Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[kipen2]

Преди 14 часа, scaner said:

Преди 15 часа, kipen2 said:

А ти, преди да отговориш с "нещо като "чшлякс", обърна ли внимание, че питам за звука на пляскаща ръка, а не на махаща?!?

Значи съм отговорил точно на това питане. Озвучи това което ти давам, и ми кажи на какво "махане" ти прилича

Ако не знаеш, ти го съобщавам - уважавам те като събеседник! 

Именно по тази причина, но и в комбинация със "завоя" ти към излишната настоятелност, последвала "орязаното ти цитиране", ще обобщя:

"Можем ли да кажем нещо, без да го казваме?" е като "звукът от ръкопляскаща ръка".

И в двата коана се съдържа елемент на  "парадоксалната логика", изразен от описано следствие и отрацание на причината за това следствие.

В първото се постулира умението  "да кажеш", но има отрицание на причината да можеш "да кажеш", а именно способността "да кажеш"(каквото и да е).

А във второто се постулира "ръкопляскаща ръка", при положение, че при този начин - "ръка" в ед.число, се отрича наличието на втората ръка от двойката ръце, които ръкопляскат.

Ето това е моментът от комуникацията ни в последните 7-8 поста,  сред който  описването на същата може да се даде с функция, съдържаща бифуркация  

...за разлика от нас двамата, като чета гледам, че други са зациклили също в коани - тамън в коана за времето и пространството - "В гората пада дърво и няма свидетели. Паднало ли е дървото?"...

...те няма да могат да излезнат от безсмисления им спор с разбиране, защото всеки си държи на "тезата", а и двете не са изградени качествено, защото се базират на метафизични  твърдения, които не могат да се докажат...

Редактирано Октомври 24, 2023 от kipen2

[kipen2]

Преди 9 часа, Станислав Янков said:

Преди 19 часа, kipen2 said:

Не разбрах - даваш ми безплатна индулгенция, опрощаваща фактът, че не съм писал по темата ли? А това ти право съгласувано ли е и важи ли индулгенцията ти и пред админа?! 

Отделно - няма какво да слагаш допълнително за измеренията. "Измеренията" са данните от измерванията, отчетите за даден показател по координатните оси на предварително избрана координатна система.

Ако показателите, които измерваме, са за местоположението на обект в пространството в даден момент от време - използваме конвенционално декартова коорд.с-ма. В класическата физика данните от отчетите за местоположението на обект в пространството се нанасят по х,y,z  и независим от ОС отчет за време, само като стойност. А в теорията на относителността, отчетът за време не е независим от ИОС, в която се измерват характеристиките на движението на обекта.

Expand  

Никой не е виновен, че не разбираш от майтап. 

Първият ми, хумористичният абзац, от поста ми съм го отделил и за това съм написал "отделно". Или аз разбирам от майтапа ти и се включвам синхронно за момент ИЛИ ти не разбираш от моя

 

П.П. "Съществува" и "Не съществува" е доста разтегливо....

Редактирано Октомври 24, 2023 от kipen2

[gmladenov]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Времето не е реално съществуващо според теб, но без време няма как да опишем смислено реалността.

Точно това ми е тезата. Чети преди да отговаряш.

 

Цитирай

Когато нещо не съществува реално - то няма никаква роля в реалността и спокойно можем и без него.

Тук се разминаваме.

Времето не съществува реално ... но ние имаме нужда да си го измислим, защото без него няма как
да опишем реалността по смислен за нас начин.

Ние виждаме с очите си, че космическите тела непрекъснато се движат и променят и по тази причина
въвеждаме време, за да може да опишем тяхното моментно състояние. Всяко описание на реалността
в същност е описание на някакво моментно състояние, така че ни трябва време, за да хванем/опишем
това състояние. Без време не се знае какво точно описваме.

Това не означава, обаче, че времето е реално съществуващо. Тук е тънкият момент.

[Станислав Янков]

Преди 53 минути, gmladenov said:

Тук се разминаваме.

Времето не съществува реално ... но ние имаме нужда да си го измислим, защото без него няма как
да опишем реалността по смислен за нас начин.

Ние виждаме с очите си, че космическите тела непрекъснато се движат и променят и по тази причина
въвеждаме време, за да може да опишем тяхното моментно състояние. Всяко описание на реалността
в същност е описание на някакво моментно състояние, така че ни трябва време, за да хванем/опишем
това състояние. Без време не се знае какво точно описваме.

Това не означава, обаче, че времето е реално съществуващо. Тук е тънкият момент.

Нямаме никаква нужда да си измисляме нищо - когато сме били маймуни, сме си живели десетки и стотици хиляди години и без време. Животните днес, както и дърветата и всичко останало, различно от човека, продължават да си живеят без време и днес.

Ние виждаме с очите си, че една кола се движи по улицата и променя местоположението си и по тази причина въвеждаме пространствени координати. "Ние виждаме с очите си, че космическите тела непрекъснато се движат и променят и по тази причина въвеждаме време..." И? Къде тук е разликата като цяло (не в детайлите - в детайл нито една от координатите на измеренията не съвпада с останалите, защото всичките са перпендикулярни една на друга, включително и времевата координата е перпендикулярна на пространствената в диаграмите на Минковски)?

Редактирано Октомври 24, 2023 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 11 часа, gmladenov said:

Виж пространството е друга работа. То си съществува и без ние да го описваме.

Някакво доказателство за това? Или трябва да го приемем на вяра

Преди 11 часа, gmladenov said:

Тема за размисъл:
Кое е това нещо, което е реално съществуващо във времевото измерение?

Материята. Тя е единственото нещо, което пасва на термина "реално съществуващо" във всякакъв смисъл.

Материята притежава протяжност - от там нейната характеристика "пространство". Материята се променя - от там нейната характеристика "време". Пространството има същото "реално съществуване" както и времето, защото са характеристики на една и съща реално съществуваща същност.

А "измеренията" са степени на свобода, чрез които се описва съществуването и поведението на  материята.

[scaner]

Преди 2 часа, kipen2 said:

"Можем ли да кажем нещо, без да го казваме?" е като "звукът от ръкопляскаща ръка".

Под "може ли да кажем нещо без да го казваме" имах пред вид без да го изразяваме изобщо. Не става за коани.

[Шпага]

Преди 13 минути, scaner said:

 

Цитирай

 

gmladenov said:

Кое е това нещо, което е реално съществуващо във времевото измерение?

 

 

Материята. Тя е единственото нещо, което пасва на термина "реално съществуващо" във всякакъв смисъл.

Материята притежава протяжност - от там нейната характеристика "пространство". Материята се променя - от там нейната характеристика "време".

Тоест, материята е реално съществуваща ВЪВ времевото измерение, което пък е нейна характеристика Някак неубедително ми се струва. Все едно да кажем "Крокодилът е реално съществуващ в неговата си кожа."

[scaner]

Преди 15 минути, Шпага said:

Тоест, материята е реално съществуваща ВЪВ времевото измерение, което пък е нейна характеристика Някак неубедително ми се струва. Все едно да кажем "Крокодилът е реално съществуващ в неговата си кожа."

Повечко знания по диалектика трябват на тоя форум Тогава ще се разбираме добре и няма да спорим за глупости.

[Втори след княза]

Щом опряхте до коани, ето и една притча

Кьоравата кобила има проблем с установяване едновременността на събития. Тя чува отляво и отдясно едновременно вой на вълци, може да определи посоката им, но не и разстоянието до тях. Не става като мери затихване, защото не знае силата на началния вой. Кьоравата кобила има жизнено важна потребност да въведе още едно сетиво, което да мери разстояния. Тя отива при Невероятния д-р Пол и той я изцерява. Щастлива, тя въвежда още едно измерение: със скоростта на светлината може да определи колко далеч е вълкът от ляво и колко далеч този от дясно, а съответно с изчисления да коригира началното време на единия източник, защото скоростта на звука е еднаква. Щастлива, тя се отблагодарява на Невероятния д-р Пол с коментар в тема Въвеждането на допълнителни измерения.

Редактирано Октомври 24, 2023 от Втори след княза

[Шпага]

Преди 7 минути, Втори след княза said:

Щом опряхте до коани, ето и една притча

Кьоравата кобила има проблем с установяване едновременността на събития. Тя чува отляво и отдясно едновременно вой на вълци, може да определи посоката им, но не и разстоянието до тях. Не става като мери затихване, защото не знае силата на началния вой. Кьоравата кобила има жизнено важна потребност да въведе още едно сетиво, което да мери разстояния. Тя отива при Невероятния д-р Пол и той я изцерява. Щастлива, тя въвежда още едно измерение: със скоростта на светлината може да определи колко далеч е вълкът от ляво и колко далеч този от дясно, а съответно с изчисления да коригира началното време на единия източник, защото скоростта на звука е еднаква. Щастлива, тя се отблагодарява на Невероятния д-р Пол с коментар в тема Въвеждането на допълнителни измерения.

Явно вълците в тази история са били доста добродушни /или сити/ - щом са оставили кьоравата кобила да отиде за лечение при Невероятния д-р Пол. Хвала на такива вълци-добряци

[Шпага]

Преди 30 минути, scaner said:

Повечко знания по диалектика трябват на тоя форум Тогава ще се разбираме добре и няма да спорим за глупости.

Казваш, че материята е реално съществуваща в своята характеристика. Това някакъв висш пилотаж по диалектика ли е?

[kipen2]

Преди 20 минути, Шпага said:

Тоест, материята е реално съществуваща ВЪВ времевото измерение, което пък е нейна характеристика 

Спрямо кой се въвежда съществуването е разковничето.  ....Младенов не приема съществуване извън видимото му в пространството, а Станислав - тамън напанагон.... 

"Времевото измерение" не е характеристика на материята, но пък явно побира някакви неща, щом може да има "ВЪВ" - при тези противоречиви твърдения - значи е субективна приумица с неизяснено значение...

Нямаше как да не се стигне и до основните теми на метафизичните спорове между материализма и идеализма...   та и до притчи....от идеално поставилите се като втори...

Преди 28 минути, Втори след княза said:

Тя отива при Невероятния д-р Пол и той я изцерява.

В българският фолклор "Невероятният д-р Пол" се нарича "Неволята"... съществуването й може да бъде трансцедентно, извън времето и пространството, но влияе ВЪВ времето и пространството. 

[kipen2]

Преди 1 час, scaner said:

Преди 4 часа, kipen2 said:

"Можем ли да кажем нещо, без да го казваме?" е като "звукът от ръкопляскаща ръка".

Под "може ли да кажем нещо без да го казваме" имах пред вид без да го изразяваме изобщо. Не става за коани.

Добре! Съгласих се с първото ти изречение и приключвам коментарите си по казуса.  ..... Второто е твоя непълна интерпретация на това, за какво може да послужи написаното от теб. Не подценявай писменото ти слово , не си сам във вселената

[Втори след княза]

Преди 3 минути, kipen2 said:

В българският фолклор "Невероятният д-р Пол" се нарича "Неволята"... съществуването й може да бъде трансцедентно, извън времето и пространството, но влияе ВЪВ времето и пространството. 

Подтекстът се отнася за това, че ограниченията на Кьоравата кобила да определя едновременност/неедновременност на събития са решими, в случая чрез откриване на сигнал с по- висока скорост.

[kipen2]

Те тамън заради "ограниченията" викаме Неволята....

[Втори след княза]

Преди 14 минути, kipen2 said:

Те тамън заради "ограниченията" викаме Неволята....

В някакъв смисъл съм съгласен. Проблемът с едновременността на събития в космоса май се решава с триангулация на точката, която излъчва от две места на земната орбита. (като Кьоравата кобила) Определяме мястото, съответно разстоянието. При константна скорост на светлината, можем да кажем кое събитие е по- рано (по- близко) при едновременно постъпване. При ядрени събития, Неволята да ни учи. 

Редактирано Октомври 24, 2023 от Втори след княза

[scaner]

Преди 5 минути, Шпага said:

Казваш, че материята е реално съществуваща в своята характеристика. Това някакъв висш пилотаж по диалектика ли е?

Не. Това е опростяване за масите

Като се каже, че материята съществува в пространството и времето, се разбира, че се проявява  чрез тези си характеристики.

Тук трябва да се чете, за да се разберат основните положения. Ние описваме света чрез модели. Диалектиката е характеристика на модела, и трябва да се познават основните положения и взаимовръзки в този модел. Особено когато се опре до базовите характеристики на материята, там определенията на понятията стават нееднозначни. Например движението се определя чрез промяната, а промяната се определя чрез движението, в различни ситуации едното е с предимство пред другото. Няма строго определено "дъно" на дефиниционната поредица, да тръгнеш от някакво начало примерно. Не е просто. И тази нееднозначност има своята следа и във въпросът който задаваш. Диалектиката описва единството на нещата (например единството на движение и покой, най-прост пример), и като изучаваш това единство, ще се ориентираш кое какво е.

НО, в тази област домислиците не се котират. Това как някой чувства понятията за материя, пространство, време, си е лично негов проблем - трябва да се ползва общият език,  с който моделът работи. А този общ език не пада от небето, и е много слабо свързан с това което се е изучавало в началното училище. Там представите са давани за хора, дето ще ходят да обслужват колата или тъкачният стан , не им е трябвало повече. Но който се интересува, не трябва да се ограничава само с това.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Шпага said:

Тоест, материята е реално съществуваща ВЪВ времевото измерение, което пък е нейна характеристика Някак неубедително ми се струва. Все едно да кажем "Крокодилът е реално съществуващ в неговата си кожа."

Материята и нейните свойства определят всички особености на проявлението, включително и особеностите като четири координати на измерения (пространство-времето) или колкото са там в действителност (по-малко или повече). Но какво се случва, ако задълбаем малко повече в детайл? Нашите ръце, крака, торс, части от главата (очи, език), дори самата глава се движат отвреме-навреме спрямо нашата координатна система в покой (остаряват по-бавно, часовниците им се въртят по-бавно), следователно нашата лична координатна система в покой, която е винаги, перманентно налична, представлява част от някакъв специфичен мозъчен процес. Естествено, това е и универсално, фундаментално свойство на тази Вселена, чрез което стават възможни подсветлинните скорости, масата и стрелата на времето, но в нашия биологичен организъм то се “помещава” като някакъв мозъчен процес.

Редактирано Октомври 24, 2023 от Станислав Янков

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

Казваш, че материята е реално съществуваща в своята характеристика. Това някакъв висш пилотаж по диалектика ли е?

Нали реалното съществуване го определяме с взаимодействия, т. е. - диалектика отвсякъде. И, материята съществува в пространството и времето - това "виждаме". За по-точно - в пространство-времето... Та ... времето:

Когато бяхме млади - не ни беше времето.

Когато поостаряхме - не ни стигаше времето.

Когато остаряхме - времето ни е минало.

Извод: Да се време навреме!

...

[Малоум 2]

Преди 45 минути, Втори след княза said:

В някакъв смисъл съм съгласен. Проблемът с едновременността на събития в космоса май се решава с триангулация на точката, която излъчва от две места на земната орбита. (като Кьоравата кобила) Определяме мястото, съответно разстоянието. При константна скорост на светлината, можем да кажем кое събитие е по- рано (по- близко) при едновременно постъпване. При ядрени събития, Неволята да ни учи. 

Така е, но на практика е различно от на теория.

Теоретично Буридановото магаре умира от ... глад...

На практика - няма реално равноправни избори (при мен е лесно, щото частиците се образуват непрестанно и са все "нови" и никога не се знае какво се е променило, но ... фактически всичко се променя)

...

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, kipen2 said:

Спрямо кой се въвежда съществуването е разковничето.  ....Младенов не приема съществуване извън видимото му в пространството, а Станислав - тамън напанагон....

Аз вече съм споменавал по-рано, че съм склонен да отрека реалното съществуване на всичките четири измерения, барабар с материята, на която са характеристика. Всичко да е просто колективна мисъл-форма, изграждана от колективното въображение. Естествено - не бързам да застъпвам тази представа като факт, преди да съм намерил безусловно доказателство в нейна подкрепа, но се получава много интересна взаимо-зависимост в това, че ние заключаваме по купища външни признаци, че съзнанието се помещава в мозъка, обаче цялата картина на вселената и всички чувства, които изживяваме, са въображаем продукт на същия този мозък, включително и неговите “биологични форма и естество”…

Иначе, връзките между времето и пространството са прекалено подобни, направо идентични с връзките между самите пространствени измерения помежду им и “условно” време може да се обясни и като различно (“малко”, за разлика от останалите “големи”) пространствено измерение.

Редактирано Октомври 24, 2023 от Станислав Янков

[kipen2]

Офф, явно и на мен още във вторник ме измори седмицата, та ще нацвъкам още нещо в темата. Пък и ми харесва похвата за комуникиране с притчи, даже повече - с приказки..... - явно мързелът води към рефлексии от детството... Та моята приказко-притча е свързана с това:

Преди 4 часа, Втори след княза said:

чрез откриване на сигнал с по- висока скорост.

....

Не просто сигнал, и не просто с някаква скорост, установиха Пухокилимите - малките същества в Света на Пухкавия, дебел Килим (да ме прощава за изплагиатстването Тери Пратчет). Установиха силата на Светът да се променя. Бързината, с която се променяше светът я кръстиха "скорост", а пък тази "скорост", която не виждаха, я кръстиха "време".

Но преди да установят тази характеристика на Света, бяха установили че всичко, което можеха да пипнат и видят с очите си, извън тях, в Светът е изградено от нещо - което наричаха Материя. А пък всичко останало, което не беше изградено от Материята, наричаха Съзнание.

И така, докато светът се променяше с неговата си бързина, някои от Пухокилимите започнаха да спорят с други кое е първо. Спорът толкова се разгорещи, че тези, които не спореха, а търсеха консенсус и предлагаха и двете, и които наричаха "дуалисти", вече не им се чуваше гласът. Така се оформи и стана водещ спорът между  "монистите". Едните спореха,че съществува само Материя и ги нарекоха "материалисти", а пък лобито на опонентите им спореха, че съществува само Съзнание. Тях ги нарекоха "идеалисти". Едните гледаха само извън тях, а другите само ВЪВ тях си.

Проблемът беше, че животът им и в частност поддържането на телата им, и на двете групи и на техните деца, изискваше да обработват Материята, за да подисгурят нуждата си от храна. Така познанието за поведението на Материята стана по-ценно за по-голямата част от Пухокилимите от познанието за поведението на Съзнанието.

"Идеалистите" от Пухокилимите, за да си поддържат и предават познанието си направиха окултни школи, но пък поради невъзможността да се установят единни критерии между школите - те започнаха да се роят. Школите при "материалистите" също започнаха да се роят, но в доста по-малки количества, точно заради ясните критерии. Там останаха и "монисти", все още възприемащи парадигмата на "материалистическия монизъм", които продължаваха да твърдят, че има само Материя. Сред тези имаше и школа от наричаните като "редукционисти", които се превърнаха в "епифеноменалисти", когато започнаха да твърдят, че Съзнанието е просто страничен ефект от промяната на Материята. В други материалистически школи пък, започна да се чува гласът на "дуалистите" и така се появи и "диалектичният материализъм". Влиянието на "дуализмът" се засили сред материалистите и вече не игнорираха същността на Съзнанието. Но пък не можеше и да става въпрос за парадигмата на опонентите и за това въведоха евфемизма Информация.

Та след като Пухокилимите с дейното участие на тези от школата на "материалистите" установиха Предела, също така установиха, че независимо от сетивата им и тяхната ограниченост, могат да изобретят уреди, с които да повишат способностите им да възприемат по-детайлно промяната на Света.

За тяхно удивление, се оказа, че дори и с новите им изобретения, скоростта на промяната, пак си има Предел. И този Предел на промяната на Света го имаше и в двете неща, за които имаха вродена способност да разпознават и които бяха започнали да ползват всички, за да опишат Света извън тях . Първото нещо го бяха кръстили "пространство", чрез което именуваха тази част от Света, която е между техните тела. А пък, за да си споделят къде се намира нещо В "пространството" използваха три въображаеми линии, взаимноперпендикулярни, които наричаха "Декартова координатна система", наречена на името на един стар и умен Пухокилим. А второто нещо, беше установената вече бързина на промяна на Материята в Света, наречена "време", за което в ежедневието ползваха части от смяната на деня и нощта, или по-бавни промени на Света.

Имаше сред Пухокилимите такива, които бяха изпреварили случващите се събития в ума си и бяха пресметнали, че стойност, същата като Предела, я има в една друга Сила в Света на Пухкавия, дебел Килим. Бяха сметнали колко бръзо се придвижва най-бързото установено нещо, от което е изградена Материята, и което наричаха светлинен лъч.

Обаче сметките им описваха неща, които се случват в ума им. И в този им ум, като всеки Пухокилим, имаха една друга сила - да си изграждат, различни от тези които виждаха, образи на Света, която наричаха поради това ВЪ-обра-жение, по-краткото на "въвеждане на образ по желание". В този идеален свят, в който бяха смятали, един от тях беше пресметнал скоростта на най-бързата материя като за да я определи беше използвал бързината, с която се променя местоположението й в пространството на този свят, но за бързината на промяната на този идеален свят, за "време"-то беше използвал стойност, която е различна от бързината на промяната на Света на Пухкавия, дебел Килим в действителност. Използваната от пухокилимът, наречен Максуел, величина беше променлива, и можеше да се ползва за идеално описание на Света, извън действителното "време" на Света. Всъщност, когато в уравненията му променливата за "време" и се сложеше стойността за "време" от действителния свят се получаваше много точно описание на поведението на най-бързата проява на Материята в Света. Но пък излизаше, че тази скорост на придвижване в "пространството" на светлинния лъч е една и съща, независимо кой Пухокилим я гледа. Така установиха една постоянна характеристика на светлинния лъч, която нарекоха "Принцип на постоянството на скоростта на светлината". Да, ама един друг Пухокилим, когото наричаха Галилей, преди Максуел беше установил, че когато Пухокилим гледа Света има разлика от къде в Света гледа Света. И тази постоянна разлика нарекоха "Принцип на относителността". Така, сред живеещите по и след "времето", в което живееше Максуел, Пухокилими, сред по-умни от останалите започна трескаво търсене как де се съвместят тези два принципа. И не само това, ами и по това "време", във водещата тогава школа на "материалистите монисти" се предполагало, че светлинният лъч се движи в някаква среда, че "пространството" е изпълнено с невидима Материя, наречена Етер, която сама по себе си е подвижна, както видимата част от Материята и би трябвало да повлича светлинния лъч. Да обаче провели експериментален опит, който потвърдил "Принципът на постоянството на скоростта на светлината". И ха сега де?!? Останала си задачката как е възможно да важат и двата Принципа. 

Така сред Пухокилимите се зараждала идеята, че трябва някаква промяна в Съзнанието. Или както казал един от тях, за който ще стане дума по-нататък - "Не можем да решим проблемите с начина на мислене, черз които сме достигнали до самите проблеми".

По това време имало и други Пухокилими, наречени Риман, та и Лобачевски, които в своята работа по математика, установили не само, че може да се работи с "безкрайност", ами и че въображаемите линии в "Декартовата координатна система" в идеалният свят на математиката може да са огънати. Те успели да си представят вариант на Света, в който извън познатото на всички "пространство", движението на неща в което мерели с три параметъра, има и още "пространство". В него пък се побирало тогавашният им вътрешен образ за "пространство" в ума, наречен Представа, защото образът е в ума, преди да го види, който и да е друг Пухокилим. А пък в новата представа за "пространство" се побирала старата, защото последната можела да се огъва там. Така в Съзнанието се зародила представата за по-голямото "пространство". А пък до този момент, за измерване на проявената Материя в "пространство" ползвали 3 параметъра и за това старото "пространство" го наричали "3 измерно пространство". Това диктувало, че в новото "пространство" трябва да се мери с повече параметри и така като се добавел като за начало поне един допълнителен се получавало "4 измерно пространство". И най-удачният параметър за нов, 4-ти бил бързината, с която се променя Света, "времето".   

Между другото, трескавото търсене на решението на задачката за двата Принципа продължавало и в контекста на новото "пространство". Дори един Пухокилим, наречен Поанкаре, установил че Етерът може и да е неподвижен спрямо всеки Пухокилим, ама пък така ставал недостижим. А пък друг, наречен Лоренц, установил че ако Пухокилим разлежда Света от различни места и се движи в Етера на Света и спрямо друг Пухокилим, между показанията за дадено събитие на координатните им системи има връзка. Даже формулите, с които се пресмята тази връзка именували в негова чест на Лоренцови трансфорации.  

По това време работел и друг Пухокилим, за който вече се спомена, че ще стане дума. Него го наричали Айнщайн. Та този ми ти Пухокилим, хем се съобразил, че Етерът е недостижим, хем и го задал по друг начин, съобразявайки се с Принципът на относителността. А пък според последното, записът на нещата, които се случват винаги по един и същ начин и което написано Пухокилимите наричали Закон, би трябвало да се проявява, както и да гледаш нещата в Света. И така се получавало, че ако нещо се случи в Света на Пухкавия, дебел Килим, то ще си има и точно определено място в новото "4 измерно пространство". Само че в цялата тази Представа трябва да бъде спазен и Принципът на постоянството на скоростта на светлината. Представял си Айнщайн "4 измерното пространство" като "твърда сфера", изпълнена с точно определени от закона за движението точки, ознаменуващи движението но светлинен лъч. Така установил, че същата "твърда сфера от точки" трябва да се "свива", ако я гледа Пухокилим, който се движи спрямо друг Пухокилим, който е неподвижен. Даже извел като уравнения тези си представи и се получило същото, което сметнал и извел Лоренц по това "време". Само, че разликата между неговата представа и тази на Лоренц била в контекста. От уравненията Айнщайн, в негово предложената представа нямало нужда от въвеждане на Етер. И така неговите записи на уравненията, обединени в научна теория били предпочетени и започнали да правят опити, чрез които да потвърдят теорията му, която шеговито заради обединяването на Принципа на относителността с този за светлината нарекли "относителната теория".

И след доста потвърждаващи теорията на Айнщайн опити, наблюдения и съпоставяне с предсказанията, направени чрез теорията му, се оказало, че Моделът с "4измерното пространство-време" описва по-добре Светът от моделът с "3 измерното пространство" и "време". Така Неволята помогнала на Съзнанието да придобие по-точна представа за Света.

Редактирано Октомври 24, 2023 от kipen2

[Станислав Янков]

След като се наложи такъв тренд - и аз ще драсна тук една приказка (моята ще е по-кратичка)! Имало едно време едно зло, гадно момче. Нека да го наречем малкия Путлерчо. Веднъж майката на Путлерчо решила да го разнообрази малко от постоянните му занимания с бойни изкуства и с побоища със съучениците му и направила едно голямо, красиво, много симетрично топче от пластилин - перфектна триизмерна сфера. Когато Путлерчо се прибрал у дома, отново с разкървен нос след поредния бой, майка му му казала, че има изненада за него и го завела до масата в кухнята, където стояло старателно направеното, много симетрично и красиво пластилиново топче. Путлерчо, който очаквал някакъв нож или пък бокс, направо побеснял, когато видял пластилиновото топче. Развикал се, в първичен бяс, какви са тези глупости, с които го занимава майка му и с всички сили ударил с разтворената си длан топчето. От силния удар триизмерното пластилиново топче се разплескало и целия му размер от височината му се смачкал до много много тънък диск, а загубената височина увеличила дължината и широчината на смазания диск няколко пъти.

След сравнително кратко време обаче, Путлерчо с голямо притеснение установил, че нещо не е наред! Изведнъж не само топчето, но и всичко останало започнало да му се вижда сплескано и плоско! Всъщност, реално той въобще не успял да уцели топчето в яда си, ами вместо това бясното състояние, в което изпаднал, довело до увреждане на зрението и усещанията му, като така страхотното и много симетрично триизмерно топче, заедно с всичко останало, започнало да му изглежда като огромна двуизмерна шайба, разплескана върху също толкова плоската маса в кухнята. Това, което Путлерчо не знаел било, че целия му свят всъщност бил четириизмерна хиперсфера, чието четвърто измерение някой брутално бил размазал до невъобразимо плоски и тънки отрязъци време, а "загубените" по този начин размери по четвъртото измерение се "пренесли" като ОГРОМНИ три обичайни измерения...

Редактирано Октомври 24, 2023 от Станислав Янков

[gmladenov]

Още размисли по темата за нереалното време.

Да вземем за пример киното и филмите. На техническо ниво, филмите са подредени поредици
от кадри. Стандартът във филмовата индустрия е 24 кадъра в секунда, което означава, че една
типична документалка с дължина 1 час е съставена от (24*60*60) = 86400 кадъра.

Значи всичката информация от документалката се съдържа в тези 86400 кадъра.

Човешките възприятия са такива, че ние можем да възприемем информацията от документалката
единствено ако видим тези 86400 кадъра последователно със скорост 24 кадъра в секунда (или
да кажем 50-75 кадъра в секунда). Но ако ни прожектират документалката със скорост от 240+
кадъра в секунда, повечето от нас (ако не всички) нямат да хванат нищо от съдържанието на
документалката.

Още по-интересно е да се отбележи, че ако ни прожектират документалката с идеално разбъркани
кадри, то повечето от нас (ако не всички) нямат да хванат абсолютно нищо, дори ако ни прожектират
документалката с 1 кадър в секунда.

Значи въпреки че сме видяли цялото съдържание на документалката, ние нищо (или почти нищо)
няма да прихванем - поради факта, че кадрите са толкова разбъркани, че нищо не се разбира.

Този пример илюстрира как работи нашият мозък. Дори да имаме пълната информация за дадена
случка/история, тази информация не ни върши работа ... освен ако информацията не е подадена в
правилната последователност. И под "правилна последователност" тук се има предвид най-вече
хронологичен ред - било то прав или обратен.

Дори в обратен ред да ни подадат информацията, ние все ще се оправим някак си и поне частично
ще навържем историята. Но ако ни прожектират 86400 идеално разбъркани кадъра на дадена
документалка, повечето от нас въобще няма да навържат представената история.

Какво показва всичко това?

Ние хората не сме способни да възприемаме информация, ако тя не е подредена във времето.
Горният пример с документалката е красноречив: дори да имаме всичките 86400 кадъра на
документалкта, те не ни вършат работа, ако не са подредени хронологично.

Само че това е наш личен проблем. На теория няма причина някоя по-еволюирала от нас раса да
е способна да възприеме документалката, дори всичките 86400 кадъра да са разбъркани. Това е
въпрос единствено на способности; нищо не изключва възможноста да съществуват извънземни,
които са способни да навържат цялата история от разбърканите кадри.

Изводът е, ние хората сме тези, които имаме нужда от време. Времето ни трябва, за да можем
да се ориентираме в света и да възприемаме събития и промени. Без време, ние се объркваме 
и не можем да възприемем промените в света.

"Стрелата на времето" в същност е илюзия. Такава стрела няма. Има стрела на възприятието,
която ни подлъгва, че времето е реално. Не случайно казваме, че възприятието е реалност.

[kipen2]

Та да питам - ще си коментираме ли приказките или просто да си похваля моята пред вашите?!? 

Редактирано Октомври 24, 2023 от kipen2