Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Нищо]

Преди 10 часа, Станислав Янков said:

Ако не са реални - защо не можеш да се върнеш в София през 1878 година, когато София временно е била наименована като Средец? Или пък да се преместиш в 2123 година (примерно) - неща, които са напълно възможни във виртуалната реалност?

В това е разковничето - виртуалната реалност не е реална

[Нищо]

Преди 10 часа, scaner said:

Е как да не са реални? Чашата била ли е здрава някъде във времето? Това реално ли е било, моментът съществувал ли е? Естествено. После се чупи, на друго място във времето. Това пак е реално.

Няма мърдане тук, защото времето отразява реални качества на материята.

Същото е и с пространството. Не можеш да посочиш само място без обект. По-късно мястото го няма, защото то е абстракция - не бъркай място и обект!. С времето е същото, посочваш място със събитие.

Ти се заблуждаваш, че има някаква разлика, защото ги усещаш нещата с различни сетива. Ако се абстрахираш от сетивата, нещата стават удивително еднакви.

Няма място "Пловдив". Има обект, град Пловдив, който в различни отправни системи е на различни места. Именно за това мястото е виртуално. Пак бъркаш място и обект. Мъкаааа...

 

БИЛО е реално в тогавашния момент. Невъзвратимо е променено. Реалнито е само СЕГА

[Нищо]

Преди 10 часа, Станислав Янков said:

А-ха! Значи - годината, в която ти си бил роден, не съществува реално, значи и ти не съществуваш реално! В момента си пишем с интернет-бот! 

Съществувал си в миналото, съществувала е и годината. Но вече не съществуват. Съществуваш СЕГА в този миг. 

[Нищо]

Преди 10 часа, Станислав Янков said:

Защото за описанието на всички особености са нужни максимум четири координати - три пространствени и времева. И всичките четири са безусловно различни една от друга. Пишеш къде пространствено и пишеш кога времево - чак тогава всичко е ясно.

Поради нашата ограниченост знаем за тях. Спряли сме се на толкова измерения и времето доколкото са ни от полза. Това, че не боравим с други не ги прави несъществуващи. 

[Нищо]

Преди 10 часа, scaner said:

Начинът на изграждане на физиката е като се върви на практика по всички възможни пътеки. И това което се нарича "консервативна физика" е пътеката, която е най-адекватна на реалността. А е "консервативна", защото изисква сериозни доказателства за да се промени. Което е едно от качествата, които я съхраняват от хаос.

Хайде без такова неадекватно морализаторстване, без да познаваш материята за която става дума.

Защо не понаучиш малко повече, преди да изказваш някакви мнения? Много по-умни хора от тебе, преди няколко хиляди години са го разнищили тоя въпрос, и други също по-умни от тебе хора са го доизяснявали векове наред. Ама явно е по-лесно да не се чете, а да се фантазира....

 

Човек развива идеи, изучава, анализира в стремеж да опознае. Целта е всичко по някакъв начин да му помага. Но не е съвършен, не е разбрал всичко, а пък и няма да разбере. Познанието е субективно нещо - следователно в частност. Никога няма да се постигне обективна физика(наука). Само човека ще си въобразява, че знанията му са обективни. И много пъти се е убеждавал в това, а и ще продължи да го прави. 

[scaner]

Преди 2 часа, Нищо said:

БИЛО е реално в тогавашния момент. Невъзвратимо е променено. Реалнито е само СЕГА

Какво значение има това? Времето отразява реално качество на материята, свойството и да се променя. Счупената чаша е реалност в момента на счупване, но продължава да е реалност и сега. Всяка промяна е факт, реалност. Твърде ограничено мислиш.

Преди 1 час, Нищо said:

Човек развива идеи, изучава, анализира в стремеж да опознае. Целта е всичко по някакъв начин да му помага. Но не е съвършен, не е разбрал всичко, а пък и няма да разбере. Познанието е субективно нещо - следователно в частност. Никога няма да се постигне обективна физика(наука). Само човека ще си въобразява, че знанията му са обективни. И много пъти се е убеждавал в това, а и ще продължи да го прави. 

Тъй. И какво да правим при това положение? Да се хвърлим от моста?

"Въображаемите" знания помагат или не помагат на хората?

Няма да питам какво разбираш под "обективна наука" и невъзможността за нейното постигане... Защото субективна наука няма.

[Gravity]

Преди 15 часа, gmladenov said:

Движението в пространството е реално. Мога от София да се преместя до Пловдив. София и Пловдив
са реално-съществуващи места в пространството.

А времевото измерение е виртуално. Не съществува такова реално място "5.00 часа следобяд", откъдето
аз да се преместя на друго - пак несъществуващо - място "5.30 часа следобяд". Тези "места" са виртуални,
а не реално-същестуващи.

Сравняваш две различни неща. Времеви координати и точки от пространството. Ако избереш координати в пространстовото, такива че София да отговаря на (1,3,0) и Пловдив на (3,2,-1). То тези тройки от числа са също толкова виртуални колкото и "5 часа". Или ако избереш конкретно събитие което показва дадения момент, примера на сканер, чашата се счупи. То това е също толкова релано колкото местата София и Пловдив.

[Станислав Янков]

Имаме два крайни начина за обясняването на физическите регистрации - изцяло алгебрично, само чрез математически символи или изцяло геометрично, само чрез форми, отстояния и техните мащаби. Пълноценното разбиране на разглежданата материя изисква толкова добро познаване на нейните детайли, че да няма проблеми с логичното съчетаване между алгебричните и геометричните техники.

Curvilinear coordinates - HandWiki

Има различни начини за описване на различните координатни системи и на трансформациите помежду им. Единия начин е чрез параметрични пространства, както е показано в клипа от предходния ми коментар. Другия начин е като изкривяване (кривина, деформация) в допълнително измерение. Абсолютно всички координатни системи могат да бъдат представени най-коректно чрез въвеждане на допълнително измерение, точно както диаграмата и конусите на Минковски могат да бъдат представени чрез квадрант от кръг и сфера на Епщайн (много подобна на сферата на Риман).

  

Във връзка с теоремата на Ньотер се използват широко Лагранжиани (Лагранжианите, заедно Хамилтонианите, се използват много широко във физиката и особено в квантовата механика). Лагранжианите (и Хамилтонианите, които са котангенциалната разновидност) са клас функции. Функциите по принцип са изключително удобно средство, при правилен начин на употреба, за представяне на кривини (огъвания, деформации) в повече от три измерения - самите функции, математически, много удобно се представят чрез едно измерение повече от броя на разглежданите променливи.

Редактирано Май 18 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

 

Диаграмата на Епщайн е трансформация на диаграмата на Минковски, като двете са напълно еквивалентни една на друга - всичко, което се съдържа като информация и възможности в едната, се съдържа, под видоизменена форма, по различен начин и в другата. Точно както дискът на Поанкаре, дискът на Белтрами-Клайн и сферата на Риман по различни начини представят всичко, което представя и диаграмата на Минковски. При Епщайн има само един универсален темп на движение/промяна - скоростта 1с, която на диаграмата е представяна като радиус (диаметър, ако включим и долната четвърт-кръг на миналото) от квадрант на кръг.  Подсветлинните скорости при Епщайн се представят като ъгъла Алфа (при Минковски ъгъла Алфа представя завъртането на осите ct` и x` на примовата ИОС на движещия се, наблюдаван обект все повече към светлинната линия под 45 градуса с увеличаването на скоростта на примовата ИОС). Две от пространствените оси (х и у) и оста на времето при миналия и бъдещия конус на Минковски при Епщайн се представят като две полусфери (минала и бъдеща) от сфера. Няма нещо, което да е дадено при Минковски, но да не е дадено (по различен начин) при Епщайн, както няма такова, което да не може да се даде с дисковете на Поанкаре и на Белтрами-Клайн или чрез сферата на Риман.

Относно квантовата механика - изглежда, че с все по-голямото намаляване на мащабите настъпва сливане на движенията (например - сливане на минало, настояще и бъдеще при времето) и редукция на измеренията, по които се движи материята. Това не означава, че можем просто да обявим, че в еди-коя си ситуация едно или друго измерение изчезва, не е логично макроскопични измерения да "изчезват" просто така, може да има някакъв по-сложен механизъм на компенсиране на движенията на материята, както би могло да има компенсиране по отношение на времето при светлината (Пенроуз вече представя фотоните като би-туистурни конфигурации, при които предполагам става въпрос за "движение" на СПИН-а напред и назад по оста на времето, с което времевите ефекти се неутрализират - неутрализация, която отсъства при разделянето на фотон с достатъчно енергия на частица и анти-частица), но от определена перспектива на анализ изглежда, сякаш има нещо подобно с все по-голямото намаляване на пространствените мащаби.

[Станислав Янков]

Какъв е смисъла на планковото време и на планковата дължина? Да, в квантово-механично отношение смисъла на тези два параметъра е и на граница на действието на макроскопичните, най-вече геометричните представи. Но освен този квантово-механичен смисъл, планковото време и планковата дължина имат и ограничен макроскопичен смисъл - чрез умножаването на тези две стойности една с друга се получава скоростта на светлината. Не наблюдаваме нестабилност и хаотичност на скоростта на светлината, само защото планковото време и планковата дължина се ползват за нейното получаване, но имат смисъл и на граница на стабилните геометрични заключения на квантово равнище, нали?

Планковата дължина и планковото време наистина са теоретична граница по отношение на квантовата област, но това не пречи умножаването помежду им да дава в резултат съвсем стабилната скорост на светлината, която не страда от квантови неопределености на своята стойност. А ако планковата дължина е граница за обичайните три пространствени измерения, то планковото време би трябвало да се явява граница и за четвърто пространствено измерение w, което би могло да стои в основата на формирането на макроскопичната времева координата t (или c.t), когато разглеждаме физичните процеси на макрониво през призмата на диаграмата на Епщайн, където скоростта на светлината е радиус на два квадранта от кръг (квадрант на миналото и квадрант на бъдещето - аналозите на конусите на миналото и бъдещето на Минковски), а подсветлинните скорости са ъгъла на този радиус спрямо рамките на квадранта. И след като всичко това в случая се оценява изцяло през геометрична и пространствена призма, значи по някакъв начин планковото време е равно на планковото пространство, но специфични особености на геометрията (пространствено-времевия ѝ характер) водят до това привидно различно представяне на двете стойности.

Четвъртото пространствено измерение w при Специалната теория на относителността се крие в своята специфична свързаност с посока на движението х, при което съвместното действие на w и х (съвместното им компенсиране в едната или в другата посока при смените на скоростта между 0с и 1с и обратно) създава привидност за само три пространствени измерения и време при пространствено-времевата интерпретация на физиката. Нещата с връзката между четвърто пространствено измерение w и посоката на движение х много приличат на следващото изображение (както и на лента на Мьобиус в малко по-друг смисъл), макар то да е представено в съвсем друга връзка:

[kipen2]

On 14.05.2024 г. at 10:44, Станислав Янков said:

On 14.05.2024 г. at 10:17, kipen2 said:

Ма как ще ме разбереш, след като разделяш поста ми на отделни изречения и си налагаш усукани, криви интерпретации на написаното?!? Бетер Младенов....

Написал съм ти в две изречения, че продължаваш да бъркаш физическото с математическото пространство и ти ...сякаш да го демонстрираш на самия теб... даваш пореден пример, че го правиш!!!

  Оффффф! Физическото пространство е тримерно, както ти подсказах! Пространство-времето е четиримерно!

Започни с елементарната физика и после скачай в по-дълбокото! .... Хем ти написах, че "слагаш каруцата пред коня" и си тръгнал наобратно, хем държиш да продължаваш да си го правиш, та и да имаш претенции да ти обясня елементарните ти грешки, независимо че съм ти ги обяснил?!?... 

....сори, ама аз приключвам! Виж с Гравити, ако искаш си пиши - ама той е доста по-обран откъм внимание към художествените ти текстове, от мен...

Expand  

А дали не мога да те разбера, защото едновременно застъпваш две взаимоизключващи се неща - многообразията са математически пространства, математически инструмент и могат да им се приписват произволен брой измерения, според нуждите на задачите, обаче същевременно регистрируемите физически измерения са точно три и (предполагам това имаш предвид) могат да се ползват за физически цели само многообразия, които точно съвпадат с този критерий? Кое от двете?! Или може би и двете?!

Ами, ако прочетеш написаното ни сам ще разбереш защо не можеш да ме разбереш!

Написал съм ти - "че продължаваш да бъркаш физическото с математическото пространство и ти ...сякаш да го демонстрираш на самия теб... даваш пореден пример, че го правиш!!!", както и "Физическото пространство е тримерно, както ти подсказах! Пространство-времето е четиримерно!"

А ти реши, че "едновременно застъпваш две взаимоизключващи се неща - многообразията са математически пространства, математически инструмент и могат да им се приписват произволен брой измерения, според нуждите на задачите, обаче същевременно регистрируемите физически измерения са точно три и (предполагам това имаш предвид) могат да се ползват за физически цели само многообразия, които точно съвпадат с този критерий?"

С колко минимални на брой(изискването иде от Бръснача на Окам) измерения можем да опишем пространство-времето? И защо реши, че аз твърдя нещо за физическите измерения, което не съм твърдял?!?

Разбираш ли сега защо не ме разбираш - защото ти си задаваш въпросите, не четеш отговорите, напанагон решаваш(вменяваш) кой какво твърди, без да проверяваш и да се замислиш? 

По същият начин не можа да вденеш закачката на Младенов за "движението", която се състоеше в противопоставянето на семантичното значение на "движение" от класическата физика и по-съвременното значение на "движението" като израз на промяната на материята. Т.е. на "отделните, абсолютни параметри на пространство и време" и "обвързаните параметри за пространство и време в пространство-времето". Той просто ограничи значението на "движение" само до "преместване в пространството", но ти не му противопостави смислен аргумент, ами отреагира емоционално.

Един съвет - Силните емоции пречат на разума. Най-адекватният подход е прилежно да систематизираш постъпилите знания, но и да се стремиш не само да си фокусиран на твоята си картинка, ами и ако можеш да помислиш върху следствия от предполагаемостта й.

То на следствията им се търси проверка в реалността... и ако са само блянове, нямащи каквато и да е възможност за проверка - то си се отдал на художествен труд. Нищо лошо, ама все пак е раздел физика....

[kipen2]

И една подробност, която не знам защо всеки път ти убягва - разликата между "скорост на светлината" и "скорост на светлината"!

On 19.05.2024 г. at 23:22, Станислав Янков said:

Но освен този квантово-механичен смисъл, планковото време и планковата дължина имат и ограничен макроскопичен смисъл - чрез умножаването на тези две стойности една с друга се получава скоростта на светлината. Не наблюдаваме нестабилност и хаотичност на скоростта на светлината, само защото планковото време и планковата дължина се ползват за нейното получаване,

В първия случай може да има значение на скорост на лъч светлина, кохерентен сноп от фотони. А във втория - параметър определящ каузалността, скоростта на случване, на връзката между събитията и темпът на времето(промяната).

И докато скоростта на светлинен лъч може да варира в зависимост от оптичната среда на разпространение, то скоростта на случване, определяща каузалността на елементарните събития е константа, не се мени, и е прието да се означава с "с" и кратичко да се нарича "скорост на светлината". 

Ей такива малки камъчета могат да обръщат големи каруци.

Отделно, вече и с наслагване, натрупване на систематична грешка от неясното значение на "скорост но светлината" се стига до там да нямаш правилна логическа връзка между двете твърдения:

1. Не наблюдаваме нестабилност и хаотичност на скоростта на светлината. (подразбира се, че става въпрос за каузалността, т.е. второто "скорост на светлината")

съюз "защото" =>

2.  планковото време и планковата дължина се ползват за нейното получаване.

Ами не е така! Защото, както вече съм ти намеквал - "поставяш каруцата пред коня".

Планковото време и планковата дължина са производни на "скоростта на светлината", когато второто е със значение на лимитът, определящ каузалността.

 

[Станислав Янков]

Преди 1 час, kipen2 said:

Ами, ако прочетеш написаното ни сам ще разбереш защо не можеш да ме разбереш!

Написал съм ти - "че продължаваш да бъркаш физическото с математическото пространство и ти ...сякаш да го демонстрираш на самия теб... даваш пореден пример, че го правиш!!!", както и "Физическото пространство е тримерно, както ти подсказах! Пространство-времето е четиримерно!"

Има доста неща, по които позициите ни се различават, затова разделям коментарите ти до мен на части - за да можем да дискутираме поотделно моментите, по които се разминаваме (и да не достигнем до съгласие сега - винаги излизат допълнителни полезни неща). Ще се огранича само до първите ти няколко изречения, за да не смяташ, че просто искам да споря с теб, без опити за взаимно разбиране (оня въпрос съм Младенов, който зададох и на теб - “какво точно се движи, когато няма движение по трите пространствени измерения, но въпреки това отминава отрязък време?” - не е случаен, а той маже да се зададе и по друг начин - по какво точно се отличава съвършено-празно триизмерно евклидово пространство, без никакви обекти, движения и време, от триизмерното евклидово пространство на Специалната и Общата теория на относителността?

Големите ни разминавания идват от това, че според мен, за разлика от теб, няма никаква разлика между “математическото пространство” и “физическото пространство”, защото:

1) Цялата Физика е Математика. И Алгебрата, и Геометрията, които са неотделими от Физиката, са различни дялове от Математиката.

2) Няма пространства, различни от “математическите пространства”, защото всички ние не боравим пряко с физическата реалност, а описваме различни нейни аспекти чрез математически мисловни конструкти (когато говорим за физика, а не за религиозност, където по-значителна роля играе чувствеността). Някои от тия мисловни конструкти са прибързани индивидуални импровизации, други са многократно проверени с времето математически зависимости, но всички без изключение са въображаеми математически  закономерности - продукт изцяло и единствено на нашата мисловна дейност. Това, че не действаме пряко със самата физическа реалност, а боравим само с нейни математически/физически приближения се потвърждава от факта, че периодично ни се налага да променяме почти напълно мисловните, физически, математически парадигми, които сме ползвали до съответен момент (старите парадигми стават само приближения на новите, по-съвършени и по-точни).

3) След всичко гореспоменато става ясно (поне според мен), че всички измерения, които ползваме, без значение как ги наричаме (пространствени, времеви, компактифицирани, все едно) са изцяло, от край до край, математически (комплексни, имагинерни, въображаеми) измерения. Те са изцяло част от математическия/физически конструкт (приближение) на реалността, който непрекъснато изграждаме и усъвършенстваме във въображението си.

4) Филтрирането на това, кой наш мисловен конструкт е по-добър за описването на реалността такава, каквато я считаме в момента, се определя от това - кой мисловен (въображаем, физически, математически) конструкт най-прецизно съвпада с всичко онова, което регистрираме чрез сетивата и инструментите си (последните - продължения на сетивата ни).

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, kipen2 said:

С колко минимални на брой(изискването иде от Бръснача на Окам) измерения можем да опишем пространство-времето? И защо реши, че аз твърдя нещо за физическите измерения, което не съм твърдял?!?

Минимално физическата реалност, така, както я познаваме в момента, можем да я опишем най-точно с четири измерения - три пространствени и едно времево. Всички тези четири измерения са математически, координатни (координатите, независимо на каква координатна система, не са реални, а са въображаеми, математически, геометрични инструменти). Съществува съвсем логичен и непротиворечив начин за описване на всички неща, които се описват чрез пространство-време на Минковски, по по-различен геометричен начин, чрез четири различни пространствени измерения. По алтернативния начин пространствените и времевата координати се разглеждат от по-различна посока, точно както можеш да разглеждаш един автомобил било отстрани, било отпред, отзад, отгоре, отдолу и от всяка друга перспектива, като това винаги ще си остава същия автомобил, макар от различните посоки да изглежда по различни начини (например гледан отпред въобще не изглежда по същия начин, както изглежда гледан отстрани). Най-важното е, че крайните резултати и параметрите като цяло са представени най-равностойно и вярно, по който и различен начин да се анализират.

В момента има две крайни математически форми, с които можем да описваме ефективно реалността - изцяло алгебрични (символни) и изцяло геометрични (форми, мащаби, отстояния). С формирането на квантовата механика акцентът се е изместил почти изцяло към алгебричното представяне. Геометриите относно квантовата област са изцяло изоставени. Това обаче води до замъгляване и усложняване на напипването на онези подходи, които биха успели да преодолеят разминаването между КМ и ОТО. А едно четиримерно пространство дава доста предимства, при опит квантовата механика да бъде представена чрез него, точно както дава много предимства при опити за по-ясно представяне на особеностите на СТО и ОТО. Защото е ясно, че ОТО, СТО и КМ са три различни начина на съчетаване между трите пространствени и времевото измерение и поради това не могат да бъдат представени чрез просто свързване на математическите им апарати.

Не само чета всичко, особено написаното от Скенер, Гравити и теб (но не само), ами периодично го и препрочитам. Да, не меня позициите си, макар постепенно да ги усъвършенствам, но може и да си забелязал, че аз днес не съм с точно същите разбирания и знания като аз преди половин или преди една година.

[Gravity]

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Минимално физическата реалност, така, както я познаваме в момента, можем да я опишем най-точно с четири измерения - три пространствени и едно времево. Всички тези четири измерения са математически, координатни (координатите, независимо на каква координатна система, не са реални, а са въображаеми, математически, геометрични инструменти).

Изборът на координати е съвсем произволен. Може да избереш четери времеподобни координиати и да работиш с тях.

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Съществува съвсем логичен и непротиворечив начин за описване на всички неща, които се описват чрез пространство-време на Минковски, по по-различен геометричен начин, чрез четири различни пространствени измерения. 

Какво точно е това?

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Gravity said:

Изборът на координати е съвсем произволен. Може да избереш четери времеподобни координиати и да работиш с тях.

Тоест - всички координати, без изключение, са изцяло математически (въображаем) продукт и не съществуват повече реални и по-малко реални между тях, както Кипен се опитва да представи (погрешно, според мен). Трите координати на пространството и четвъртата координата на времето са еднакво нереални, просто един от всички използвани математически инструменти и могат да бъдат всякакви и всякакъв брой, ако това разрешава успешно различни физически задачи, без да противоречи на останала цялостна логика, която сме приели като физическа картина в съответния момент.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Gravity said:

Какво точно е това?

Диаграмите на Епщайн във връзка със СТО и ОТО, от които произтичат и няколко последващи развития в подобно направление.

[gmladenov]

Преди 20 минути, Станислав Янков said:

Тоест - всички координати, без изключение, са изцяло математически (въображаем) продукт и не съществуват повече реални и по-малко реални между тях ...

Не си прав - както и не се прав с цялостаната си постановка, че няма разлика между физическо и
математеческо пространство (и съответно между физически и математически координати).

Физиците в края на 19-ти и началото на 20-ти век отхвърлят Нютоновите концепции за абсолютно
пространство и време на базата на това, че тези концепции са метафически и въображаеми, а не
реални/физически/измерими.

Значи ако ще отвхърляш Нютон и ще приемаш Айнщайн, задължително трябва да покажеш
физическия смисъл на твоите постановки. Иначе си метафизик като Нютон.

Ето какво казва самият Айнщайн по отношение на пространствените координати и за техния
физически смисъл:

• Ако искаме да опишем позицията на точка в пространството, т.е. позицията на точка спрямо
  координатна система k, ние определяме ортогоналните координати на точката x, y, z. Значението на
  тези координати е следното: Съгласно познатите правила, ние изграждаме перпендикуляри на
  координатните равнини и проверяваме колко пъти дадена единица измервателна пръчка може да
  бъде положена по тези перпендикуляри. Координатите са резултатите от това броене. По този начин
  уточняването на пространственото положение чрез координати е резултат от специфични манипулации.
  Съответно посочените от мен координати имат напълно определено физическо значение; може да се
  провери дали дадена конкретна точка наистина има посочените координати или не.

https://einsteinpapers.press.princeton.edu/vol3-trans/358

[gmladenov]

Ето какво казва пак самият Айнщайн и за четвъртото (времево) измерение. Преведи си го сам,
защото без формулите преводът е малко абстрактен - а не ми се пишат формули.

Според Айнщайн, "изключително интересната математическа разработка" на Минковски води до
"много ясно представяне на [СТО], което прави приложението й значително по-лесно".

Съвсем ясно е посочено, че еквивалентостта на времеви и пространствени координати се получава
след въвеждането на имагинерната величина ct*sqrt(-1).

Нали на всички ни е ясно, че имагинерни величини в природата няма. Съответно и имагинерни
измерения.

https://einsteinpapers.press.princeton.edu/vol3-trans/364

[Станислав Янков]

Преди 24 минути, gmladenov said:

Физиците в края на 19-ти и началото на 20-ти век отхвърлят Нютоновите концепции за абсолютно
пространство и време на базата на това, че тези концепции са метафически и въображаеми, а не
реални/физически/измерими.

Отхвърлят ги, защото са неверни (по тях и днес нямаше да разполагаме с GPS-връзка). Покажи ми самостоятелна координатна система, която да си щъка нанякъде (примерно - до магазина, за да си купи малко кашкавал), без тя да се измисля спрямо някакъв физически обект. Нали правиш разлика между координатни системи и физически обекти?

[Станислав Янков]

Преди 33 минути, gmladenov said:

Ето какво казва пак самият Айнщайн и за четвъртото (времево) измерение. Преведи си го сам,
защото без формулите преводът е малко абстрактен - а не ми се пишат формули.

Според Айнщайн, "изключително интересната математическа разработка" на Минковски води до
"много ясно представяне на [СТО], което прави приложението й значително по-лесно".

Съвсем ясно е посочено, че еквивалентостта на времеви и пространствени координати се получава
след въвеждането на имагинерната величина ct*sqrt(-1).

Нали на всички ни е ясно, че имагинерни величини в природата няма. Съответно и имагинерни
измерения.

https://einsteinpapers.press.princeton.edu/vol3-trans/364

Това е алгебричния начин за достигането до правилното време Тау, има и геометричен начин, който е свързан с промяна на начина, по който разглеждаш конусите на Минковски и така се стига до диаграмата на Епщайн и различния (но еднакво верен) подход за определяне на правилното време и на правилната дължина. Диаграмата на Минковски не е пряко, визуално представяне на движението през пространството с времето (това се прави по друг начин, с демонстриране поотделно на вида на промените в съответен пространствен участък в различните времеви моменти t0, t1, t2, t3, ... tn) и с диаграмата на Епщайн е абсолютно същото (няма и как да бъде друго яче, след като диаграмата на Епщайн е абсолютно същите конуси на Минковски, само гледани от друго място, за да изпъкнат правилното време и правилната дължина).

  

Редактирано Май 22 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 17 минути, Станислав Янков said:

Покажи ми самостоятелна координатна система ...

Цитирал съм ти Айнщайн, че координатите трябва да имат физически смисъл.
Ако ти не се съгласяваш с това, аз не мога ти помогна.

[Станислав Янков]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Цитирал съм ти Айнщайн, че координатите трябва да имат физически смисъл.
Ако ти не се съгласяваш с това, аз не мога ти помогна.

Аз не се съгласявам с теб. Искам да ми снимаш някъде координатна система, която да прави каквото и да било, без тази координатна система да е измислена и прикачена към някакъв физически обект. Тогава ще приема, МОМЕНТАЛНО, че координатните системи са реални физически обекти, а не въображаеми (математически) пособия за оценяване и класификация на регистрируемата физическа реалност. Освен това, реалното материално състояние не е физическата картина, с която го описваме в момента, както не е било реалното състояние и описанието с богове и богини отпреди столетия и хилядолетия. Никога няма да можем да разберем пълната материална реалност, винаги ще съставяме някакви, повече или по-малко верни, приблизителни нейни описания (математически, когато говорим за науката физика, а не за религии и други алтернативни насоки).

Редактирано Май 22 от Станислав Янков

[Шпага]

Преди 16 минути, gmladenov said:

Цитирал съм ти Айнщайн, че координатите трябва да имат физически смисъл.
Ако ти не се съгласяваш с това, аз не мога ти помогна.

Така и не ми просветна какво всъщност трябва да разбираме под израза "физически смисъл"

[gmladenov]

Преди 4 минути, Шпага said:

Така и не ми просветна какво всъщност трябва да разбираме под израза "физически смисъл"

Физическият смисъл е, че с помощта на измерителни линийки/пръчки "може да се провери дали
дадена конкретна точка наистина има посочените координати или не" (думи на Айнщайн).

Значи координатите подлежат на физическа проверка: наслагваме измерителната линийка колкото
пъти е необходимо и така проверяваме координатите на дадена точка в реалността.

Абсолютното движение на Нютон, от друга страна, не подлежи на физическа проверка. Няма как
да се установи дали дадено тяло се намира в абсолютен покой или пък абсолютно движение.
Така абсолютното движение на Нютон няма физически смисъл.