Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Станислав Янков]

Преди 53 минути, scaner said:

Няма такива ЧД

Има галактики, в които няма тъмна материя. Но това е съвсем друго...

Галактики имах предвид, писах във влака, набързо преди да сляза и съм написал нелепост без да забележа.

[Станислав Янков]

Възможно е предлагания от мен хиперизмерен пространствен подход с единствен, универсален темп на движение на вселенската материя (скоростта на светлината във вакуум) през сложна хиперизмерна геометрия, с реални четири пространствени измерения wxyz, да позволи употребата на реален математически анализ и диференциална геометрия вместо използваните в момента (особено при КМ) комплексни форми на двете. Употребата на реален математически анализ и диференциална геометрия и на хармонични функции вследствие на това би могла да елиминира препятствията пред обединението на КМ и ОТО, като направи употребявания математически подход единен, а всичко онова, което сега се крие като неясни особености зад имагинерни комплексни форми, може напълно равностойно да се представи като реални процеси извън триизмерното пространство xyz, но налични в четиримерното пространство wxyz.

Ако приравним тоталното нищо с тоталната симетрия, за да може да има въобще нещо, каквото и да било, трябва да има достатъчно асиметрии, разлики, диспропорции. Първата и най-фундаментална асиметрия е тази, която аз нарекох w-асиметрия. При нея движение на материята във всички възможни посоки на четиримерно многообразие wxyz (четиримерна хиперсфера с радиус Планковата дължина и без време t) спонтанно (под въздействието на ентропията) нарушава симетрията си и единиците по диагонала на матрицата на метричния тензор (долу вляво на горното изображение) се деформират на три единици и 1/5,39106(32)х10^44 (Планковото време) за компонента g00 (долу вдясно на горното изображение). Възникването на тази w-асиметрия може да се определи като Големия взрив и възникването на времето, тя стои в основата на ентропията и на Стрелата на времето и води до натрупване на все повече и повече асиметрии на макрониво, благодарение на които се формират ограничените в пространството макроскопични форми и движенията с подсветлинни скорости на масивното вещество. Планковата дължина и Планковото време са равни едно на друго (тяхното произведение дава скоростта на светлината във вакуум) и привидно не се състоят от еднакви съставки заради еталоните за време и дължина, които сме си избрали. Заради изискванията на физическите подходи, които ползваме в момента, се налага w-асиметрията изкуствено да се прикрие чрез трансформирането на компонента g00 до обичайното макроскопично време, което отлично познаваме и така се получава метричния тензор на пространство-времето СТО и ОТО, заедно с техните неевклидови (псевдоевклидови) геометрии.

Редактирано Преди 6 часа от Станислав Янков