Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[gmladenov]

Като има какво да коментираме, тогава коментираме. Иначе използваме форума да си изложим мислите.
Да си ги подредим в главата, ако не за друго.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Изводът е, ние хората сме тези, които имаме нужда от време. Времето ни трябва, за да можем
да се ориентираме в света и да възприемаме събития и промени. Без време, ние се объркваме 
и не можем да възприемем промените в света.

"Стрелата на времето" в същност е илюзия. Такава стрела няма. Има стрела на възприятието,
която ни подлъгва, че времето е реално. Не случайно казваме, че възприятието е реалност.

Ние, хората, сме тези, които имаме нужда от пространственото ограничение, за да можем да имаме илюзията, че се движим през пространствените измерения (понеже времевото измерение е много малко - него го изминаваме, цялото, със скоростта на светлината, прекалено бързо, за да успеем да се движим през него напред-назад и дори в една секунда вече са се сменили огромен брой версии/кадри на Вселената, докато същата скорост на светлината се движи много по-различно през огромните три обичайни измерения). Реално пространство няма, както няма и стрела на времето, а ВСИЧКО (наистина ВСИЧКО, без изключение) е продукт на въображението ни. И понеже става дума за колективното въображение на всички ни - отделен индивид не може да "пробие" просто така "масата", "тежестта", "енергията" на съвкупното, интегрирано на подсъзнателно ниво въображение на всички ни. Не ли?!

[kipen2]

Преди 58 минути, gmladenov said:

Като има какво да коментираме, тогава коментираме. Иначе използваме форума да си изложим мислите.
Да си ги подредим в главата, ако не за друго.

Е аз за това питам, де! Иначе нали се сещаш, че бая критични бележки мога да напиша, ако ползваме клнаучните критерии за отсяване...

 

Преди 2 минути, Станислав Янков said:

Реално пространство няма, както няма и стрела на времето, а ВСИЧКО (наистина ВСИЧКО, без изключение) е продукт на въображението ни. И понеже става дума за колективното въображение на всички ни - отделен индивид не може да "пробие" просто така "масата", "тежестта", "енергията" на съвкупното, интегрирано на подсъзнателно ниво въображение на всички ни. Не ли?!

Станиславе, айде лягай си, че стана късно! Да не видиш една реалност като те подпукам като пластилиново топче

[Станислав Янков]

Преди 2 минути, kipen2 said:

Станиславе, айде лягай си, че стана късно! Да не видиш една реалност като те подпукам като пластилиново топче

Поне разбра ли метафората с пластилиновото топче или споменаването на потенциална роля на въображението в последния ми коментар е изключила всяка възможност за по-сериозно обсъждане на написаното? 

[gmladenov]

Преди 6 часа, Станислав Янков said:

ВСИЧКО (наистина ВСИЧКО, без изключение) е продукт на въображението ни.

Ти на какви хапчета си, колега.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, gmladenov said:

Ти на какви хапчета си, колега.

Докажи, че "виждаш" пряко действителността, без мозъка ти да превежда дразнителите от сетивата (в случая - очите), чрез въображението ти, до съответната зрителна и друга картина и ще разбереш и ти на какви... 

[Малоум 2]

Тъй, де. Илюзиите са необходими, но не са достатъчни. Необходими са за въображението, но без експериментално доказване си остават въображение. То, пък, е нужно за правилно тълкуване на фактите от тези експерименти. Самото тълкуване е на "тъмно", ако липсва основа (основата при мен е етер*, но и тъмната материя и енергия могат да свършат "правилна" работа, ако стане "зрънчева" тъмната материя - например, бримково зацепване по двойки, т. е, Часовник)

"Работим" (мозъкът ни работи) с информация от светлина. Да, ама светлина (светлинни вълни) в началото на Света, няма. Докато не се "появят" заряди (заредени частици), няма какво да направи разлики в ЕМПоле, което е неподвижно. Ние "виждаме" само разлики от ЕМПоле, които допринасят за някакво движение на обекти с маса. Доколкото времето е забито в основата на всичко, което се гради върху нея (а не от нея, както се е считало едно време и ... отрекли нуждата от етер). И ... от нея - всичко е направено от съчетание на фотони на полета (около точка или около линия) и затова, в крайна сметка, развитието е (се повлиява) повлияно от местното съчетание на полетата. Слагаме каквито си искаме "измерения", но ... се търсят най-удачните, които да пасват,  в изследователски задачи, на наблюдаваното във времето и пространството.

Може и за весело, разбира се:

Към нови перспективи

 

Вратата беше доста масивна, обкована с желязо и на нея имаше надпис на три езика:

„Четвърто измерение. Вход строго забранен!“

Професор Шмид спря задъхано. Зад него се чуваха стъпките и виковете на преследвачите. Срамота е да се помисли, че един професор, при това истински немец, при това никакъв комунист, а тъкмо напротив, може да бъде преследван от полицията! И то за какво? За изнасилване на някаква си десетгодишна глупачка, която и без това до пълнолетието си би забравила цялата шега. Професор Шмид с удоволствие би се оплакал на по-висша инстанция, но засега нямаше време за това.

В дъното на коридора се появиха светлинки. Полицаите идваха.

В този проклет тунел, останал кой знае откога, можеха да го заловят като плъх. Професорът прочете още веднаж надписа, неговият аналитичен ум обаче не реагира на чудноватите думи и ръката му сама посегна към бравата.

Вратата се отвори необикновено леко за масивната си външност. През нея нахлу някаква неутрална светлина, която не падаше в прави лъчи, а описваше подвижни цветни фигури по пода. Стъпките се приближиха повече. Няколко куршума просвистяха покрай ушите на беглеца и се загубиха в светлото пространство. Шмид видя, че работата става гореща, направи крачка напред, още една и...

Отначало пред очите му се завъртяха цветни кръгове.

— Да съм пил — не съм пил — каза си той. — Какви са тези фантасмагории тогава?

След това върху него нахлу вълна от различни шумове, сред които преобладаваше звучно псуване на английски. Мъгливата светлина се разсея и пред професора се изправи дълъг човек, който търкаше главата си и продължаваше да хули всичките роднини на всичките си съществуващи и несъществуващи познати. >

— Кой идиот ме замерва с желязо? Вие ли? — пристъпи той към Шмид. — Защо не оставяте един честен янки да си проспи живота като хората?

— Прощавайте, сър — усмихна се любезно професорът. През последните години той беше свикнал рефлекторно да се усмихва, когато чуе английски език. — Току-що стреляха по мене, та може някой куршум...

— Куршум ли? Глупости! Вие отвън ли идвате?

Шмид кимна. Американецът изрева, сграби го за ръката и го повлече:

— Къде е това оттатък? Казвайте! Посоката! Бързо!

Шмид се обърна, за да покаже вратата, през която беше минал, но видя зад себе си празно пространство. Навсякъде наоколо се простираше безкрайна гола равнина.

— Тук някъде беше. Не може да изчезне...

— Простак! — извика американецът. — И той като другите! През вратата ли влязохте?

— Да.

— Какво пишеше на нея?

— Четвърто изме... — професорът изведнаж се сети,че от десет години преподава физика в Бонския университет. — Но как тъй четвърто измерение? Нима ние сега сме в него?

— А да не мислите, че сме в сладкарница? — каза иронично американецът.

— Но това е гениално! Това е велико! Значи ние сме открили четвъртото измерение!

Шмид беше възхитен. Той си представи как се връща в Бон, как докладва за толкова отдавна търсеното измерение, как получава всички възможни титли от всички университети, как най-после натрива носа на оня проклет Фьодоренко от Москва...

Американецът го гледаше подигравателно:

— Вие наистина сте глупав. Какво се радвате? Добре де, открили сте го. Преди вас вече тук има стотина души. Да не мислите, че само вие сте минал през вратата? Но каква е ползата?

— Какво говорите! Та за четвъртото измерение се пише, за него се спори, то би дало нов тласък на науката към...

— Накъде? Кажете де? И после на вас лично каква ви е ползата, когато не можете вече да се върнете оттатък?

Професорът се огледа и едва сега започна да го дострашава. Той действително се намираше сред гола равнина. Тук-там се виждаха сенките на разхождащи се хора. Но никъде нямаше ни следа от входа, през който беше минал. Той погледна учудено американеца, който най-после започна да му обяснява. Оказа се, че и той бил инженер, който преди три години открил вратата и влязъл да види какво има зад нея. А другите, които са тук, влизали според принципа на обикновените хора, които си бутат носа винаги там, където пише „Забранено“.

Досега инженерът беше открил само това, че както четвъртото измерение е непостижимо за останалите три, така и те са невидими за него. И понеже вратата, тунелът, дори и въздухът в него са от другите измерения, сега за тях те практически не съществуват.

— Ние може в момента да настъпваме по мазола английската кралица или пък някой кадилак може да минава през черния ни дроб — това е съвършено безразлично и за двете страни. Важното е, че стоим тук, не знаем още колко време ще стоим и нищо не правим.

Факторът време не съществуваше в четвъртото измерение. Това поне успокои професора. Той скоро бе закусвал и храната щеше да го държи сит до края на престоя му. До края ли? А кога ще дойде той?

Американецът малко го успокои, като му показа различните фокуси на четвъртото измерение. Той например го заведе до точката, в която се срещаха всички успоредни прави на геометрията. Показа му, че тук светлинните лъчи вървят по крива линия и затова, когато слънцето е в зенита си, настъпва нощ, а когато започне да залязва, отново става светло. Демонстрира му наличността на притегляне във всички посоки, като започна да се разхожда съвсем спокойно три метра над земята с главата надолу. Дори направи малък експеримент, с който доказа липсата на плътност на материята, като си бръкна в корема, извади ръката си през гърба и си почеса лявата плешка.

— Но вие какво правите тук? Как преживявате? — искаше да знае професор Шмид.

— Скучаем, професоре. Ужасно скучаем. Изучихме всички чудесии. Открихме университет по физика за ново дошлите, но те сега всички имат титли от професор нагоре. Чудим се какво да правим, защото никой не е донесъл със себе си поне една колода карти. Измисляме най-различни щуротии. Довечера например ще ходим да слушаме концерт за лейкопласт и оркестър във форс мажор.

— Но нали нямате...

— Нямаме, разбира се. Там е и интересното. Оркестър нямаме, но поради липса на лейкопласт това не се забелязва. А концертът ще се състои. Дори днеска назначиха диригент, критик, директор...

Професор Шмид изгледа американеца. Той вече наистина се опасяваше да не би да има работа с луд човек. Но тъй като разбираше само от физика, а не и от медицина, реши да остави времето да покаже. Времето? По дяволите, та тук време не съществуваше! Тук хората просто изчезваха за околните си и се консервираха за цялата вечност. А при безкрайното си пространство четвъртото измерение можеше да поеме толкова много хора, че в другите три измерения да останат... Стоп! :

Гениалната идея изведнъж осени плешивата глава на професора. Той така зяпна от уважение към себе си, че сега пък американецът се усъмни в умственото му състояние.

Но да! Но разбира се! Ето, това вече наистина е велико! Тук могат да се поберат толкова много хора... излишни хора... без да има нужда да ги хранят, да ги убиват, да ги погребват... Какво представляват Освиенцим, Матхаузен, Биркенау пред грамадните възможности на четвъртото измерение? А ще дойде ден, о, както е тръгнало, скоро ще дойде ден, когато отново ще трябват лагери и за евреи, и за болшевики, и за американци, и за кого ли не. И тогава той, Ханс Шмид, ще стане велик — много по-велик от откривателя на водородната бомба. Името му ще се носи от уста на уста, а пък ако му разрешат от всеки осъден, който минава през проклетата врата, да взема по една минимална входна такса, тогава...

Професор Шмид затанцува от радост по пясъка на пустинята. Американецът го погледна, погледна, махна с ръка и отиде на концерта за лейкопласт и оркестър. А Шмид, щастлив и доволен, седна на пясъка и поради липса на други пособия започна с пръст да чертае формули и да прави изчисления. Предстоеше му не особено трудна задача — сега да открие отново другите три измерения, да се върне в тях, да докладва, да събира лаврите...

Досега още не е съобщено за завръщането на професора. Евреи, комунисти и прочие второкачествени хора, можете да спите спокойно!

 

---

...

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Тъй, де. Илюзиите са необходими, но не са достатъчни. Необходими са за въображението, но без експериментално доказване си остават въображение.

Става дума за това, че няма нито едно сетивно дразнение, което да не се “обработва” от мозъка, преди да се представи като съответна илюзия (въображаем продукт). Зрително, вкусово, звуково, обонятелно - всичко без изключение първо се обработва от мозъка до някакво въображаемо представяне. И разбиранията ни за устройството на света, вселената, реалността са абсолютно същите илюзорни, въображаеми продукти - човек с човек няма, който да си представя реалността точно така, както произволен друг човек. Неслучайно хората са чак толкова податливи на всякакви въздействия на техния така наречен “вътрешен свят” (нещо, което не се наблюдава при дървета, камъни, руди и всякаквите други подобни неща от неживата природа, които реагират само на външни, физически въздействия). Всички проверими научно закономерности могат да се представят и като консенсусно участие в сложна и взаимосвързана по определени начини въображаема, илюзорна матрица и този подход няма как да бъде изключен изцяло, като гарантирано невъзможен (обаче и все още не е безусловно доказан, дори ако това представяне е вярно).

Редактирано Октомври 25, 2023 от Станислав Янков

[Малоум 2]

Преди 19 минути, Станислав Янков said:

...Зрително, вкусово, звуково, обонятелно - всичко без изключение първо се обработва от мозъка до някакво въображаемо представяне. И разбиранията ни за устройството на света, вселената, реалността са абсолютно същите илюзорни, въображаеми продукти - човек с човек няма, който да си представя реалността точно така, както произволен друг човек...

Така е, но Точно - това е информация и ако не е подредена времево (ако не я подредим логически последователно на случващите се събития)- я наричаме хаос. Другите животни и ... камъни, само реагират на външната информация, без да я обработват логически, поради липса на съзнание и разум. Затова и съществуването им е еволюционно зададено и от ентропийни сили (превръщания) и, в крайна сметка, оцелява (и е налично за експ. проверка) това, което е Устойчиво във Времето. Въобразяването, демек за контакт и разбирателство, изисква проверка и нарочване-наименоване на явления и свойства, за обмен ... пак на информация за отделни Изследователи. Дали ще се "разберат" е съвсем друго равнище, достигнато субективно от ... миналото, благодарение на памет-устойчивост на връзките във времето.

(по подобен повод съм казвал афоризма: Цяла нощ обменяхме мисли и на сутринта, ... си тръгнахме с празни глави!)

...

[scaner]

Преди 13 часа, gmladenov said:

Значи въпреки че сме видяли цялото съдържание на документалката, ние нищо (или почти нищо)
няма да прихванем - поради факта, че кадрите са толкова разбъркани, че нищо не се разбира.

Този пример илюстрира как работи нашият мозък. Дори да имаме пълната информация за дадена
случка/история, тази информация не ни върши работа ... освен ако информацията не е подадена в
правилната последователност. И под "правилна последователност" тук се има предвид най-вече
хронологичен ред - било то прав или обратен.

Айде сега...

Този пример демонстрира едно изключително важно свойство на реалността - наличието на причинно-следствена връзка. И съвсем естествено, ако премахнеш тази причинно-следствена връзка, не твоят мозък , а и Господ нищо няма да схване от хаотичните кадри.

А това, което подрежда реалността в причинно-следствени връзки, съществуването на самата подредба, е наречено "време".

Мозъкът само отразява това което е в реалността.

Преди 13 часа, gmladenov said:

Изводът е, ние хората сме тези, които имаме нужда от време. Времето ни трябва, за да можем
да се ориентираме в света и да възприемаме събития и промени. Без време, ние се объркваме 
и не можем да възприемем промените в света.

Изводът е, че времето е обективна характеристика на реалността, едно от проявленията му е наличието на ясната връзка причина-следствие. Това не е измислица на хората, това е обективна реалност. Съвсем естествено е хората да се объркват - като лишиш реалността от основно качество, какво друго очакваш? Но това не е качество на хората. Абстракцията "време" съответства на нещо фундаментално, проявление на света извън мозъка.

Иначе да, всички абстракции, "време", както и "пространството", "материята", са продукти на ума (абстракциите само там се въдят). Но тези продукти отразяват нещо характерно извън ума. Така че се опитай да правиш разлика между "абстракция", и това на което тя е продукт - реалността, която, поне в това приближение което познаваме, не зависи от хорските мисли и представи - обратно, тези мисли и представи се формират от нея. Усещам, генезисът на терминът "абстракция" не ти е ясен и това тотално обърква потокът на мислите ти

[gmladenov]

Преди 7 часа, Станислав Янков said:

Става дума за това, че няма нито едно сетивно дразнение, което да не се “обработва” от мозъка, преди да се представи като съответна илюзия (въображаем продукт).

Ти внимавай, защото ако майка ти е въображаем продукт, то ти трябва хептен да си измислен.

Няма спор, че ние възприемаме обективната реалност субективно. Но именно субективността на
възприятията трябва да ни отвори очите за това колко е лесно да объркаме вътрешни измислици
за обективна реалност. Времето е една такава измислица.

[gmladenov]

В своя реферат за СТО, Айншайн изрично пише, че подвижните часовници изостават (вървят
по-бавно). Нека да поразсъждаваме върху това твърдение.

Съгласно Първия закон на Нютон, ако на едно подвижно тяло не му действа никаква сила, то
тялото ще се движи инерциално (равномерно и праволинейно) до безкрай.

По-общо погеднато, законът на Нютон показва, че не може да имаме промяна без наличието на
някакво въздействие/сила. Например, едно инерциално-движещо се тяло няма как от само себе
си да промени посоката си или скоростта си на движение; това може да се случи единствено
ако на тялото му въздейства "нещо".

Следвайки тази аналогия се вижда, че един изправно-работещ часовник няма как да почне от
само себе си да изостава (да върви по-бавно) ако нищо не му действа. За да почне да изостава,
на часовника трябва да му въздейства "нещо". Не може да имаме промяна без въздействие.

Значи ако постановката на СТО за подвижните часовници е вярна, то очевидно когато един
(изправно-работещ) часовник се движи, на него трябва да му действа "нещо". Въпросът е
кое е това "нещо".

Ако това "нещо" е времето, то тогава се сблъксваме с проблема за механизма на действие,
чрез който времето забавя подвижни часовници. Този механизъм трябва да обясни как
времето забавя както механични, така и електронни/атомни часовници. Или с друг думи,
какво точно представлява времето и то как действа, след като е способно да забавя както
лондонския Биг Бен, така и един ръчен електронен часовник.

СТО не предлага никакъв механизъм на забавяне на часовниците. Теорията само декларира,
че те се забавят, без да обяснява как става това и на какъв принцип работи забавянето.
Ние сами трябва да си измислим начина на действие.

На интуитивно ниво, ако времето се забавя, то часовниците също ще се забавят. Хубаво, но
СТО не дефинира какво е времето, така че откъде знаем, че то може да се забавя. Значи
и времето трябва да се измислим какво е. Въобще суеверия отвсякъде.

[Джереми]

Преди 30 минути, gmladenov said:

СТО не предлага никакъв механизъм на забавяне на часовниците. Теорията само декларира,
че те се забавят, без да обяснява как става това и на какъв принцип работи забавянето.
Ние сами трябва да си измислим начина на действие.

На интуитивно ниво, ако времето се забавя, то часовниците също ще се забавят. Хубаво, но
СТО не дефинира какво е времето, така че откъде знаем, че то може да се забавя. Значи
и времето трябва да се измислим какво е. Въобще суеверия отвсякъде.

И аз съм съгласен с това.

[Джереми]

Младенов, Айнщайн е възприел идеите на Лайбниц които са още от времето на Нютон. Лайбниц и Нютон са противостоящи, Нютон схваща времето като независимо от материята и движението, Лайбниц наобратно, схваща пространството и времето като прояви на материята и движението, които зависят от него. Досега никой не е доказал правотата на Нютон или на Лайбниц. Има и още една идея според която времето и пространството са субективни категории. 

[scaner]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Значи ако постановката на СТО за подвижните часовници е вярна, то очевидно когато един
(изправно-работещ) часовник се движи, на него трябва да му действа "нещо". Въпросът е
кое е това "нещо".

Ако това "нещо" е времето, то тогава се сблъксваме с проблема за механизма на действие,
чрез който времето забавя подвижни часовници. Този механизъм трябва да обясни как
времето забавя както механични, така и електронни/атомни часовници. Или с друг думи,
какво точно представлява времето и то как действа, след като е способно да забавя както
лондонския Биг Бен, така и един ръчен електронен часовник.

Ами не му "действа времето". Това си е някаква твоя измислица, и няма отношение към науката изобщо. Действа само материята, а времето не е материя. Задънена улица

Преди 2 часа, gmladenov said:

СТО не предлага никакъв механизъм на забавяне на часовниците. Теорията само декларира,
че те се забавят, без да обяснява как става това и на какъв принцип работи забавянето.
Ние сами трябва да си измислим начина на действие.

Ох, този български език, дето някой го е учил на тъгъдък...

"Забавяне" има два различни смисъла. Единият предполага действие, били са синхронни, и после единият се е забавил спрямо другият. Другият смисъл е, че изначално вървят с различни скорости, по природни причини, тъй като липсва действие.

Тук се разглеждат инерциални системи, които не си променят скоростта (защото са инерциални), и съответно отсъства "забавяне" в първият смисъл, причинено действие. Следователно въпросът ти няма смисъл - природните закони, идващи от постулатите, включват това забавяне. То е и очевидно де

В случая, разбира се, имаме действие, и то е сравнението на часовниците, и както ти показах някъде нагоре, ако сравняваш двата часовника по друг начин, отношението може да е обратното - единият часовник да върви по-бавно от другият в някаква ситуация, а в друга да върви по-бързо. Така че какво точно е имал пред вид Айнщайн, май си остава загадка, а? Думите му не трябва да се приемат буквално, а да се разкрива контекста.

Нещата са по-дълбоки, но усещам, че с това повърхностно познаване на предмета, няма да достигнеш до него. Тъжна картинка, Младенов...

[gmladenov]

Преди 12 минути, scaner said:

В случая, разбира се, имаме действие, и то е сравнението на часовниците ...

Е да де, и съгласно СТО подвижните часовници се забавят спрямо неподвижни ... което ведната
повдига въпроса кое/какво кара подвижните часовници да се забавят.

Значи има нещо, която им действа ... иначе излиза, че те се забяват от "призрачно бездействие
от разстояние".

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Е да де, и съгласно СТО подвижните часовници се забавят спрямо неподвижни ... което ведната
повдига въпроса кое/какво кара подвижните часовници да се забавят.

Внимателно проследи как се стига до твърдението, че нещо се забавяло. И намери къде е причината за това. Ако няма причина, то забавянето е феномен на природните закони, на база които смяташ. Какво не е ясно тука?

Ако има причина, то изчислението трябва да се съобразява някъде с нея - и веднага става ясна причината. След като не си намерил такава, нещата са много по-прости - няма причина, а природните закони довеждат до този феномен. Което е нормално, те са свързани с всички феномени.

Но ако подозираш че има нещо, то трябва да го срещнеш някъде по пътя на изчисленията, няма как да се скрие. Така че действай! И после ни го посочи

Иначе въпросът ти просто е лишен от смисъл. А защо хабиш енергия да се бориш с такива въпроси, само ти си знаеш.

[Станислав Янков]

Преди 12 часа, gmladenov said:

Ти внимавай, защото ако майка ти е въображаем продукт, то ти трябва хептен да си измислен.

Няма спор, че ние възприемаме обективната реалност субективно. Но именно субективността на
възприятията трябва да ни отвори очите за това колко е лесно да объркаме вътрешни измислици
за обективна реалност. Времето е една такава измислица.

Само ми е странно, защо не се обръща никакво внимание на онази част от коментарите ми, където пиша:

On 25.10.2023 г. at 0:39, Станислав Янков said:

И понеже става дума за колективното въображение на всички ни - отделен индивид не може да "пробие" просто така "масата", "тежестта", "енергията" на съвкупното, интегрирано на подсъзнателно ниво въображение на всички ни.

Принципно човешката психика се дели (много преди Фройд и Юнг, които вече я изграждат като наука) на съзнателна (осъзната) и подсъзнателна (трудноосъзнавана и въобще неосъзнавана) част и логично потенциален консенсус за включване (раждането) и изключване (смъртта) на отделно, индивидуално съзнание в така наречената колективна въображаема взаимо-свързана и причинно-следствена матрица би следвало да се случва на недостъпните подсъзнателни нива. И всичко това са представи, които очевидно не са доказани (но и не могат да се отхвърлят като категорично невъзможен подход, защото имат своите основания и механизъм за напасване с всичко, което знаем, наблюдаваме и доказваме най-научно).

Още по-забавно става, как всички сякаш изведнъж забравиха за другите ми допускания (временни, докато не разбера по-добре нещата и да ги потвърдя или отрека), че има фундаментална диспропорция между микроскопично четвърто пространствено измерение и трите гигантски обичайни (говорим за съответстващи съвкупни състояния и движения на материята по съответните измерения, които придават и характера на въпросните измерения като цяло - малки, големи, прави, извити, крайни, безкрайни и т.н.). В основата на подобен подход лежи съвършено-симетрична четири-измерна пространствено хипер-сфера, която непрекъснато се върти със скоростта на светлината във всички възможни посоки едновременно, но около един и същи център. Най-различни деформации, най-различни съотношения между тези четири пространствени измерения и особено между трите пространствени и четвъртото времево дават всички най-различни проявления на реалността, като започнем от състоянието на Вселената преди Големия взрив/нейното раждане (гореспоменатото супер-симетрично състояние на хипер-сферата малко по-рано), материалните частици и полета и цялото базово пространство-време на самата Вселена и завършим с всяка персонална, индивидуална координатна система в покой, за която ни хрумне, включително и нашата собствена. Обхватът на едновременно възприемане/регистриране на множество различни пространствено-времеви съотношения се ограничава от вълните на неопределеността на Дьо Бройл.

Между другото, при такъв подход на разглеждане (три големи и четвърто малко измерение) микросвета ще се доближава до размера на микроскопичното четвърто измерение там процесите на микрочастиците, свързани с времето, може да са доста по-различни в сравнение с наблюдаваното в макросвета. Там може да има и движения към миналото във връзка с античастиците (Скенер беше споменавал веднъж някакъв опит на Файнман или на Дирак ли беше, античастиците да се разглеждат като движещи се към миналото, но по-късно този подход бил изоставен). Защото изглежда доста логично обясняването на подсветлинните скорости като прескоци на движение/въртене към миналото на околопланкови дължини (от съвсем условно казано скок със 100 % напред във времето, последван от скок с 50 % назад или въртене със скоростта на светлината по спирала, която се движи напред с подсветлинна скорост в триизмерността, до скок със 100 % напред във времето и връщане със същите 100 % назад или въртене в кръг и движение в триизмерността със скоростта на светлината).

Редактирано Октомври 26, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 15 часа, gmladenov said:

Съгласно Първия закон на Нютон, ако на едно подвижно тяло не му действа никаква сила, то
тялото ще се движи инерциално (равномерно и праволинейно) до безкрай.

По-общо погеднато, законът на Нютон показва, че не може да имаме промяна без наличието на
някакво въздействие/сила. Например, едно инерциално-движещо се тяло няма как от само себе
си да промени посоката си или скоростта си на движение; това може да се случи единствено
ако на тялото му въздейства "нещо".

Следвайки тази аналогия се вижда, че един изправно-работещ часовник няма как да почне от
само себе си да изостава (да върви по-бавно) ако нищо не му действа. За да почне да изостава,
на часовника трябва да му въздейства "нещо". Не може да имаме промяна без въздействие.

…

Ако това "нещо" е времето, то тогава се сблъксваме с проблема за механизма на действие,
чрез който времето забавя подвижни часовници. Този механизъм трябва да обясни как
времето забавя както механични, така и електронни/атомни часовници. Или с друг думи,
какво точно представлява времето и то как действа, след като е способно да забавя както
лондонския Биг Бен, така и един ръчен електронен часовник.

…

Имаш едно огромно езеро. За да можем да си представим по-лесно нещата - изключваме едно измерение (четвъртото) и езерото има огромни широчина и дължина, но много малка дълбочина и се движи във всички посоки със скоростта на светлината. Понеже по широчината и дължината скоростта на светлината трябва да изминава огромни пространствени разстояния, а по дълбочината много малко такова - езерото няма нормална, голяма, протяжна дълбочина, както е при широчината и дълбочината, а макроскопичната му дълбочина е нарязана като един огромен самун и макроскопичното време представлява огромен брой насложени един върху друг тънки резени, всеки от които е нов и нов и нов кадър (фрагмент) на цялото езеро - едно върху друго, едно след друго…

На места по повърхността на езерото се образуват водовъртежи, които не се движат по теченията му със скоростта на светлината, а се въртят на място със скоростта на светлината, през измерението на дълбочината, а друг път се движат, но с подсветлинни скорости и само в едно направление. В някои случаи нещата са на границата между водовъртеж и празно езеро (участъците във Вселената без масивна материя) и тогава се получават светлинни лъчи със скоростта на светлината само по едно направление. Покоят и движението с подсветлинни скорости на водовъртежите е нютоновата механика, а светлината, езерото и водовъртежите във връзка с малката дълбочина (четвъртото пространствено измерение) са СТО, ОТО и КМ.

Редактирано Октомври 26, 2023 от Станислав Янков

[kipen2]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Само ми е странно, защо не се обръща никакво внимание на онази част от коментарите ми, където пиша:

Е, "на пазара" също е така! Всеки клиент си коментира изнесената за продажба стока. А ти си отворил такава ми ти сергия... Виж ето това за героя ти "Путлерчо":

On 24.10.2023 г. at 19:16, Станислав Янков said:

Всъщност, реално той въобще не успял да уцели топчето в яда си, ами вместо това бясното състояние, в което изпаднал, довело до увреждане на зрението и усещанията му, като така страхотното и много симетрично триизмерно топче, заедно с всичко останало, започнало да му изглежда като огромна двуизмерна шайба, разплескана върху също толкова плоската маса в кухнята.

Ами той, наместо да смачка с удар пластилиновото топче, явно в яда си се е пернал в главата. ....е при такива хуморески кок можеш да си представиш, че ще се приеме сериозно приказката ти?

Отделно - така и не разбра защо ти написах още в първите постове, че се изживяваш като "ездач на светлината"?!? Алегорията с "пластилиновото топче" и "пространство-времето" има връзка с науката само при "гледната точка" от ОС на фотон!!! Точно поради нулевата му маса в покой, скоростта му дори и в "гъста" материална среда е близка до С, съответно "твърдата сфера" от моята приказка така се свива в неговата ОС, че заприличва на смачкано пластилинено топче - времето, в ОС на фотона, клони към 0 толкова, колкото по-разредена е материалната среда, в която се движи фотона. .....

....разбирам да се казваше Светломир - щеше, макар и самоиронично, да имаш основание да твърдиш, че си Светлина... ама кво да се прави - животът във физически проявената материя си има ограничения...

Няма да правя подробен критичен анализ на приказките ви с Младенов, а само ще отбележа разликите с моята приказка. В моят текст-история няма лична такава - има само хронологично, художествено преразказана историята около приемането на 4измерния модел "простраство-време", както и кратко загатната, разликата и парадигмите на основнтите философски школи. Докато във вашите приказки с Младенов, не само че има лично отношение, изразено от фокусирането в гледната точка на индивидуален наблюдател. А съвременната наука изследва закономерностите точно в обективната реалност за всички съзнателни наблюдатели на Земята. Така в приказките ви, на база този подход в разказването - "First person", от гледната точка на фокуса на зрението на наблюдателя, се стига до отричане на установени, даже и с измервателни уреди, характеристики на обективната за всички хора реалност. Т.е. приказките ви, независимо от художествената им стойност, нямат научна такава, защото са в противоречие с вече научно установеното.

 

п.п. преди да пишеш псевдонаучни твърдения за психоанализата и юнгианската психоанализа(аналитична психология) поне си направи справка за основни разлики между приетото в психологията и поп-локумните интерпретации на пишман езотерици. Състои се в разликата между "съзнание"(conciousness) и "осъзнаване"(awareness)!!!!!! А ти не правиш разлика между двете

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Принципно човешката психика се дели (много преди Фройд и Юнг, които вече я изграждат като наука) на съзнателна (осъзната) и подсъзнателна (трудноосъзнавана и въобще неосъзнавана) част

 , както и повечето, които разтягат поп-локумите, та хора като теб се "оплитат в мрежите" им, "влизат в техния филм"...

....ето ти статия на Юнг, в която описва спецификите и "границите" на психика, съзнание и АЗ-а от негова гледна точка. Еон изследвания върху символиката на цялостната личност карл гюстав юнг предговор 

[Станислав Янков]

Преди 1 час, kipen2 said:

...е при такива хуморески кок можеш да си представиш, че ще се приеме сериозно приказката ти?

Алегорията с "пластилиновото топче" и "пространство-времето" има връзка с науката само при "гледната точка" от ОС на фотон!!!

Когато някой не иска да приеме сериозно дадено чуждо предположение и без приказка, той няма да го приеме сериозно като каквато и да било приказка, така че - няма никакво значение, като каква приказка ще бъдат представени нещата, след като при всички положения няма да се приемат сериозно. Сигурен съм, че няма да се приема като сериозно и алтернативното представяне като “езеро” (коментара ми до Младенов точно над твоя), така че - всичко си върви точно според очакванията ми!

Аналогията с пластилиновото топче преди размазването му има връзка със състоянието на Вселената преди Големия взрив (съвършено-симетрична по всички четири измерения, които са изцяло равностойни помежду си, без никое по-малко или по-голямо от другите). Феноменът на светлината е просто едно от безбройните различни съотношения между трите пространствени измерения и четвъртото времево и е една от множеството разновидности на материята след Големия взрив (след смачкването на едното от четирите измерения до много малко или дори до точково и заедно с това разтягането на останалите три до безкрайни или почти безкрайни).

Редактирано Октомври 26, 2023 от Станислав Янков

[kipen2]

Преди 42 минути, Станислав Янков said:

Преди 1 час, kipen2 said:

...е при такива хуморески кок можеш да си представиш, че ще се приеме сериозно приказката ти?

Алегорията с "пластилиновото топче" и "пространство-времето" има връзка с науката само при "гледната точка" от ОС на фотон!!!

Когато някой не иска да приеме сериозно дадено чуждо предположение и без приказка, той няма да го приеме сериозно като каквато и да било приказка, така че - няма никакво значение, като каква приказка ще бъдат представени нещата, след като при всички положения няма да се приемат сериозно.

При сериозно подхождащите прохождащи в науката най-голямото предизвикателство е преодоляването на собствените когнитивни изкривявания(cognitive biases).

По-лесно ще ти е до го разбереш това, когато се съобразиш, че науката не е религия, а се основава на научния метод. Същият включва експериментални проверки на всяка достатъчно основателна хипотеза. Малоум2 ти го намекна това, но ти и на неговите постове обръщаш внимание само докъдето не съдържат "противоречие" с делюзиите, в които си повярвал, та и за това така настоятелно пропагандираш.

Въпросът със "сериозното отношение" не се състои в това "някой да иска", а в това дали има физически смисъл написаното му. А границите на "физически смисъл" се дават от фалсифицируемостта на твърденията/хипотезата. Хайде ти ми кажи къде се съдържа възможността да се обори твърдението ти 

Преди 51 минути, Станислав Янков said:

състоянието на Вселената преди Големия взрив (съвършено-симетрична по всички четири измерения, които са изцяло равностойни помежду си, без никое по-малко или по-голямо от другите)

   Няма такава възможност, защото дори и да е съвсем правилно описанието на миналото на Вселената чрез Теорията за големия взрив, то "назад във времето" се стига максимум до събитието в пространство-времето, в което времето и пространството клони към 0. Съответно нямаш никаква възможност за емпирични доказателства или оборвания на твърдението ти!!! Съответно не е фалсифицируемо - апропо - е псевдонаучно. За какво сериозно отношение драпаш, та и спекулираш с подмятания, че било въпрос само на желание. ....такава е "механиката на приемането" в религиите, а не в науката...

 

п.п. според мен, точно поради близостта до религиозните, похватът му да въведе допълнително пространство, съдържащо нашата наблюдаема вселена, чрез "фазовото състояние на материята" като цяло, не се обръща внимание в научните среди на Хипотезата за цикличните вселени на Пенроуз. А може би, защото към момента никой не може да изкаже контра-хипотеза, обясняваща аномалните 6 зони, с определена големина в пространството, които дава Р.Пенроуз като възможни емпирични доказателства за хипотезата му. А ти пък я ползваш за цитиране, не бива да се опитваш да убедиш някого, че това е самата истина... на моменти поведението ти е като на "проповедник" в раздел физика?!?

[Станислав Янков]

Преди 42 минути, kipen2 said:

…По-лесно ще ти е до го разбереш това, когато се съобразиш, че науката не е религия, а се основава на научния метод. Същият включва експериментални проверки на всяка достатъчно основателна хипотеза. Малоум2 ти го намекна това, но ти и на неговите постове обръщаш внимание само докъдето не съдържат "противоречие" с делюзиите, в които си повярвал, та и за това така настоятелно пропагандираш.

Въпросът със "сериозното отношение" не се състои в това "някой да иска", а в това дали има физически смисъл написаното му. А границите на "физически смисъл" се дават от фалсифицируемостта на твърденията/хипотезата. Хайде ти ми кажи къде се съдържа възможността да се обори твърдението ти 

   Няма такава възможност, защото дори и да е съвсем правилно описанието на миналото на Вселената чрез Теорията за големия взрив, то "назад във времето" се стига максимум до събитието в пространство-времето, в което времето и пространството клони към 0. Съответно нямаш никаква възможност за емпирични доказателства или оборвания на твърдението ти!!!

Температурата на повърхността на Слънцето се дава като 5772 К. Каква точно експериментална проверка потвърждава точно тази цифра (всяко устройство за измерване на температура ще се разтопи много преди да е достигнало повърхността на Слънцето и да измери точната температура там) или и тази информация на НАСА не преминава твоя критерий за наука и НАСА също страда от cognitive biases и делюзии, в които е повярвала? Вземаш се прекалено насериозно, като последна инстанция, която да определя кое е научно и кое не е. Знаеш повече от мен, но повярвай ми - не знаеш всичко, за да се позволяваш чак толкова категорични отрицания на чужди мнения. За да твърдиш, че нечие мнение БЕЗУСЛОВНО не е вярно - ти си този, който трябва да докаже, че категорично не е така, а не, че в момента няма теоретични и практически условия това да се докаже. Докато все още няма условия да се провери безусловно - значи може и да не е така, но може и да е така.

Болшинството неща доста логично могат да се опишат като съответно съотношение между пространствени и времево измерение и някои смущаващи неща в СТО, в ОТО и в КМ могат доста логично да се опишат чрез пространство, формирано от съчетанието на четвърто измерение с останалите три. А пък когато говориш за религиозност - опитай да обясниш нерелигиозно, къде се крие огромната енергия по формулата за енергията в покой на Айнщайн (оная с масата в покой и скоростта на светлината на квадрат) - известно е, че точно тази енергия не е някакви процеси в триизмерността (движенията в триизмерното пространство се калкулират отделно, като кинетична, потенциална енергия, енергия на връзката на атомните ядра и т.н.).

[kipen2]

Преди 26 минути, Станислав Янков said:

Температурата на повърхността на Слънцето се дава като 5772 К. Каква точно експериментална проверка потвърждава точно тази цифра (всяко устройство за измерване на температура ще се разтопи много преди да е достигнало повърхността на Слънцето и да измери точната температура там)

Температура може да се определи и с наблюдение от разстояние!

 

Преди 26 минути, Станислав Янков said:

За да твърдиш, че нечие мнение БЕЗУСЛОВНО не е вярно - ти си този, който трябва да докаже, че категорично не е така,

Оценката ми на едно твое твърдение е, че е псевдонаучно! И съм го доказал чрез критериите за научност! Това, че ти не си разбрал написаното ми, беше, но и явно все още е, характерна твоя черта в комуникирането ни. А реакциите ти след грешен прочит на написаното от мен стигат и до мания за преследване и делюзията, че "желая да те изгоня физически от форума"... ама все тая - не ме изненадват вече емоционалните ти залитания....

 

п.п. даже, напанагон, ще дам линк към Cycles_of_Time, че на pdf не мога да я кача. Както и нещо за алегорията с морето, ама съдържащо инфо (в т.4) и за "Морето на Дирак" -http://upb.phys.uni-sofia.bg/old/C21.PDF ПОЛ ДИРАК И МАТЕМАТИЧНАТА ФИЗИКА

Редактирано Октомври 26, 2023 от kipen2

[Станислав Янков]

Преди 1 час, kipen2 said:

Температура може да се определи и с наблюдение от разстояние!

 

Оценката ми на едно твое твърдение е, че е псевдонаучно! И съм го доказал чрез критериите за научност! Това, че ти не си разбрал написаното ми, беше, но и явно все още е, характерна твоя черта в комуникирането ни. А реакциите ти след грешен прочит на написаното от мен стигат и до мания за преследване и делюзията, че "желая да те изгоня физически от форума"... ама все тая - не ме изненадват вече емоционалните ти залитания....

 

п.п. даже, напанагон, ще дам линк към Cycles_of_Time, че на pdf не мога да я кача. Както и нещо за алегорията с морето, ама съдържащо инфо (в т.4) и за "Морето на Дирак" -http://upb.phys.uni-sofia.bg/old/C21.PDF ПОЛ ДИРАК И МАТЕМАТИЧНАТА ФИЗИКА

Оценката на потенциалното състояние на Вселената преди Големия взрив може да се определи и чрез достатъчно добър теоретичен инструмент.

Не знам, как си решил, че си достатъчно компетентен специалист по психичните състояния на хората, но дори и да беше такъв (а не си - ако аз имах нужда от някаква психологична или психоаналитична консултация, ти, с твоя агресивен и дразнещ подход, щеше да си последния, към когото бих се обърнал за помощ) - физическата тематика в този форум едва ли е най-подходящото място, да ни демонстрираш подобни познания и умения. Това гарантирано не е годен подход за конструктивна дискусия.

Допълнително четвърто измерение, чрез което да се формира допълнително пространство извън трите обичайни и точно в такова допълнително пространство да протичат движенията, които дават енергията на масивно тяло в покой чрез формулата за енергията на Айнщайн, е най-добрия вариант за обяснението на наличието на енергия при масивни обекти и при елементарни частици в покой и спокойно позволява последните да се представят в триизмерността като идеални точки, без никаква вътрешна структура или движения в триизмерното пространство.

Редактирано Октомври 26, 2023 от Станислав Янков