Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

**gmladenov** · Септември 6, 2023

Преди 12 минути, Станислав Янков said:

Така че - не е бил само Айнщайн и Айнщайн е разбирал дълбоко и детайлно физическите постановки точно преди да предложи своя принос.

Айнщайн първи казва, че времето и дължините са относителни. Лоренц и Поанкаре работят в тази насока,
но те не са достигнали до "прозренията" на Айнщайн.

Освен това кое те кара да мислиш, че "Айнщайн е разбирал дълбоко и детайлно физическите постановки"?

Пак да кажа. По онова време той е бил прост патентен чиновник, който просто е направил математическите
изчисления (Лоренцовата трансформация) - и от тях заключил, че времето и пространството са относителни.
Значи за никакво дълбоко разбиране не може да се говори. Математиката така показва и той просто се е
съгласил с нея.

По онова време не е имало абсолютно никакви доказателства за съкращение на дължините, а само спекулации.

**scaner** · Септември 6, 2023

Преди 38 минути, Джереми said:

Отстоянието не е материя а пространство, ако беше материя нямаше телата да отстояват едно от друго, те няма да заемат и обем.

Много още има да учиш

Отстоянието е свойство на материята. Без материята го няма. Ама ти не си наясно какво е и материя, така че няма смисъл да се хабя

Преди 28 минути, gmladenov said:

Господата твърдо смятат, че ако спориш, значи си неук и не разбираш.

Анджък! В конкретният случай това е железно доказан закон

Откривай му тези истини в по-директен вид.

**scaner** · Септември 6, 2023

Преди 20 минути, gmladenov said:

Айнщайн първи казва, че времето и дължините са относителни. Лоренц и Поанкаре работят в тази насока,
но те не са достигнали до "прозренията" на Айнщайн.

Достигат. Прочети статията на Поанкаре от 1905 г. Там всичко от СТО е в наличност, не е изрекъл с нормални думи принципите до които стига. Поанкаре не е физик, и е спрял до математическото формулиране на СТО. А относителността на времето и дължините са си там Айнщайн е изрекъл физиката която следва от формулите (разказал е модела ), и с това е влязъл в историята.

**gmladenov** · Септември 6, 2023

Преди 7 минути, scaner said:

Айнщайн е изрекъл физиката която следва от формулите (разказал е модела ) ...

А така ... което е огромен проблем ако не разбираш какво правят формулите/математиката.

Там е ключът от бараката. Айнщайн си мисли, че математиката прави едно - пък тя прави
съвсем друго. Именно така се достига до (напълно) погрешни заключения.

Скъсяване на дължините, ама нанайци.

**Джереми** · Септември 6, 2023

Преди 21 минути, scaner said:

Преди 1 час, Джереми said:

Отстоянието не е материя а пространство, ако беше материя нямаше телата да отстояват едно от друго, те няма да заемат и обем.

Много още има да учиш

Отстоянието е свойство на материята. Без материята го няма. Ама ти не си наясно какво е и материя, така че няма смисъл да се хабя

Декларации отново. Ми карай така още повече потъваш

**Джереми** · Септември 6, 2023

Преди 46 минути, Станислав Янков said:

Да! А аз само с мисъл местя тежки предмети, но няма да ти покажа...

Явно не си дорасъл за да разбираш мислите на човек.

**scaner** · Септември 6, 2023

Преди 3 минути, gmladenov said:

А така ... което е огромен проблем ако не разбираш какво правят формулите/математиката.

Къде става дума че някой не е разбрал нещо? Напротив, за да преведеш на човешки език формулите и да ги изкажеш - както е направил Айнщайн - се иска много повече от разбиране Поанкаре е този, който е стигнал до формулите на СТО, видял е, че идеята за етера води до пълна негова ненаблюдаемост, и не са му стигнали сили да формулира простите принципи, до които го води изчислението - тези, които Айнщайн ползва. Като вижда обезсмислянето на етера, Поанкаре престава да работи в тази посока, това е последната му статия в това направление. А Айнщайн показва, че всичко е същото и без ненаблюдаеми същности. Което е много повече физика.

Младенов, както обикновено, изказваш се без нищо да си разбрал. Но това е стандартния ти стил да си доизмисляш това което не знаеш, и после да оборваш измислиците си

Преди 5 минути, Джереми said:

Декларации отново.

Ти аккво очакваш? С тоя мозък на личинка, нищо по-сложно няма да разбереш Вече си започнал да се тръшкаш.

**Станислав Янков** · Септември 6, 2023

Преди 7 минути, Джереми said:

Явно не си дорасъл за да разбираш мислите на човек.

Еми - малшанс! Само двамата с Джереми ще станете Нобелови лауреати за революционните ви нови открития във физиката и философията, особено - относно новите, коренно различни начини на употреба на отдавна утвърдени термини и определения!

Редактирано Септември 6, 2023 от Станислав Янков

**Джереми** · Септември 6, 2023

Преди 43 минути, scaner said:

Ти аккво очакваш? С тоя мозък на личинка, нищо по-сложно няма да разбереш Вече си започнал да се тръшкаш.

тръшкането е твое.

**Джереми** · Септември 6, 2023

Преди 42 минути, Станислав Янков said:

Еми - малшанс! Само двамата с Джереми ще станете Нобелови лауреати за революционните ви нови открития във физиката и философията, особено - относно новите, коренно различни начини на употреба на отдавна утвърдени термини и определения!

Дърдорко вярващ в спящи красавици

**Станислав Янков** · Септември 6, 2023

Преди 7 минути, Джереми said:

Дърдорко вярващ в спящи красавици

Ти си постнал тема за НЛО, та се наложи да насоча към двама австралийци с множество кадри на неидентифицирани неща (макар и при двамата да има и слаби моменти - единия например е заснел дрон, който очевидно накрая се връща в балкона на блока на собственика си, след като му е дал възможност да наблюдава отблизо заря в Австралия).

**Малоум 2** · Септември 7, 2023

Преди 12 часа, Станислав Янков said:

особено - относно новите, коренно различни начини на употреба на отдавна утвърдени термини и определения!

Отдавна утвърдените термини и определения, обикновено, не са най-правилни. Ето:

https://nauka.offnews.bg/fizika/tvardenieto-che-99-99-ot-atomite-e-prazno-prostranstvo-e-greshno-199496.html

Твърдението, че 99.99% от атомите е празно пространство, е грешно

image.jpeg.3462c7330323827fee7c0fcc35cda14b.jpeg Електронни и ядрени квантови облаци в молекула на амоняк. Молекулата е с размер приблизително 400 000 фемтометра. В един милиметър има приблизително един трилион фемтометра.

..."

и т. н. - дълго е, но отрезвително, за "стари"-уж, определения... Няма "празно" (както е по хипотезата ми за етер*). Има остатъчни, неправилно тълкувания на факти.

...

**Станислав Янков** · Септември 7, 2023

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Отдавна утвърдените термини и определения, обикновено, не са най-правилни.

Специално нещата, за които спорят Младенов и Джереми, са доста елементарни и много лесно би могло да се достигне до разбирателство и съгласие. Ако ти поставиш ароматизатор в банята или оцветител в кофа с вода - много лесно можеш да разбереш, как материя от най-различно естество може да се помещава в едно и също пространство. Или пък - опитай да кажеш, какъв цвят има автомобилът, когато около теб няма никакъв автомобил! Как ще определиш цвета на автомобила, ако няма автомобил?! Цвят на автомобил не може да съществува без автомобил, ей-така, сам по себе си! Въобще - елементарни неща! Никъде не е казано, че трябва да знаеш всичко, но когато ясно ти обясняват нещо - нежеланието да го разбереш и приемеш говори само за желание за безсмислен спор.

**gmladenov** · Септември 7, 2023

Преди 45 минути, Станислав Янков said:

Специално нещата, за които спорят Младенов и Джереми, са доста елементарни и много лесно би могло да се достигне до разбирателство и съгласие.

Ти казваш, че пространството е свойство на материята. Но да кажем, че простанството не е празно,
ами е етер, както са смятали на времето. При това положение етерът свойство на материята ли е?
Предполагам, че няма да твърдиш такава глупост.

Разликата между празно пространство и етер е само в името. И според умници като теб излиза, че от
промяната на името зависи дали пространството е свойство на материята или не.

Относно времето: какви са доказателствата, че времето е физически-съществуващо? Затова попитах
в предишен постинг дали то е поле, сила, радиация или нещо друго. За да е физически-съществуващо,
времето трябва да е "нещо". Ако не е нещо, значи времето не е реално и не може да забавя часовници,
както е според СТО - или пък самото то да се забавя и забързва.

В оригиналния си реферат Айнщайн изрично избягва да дефинира какво е време ... но пак изрично
казва, че часовниците се забяват. Това е противоречие. Не се знае какво е времето, но се знае, че то
забявя часовници.

Физиката избягва да каже дали времето е физически-реално. Защо ако се признае, че то е човешка
измислица/абстракция, нали се сещаш че СТО отива на кино. Ако времето е измислица, то как забавя
часовници (материални обекти).

Така че нещата, за които спорим, ни най-малко не са уставени или пък елементарни.

Редактирано Септември 7, 2023 от gmladenov

**Малоум 2** · Септември 7, 2023

Преди 6 минути, Станислав Янков said:

Специално нещата, за които спорят Младенов и Джереми, са доста елементарни и много лесно би могло да се достигне до разбирателство и съгласие. Ако ти поставиш ароматизатор в банята или оцветител в кофа с вода - много лесно можеш да разбереш, как материя от най-различно естество може да се помещава в едно и също пространство. Или пък - опитай да кажеш, какъв цвят има автомобилът, когато около теб няма никакъв автомобил! Как ще определиш цвета на автомобила, ако няма автомобил?! Цвят на автомобил не може да съществува без автомобил, ей-така, сам по себе си! Въобще - елементарни неща! Никъде не е казано, че трябва да знаеш всичко, но когато ясно ти обясняват нещо - нежеланието да го разбереш и приемеш говори само за желание за безсмислен спор.

Виж сега: аз от отдавна не споря. Само казвам какво мисля по някакъв въпрос. Понеже "пространство" за мен е илюзия също като "цвят" (честота на трептене на ЕМвълна-фотони), то не мога да му вменявам свойства, които са съмнителни за наблюдение, като "разширяване", примерно. Вместо разширяване на пространство ползвам сили - на отблъскване (ЕМПоле от еднакви заряди) и привличане (ЕМПоле-разноименни заряди+ гравитация) и съответно: разбягване на Галактики от хаос на полетата извън тях, в "празното" помежду им, привличане вътре в тях от "маса" за компактност на образуванието. Не ми е нужен ГВ - достатъчно е на много места да са възникнали частици с маса при покой и заряд - и то много преди датирането на ГВ (подобна хипотеза вече има след наблюденията от/на новия телескоп).

(ако си прочел статията спомената по-горе. И при мен електронът участва във връзка като поле, но негово. Честотата на образуване на протона е огромна в сравнение на честотата на образуване на електрона и затова електронът я следва със закъснение в образуванията си: потъва и изплува в сферичен слой около протона (при невъзбуден атом). Не му трябва съществуване в междината на слоеве, защото с поглъщане на фотон образуването може да е на по-висок слой - бързината създава илюзия за мигновеност. Изведнъж става ясно защо не се излъчват ЕМВълни от водорода, въпреки че и електронът и протонът се движат ускорително - не е нужно да се постулира това - полетата от ускорени заряди се затварят в обема на водорода.)

...

**scaner** · Септември 7, 2023

Преди 30 минути, gmladenov said:

Ти казваш, че пространството е свойство на материята. Но да кажем, че простанството не е празно,
ами е етер, както са смятали на времето. При това положение етерът свойство на материята ли е?
Предполагам, че няма да твърдиш такава глупост.

Електромагнитното поле, което го има в цялото пространство, с какво променя дефиницията на "пространство"? С нищо. Защо етерът, който има поведението на някакво поле, трябва да го променя?

Дефиницията на "пространство" не се влияе от типът на материята. Един тип материя проявяа едни качества повече от друг тип. Това не влияе на това, че материята може да проявява качества като протяжност и отстояние, обобщението на които водят до понятието "пространство". Ако никъде няма материя, която да проявява тези качества, няма да има и пространство. Просто е

Ти се хващаш за някакъв краен случай, докато пространството произлиза като обобщение на всички варианти.

Преди 36 минути, gmladenov said:

Отноосно времето: какви са доказателствата, че времето е физически-съществуващо?

Глупав въпрос. Единствено материята е физически съществуваща. Всичко останало, с което се занимаваме, са нейните свойства - те са идеални (идва от "идея"!), не са физически съществуващи И времето, и пространството, и окръжността, са само абстракции, идеално съществуващи.

Температурата физически съществуваща ли е? Или е характеристика на нещо, което е физически съществуващо? Сега остава да ни обясниш как една идеална характеристика има физическо съществуване

От тая каша ще излезеш, ако почетеш базови неща по философия, там се разглежда и въпросът със "съществуването". И като гледам, мнооого четене трябва за да се запушат тея дупки...

Преди 44 минути, gmladenov said:

Физиката избягва да каже дали времето е физически-реално. Защо ако се признае, че то е човешка
измислица/абстракция, нали се сещаш че СТО отива на кино. Ако времето е измислица, то как забавя
часовници (материални обекти).

Нищо и няма на СТО, защото тя изучава свойствата на материята. Както и Нютоновата теория прави същото. И в нея времето е идеално, "математическо време". Да си видял математиката да има физическо съществуване? Човече, ти дори основната физика не познаваш, а се излагаш да я коментираш?

Спри се бе.

**Станислав Янков** · Септември 7, 2023

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Виж сега: аз от отдавна не споря. Само казвам какво мисля по някакъв въпрос. Понеже "пространство" за мен е илюзия също като "цвят" (честота на трептене на ЕМвълна-фотони)...

Аз нямах предвид теб, пишех "ти" условно, по адрес на подхода на Младенов и Джереми. Пространството не е илюзия, също както и цвета не е илюзия. При наличие на материя пространството си има пълен смисъл - дали има пространствено отстояние между два материални обекта или няма, както е при възможността да се припокриват в едно и също пространство различните видове електромагнитни вълни, без да си влияят една на друга. Също така и цвета е съвсем реален - без електромагнитните вълни със съответната цветова честота нямаше да виждаш никакви цветове, независимо колко много материални тела има около теб. Щеше да си като слепец! Да, ти не можеш да кажеш, какъв е цвета на автомобила в твоята спалня, когато там няма автомобил, обаче ако си Ивайло Пенчев и имаш автомобил в офиса - тогава съвсем спокойно ще можеш да кажеш какъв е неговия цвят. Иначе - можем да приемем всичко съществуващо като илюзия, продукт на въображението, но това е съвсем различен подход, много повече свързан с психологията (съзнание и подсъзнание), отколкото с физиката.

Редактирано Септември 7, 2023 от Станислав Янков

**Станислав Янков** · Септември 11, 2023

-4.png.d3d3617991e398ddee94a95b98b96ac2.png

Ясно се вижда, че пространствено-времевите особености много лесно могат да се представят като четири пространствени измерения. Но състоянието на тези четири измерения (потокът на материята през тях) не се възприема по еднакъв начин. Три от измеренията (пространствените Х, Y и Z) са разгърнати, разтегнати, прави или почти прави (с безкраен или с почти безкраен радиус), а четвъртото (времевото W=T) условно или реално може да се нарече малко, увито, с относително малък или с много малък радиус. Това е нещо подобно на наблюдаването на представената черна тръба през двуизмерния евклидов екран, през който всички наблюдаваме света чрез зрението си, а най-често и през който мислим и анализираме множество неща, включително и релативистките особености. Ясно забелязваме, как "по-близката" страна на тръбата изглежда по-голяма, а "по-далечната" е по-малка, което създава усещането за наличието на "дълбочина" в двуизмерния евклидов екран и тази "дълбочина" ние приемаме за третото пространствено измерение. Подобна деформация, но вече от евклидова към хиперболична (от евклидов екран към пространствено-времева диаграма на Минковски), наблюдаваме и между трите пространствени и четвъртото времево измерение. Първоначално наричах тази деформация "стереографска", но стереографският подход се ползва в повече от един смисъл, в множество отношения, затова вече ще наричам тази деформация - деформацията на Големия взрив (тя се формира като фундаментално различие с протичането на Големия взрив на Вселената, тоест - шеговито можем да я наречем и раждането на тази Вселена).

Hyperboloid-4.png.7be9a891d19886408dd271d8d76e98f4.png Hyperboloid-4a.png.91557d716ae3b15304fa5e9b479f61e5.png

Както можем да видим, пространствено-времевата диаграма на Минковски се базира на еквивалентното представяне на четирите пространствени измерения X, Y, Z и W=T, при което X, Y и Z са увити и по-малки, с ограничен радиус, а W=T е разтегнато и изправено (с безкраен или с почти безкраен радиус). При това представяне съчетанието между четирите измерения прилича на цилиндър, когато се анализират обекти, които са неподвижни един спрямо друг в пространството (тогава всичките се движат само по оста на времето W=T). Ако някой от обектите започне да се ускорява спрямо останалите - горната част на бъдещето на цилиндъра започва да се завърта, при неподвижно фиксирана долна част на миналото (миналото вече е отминало и не може да се променя). Горната част може да се завърта, вследствие на ускорението, до 180 градуса (до скоростта на светлината), докато изображението не стане добре познатите два конуса на миналото и бъдещето от диаграмата на Минковски. Така, с увеличението на скоростта (вследствие на ускорението) между обектите, евклидовата геометрия, докато са все още неподвижни един спрямо друг, започва да преминава във все по-изразена хиперболична неевклидова такава, с увеличаването на скоростта им един спрямо друг, докато не достигнат скоростта на светлината С.

-2a.png.77d1ff24a214947b376ef9554777e226.png -3a.png.cf5c695bce0f754cc171e68b1e8c1688.png -3aa.png.b0cdbc58fae0290215b60d18c9222a72.png -3ab.png.0ccaae719e22f057289f883fdd089fe8.png

Ако изберем произволна точка по оста CT от диаграмата на Кен (диаграма b) - същата точка ще бъде на същото място при диаграмата на Барби (диаграма d), когато Барби и Кен са неподвижни един спрямо друг, обаче ще се премества по хиперболичен кръг, заедно с промяната на осите на диаграмата на Барби спрямо диаграмата на Кен (и обратното), колкото Барби се движи по-бързо спрямо Кен (и обратното). Когато Барби и Кен са неподвижни един спрямо друг, радиусът на хиперболичния кръг (щрихован в синьо) ще съвпада с радиуса на обичаен кръг в евклидово пространство (щрихован във виолетово). Това е аналогично и на радиуса на диска на Поанкаре (картината на Ешер). Както можем да изберем произволна стойност по оста CT за радиус, така и радиусът на диска на Поанкаре също може да бъде с произволна стойност. Когато Барби и Кен започнат да се движат с все по-голяма скорост един спрямо друг - радиусът на евклидовия кръг се запазва еднакъв, но този на хиперболичния кръг започва да расте, докато не стане безкраен под ъгъл от 45 градуса. Хиперболичния кръг, по който се местят точки по осите на два обекта съобразно скоростта им на движение един спрямо друг, е аналогичен на периферията на диска на Поанкаре, която представя пространство с безкрайна протяжност. Този хиперболичен кръг (или сфера при диаграма с повече от две измерения) е наричан от Пенроуз пространство на скоростите.

**Станислав Янков** · Септември 11, 2023

При реалното представяне като три прави (пространствените) и едно увито (времевото) измерения - четвъртото времево измерение W=T може би представлява спирала.

**kipen2** · Септември 11, 2023

On 6.09.2023 г. at 21:58, scaner said:

Поанкаре е този, който е стигнал до формулите на СТО, видял е, че идеята за етера води до пълна негова ненаблюдаемост, и не са му стигнали сили да формулира простите принципи, до които го води изчислението - тези, които Айнщайн ползва. Като вижда обезсмислянето на етера, Поанкаре престава да работи в тази посока, това е последната му статия в това направление. А Айнщайн показва, че всичко е същото и без ненаблюдаеми същности. Което е много повече физика.

Той Младенов така и не му се е изяснило историята около пръкването на СТО. Като се е "гушнал с лошия Айнщайн" и това си е ... В какафонията около "обективна реалност" му споменах за "иронията с етера" и хипотезата "етер В", ама той почна да изпедантясва, че нямало "преференциална ОС" и "не ставало дума за светлинния етер".... а то точно в това е разковничето - че всичко е същото и без наблюдаем етер, но не и че не съществува. Просто, че е ненаблюдаем (което обаче няма физически смисъл), но и също така няма физически аргумент, за да се отрича съществуването му.

Ти поне обясни историята доста по-сбито и по-разбираемо!

......

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

При реалното представяне като три прави (пространствените) и едно увито (времевото) измерения - четвъртото времево измерение W=T може би представлява спирала.

Представлява "спирала" само в ОС на обект, чието движение е гравитационно обусловено около доста по-масивен обект (спрямо движещия се)... ето пример: Max Tegmark

Само че това е за класически обекти, а не за квантови... там още не е изнемерен аналог на гравитацията и определянето на посоката на "стрелата на времето" си е строго индивидуална за всяка частица не за друго, а защото я определяме спрямо ОС на изследователя. Виж хамилтоният в уравнението на Шрьодингер как е записан - "евентуално зависим от времето", но кое "време"?

"Уравнението на Шрьодингер е постулат в квантовата механика. То е частно диференциално уравнение от втори ред за еволюцията на вълновата функция:

$i\hbar {\frac {\partial }{\partial t}}\psi ({\vec {r}},t)\;=\;-{\frac {\hbar ^{2}}{2m}}\nabla ^{2}\psi ({\vec {r}},t)+V({\vec {r}},t)\psi ({\vec {r}},t)$

или съкратено:

$i\hbar {\frac {\partial \psi }{\partial t}}={\widehat {H}}(t)\psi \,,$

където ${\widehat {H}}(t)$ е (евентуално) зависещия от времето оператор на Хамилтон за дадената система. В случаите, когато потенциалът $V$ не зависи явно от времето, енергията на системата е интеграл на движението и вълновата функция може да се представи като произведение на осцилиращ член $\exp(-i{\frac {E}{\hbar }}t)$ (където $E$ е енергията на системата), който не зависи от координатите и временезависима координатна част ( $\psi ({\vec {r}})$ , която се намира като решение на т.нар. стационарно уравнение на Шрьодингер:

${\widehat {H}}\psi =E\psi$

или

$-{\frac {\hbar ^{2}}{2m}}\nabla ^{2}\psi ({\vec {r}})+(E-V({\vec {r}}))\psi ({\vec {r}})=0$

Уравнението на Шрьодингер представлява еволюцията на вълновата функция "

Ето това "Евентуално" е свързано с имагинерното число в $i\hbar {\frac {\partial \psi }{\partial t}}={\widehat {H}}(t)\psi \,,$ (уравнението на Шрьодингер). Затова и се смята енергията на плоска вълна, а не на сферична. Защото сферична вълна в 4Д изисква определяне и извън "времевия поток от събития" на наблюдателя.

Сума ти пъти ти ги намеквам тия неща, но твоя си работа е кога ще ги интегрираш в търсенията си....

Както и това...

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Ясно се вижда, че пространствено-времевите особености много лесно могат да се представят като четири пространствени измерения. Но състоянието на тези четири измерения (потокът на материята през тях) не се възприема по еднакъв начин.

че когато се фокусираш върху "възприемането", то може и да се подхлъзнеш в солипсизма. Защото апаратите за измерване "не възприемат", а измерват. Т.е. субективната представа за реалността може и да кореспондира с възможната за физически наблюдения реалност, но може и да е просто фантазия, която няма възможност да бъде експериментално проверена.... независимо колко наукоподобно звучи описанието й.

**Станислав Янков** · Септември 11, 2023

Преди 8 часа, kipen2 said:

Представлява "спирала" само в ОС на обект, чието движение е гравитационно обусловено около доста по-масивен обект (спрямо движещия се)... ето пример:

Само че това е за класически обекти, а не за квантови...

Както и това, че когато се фокусираш върху "възприемането", то може и да се подхлъзнеш в солипсизма. Защото апаратите за измерване "не възприемат", а измерват. Т.е. субективната представа за реалността може и да кореспондира с възможната за физически наблюдения реалност, но може и да е просто фантазия, която няма възможност да бъде експериментално проверена.... независимо колко наукоподобно звучи описанието й.

Имай предвид, че до момента аз не разглеждам нищо квантово, а само допълнителни тълкувания и детайли около макроскопичната пространствено-времева диаграма на Минковски и хиперболичната геометрия. Да, ако четвъртото, времевото измерение е увито до околопланков размер - квантовите детайли играят незаобиколима роля, но то би могло и да не е чак толкова малко (макар да е достатъчно малко, за да не можем да се придвижваме през него така, както го правим през трите обичайни пространствени измерения)...

Има два варианта да регистрираме времето като флипбук (смяна на "филмови кадри". Единият вариант е, четвъртото, времевото измерение да си обикаля в кръг (предполагаемо това става със скоростта на светлината). Макар то самото да се върти винаги по един и същи начин, при всяко следващо негово завъртане би следвало да имаме съвсем нова, уникална негова комбинация заедно с останалите три пространствени измерения (при всяко ново завъртане на времевото измерение, при всеки нов негов цикъл, купища неща в трите пространствени измерения са се изменили необратимо и всеки следващ път общата, съвкупна ситуация на всичките четири измерения е винаги различна, винаги уникална и неподражаема). Другият вариант е, четвъртото измерение да обикаля по спирала или още по-точно - триизмерната обичайна реалност да се движи по спирала през него.

Горното изображение е на Риманова повърхнина - спирална повърхност, проектирана перпендикулярно върху комплексна равнина. Обаче при различен подход това би могло да се разглежда и като две от обичайните три пространствени измерения, съчетани четвъртото пространствено/времево измерение и въртящи се спираловидно (третото измерение е игнорирано и заменено с четвъртата, времевата ос нагоре, но лесно можем да си даваме сметка, че реално става дума не за двумерно, а за тримерното пространство, плюс четвъртото времево измерение нагоре, което замества третото измерение). Ключовият момент тук е, че благодарение на наличието на четвъртото измерение W=T, тук става дума за формиране на спиралност не в пространството на трите обичайни измерения, а в допълнително пространство, формирано от комбинацията на четвъртото с трите измерения. Предимството на спиралното представяне е, че то ясно демонстрира невъзможността за повторение на точно една и съща комбинация между четирите измерения повече от веднъж.

Отделно, няма никаква пречка четирите измерения да са в различно състояние едно спрямо друго, включително и увитото до нищожен размер четвърто измерение, точно както няма никаква пречка дължината по посока на движението да намалява с увеличаването на скоростта на наблюдаваното тяло спрямо наблюдателя, без да се променят размерностите при широчината и височината по посока на движението. Например при ускорение (специално подчертавам - УСКОРЕНИЕ), пространството по оста Х се огъва в допълнително пространство извън Х, Y и Z, формирано чрез четвъртото пространствено измерение W=T и тази хиперболична деформация на Х се представя в пространствено-времевата диаграма на Минковски чрез изместването на оста Х` на подвижния обект спрямо неподвижния наблюдател и неговата оригинална ос Х (виолетовата стрелка между Х и Х` на долното изображение).

-3ac.png.903e18b38f3c0e290387fecb86b3cc3a.png

Друго показателно нещо, на което си струва да обърнем по-специално внимание е наличието на показател, който изцяло наподобява хиперболична крива и във връзка с гравитацията:

5.png.f70064f4669312b206cf6c43ac1682cb.png

При гравитацията това хиперболично подобие представя по-различни неща отколкото при диаграмата на Минковски, но е поредното свидетелство, че в крайна сметка в основата иде реч все за едно и също нещо - различни форми на съотношения между четири пространствени измерения. А каква по-директна препратка към подобно подозрение от това, че матрицата на метричния тензор разчита на точно такива 10 показателя, които точно и ясно описват четири пространствени измерения?!

3.jpeg.381a1a34d89d4e1af49feba7f5bdabd1.jpeg 4.jpeg.a91b1f759bf297fdba68e4b488da434f.jpeg

6.jpeg.f1fd55817c0085e6127ed5000151761d.jpeg 7.jpeg.b19cf7b94575533eb496e6f68b248802.jpeg

Редактирано Септември 11, 2023 от Станислав Янков

**gmladenov** · Септември 11, 2023

Преди 12 минути, Станислав Янков said:

... времевото измерение да си обикаля в кръг ...

Не-научна фантастика с елементи на псевдо-разсъждения.

**Станислав Янков** · Септември 11, 2023

Преди 15 минути, gmladenov said:

Не-научна фантастика с елементи на псевдо-разсъждения.

Защо? Дай някакви логични детайли? Ето ти за Х (посоката на движение):

3D1a.png.f47fd86e78c608aaf6c90468709a1af8.png

Пространството X+Y+Z (нашето пространство) е едно нещо, а пространството X+W(T) е друго, съвсем различно нещо, отделно, допълнително пространство ИЗВЪН пространството на X+Y+Z. При ускорение на обект спрямо неподвижен наблюдател, координатата Х на обекта се огъва допълнителното пространство Х+W, но ние не отчитаме това и смятаме Х за обичайната права, черна линия. Обаче това огъване по Х+W не ни оставя в блажено невежество, защото заради него в нашето обичайно пространство X+Y+Z ускоряващият обект започва да губи своята дължина по посока на движението, а когато започне да наближава скоростта на светлината С - тогава му се налага да преодолее безкрайната дължина на огънатото в Х+W измерение Х, за което му е необходима безкрайна енергия (в покой Х си е с правата, черна безкрайност, докато при доближаване до скоростта на светлината С трябва да преодолее виолетовата безкрайност на огънатото си състояние в Х+W).

**kipen2** · Септември 12, 2023

Преди 16 часа, Станислав Янков said:

Имай предвид, че до момента аз не разглеждам нищо квантово, а само допълнителни тълкувания и детайли около макроскопичната пространствено-времева диаграма на Минковски и хиперболичната геометрия.

Не разбираш ясно за какво става въпрос...

Преди 16 часа, Станислав Янков said:

Има два варианта да регистрираме времето като флипбук (смяна на "филмови кадри". Единият вариант е, четвъртото, времевото измерение да си обикаля в кръг (предполагаемо това става със скоростта на светлината). Макар то самото да се върти винаги по един и същи начин, при всяко следващо негово завъртане би следвало да имаме съвсем нова, уникална негова комбинация заедно с останалите три пространствени измерения (при всяко ново завъртане на времевото измерение, при всеки нов негов цикъл, купища неща в трите пространствени измерения са се изменили необратимо и всеки следващ път общата, съвкупна ситуация на всичките четири измерения е винаги различна, винаги уникална и неподражаема). Другият вариант е, четвъртото измерение да обикаля по спирала или още по-точно - триизмерната обичайна реалност да се движи по спирала през него.

При "първият вариант" се разглежда поведение на елементарна частица в нейната си ОС. В завъртяното в кръг четвърто измерение са циклите за делта t, за които ел.частицата се проявява в даден 3Д периметър. За този подход на описване се използва Хилбертово пространство.

При "Другият(втория) вариант" това явление е разположено вече по оста на времето в четиримерно математическо пространство. Т.е. вече имаш "стрела на времето" с някаква посока от минало към бъдещо събитие спрямо изследователя. (от скицата на Римановата повърхност лесно се вижда как описаното поведение на частица в кръговото Хилбертово пространство се разтегля по оста на времето)

И двата варианта се използват в КМ, а ти можеш да си смяташ че "не разглеждаш нищо квантово"...

Редактирано Септември 12, 2023 от kipen2

**Станислав Янков** · Септември 12, 2023

Преди 1 час, kipen2 said:

И двата варианта се използват в КМ, а ти можеш да си смяташ че "не разглеждаш нищо квантово"...

Това, че се използват в КМ не значи, че аз не мога да ги прилагам на макрониво.

Вход

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Шпага

Шпага

scaner

Posted Images

Твърдението, че 99.99% от атомите е празно пространство, е грешно

Напиши мнение

Подкрепете ни

Теми

Последно разглеждащи 1 Потребител

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!