Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

**Станислав Янков** · Януари 21, 2023

Преди 1 час, Ниkи said:

Ха. Нали и аз това казвам. Понеже смятам, че не е удачен, го отбелязъх на Слави, като такъв:

Не е правилно да кажеш "по-кратък път през ПВ", защото има по-кратък път през пространството, който е за сметка на времето (икономисваш енергия), а има и по-кратък път през времето, който е за сметка на пространството (губиш енергия)... Но по-кратък път през ПВ... не разбирам, какво ще рече

Разбери го така: Няма време! Има движение на материята през четиримерно пространство, но движението през четвъртото измерение е коренно различно от движението през останалите три (със скоростта на светлината, в компактифицирана форма, за разлика от движението по останалите три измерения, което е спряло или много-много бавно и продължава да се забавя още повече) и тази разлика създава усещането за макроскопичното време. Всъщност става дума за разни движения в само едно направление в един и същи момент, но с различни съотношения през четирите пространствени измерения (например при скоростта на светлината движението е само през осите на трите осезаеми измерения и не протича през оста на четвъртото неосезаемо) и тези разлики в съотношенията дават разнообразните феномени - сили, маси, съпротивления, релативистки и гравитационни ефекти.

Редактирано Януари 21, 2023 от Станислав Янков

**scaner** · Януари 21, 2023

Преди 53 минути, Ниkи said:

Като не свикнали, дай да ги дообъркаме

Това е разстоянието в ПВ:

s^2=(ct)^2-x^2

Няма "по-кратък" път

Има, естествено.

Това което даваш важи за инерциална система, там мировата линия е права. Ако ти обаче по някое време смениш скоростта - както връщащият се близнак, за тебе посочената формула ще дава друга стойност - защото смяната на скоростта прави чупка, и траекторията ти в ПВ става крива линия. Тоест, в зависимост от мировата линия пътят е рзличен. Това е особено видно в примери като "първо се раздалечават, после се сближават". Там изборът на пътища е голям, защото има и междинни събития, които участват в мирвата линия, тя може да се изкриви по много начини. А в псевдоевклидовото пространство правата е най-дългият "път" в ПВ

И "парадокса" на близнаците точно това демонстрира - този който прави чупка, се движи по-малко по локалнното си време, а точно то е измерителят на пътя по мировата линия по-горе, по формулата.

**Gravity** · Януари 21, 2023

Преди 1 час, Ниkи said:

Като не свикнали, дай да ги дообъркаме

Това е разстоянието в ПВ:

s^2=(ct)^2-x^2

Няма "по-кратък" път

Вземи точките (0,0) и (2,0). Тогава по правата разстоянието е s=2. Ако обаче минеш по прaвaта от (0,0) до (1,1) и от там до (2,0) пътят ще е s=0.

**Gravity** · Януари 21, 2023

Преди 1 час, Ниkи said:

Нещо, не можеш да смяташ. Пътя пак е s=2

!!!

**scaner** · Януари 21, 2023

Преди 3 часа, Ниkи said:

Знаеш, какво ми е мнението за парадокса на близнаците: човешка грешка. Ползват ускорение тип А (едновременно за пътуващия близнак) а правилното ускорение е тип Б (неедновременно за него)

Аз знам, че заключението ти е на база невежество. Защото всичко което ти написах до тук, е следствие на СТО и те опровергава напълно

Тук не става тая работа с мнения, а с аргументи. Мненията при това положение нямат абсолютно никакво значение, те просто са срамежливо признание че липсват аргументите. Чиста субективност. Те и плоскоземците имат мнение.

Но поразява упоритостта да не се задълбочиш и да се ориентираш...

Преди 3 часа, Ниkи said:

Нещо, не можеш да смяташ. Пътя пак е s=2

До тук ли я докарахме? Да не може да извадиш 1 от 1? Малийййй.....

Гравити само леко е допуснал движение със скоростта на светлината , но това не променя схемата, само по-лесно се смята.

**Шпага** · Януари 22, 2023

Преди 15 часа, Gravity said:

Вземи точките (0,0) и (2,0). Тогава по правата разстоянието е s=2. Ако обаче минеш по прaвaта от (0,0) до (1,1) и от там до (2,0) пътят ще е s=0.

Сигурни ли сте, че изобщо е уместно да се говори за "път" в пространство-времето, при положение че в ПВ нищо не се движи? "Път без движение" не е ли нещо като оксиморон?

**Gravity** · Януари 22, 2023

Преди 5 минути, Шпага said:

Сигурни ли сте, че изобщо е уместно да се говори за "път" в пространство-времето, при положение че в ПВ нищо не се движи? "Път без движение" не е ли нещо като оксиморон?

Разбира се. Това е само образно казано.

**scaner** · Януари 22, 2023

Преди 42 минути, Ниkи said:

Явно си превключил на положение "знам всичко и няма нужда да мисля"

Ми то с мислене ще стигнеш до това което знам. На мене да не мислиш че от небето ми е паднало?

Преди 43 минути, Ниkи said:

Аргументи има достатучно в темата за парадокса. Там са си черно на бяло написани

Ми щом изказваш неща, които противоречат на СТО, значи не са ти помогнали тези аргумент. Просто е, трябва да повториш.

Преди 44 минути, Ниkи said:

Ти въобще нямаш желание да вникнеш в аргументите. Дори и в решението, което сега ти псочих. Настроен си за директно отрицание

Аз безумието на твоите аргументи го видях още преди много време. За случая има една адекватна африканска поговорка, коня може да го заведеш до водата, но не можеш да го накараш да пие.

А решението сега просто го бъркаш, по същата инерция на мисленето.

Преди 47 минути, Ниkи said:

То, няма друго движение през ПВ

В примера на Гравити става дума за движение през пространството Според дадените координати.

**scaner** · Януари 22, 2023

Преди 5 минути, Ниkи said:

Ти не обори нито един, ползвайки СТО... Тук не е мястото, да коментираме парадокса на близнаците

Какво значи "да оборя"? Дадох ти линкове да видиш какво е положението. Трябва сам да ги премислиш тея работи, не да те оборва някой. За оборване си намери психоаналитик, тук първо трябва да разбереш науката, после да градиш неща които да бъдат оборвани. Но да заместваш логичните научни изводи с някакви лични мнения, е безсмислено в науката.

Преди 9 минути, Ниkи said:

Изрично, говорехме за движение в ПВ. Ако е в пространството тогава, и в първия пример на Гравити, движението в пространството е нула, а не s=2

Движението в ПВ винаги има две съставки, движение в пространството и движение във времето. Движенията в пространството са най-различни, вкключая покоя. И съставката свързана с движението в пространството в примера на Гравити е свързана със скоростта на светлината. Докато твоят изначален пример се отнася за покой.

Малки разлики, които трябва да се правят преди да се изисква оборване И най-важното, да се осъзнава резултатът, а не да се изричат мантри някакви.

**Шпага** · Януари 22, 2023

Преди 40 минути, scaner said:

Движението в ПВ винаги има две съставки, движение в пространството и движение във времето.

А сборът от тези две съставки не трябва ли винаги да е един и същ?

**scaner** · Януари 22, 2023

Just now, Шпага said:

А сборът от тези две съставки не трябва ли винаги да е един и същ?

Сборът им няма голям смисъл. И не сборът им, а разликата в квадратите им е една и съща - инвариантният интервал, който споменах по-горе.

**Станислав Янков** · Януари 22, 2023

Преди 1 час, Шпага said:

Сигурни ли сте, че изобщо е уместно да се говори за "път" в пространство-времето, при положение че в ПВ нищо не се движи? "Път без движение" не е ли нещо като оксиморон?

Винаги може да се говори за път в пространство-времето (през 3+1 измерения), защото дори когато говорим за цялата Вселена - има средно движение на вселенската материя като цяло през измеренията. Освен това не успявам да открия никаква пречка, всичките четири измерения да се разглеждат като пространствени - така без проблем могат да се опишат всички електромагнитни и гравитационни особености на макрониво (на квантово ниво не знам, а и стои въпросът със силното и слабото взаимодействие, за чието обяснение може да се наложи включването на суперструнната теория). Може би Калуца и Клайн са допуснали грешка, като са въвели четвъртото пространствено измерение като пето пространствено-времево, вместо просто да преразгледат четвъртото времево измерение като четвърто пространствено, без нищо друго на макрониво (но за разлика от останалите три пространствени измерения, това четвърто пространствено измерение е в компактифицирана форма и именно тази разлика води до макроскопичния усет за време). Ако приложим така наречения "речен модел", ние допускаме, че материята непрекъснато се движи през четирите пространствени измерения, но като средна стойност се движи все по-бавно през трите осезаеми за нас измерения и пак като средна стойност се движи със скоростта на светлината през неосезаемото за нас (освен като разлика в хода на часовниците в различни ситуации) четвъртото пространствено измерение, в компактифицирана форма. Накратко - става дума за разни движения по едно направление в един и същи момент през четирите пространствени измерения, но с различни съотношения между тях (например при скоростта на светлината движението е само през осите на трите осезаеми измерения и не протича през оста на четвъртото неосезаемо). Тези разлики в съотношенията дават разнообразните феномени, свързани с електромагнетизма и гравитацията на макрониво - сили, маси, съпротивления, релативистки и гравитационни ефекти.

**Шпага** · Януари 22, 2023

Преди 52 минути, Станислав Янков said:

Винаги може да се говори за път в пространство-времето (през 3+1 измерения), защото дори когато говорим за цялата Вселена - има средно движение на вселенската материя като цяло през измеренията.

Ако Вселената е всичко - т.е. ако обхваща абсолютно всичко материално - накъде би могла да "пътува"? Нали извън нея няма абсолютно нищо - включително и никакво пространство-време, никакви измерения...

П.П. Впрочем същото се отнася и до т.нар. разширяване на Вселената. Накъде се разширява, след като извън нея няма ПВ?

**scaner** · Януари 22, 2023

Преди 20 минути, Шпага said:

Ако Вселената е всичко - т.е. ако обхваща абсолютно всичко материално - накъде би могла да "пътува"? Нали извън нея няма абсолютно нищо - включително и никакво пространство-време, никакви измерения...

Не трябва да се бърка вселената и пространство-времето. Иначе става голяма каша.

Преди 20 минути, Шпага said:

П.П. Впрочем същото се отнася и до т.нар. разширяване на Вселената. Накъде се разширява, след като извън нея няма ПВ?

Разширението не се характеризира с посока. То е вътрешна характеристика на вселената.

Редактирано Януари 22, 2023 от scaner

**Станислав Янков** · Януари 22, 2023

Преди 46 минути, Шпага said:

Ако Вселената е всичко - т.е. ако обхваща абсолютно всичко материално - накъде би могла да "пътува"? Нали извън нея няма абсолютно нищо - включително и никакво пространство-време, никакви измерения...

П.П. Впрочем същото се отнася и до т.нар. разширяване на Вселената. Накъде се разширява, след като извън нея няма ПВ?

"Пътуването" на Вселената е нейното раздуване по пространство-времето и това е просто увеличаване на отстоянието между матерниалните обекти (галактиките) - увеличава се разстоянието между галактиките. А това, което аз имам предвид в коментара ми е едно непрекъснато превъртане на материята през четири пространствени измерения, което има общо с така наречения "речен модел", но с различни средни скорости при трите в сравнение с четвъртото пространствено измерение. Вероятно може да се състави (ако вече не е съставена някъде) формула, която да определя в кой случай-какъв процент от материята преминава през трите и какъв процент преминава през четвъртото измерение, като тука има значение и посоката (за разграничаването на пространство-време с плоска и огъната геометрия).

Редактирано Януари 22, 2023 от Станислав Янков

**kipen** · Януари 24, 2023

On 22.01.2023 г. at 9:46, scaner said:

В примера на Гравити става дума за движение през пространството Според дадените координати.

Поне така, както го е задал Гравити, не би трябвало да е движение само в пространството.

On 21.01.2023 г. at 17:38, Gravity said:

On 21.01.2023 г. at 16:25, Ниkи said:

Това е разстоянието в ПВ:

s^2=(ct)^2-x^2

Няма "по-кратък" път

Вземи точките (0,0) и (2,0). Тогава по правата разстоянието е s=2. Ако обаче минеш по прaвaта от (0,0) до (1,1) и от там до (2,0) пътят ще е s=0.

Без да уточнява коя координата за данните на кое измерване е, според мен се подразбира, че едната е за времето.

Е тогава, ако ползваме диаграмата на Минковски - излиза, че от 0,0 до 1,1 нещо се е движело със "с" във време-пространството, а пък после се е върнало обратно във времето, но на отстояние 2 по оста х. Т.е., ако приложим този резултат във Вселената за дадена отправна система ще се получи, че в различни точки в пространството може да се установят характеристики на едно и също "нещо" по едно и също време t=0 - прилича на квантово тунелиране, мигновен пренос на инфо в пространството, спрямо наблюдател.

Само дето е за другата тема за "пътуването във времето" и дали е възможно. Ми възможно е...поне на графика

On 22.01.2023 г. at 11:30, Станислав Янков said:

Накратко - става дума за разни движения по едно направление в един и същи момент през четирите пространствени измерения, но с различни съотношения между тях (например при скоростта на светлината движението е само през осите на трите осезаеми измерения и не протича през оста на четвъртото неосезаемо)

Не е сигурно, макар и контраинтуитивно, че съотношенията на интервалите са различни.

"

На диаграмата вдясно, в зелено са показани времеподобни интервали, в червено - пространственоподобни, черният диагонал под 45 градуса е линията на "светлинния конус".

Тъй като интервалът се изчислява по необичаен начин, могат да бъдат равни отсечки, които на пръв поглед не са равни. На диаграмата, зелените отсечки са равни помежду си: за "късата" S²=3²-0²=9, за "дългата" S²=5²-4²=9. Червените също са равни една на друга и S²=-9.

http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/STO/2.gifИлюстрация: michurin.net

"

А и ако става въпрос за СТО, то пространство-времето се описва като плоско четиримерно многообразие, а възможните причинно-следствени развития на събитие са ограничени във времето и пространството във формата на светлинен конус.

Та този светлинен конус дава различни дефиниции за събития спрямо наблюдателя:

а)Причинно-следствено обусловени, б)Причинно-следствено необусловени и в)Граничен случай - със скоростта на светлината, където възможният път през ВП е този, който може да бъде изминат от светлината с максималната й скорост - във вакуум.

Сега на теб, Станиславе, да ти споделям нещо, което знаеш за диаграмата на Минковски, ми се струва излишно, на пък все пак ...

... двумерната проекция на конуса(бъдещ или минал) дава правоъгълен триъгълник с бедра, тангентни линии (като 2D-проекция на тангентното 3D-пространство на 4мерното ВП, което като първа производна от метриката кратна на "с" дава отново кратно на "с", т.е това е макс спийда, лимита за случването на нещо спрямо наблюдател, ама вече изобразено на 2Д). Тамън тези "бедра" представляват границата между времевите интервали и пространствените разстояния в диаграмата, които делят наблюдаемата част от ВП на "сектори" или множества от интервали, които са

Времеподобни

, за които е изпълнено условието квадратът на възможния път през ПВ от събитие 1 до събитие 2 да е S₁₂² < 0 , т.е S₁₂ е имагинерна величина. Това е зоната от времепространството, която отразява бюдещият и миналият "светлинни конуси".

Пространственоподобни

S₁₂² > 0 , а S₁₂ е реална величина.

Светлинноподобни

Това е граничен случай за частици, движещи се със скоростта на светлината. Ако d=0, т.е. става въпрос за едно и също тяло, чийто път през ВП- S₁₂² = 0, от това следва, че S₁₂=ic(t₂-t₁) е чисто имагинерна величина и зависи само от времето. Или по-опростено - ако частица се движи със скоростта на светлината съзнателен наблюдател, при параметрите на СТО, не би могъл да я види (може обаче да се засече при взаимодействие). Но пък, означава и че фотоните се движат и по оста на времето, а не както ти си решил.

п.п. Друг е въпросът, че има и РТО(разширена теория на относителността), в която частиците са разделени според скоростта им на придвижване на брадиони(бавни) и тахиони(бързи), а пък движещите се с "c" - луксони (тука е и фотонът). А пък "светлинноподобният интервал" е границата, при която тахионите от "времеподобния интервал" на ВП спрямо наблюдател се забавят до светлинни скорости и кондензират като отдават енергията си за достигане до минимума. Пример за тахионна кондензация е механизмът на Хигс. -https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Tahionite-akusherite-na-Vselenata_5403.html

Редактирано Януари 24, 2023 от kipen

**Станислав Янков** · Януари 24, 2023

Преди 4 часа, kipen said:

Не е сигурно, макар и контраинтуитивно, че съотношенията на интервалите са различни.

Без различни съотношения на интервалите по четири ПРОСТРАНСТВЕНИ измерения (но четвъртото в компактифицирана форма, заради движението на всичко по него, като средна стойност, със скоростта на светлината или почти със скоростта на светлината - Скенер беше прав за компактификацията, но тя не се отнася чак за пето и нагоре допълнителни измерения, а още за четвъртото) няма как да обясниш особеностите на СТО и ОТО. Инструментът за определяне на разпределението на движението на материята между трите лесно осезаеми за нас ("разгърнати") и четвъртото по-трудно осезаемо за нас ("увито", компактифицирано) пространствени измерения е диаграмата на Минковски и по-точно онова нейно представяне, според което при движение на нещо спрямо нас със скоростта на светлината, то се движи със скоростта на светлината 100 % през трите осезаеми за нас измерения (електромагнитните, гравитационните вълни и всичко друго, което се движи спрямо нас със скоростта на светлината), а когато същото нещо е неподвижно спрямо нас, в покой, то се движи със скоростта на светлината 100 % през "увитото" четвърто, неосезаемо за нас пространствено измерение. Какво точно става в процентното разпределение на движението между четирите измерения в интервала между движение на нещо с 0с спрямо нас (1с през четвъртото "увито" измерение) и с 1с спрямо нас (0с през четвъртото "увито" измерение)?

Между 0с и 1с, които са пределните стойности, без никакви възможности за вариации, се образува четириизмерен континуум, в който са възможни едновременни движения на множество обекти с всякакви междинни скорости – множество едновременни планове, плоскости, полета, стриктно синхронизирани с всичко останало по цялата Вселена. Струва ми се най-подходящо да се каже, че всяко движение с различна подсветлинна скорост създава свое поле в цялата Вселена, което е точно синхронизирано с полетата на всички останали различни движения с подсветлинни скорости, всяко от които различни движение също си има свое-собствено поле в цялата Вселена. Всяка промяна на твоето движение по инерция посредством свързано с разход на енергия от теб ускоряване или спиране (тук влизат и завоите, защото движението по кръг е нещо като ускорение) моментално променя състоянието на твоето поле в цялата Вселена спрямо всички останали полета на различни движения на различните от теб неща. Компактификацията на четвъртото измерение дава възможност да се изгради и холографско представяне на Вселената, с произход на цялата макроскопична холограма от около-планковите размери на четвъртото измерение.

Всяко движение по инерция на нещо спрямо теб с дадена скорост прехвърля все повече движение на материя през едно направление в трите осезаеми измерения, за сметка на четвъртото неосезаемо измерение и скъсява лоренцово дължината по посока на движението, колкото по-голяма е скоростта на това инерционно движение спрямо теб (има някакви тънкости на взаимодействие с четвъртото измерение и по останалите две измерения, по които не протича движението, както при електромагнитните вълни и при електрическото и магнитното поле на заредена частица, но все още не съм стигнал до разсъждения в тези области). При ускоряване/забавяне от инерционно движение се образува разлика в движението през неосезаемото четвърто измерение в предния и в задния ти край по посока на движението, което при стандартното обяснение, с четвърто не пространствено, а времево измерение, налага въвеждането на полето на Хигс в онази му форма, която придава маса масивните обекти и изисква разход на енергия за тяхното извеждане от движение по инерция. Когато се ускоряваш към по-висока от скоростта ти по инерция, предния ти край изминава същия път през четвъртото измерение, който си е изминавал по инерция досега, но задния ти край започва да изминава повече път през четвъртото измерение (неосезаемо за теб, защото движението през четвъртото компактифицирано измерение е неосезаемо за нас) и тази разлика пречи и налага да изразходваш енергия за това твое ускоряване. При забавяне от инерционно движение е обратното - задния ти край изминава същия път през четвъртото измерение, който си е изминавал по инерция и досега, но предния ти край започва да изминава повече път през четвъртото измерение и тази разлика пречи и налага да изразходваш енергия за това твое забавяне.

Концентрациите на маса променят така съотношенията между трите осезаеми и четвъртото измерение, че движение по инерция вече става не движението с еднаква скорост при пространство-времето с плоска геометрия (предния и задния край на обекта изминават еднакъв път през четвъртото измерение), а движение с ускорение съобразно гравитационната константа и тогава вече трябва да изразходваш енергия, за да се приближаваш към центъра на масата още по-бързо и/или в различно направление спрямо геодезичната линия или пък да спреш и обърнеш движението в противоположна на центъра на масата посока. Там геометрията на пространство-времето става огъната по ОТО.

Най-важното тук е, че абсолютно всичко това може да се обясни чрез четвъртото измерение като пространство, но неосезаемо за нас, поради което ние го възприемаме като времеви аномалии при СТО и ОТО.

Редактирано Януари 24, 2023 от Станислав Янков

**scaner** · Януари 24, 2023

Преди 5 часа, kipen said:

Поне така, както го е задал Гравити, не би трябвало да е движение само в пространството.

Ами интервалът, резултат от сметките, дава собственото време за пътуващият. И то е НУЛА. При това положение той се движи със скоростта на светлината.

Преди 5 часа, kipen said:

Без да уточнява коя координата за данните на кое измерване е, според мен се подразбира, че едната е за времето.

Е тогава, ако ползваме диаграмата на Минковски - излиза, че от 0,0 до 1,1 нещо се е движело със "с" във време-пространството, а пък после се е върнало обратно във времето, но на отстояние 2 по оста х. Т.е., ако приложим този резултат във Вселената за дадена отправна система ще се получи, че в различни точки в пространството може да се установят характеристики на едно и също "нещо" по едно и също време t=0 - прилича на квантово тунелиране, мигновен пренос на инфо в пространството, спрямо наблюдател.

Мисля че е съвсем ясно. Формулата е s^2=(ct)^2-x^2 , тоест първата координата е t, втората е x.

Значи се разглеждат две отсечки в ПВ:

- от (0,0) до (1,1);

- и от (1,1) до (2,0).

Демек, по времето, първо се върви от 0 до 1, после се върви от 1 до 2, няма назад по времето. А вече и по двете отсечки пътят в ПВ е нула, независимо че пътят в пространството е от 0 до 1 и обратно, тоест общо 2. Но това е в системата на другия наблюдател, приет за неподвижен. Удобно е да описваме от този наблюдател, защото другият се движи със скоростта на светлината и за него всичко е нула, за да се получи и интервалът нула.

НО, ако вторият не се движи със скоростта на светлината (за да вложим физически смисъл в наблюдателя и измерителната му система), а маааалко по-бавно, пак ще получим ПВ интервал близък до нулата, силно различен от 2, какъвто е за неподвижния наблюдател. Което показва, че в зависимост от характера на мировата линия интервалът намалява спрямо стойнстта му за неподвижен наблюдател. Което и лежи в основата на "парадокса" на близнаците

**scaner** · Януари 24, 2023

Преди 46 минути, Ниkи said:

И, къде отиде инвариантността на това уравнение?

А това е най-важният въпрос, на който трябва да си отговориш И ще разбереш СТО.

Подсказка: при какви условия говорим за инвариантност? Какъв е смисъла на координатите във формулата? Не в смисъл че едното е време, а другото координати, а време и координати на какво? И по какво тогава се различава твоят пример от този на Гравити, за да се появи разликата.

Защото инвариантността си я има, при съответната конвенция.

**kipen** · Януари 24, 2023

Преди 3 часа, scaner said:

Мисля че е съвсем ясно. Формулата е s^2=(ct)^2-x^2 , тоест първата координата е t, втората е x.

Подведох се от нагласата ми да поставям времевия параметър на втора позиция при изписването на координати. ....Бая интересен циклаж за мен си ми се получи..

Редактирано Януари 24, 2023 от kipen

**Станислав Янков** · Януари 24, 2023

Ето този радиус отдолу е съотношението на движението на материята между едно направление през трите осезаеми пространствени измерения (Vspace надясно с предел ct=1 при електромагнитните вълни и всичко друго безмасово) и неосезаемото четвърто пространствено измерение (Vtime нагоре с предел ct=1 при пълен покой, както е при движението като средна стойност на цялата материя в рамките на трите осезаеми пространствени измерения, както и при човешкото съзнание, което не е идентично, но много наподобява център на масата - макроскопичните процеси на функциониране на мозъка и/или начина на действие на човешките сетива определят доста късата дължина на вълната на неопределеността на човешкото възприятие, сякаш става дума за планковата константа, разделена на голям импулс). Величината по осите на широчината и височината на движещото се спрямо наблюдателя тяло не се променя, защото скоростта на движение спрямо наблюдателя по тези две оси не се променя спрямо състоянието в покой, променя се само скоростта по посока на движението в сравнение с покой.

image.png.2a480c9459f159f796fe8abcb86eb8d9.png

**Gravity** · Януари 24, 2023

Преди 29 минути, Станислав Янков said:

Физиката (и въобще науката) няма за цел да слага думи в изречения следвайки граматическите правила. Смисълът е важен, и то много. В противен случай се получава салата от думи.

**Gravity** · Януари 24, 2023

Шпага, какво те натъжи?! Не си ли съгласна, че смисълът е важен?

**kipen** · Януари 24, 2023

Преди 6 часа, Станислав Янков said:

Без различни съотношения на интервалите по четири ПРОСТРАНСТВЕНИ измерения (...) няма как да обясниш особеностите на СТО и ОТО.

Ами според мен, точно липсата на разлика в интервалите по 4те оси на ВП е производна на постулата за с=const. Та и за това данните от наблюденията на движение на материален обект са относителни за различни инерциални системи.

А вече последният ти пример касае разпределянето на различните компоненти на 4-вектора по 4-те оси на ВП е за да се опише движението на обект спрямо наблюдател.

Преди 6 часа, Станислав Янков said:

а движение с ускорение съобразно гравитационната константа и тогава вече трябва да изразходваш енергия, за да се приближаваш към центъра на масата

Също така и при равномерно праволинейно движение по геодезична в ОТО не изразходваш енергия, за да се приближаваш към центъра на масата на "по-тежкия" обект(примерно Земята). Имаш само движение по права линия във ВП.

А и Нютоновата гравитационна константа е просто за калибриране на взаимоотношенията между масите и разстоянието ти от Земята. В случая, за да възникне ускоретелното ти движение към Земята роля играе неимоверно по-голямата й маса(не задълбаваме в понятието маса).

Но пък това ускорение би представлявало намалящото разстояние за определен времеви интервал, което би измервал наблюдател върху повърхността на Земята, че си изминал по траектория на движението ти към Земята. Спрямо наблюдател на Земята.

За теб като свободно падащ ще наблюдаваш (ако си в ракета, за да няма съпротивление от въздуха), би наблюдавал как Земята се приближава към теб, по някакъв ъгъл съобразно траекторията определена от кривината на ВП, създадена от масата на Земята (щото твоята е пренебрежимо малка като участие в уравнението на взаимодействието ви). ....И тука вече, при положение, че ползваме ОТО за описанието вече, при определянето на кривината ти идва и гравитационната константа на Айнщайн(ако нея визираш, която идва от $G_{\mu \nu }+\Lambda g_{\mu \nu }=\kappa T_{\mu \nu }\,,$ в случая к, която пък е свързана с Нютоновата грав.константа G така- $\kappa ={\frac {8\pi G}{c^{4}}}\approx 2.076647442844\times 10^{-43}\mathrm {\,N^{-1}} .$ ), но и тя е за калибриране на отношенията между различните изменения на измерваните интервали по различните 4оси на ВП, които биха се наблюдавали от различни точки.

Иначе от наблюдател на Земята би се виждало как се движиш към обекта и би се създала илюзията за сила която те привлича към, а не че се движиш по права геодезична във ВП, което е контраинтуитивно, съпоставено с конвенционалния ни начин на възприемане в 3Д-пространството.

А усещането за тегло би се появило при оказано съпротивление от материалната среда на равномерното ти (по условие) движение по права геодезична. Но, ако човек си развие интуицията може спокойно да си представи, че изпитва съпротивление на движението си към Земята, ама не знам защо би го правил...освен за пиниза.

Редактирано Януари 24, 2023 от kipen

**Станислав Янков** · Януари 24, 2023

Преди 33 минути, Gravity said:

Физиката (и въобще науката) няма за цел да слага думи в изречения следвайки граматическите правила. Смисълът е важен, и то много. В противен случай се получава салата от думи.

Кои точно са забележките ти - да ги взема предвид? Защото в случая просто съм използвал една от диаграмите на Минковски и само твърдя, че оста надясно е Space 1D+2D+3D, а оста нагоре не е Time, а е Space 4D.

Вход

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Шпага

Шпага

scaner

Posted Images

Времеподобни

Пространственоподобни

Светлинноподобни

Напиши мнение

Теми

Последно разглеждащи 1 Потребител

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!