Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Станислав Янков]

Преди 10 минути, Gravity said:

Какво разбираш под хиперразмерна геометрия? Геометрия с повече от три измерения? Това се нарича многомерна геометрия. Или нещо друго имаш предвид?

Как точно става това? Би ли дал конкретни пример от СТО, ОТО и КМ.

Така, докато съм на работа, няма да мога да ти отговоря пълноценно - дори предния си коментар не успях да завърша (нещо е доста напрегнато днес). Ще ти отговоря по-късно, като започна с по-обстойния ти коментар.

Редактирано Октомври 28 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 11 минути, Шпага said:

Възложи на чат-бота да се аргументира защо горецитираното не е научно твърдение, а е псевдонаучно

 

Цитирай

 

Твърдението, че "чрез въвеждането на W-асиметрията можем да проучим нови динамични аспекти в това пространство," звучи като опит да се придаде научна стойност на идеи, които не са подложени на строги научни методи или доказателства. Въпреки че W-асиметрията може да бъде интересна концепция в теоретичната физика, твърденията, които твърдят, че могат да "оспорват класическите разбирания" без конкретни експериментални данни или математически доказателства, често падат в сферата на псевдонауката.

Тези идеи не се основават на проверими факти и могат да се считат за спекулативни, което е характерно за псевдонаучните теории. Научните концепции обикновено изискват строго тестване и верификация, което липсва в подобни изказвания.

 

 

[Станислав Янков]

А

Редактирано Октомври 28 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

Има много проблеми и недостатъци. Основният е, че това което ти си мислиш, че подхода дава е погрешно. Използването на три пространствени координати и собственото време за четвърта защото така прилича на евклидова геометрия е в най-добрия случай само повърхностна аналогия. Няма такава геометрия.

Мнозина ще ти кажат, че и псевдоевклидовите/неевклидовите геометрии не съществуват реално, няма такива геометрии според някои (включително и според един твой любимец - Младенов). Аз отдавна се отказах да слагам знак за равенство между времевата координата и четвърто пространствено измерение w - това не са едни и същи неща, макар времевите ефекти на макрониво да са предизвикани от особеностите на геометрията и движенията на материята във връзка с w.

Преди 2 часа, Gravity said:

Конкретно: взимаме s^=-t^2+x^2+y^2+z^2

Не би ли трябвало да е (сt)^2 вместо само t^2?! А и s^2 вместо s?!

Редактирано Октомври 28 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

преобразуваме го като t^=ts^2+x^2+y^2+z^2

Това нещо откъде е?! Аз не съм срещал такъв начин на преобразуване (не казвам, че не е верен, но не съм срещал точно това)! Ето какво съм чел (като начало относно Евклидовата теория на относителността):

https://euclideanrelativity.com

[Gravity]

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Мнозина ще ти кажат, че и псевдоевклидовите/неевклидовите геометрии не съществуват реално, няма такива геометрии според някои (включително и според един твой любимец - Младенов). Аз отдавна се отказах да слагам знак за равенство между времевата координата и четвърто пространствено измерение w - това не са едни и същи неща, макар времевите ефекти на макрониво да са предизвикани от особеностите на геометрията и движенията на материята във връзка с w.

Математически няма такава геометрия. Ако са избрани координати една точка трябва да има само един набор координати, не два три или безкрайно много. Ако нещо е метрика то трябва да дава нула, ако за аргументи се сложи една и съща точка. 

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Не би ли трябвало да е (сt)^2 вместо само t^2?! А и s^2 вместо s?!

Мерни единици, при които с=1, да естествено s^2. 

[Gravity]

Преди 3 минути, Станислав Янков said:

Това нещо откъде е?! Аз не съм срещал такъв начин на преобразуване (не казвам, че не е верен, но не съм срещал точно това)! Ето какво съм чел (като начало относно Евклидовата теория на относителността):

В бързането съм допуснал печатни грешки

е същото като 

[Станислав Янков]

Преди 1 минута, Gravity said:

В бързането съм допуснал печатни грешки

е същото като 

Да, тези вече съм ги срещал.

Преди 5 минути, Gravity said:

Математически няма такава геометрия. Ако са избрани координати една точка трябва да има само един набор координати, не два три или безкрайно много. Ако нещо е метрика то трябва да дава нула, ако за аргументи се сложи една и съща точка.

Координатите са си съвсем обичайни, просто са четири вместо три. Нали няма никаква пречка движещи се обекти да се скъсяват по координатата х, когато тя е посока на движението? Защо да не могат да се скъсяват и удължават и по координата w като координата на четвърто пространствено измерение?! Скъсяването и удължаването на интервалите (отстоянията) в зависимост от скоростта не прави ползваните координати по-различни координати!

[Gravity]

Преди 44 минути, Станислав Янков said:

Да, тези вече съм ги срещал.

Координатите са си съвсем обичайни, просто са четири вместо три. Нали няма никаква пречка движещи се обекти да се скъсяват по координатата х, когато тя е посока на движението? Защо да не могат да се скъсяват и удължават и по координата w като координата на четвърто пространствено измерение?! Скъсяването и удължаването на интервалите (отстоянията) в зависимост от скоростта не прави ползваните координати по-различни координати!

Не съм спменавал никакво скъсяване!

w на ли е собственото време? Ако двама наблюдателя се срещнат в точка с координати (0,0,0) и на единия часовника показва 10, а на другия 12, какви са 4 мирните координати (10,0,0,0) илил (12,0,0,0)?

Редактирано Октомври 28 от Gravity

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Gravity said:

Не съм спменавал никакво скъсяване!

w на ли е собственото време? Ако двама наблюдателя се срещнат в точка с координати (0,0,0) и на единия часовника показва 10, а на другия 12, какви са 4 мирните координати (10,0,0,0) илил (12,0,0,0)?

Според моите допускания, не според Евклидовата специална теория на относителността (аз донякъде съм се отделил от нея, макар да ползвам отделни моменти), имаме следната ситуация:

1) За нас времето протича в нашите мозъци. Заради начина на функциониране на мозъците ни, за нашето съзнание времето ни е винаги в покой. Няма значение как се движат нашите части от тялото и въобще тялото ни - ходът на часовниците за нашето съзнание се определя от начина на функциониране на нашия мозък и той е винаги ход в покой.

2) Движенията в пространството са винаги извън нашето съзнание, затова ние спрямо тях сме винаги наблюдател в покой. По същата причина движенията на материята по направленията, свързани с четвъртото пространствено измерение, за нас, бидейки ние наблюдател в покой, протичат със скоростта на светлината във вакуум, затова за нас протяжността по направленията на четвъртото пространствено измерение не надхвърля Планковата дължина. Дал съм това в следващото изображение:

Реалността е четиримерна хуzw, но заради ограниченията във връзка с нашия опит на изображението нещата са представени чрез две тримерни подмногообразия хуw и xyz. Трите ситуации отляво, в хуw, отдясно са същите ситуации, но в хуz. Когато нещо се движи със скоростта на светлината по направлението на координатата w, същото нещо е в покой (0с) по координата х (когато ние се движим право напред, няма как едновременно да се движим и наляво или надясно). Бидейки нашето съзнание винаги в покой спрямо заобикалящата ни реалност, за нас движението на материята по направлението на w протича винаги със скоростта на светлината и отстоянието на цялата Вселена по оста на w не надхвърля Планковата дължина. За разлика от това, отстоянието по направленията на х, у и z е безкрайно или граничи с безкрайността (размерите на вселенското пространство) и това аз наричам w-асиметрия (отстоянието на Вселената по направлението на w не надхвърля Планковата дължина, докато по направленията на х, у и z отстоянието на Вселената е безкрайно или граничи с безкрайността).

Докато за нас, като наблюдатели в покой, светлината е изминала отстоянието на цялата Вселена по направлението w (Планковата дължина) за Планков отрязък време, то по направленията х, у и z, чието отстояние е безкрайно или граничи с безкрайността, светлината е изминала нищожно разстояние (Планкова дължина, но не от интервал също с Планкова дължина, а от интервали с безкрайно или почни безкрайно отстояние). И тогава започва нов цикъл на движение по w, а движението по х, у и z не е стигнало доникъде. Всичко това са напълно уникални комбинации (циклите по w в съчетание с циклите по х, у и z) и при всеки нов цикъл по w Вселената е на практика в напълно ново, уникално състояние, а подобна асиметрия дава възможности за безбройни или почти безбройни нови и нови уникални състояния, достатъчни за всякакви ентропии и за купища алтернативни Вселени.

3) Когато някакъв друг физически обект (инерциална отправна система) се движи спрямо нас - тогава скоростта му по посоката на движение х се увеличава и пространственото отстояние (дължината по посоката на движението) намалява, докато скоростта на този обект по координатата на w намалява, а отстоянието по същата координата се увеличава (времевият интервал на подвижния спрямо нас обект се удължава, часовниците му са се движили по-бавно, когато се срещнем и сравним стойностите им).

[Станислав Янков]

D

Редактирано Октомври 28 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 10 часа, Gravity said:

Например тези четери параметъра не са координати защото една и съща точка ще има различни координати.

При Минковски една и съща точка също има различни координати (белите и сините).

Точно при Епщайн се ползва само една координатна система и за двата наблюдателя (двете ИОС).

Няма нещо, което да може да се представи на диаграмата на Минковски, но което да не може да се представи на диаграмата на Епщайн. Да, диаграмата на Минковски също не е по-малко вярна и пълноценна от диаграмата на Епщайн, но и диаграмата на Епщайн не е по-малко вярна и пълноценна от диаграмата на Минковски. Двете диаграми, двата подхода са напълно еквивалентни и могат да им се измислят недостатъци само на модна основа (диаграмата на Минковски е употребявана по-масово, като две еднакви дрешки с различен цвят, едната от които, с нейния цвят, е потребявана повече, макар във всичко останало двете да са еднакви).

[Gravity]

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

При Минковски една и съща точка също има различни координати (белите и сините).

Има различни координати в ралични координатни системи. При евклидовата в една координатна система една точка има много различни координати.

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

Точно при Епщайн се ползва само една координатна система и за двата наблюдателя (двете ИОС).

Това не е координатна система.

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

Няма нещо, което да може да се представи на диаграмата на Минковски, но което да не може да се представи на диаграмата на Епщайн. Да, диаграмата на Минковски също не е по-малко вярна и пълноценна от диаграмата на Епщайн, но и диаграмата на Епщайн не е по-малко вярна и пълноценна от диаграмата на Минковски. Двете диаграми, двата подхода са напълно еквивалентни и могат да им се измислят недостатъци само на модна основа (диаграмата на Минковски е употребявана по-масово, като две еднакви дрешки с различен цвят, едната от които, с нейния цвят, е потребявана повече, макар във всичко останало двете да са еднакви).

Аз ти дадох две причини защо евклидовата сто не е добра. Ето още една. Собственото време е инвариант т.е. независи от отправната система. Координатите не са инварианти. Те очивидно зависят от избора на координати. Което означава, че опита да се избира собственото времи за координата и напълно несъстоятелно.

[Gravity]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Според моите допускания, не според Евклидовата специална теория на относителността (аз донякъде съм се отделил от нея, макар да ползвам отделни моменти), имаме следната ситуация:

Тогава зашо постояно я споменаваш и даваш препратки към нея! 

При теб какъв е смисълът на (х, у, z, w)? При стандартните координати  (x, y, z, t)  смисълът е ясен.

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

1) За нас времето протича в нашите мозъци. Заради начина на функциониране на мозъците ни, за нашето съзнание времето ни е винаги в покой. Няма значение как се движат нашите части от тялото и въобще тялото ни - ходът на часовниците за нашето съзнание се определя от начина на функциониране на нашия мозък и той е винаги ход в покой.

2) Движенията в пространството са винаги извън нашето съзнание, затова ние спрямо тях сме винаги наблюдател в покой. По същата причина движенията на материята по направленията, свързани с четвъртото пространствено измерение, за нас, бидейки ние наблюдател в покой, протичат със скоростта на светлината във вакуум, затова за нас протяжността по направленията на четвъртото пространствено измерение не надхвърля Планковата дължина. Дал съм това в следващото изображение:

Реалността е четиримерна хуzw, но заради ограниченията във връзка с нашия опит на изображението нещата са представени чрез две тримерни подмногообразия хуw и xyz. Трите ситуации отляво, в хуw, отдясно са същите ситуации, но в хуz. Когато нещо се движи със скоростта на светлината по направлението на координатата w, същото нещо е в покой (0с) по координата х (когато ние се движим право напред, няма как едновременно да се движим и наляво или надясно). Бидейки нашето съзнание винаги в покой спрямо заобикалящата ни реалност, за нас движението на материята по направлението на w протича винаги със скоростта на светлината и отстоянието на цялата Вселена по оста на w не надхвърля Планковата дължина. За разлика от това, отстоянието по направленията на х, у и z е безкрайно или граничи с безкрайността (размерите на вселенското пространство) и това аз наричам w-асиметрия (отстоянието на Вселената по направлението на w не надхвърля Планковата дължина, докато по направленията на х, у и z отстоянието на Вселената е безкрайно или граничи с безкрайността).

Докато за нас, като наблюдатели в покой, светлината е изминала отстоянието на цялата Вселена по направлението w (Планковата дължина) за Планков отрязък време, то по направленията х, у и z, чието отстояние е безкрайно или граничи с безкрайността, светлината е изминала нищожно разстояние (Планкова дължина, но не от интервал също с Планкова дължина, а от интервали с безкрайно или почни безкрайно отстояние). И тогава започва нов цикъл на движение по w, а движението по х, у и z не е стигнало доникъде. Всичко това са напълно уникални комбинации (циклите по w в съчетание с циклите по х, у и z) и при всеки нов цикъл по w Вселената е на практика в напълно ново, уникално състояние, а подобна асиметрия дава възможности за безбройни или почти безбройни нови и нови уникални състояния, достатъчни за всякакви ентропии и за купища алтернативни Вселени.

3) Когато някакъв друг физически обект (инерциална отправна система) се движи спрямо нас - тогава скоростта му по посоката на движение х се увеличава и пространственото отстояние (дължината по посоката на движението) намалява, докато скоростта на този обект по координатата на w намалява, а отстоянието по същата координата се увеличава (времевият интервал на подвижния спрямо нас обект се удължава, часовниците му са се движили по-бавно, когато се срещнем и сравним стойностите им).

 

[Станислав Янков]

Преди 9 минути, Gravity said:

Това не е координатна система.

Защо да не е?! Имаш две перпендикулярни една на друга координати и методология, която пресъздава точно Лоренцовите трансформации, точно като при диаграмите на Минковски (в смисъл - и при Минковски е точно, макар да се случва чрез по-различна техника). Евклидовостта не идва от приравняването на s на собственото време, това е следствие от по-дълбоката логика с употребата на четири пространствени измерения и повсеместна единствена скорост на движение (скоростта на светлината във вакуум) вместо време като условното измерение при пространство-времето. Ето извадки от файла за подхода на Епщайн:

Epstein’s Myth / Relativity

Всичките ти забележки идват от това, че подходът на Епщайн не е същия като подхода на Минковски и докато по Минковски е работено доста време и от доста хора, то алтернативния подход на Епщайн не е развит пълноценно. Първата ти забележка е тази, че уж се ползвали различни координатни системи за всяка допълнителна разглеждана инерциална система (близнак в случая с времето). Точно при подхода на Минковски се ползва отделна координатна система за всеки допълнителен близнак и може да се стигне до безброй различни координати.

Преди 25 минути, Gravity said:

Тогава зашо постояно я споменаваш и даваш препратки към нея!

Защото е стъпката, която ползвам за обосноваването на четвърто пространствено измерение. Не е същото, защото там няма нищо за това, което наричам w-асиметрия (причината пространственото измерение w да не е идентично с времевата координата t ).

[Станислав Янков]

Преди 13 часа, Gravity said:

Например тези четери параметъра не са координати защото една и съща точка ще има различни координати. В примера на близнаците втората им среща е едно събитие и тъй като двата близнака имат различно собствено време s1 и s2. Тогава ще имаме две различни координати за една и съща точка  (s1, x, y, z) и (s2, x, y, z).

Няма никакви различни координати, координатите са само две - на собственото време s по вертикала и на посоката на движение х по хоризонтала (координатното време t се представлява от радиуса на квадранта между осите s и х). В момента, в който две инерциални системи се срещнат - радиуса (координатното време t ) се завърта и съвпада с s и те, вече в покой една спрямо друга, сравняват часовниците си и установяват, че часовника на единия близнак е изостанал от часовника на другия близнак. Но тогава двата часовника тиктакат в синхрон, защото двата близнака са в покой един спрямо друг. Никакви различни координати няма. Това, което при Минковски се събира към диагонала/скорост на светлината, тук се върти като радиус. Едно и също, представено по различен начин.

Редактирано Октомври 28 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Практически, диаграмата на Епщайн е диаграмата на Минковски, но "завъртяна на 90 градуса" и "гледана отгоре":

  

На практика същото нещо, но по трети начин, представя и ротацията на Вик, чрез употребата на имагинерната единица i. Още миналата година, докато не разбирах нещата колкото днес, Кипен беше споменал, че геометрично имагинерната единица i се асоциира със завъртане на 90 градуса (в случая - завъртането на 90 градуса на диаграмата на Минковски, за да се получи диаграмата на Епщайн):

"Щото е свързано с някакво реверсивно изчисление, за което не съм сигурен дали постигам правилен графичен резултат.

Също така, докато преглеждам, в търсенето ми на значението на "завъртането" стигнах отново до "въртенето на Уик"(добре, че не е Джон).

Може ли малко повече детайли да ми споделиш около това как се получава еквивалентност при условие, че отчетът на време за неподвижния близнак приеме имагинерни стойности:

"Wick rotation is motivated by the observation that the Minkowski metric in natural units (with metric signature (−1, +1, +1, +1) convention)

and the four-dimensional Euclidean metric

2

are equivalent if one permits the coordinate t to take on imaginary values. The Minkowski metric becomes Euclidean when t is restricted to the imaginary axis, and vice versa. Taking a problem expressed in Minkowski space with coordinates x, y, z, t, and substituting t = −iτ sometimes yields a problem in real Euclidean coordinates x, y, z, τ which is easier to solve. This solution may then, under reverse substitution, yield a solution to the original problem." "

 

Ето и тук: "Понеже, честно казано ми е объркващо поднасянето на размислите ти, ще опиша нещо в мой си, простоват стил, във връзка с твоите постове и що-годе с неква ясна връзка с темата. За това и в тази тема....(че и без тва сумати време пиша поста)

Има обособена скала в мащабите на изследванията - макро(класически)- и микро(квантов)- свят, съответно две "сфери", в които работят отлично ТО-тата и КМ. Видно е, че си запознат с границата - "Планкова дължина".

Сега, в какво се състои трудната съвместимост на ТО-та и квантовата механика вече го споменахме - при прогнозите в микро мащабите, съответно високите енергии, ТО-тата губят силата си(не обясняват добре резултатите от наблюденията), поради това, че в мат.моделите им стигат до сингулярности. Т.е. "разделителната им способност" е ниска, за разлика от "високата резолюция" на КМ, за която пък е характерна "неопределеността" дето дава в макромащаби. Това е точно поради липса на определена "времева линия", линейна траектория, заменена от интеграл от възможни траектории - Файмановия "path integral".

И двете теории възникват по едно време, та и от тогава са и споровете между Айнщайн и Бор за "заровете и Бог" - всъщност изразяващи спора за детерминизма и неопределеността.... (което го няма застъпено в твоите размисли, щото "движението" се формира като при класически action от т.О по Z, но определена ли е във времето тази траектория или е случайна, вероятностна формата й не си го уточнил изрично)...

Доуточнявам разликата - в ОТО подходът за описване на гравитацията е с движение(класически action) в изкривено ВП, а в КМ по"path integral" . В КМ нямаш геометрия на пространство-времето, а само се изследва преносът на енергиен импулс във вероятносни посоки във ВП (и напред-назад и назад-напред във времето, спрямо точката на Изследовател - сега). 

След разликата - какво е общото.

Ами и двете теории описват "движението" като разпределянето на енергийния импулс във Време-пространството. Съответно, ентропията или още малко по-генерализирано, но все пак общо и за двете теории - разпределянето на температурата във ВП.

И в двете се работи с имагинерно време - https://en.wikipedia.org/wiki/Imaginary_time. Въпросът е, че и двете теории са синхронизирани с научния възглед(съответно парадигма) за "Физическото(3Д) сега(1Д)", спрямо което се привеждат всички прогностични резултати на научните теории. За това има отделно "поле" на физичните теории има и "поле" на теоретичната физика, в което имагинерното и реалното време са взаимозаменими, та и Вселената е част или сечение на Мултивселена.

Докато в ОТО се работи със "собствено"(proper time), а размерността(интервалите във) времето е ct, се получава и кривина във ct, компенсираща изоставането в разстоянията в пространството при движение във време-пространството със скорост близка до "с". Това идва за да се запази калибрирането между време и пространство с размерност по "с". Просто спрямо нашите възприятия, реалното се случва с макс. скорост равна на "с". За това и при привеждането до "Физическото(3Д) сега(1Д)", което е обхватът на "нещата", имащи физически смисъл според науката, се получава т.нар "времево забавяне", което вече е доказано експериментално.

А пък "имагинерното време" в КМ е въведено като реципрочната на термодинамичната температура(  ) на системате и изменението на енергията на системата, развита като динамика във времето по затворена времева линия - от едната фаза на осцилатор отново до проявата на същата. За това и имагинерно време:  . Но времевата линия, по която се разполага динамиката не е геометрично определена. Т.е. КМ си работи на квантови мащаби и не въвежда геометрия на ВП за макромащаби. Съответно няма как да има точни прогнози за макросвета, така както ги има при ОТО.

За това дадох примери за разработки като "Примковата квантова гравитация" и "Причинно-динамичното триангулиране", за да ти покажа, че учените работят по изработването на геометричен контекст за обединяване на ОТО и КМ в единна теория за квантовата гравитация, както и специфичните проблеми в тази насока.

П.п.

Виж за "циклажа" ти с "придвижването във времето" на гледната точка на наблюдател и измененията в средата, както и "завъртането на 90 градуса" си има разработка. Сигурно си го чувал, но пък ето - Wick rotation, което се явавява "method of finding a solution to a mathematical problem in Minkowski space from a solution to a related problem in Euclidean space by means of a transformation that substitutes an imaginary-number variable for a real-number variable".

И при което времевите интервали(както е в примера ти периода, при които т.О отива в Z) се умножават с   и посредством "Уик завъртането" се получава завъртане на 90 градуса или .  ...от тук

Така  реалния усет за време се превръща в имагинерна последователност от времеви интервали, които са реални, но спрямо комплекснната равнина на времето и генерализираното до едномерно пространство.

Просто не е сериозно да се твърди, че диаграмата на Епщайн (или пък ротацията на Вик - употребата на имагинерната единица i, за която Сабине беше казала в един свой клип, че това е "остарял" подход, в смисъл, че не е модерно, а не че е невярно) не е вярна, след като е просто "завъртяна на 90 градуса" диаграма на Минковски и така заобиколно се казва, че не е вярна диаграмата на Минковски! Всичко това са изключително тясно свързани, напълно еквивалентни и напълно верни, само различни подходи.

Редактирано Октомври 29 от Станислав Янков

[kipen2]

On 29.10.2024 г. at 7:50, Станислав Янков said:

Просто не е сериозно да се твърди, че диаграмата на Епщайн (или пък ротацията на Вик - употребата на имагинерната единица i, за която Сабине беше казала в един свой клип, че това е "остарял" подход, в смисъл, че не е модерно, а не че е невярно) не е вярна, след като е просто "завъртяна на 90 градуса" диаграма на Минковски и ....

Станиславе, Гравити не е твърдял, че "диаграмата на Епщайн" не е вярна! Аз поне прочетох какво ти е написал.

Твърди само, че "евклидовата относителност", която просто за контекст не ползва математическото пространство на Минковски, а евклидово(4-мерно) не е добра.

Завъртането на Уик е помощен матем.инструмент за пренос на задача от "минковски контекст" към "евклидов контекст".

Докато при "евклидовата относителност", както и Гравити ти е споменал, имаш едно "равнис-мирно" по някакво собствено време.... чие?!? За това ти е написал:

On 28.10.2024 г. at 23:30, Gravity said:

Собственото време е инвариант т.е. независи от отправната система. Координатите не са инварианти. Те очивидно зависят от избора на координати. Което означава, че опита да се избира собственото времи за координата (е) напълно несъстоятелно.

Проблемът след публикуването на СТО е бил, че "реже" директно възможността да определим Отпр.с-ма(ОС), в която мерим като "абсолютна". Защото това е несъвместимо с принципа за постоянство на скоростта на светлината във вакуум, независимо от  каква Инерц.ОС (ИОС) се измерва. За това и има постулат в ТО, че "измерванията в различни ИОС са равноправни".

В момента, в който въведеш собственото време да е четвърто пространствено измерение, въвеждаш и абсолютност на измерванията в тази ИОС, в която наблюдателя в т.0,0,0,0, самостоятелно го определяш като неподвижен. (Поне на Земята няма такива ИОС, защото условието една ОС да е инерциална, е наблюдателя(измерителния уред) да не изпитва ускорение...) (...а и вече си извън контекста на ТО....)

ОК! Въвел си го, смяташ си в тази ОС, ама ти не само, че не съобразяваш, че въвеждаш някаква "абсолютна ОС", ами и въвеждаш "вселенски темп на случване"?!? .....

 

п.п. Още Поанкаре е изследвал момента с неподвижния етер, за описването на който може да се приложи евклидов, 4мерен мат. модел на пространство, но самият той е достигнал до несъстоятелността на този подход, защото е недостижимо да се направи измерване в ОС в подобна рамка. 

... ти няма проблем да си въвеждаш каквото и да е като моделиране, но какви практически резултати биха произлезли от тази ти дейност?!? 

[Станислав Янков]

Преди 53 минути, kipen2 said:

Станиславе, Гравити не е твърдял, че "диаграмата на Епщайн" не е вярна!

Значи не си прочел внимателно! На мой коментар "Това е много хубаво, но толкова време вече ти така и не успя да кажеш, какво в подхода на Епщайн е невярното.", Гравити отговаря: "Има много проблеми и недостатъци. Основният е, че това което ти си мислиш, че подхода дава е погрешно."

 

Гравити съвсем ясно казва, че подхода и диаграмата са погрешни, при това го казва (хайде - пише!) не за първи път. Ако Гравити казваше, че подхода на Епщайн и Евклидовата специална относителност не са развити нататък, понеже подхода на Минковски през годините е напаснат перфектно с ОТО, електромагнетизма и всичко останало на макрониво и не си струва да се работи толкова усилено по останалите - до голяма степен щях да се съглася, с уговорката, че никой не може да попречи на ентусиастите да си работят по усъвършенстването на тези алтернативни подходи. Но Гравити съвсем ясно казва, че това е погрешно и го казва при условие, че този алтернативен подход е напълно свързан с диаграмата на Минковски (все едно вземаш една диаграма на Минковски и я завърташ насам-натам, за да я разгледаш и от по-различни перспективи) и дава точно същите верни резултати на търсените стойности, като диаграмата на Минковски и като Лоренцовите трансформации (и не би и могло да бъде по друг начин, след като това си е все същата диаграма на Минковски, само ползвана от друга перспектива). Когато ползваш реално допълнително четвърто измерение вместо условното времево, това би трябвало да означава, че ползваш и евклидов (реален четиримерен) вместо псевдоевклидов (неевклидов) подход. Затова и по-рано Гравити ме коригира, че при Епщайн не става дума за пространство-време и аз се съгласих с тази негова корекция. Със сигурност ще кажете, ако нещо бъркам в това ми твърдение. Ето ти и съвсем конкретен цитат от една добра книжка относно работите на Епщайн:

""Само ни се струва, че живеем в триизмерен свят, в който правим малките си пътувания като функция на линейното време. Всъщност всички ние живеем в четириизмерно пространство-време. Нашето възприятие произтича от факта, че ние винаги се движим със скоростта на светлината в това четириизмерно пространство-време – и че посоката, в която се движим, наричаме време, а другите три, които са перпендикулярни на него, наричаме пространство! Това, че не можем да възприемем пространствено посоката, в която се движим със скоростта на светлината, както правим другите, е напълно разбираемо поради свиването на Лоренц. Епщайн го обяснява по следния начин:

"За да се разбере специалната теория на относителността на ниво черва, трябва да се измисли добър мит и ето го.
Защо не можете да пътувате по-бързо от светлината? Причината, поради която не можете да се движите по-бързо от скоростта на светлината, е, че не можете да се движите по-бавно. Има само една скорост. Всичко, включително и вие, винаги се движи със скоростта на светлината. Как можете да се движите, ако сте в покой на стол? Вие се движите във времето." [15-78f]"

Epstein’s Myth / Relativity

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, kipen2 said:

Докато при "евклидовата относителност", както и Гравити ти е споменал, имаш едно "равнис-мирно" по някакво собствено време.... чие?!?

Тази част от СТО все още не я разбирам достатъчно добре. Интуитивно ми е ясно, че се оказва изостанал накрая, при срещата, часовника на онази ИОС, която е променяла състоянието си към неинерционно. Но обяснението на това днес е доста по-сложно и все още не съм го усвоил напълно. Едно е ясно! След като диаграмата на Епщайн е "завъртяна" диаграма на Минковски - всички условия относно забавянето на часовника, които се прилагат при диаграмата на Минковски, могат да се приложат със съответната корекция и при диаграмата на Епщайн. Не може Минковски да е верен, а Епщайн да не е, след като Епщайн е просто "завъртян" Минковски, нали? Че подхода на Епщайн не е доразвит до равнището, до което е развит и усъвършенстван подхода на Минковски - в това няма спор!

Редактирано Октомври 31 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 24 минути, Станислав Янков said:

Значи не си прочел внимателно! На мой коментар "Това е много хубаво, но толкова време вече ти така и не успя да кажеш, какво в подхода на Епщайн е невярното.", Гравити отговаря: "Има много проблеми и недостатъци. Основният е, че това което ти си мислиш, че подхода дава е погрешно."

 

Преди 25 минути, Станислав Янков said:

Гравити съвсем ясно казва, че подхода и диаграмата са погрешни, при това го казва (хайде - пише!) не за първи път.

Не, погледни пак какво съм написал. Това което ти си мислиш, че подхода дава е погрешно.

[Станислав Янков]

Преди 30 минути, Gravity said:

Не, погледни пак какво съм написал. Това което ти си мислиш, че подхода дава е погрешно.

Аз вече ти написах, че използвам само част от този подход. Вероятно дори можеш да си спомниш, кога престанах да слагам знак за равенство между координатата на евентуално четвърто пространствено измерение w и времевата координата t и започнах да ги разглеждам като две различни, макар и тясно свързани неща. Това е момента, в който моите твърдения вече не съвпадат напълно с подхода на Епщайн и с Евклидовата специална относителност, там подобно разграничение няма. Също така не е правилно обяснението ми, че така наречената от мен w-асиметрия може да се представи като сплескване на топче от пластилин или пък като сплескване на балон, който не се пука. Това е погрешно мое твърдение, друг е правилния начин на представяне на w-асиметрията.

Редактирано Октомври 31 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Аз вече ти написах, че използвам само част от този подход. Вероятно дори можеш да си спомниш, кога престанах да слагам знак за равенство между координатата на евентуално четвърто пространствено измерение w и времевата координата t и започнах да ги разглеждам като две различни, макар и тясно свързани неща. Това е момента, в който моите твърдения вече не съвпадат напълно с подхода на Епщайн и с Евклидовата специална относителност, там подобно разграничение няма. Също така не е правилно обяснението ми, че така наречената от мен w-асиметрия може да се представи като сплескване на топче от пластилин или пък като сплескване на балон, който не се пука. Това е погрешно мое твърдение, друг е правилния начин на представяне на w-асиметрията.

Твоят подход се базира на неразбиранено ти на Епщайн. И за него не може да се каже дали е провилен или погрешен защото е безсмислен.

[Станислав Янков]

Преди 54 минути, Gravity said:

Твоят подход се базира на неразбиранено ти на Епщайн. И за него не може да се каже дали е провилен или погрешен защото е безсмислен.

След като е безсмислен, защо времевите ефекти се държат като допълнително измерение? И друг път се опитвах да задам въпрос в тази посока, но вместо отговор получавах само оценки на познанията ми (естествено - все в неблагоприятна за мен посока  ). Никой не се опита да ме опровергае по същество! Защото, ако времето не беше ефект, свързан с допълнително измерение, то щеше да се дължи само и единствено на особености на поведението на материята в рамките на три пространствени измерения. Приемаме, че това е просто числов ред на събитийни последователности в 3D и темпът им зависи само от материални процеси в 3D. Ако покрай неподвижен наблюдател първоначално стои неподвижна ИОС (синята), а в някакъв следващ момент същата ИОС премине покрай него със скорост от 0,8с (червената) и в нея има бутален часовник с бутала, ориентирани по посоката на движение на ИОС, когато тя се движи спрямо наблюдателя (всяка следваща секунда противоположното бутало достига до своята горна мъртва точка на своя цилиндър) - часовниковите ефекти щяха да се дължат на Лоренцовото скъсяване (при процеси, ограничени само в 3D, нямаше да има друга причина за часовниковите ефекти, освен Лоренцовото скъсяване).

При това положение, от гледна точка на неподвижния наблюдател, часовникът на ИОС, когато тя се движи (червения случай), щеше да изминава по-кратък пространствен път в сравнение със стойностите при Галилеевите трансформации и така щеше да изглежда, че времето в подвижната ИОС тече ускорено от гледна точка на подвижния наблюдател. Освен всички останали проблеми с подобно изцяло 3D-обяснение, практически се установява забавяне на подвижните часовници, вместо тяхното ускоряване, включително и при описаната примерна ситуация и всичко това става съвсем логично при наличието на още едно, четвърто измерение (завоалирано като четвърта времева координата), чрез което и забавянето на часовниците, и Лоренцовото скъсяване получават съвсем логични обяснения, включително и геометрични.

[Станислав Янков]

Преди 16 часа, Станислав Янков said:

При това положение, от гледна точка на неподвижния наблюдател, часовникът на ИОС, когато тя се движи (червения случай), щеше да изминава по-кратък пространствен път в сравнение със стойностите при Галилеевите трансформации и така щеше да изглежда, че времето в подвижната ИОС тече ускорено от гледна точка на подвижния наблюдател.

Грешка! Удебеленото и подчертано в цитата от предходния ми коментар е "НЕподвижния наблюдател"!

Редактирано Ноември 1 от Станислав Янков