Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Шпага]

Преди 7 минути, scaner said:

Не, безкраен цилиндър представляващ една и съща частица. Щом е неизчезващ, значи частицата не изчезва.

Значи стигнахме пак до прословутите точкови /т.е. БЕЗразмерни/ частици, към които сега прибавяме и частици, всяка от които е с БЕЗкрайни размери

Е, няма да досаждам повече с въпросите си в тази насока. Може би неразбирането ми е само временно...

[scaner]

Преди 11 минути, Шпага said:

Значи стигнахме пак до прословутите точкови /т.е. БЕЗразмерни/ частици, към които сега прибавяме и частици, всяка от които е с БЕЗкрайни размери

Не, просто това беше свързано с коментара ми към предложението на kipen етерните частици на Малоум вместо точки в тримерното пространство да станат точки в четиримерното. Това кардинално променя смисъла им.

[Станислав Янков]

Benjamin K. Lesel.pdf

[Шпага]

Преди 4 часа, scaner said:

Не, просто това беше свързано с коментара ми към предложението на kipen етерните частици на Малоум вместо точки в тримерното пространство да станат точки в четиримерното. Това кардинално променя смисъла им.

Ясно. Всъщност ти си възразил срещу поредния погрешен съвет, който kipen е дал на Малоум

Добре че Малоум не се подвежда

[kipen]

Преди 7 часа, Шпага said:

Kipen, не разбирам защо считаш, че би било правилно Хипотезата на Малоум да се синхронизира с тази за статичната вселена, след като вече е установено, че Вселената НЕ Е статична.

Това, че статичната вселена е в основата на теорията на относителността, едва ли е достатъчно основание за препоръчваното от теб - и всъщност погрешно - синхронизиране.

Защото той вече е постулирал в "хипотезата" му статично пространствено разположение на геометричните центрове("керн"-овете) на "етер*-частиците" му! Само че в 3мерно физическо пространство и имагинерно време... не знам дали си разбрала същността на "хипотезата" му, след като ти е странно защо му предлагам да си ъпгрейдне подхода?!? Неговият модел, както и на него му споделих го класифицирам към "3+1" моделите.

Още повече, че при "разполагането" на "етер*-частиците" му в четиримерна пространствена структура ще има дефинируем пренос на енергия от минал към настоящ към бъдещ момент, спрямо дадено събитие(точка в четиримерното пространство) на съзнателно наблюдаване. Т.е. ще се получи синхронизиране с 4мерния модел на пространство-времето в теорията на относителността. Ако според теб СТО и ОТО са "грешни", то естествено подобно синхронизиране би било "погрешно".  ..... но за това си мнение би получила патетична подкрепа от "редник Младенов" ...

Отделно пък, въведената му механика на енергийно взаимодействие между "етер*-частиците" му чрез оформянето на ЕМполе като "тунелче-цилиндър"(дето си е някакво негово интегриране на Калуза-Клайн) ще има допълнителна степен на свобода да е "разположено" и във времевото измерение при четиримерното пространствено матем.моделиране....ама като гледам не си наясно за този ефект.  ....но пък невежеството ти за това, което пиша, не ти пречи да поставяш крайни оценки като "пореден погрешен съвет" - даже е съвсем естествена реакция, спрямо модела на Дънинг-Крюгер...

Преди 6 часа, Шпага said:

Значи стигнахме пак до прословутите точкови /т.е. БЕЗразмерни/ частици, към които сега прибавяме и частици, всяка от които е с БЕЗкрайни размери

Е, няма да досаждам повече с въпросите си в тази насока. Може би неразбирането ми е само временно...

По-полека с "безкрайността".... тя излиза като оценка в резултат на нашето незнание. "Височината на цилиндъра", разположена по времевата ос нямаме основание да изкажем твърдение колко е дълга, та чак "безкрайна", защото няма как да знаем това. Просто този параметър е в полето "Не се знае".

Обаче със сигурност можем да определим, при различни подходи при четиримерно моделиране какъв би следвало да е "диаметъра на цилиндъра" за определена частица за определен интервал - само дето повърхността на цилиндъра ще е периметъра от събития(точки) в пространство-времето, в които вероятността да наблюдаваме проява на елементарна частица с определена енергия и маса е 100%. Но, този подход с цилиндъра си има специфики за различните мащаби. Най-малкият мащаб на приложенито му, поне на мен толкова са ми възможностите да си го представя, е за електрон от атома, като основата на 4-координатната система е разположена в геометричния център на атома. А вече как би следвало да се изобрази при 4D-моделирането класически като размери обект веднага поствам отново в темата графиката на Тегмарк :https://megavselena.bg/zhivotyt-e-plitka-v-prostranstvo-vremeto/

А пък вече това дали съществуват миналите и бъдещите "слайсове", та да се оформи "цилиндър" или има само един сегашен реален момент е философски въпрос. И касае устойчивото съществуване във времето и идентичността на материалните обекти. Даже в Пердурантизма две от конкуриращите се теории са основани съответно на тезата за устойчивото съществуване на времеви части на всеки материален обект(т.е. един цялостен 4Д-обект) и тезата за различни състояния на определен материален обект във времето. Но и двете философски гледища са в рамките на еднопосочност(едномерност) на времето...

 

Преди 6 часа, scaner said:

Преди 6 часа, Шпага said:

Значи стигнахме пак до прословутите точкови /т.е. БЕЗразмерни/ частици, към които сега прибавяме и частици, всяка от които е с БЕЗкрайни размери

Не, просто това беше свързано с коментара ми към предложението на kipen етерните частици на Малоум вместо точки в тримерното пространство да станат точки в четиримерното. Това кардинално променя смисъла им.

Не мисля, че "етер*-частиците" му ги е "надарил" с този смисъл. По-скоро съответстващото на безразмерна точка от 3Дпространството в "хипотезата" му е геометричния център керна на "етер*-частицата" му, дето трябва да съответства на центъра на 3Дкълбо с диаметър  м, че да е по-малък от диаметъра на протона, който е около 2,5 х  м, ама пък е по-голям от планковата дължина, която е 1,6 х  (извинявай, Скенер, стойностите ги споменавам за Станиславчо - белким малко се ориентира за какви мащаби става въпрос).

А пък тази кардинална промяна на смисъла вложен от Малоум2 в означаването на "етер*-частици"те му, му я предложих щото той ги е именувал като "частици", ама поне аз в прочита му ги оприличавам като просто зони(периметри) от пространството, неясно защо пък им е придал и характеристики на частици?

Основната ценност на модела му е, че съдържа структура на пространството, а недостатъка - че не ъпгрейдва до структура на пространство-времето. Според мен, де. (Енергетичната страна на модела му е под секва критика щото идва отнякъде енергия и отива нанякъде, а той е фокусиран в това, че има "етер*частици" в чиято структура се разпределя тази енергия, ама в кое време?!? - някъде между достъпните ни като измерване интервали. "Построил" е един айсберг, а пък ние под вода не можем да гледаме)

 

Преди 23 часа, Малоум 2 said:

Нали за да се достигне до такъв модел за Относителност, трябва да е известен произходът на Всички свойства на обектите с които "работим". Забележително е, че Айнщайн правилно се е досетил за възможност за "скрити" параметри (при КМ и опита за сплитане на частици), проявяващи се в някои  експерименти и чак в последно време, взе да се обръща внимание на Информацията с ОВ.  Тоест - самата "четиримерна структура" е Следствие на някаква начална структура, заради начина по който се градят обектите, съответно Изследовател. Вече на готова по параметри структура и структурирана вакуумна подложка, може да се говори за движения и относителност при взаимодействия и въздействия на материалните обекти.

 Не е задължително да е известен произходът на всички свойства на матер.обектите, та да се постулира математически модел(апропо физическа теория) за обяснението на дадени явления.

Значи "четиримерна структура" е следствие на "изначална структура" дето може да е с по-ниска размерност?! Много яка интерпретация на "холографската теория", ама не мисля, че я отразява правилно. Обаче пък ми е странно защо ти не щеш да обмислиш предложението ми да въведеш 4-мерна статична структура във взаиморазположението на "етер*-частици"те ти?!? Тази структура е идеализирана представа достъпна за съзнателен наблюдател с ВЪОБРАЖЕНИЕ, каквито сме ние хората и поради което можем да коментираме модели съществуващи като споделени абстрактни образи. Притеснява те, че подобна категория няма във физиката ли?!? Та ние сме хора, а не математически израз за физическо тяло?!?

 

Редактирано Март 18, 2023 от kipen

[Малоум 2]

On 18.03.2023 г. at 16:45, kipen said:

Основната ценност на модела му е, че съдържа структура на пространството, а недостатъка - че не ъпгрейдва до структура на пространство-времето. Според мен, де.

Има си професионалисти-физици, на които това им е работата:

https://www.youtube.com/watch?v=pT3sTyZxfkk

...

(при сдвояването - става едно зрънце и при тях, също като  при етер*-частица. Само дето не са непрестанно образуващи се и това определя тик-такане на часовник - с превръщане: ток-поле-обратен ток, поле и т. н.)

...

[kipen]

Само, че при 4мерния подход, от сдвояването по посока на времевото измерение, ще излезне и "знаенето" за най-енергоспестяваща посока....също че и от самата структура на разположението на "етер*-частиците" ти ще изленат като производни, спрямо наблюдател, закони за конкретно разпределение на импулса в пространството, а не само статистически суми от възможности. Та и стоящата ти ЕМвълна ще дава 4Д скаларно поле, което да е 3Д полето на Хигс, но в 4мерен вариант. 

Отделно пък, ако се поотусне въображението, може и да излезне някакво предположение за общо количество енергия между събития в определен дискретен времеви интервал (а не пространствен).... верно доста спекулативно...

[Станислав Янков]

 

[Станислав Янков]

Ако гравитацията беше причината за разширението на Вселената, еднакво гравитационно дърпане от всички посоки щеше да доведе до неподвижни галактики, не до разширение. За да се задвижат галактиките в някаква посока, гравитационното дърпане в тази посока трябва да е по-силно от дърпането в останалите посоки, но тогава и нашата "централна" галактика щеше да се движи в същата посока на нарушено равновесие, както и всички останали галактики в тази област. Обяснението на разширението на Вселената не е свързано с гравитацията по начина, който е представен в клипа.

 

[Gravity]

Погледни Нютоновата гравитация. Ако хвърлиш камък нагоре, само гравитацията му действа (след хвърянето) и тя го дърпа към земята. Но недовежда до неподвижен камък, нали? Единсвено го забавя. Има две възможнасти в зависимост от началната скорост. Или ще се забави, спре за момент и започне да пада. Или ще се отдалечава винаги забавяйки. 

При теорията на относителността е по-сложно, но е аналотично. Гравитацията забавя разширението, но не довежда до неподвижни галактики. И пак има два варианта. Или ще се разширява вечно или ще спре да се раширява и ща започне да се свива.

Всичкото това е без тъмна енергия. Тъмната енергия води до ускорено разширение.

[Шпага]

Преди 30 минути, Gravity said:

При теорията на относителността е по-сложно, но е аналотично. Гравитацията забавя разширението, но не довежда до неподвижни галактики. И пак има два варианта. Или ще се разширява вечно или ще спре да се раширява и ща започне да се свива.

Всичкото това е без тъмна енергия. Тъмната енергия води до ускорено разширение.

Всъщност не е ли по-логично гравитационните вълни да предизвикват отблъскване между обектите и така да допринасят за раздалечаването им и съответно за прословутото разширяване?

[Gravity]

Преди 4 минути, Шпага said:

Всъщност не е ли по-логично гравитационните вълни да предизвикват отблъскване между обектите и така да допринасят за раздалечаването им и съответно за прословутото разширяване?

Защо да е по-логично?

[Станислав Янков]

Преди 33 минути, Gravity said:

Всичкото това е без тъмна енергия. Тъмната енергия води до ускорено разширение.

В клипа се казва (ако правилно съм го разбрал), че причината за тъмната енергия е неизвестното, но много голямо количество материя с нейния гравитационен ефект отвъд границата на константата на Хъбъл (отвъд степента на разширение, при която излъчена към нас светлина все пак би успяла, след много-много-много време, да достигне до нас). Това би означавало, че навсякъде в сфера около нашата галактика би имало гравитация, която да притегля останалите галактики към разбягване от нас и при това, този ефект на разбягване на останалите галактики да е и спрямо всяка друга галактика (всяка галактика е като център, от който се разбягват всички останали галактики). Да, ама това би означавало, че притеглянето от масите отвъд нашата галактика е еднакво от всички посоки, по цялата сфера около нас и така, ако беше от гравитационно естество, щеше да се неутрализира и всички галактики да са неподвижни една спрямо друга.

[Шпага]

Преди 26 минути, Gravity said:

Защо да е по-логично?

А защо привличането - вследствие на грави. вълните - да е по-логично?

Опиши какъв е механизмът на такова привличане

[Gravity]

Преди 20 минути, Шпага said:

А защо привличането - вследствие на грави. вълните - да е по-логично?

Опиши какъв е механизмът на такова привличане

Никой не казва привличане в следствие на гравитациони вълни. Вълните ти ги спомена.

[Gravity]

Преди 45 минути, Станислав Янков said:

В клипа се казва (ако правилно съм го разбрал), че причината за тъмната енергия е неизвестното, но много голямо количество материя с нейния гравитационен ефект отвъд границата на константата на Хъбъл (отвъд степента на разширение, при която излъчена към нас светлина все пак би успяла, след много-много-много време, да достигне до нас). Това би означавало, че навсякъде в сфера около нашата галактика би имало гравитация, която да притегля останалите галактики към разбягване от нас и при това, този ефект на разбягване на останалите галактики да е и спрямо всяка друга галактика (всяка галактика е като център, от който се разбягват всички останали галактики). Да, ама това би означавало, че притеглянето от масите отвъд нашата галактика е еднакво от всички посоки, по цялата сфера около нас и така, ако беше от гравитационно естество, щеше да се неутрализира и всички галактики да са неподвижни една спрямо друга.

Ти правиш заключения на база интуиция от Нютоновата гравитация, които са напълно погрешни. В ОТО гравитацията не е сила на привличане.

[Шпага]

Преди 4 минути, Gravity said:

Никой не казва привличане в следствие на гравитациони вълни. Вълните ти ги спомена.

Аз не съм твърдяла, че някой е споменавал грави. вълните. Аз ги споменавам и задавам въпроса си. 

[Gravity]

Преди 4 минути, Шпага said:

Аз не съм твърдяла, че някой е споменавал грави. вълните. Аз ги споменавам и задавам въпроса си. 

Въпросът ти е защо привличането в следствие на грав. вълни е по-логично. Ами не е, и некой не го е твърдил.

[Шпага]

Преди 2 минути, Gravity said:

Въпросът ти е защо привличането в следствие на грав. вълни е по-логично. Ами не е, и некой не го е твърдил.

Добре. Просто ми кажете дали грави. вълните действат отблъскващо и ако отговорът е "да",  дали това отблъскване допринася за разширяването?

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Gravity said:

Ти правиш заключения на база интуиция от Нютоновата гравитация, които са напълно погрешни. В ОТО гравитацията не е сила на привличане.

Да, но и при гравитационни кривини когато има стремеж едно тяло да бъде задвижено във всички посоки около него - то всички ефекти от това ще се анулират взаимно и то ще си стои на едно място. Няма как гравитацията от общата масата на Вселената в една посока да доминира, това да води до задвижването на околните галактики в тази посока към отдалечаване от галактиката, от която се извършва наблюдението, но пък всичко това да не попречи на гравитацията от обратната страна също да дърпа, вече в противоположната посока, тамошните галактики, също към отдалечаване от наблюдаващата галактика. Все едно има около нашата галактика гигантска сфера от маса, която дърпа всички околни галактики, във всички посоки около нас, да се отдалечават от нас, но това не пречи по никакъв начин на същия процес от срещуположната страна на всяка посока. И на всичкото отгоре тази гигантска сферична маса се измества, ако се смени галактиката, от която се извършва наблюдението и вече новата наблюдаваща галактика става “център на Вселената”! Какво е разпределението на масата във Вселената, че гравитацията да е причината за разбягването на галактиките една от друга по описания начин?! Според мен опитът за обяснението на разширението на Вселената с масите отвъд нашата галактика не е удачен.

Редактирано Март 26, 2023 от Станислав Янков

[scaner]

  

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Това би означавало, че навсякъде в сфера около нашата галактика би имало гравитация, която да притегля останалите галактики към разбягване от нас и при това, този ефект на разбягване на останалите галактики да е и спрямо всяка друга галактика (всяка галактика е като център, от който се разбягват всички останали галактики). Да, ама това би означавало, че притеглянето от масите отвъд нашата галактика е еднакво от всички посоки, по цялата сфера около нас и така, ако беше от гравитационно естество, щеше да се неутрализира и всички галактики да са неподвижни една спрямо друга.

Правилно си забелязал.

При такава конфигурация на гравитацията, тя няма значение за движението на обектите - имаме същата ситуация, както задачата за поведението на телата във вътрешноста на куха сфера, гравитацията на която е равномерно по повърхността (и извън сферата). В тази ситуация гравитационният потенциал е константа, гравитационната сила върху всеки обект в кухината ще бъде нула, и подобна конфигурация на гравитацията е оказва никакво въздействие. НО, галактиките в такава кухина няма да са неподвижни - те се привличат, и с времето или ще колапсират една към друга, или ще се приближават и въртят една към друга. Или ко в началото имат някакъв достатъчен тласъш, ще се раздалечават със скорост, която ще компенсира привличането - както обясни Гравити за камъка хвърлен нагоре. Тоест, задачата се връща в началното си състояние - галактиките ще се раздалечават, съвкупността на материята извън видимата вселена няма да определя поведението им (в глобален план, в локален може да има някакви нарушения в рамките на статистиката, ефект свързан с неравномерността на материята отвън).

Специално разширението на вселената не изисква непознати сили или ефекти. Виж, ускореното разширение, което изисква в модела тъмна енергия, пак е гравитационен ефект, но тъмната енергия работи примерно като среда с налягане, която бута раздалечените обекти, и създава впечатление на отблъскване. Но повтарям, това пак попада в съвременният модел на гравитация, описва се от същото уравнение както и гравитацията на по-близко разстояние.

[Малоум 2]

По ОТО е въведена кривина на пространство с матмодел "геодезични линии", при движението на масовия център на пробно тяло по които линии - няма измерима "сила". Всички части на такова тяло "падат" равноускорително и затова "нютоновата сила на привличане" не зависи от масата - тя просто е неизмерима. При принудително преместване (външна сила за пробното тяло - вектор) - движение с пресичане на някои от геодезичните линии на "привличащия" обект - се проявява нютонова сила на привличане, пропорционална на масите, както е по формулата му. Тоест - грешно няма при Нютон - с ОТО е допълнено, че и кривината играе в понятието за "измерима сила", когато е забележима разликата в масите на участниците в действието "привличане".

Фактически, по изменение протяжността при движение и разпределение на "измеримата" материя, съдим за разширение на пространство, все едно че няма основа, върху която се случват събитията, няма какво да определя и да криви, това което се е възприело като "разширение" "кривина" и т. н.., нужна е тъмна материя и енергия (при мен е хипотезата за  етер*).

Като се има предвид, че съществуват общо сили на привличане и сили на отблъскване - в междугалактичните пространства, в зависимост от плътността полетата - може да е сила на отблъскване и сила на привличане. Има "разбягващи" се галактики и "сливащи" се, такива, които са се привличали.

...

 

[deaf]

Някой може ли да обясни това. На мене ми се струва,че нещо не е наред:

https://www.facebook.com/photo/?fbid=768717527946195&set=pcb.768718187946129

Редактирано Март 26, 2023 от deaf

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, scaner said:

Виж, ускореното разширение, което изисква в модела тъмна енергия, пак е гравитационен ефект, но тъмната енергия работи примерно като среда с налягане, която бута раздалечените обекти, и създава впечатление на отблъскване. Но повтарям, това пак попада в съвременният модел на гравитация, описва се от същото уравнение както и гравитацията на по-близко разстояние.

Ето тази част не успявам да разбера. Някога, когато го обясняваше, в един момент сметнах, че съм го разбрал, но това беше нещо близко до обяснението, което се опитва да даде цитирания клип. Сега обаче, когато го видях при опита за онагледяване в клипа - ясно разбрах, че съм си го представил погрешно, поради обясненията в коментара ми, които и ти потвърждаваш. Да, без ускорението на разширението на Вселената всичко е до голяма степен обяснимо чрез създадените досега модели. Въпросът, който не мога да разбира обаче е, как гравитацията ще е причина за тъмната енергия и ускореното разширение, след като разширението на Вселената изглежда като съвсем различен процес от гравитационния и дори точно-противоположен. Много по-логично ми изглежда, разширението да идва от областите между галактиките с по-ниска от минималната концентрация на маса в единица обем (колко бяха там атома на кубичен сантиметър пространство), нещо като разтягащия се ластик от примерите за описание, по който има нищожни бучици (галактиките), които не се разтягат, но голяма част от пространството на ластика между тези бучици се разтяга и като цяло така ластика си се разтяга без проблем. При някакво, дори минимално несъответствие между гравитационните маси и пространствата във Вселената с по-ниска концентрация на материята в полза на вторите, в крайна сметка разширението на "по-празните" участъци във Вселената ще надделее и накрая ще доведе до разширението с все по-голямо ускорение. Обаче с подобно обяснение процесът на разширението пак си остава различен, точно противоположен процес на гравитационния. Не успявам да разбера, как гравитацията (разбирай - някаква неясна форма на разпределението на концентрациите на материята/енергията във Вселената) ще предизвика разширението на Вселената с ускорение ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ около произволна галактика-наблюдател (това е много ключово, защото при регистриране на този процес не във всички посоки едновременно става малко по-лесно обяснимо) и ще се определя като гравитационен ефект, а не причината да е наличието на области между галактиките с по-ниска от критичната концентрация на маса/енергия?

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Въпросът, който не мога да разбира обаче е, как гравитацията ще е причина за тъмната енергия и ускореното разширение, след като разширението на Вселената изглежда като съвсем различен процес от гравитационния и дори точно-противоположен.

Дай да уточним понятията.

- гравитацията не е причина за тъмната енергия. Обратно, тъмната енергия е причина за ускореното разширяване, тя допринася за гравитацията;

- разширение и гравитация са процеси, които не могат да се сравняват директно, те имат различен смисъл: разширението или свиването могат да са продукт на гравитацията, в зависимост от допълнителни условия. Тоест, в зависимост от тези условия може да имаме разширение, може да имаме свиване, може да имаме статична вселена. Всичко това е проява на гравитацията.

Уравнението, което описва гравитацията, е уравнението на Айнщайн.:

Това уравнение определя как геометрията на пространство-времето зависи от разпределението и движението на материята, и в същото време как тази материя се движи и преразпределя в условията на тази геометрия. Подчертал съм, това са уравненията на гравитацията, както се наричат в повечето литература.

Тези уравнения дават като решение всичко, което за сега можем да си помислим: статична вселена, свиваща се вселена, разширяваща се вселена, ускорено разширяваща се вселена. Кое от тези решения ще получиш, зависи от началните условия при които решаваш тези уравнения. Ако ги решаваш при бавна материя, най-вероятно ще получиш свиваща се вселена. Ако ги решаваш при достатъчно бързо движеща се материя, може да получиш разширяваща се вселена - материята да има енергия да преодолее всяко препятствие ("привличаща сила") което може да и създаде геометрията. Ако решаваш с ненулев трети член в лявата част, може да получиш разширяваща се вселена с ускорение, или в някакъв граничен случай статична вселена.

Без третия член имаш сходна картинка, каквато дава и класическата Нютонова теория.

- Ако от някаква точка разпръснеш материя (например камъни) но с недостатъчна скорост, те ще се раздалечат поради началната си скорост, но силата на взаимно привличане по някое време ще изяде скоростта им на раздалечаване, и те ще почнат да се събират. Тоест на различни етапи имаме модел първо на разширяваща се вселена, после на свиваща се.

- Ако скоростта на камъните е по-голяма (надвишава втора космическа на струпването) то камъните колкото и да забавят скоростта си, няма да я нулират, и ще се раздалечават вечно (като скоростта все пак ще намалява, до някаква граница). Това е модел на разширяваща се вселена, в общи черти съвпадащ и в Нютоновата гравитация, и в Айнщайновата.

Третият член добавя особености в поведението на материята. Това е членът с космологичната константа, който Айнщайн въвежда, за да може да получи решение със статична вселена. Но както показва Фридман, нестационарната вселена е нормално решение, и действието на Айнщайн е силно изкуствено, нарушава до голяма степен логиката, поради което Айнщайн по-късно го признава за грешка.

Обаче това решение спомага да опишем вселена, която се разширява с ускорение. Ако този трети член го прехвърлиш от дясната страна на уравнението, като добавка към тензора на енергията и импулса, то ние може да го разглеждаме като принос от някакъв тип материя, която обаче не се характеризира директно с енергия и импулс в контекста на тензора. Тази материя има поведение като че ли упражнява отрицателно налягане (не ме питай какво е това, налягане но с обратен знак), и хората са и дали име "тъмна енергия". Така че да не се бъркаш защо някаква материя ма в името си "енергия" - от една страна просто е било нужно някакво име, от друга страна, основната характеристика на материална среда с налягане е енергията. Ако въведем нормална материя с положително налягане (а това става само акато промени знака пред космологичната константа), това е все едно добавяме допълнителна нормална енергия, което би увеличило привличането на два обекта, ако разглеждаме само два. А материята с отрицателно налягане води до слабо отблъскване, което обаче нараства с разстоянието, и може при определени условия да надхвърли нормалното привличане от другата енергия и импулс (говоря в термините привличане и отблъскйване в смисъл класическата физика - в ОТО това е характеристика на геометрията, два взаимонеподвижни пространствено обекта ще се движат в пространство-времето по раздалечаващи се геодезични линии, това е "отблъскването" в случая).

Значи добавянето на такъв тип материя спомага да имаме геометрия с такива геодезични линии, че да имаме ефект на "отблъскване". Но всичко това е гравитация защото е следствие от уравненията на гравитацията.

Ако се върнем на разширяването на вселената, то там трябва да имаме геодезични линии, по които обектите да могат да се движат раздалечавайки се. Най-простият модел е просто евклидово пространство, в което геодезичните линии на обектите тръгват от една точка, радиално раздалечавайки се, и скоростите на обектите са такива, че привличането им, което се стреми да ги сближава, се компенсира от скоростта с която се отдалечават от центъра. Това разбира се е груб модел на тримерна вселена, но лесно може да се обобщи и за пространство-време.

Но пак да повторя, характера на вселената се определя от така наречените в математиката начални условия - в случая разпределението и скоростта на материята, описвана от дясната част на уравнението. При бавно раздалечаващи се камъни ще стигнем до свиваща се вселена. При бързо раздалечаващи се може да стигнем до разширяваща се вечно вселена, макар масите на обектите да са същите както в първият случай.

А тук вече трябва малко по-общ поглед. Ако имаш само едно струпване на камъни, извън него не може да говориш за пространство-време. Там където ги няма камъните, не може да измерваш време и да имаш мярка за пространство. Може да правиш математически екстраполации, но нямаш физическа реалност, свързана с такава проява на пространство-времето извън материята. Но винаги в представите ни фигурира някакъв допълнителен помощен обект, "ние", чрез който ние мерим разстоянието от "нас" (в представите си) до някъде, и съответно проявата му като часовник. Това обърква, че пространството изначално може да е контейнер но празен. За това, ако имаме разширяване на такова струпване от камъни, според етапа им на раздалечаване можем да въвеждаме пространство-време във все по-голям обем. И от там терминът "разширяване на пространството", от модела на големият взрив, който е свързан с разширяване на вселената - защото в примера по-горе групата камъни е  вселената, на някакъв етап. Но това вече е друга тема...