Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[kipen2]

On 14.11.2023 г. at 8:43, kipen2 said:

On 13.11.2023 г. at 18:28, Джереми said:

Човек има способноста да променя заобикалящата го действителност и събития, именно за това бъдещето не може да бъде предсказано на 100%,

Понеже сложи и запетая, ще ти поясня една подробност! "Човек", като го "отделиш" от контекста на Вселената и му придадеш свръхспособността "да променя събития", е просто подход с пожелателен, Марвъл студиос характер, но не и физически обосновано моделиране.

А понеже много ти се иска да ловиш шарани за ... където ги хванеш, то заради по-правилното ти писане напоследък, ще ти дам едно жокерче!

Не ти е силата на аргумента в "човекът" при спора за 100%ното предсказване на бъдещето, а в това което отричаш за реално - времето!

Защото ТО проследява детирминистически развитието на ситуация в бъдещето, но в случая с елементарните събития, имаш нужната "несигурност" на квантово ниво(около Планковите мащаби).

А пък от средната скорост на декохериране на елементарните частици и отдаването на енергията им във вещевите структури, можеш да изкажеш твърдение, че след достатъчно продължителен период от време, направените изчисления по ТО за бъдещето, може да не отговарят напълно на случилото се в бъдещия момент. 

 

Преди 22 часа, kipen2 said:

А вече при опитите за съвместяване на коментирания модел на Палмър с пространство-времето на Минковски, времето ще представлява "възникващият" от нищото числов ред, описващ интервалите между събития, като се запази Лоренцовата инвариантност.   

Станиславе, тъй като не попита нищо по това, ще ти издам нещо, което е в междуредието. Индиректно се въвежда фазовото простарнство да е с "обем", доста по-голям от обема на пространството на Минковски. Т.е. има скрит уклон към теорията за мултивселената, ама в разновидността на "паралелни реалности", а не инфлационната мултивселена с "паралелни вселени".

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, kipen2 said:

Станиславе, тъй като не попита нищо по това, ще ти издам нещо, което е в междуредието. Индиректно се въвежда фазовото простарнство да е с "обем", доста по-голям от обема на пространството на Минковски. Т.е. има скрит уклон към теорията за мултивселената, ама в разновидността на "паралелни реалности", а не инфлационната мултивселена с "паралелни вселени".

В момента все още съм в самото начало на осмислянето на материалите и няма смисъл да питам излишни неща - няма да задам особено смислени въпроси. Най-важното е, че досега повечето неща в двата текста, до мястото на втория, до което съм стигнал, са точно така, както се мъчех да ги описвам още от втората страница в тази тема (отговорът ми към Ники още в самото начало на втората страница, където е един от първите пъти, когато ми хрумва предположението, че няма време, подходът на Калуца и Клайн с 4+1 измерения е грешен, затова не се е потвърдил, ами по-вероятно става дума за четири пространствени измерения, но с разлика между размерите на трите и четвъртото). Ако разполагах със знанията на тримата автори на материалите - щях да напиша нещата, които се опитвах да кажа толкова време по моя лаически, описателно-визуален начин, точно така, както са написани от тримата, до мястото на втория материал, до което съм стигнал. Естествено, опитът им да елиминират понятието "време" е твърде амбициозен, за да успее, макар логиката им да си е съвсем смислена и основателна. Неслучайно ти, Скенер и Гравити ме подбрахте здраво при моя опит да отрека времето (да не говорим, че моите писания бяха прекалено умо-зрителни и твърде малко научни). Представата за времето е твърде здраво вкоренена в човешките разбирания, за бъде успешно елиминирана, дори и с най-безкомпромисната логика (достатъчно е да видим, колко време вече нютоновите представи си се въртят паралелно с по-развитите теории на относителността и дори тука се водят цели пунически войни, в опити на някои да реанимират Нютон някак си). Пък и това би било малко излишно усилие, защото на макрониво времето си е време и няма защо чак пък да се маха.

Засега съм стигнал до края на третата страница от втория материал (самата страница оригинално е означена като втора) и никъде не видях 3D-пространствена аргументация! Навсякъде до тук се ползва 4D-пространство и само се отрича, че времевата координата на Минковски е координатата на четвъртото пространствено измерение (в първия материал 4D и дори 5D пространствени измерения са представени като компактифицирани), ами е представяна като невремева координата на числовия ред на материалните промени (на материалното движение). Ще видим натъка, но до тука освен 4D и 5D - нищо друго не срещам, камо ли пък твърдения за само 3D-пространство и числовия ред наместо време!

[Джереми]

Ако времето беше реално то тогава защо да не може да се пътува в него, да речем че тече като река, в течаща река може да се ходи по течението или в обратна посока, във времето не може да се пътува, още едно доказателство че то реално не съществува. Ще кажат че ентропията го забранявала, да но ако ентропията беше прогресираща нямаше да има вселена а то я има, значи ентропията може да влиае само на някои процеси на други не, примерно възобновяемите процеси. Миналото и бъдещето са понятия които задават посоката на времето, от настоящето, защото само в настоящето се пораждат минали и бъдещи събития. Стрелата на времето я задава ентропията, демек посоката от минало към бъдеще, но в квантовите системи няма ентропия няма и стрела на времето ТТ симетрията го показва, там времето няма значение, ето защо времето е само конструкт породен от нашата вселена.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Джереми said:

Ако времето беше реално то тогава защо да не може да се пътува в него, да речем че тече като река, в течаща река може да се ходи по течението или в обратна посока, във времето не може да се пътува, още едно доказателство че то реално не съществува. Ще кажат че ентропията го забранявала, да но ако ентропията беше прогресираща нямаше да има вселена а то я има, значи ентропията може да влиае само на някои процеси на други не, примерно възобновяемите процеси. Миналото и бъдещето са понятия които задават посоката на времето, от настоящето, защото само в настоящето се пораждат минали и бъдещи събития. Стрелата на времето я задава ентропията, демек посоката от минало към бъдеще, но в квантовите системи няма ентропия няма и стрела на времето ТТ симетрията го показва, там времето няма значение, ето защо времето е само конструкт породен от нашата вселена.

Защото не си в състояние да осъзнаеш, че "реално време" и "директно регистрируемо време" са две съвсем различни неща. Директно регистрируемите интервали на часовниковите тиктакания (числовия ред на материалните промени, както го наричат авторите) като общ феномен човечеството е нарекло време и са реални, защото очевидно ти ги изпитваш и не можеш нещата във връзка с времето, които сам каза, че не можеш. Абсолютно същото е и с цветовете и огъня, които също са реални, но не можеш да ги изпиташ директно, като самостоятелно понятие (не, че ти не си в състояние да отречеш и тяхната реалност ).

Авторите на двата материала казват, че времето на макрониво не е координата на четвърто измерение, както се представя в пространствено-времевата диаграма на Минковски (и както се опитвах да твърдя и аз преди тези два материала), а са просто порядък на цикличните материални движения в пространството, които сме си избрали за часовник (тоест - Скенер, Гравити и Кипен се оказаха прави, когато ме критикуваха за придаването от мен на реалност на условната според тях времева координата в диаграмите на Минковски). Просто, времето е продукт на движенията на материята през пространството и не е четвърто измерение в диаграмата на Минковски, а отделен от трите пространствени измерения на макрониво числов ред.

Обаче, никъде в двата материала не се твърди, че пространствените измерения са само три - това е подвеждаща интерпретация на статията, в която пише за работата на тримата. Още в първия материал те уточняват, че пространствените измерения са четири и даже пет, но четвъртото и петото измерение са в компактифицирана форма и на макрониво се регистрират само три пространствени измерения и числов ред на материалните промени (Стрелата на времето, ентропията и всичко останало в тази връзка) вместо време. Подходът им произлиза от особеностите на квантовата механика и най-ключовите обяснения за реалността и нерешените проблеми около описанието на реалността явно се крият в микроскопичните мащаби (казано по-полярно - кучето е заровено на микрониво). Пенроуз с неговите туистори, спинори и спинови мрежи също клони натам.

Редактирано Ноември 19, 2023 от Станислав Янков

[Джереми]

Преди 4 минути, Станислав Янков said:

Защото не си в състояние да осъзнаеш, че "реално време" и "директно регистрируемо време" са две съвсем различни неща.

Ти как ги различаваш.

[Станислав Янков]

Преди 12 минути, Джереми said:

Ти как ги различаваш.

Много просто! Можеш ли да си вземеш само огън, без запалени дърва, въглища, горива, хартии, които да горят с този огън? А можеш ли да отчетеш само време само по себе си, без часовник, който да го отмерва? Да си понесеш някакъв цвят (примерно - червен), без предмет, от който този цвят да се излъчва/отразява? Дори синия цвят на небето е цвят на частиците на земната атмосфера! Просто трябва по-внимателно да научиш философския и физическия смисъл на различните понятия, които се опитваш да ползваш (физическия смисъл не противоречи на философския смисъл на понятията, двата смисъла взаимно се допълват и доразвиват).

Редактирано Ноември 19, 2023 от Станислав Янков

[kipen2]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Обаче, никъде в двата материала не се твърди, че пространствените измерения са камо три - това е подвеждаща интерпретация на статията, която пише за работата им. Още в първия материал те уточняват, че пространствените измерения са четири и даже пет, но четвъртото и петото измерение са в компактифицирана форма и на макрониво се регистрират само три пространствени измерения и числов ред на материалните промени (Стрелата на времето, ентропията и всичко останало в тази връзка) вместо време.

Никъде в статията не се твърди, че  измеренията" СА. Това е подвеждащата те интерпретация на написаното в статията. Защото по този начин отдаваш "реалност" на измеренията, т.е  измерването, а те са проекция на наблюдаването от само една отправна система. Т.е. отново влизаш в капана на дихотомията "субективна" и "обективна реалност", както те предупредих.

Просто обобщено, в статията се предлага при описването на реалността да се ползва друга концепция за "време", а не конвенционалната ни. Никъде не се твърди, че "измеренията" СА реални, а че са инструмент за моделиране (в теориите, моделите за описване на реалността).

А вече описаните в статията модели на Палмър и Елза, като предложения,  съдържат подход с 5+1 измерения за описание, но в контекста на 3+1 измерения. Последното е контекста на КМ, в който 1цата е времевото измерение, което инцидентно може да съвпада със "Стрелата на времето". ...както и в предложените два модела 1цата е времевото измерение. Това е разликата с ТО, в която моделирането не е в 3+1, а в 4измерно пространство - това на Минковски.

...и бай дъ уей, точно фракталността на подмножеството I от фазовото пространство изразява компактифицираната форма на 4то и 5то измерение в моделите. Фракталната измерност представлява това, че с увеличаването на размерността, броят измерения не расте линейно. Т.е. съпоставено с 4мерното пространство на Минковски, при моделите на Палмър и Елза съответстват 6измерни пространства. А допълнителните 2 измерения, съответстват на равнината на спина.

[scaner]

Преди 6 часа, Джереми said:

Ако времето беше реално то тогава защо да не може да се пътува в него, да речем че тече като река, в течаща река може да се ходи по течението или в обратна посока, във времето не може да се пътува, още едно доказателство че то реално не съществува. Ще кажат че ентропията го забранявала, да но ако ентропията беше прогресираща нямаше да има вселена а то я има, значи ентропията може да влиае само на някои процеси на други не, примерно възобновяемите процеси.

Хехе, как това да пътуваш в двете посоки прави времето реално, а ако не можеш, значи не е ? Тъп аргумент.

Невъзможността да се движиш във всички посоки на времето е негова особеност. Пък и не е ясно, може просто технологически да не сме достиогнали до тези възможности Но заключение от такива постни съображение също е само безпомощно и безсмислено.

Преди 6 часа, Джереми said:

Миналото и бъдещето са понятия които задават посоката на времето, от настоящето, защото само в настоящето се пораждат минали и бъдещи събития.

Тъй де, и не са измислени тези понятия, а са резултат от реалният ни опит. Който е на база нещо реално, не измислено. Измислените неща ги лекуват в едни други заведения

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, kipen2 said:

Никъде в статията не се твърди, че  измеренията" СА.

Сигурен съм, че никъде в последните ми два коментара (а и в мнозина преди тях) няма да откриеш изречение: "измеренията са РЕАЛНИ". Написал съм, че споменавания от авторите брой измерения в материала са четири или пет и никъде не пишат, че са само три. Просто си спестявам протяжния ритуал, всеки път да повтарям следното: "движението/промяната на материята във Вселената (поне в достъпната за нас част от нея) налага ние да я оценяваме чрез онзи брой измерения (координати), който се определя от степените на свобода в съчетание със законите за запазване (теоремата на Ньотер) за съответната ситуация". Не мога да повтарям всеки път такова нещо, ако ще и да се опиташ да ме убиеш! 

Много по-странно ми стана нещо друго! Не успях достатъчно ясно да разбера логиката, която се ползва за съставянето на следващите уравнения (определено тези уравнения са донякъде различни от оригиналните Лоренцови трансформации, само по измеренията y и z очаквано няма никакви разлики):

Редактирано Ноември 19, 2023 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Защото не си в състояние да осъзнаеш, че "реално време" и "директно регистрируемо време" са две съвсем различни неща. Директно регистрируемите интервали на часовниковите тиктакания (числовия ред на материалните промени, както го наричат авторите) като общ феномен човечеството е нарекло време и са реални, защото очевидно ти ги изпитваш и не можеш нещата във връзка с времето, които сам каза, че не можеш.

За пореден път: ти бъркаш "продължителност" и "време". Двете понятия се отнасят до различни неща,
като продължителностите са реални, а времето е измислено.

Няма физическо явления без продължителност. Например, няма как да вали дъжд ако валенето няма
продължителност. Също така няма как вселената въобще да съществува ако нейното съществуване
няма продължителност. Така че продължителностите безспорно са реални; без тях понятията "явление"
и "съществуване" са безсмислени.

Времето, от друга страна, е измислено от човека. То е система за осчетоводяване на продължителности,
която ние сме измислили съгласно нашите възприятия. И тъй като времето е измислено от нас, то
естествено не е реално, а е просто човешка абстракция/измислица.

И пак за пореден път: смисълът да се прави разграничение между "продължителност" и "време" е да се
осъзнае, че няма как времето да е реално четвърто измерение ... нито пък има как подвижните часовници
да се забавят или забързват.

Ако времето е измислица, то не може да е реално измерение. Най-просто: в реалността ти можеш да
приложиш сила и да раздалечиш (или приближиш) две материални тела. А как ще раздалечиш две събития?
Няма как нито да им приложиш нито сила, нито пък нещо друго, за да ги раздалечиш.

Също така в реалността можеш да приложиш сила и да ускориш дадено материално тяло. А можеш ли да
ускориш събитие?

Значи докато реалните измерения имат физическо проявление (можеш да ускоряваш тела или пък да
променяш разстоянието между тях), времевото "измерение" няма реално проявление. Нищо физическо
не можеш да извършиш в него; то е просто една въображаема ос, на която ние нанасяме въображаеми
маркери, наричени "събития".

Самите събития също не са физически обекти. Например, махам с ръка, за да спра такси. Един път след
като съм махнал, какво съществува в реалността ... освен спомен, че съм махнал?

Затова казваме, че времето не е реално.

[Станислав Янков]

Преди 14 минути, gmladenov said:

За пореден път: ти бъркаш "продължителност" и "време". Двете понятия се отнасят до различни неща,
като продължителностите са реални, а времето е измислено.

Няма физическо явления без продължителност.

Някой бърка, но вече не съм аз (по-рано и аз бърках, при това доста по-често от сега). Относно физическите явления без продължителност, дето ги нямало - каква е продължителността на ефекта върху втората частица, когато двете частици са заплетени и ти замериш СПИН-а на едната (парадокса Айнщайн-Подолски-Розен)?

Редактирано Ноември 19, 2023 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 35 минути, Станислав Янков said:

Не успях достатъчно ясно да разбера логиката, която се ползва за съставянето на следващите уравнения (определено тези уравнения са донякъде различни от оригиналните Лоренцови трансформации ...

Логиката е следната:

• формула (7) е Лоренцовата трансформация за време
• ако разделиш двете страни на уравнението на t, достигаш до уравнение (8)
• уравнение (8) показва, че времето не зависи от пространството

Това целят да покажат авторите. Според Минковски, времето и пространството са вплетени едно
в друго (затова използваме термина "пространство-време"). Но в твоята статия авторите показват,
че времето в същност не е вплетено в пространството.
 

[Джереми]

Преди 2 часа, scaner said:

Невъзможността да се движиш във всички посоки на времето е негова особеност

Само декларираш че е така, без всякаква обосновка. Също както и във вторият постулат, ма за зомбирането няма лек. 

[Станислав Янков]

Преди 22 минути, gmladenov said:

Логиката е следната:

• формула (7) е Лоренцовата трансформация за време
• ако разделиш двете страни на уравнението на t, достигаш до уравнение (8)
• уравнение (8) показва, че времето не зависи от пространството

Това целят да покажат авторите. Според Минковски, времето и пространството са вплетени едно
в друго (затова използваме термина "пространство-време"). Но в твоята статия авторите показват,
че времето в същност не е вплетено в пространството.

Това за седмата формула е ясно, сложил съм я за контекст (да се започне от нещо познато). Тези две неща (първото от които е седмата формула):

са тези две неща от оригиналните Лоренцови трансформации:

Останалите неща просто преразказваш от статията. Моят въпрос е за малко по-обширно обяснение, как разделянето на двете страни на времето (числовия ред по авторите) и достигането до осмата формула води точно до изводите, които авторите са направили въз основа на тази процедура? Каква е същността на доказателството чрез този подход, казано стегнато и с малко думи (но малко повече от просто повтарянето на текста в материала)?

[gmladenov]

Преди 23 минути, Станислав Янков said:

Каква е същността на доказателството чрез този подход

Същността на доказателството е, че времето НЕ зависи от пространството. Това показват авторите.
Минковски спори, че времето е вплетено в пространсвтото ... а авторите показват, че това не е така.

Значи авторите оборват Минковски и неговата интерпретация на СТО, че времето и пространството
са вплетени в едно единно пространство-време.

Ако времето и пространството не са вплетени в едно, на какво основание се счита, че времето е
измерение ... а не просто отделен/допълнителен параметър, както е в Нютоновата физика.

[Станислав Янков]

Преди 19 минути, gmladenov said:

Същността на доказателството е, че времето НЕ зависи от пространството. Това показват авторите.
Минковски спори, че времето е вплетено в пространсвтото ... а авторите показват, че това не е така.

Значи авторите оборват Минковски и неговата интерпретация на СТО, че времето и пространството
са вплетени в едно единно пространство-време.

Ако времето и пространството не са вплетени в едно, на какво основание се счита, че времето е
измерение ... а не просто отделен/допълнителен параметър, както е в Нютоновата физика.

Добре де, но как точно достигат до този извод (като безспорен)? Като принципно заявление е ясно! И още нещо! Това тук, звездичката, деление ли значи или умножение:

Защото, ако значи умножение - това въобще не е оригиналната формула за релативистка трансформация на времето и ми става още по-неясно, какво и как точно се мъчат да докажат чрез тези уникални (различни от общоприетите) подходи (това било заимствано от някакъв Selleri)!

Редактирано Ноември 19, 2023 от Станислав Янков

[Втори след княза]

Преди 1 час, gmladenov said:

Ако времето е измислица, то не може да е реално измерение. Най-просто: в реалността ти можеш да приложиш сила и да раздалечиш (или приближиш) две материални тела. А как ще раздалечиш две събития?

Можеш ли да раздалечаваш събитията ходене до тоалетната?  

А можеш ли да раздалечиш Черно море от Дунава?  

[Станислав Янков]

Преди 36 минути, gmladenov said:

Същността на доказателството е, че времето НЕ зависи от пространството. Това показват авторите.
Минковски спори, че времето е вплетено в пространсвтото ... а авторите показват, че това не е така.

Значи авторите оборват Минковски и неговата интерпретация на СТО, че времето и пространството
са вплетени в едно единно пространство-време.

Ако времето и пространството не са вплетени в едно, на какво основание се счита, че времето е
измерение ... а не просто отделен/допълнителен параметър, както е в Нютоновата физика.

Ще ти го напиша по друг начин. Защо това нещо, което е от обичайните Лоренцови трансформации, да си е съвсем обичайно:

 

 

А пък това нещо от материала на тримата да е някакво по-различно и уникално:

 

 

[gmladenov]

Преди 7 минути, Станислав Янков said:

А пък това нещо от материала на тримата да е някакво по-различно и уникално:

Нищо не е по-различно и уникално. Всичко е въпрос на интерпретация.

Минковски интерпретира/преформулира Лоренцовата трансформация по следния начин:

В тази формулираовка Минковски вижда симетрия между времето и пространството и постулира,
че те трябва да се разглеждат като единно просреанство-време.

Авторите от твоята статия преформулират Лоренцовата трансформация по такъв начин, че
връзката между пространството и времето изчезва. Съотвено те казват, че няма основане да се
счита, че времето е вплетено в просреанството.

Значи е зависимост от това как интерпретираш/преформулираш Лоренцовата трансформация,
достигаш до различни изводи за връзката между времето и пространството. В единия случай
те изглеждат свързани, а в другия - не.

[scaner]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Логиката е следната:

• формула (7) е Лоренцовата трансформация за време
• ако разделиш двете страни на уравнението на t, достигЦитирай това аз, а ти трябва да се обосновеш. Аз само споделям, че аггаш до уравнение (8)
• уравнение (8) показва, че времето не зависи от пространството

Двойка. В уравнение (8) имаш отново зависимост на времето от пространството. Просто с тея хватки я правиш неявна, което не отменя зависимостта, а само обърква неподготвени индивиди като тебе

Младенов, ти се луташ още в дебрите на алгебрата. Защо се товариш и с физика?

 

Преди 4 часа, Джереми said:

Само декларираш че е така, без всякаква обосновка.

Не аз, а ти трябва да се обосноваваш. Аз само споделям, че говориш празни прикзаки. Просто е

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, gmladenov said:

Авторите от твоята статия преформулират Лоренцовата трансформация по такъв начин, че
връзката между пространството и времето изчезва. Съотвено те казват, че няма основане да се
счита, че времето е вплетено в просреанството.

Значи е зависимост от това как интерпретираш/преформулираш Лоренцовата трансформация,
достигаш до различни изводи за връзката между времето и пространството. В единия случай
те изглеждат свързани, а в другия - не.

Пак не отговаряш това, което те питам! Лоренц факторът и бета са ясни, в цитираните уравнения от материала Лоренц факторът се ползва навсякъде, а бета (като другия начин на представяне на Лоренц фактора) се ползва в уравненията 9, 10 и 11. Аз те питам съвсем друго! От примера с дължината по посока на движението се вижда, че когато от позицията на координатната система в покой К търсиш дължината по посока на движението L` в подвижната система K`, тогава делиш дължината в покой L на подвижната система K` на Лоренц фактора. Ако имаш стойността на дължината L` на подвижната система K` и търсиш дължината в покой L на подвижната система K` - тогава умножаваш L` по Лоренц фактора. Когато разглеждаш нещата от K` като неподвижна - тогава L и L` си разменят местата по отношение на деленето и умножаването с Лоренц фактора. Попитах те - с какво точно подобни математически манипулации в материала, но този път с времето, потвърждават по безусловен начин, че времето не е координата на измерение и липсва зависимостта му от пространството, както се твърди в материала? И значи ли употребата на подобни формули по отношение на дължината по посока на движението, че и тя не е пространствено измерение и липсва нейна връзка с времето?

[deaf]

Преди 8 часа, gmladenov said:

Самите събития също не са физически обекти. Например, махам с ръка, за да спра такси. Един път след
като съм махнал, какво съществува в реалността ... освен спомен, че съм махнал?

Спирането на таксито е събитие. Задействал си това събитие като си махнал с ръка.

[gmladenov]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Пак не отговаряш това, което те питам!

Отговорил съм ти ... многократно ... но ти нещо не ме чуваш. Да поставим въпроса така:

• кой казва, че времето е четвърто измерение и на какво основание
• има ли аргументи против тезата, че времето е четвърто измерение

Идеята, че времето е четвърто измерение, идва от Минковски. Той е математик, а не физик, и не е
направил нито един физически опит в живота си. Това абсолютно гарантира, че идеята за времето
като измерение не идва от наблюдение на физическара реалност, а се основана единствено на
математически анализ.

Минковски анализира Лоренцовата трансформация (ЛТ) ... чисто математиечески ... и забелязва, че
ако времето се приеме като геометрично измерение, то формулата на ЛТ е същата като формулата
за хиперболична ротация. Това е обяснено в следната кратка статия: тук>>.

Иначе казано, Минковски прибавя времето като геометрично измерение към трите пространствени
измерения и интерпретира ЛТ като хиперболочна ротация в единното 4-мерно пространство-време.

Това е произходът на идеята, че времето е четвърто измерение. Тя се базира единствено на
математическата интерпретация на ЛТ като като хиперболична ротация.

Хубаво, но освен като хиперболична ротация, ЛТ може да се интерпретира и по други начини; нищо
не ни задължава да я интерпретираме по същия начин като Минковски. Интерпретацията на
Минковски е много удобна ... но в крайна сметка тя не е единствената интерпретация.

Статията, която ти си цитирал горе, показва, че ЛТ не изисква времето да се приеме за четвърто
измерение. Тя показва, че времето в действителност е отделна величина от пространствоти и не
зависи от пространството.

Цитирай

Попитах те - с какво точно подобни математически манипулации в материала, но този път с времето,
потвърждават по безусловен начин, че времето не е координата на измерение ...

Във формулата, която си цитирал горе, времето не зависи по никакъв начин от пространството.
Тоест, с езика на математиката е показано, че времето не зависи от пространството. Какво повече
очакваш като отговор?

Твоят въпрос може да се зададе и в "обратна посока": как точно математически манипулации на
Минковски потвърждават по безусловен начин, че времето е четвърто измерение?

В заключение:

• Минковски ни показва (чрез математически анализ и манипулации), че ако времето се приеме
  за четвърто геометрично измерение, то Лоренцовата трансформация (ЛТ) може да се
  интерпретира като хиперболична ротация в единното 4-мерно пространство-време.
• Тази интерпретация предлата значителни удобства, тъй като давва възможност за визуално
  представяне на резултатите от прилагането на ЛТ.
• Въпреки удобствата, нищо не ни задължава да приемем времето като четвърто измерение.
  Това се потвържава от цитираната по-горе статия, която демонстрира, че съгласно ЛТ
  времето в действителност не зависи от пространството.

Значи дали времето е четвърто измерение или не зависи от това как гледаме на ЛТ. Можем да
гледаме на нея като Минковски ... но може и да не гледаме като него. Няма задължение да приемем
времето като четвърто измерение; правим го за удобство ... а не защото физическата реалност го
изисква.

Редактирано Ноември 20, 2023 от gmladenov

[Джереми]

Преди 6 часа, scaner said:

Не аз, а ти трябва да се обосноваваш. Аз само споделям, че говориш празни прикзаки. Просто е

Аз искам първо ти да се обосновеш.

[Джереми]

Преди 2 часа, gmladenov said:

• Минковски ни показва (чрез математически анализ и манипулации), че ако времето се приеме
  за четвърто геометрично измерение, то Лоренцовата трансформация (ЛТ) може да се
  интерпретира като хиперболична ротация в единното 4-мерно пространство-време.
• Тази интерпретация предлата значителни удобства, тъй като давва възможност за визуално
  представяне на резултатите от прилагането на ЛТ.
• Въпреки удобствата, нищо не ни задължава да приемем времето като четвърто измерение.
  Това се потвържава от цитираната по-горе статия, която демонстрира, че съгласно ЛТ
  времето в действителност не зависи от пространството.

Значи дали времето е четвърто измерение или не зависи от това как гледаме на ЛТ. Можем да
гледаме на нея като Минковски ... но може и да не гледаме като него. Няма задължение да приемем
времето като четвърто измерение; правим го за удобство ... а не защото физическата реалност го
изисква.

Ако времето не е четвърто измерение на пространството, не е по минковски, тогава в ЛТ дали то ще търпи забавянето си.