Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Gravity]

Преди 13 часа, Станислав Янков said:

Установено ли е безспорно съществуване на бели дупки, за да им търсим аналогия в микросвета?!

А защо трябва да е установено за да търсим аналогия? Но пък съществуването на други неща е установено, нахример звезди. Защо те не са аналог?

Преди 13 часа, Станислав Янков said:

Аналог са по много параметри (много подобия, без идентичност) - точка на сингулярността в центъра на черна дупка/точково местоположение на частица при колапс на функцията,

Теди не са аналогични. Първото е погрешно, а колапса е точковото положение е въпросна интерпретация. В някои интерпретации няма колапс.

Преди 13 часа, Станислав Янков said:

хоризонтът на събитията на черна дупка/радиуса на Комптън при заредените частици,

Защо тези са аналогични!!

Преди 13 часа, Станислав Янков said:

гравитацията на черните дупки, която се простира далече извън техния хоризонт на събитията/електромагнитното въздействие на заредените частици, което се простира далече отвъд радиуса на Комптън...

Не само при тях. Гравитацията на земята също се розпространява далече. Гравитацията на всяко нещо е такава.

Преди 13 часа, Станислав Янков said:

Твърде много подобия, без идентичност (но и микроскопични черни дупки досега не са регистрирани и според мен и няма да бъдат регистрирани, защото не съществуват квантови прояви на ОТО, които да предизвикат съществуването им, за да могат скоро след това такива микроскопични черни дупки по макроскопични правила да се изпарят).

До сега не видях никакви подобия.

[Станислав Янков]

Преди 9 часа, Gravity said:

А защо трябва да е установено за да търсим аналогия? Но пък съществуването на други неща е установено, нахример звезди. Защо те не са аналог?

Защото аз все още изграждам подхода си (става доста бавно заради недостатъчното знания, с които разполагам). Звездите са аналог на безмасовите частици, както написах на Шпага (точно преди отговора ми до теб) - звездите, планетите и т.н. надолу са доста различни от черните дупки, точно както безмасовите бозони са доста различни от масивните фермиони. Аналогията черни дупки/звезди => фермиони/бозони е доста натрапваща се (и в двата случая става дума за намаляваща маса, освен множеството други разлики както между черни дупки и звезди, така и между фермиони и бозони).

Преди 9 часа, Gravity said:

Теди не са аналогични. Първото е погрешно, а колапса е точковото положение е въпросна интерпретация. В някои интерпретации няма колапс.

Не се идентични, но защо да не са аналогични? Сингулярността на черните дупки също се поставя под въпрос от някои предположения (говори се само за хоризонт на събитията и нищо "вътре в него").

Преди 9 часа, Gravity said:

Защо тези са аналогични!!

И в двата случая става дума за радиус. Плюс точковата сингулярност на черните дупки и местоположение на частиците, които (и двете) може и да ги няма според разните модели... Подобията са твърде много.

Преди 9 часа, Gravity said:

Не само при тях. Гравитацията на земята също се розпространява далече. Гравитацията на всяко нещо е такава.

Фотоните също взаимодействат със заредени частици. Не-черни дупки (звезди, планети, други още по-малки) взаимодействат гравитационно като черни дупки, включително и с черни дупки (когато са поглъщани от последните), фотони взаимодействат със заредени частици електромагнитно, както самите заредени частици взаимодействат електромагнитно помежду си. Подобие (не идентичност) отвсякъде, че и гравитационното взаимодействие отсъства на квантово ниво, както електромагнитното взаимодействие отсъства на космическо ниво (наличието на електрически заряд при черните дупки не води до прояви на електромагнитни взаимодействия, в които те да участват).

Преди 9 часа, Gravity said:

До сега не видях никакви подобия.

Вероятно защото търсиш идентичност, а не подобия. Най-важното - микроскопични черни дупки по правилата на ОТО не са открити толкова време, въпреки всички усилия, че и в естествено състояние в Космоса не е регистрирана нито една, за разлика от огромните количества елементарни частици от всякакво естество, които се регистрират дори само в космическото лъчение в земната атмосфера. Няма по-подходящ квантов аналог на макроскопичните черни дупки от масивните елементарни частици! И няма и смятам, че няма и да има открити микроскопични черни дупки (щеше да има такива в някакъв етап от ранните моменти след възникването на Вселената, ако можеха да съществуват действително).

Редактирано Октомври 9 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 10 часа, Шпага said:

Според мен тази хипотеза е доста интересна:

https://megavselena.bg/obyasnyavat-tamnata-materiya-s-mikroskopichni-cherni-dupki/

Това е малко като "уморената светлина" на Младенов/Джереми/и сие - "обяснение" с нещо, чието съществуване е недоказано, докато не се установи, че "умората" на светлината всъщност е доплеровия ефект от разширението на пространството. Нека първо докажат реалното съществуване на микроскопични черни дупки по правилата на ОТО (поне теоретично, ако не експериментално), пък след това нека си ги ползват за обяснения на каквото и да било. Има галактики без установена тъмна материя и не е логично в болшинството галактики да има много микроскопични черни дупки, със значителен гравитационен ефект, а в други галактики почти или въобще да няма такива и да не се регистрира никаква тъмна материя.

Редактирано Октомври 9 от Станислав Янков

[Gravity]

 

Преди 15 часа, Станислав Янков said:

И в двата случая става дума за радиус. Плюс точковата сингулярност на черните дупки и местоположение на частиците, които (и двете) може и да ги няма според разните модели... Подобията са твърде много.

Хоризонта на събитията не е радиус а повърхнина. Може би имаш предвид радиуса на Шварцшилд. Но много неща имат радиус. Например баскетболната топка и футболната топка. Защо не изпозваш тях за аналогия?

Няма точка на сигулярност. Това е нещо което се среща в популярните изложения, но е не само неточно и подвеждощо, а напълно погрешно. Същото важи и за радиуса, въпреки името той не е разстояние от повърхноста до центъра на черната дупка.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Gravity said:

Хоризонта на събитията не е радиус а повърхнина.

От центъра на черната дупка до повърхнината на хоризонта на събитията (под прав ъгъл спрямо тази повърхнина) си има радиус. Електронът също има множество радиуси - радиус на Комптън, радиус на Бор и други.

The classical explanation for the electron’s mass and radius – Reading Feynman

Преди 3 часа, Gravity said:

Но много неща имат радиус. Например баскетболната топка и футболната топка. Защо не изпозваш тях за аналогия?

Няма точка на сигулярност. Това е нещо което се среща в популярните изложения, но е не само неточно и подвеждощо, а напълно погрешно. Същото важи и за радиуса, въпреки името той не е разстояние от повърхноста до центъра на черната дупка.

Баскетболната и футболната топка какво общо имат с концентрация на маса/енергия в особено малък пространствен участък, за да тръгнем да ги приравняваме в принципен план с черна дупка? Единственото под черна дупка, което концентрира материя/енергия в толкова малък пространствен участък, подобно на черната дупка, са масивните елементарни частици и те са единственото с по-малка маса от черните дупки, което може в значителна степен да бъде уподобено на тях. Казваш, че няма точка на сингулярност, казваш, че няма и точков характер на елементарните частици - подобие между черните дупки и елементарните частици отвсякъде, нали?!

Редактирано Октомври 10 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

От центъра на черната дупка до повърхнината на хоризонта на събитията (под прав ъгъл спрямо тази повърхнина) си има радиус.

Това е абсолютно погрешно, по-точно това е абсолютно безсмислено.

 

Цитирай

Баскетболната и футболната топка какво общо имат с концентрация на маса/енергия в особено малък пространствен участък, за да тръгнем да ги приравняваме в принципен план с черна дупка?

Именно, нямат нищо общо, точно както и при твоите аналогии.

Цитирай

Единственото под черна дупка, което концентрира материя/енергия в толкова малък пространствен участък, подобно на черната дупка, са масивните елементарни частици и те са единственото с по-малка маса от черните дупки, което може в значителна степен да бъде уподобено на тях.

Какво означава това! Няма ограничение за масата на черните дупки, те могат да са произболно малки, или колкото си искаш големи. това при елементарните частици го няма. Те имат конкретни маси.

Черните дупки могат да поглъщат материя. Елементарните частици не могат. Черните дупки имата като характеристики само маса, заряд и ъглов мномент. Елементарните частици имат и други. Разликите са повече от приликите, ако въобще има прилики. Твоята аналогия е абсолютно необоснована и произволна.

Цитирай

Казваш, че няма точка на сингулярност, казваш, че няма и точков характер на елементарните частици - подобие между черните дупки и елементарните частици отвсякъде, нали?!

Сингулярността я има, просто тя не е точкова. По-добра интерпретация (макар и тя да не е точна)  е, че сингулярността е момент от време. Например петък в 12:00часа. Какво е аналогичното при частиците това!!!

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

Това е абсолютно погрешно, по-точно това е абсолютно безсмислено.

Защо?! Хоризонтът на събитията е нещо като обвивка от точки, след които няма изход от черната дупка. Тоест - той е сфероподобен, даже и да не е идеална сфера (примерно - заради въртенето на черната дупка около оста ѝ, може и по други причини). От външна гледна точка спрямо дупката (далече извън опасните области около хоризонта на събитията) хоризонта на събитията изглежда като повърхност, която "покрива кълбо вътре", дори ако реално не е така (аз нямам нищо против моделите, според които липсва вътрешност след хоризонта на събитията, те водят до много интересни допускания и въпроси).

Преди 2 часа, Gravity said:

Именно, нямат нищо общо, точно както и при твоите аналогии.

Точковото местоположение на частица не е ли концентрация на маса/енергия (масата в покой на масивна елементарна частица, фермион) в особено ограничен пространствен участък? Дори и да няма точково местоположение - какво друго, различно от черна дупка има, което да концентрира маса/енергия в изключително ограничена пространствена област, освен масивните елементарни частици? Нямат нищо общо ефекти като гравитацията и разширението на Вселената, те са противоположни по естество, но защо пък да нямат нищо общо концентрациите на маси/енергии в малки пространствени участъци при черните дупки и при елементарните частици?! Да, не са идентични, но защо пък чак да нямат нищо общо, след като по характер са изключително подобни (концентрации на маси/енергии в силно ограничени пространствени участъци)?!

Преди 2 часа, Gravity said:

Какво означава това! Няма ограничение за масата на черните дупки, те могат да са произболно малки, или колкото си искаш големи. това при елементарните частици го няма. Те имат конкретни маси.

Какъв физически процес може да доведе до нужното за образуването на подобни микроскопични черни дупки концентриране на материя, което да преодолее наличните електромагнитни сили на отблъскване и въобще - за какви материални частици бихме могли да говорим в подобен случай (не изглежда да са сред познатите до момента)? Неслучайно такива микроскопични черни дупки (или следи от краткотрайното им съществуване) все още не са открити, а би трябвало да ги има в значителни количества, ако можеха да съществуват реално! Да не говорим, че би трябвало да има и квантови ефекти около подобни микроскопични черни дупки, след като са микроскопични, независимо колко бързо те би трябвало да се изпаряват.

Преди 2 часа, Gravity said:

Черните дупки могат да поглъщат материя. Елементарните частици не могат. Черните дупки имата като характеристики само маса, заряд и ъглов мномент. Елементарните частици имат и други. Разликите са повече от приликите, ако въобще има прилики. Твоята аналогия е абсолютно необоснована и произволна.

Затова пиша за подобие, аналогия, а не за идентичност - има близост (не идентичност) между някои аспекти на черните дупки и на елементарните частици. Не съществува нищо друго, което да се доближава чак толкова по характер (концентрации на маса/енергия в особено ограничен пространствен участък) до черните дупки от елементарните частици.

Преди 2 часа, Gravity said:

Сингулярността я има, просто тя не е точкова. По-добра интерпретация (макар и тя да не е точна)  е, че сингулярността е момент от време. Например петък в 12:00часа. Какво е аналогичното при частиците това!!!

Аз досега нищо не съм чел за подобна интерпретация, нищо не зная за това. Имаш ли на разположение някакъв линк към добро място, което по-детайлно обяснява, за какво става дума тук?

Редактирано Октомври 10 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

[Станислав Янков]

[Станислав Янков]

Има много аналогии (подобия, не идентичност) между микро- и макросвета. Не само елементарните частици са микроскопичния аналог на космическите черни дупки (само аналогия, подобие, не идентичност), но и разширението на Вселената е гравитационния аналог на електромагнитното отблъскване, тоест - разширението на Вселената е иначе толкова много търсената "антигравитация". В същността и на гравитационните, и на електромагнитните ефекти лежат два еднакви ефекта - на привличане и на отблъскване. Разширението на Вселената спокойно може да се тълкува и като "отблъскване" от определена (класическа) гледна точка, точно както класически гравитацията се тълкува като сила на привличане (произтичаща от гравитационно поле), а пък релативистично се тълкува като особеност на пространствено-времевата геометрия (кривина). Така, както гравитацията може да се нарича, в зависимост от контекста и привличане, и свиване, така и разширението на Вселената може да се нарича, в зависимост от контекста и разширение, и отблъскване. Гравитационното привличане и отблъскване са космическите, макроскопични аналози на микроскопичните електромагнитно привличане и отблъскване. Докато на микрониво гравитацията не играе никаква или почти никаква роля, на макрониво и по-конкретно в космическите мащаби електромагнетизма също не играе никаква или почти никаква роля (царят там е гравитацията). В детайл гравитацията и електромагнетизма нямат нищо общо, точно както в детайл нямат нищо общо елементарните частици и черните дупки, гарантирано не са идентични, но в същността си са очевидно подобни (аналогични).

Всичко това може да получи логично и пълноценно обяснение чрез хиперфизика (физика, която ползва повече от три пространствени измерения) и чрез най-базовата, най-първична асиметрия в тази реалност, която засега нарекох w-асиметрия (асиметрията между движенето на материята по направленията или координатите на трите пространствени измерения х, у и z и между движението на материята по направлението или координатата на четвъртото пространствено измерение w). Може това да го има някъде по-детайлно разработено, но досега не съм го срещал никъде, затова ще го наричам по определения от мен начин (w-асиметрия), докато не намеря някъде друго, по-утвърдено название от съответна разработка.

Съставени са множество различни начини на представяне на хиперизмерните (над-триизмерните) форми и закономерности. Два тясно свързани с физиката начина са Общата теория на относителността (плюс нейния частен случай Специална теория на относителността - сфера с безкраен радиус е плоскост или плоска, евклидова геометрия) и влакната на Хопф, с всички произтичащи от последната форма на представяне на хиперизмерността теории, включително туисторната теория на Роджър Пенроуз.

[scaner]

On 10.10.2024 г. at 18:20, Станислав Янков said:

Защо?! Хоризонтът на събитията е нещо като обвивка от точки, след които няма изход от черната дупка. Тоест - той е сфероподобен, даже и да не е идеална сфера (примерно - заради въртенето на черната дупка около оста ѝ, може и по други причини). От външна гледна точка спрямо дупката (далече извън опасните области около хоризонта на събитията) хоризонта на събитията изглежда като повърхност, която "покрива кълбо вътре", дори ако реално не е така (аз нямам нищо против моделите, според които липсва вътрешност след хоризонта на събитията, те водят до много интересни допускания и въпроси).

Няма значение кое как изглеждало "от външна гледна точка". Нещата са много, много по-сложни...

Не можеш от далеко да правиш заключения за геометрията на ЧД. Едни удобни координати, като тези на Крускал - Секереш, могат да ти опишат геометрията вътре в ЧД. Няма да навлизам в подробности, но за една отправна система, падаща в ЧД, след пресичане на хоризонта на събитията времевата и пространствената ос си сменят местата (това особено добре се вижда в координатите на Гълфстранд-Пенлеве, но всички координати позволяващи да се елиминира хоризонта на събития като сингуларност). И радиусът на Шварцшилд става време - максималното време, за което обектът ще достигне сингуларността. Всеки опит на обекта да противостои на падането само намалява това време.

Затова забрави всякакви аналогии на база повърхност, кълбо, радиус, не работят.

И забрави всеки опит за аналогия на елементарни частици и ЧД (поне на този етап на науката) - елементарните частици нямат свойствата на ЧД, аналогията че и те притежават маса за нищо не става - и белените семки притежават маса, и какво? Аналогиите са различни класове, ти се плъзгаш съвсем на повърхността - "имали радиуси", значи... Трябват и сходни свойства, слушай Гравити, той ти обяснява че такива няма. И мистичната дума "аналогия" трябва да се изкорени в случая.

Когато се открият някакви нови свойства на ЧД, тогава може и да се пробваш. Но до тогава това е загубена кауза по всички показатели, насочи си силите за нещо полезно. Тоя път сме го тъпкали, там за сега няма нищо..

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, scaner said:

Няма значение кое как изглеждало "от външна гледна точка". Нещата са много, много по-сложни...

Не можеш от далеко да правиш заключения за геометрията на ЧД. Едни удобни координати, като тези на Крускал - Секереш, могат да ти опишат геометрията вътре в ЧД. Няма да навлизам в подробности, но за една отправна система, падаща в ЧД, след пресичане на хоризонта на събитията времевата и пространствената ос си сменят местата (това особено добре се вижда в координатите на Гълфстранд-Пенлеве, но всички координати позволяващи да се елиминира хоризонта на събития като сингуларност). И радиусът на Шварцшилд става време - максималното време, за което обектът ще достигне сингуларността. Всеки опит на обекта да противостои на падането само намалява това време.

Затова забрави всякакви аналогии на база повърхност, кълбо, радиус, не работят.

И забрави всеки опит за аналогия на елементарни частици и ЧД (поне на този етап на науката) - елементарните частици нямат свойствата на ЧД, аналогията че и те притежават маса за нищо не става - и белените семки притежават маса, и какво? Аналогиите са различни класове, ти се плъзгаш съвсем на повърхността - "имали радиуси", значи... Трябват и сходни свойства, слушай Гравити, той ти обяснява че такива няма. И мистичната дума "аналогия" трябва да се изкорени в случая.

Когато се открият някакви нови свойства на ЧД, тогава може и да се пробваш. Но до тогава това е загубена кауза по всички показатели, насочи си силите за нещо полезно. Тоя път сме го тъпкали, там за сега няма нищо..

Всичко това е точно така. Просто, Гравити постоянно пропуска, че в твърденията ми става дума не за идентичност, а само за подобие (аналогия). Едно подобие (една аналогия) може да бъде и доста далечно, но пак означава някакъв общ принцип или закономерност в основата, след като го има. Ето перфектен пример от биологията:

Между двете животни на това изображение привидно няма нищо общо, нали? Единият ходи на два крака, другото - на четири. Различията са толкова много и толкова големи, че едното от двете дори започва да не се счита за животно! Да, но въпреки всички очевидни и драстични различия, тук има и много общо, подобно, аналогично. Дотолкова, че заради тази доста далечна аналогия е формирана дарвиновата еволюционна теория и тези двете неща (пък и не само те, че и не само живите организми, ами също и неживата природа) произтичат от един и същ, общ прародител в миналото (Големият взрив като прародител на всичко, което става в момента ). Подобно на дарвиновата теория, хиперизмерната физика и асиметриите, свързани с нея (включително точното дефиниране на повече измерения, анализирани през по-малко измерения и обратното), дават пълния инструментариум за описанието на наблюдаемата реалност. Хиперизмерност е твърде общо понятие, означава всичко над три пространствени измерения и не е ясно, дали говорим само за четири измерения или за още повече (или пък по-малко!) и в кои точно случаи, ясно е само, че разбиранията в тази връзка до момента са доста хаотични и несвързани. Определено дефинирането на точната хиперизмерна геометрия, която пълноценно описва всички наблюдения, е доста сериозно предизвикателство (но не и напълно непреодолимо). Специално аз имам изключително много работа не само по квантовата механика (вълнова функция, амплитуда на вълновата функция, аргумент на вълновата функция, вълнови пакет и куп други сложни тънкости), но и по диференциалните уравнения, функциите и комплексните форми... Чака ме бая-бая учене, за да можа да кажа нещо повече относно хиперизмерните ми подозрения от общите приказки до момента.

Редактирано Октомври 13 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 29 минути, Станислав Янков said:

Просто, Гравити постоянно пропуска, че в твърденията ми става дума не за идентичност, а само за подобие (аналогия).

Ами и аз като Гравити не мога да видя някаква аналогия. Каква е тя?

Това че и при ЧД, и при елементарните частици става дума за някакви "радиуси"? Доколко изобщо тук има аналогия? Радиусът на ЧД има точно определени свойства, свързани с масата - той расте с нея. При елементарните частици "радиус" е доста условно понятие, определящо степен на някакво взаимодействие. Така нареченият "радиус на електрона" е условна константа, идваща още от класическата физика (при условие, че електрическият заряд на електрона е равномерно разлят на сфера с такъв радиус, то поведението му ще бъде на частица с известната от справочника маса). При това, "радиусът" на електрона по тая формула е обратно пропорционален на масата - контра на аналогията с ЧД. Да не говорим, че и дума не може да става за някакви свойства на "хоризонт" изграден с такъв радиус - винаги има ненулева вероятност частица да попадне под този радиус и да се разсее допълнително.

Да не говорим, че на този етап СТО забранява някакви размери на елементарните частици (ако те имат размери, между различните участъци на частицата взаимодействието ще е ограничено със скоростта на светлината, а щом говорим за различни участъци, това вече не е елементарна частица), а КМ не дава някакви ограничения. Отново пълна липса на аналогии.

В какво изобщо виждаш аналогия? Само не подхождай с разсъждения от типа, "ако допуснем еди какво си, то...".

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, scaner said:

Ами и аз като Гравити не мога да видя някаква аналогия. Каква е тя?

Същността е в това, че под мащабите на космическите условия за формиране на черна дупка (звездите с минималната необходима за черна дупка маса), единственото потвърдено като практически съществуващо подобие (нека да е далечно подобие, щом предизвиква чак такъв дискомфорт) на черна дупка, което може да се открои като такова, са елементарните частици. Микроскопични черни дупки по правилата на ОТО не са открити досега, толкова десетилетия след откриването на купища елементарни частици (не само фундаменталните, но и съставните), а търсените микроскопични черни дупки са с маси, по-големи от тези на масивните елементарни частици. Ако такова нещо като микроскопични черни дупки можеше да съществува реално - следи от тях щяха да бъдат открити отдавна, както са открити отдавна елементарните частици и при това количествата на подобни черни дупки щяха да са големи, както са големи количествата на елементарните частици. Няма такова нещо, няма и да бъдат открити.

Не става дума само за радиуси, има го при двете и точковото естество (на местоположението на елементарна частица и на сингулярността в центъра на черната дупка - още не са съставени безспорни модели, които да изключват наличието на точките и в двата случая), значителни пространства на действие на гравитацията в първия и на електромагнетизма във втория случай (по отношение на мащабите на примерните радиуси)... Доста подобия, при все безспорните разлики! Точно като планетарния атомен модел на Бор, с въртенето на планетите около Слънцето и около собствените им оси - много подобно на разполагането на електронните около атомното ядро и на СПИН-а им, без да е идентично (и тези два примера са много различни във всичките им детайли, но въпреки това има и подобие). Всички тези подобия не са случайни. Те са резултат на някаква фундаментална, същностна за всички изброени случаи закономерност и тя произтича от сложна хиперизмерна геометрия на реалността, както на макро-, така и на микрониво. Триизмерното пространство при всички положения е трисфера, независимо колко различна в различните ситуации (евклидова, хиперболична, сферична - трисферата може да бъде всяко от тези неща без никакъв проблем). Големият въпрос е, как се съчетават с физическите наблюдения останалите подробности, извън трисферата, тези на цялото хиперкълбо (в тия детайли се крие голям "дявол")...

Редактирано Октомври 13 от Станислав Янков

[Малоум 2]

 

[gmladenov]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Това видео обобщава всичко, за което аз споря тук на форума: че днешната физика - и по-конкретно Теорията на
относителността и комсологията - са само спекулации и нищо друго. Научни митове и легенди за чудодейни тъмни
енергии, материи и тем подобни.

[scaner]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Същността е в това, че под мащабите на космическите условия за формиране на черна дупка (звездите с минималната необходима за черна дупка маса), единственото потвърдено като практически съществуващо подобие (нека да е далечно подобие, щом предизвиква чак такъв дискомфорт) на черна дупка, което може да се открои като такова, са елементарните частици. Микроскопични черни дупки по правилата на ОТО не са открити досега, толкова десетилетия след откриването на купища елементарни частици (не само фундаменталните, но и съставните), а търсените микроскопични черни дупки са с маси, по-големи от тези на масивните елементарни частици. Ако такова нещо като микроскопични черни дупки можеше да съществува реално - следи от тях щяха да бъдат открити отдавна, както са открити отдавна елементарните частици и при това количествата на подобни черни дупки щяха да са големи, както са големи количествата на елементарните частици. Няма такова нещо, няма и да бъдат открити.

Каква е тая салата от разсъждения? Какво подобие е елементарната частица на ЧД? В какво е подобна? Че съществува? Че има маса? В какво?

Какво значение има дали са или не са открити микроскопични ЧД? Ама опитай малко да следваш логиката...

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Не става дума само за радиуси, има го при двете и точковото естество (на местоположението на елементарна частица и на сингулярността в центъра на черната дупка - още не са съставени безспорни модели, които да изключват наличието на точките и в двата случая), значителни пространства на действие на гравитацията в първия и на електромагнетизма във втория случай (по отношение на мащабите на примерните радиуси)... Доста подобия, при все безспорните разлики!

Пак, какви подобия? Какво общо има ненаблюдаемата симгуларност с местоположение, описвано с координати?

Гравитацията не е електромагнетизъм, поведението и зависи от геометрията на пространството, а не от някакви аналогии. И гравитацията, и електромагнетизма се проявяват в едно и също пространство, от там и "аналогиите" им. И толкова.

Забрави поне за година издирване на такива аналогии, съхрани си силите за нещо смислено. После я камилата, я камиларя...

[gmladenov]

Станиславчо, може ли да се направи аналогия между твоята глава и черна дупка?
Аз лично виждам поразителни прилики.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Каква е тая салата от разсъждения? Какво подобие е елементарната частица на ЧД? В какво е подобна? Че съществува? Че има маса? В какво?

Какво значение има дали са или не са открити микроскопични ЧД? Ама опитай малко да следваш логиката...

Подобна е, че концентрира маса/енергия в доста ограничен участък от пространството. Дори и само при замерване - фактът е, че се проявяват регистрируемо ситуации, когато в точково местоположение от пространството присъства маса в покой на масивна елементарна частица. В космически мащаб същото правят обичайните черни дупки. Параметрите съответстват на масите - космически маси с космически параметри, микроскопични маси с микроскопични параметри и квантови ефекти.

Относно моето твърдение има значение, дали съществуват (и съответно могат да бъдат открити) или не микроскопични черни дупки. Ако се открият такива - тогава наистина не съм прав и елементарните частици не се явяват никакво подобие на черни дупки. Моето твърдение се базира на фундаменталната w-асиметрия, при която отстоянието на Вселената по направлението (координатата), асоциирано с четвъртото пространствено измерение w, остава винаги константно (едно и също, равно на дължината на Планк), независимо как се увеличават или намаляват мащабите по направленията (координатите), асоциирани с останалите три пространствени измерения х, у и z. Това означава, че физическите закономерности на микроскопично ниво не могат да са идентични с физическите закономерности на макрониво, задължително трябва да се различават. Ако бъдат открити микроскопични черни дупки - това ще означава, че макроскопичните закономерности на ОТО са идентични и на квантови равнища и така ще се ликвидират предположенията ми за w-асиметрията.

Преди 1 час, scaner said:

Гравитацията не е електромагнетизъм, поведението и зависи от геометрията на пространството, а не от някакви аналогии. И гравитацията, и електромагнетизма се проявяват в едно и също пространство, от там и "аналогиите" им. И толкова.

И гравитацията, и електромагнетизма се проявяват по идентичен начин - чрез ефектите привличане/отблъскване//свиване/разширение. Това, че има "сива зона" между микроскопичното и космическото, където електромагнетизма и гравитацията съжителстват заедно не променя факта, че на микроскопично ниво регистрируемо въздейства само електромагнетизма, а на космическо ниво - само гравитацията.

Редактирано Октомври 13 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 1 час, gmladenov said:

Станиславчо, може ли да се направи аналогия между твоята глава и черна дупка?
Аз лично виждам поразителни прилики.

Ти и Земята смяташ за плоска (доколкото си спомням едни твои изяви в една тема за плоскоземците ли са, плоскоглавите ли). Твоите наблюдения почти винаги са безсмислени (но поне отвреме-навреме намираш някои полезни материали в Интернет).

Редактирано Октомври 13 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

За съжаление съм още много далече от разработване на безспорен хиперизмерен модел на реалността, установена със средствата на физиката, имам твърде големи празнини в познанията ми не само относно физиката, но и относно математиката и геометрията (тука нещата са изключително сложни, а за мен това занимание е хоби за свободното време, с каквото разполагам доста малко). Затова досега само съм маркирал ограничени моменти, които могат да послужат за основа на бъдеща по-сериозна разработка и вече се опитвам да влагам първи елементи на фалсифицируемост на твърденията ми. Важното във връзка с усилията ми е това, че хиперизмерната алгебра и геометрия дават изключително широки възможности за описанието на реалността на всички равнища, а именно липсата на описание посредством единен математически и геометричен подход е пречката пред съчетаването на ОТО с КМ - ОТО практически е хиперизмерна теория (матрицата е с четири елемента по диагонал и свързаните с тях останали елементи от редиците и колоните на матрицата, а има и редица други признаци в посока на такова заключение). Квантовата механика, от своя страна, не само не е такава, но и самата представлява сложен микс от трудно съчетаеми дори помежду си подходи, какво да се очаква пък за успешно съчетаване с ОТО... Хиперизмерният подход предоставя всички възможности и инструменти за единно описание на ОТО и КМ, само трябва да се преодолее най-трудната част - да се намерят точните особености на хиперизмерната математика и геометрия, които най-коректно съвпадат с установените до момента физически наблюдения (както на макро-, така и на микрониво).

Редактирано Октомври 14 от Станислав Янков

[Gravity]

@Станислав Янков 

Проблемът е, че стъпваш на несигурна основа. Всичко което казваш за черните дупки е погрешно. И повечето от останалите неща. Защото учиш от популярните книги, а те не могат (и нямат за цел)  да представят нещата правилно.

Казваш, че нямаш много време, но вече години наред пишешеш хиляди постове. За това време можеше да четеш нещо по-сериозно по ОТО и щеше да си спестиш много време.

[scaner]

Преди 19 часа, Станислав Янков said:

Подобна е, че концентрира маса/енергия в доста ограничен участък от пространството. Дори и само при замерване - фактът е, че се проявяват регистрируемо ситуации, когато в точково местоположение от пространството присъства маса в покой на масивна елементарна частица. В космически мащаб същото правят обичайните черни дупки. Параметрите съответстват на масите - космически маси с космически параметри, микроскопични маси с микроскопични параметри и квантови ефекти.

Ти ми разправяш: и елементарните частици имат маса. И ЧД имат маса. Значи имаме аналогия някаква... И какво от това? Какви свойства в единият случай могат да се използват за предсказване поведение в другият случай? Това е аналогията, а не само повърхностна прилика.

Преди 19 часа, Станислав Янков said:

И гравитацията, и електромагнетизма се проявяват по идентичен начин - чрез ефектите привличане/отблъскване//свиване/разширение.

Ами не се проявяват по идентичен начин. Нямаме отблъскващи маси в гравитацията, там отблъскването е на коренно различен принцип. Пак никаква аналогия...

 

Преди 11 часа, Станислав Янков said:

За съжаление съм още много далече от разработване на безспорен хиперизмерен модел на реалността

Забрави за това, без да си усвоил материалната част, това е невъзможна задача. Не че хора които са усвоили материалната част могат да се справят, ама без нея - хич.

Първо се учи, после се разработва. При гениите някои стадии се съкращават. При останалите трябва да се изоре нивата за да поникне семето.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

@Станислав Янков 

Проблемът е, че стъпваш на несигурна основа. Всичко което казваш за черните дупки е погрешно. И повечето от останалите неща. Защото учиш от популярните книги, а те не могат (и нямат за цел)  да представят нещата правилно.

Казваш, че нямаш много време, но вече години наред пишешеш хиляди постове. За това време можеше да четеш нещо по-сериозно по ОТО и щеше да си спестиш много време.

Това, което ти имаш предвид под "сериозно" са рутинните неща, които са многократно проверени с практиката, да, но са изчерпани - повече от това, което са дали досега, не могат да дадат. Специално избягвам да затъвам в рутинните представи, колкото и сигурни да са, защото не това е пътят към нов напредък. Трябва да се излезе от рутината, за да се получат нови резултати. И в момента отново препрочитам книгата на Роджър Пенроуз "Пътят към реалността" (първия път разбрах доста малко, сега установявам, че някои неща са ми вече малко по-ясни в сравнение с първото прочитане), не знам защо я считаш за недостатъчно сериозна, защото поне откъм трудност въобще не е лесна.

Не правя опити да задълбавам в черните дупки (мога малко повече от това, което демонстрирам в момента), защото това, което твърдя и с което видимо ти и Скенер не сте съгласни (затова ти пишеш за несигурни основи и погрешни твърдения), е доста явно, въпреки че двамата по някаква причина не искате да го признаете. Ето, другото, с което не си съгласен - подобието между електромагнетизма и гравитацията. Привличането/отблъскването е съвсем подобно на свиването/разширението. Да, не са едно и също нещо в детайл, но в основата си са подобни, аналогични - и в двата случая става дума за нарушаване на праволинейното равномерно движение и за намаляване/увеличаване на отстоянието между обектите. В зависимост от конкретните особености се дефинира едната или другата двойка, но е все едно и също - нарушаване на праволинейното равномерно движение и увеличаване или намаляване на пространственото отстояние.

Относно универсалността на гравитацията и на електромагнетизма - ако бяха наистина толкова универсални и вездесъщи и двете щяха да присъстват едновременно на всички мащаби. Обаче, покажи ми поне един случай на електромагнитно привличане или отблъскване между големи тела в Космоса (между Слънцето и Земята или пък между Земята и Луната, да речем). Или пък, покажи ми поне един случай на гравитационно привличане на квантовите равнища. Не можеш! В едната крайност (космическите мащаби) действа едното (гравитацията) и не действа другото (електромагнетизма), а в другата крайност (квантовите равнища) действа другото (електромагнетизма) и не действа другото (гравитацията).

Всички тези същностни подобия и замени не присъстват просто така. Те са резултат на някакви по-фундаментални зависимости (закономерности), които още не са напълно разкрити. Според мен - зависимости, свързани с хиперизмерност и нейните асиметрии (най-различни съотношения на движенията на материята по направленията или координатите на поне четири пространствени измерения, които проявяват различните физически условия, които регистрираме в реалността). Дори в четиримерните матрици на метричния тензор на ОТО и на СТО неизменно присъства основната w-асиметрия (различния знак +--- или -+++ на първия компонент по диагонала спрямо останалите три компонента).

Но, всичко е наред! Съображенията,ми имат съвсем конкретен смисъл и всичко това ще бъде незабавно опровергано като невярно в първия момент, в който бъдат открити и бъдат потвърдени като реално съществуващи микроскопични черни дупки.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, scaner said:

Ти ми разправяш: и елементарните частици имат маса. И ЧД имат маса. Значи имаме аналогия някаква... И какво от това? Какви свойства в единият случай могат да се използват за предсказване поведение в другият случай? Това е аналогията, а не само повърхностна прилика.

Разправям ти: и елементарните частици с маса, и черните дупки с тяхната маса концентрират тези свои маси в минимални пространствени участъци (съответстващи на различните мащаби на масите при ЧД и при ЕЧ), каквито чак толкова уплътнени концентрации на масите не се наблюдават при обичайните масивни обекти (звезди, планети, сателити, астероиди, комети и каквото и да било друго, срещано обичайно на макрониво). Предсказанието е, че при елементарните частици мащабите по направленията на трите пространствени измерения х, у и z се приближават до мащаба по направлението на четвъртото пространствено измерение w, затова там параметрите по четирите оси се размиват и губят смисъл (така наречените спинови мрежи и на следващо равнище и примковите променливи). Затова закономерностите при елементарните частици задължително трябва да бъдат различни (квантовите) от закономерностите на макрониво, защото при макронивото протяжността на материята по направлението (координатата) на четвъртото измерение w си остава същата микроскопична (за ИОС в покой), обаче протяжностите по направленията на останалите три измерения х, у и z стават все по-големи с нарастването на мащабите, асиметрията между движението на материята по направлението на w от една страна и по направленията на х, у и z от друга страна става все по-голяма и затова закономерностите на макрониво неизбежно трябва да бъдат различни от тези на квантово ниво. Може да има само далечните подобия, които обсъждаме в момента. Честно казано можех да си спестя голяма част от тези разправии, като просто се направя, че не забелязвам всички тези подобия, но вече споменах, че те не ми се струват случайни, а също носят някакъв смисъл и затова не се отказвам от тези ми позиции.

Преди 3 часа, scaner said:

Ами не се проявяват по идентичен начин. Нямаме отблъскващи маси в гравитацията, там отблъскването е на коренно различен принцип. Пак никаква аналогия...

Разширението на Вселената е антигравитацията и никаква друга форма на антигравитация няма да бъде намерена. Отстоянията между галактиките се увеличават и при това с ускорение (тъмната енергия), което не съвпада с равномерно праволинейно движение и може да се наподоби и на отблъскване (увеличаване на отстоянието между физическите обекти). Принципно при електромагнитното отблъскване е същото, като изключим нюансите - пак имаме нарушаване на равномерното праволинейно движение и увеличаване на отстоянието между заредените обекти.

Преди 3 часа, scaner said:

Забрави за това, без да си усвоил материалната част, това е невъзможна задача. Не че хора които са усвоили материалната част могат да се справят, ама без нея - хич.

Първо се учи, после се разработва. При гениите някои стадии се съкращават. При останалите трябва да се изоре нивата за да поникне семето.

С най-голяма удоволствие ще отстъпя подобна работа на по-умните и по-подготвените от мен и само да се информирам за резултатите от работата им. За съжаление досега няма такива (или ако има - аз все още не съм намерил нищо такова). Мен физиката ме интересува по-особено само относно връзката на установените досега физически закономерности с хиперизмерните математически и геометрични принципи. Намеря ли нещо чуждо, разработено в подобно направление - с най-голямо удоволствие ще изконсумирам плодовете на чуждия труд. До тогава - ще драпам малко по малко аз, когато мога и доколкото мога. Хиперизмерните принципи (алгебрични и геометрични) съдържат голям обхват от възможности (не по-малък от любимите на Пенроуз комплексни форми) и не може да не са приложими едновременно и в областта на квантовата механика, и в тази на теориите на относителността.

Редактирано Октомври 14 от Станислав Янков