Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[kipen2]

Преди 25 минути, Станислав Янков said:

Оценката на потенциалното състояние на Вселената преди Големия взрив може да се определи и чрез достатъчно добър теоретичен инструмент.

Подобно е и твърдението за откриването на "Спагетеното чудовище". 

 

Преди 29 минути, Станислав Янков said:

Не знам, как си решил, че си достатъчно компетентен специалист по психичните състояния на хората, но дори и да беше такъв (а не си -.....

Станиславе, не е нужно да си много компетентен психолог, за да установиш, че делюзиите, възникващи от идентификацията ти с движещ се със скоростта на светлината във вакуум наблюдател, са основното утвърждение, което повтаряш многократно. Твой си е циклажа, но в комбинация с големият "емоционален заряд", който влагаш в това ти действие, ти е невъзможно да правиш обективен анализ на критическите бележки върху написаното ти.

Така "яхваш метлата", че загубата на  възможността за конструктивна комуникация дори не "виждаш", че се дължи на теб...

....аз имам право да си напиша критичните бележки(аргументирани), но мотивацията зад изборът ти на реакция, определено е доста несъзнавана.

Както и да е! Приятна вечер!....

[gmladenov]

Преди 56 минути, Станислав Янков said:

Оценката на потенциалното състояние на Вселената преди Големия взрив може да се определи и чрез достатъчно добър теоретичен инструмент.

Само истински ясновидец (а не шарлатанин) би могъл да види/определи състоянието на
Вселената преди Големия взрив.

За голямо съжаление на физиците, те не са такива ясновидци ... независимо колко дипломи
по физика, дисертации и Нобелови награди имат.

Но ти дерзай, Станиславе. Напълно е възможно ти да имаш необходимите способности.

[Станислав Янков]

Преди 54 минути, gmladenov said:

За голямо съжаление на физиците, те не са такива ясновидци ... независимо колко дипломи
по физика, дисертации и Нобелови награди имат.

За същите физици ли говорим, които приемат "измамата СТО" за истина?! Значи вече и ти си релативист, след като вече признаваш правото на физиците?! Разгеле! Време беше и ти да започнеш да мислиш рационално най-накрая! 

Редактирано Октомври 26, 2023 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 52 минути, Станислав Янков said:

Значи вече и ти си релативист, след като вече признаваш правото на физиците?!

Не разбирам. Аз само казвам, че физиците не са ясновидци ... независимо колко дипломи и Нобелови
награди имат. Как това ме прави релативист ?!?

[Джереми]

Чрез време измерваме и състоянието на покой, например колко часа иван е чакал автобуса на спирката. Но времето върви движи се, пита се кое всъщност се движи върви, ами околният свят, той е в непрестанно движение, но за да дефинираме движение ние трябва да използваме покоят. кое е първично покоят или движението, този въпрос няма отговор, хипотетично може да се приеме покоят като първичен, ако приемем че преди сътворението на вселената е имало нещо което съществува само чрез покоят, и по някакъв необясним начин е започнало да се движи. ако приемем че движението е несътворимо и неунищожимо, тогава то е първичното а не покоят. Ако покоят е първичен а движението следствие, то времето се е появило когато всичко е започнало да се движи тече. Чрез движение пък определяме и покой, това е относителността на движението и покоят, нарочваме нещо за движещо се и нещо покоящо се за да ги разграничим. Значи и покоят и движението са абстракции, както и времето та и пространството. За да има изменение трябва да има и неизменност за определен срок време както и обратното, тук няма необратимост теза и антитеза вървят заедно. Изменението става обаче винаги чрез въздействието, то пък се поражда от движението, времето няма свойства да въздейства на обектите, така си тече но не въздейства, въздейства само материя на материя чрез движението, затова времето не е реалност а абстракция както покоят и движението, единствено реални са само материята и способността и да въздейства което не е следствие на движението, защото чрез въздействие  материята може да се приведе в състояние на покой, който е относителен заедно с движението.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Джереми said:

кое е първично покоят или движението

А съществува ли въобще реален (не привиден) покой?! Особено като имаш предвид, че дори когато си лежиш неподвижно в леглото - Европейската разломна плоча се движи, планетата се върти около оста си и около Слънцето, Слънцето се движи в галактическия ръкав, галактиката се движи в местния куп и т.н. и т.н. и т.н. Съществува ли въобще реален покой (условен, привиден винаги може да се формулира, чрез избора на правилните инерциални отправни системи и неподвижните точки в центъра на графиките)?!

Редактирано Октомври 26, 2023 от Станислав Янков

[Джереми]

Преди 7 часа, Станислав Янков said:

А съществува ли въобще реален (не привиден) покой?! Особено като имаш предвид, че дори когато си лежиш неподвижно в леглото - Европейската разломна плоча се движи, планетата се върти около оста си и около Слънцето, Слънцето се движи в галактическия ръкав, галактиката се движи в местния куп и т.н. и т.н. и т.н. Съществува ли въобще реален покой (условен, привиден винаги може да се формулира, чрез избора на правилните инерциални отправни системи и неподвижните точки в центъра на графиките)?!

Нито движението нито покоят са реални, единствено реално е въздействието или взаимодействието . Съществуват няколко вида взаимодействия които са известни на науката, физично, химично, биологично, социално, психологично, и т.н колкото се сетиш. Естествено последните също не са субективни.

[Станислав Янков]

Преди 40 минути, Джереми said:

Нито движението нито покоят са реални, единствено реално е въздействието или взаимодействието . Съществуват няколко вида взаимодействия които са известни на науката, физично, химично, биологично, социално, психологично, и т.н колкото се сетиш. Естествено последните също не са субективни.

Покоят не е реален (освен, че реално ние никога не спираме да се движим през пространство-времето и даже само през пространството с времето, също така и всичко в тялото ни - течности, клетки, атоми - непрекъснато се движи и трепти), ние само условно присвояваме на реално непрекъснато движещи се неща "неподвижни" координатни системи с центрове в "покой", спрямо които координатни системи да оценяваме другите неща. Но защо движението, което реално е налично винаги (Епщайн и създателите на Евклидовата относителност дори приемат, че има постоянно движение през времето, когато нещо не изглежда да се движи спрямо друго нещо в пространството), да не е реално, а да са реални само въздействието, взаимодействието, може би и промяната, която идва като следствие от тях?! Да, аз допускам в един от своите начини на разсъждение за реалността, че НИЩО, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ не е реално и дори представата за наличието на мозък със съответстващи функции, в основата си е мисловна конструкция, в която по ред причини сме безусловно убедени и така все пак може да се получи някаква логична и взаимосвързана концепция за всичко. Ти обаче приемаш за реални едни неща, които играят една физична роля и не приемаш за реални други неща, които играят друга физична роля, а и в двата случая не става дума просто за координатни системи, които да присвояваме по наш избор. Все едно да кажеш, че изгарянето, което усещаш по рецепторите на тялото ти, е реално, обаче сигналите за него, които нервните връзки носят към мозъка ти, не са реални! Защо? Каква е логиката, която застъпваш за подобни заключения?

Взаимодействията са само четири - силно, слабо, електромагнитно и гравитационно. Всичко друго е само модифициране на тяхна база, в зависимост от това, кой научен клон го ползва (биологията например е физика и химия, а пък химията е физика в основата си и всичко това са различни градежи на човешкия мозък).

Редактирано Октомври 27, 2023 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 1 час, Джереми said:

Нито движението нито покоят са реални, единствено реално е въздействието или взаимодействието . Съществуват няколко вида взаимодействия които са известни на науката, физично, химично, биологично, социално, психологично, и т.н колкото се сетиш. Естествено последните също не са субективни.

Под движение се разбира всяка промяна. В този смисъл движението е основна философска категория на познанието. А дихотомията движение-покой е нейна частна форма, на кинематичното движение. Хубаво е да се прави разлика между движение, и неговите частни случай като преместване например Преместване може да няма (покой), но промяна има винаги.

Взаимодействието е друга основна характеристика на материята, свързана с промяната. Материята съществува чрез взаимодействие и промяна. И материята е реална, реалността и се проявява чрез тези две характеристики - материята не може да не взаимодейства и да не се променя. И движението, и взаимодействието са прояви на реалната материя. Но доколко нейните отделно взети характеристики притежават "реалност", е съвсем друг въпрос. Например реална е промяната, но движението под форма на преместване е част от дихотомията преместване-покой, и може да липсва, заместено от покоя. Доколко е реално, като липсва?

[kipen2]

Преди 14 часа, gmladenov said:

Преди 15 часа, Станислав Янков said:

Значи вече и ти си релативист, след като вече признаваш правото на физиците?!

Не разбирам. Аз само казвам, че физиците не са ясновидци ... независимо колко дипломи и Нобелови
награди имат. Как това ме прави релативист ?!?

Ако подходим малко "по-разчупено", може да се каже, че "физиците са ясновидци". Като пример бих могъл да дам нещо от статията за Пол Дирак, която шернах.

По негово време се е смятало, че съществува само установената до тогава форма на материята - отрицателно заредени електрони и положително заредени атомни ядра. Т.е. от гледна точка на позитивисткият научен подход, границата на познанието - дихотомията "Нищо-Нещо", е била до предната рамка, обусловена от дотогава установеният обхват на "Нещо".

С инструментът-математика Дирак се фокусира на тази част от тогавашното "Нещо", изразена от електронът. Посредством дохотомността на решенията за определяне на енергията, установява, че антиподът на отрицателно зареденият електрон, би трябвало "да изниква на фона" на "Нищото", което е сумата от всичко, което не е "Нещо". Или т.нар. "Море на Дирак", съставено от всички възможни състояния на електрон, които описват НЕ-електрон, т.е. неустановени до тогавашния момент "електрони", които не са с отрицателен заряд, или множество на "анти-електроните", което може да се оприличи на "море". Та, в това "море", в което всяка "надигнала" се "вълна" е електрон, се получава, че за да се "надигне вълна", то трябва да има и съответно понижение, симетрично притещаващо анти-подни характеристики на това, което се е "надигнало". 

И така, след като публикува "ясновидското си пророчество" за "анти-електрона" през 1931 г., година по-късно е открита и "предсказаната" частица. Е, не я наричат "анти-електрон", а поради положителният й заряд и същата маса я наричат "позитрон".

Така че Младенов, физиците може да се каже и че са "ясновидци", .....ама не всички.... някой са гении, а други шарлатани

 

 

 

Редактирано Октомври 27, 2023 от kipen2

[kipen2]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Но защо движението, което реално е налично винаги (.....), да не е реално, а да са реални само въздействието, взаимодействието, може би и промяната, която идва като следствие от тях?!

Точно защото в тази главоблъсканица с определянето на "реално", както зададох въпрос и на Шпага, "разковничето" е спрямо кой се дефинира "реално". 

А пък по тази "линия", когато започне да се търси "кое е първото", какъвто циклаж в разсъжденията си сподели рибаря, се стига до Принципът на относителността.

И елегантното решение на това, в какъв контекст да се постави философската рамка на научните изследвания се дава от "материалистическия монизъм". Постулатите на който може да се открият в насочващият пост на Скенер по-горе, за характеристиките на материята.

Именно, за да се постави обща основа, за да има един език, на който да се споделят и обсъждат изследванията и резултатите, като се избегне субективизмът на възприятията ни човешки, в науката се работи с парадигмата на "материалистическия монизъм". За отправна характеристика на "обективната реалност", "външната" за всеки човек(съзнателен наблюдател) част от реалноста се постулира, че е изградена само от материя. Така задачите с описанието на реалността във физиката се свеждат до установяването на законите, описващи поведението на материята (промяната на сътоянията й, изразено в приказката ми като "Промяната на Света"), независимо от отправната система, от която се "хвърля поглед" към реалността. А, за да се избегне субективната оценка чрез човешкото възприятие, проверката на моделите за описване(теориите) се прави с опити чрез инструменти, независещи от желанията или исканията на субект. Така се постига обективност на резултатите в "обективната реалност" ...(за което вече спорехме с Младенов - за разликата между "обективно" и "обективно")...

И бай дъ уей, проблемите (задачите за решаване) с въвеждането само на едно допълнително пространствено измерение към 3-измерен модел, растят в геометрична прогресия. В смисъл, че няма нищо срамно, човек, който няма достатъчна опитност в решаването на производни на това задачи, да греши. Въпросът е да е достатъчно съзнателен, когато постулира нещо, какво част е основателна и каква - продукт на неговите си предразсъдъци. Така би могъл да напредва в полето на по-непротиворечивите описания на реалността.

 

п.п. А и е добре да се има предвид, че пълно описание на реалността е невъзможно да се направи.... Гьодел го е доказал емпирически. Ама тва е просто напомняне, а не обезкуражаване или пък обратното - насърчаване към отрицание на състоятелността на научния подход...

Редактирано Октомври 27, 2023 от kipen2

[Станислав Янков]

Преди 11 минути, kipen2 said:

Точно защото в тази главоблъсканица с определянето на "реално", както зададох въпрос и на Шпага, "разковничето" е спрямо кой се дефинира "реално". 

А пък по тази "линия", когато започне да се търси "кое е първото", какъвто циклаж в разсъжденията си сподели рибаря, се стига до Принципът на относителността.

И елегантното решение на това, в какъв контекст да се постави философската рамка на научните изследвания се дава от "материалистическия монизъм". Постулатите на който може да се открият в насочващият пост на Скенер по-горе, за характеристиките на материята.

Именно, за да се постави обща основа, за да има един език, на който да се споделят и обсъждат изследванията и резултатите, като се избегне субективизмът на възприятията ни човешки, в науката се работи с парадигмата на "материалистическия монизъм". За отправна характеристика на "обективната реалност", "външната" за всеки човек(съзнателен наблюдател) част от реалноста е изградена само от материя. Така задачите с описанието на реалността във физиката се свеждат до установяването на законите, описващи поведението на материята (промяната на сътоянията й, изразено в приказката ми като "Промяната на Света"), независимо от отправната система, от която се "хвърля поглед" към реалността. А, за да се избегне субективната оценка чрез човешкото възприятие, проверката на моделите за описване(теориите) се прави с опити чрез инструменти, независещи от желанията или исканията на субект. Така се постига обективност на резултатите в "обективната реалност" ...(за което вече спорехме с Младенов - за разликата между "обективно" и "обективно")...

И бай дъ уей, проблемите (задачите за решаване) с въвеждането само на едно допълнително пространствено измерение към 3-измерен модел, растят в геометрична прогресия. В смисъл, че няма нищо срамно, човек, който няма достатъчна опитност в решаването на производни на това задачи, да греши. Въпросът е да е достатъчно съзнателен, когато постулира нещо, какво част е основателна и каква - продукт на неговите си предразсъдъци. Така би могъл да напредва в полето на по-непротиворечивите описания на реалността.

Принципно под “научна реалност” се приемат най-вече онези неща, които когато ги осъществяваш по един и същи начин - дават ВИНАГИ един и същи резултат (блъскаш един и същи стол, разположен на един и същи под, с еднаква сила и в една и съща област на стола и стола ВИНАГИ ще се преобръща назад). Това ВИНАГИ налично повторение на една и съща последователност дава УВЕРЕНОСТ, че всички следващи пъти, когато правиш съответната последователност по точно същия начин - ВИНАГИ ще получаваш точно същия резултат.

Казва се (и правилно), че елементарните частици не са нито вълни, нито частици, а нещо трето. Помисли над възможността четирите пространствени измерения (поведението на материята, която ги обосновава) да не са нито само малки и увити, нито само разтегнати и прави, а нещо трето…

[scaner]

Just now, Станислав Янков said:

Принципно под “научна реалност” се приемат най-вече онези неща, които когато ги осъществяваш по един и същи начин - дават ВИНАГИ един и същи резултат (блъскаш един и същи стол, разположен на един и същи под, с еднаква сила и в една и съща област на стола и стола ВИНАГИ ще се преобръща назад). Това ВИНАГИ налично повторение на една и съща последователност дава УВЕРЕНОСТ, че всички следващи пъти, когато правиш съответната последователност по точно същия начин - ВИНАГИ ще получаваш точно същия резултат.

Това е само характеристика на реалността - повторяемост.

 

Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Казва се (и правилно), че елементарните частици не са нито вълни, нито частици, а нещо трето. Помисли над възможността четирите пространствени измерения (поведението на материята, която ги обосновава) да не са нито само малки и увити, нито само разтегнати и прави, а нещо трето…

Хайде стига с тези "четири пространствени измерения"... Това е само някаква от многото хипотези със силно ограничена логическа обосновка. Тая представа за измеренията като увити или прави силно ги ограничава само в геометричен аспект. А те могат да са нещо повече, съвсем различно от "линии", нещо от което идва самата геометрия. Не виждам при тази липса на информация защо трябва да се набляга на някакви конкретни и силно ограничени модели.

Мисля, че темата се изчерпа съвсем от толкова повтаряне.

[kipen2]

Преди 27 минути, scaner said:

Преди 36 минути, Станислав Янков said:

Казва се (и правилно), че елементарните частици не са нито вълни, нито частици, а нещо трето. Помисли над възможността четирите пространствени измерения (поведението на материята, която ги обосновава) да не са нито само малки и увити, нито само разтегнати и прави, а нещо трето…

Хайде стига с тези "четири пространствени измерения"... Това е само някаква от многото хипотези със силно ограничена логическа обосновка. Тая представа за измеренията като увити или прави силно ги ограничава само в геометричен аспект. А те могат да са нещо повече, съвсем различно от "линии", нещо от което идва самата геометрия. Не виждам при тази липса на информация защо трябва да се набляга на някакви конкретни и силно ограничени модели.

Мисля, че темата се изчерпа съвсем от толкова повтаряне.

Аз пък "виждам потенциал", а не повторение в поредното му "избухване"

Станиславе, щом даваш уклон към ника ми "да помисли", що не го направиш ти!? Ето ти поле за размишления, та белким вържеш нещо ново, от вече установеното....

1. Елементарните частици не са нито вълни, нито частици, ама са елементарни частици. Т.е материя в движение, активен елемент на материята.

2. Времето и пространството са характеристики на "света, изграден от материя", пасивен елемент на материята.

3. 1 и 2 са във връзка така, както "действие и контекст". Т.е. КМ ти дава поведението на материята, а ТО геометрията на средата, образувана от материята.

Айде помисли върху тази връзка, като не се фокусираш само върху себе си като наблюдател и само върху геометрията, както правиш нон-стоп.... 

Редактирано Октомври 27, 2023 от kipen2

[Станислав Янков]

Съгласен съм, че темата се изчерпа - въртим всеки в своето си и така няма напредък за никого. Време е отново да поогранича писането. За финал - геометричните представяния са само една от многото форми на представяне на всичко и сложните геометрии, чиито алгебрични форми са по-достъпни за опериране от изкуствени интелекти, също са вариант, но масовият човек като мен търси по-опростените представяния на нещата (разделя се нещо сложно на по-прости части и се обяснява чрез тях) и за мен лично съвкупност от по-опростени геометрични представяния на нещо по-сложно ми помага по-лесно да разбера какво се има предвид (очевидно аз не съм математически гений, на който да му стигат само формули за всичко и колкото по-сложни - толкова по-добре).

Съчетанието между процеси, които да протичат по малко увито измерение (четвърто, пето или все едно колко повече) с такива, които протичат по големи разтеглени измерения твърде много прилича на курпускулярно-вълновия дуализъм. Също някога съм подпитвал тук, дали условните “вълни на неопределеността” при КМ не може да са някакъв вид реални вълни. Задавал съм също въпроса, дали при електромагнитните вълни не може да има някакво въртене на на електрическата и магнитната им компонента по спирала. Допускането на наличието на допълнително пространство, формирано чрез четвърто пространствено измерение, придава съвсем друга форма на тези въпроси (както и на въпроса за енергията на масивно тяло в покой, произхождаща от знаменитата формула на Айнщайн). Чао за известно време!

Редактирано Октомври 27, 2023 от Станислав Янков

[kipen2]

Преди 1 час, kipen2 said:

що не го направиш ти!?.....

Айде помисли върху ....

 

Преди 51 минути, Станислав Янков said:

Съгласен съм, че темата се изчерпа - ..... Чао за известно време!

Така е! Сам написа 

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

.... ВИНАГИ ....

ВИНАГИ ..... ...ВИНАГИ ....- ВИНАГИ ....

А винаги, за който и да е човек или колектив, когато не може да реши дадена му или възникнала задача, му трябва време. Така е и към момента с обединяването на квантовата механика и теорията на относителността. И е трудно, не само на теб, да се изолират решенията, съдържащи "бягство" от описанията на реалността, изградени до момента от експерименталния опит на други съществуващи и съществували хора. 

Редактирано Октомври 27, 2023 от kipen2

[Джереми]

Преди 9 часа, scaner said:

Под движение се разбира всяка промяна. В този смисъл движението е основна философска категория на познанието. А дихотомията движение-покой е нейна частна форма, на кинематичното движение. Хубаво е да се прави разлика между движение, и неговите частни случай като преместване например Преместване може да няма (покой), но промяна има винаги.

Движението без покоят не може да се дефинира, така че и покоят е основна философска категория на познанието. Така че да се говори кое е реално и първично, движението или покоят, е спорно, както и кое е първично, яйцето или кокошката. Важното е да се знае че вселената е динамична тоест движи се, но и покоят и, не е маловажен, защото чрез него се запазват състоянията на вселената които са причина за нейните следствия.

[gmladenov]

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Съгласен съм, че темата се изчерпа - въртим всеки в своето си ...

А как да е иначе? Аз например не приемам, че времето е реално четвърто измерение, а ти не
приемаш, че времето е измислено. Къде да се срещнем при такова разминаване в позициите.

Няма лошо. Просто различни виждания.

[gmladenov]

Преди 8 часа, kipen2 said:

Ако подходим малко "по-разчупено", може да се каже, че "физиците са ясновидци".

Не можем да кажем такова нещо.

Наистина имаме примери за точни "предвиждания" от физиците, само че това са информирани
предвиждания, а не яснивидство. Освен примера за Дирак, който си дал, Максуел "предвижда",
че светлината е ЕМ-вълна. Да не говорим пък за "предвижаденето" на планетата Нептун.

Това са все примери за "информирани предвиждания" където въз основа на известни факти се
прави логическо заключение. Тоест, говорим за дедуктивни умозаключения.

За съжаление, обаче, науката няма никакви "твърди" факти дали наистина е имало Голям взврив
(ГВ) и какво е било преди и непосредствено след него. Така че всякакви "предвиждания" по
темата са чисти спекулации и нищо повече.

Ясновидец е човек, който "вижда" събития от миналото или бъдещето без никаква съществуваща
информация за тези събития ... и в този смисъл физиците не са ясновидци.

Нито диплома по физика, нито Нобелова награда дават на физиците необходимите квалификации
да "виждат" събития, за които няма информация ... като например дали наистина е инало ГВ.

[scaner]

Преди 13 минути, Джереми said:

Движението без покоят не може да се дефинира, така че и покоят е основна философска категория на познанието. Така че да се говори кое е реално и първично, движението или покоят, е спорно, както и кое е първично, яйцето или кокошката. Важното е да се знае че вселената е динамична тоест движи се, но и покоят и, не е маловажен, защото чрез него се запазват състоянията на вселената които са причина за нейните следствия.

Айде прочети някаква книжка, преди да ми говориш за философските категории на познанието

Промяната (синоним == движение) е основна категория, и се нарича "движение". Още Хераклит я декларира като основна категория на философията. А кинематичното движение, само то има алтернатива "покой", е някакъв частен случай на промяната. Промяната е абсолютна (за това е и категория), кинематичното движение с покоят е дихотомия, относително.

А вселената се "движи" в смисъл че се променя, не че се мести Различен смисъл има в две понятия с еднакво име, и трябва да се внимава за кое става дума. Промяната няма покой, кинематичното движение има.

[gmladenov]

Реално е това, което е измеримо. Както движението, така и покоят са измерими - и в този смисъл
и двете са реални.

Има си много прост критерий дали две тела са в инерциално движение едно спрямо друго:
мери се дали разстоянието между тях се променя и ако да, значи телата се движат едно спрямо
друго (инерциално); ако пък не, значи те са в покой едно спрямо друго.

Подобно измерване е напълно възможно (поне на теория) и така "реалността" на движението и
покоя може да се установи чрез измерване.

Съществуването на времето, от друга страна, няма как да се установи с измерване. Съответно
времето няма как да се смята за реалсно-съществуващо.

Когато "мерим" време, ние в същност не мерим нищо, а срявняваме инервали/продължителности.
Очевидно е, че различните физични процеси имат продължителност (нищо в природата не е
мигновено; тоест, без продължителност), но това ни най-малко не означава, че в реалността има
такова нещо като "време".

Объркването на хора като Станислв идва от това, че математически времето наистина може
да се представи като измерение ... което подвежда, че времето е четвърто измерение. Само че
тук трябва да се прави разлика межу математика и реалност. В математиката броят на
изнеренията е неограничен, докато в реалността имаме само три пространствени измерения.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Съществуването на времето, от друга страна, няма как да се установи с измерване. Съответно
времето няма как да се смята за реалсно-съществуващо.

Часовникът отмерва времето Факт. Реален. Ако нямаше време, часовникът нямаше нищо да отмерва.

  

Преди 1 час, gmladenov said:

Когато "мерим" време, ние в същност не мерим нищо, а срявняваме инервали/продължителности.

Когато мерим разстояние, правим абсолютно същото. Това се нарича относително измерване. (95% от измерванията в живота са такива - сравняваш нещо с еталон.

 

Не ти ли писна да повтаряш тази глупост?

Редактирано Октомври 27, 2023 от scaner

[gmladenov]

Преди 57 минути, scaner said:

Не ти ли писна да повтаряш тази глупост?

Въобще не ми е писнало, защото по тези въпроси има сума ти неясноти ... начело с очевидното
заблуждение, че времето е нещо реално.

Когато мерим с аршин, ние не мерим "пространство", а мерим протяжност: размер на обект или
разстояние между обекти. Какъвто и аршин да използваме, той не мери пространство.

Същото важи и за часовниците: те мерят/сравняват интервали и продължителности, а не време.

Значи ако ще твърдим, че часовниците меярят време, то трябва да приемем и че аршините мерят
пространство ... а както знаем, според релативизма пространството не същестува реално.

Като цяло, няма как да се твърди, че пространството не съществува, а времето съществува.

Редактирано Октомври 27, 2023 от gmladenov

[scaner]

Преди 24 минути, gmladenov said:

Когато мерим с аршин, ние не мерим "пространство", а мерим протяжност: размер на обект или
разстояние между обекти. Какъвто и аршин да използваме, той не мери пространство.

Дали? Пространството се формира като отношение на материални обекти (като протяжност, отстояние), и с аршина ти цифровизираш това отношение. И казано с прости думи, измерваш го, тоест измерваш пространството Просто трябва да знаеш какво се крие зад това действие.

Преди 25 минути, gmladenov said:

Съшото важи и за часовниците: те мерят/сравняват интервали и продължителности, а не време.

А часовниците мерят също отношения, но  между събития. И комплекса от такива отношения и техните свойства (продължителност, предходност) се нарича "време". Тоест, с часовникът ти цифровизираш тези отношения. Казано опростено, мериш време.

Какво неясно има в тази аналогия? Измерваш две различни проявления на материята.

Преди 27 минути, gmladenov said:

Значи ако ще твърдим, че чаоивниците меярят време, то трябва да приемем и че аршините мерят
пространство ... а както знаем, според релативизма пространството не същестува реално.

Точно така е, казано на прост език - виж по-горе. Но зад това опростяване стоят строги отношения, които се поддават на измерване и които ти мериш. И съвкупността от тези отношения си имат име - съответно "пространство" и "време".

Просто ти се губи терминологията, и за това не ти е ясна връзката между измерването и измерваната величина. Затова и непрекъснато буксуваш и повтаряш едни и същи мантри.

Преди 29 минути, gmladenov said:

Като цяло, няма как да се твърди, че пространството не съществува, но времето съществува.
Или и двете не съществуват, или и двете съществуват.

Именно. Като проявления на материята, създаваща съответните отношения, те съществуват. Но като форма на отношения, те са абстракции на конкретни проявления на материята. Съществуващи абстракции, защото ако не съществуваха, нямаше да става дума за тях Реални отношения, защото се поддават на измерване.

Кое не ти е ясно в тая картинка?

 

[Джереми]

Преди 14 часа, scaner said:

Промяната (синоним == движение) е основна категория, и се нарича "движение"

Много плиткоумно расъждаваш. Промяна също е когато едно движение спира и се установява покой. Излез от тези училищни рамки и мисли по рационално .