията:

"Особенност на това направление е преди всичко отказът от традиционната философия (метафизиката). Философията винаги се опитва да каже нещо за това, което лежи отвъд сетивните впечатления, опитва се да се измъкне от тесния кръг на субективните преживявания. Логическите позитивисти или отричат съществуването на света извън сетивното (опита) или смятат, че за него нищо не може да се каже. И в двата случая, традиционната философия (метафизиката) се оказва ненужна. Единственото нещо, за което тя може да бъде полезна е анализът на научните твърдения и затова неопозитивистите отъждествяват философията с логическия анализ на езика.

Според тази школа демаркационният проблем се разрещава чрез метода верификация (лат. verus- истина и facio - правя), който представлява процедурата за проверка на истинността на знанието. По степента на верифицируемост, неопозитивистите подреждат понятията в този ред:

Хипотеза - недоказано правдоподобно твърдение - вярно или невярно;

Концепция  - модел, чиято истинност е подкрепена или не от факти;

Теория - обяснение, доказано в максимална степен.

Те стигат до заключението, че научното познание трябва да следва модела:

Проблем → Хипотеза → Проверка → Верификация" 

 

Т.е. написаното ти - "това, че в момента ние не регистрираме осезаемо и нямаме физическо разбиране за четвърто пространствено измерение не е потвърждение за безусловно фактическо отсъствие на такова" съдържа теза, клоняща към преживяването на реалността, а не към физиката като наука. Дори напротив - издава стеремеж към бягство от "ограниченията" на физиката.

Съответно, когато пишеш:

On 29.02.2024 г. at 16:29, Станислав Янков said:

Подозрителните моменти за реалното наличие на над-тримерна пространственост обаче са прекалено много - неевклидовите геометрии, които се ползват в СТО и ОТО (и работят отлично) и въобще многообразията като цяло, които геометрично са именно сложни взаимовръзки между всякакви броеве измерения (една форма отдалече, която е съвсем друга отблизо, “скрито” пространство в някаква линия от по-голямото многообразие, “разрязвания” и “слепвания” и т.н.)

прескачаш "демаркационната линия". Защото "реалното наличие на над-тримерна пространственост" изобщо не е верифицируемо. Съответно става въпрос за метафизична представа, а не физическа хипотеза, която да е фалсифицируема.

Всъщност няма нищо лошо човек да си споделя фантазиите, но пък ако искаш да има и някаква по-висока научна стойност написаното ти, то замисли се по въпроса - ако има реално съществуващи събития и извън достъпното ни тримерно физическо пространство, то какви ефекти от материални взаимодействия биха могли да са доказателство за съществуването им. Това по мое мнение е важно, а не споделяните ти впечатления за взаимовръзките между елементите в математическите апарати, които ползваме за да описваме реалността.

[Станислав Янков]

Преди 8 часа, kipen2 said:

Т.е. написаното ти - "това, че в момента ние не регистрираме осезаемо и нямаме физическо разбиране за четвърто пространствено измерение не е потвърждение за безусловно фактическо отсъствие на такова" съдържа теза, клоняща към преживяването на реалността, а не към физиката като наука. Дори напротив - издава стеремеж към бягство от "ограниченията" на физиката.

Съответно, когато пишеш:

прескачаш "демаркационната линия". Защото "реалното наличие на над-тримерна пространственост" изобщо не е верифицируемо. Съответно става въпрос за метафизична представа, а не физическа хипотеза, която да е фалсифицируема.

Всъщност няма нищо лошо човек да си споделя фантазиите, но пък ако искаш да има и някаква по-висока научна стойност написаното ти, то замисли се по въпроса - ако има реално съществуващи събития и извън достъпното ни тримерно физическо пространство, то какви ефекти от материални взаимодействия биха могли да са доказателство за съществуването им. Това по мое мнение е важно, а не споделяните ти впечатления за взаимовръзките между елементите в математическите апарати, които ползваме за да описваме реалността.

Базата, от която започват разсъжденията ми, е следната. Имаме скоростта на светлината като фундаментално, всеобщо и неизбежно ограничение на максималната скорост, с която произволно нещо може да се движи спрямо произволно друго нещо (при квантовите сплитания са възможни тълкувания, които не налагат нарушаване на ограничението максимална скорост на светлината, като четиримерността пространствено е едно от възможните обяснения). При нормални разсъждения (евклидови, обичайни, плоски геометрии) такова ограничение не би трябвало да го има, защото липсва логично-следствена причина да го има. Няма причина да не могат да се развиват скорости над тази на светлината, при това дори много пъти скоростта на светлината, точно както има скорости, които надхвърлят много пъти най-бързото тичане на човек (Юсейн Болт с неговия световен рекорд, примерно). Да, но ограничението до скоростта на светлината го има, то е безусловно потвърдено и е всеобщо, отнася се за цялата позната Вселена. Това означава, че въпросното ограничение произтича от геометрията на Вселената. Затова е общовалидно за всички, навсякъде и във всички случаи.

Геометричното представяне е много подходящо спрямо човешките сетивни и мисловни особености. Всяко нещо, всяка закономерност може да бъде представена геометрично, както и по всякакъв различен начин (примерно чрез слуха и осезанието, като изговаряни числови стойности, категоризации чрез числа, съотношения между числа, брайловата азбука за слепите и т.н.), но геометричното представяне е най-близкото до човешкия опит, заради доминацията на зрението и ще бъде вярно и коректно във всички физически случаи, в които се употребява, доколкото вярно и коректно може да се счита зрението ни за пресъздаването на реалността (колкото и да е несъвършено - не разполагаме с нищо друго по-добро). Така че, геометричното представяне е чудесен, пълноценен инструмент, чрез който могат да се представят всички научни и физически зависимости, без изключение, доколкото точно са анализирани и проверени практически и теоретично.

Наличието на ограничението до скоростта на светлината налага отказа от евклидовата геометрия и преминаването към употребата на неевклидовата хиперболична (елиптична при гравитацията) геометрия на Минковски. Тази геометрия описва връзката между пространството и времето при Специалната теория на относителността и тя е доста недвусмислен признак за геометрично представяне на реалност с едно измерение повече, която се разсъждава ("наблюдава" мисловно) през едно измерение по-малко (хипер-реалност, разсъждавана през три, вместо през реалните за нея четири пространствени измерения). Разсъждението през подобна, четириизмерна пространствено геометрия не противоречи по никакъв начин на математическите резултати, които СТО дава и съвпада напълно с тях. Както диаграмата на Минковски, така и дискът на Поанкаре, заедно с диска на Белтрами-Клайн и със сферата на Риман, са напълно използваеми за демонстрацията на хиперболичното геометрично естество на пространство-времето по СТО.

И диаграмата (конусите) на Минковски, и диска на Поанкаре могат да се мислят като така нареченото "седловидно" огъване в допълнително четвърто пространствено измерение.

  

Диаграмата на Епщайн също е напълно валиден различен геометричен начин за представяне на релативистката математика, резултатите по нея са напълно идентични с резултатите по диаграмата на Минковски, просто защото диаграмата на Епщайн са конусите на Минковски, "гледани" (мисловно, като начин на разсъждение) отгоре. Както можеш да представиш точно резултатите от математиката на СТО чрез таблица, картинки на скоростомери и часовници, диаграма на Минковски и по произволен друг точен начин, по който избереш, така точно можеш да ги представиш и чрез диаграмата на Епщайн. Просто - още един различен, но точен начин.

Както диаграмата на Минковски, така и тази на Епщайн не обяснява, макар и да демонстрира, наличието на скоростта на светлината. И от двете диаграми ти не можеш да предположиш, защо във вселената съществува такова ограничение, само можеш да го приемеш като доказан от практиката постулат, без обяснение.

Ако всичко беше обичайно, зависимостта между времето и пространството щеше да бъде линейна (червените прекъснати линии на горното изображение). Вместо това ние виждаме деформация, издуване (сивата област) в диаграмата на Епщайн, което ограничава нормалната, линейна зависимост между пространство и време до невъзможната за надхвърляне скорост на светлината. Първоначално аз подхождах доста елементарно, като директно обявявах времевата координата при Минковски и Епщайн за четвъртото пространствено измерение w. Цялата разлика с непотвърденото добавяне на пето компактифицирано измерение при Калуца и Клайн беше, че четвъртото времево измерение е тяхното пето и просто е още едно пространствено измерение към обичайните три. Естествено, днес вече не мисля точно така, макар най-базовите ми твърдения от някога да си остават. Хиперболичните ефекти в диаграмата на Минковски могат да се представят като завъртане на горната част на цилиндър (много-много близка асоциация с цилиндъра на Айнщайн) до хиперболоид. Чрез това завъртане с увеличаването на скоростта се получава и събирането/разтеглянето на координатите t и х в диаграмата на минковски към светлинната линия.

 

Естествено, огъването до цилиндър при покой и след това завъртането до хиперболоид не става по пространствената координата у от конусите на Минковски. То става през допълнителното четвърто пространствено измерение w, а ние го разсъждаваме ("наблюдаваме") през двуизмерния екран/диаграма на Минковски (твърде много държим да ползваме евклидови, прави координати t и х). Всичко това може да бъде онагледено и така:

Всичко това обаче все още не е самото четвърто пространствено измерение w, а са все признаци, следи, които навеждат до подозрението за неговото съществуване. Ако всичко беше нормално, евклидово, то както сянката на кръгът в две измерения е диаметър в едно измерение и сянката на сферата в три измерения е кръг в две измерения, така и сянката на хиперсфера в четири измерения щеше да бъде сфера (кълбо) в три измерения.

Ние обаче имаме като сянка на четиримерното въртене на хиперсфера не обичайна тримерна сфера/кълбо, която се върти, а имаме всичкото това в стереографска форма:

Както се вижда, стереографската сянка на въртяща се хиперсфера триизмерно е добре известния туистор на Пенроуз (изгражда се чрез влакна на Хопф). И е стереографско, а не обичайно, защото по четвъртото измерение от наша гледна точка материята се движи със скоростта на светлината или почти със скоростта на светлината, затова ние регистрираме процесите по това измерение като точка (нулево отстояние) или като планково време (отстояние). Същевременно, за нашите възприятие (сетива и мисловен процес) материята се движи изключително бавно през трите обичайни пространствени измерения, затова за нас те са прави, евклидови и дълги (безкрайни или почти безкрайни). Изцяло симетричната ситуация е евклидово въртене на хиперсфера със скоростта на светлината, но "раждането" на Вселената (Големия взрив) променя това като сетреографско естество и така могат да се получат ходът на времето, различните пространствени отстояния и подсветлинните скорости.

Надявам се да съм успял да ти покажа, че разсъжденията ми не са голословни (философия, метафизика, чисти измислици) и небазирани на физическите закономерности. Ако не съм успял - много съжалявам, защото това е предела на възможностите ми на този етап!

Редактирано Март 6 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

 

[Станислав Янков]

 

 

 

 

 

 

[Станислав Янков]

"Quantum Atom Theory" от Nick Harvey - ето това е, за което си мислех аз от години! Жалко, че чак сега го откривам! Дори и да не е безупречно - нещата са разглеждани точно по начина, по който се опитвам да ги анализирам и аз. В Ютуб-профила на споделения клип (следващия линк) има доста по въпроса и е детайлно дадено. (1) Dyslexic Artist Theory on the Physics of Time - YouTube

 

[Станислав Янков]

Подходът в клиповете от цитирания Ютуб-профил в предходния ми коментар се доближава (без да е идентичен и със сигурност не е толкова прецизен) до спиновите мрежи и свързаната с тях циклична квантова гравитация:

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Spin_network
 

Там по подобен начин от спиновите мрежи “прорастват” стрелата на времето и пространството (пространство-времето) на макрониво. Това в предходния ми коментар са несъвършени (но полезни) опити, нещата със спиновите мрежи да бъдат онагледени по някакъв по-близък до ежедневието начин. Също са намесвани и Калуца и Клайн, което явно не отговаря на моите съмнения, че реалността се представя (геометрично) от стереографско въртене на материята под формата на хипер-сфера или хипер-елипса (с поне четири пространствени измерения), разсъждавана (“гледана”) през четиримерно пространство-време на Минковски. Въпреки тази разлика, най-вероятно ще успея да извлека полезни неща за усъвършенстване на собствените ми представи до момента - подходът на Nick Harvey с така наречената "Quantum Atom Theory" се доближава твърде много до онова, което ми се струва досега за микро-света на квантовата механика и помага за подобряването на разбиранията ми за спиновите мрежи.

Редактирано Март 15 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Този клип отново е свързан с подхода на Епщайн, този път относно гравитацията и ОТО, но по-важното е, че дава доста ясна и нагледна идея, как се формира цилиндъра на Айнщайн. Цялата разлика е, че при цилиндъра на Айнщайн завиването до цилиндър става по оста на времето t, а тук навиването се прави по оста на пространството х (упоритото ми повтаряне тук преди доста време, че при прехода от СТО към ОТО има някакъв вид завъртане на нещата под 90 градуса, но тогава не успявах ясно да обясня, какво точно имам предвид - при СТО активна роля играе цилиндъра на Айнщайн, който се навива по оста на времето, а тук, при обясняването на гравитацията, се ползва цилиндър, навит около завъртяната на 90 градуса спрямо времето пространствена ос).

[Gravity]

Няма завиване по времената ос. Времето е по дължината на цилиндъра.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Gravity said:

Няма завиване по времената ос. Времето е по дължината на цилиндъра.

Взема се тази диаграма:

Не е задължително да е точно правилното време нагоре, може и координатното време, в зависимост от целите на анализа. Така можеш да увиеш тази диаграма до цилиндър или по пространствената ос, както се прави в клипа,

или по времевата ос, както се прави при цилиндъра на Айнщайн:

Някога аз се мъчех да изразя тези два различни случая (завъртане около пространствената ос и перпендикулярното му завъртане около времевата ос, подходящо за разглеждането на гравитацията) като "завъртане под 90 градуса", но за съжаление не знаех, колкото знам сега и не се получаваше обяснение, а само "усещане, че има нещо такова". Сега намерих и обяснението, слава Богу - доста е нагледно, ясно и логично, неслучайно Пенроуз и други активно ползват цилиндъра на Айнщайн! Ето, да припомня, мъките ми от миналото 

[Gravity]

Точно обратното е. Първата снимка, хоризонталния цилиндър, е по времето, а втората е по прастранството. Вторият е ня Айнщайн, първият няма име. 

В поледното изображение, няма цилиндър на Айнщайн.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

Точно обратното е. Първата снимка, хоризонталния цилиндър, е по времето, а втората е по прастранството. Вторият е ня Айнщайн, първият няма име. 

В поледното изображение, няма цилиндър на Айнщайн.

Приемам корекцията ти, аз акцентирам на координатата, която остава права, а ти на тази, където е завъртането и вероятно твоето е правилното научно изразяване. Важното за мен е, че смисъла и последователността на процедурите са ясни и разбираеми.

Последното изображение е само припомняне на блуждаенето ми в миналото, докато се опитвах да достигна до горните две представяния. Дори и самото изображение, което съм ползвал, не е правилно, защото е от анти де Ситер/конформна теория-кореспонденцията (ADS/CFT-corespondence), която е свързана със струните и в една от разновидностите си се води като преход от 5-измерно ADS към 4-измерно CFT. Анти де Ситер-пространството беше отрицателно алтернативно пространство, близко до хиперболичното на Минковски, а де Ситер-пространството - положително и близко до елиптичното на ОТО. Просто, тогава това беше най-близкото изображение, което наподобяваше онова, което неуспешно се мъчех да обясня.

От версиите на ADS/CFT-corespondence най-близка и лесна за разбиране изглежда (2+1)-dimensional topological gravity - (2+1)-dimensional topological gravity - Wikipedia

Редактирано Март 17 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

На квантово равнище, в областта на микросвета, настояще, бъдеще и минало се събират в едно. Казано по друг начин, на квантово равнище размерите по трите обичайни измерения, размерите на обектите в квантовия свят, се доближават до микроскопичния размер на четвъртото пространствено измерение. Скоростите на микрониво се доближават до движението със скоростта на светлината, каквито са и скоростите на движението на материята през четвъртото пространствено измерение, което от наша, макроскопична гледна точка (движения с откроимо подсветлинни скорости, доближаващи се до покоя) прави, четвъртото измерение да ни изглежда много малко, увито, компактифицирано. Когато обаче размерите по трите големи измерения се намалят, за да се доближат до четвъртото микроскопично измерение (това може да стане чрез доближаване на скоростта на движение към тази на светлината), неговото въздействие става много по-равностойно и макроскопичният ефект на стрелата на времето се губи в посока на споменатото сливане на настояще, бъдеще и минало, което е и причината, определението в квантовата механика за вълни на неопределеността да е съвсем вярно. Без взаимодействие между елементарни частици всички възможни бъдещета се събират в едно и елементарните частици минават едновременно през всички възможни пътища, като интерферират през два процепа един вид със самите себе си. При взаимодействие (колапс на вълновата функция) става моментно свиване на вероятностите до съвсем конкретно пространствено местоположение и съвсем конкретен времеви момент. Също така има смисъл и допускането, че СПИН-овото въртене на античастиците става в посока към миналото.

Редактирано Март 19 от Станислав Янков