Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Станислав Янков]

Преди 20 минути, Gravity said:

На мен ми се струва напълно невероятно.

Как се получават по този начин! Те се взимат и слагат наготово.

На една от следващите страници (три страници след тази от предходния линк, който дадох) има допълнителни подробности за процедурата, която се ползва:

A Quantitative Consideration / Relativity

В момента не съм съсредоточен над разучаването точно на това, защото слабостите ми в областта на квантовата механика са още по-големи от тези, свързани със СТО и ОТО (и техните работещи, реални алтернативи - упорито се говори и за някаква Модифицирана нютонова динамика, макар да не знам, дали тя реализира някакъв скорошен напредък) и в момента съм съсредоточен повече над КМ. И преди ми беше ясно, че в КМ е заровен фундамента на всичко, което се изявява на макрониво, но сега, когато започнах и да разучавам все повече детайли от КМ и около нея - това мое убеждение се затвърди още повече. Очевидно е, че елементарните частици са иначе толкова търсените микроскопични черни дупки и най-вероятно разликата между закономерностите, които описват космологичните черни дупки (ОТО) и квантовите закономерности, които описват микроскопичните черни дупки (елементарните частици), може да носи в себе си множество ключови отговори и следствия. Всяка концентрация на енергия/маса в малка област и особено пък в точка (елемент, който присъства както в моделите на черните дупки, така и в моделите на елементарните частици) води до ефекти, които се простират далече отвъд идеалните точки и на двата разглеждани обекта. Както концентрациите на енергии/маси в черните дупки и в другите масивни обекти на Вселената (галактики, звезди, планети, прах, газ...) водят до присъствието и на обширни относително празни пространства (с доста ниска енергийна концентрация, което като цяло води до разширението на Вселената), така и концентрациите на елементарните частици водят до широко простиращи се извън точковите им местоположения електромагнитни ефекти (при ядрата - и силното взаимодействие). Наистина прекалено много неща започват от микросвета!

[Станислав Янков]

Какво би могло да бъде матричното представяне (чрез матрицата на метричния тензор) на това, което нарекох w-асиметрия (най-фундаменталната асиметрия между отстоянието по направлението, по координатата, асоциирана с четвъртото пространствено измерение w и по останалите три направления или координати, асоциирани с останалите три пространствени измерения х, у и z, която асиметрия е причината за ентропията и за Стрелата на времето на макрониво)? Това би могла да бъде разликата в състоянието на матрицата спрямо микро- и спрямо макрониво. Видът на матрицата на метричния тензор относно микронивото може да се оприличи на състоянието преди Големия взрив и има следния вид:

Това е пълната симетрия, тоталната неопределеност, абсолютното нищо. В другия край, относно макронивото, матрицата на метричния тензор би могла да има съвсем друг вид:

Разликата между вида на матриците относно микро- и макронивото е w-асиметрията. Понеже ние сме тясно привързани към нашия макроскопичен опит, предпочитаме да ползваме на всички нива матрица със симетрична форма, при което прилагаме изкуствена корекция на елемента g00, за да се промени той от асиметрично реално четвърто пространствено измерение w на симетрично условно четвърто времево измерение:

[Станислав Янков]

                     

[Станислав Янков]

Сферата, като повърхност на кълбото, е двуизмерна, а всичките три измерения се намират във вътрешността на кълбото. При сферата едното от трите измерения се представя от кривината на сферата (другите две са си самата повърхност на сферата), което напълно съвпада с Общата теория на относителността и нейната терминология (а ОТО е ВСИЧКО при геометрията на макрониво, СТО е само частен случай на ОТО). Тоест - ОТО по всички показатели е хиперизмерна (над-триизмерна) теория! Трите пространствени измерения са трисфера - повърхност на четиримерно хиперкълбо, а кривината, която се ползва в ОТО, е четвъртото измерение, точно както при сферата кривината е третото измерение (и всичко това може да бъде и сферично, и плоско, и хиперболично, и тороидално, и всякакво друго без никакви проблеми). ОТО представлява съвсем пълноценна хиперизмерна физика!

[Станислав Янков]

Точката в 3D е окръжност в 4D. Една от идеите за естеството на елементарните частици е била тази за пръстеновиден ток на Лармор.

Joseph Larmor and the ring current model of an electron – Reading Feynman

Ако не се мъчеха през цялото време да представят всичко в 3D, вероятно щяха да стигнат до предположението, че в 4D елементарните частици спокойно биха могли да бъдат пръстеновидни, без това да им пречи по никакъв начин да са точкови (безразмерни) в 3D. Точно както на космическото пространство не му пречи да е плоско, евклидово тримерно в 3D, докато същевременно е и трисфера с кривина в 4D, както свидетелства ОТО. Така много лесно безразмерното точково естество на елементарните частици на квантовата механика в 4D може да се съчетае с трептенето Zitterbewegung и с пръстеновидния ток на Лармор. От тук вече най-спокойно можем да стигнем до по-добро разбиране на още по-сложните концепции на Hopf fibration и на туисторите на Пенроуз.

 

[Станислав Янков]

ИМАТ ЛИ СУПЕРСТРУНИТЕ АЛТЕРНАТИВА (uni-sofia.bg)

Естествено, класическата и квантовата механика са деформацията на завършената квантова гравитационна теория, а не квантовата механика, специалната и общата теория на относителността да са деформации на класическата механика - класическата механика е доказано неточна и не може тя да е основата, макар исторически точно тя да е началото. Zitterbewegung, пръстеновиден ток, суперструни, примкови променливи (при влакната на Хопф и туисторите на Пенроуз не е точно така) - всичките търсят някакви високочестотни микроскопични трептения или обилие от микроскопични елементи В РАМКИТЕ на обичайното 3D-пространство. И постоянно нещо не им се получава! Защо? Защото в 3D-пространството елементарните частици са безразмерни, точкови местоположения! Микроскопични zitterbewegung-трептения, пръстенови токове, суперструнни примки, примкови променливи (доста показателен и неслучаен е упорития уклон към затворената окръжност - точката в 3D е окръжност в 4D, което са и влакната на Хопф) - нещо от всички тези предположения го има наистина, но то не е в 3D-, а в 4D-пространството. В 3D-пространството е само безразмерното, точково местоположение.

На изображението отгоре ясно се вижда разликата при движението в тримерното пространство хyw и в тримерното пространство xyz (няма възможност за едновременно представяне на движението във всички четири пространствени измерения wxyz). Поради наличието на пределната скорост на светлината във вакуум, ясно е, че скоростта v=>0c-1c е ъглова скорост и кривината на геометрията, сферичността, ротацията, която води до това ограничение, както и до ротационния елемент в квантовата механика, представян от редуцирана планкова константа (константата на Дирак h/2п), също се намира в четвъртото пространствено измерение w (горната лява част на изображението, където това е представено като w+x), точно където се намира и кривината на макроскопичната трисфера, в която се намираме според ОТО (или още по-точно - заради начина на функциониране на нашите сетива и мозък, които са неспособни, не разполагат с нужната разделителна способност за директно регистриране на четвъртото измерение и затова трябва да се досещаме за неговото наличие от физическите наблюдения). W-асиметрията, която е причината за всички тези особености, също така е причината и за установените до момента симетрии и асиметрии във физиката, както и за неевклидовите геометри на макрониво (при ОТО и при неговия частен случай СТО).

[scaner]

Едно хубаво видео в популярен формат за квантовата механика, в което се разобличават много митове, а също така се пояснява и смисъла на вълновата функция. На руски:

 

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Едно хубаво видео в популярен формат за квантовата механика, в което се разобличават много митове, а също така се пояснява и смисъла на вълновата функция. На руски:

Да, много полезно! Едно от свойствата на възприемането на процеси от по-малко измерения (например три) през повече измерения (например четири) е, че по-маломерните феномени стават прозрачни (нещо като при рентгеновата снимка - може да се "вижда" и "вътре"). Когато намаляваме мащабите на разглежданите обекти, събития и процеси, асиметрията между отстоянията по направлението на четвъртото и на останалите три (обичайните) пространствени измерения намалява, те стават все по-близки помежду си, все по-равностойни и все повече започва да се проявява четиримерната прозрачност - минало, настояще и бъдеще се сливат и всички различни версии на разглежданите събития в миналото, настоящето и бъдещето на микрониво се проявяват едновременно (квантовата неопределеност и множеството пътища на фотон през процеп, които интерферират помежду си, всички възможности наведнъж или суперпозицията, както се дава и в клипа).

[Станислав Янков]

Започва да ми се струва, че примковата квантова гравитация, както и спиновите мрежи сами по себе си, ще последват съдбата на суперструнната теория и не просто, защото ако това бяха правилните подходи за обединяването на квантовата механика с общата теория на относителността, те вече щяха да са започнали да дават някакви обещаващи резултати след толкова години работа по тях (вярно, не толкова интензивна работа като по суперструнната теория, но все пак). И при примковите променливи, и при спиновите мрежи (при суперструните проблемите са различни) се търсят възможности за дефиниране на дискретна структура на така нареченото "празно пространство". Да, обаче започва да ми изглежда все по-вероятно съвместното, равностойно значение както на дискретната, така и на безграничната (може да е и безкрайно, но не е задължително) форма и дискретните елементи са основно-свързани не с пространството, а най-конкретно с елементарните частици.

Елементарните частици са микроскопичните, квантови черни дупки, които неизвестно защо продължават да бъдат търсени и днес, при условие, че са отдавна намерени! Микроскопични черни дупки по макроскопичните правила на общата теория на относителността никога няма да бъдат открити, защото за всичко микроскопично, включително и за микроскопичните черни дупки (елементарните частици), важат на първо място квантовите правила, а те безспорно се различават от макроскопичните закономерности. Точно като при макроскопичните, гигантски черни дупки, чиито ефекти (преди всичко гравитационните) се простират много по-далече от точките на сингулярност в центровете им, че и много отвъд хоризонтите им на събитията, точно по същия начин електромагнитните ефекти на електрически заредените елементарни частици се простират много отвъд техните точкови местоположения при регистриране (незаредените частици играят други роли, много повече свързани със стабилността на атомните ядра). Електромагнитното взаимодействие води до струпване на елементарни частици по-близо една до друга, а струпването на елементарни частици по-близо една до друга води до гравитационните ефекти на космологично ниво. Освен това да не забравяме, че и при електромагнетизма, и при гравитацията става дума за напълно сродни регистрируеми прояви - електромагнитно привличане и отблъскване при електромагнетизма и гравитационно привличане и разширение на пространството при гравитацията.

[Gravity]

Елементарните частици няма как да са черни дупки. 

[Шпага]

Преди 10 минути, Gravity said:

Елементарните частици няма как да са черни дупки. 

Защо?

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Защо?

Черната дупка излъчва лъчение на Хокинг, което е толкова по-интензивно, колкото по-малък е размера на ЧД, т.е. масата и. Според теорията има една граница, 10 на -5 грама (по някакви спомени), при която ЧД с такава маса се самоунищожава чрез взрив. По-малки маси водят до неустойчиви конструкции, които не могат да са ЧД, а елементарните частици са с много по-малки маси.

[Шпага]

Преди 17 минути, scaner said:

Черната дупка излъчва лъчение на Хокинг, което е толкова по-интензивно, колкото по-малък е размера на ЧД, т.е. масата и. Според теорията има една граница, 10 на -5 грама (по някакви спомени), при която ЧД с такава маса се самоунищожава чрез взрив. По-малки маси водят до неустойчиви конструкции, които не могат да са ЧД, а елементарните частици са с много по-малки маси.

Да, но нали фотоните са безмасови. Както и гравитоните - ако изобщо има такива

[scaner]

Преди 3 минути, Шпага said:

Да, но нали фотоните са безмасови. Както и гравитоните - ако изобщо има такива

Това какво значение има? Спектъра на лъчението на Хокинг не разчита на фотони

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

Да, но нали фотоните са безмасови.

Тогава, ако са черни дупки, то те трябва да са безмасови черни дупки.

[Шпага]

Преди 20 минути, Gravity said:

Тогава, ако са черни дупки, то те трябва да са безмасови черни дупки.

Ами да. Под елементарни частици трябва да разбираме само НЕделими частици. А такива /неделими/ частици са безмасови именно защото са "самозатворени" в себе си - колапсирали. Тоест пърични черни дупки

[Gravity]

Преди 7 минути, Шпага said:

Ами да. Под елементарни частици трябва да разбираме само НЕделими частици. А такива /неделими/ частици са безмасови именно защото са "самозатворени" в себе си - колапсирали. Тоест пърични черни дупки

Защо неделими влече безмасови? Електроните са елементарни частици, пък имат маса. И какви са тези безмасови черни дупки? Нали масата е една от характеристиките на черните дупки.

[Шпага]

Преди 1 минута, Gravity said:

Защо неделими влече безмасови? Електроните са елементарни частици, пък имат маса. И какви са тези безмасови черни дупки? Нали масата е една от характеристиките на черните дупки.

За електроните не е сигурно, че са неделими.

[Gravity]

Преди 6 минути, Шпага said:

За електроните не е сигурно, че са неделими.

А защо за фотоните е сигурно, че са? 

При всички обаче случаи няма безмасови черни дупки.

[Шпага]

Преди 7 минути, Gravity said:

При всички обаче случаи няма безмасови черни дупки.

В това никой не може да е сигурен. Все пак безмасови в познатите ни измерения може да са масови в други измерения, които засега са само хипотетични за науката.

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, Gravity said:

Елементарните частици няма как да са черни дупки. 

Аз казвам нещо друго: Елементарните частици са микроскопичния аналог на черните дупки, защото микроскопични черни дупки по макроскопичните правила на ОТО не може да има. На квантово равнище не може да се намери нищо по-близо до черна дупка от елементарните частици (особено - онези с маса в покой).

[Gravity]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Аз казвам нещо друго: Елементарните частици са микроскопичния аналог на черните дупки, защото микроскопични черни дупки по макроскопичните правила на ОТО не може да има. На квантово равнище не може да се намери нищо по-близо до черна дупка от елементарните частици (особено - онези с маса в покой).

Какъв аналог са и защо? Защо не са микроскопичен аналог на бели дупки или на нещо друго?

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, Шпага said:

Да, но нали фотоните са безмасови. Както и гравитоните - ако изобщо има такива

Относно фотоните и електроните (безмасови и масивни елементарни частици, бозони и фермиони) може да се приложи друга сравнително точна (не идентична, но твърде подобна) аналогия - както в космическите мащаби имаме и черни дупки, и масивни обекти, различни от черни дупки (звезди, планети и т.н.), така и на квантово равнище имаме фермиони и бозони. Освен това и характера на атома е изключително близък до планетарния модел на Слънчевата система, без да е идентичен. Това аз си го представям като споменаваната по-горе w-асиметрия, при която отстоянията по направлението на координатата, асоциирана с четвърто пространствено измерение w, остава винаги едно и също (константно, с дължината на Планк и с времето на Планк) докато отстоянията по направленията (координатите) на останалите три пространствени измерения х, у и z нарастват все повече с разширението на Вселената и по този начин w-асиметрията става все по-изразена, по множество начини, с увеличаването на мащабите по трите обичайни пространствени измерения. Затова на квантово равнище имаме едни закони и форми на прояви на материята (квантовото естество на елементарните частици и атомите), на макроскопично и космическо ниво имаме други закони и материални прояви (много подобни, но не идентични - Слънчевите системи, планетарния модел, много подобни на атомите в много отношения, но едновременно и много различни във всички подробности), а ако съществува някакво трето, още по-мащабно и гигантско ниво, много отвъд наблюдаемата от нас част от Вселената - то ще има трети, различни от квантовите и космическите закономерности, но които са и много подобни на споменатите две в много отношения. Такава логика се опитвам да изградя около така наречената от мен w-асиметрия - най-фундаменталната асиметрия във Вселената, която е причина за ентропията и Стрелата на времето, за установените научни симетрии и асиметрии от по-високите мащаби (транслационни, ротационни, изотропии, групи на Лоренц и т.н.), за масите и формите и т.н.

[Станислав Янков]

Преди 1 минута, Gravity said:

Какъв аналог са и защо? Защо не са микроскопичен аналог на бели дупки или на нещо друго?

Установено ли е безспорно съществуване на бели дупки, за да им търсим аналогия в микросвета?! Аналог са по много параметри (много подобия, без идентичност) - точка на сингулярността в центъра на черна дупка/точково местоположение на частица при колапс на функцията, хоризонтът на събитията на черна дупка/радиуса на Комптън при заредените частици, гравитацията на черните дупки, която се простира далече извън техния хоризонт на събитията/електромагнитното въздействие на заредените частици, което се простира далече отвъд радиуса на Комптън... Твърде много подобия, без идентичност (но и микроскопични черни дупки досега не са регистрирани и според мен и няма да бъдат регистрирани, защото не съществуват квантови прояви на ОТО, които да предизвикат съществуването им, за да могат скоро след това такива микроскопични черни дупки по макроскопични правила да се изпарят).

[Шпага]

Според мен тази хипотеза е доста интересна:

https://megavselena.bg/obyasnyavat-tamnata-materiya-s-mikroskopichni-cherni-dupki/