Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

**Станислав Янков** · 2, 2023

Преди 1 минута, Ниkи said:

Както ти казваш, има значение, кой се е ускорил. Този, който се е ускорил е създал още пространство, през което се налага на светлината да мине

Не е ли обратното - ускореният да е намалил своята скорост през четвъртото измерение (зависимостта не е линейна, както го написах на Младенов за повече нагледност, а по оная диаграма с радиуса, за да могат точно да излизат лоренцовите трансформации), с това да е намалил и своя път през четвъртото измерение и затова той да минава по-краткия път през пространство-времето? Когато ти увеличиш (чрез ускорение нанякъде) своята скорост през трите обичайни измерения, а някой друг не променя неговата скорост - той си изминава през четвъртото измерение същата скорост, както и преди, а ти намаляваш своят скорост през четвъртото измерение, а от там и изминатия от теб път през четвъртото измерение - изминаваш по-късия път през пространство-времето.

**scaner** · 2, 2023

Преди 46 минути, Станислав Янков said:

Не е ли обратното - ускореният да е намалил своята скорост през четвъртото измерение (зависимостта не е линейна, както го написах на Младенов за повече нагледност, а по оная диаграма с радиуса, за да могат точно да излизат лоренцовите трансформации), с това да е намалил и своя път през четвъртото измерение и затова той да минава по-краткия път през пространство-времето? Когато ти увеличиш (чрез ускорение нанякъде) своята скорост през трите обичайни измерения, а някой друг не променя неговата скорост - той си изминава през четвъртото измерение същата скорост, както и преди, а ти намаляваш своят скорост през четвъртото измерение, а от там и изминатия от теб път през четвъртото измерение - изминаваш по-късия път през пространство-времето.

Важното в тази картинка е, че и двамата имат еднакви физически закони, и по това са неотличими. Няма никакво значение някой дали се е ускорявал или не - тук разликата е само по отношение на предишно състояние. Тъй като посоката на ускорение няма никакво значение.

**Gravity** · 2, 2023

Преди 18 часа, Станислав Янков said:

...

Проблемът е, че те не приемат самия подход.

...

Защото подхода не е добър. Ти четеш популярни статии и гледаш популярни клипове. Самите те не са достатъчно прецизни и много от нещата са подвеждащи. На базата на това ти се опитваш по чисто умозрителен начин да достигнеш до някаво ново обяснение. Методът ти е да слагаш ключовите думи в граматически правилни изречения и да смяташ, че това е достатъчно. В повечето случаи това води до пълни безсмислици.

Ето конкретен пример. На много места се казва, че всичко се движи в пространство-времето със скоростта на светлината. Ако не знаеш какъв е смисълът на това и го приемеш буквално, то се стига до кашата, която ти си забъркал. Да отказваш да погледенеш какъв е точно смисъла на това твърдение остава твой проблем. (пп Към горното твърдение може да се добави, че всичко с маса на покой се движи в пространство-времето със скоростта на светлината. А самата светлина се движи със скорост нула. Ха сега!)

Чрез този подход не само че няма да стигнеш до нищо ново, както се надяваш, но няма да разбереш нищо от старото. Няма преки пътеки. Тябва да се извърви трудния път, по който се развива науката.

**Шпага** · 3, 2023

Обезверихте човека! Заклеймихте идеите му

**scaner** · 3, 2023

Преди 29 минути, Шпага said:

Обезверихте човека! Заклеймихте идеите му

Напротив, даваме посока!

**Станислав Янков** · 4, 2023

Преди 14 часа, Шпага said:

Обезверихте човека! Заклеймихте идеите му

Не ме подценявай толкова, просто не бързам за никъде. Да, ЗАСЕГА не ползвам правилните термини (степени на свобода, симетрии, закони за запазване) по правилния начин, защото не ги разбирам достатъчно добре и ако сега Гравити определя усилията ми като безсмислици (които обаче ти някак си разбираш отвреме-навреме), то ако се мъчех да ползвам всичко, което не разбирам - щеше да е още по-зле и от сега. Иначе - аз никога не се предавам просто така. Продължавам си напред, докато не си изясня точно прав ли съм или не и ако не - защо точно не. Ето ти например нова порция мои размисли:

Ако искам да разглеждам времето като съвсем пълноценно ПРОСТРАНСТВЕНО измерение, но с противоположен знак на останалите три, значи това разглеждане трябва да има умозрителен характер, но заради разликата на движението на материята по такова четвърто пространствено измерение спрямо движението на същата тази материя по обичайните три измерения (Скенер е съвсем прав, че трябва да говорим за поведение на материя по измерения или степени на свобода), ние възприемаме всичко това като три пространствени измерения и време. Ако не мога да представя времевите ефекти точно и коректно по умозрителен начин, като поведение на материята по четвърто пространствено измерение - значи времето не е пространство. Това е важен тест за правотата ми.

В Космологията и времето, и пътят много често се представят като светлинни години - обяснение на време с движение, което движение предполага време. И светлинните години не се прилагат в ежедневието ни не заради някаква тяхна невярност, а просто защото не е практично.

Имаш твоето движение по планетата (включително като спираш да пропадаш по инерция по геодезичната линия, когато стоиш върху повърхността на Земята) - един план, пласт, поле. Това твое движение обаче става в допълнение към въртенето на Земята около нейната ос (движение, което ни дава времевия интервал денонощие) и въртенето на Земята около Слънцето (движение, което ни дава времевия интервал година) - втори план, пласт, поле. Движенията на Земята (въртенето около оста ѝ и обикалянето ѝ около слънцето) се добавят към движението на Слънчевата система по галактическия ръкав към галактическия център - трети план, пласт, поле на движение. Самата галактика също се движи, освен всички други изброени движения вътре в нея. Тя не само се върти около оста си, но и се движи в рамките на галактическия куп - движения, които са десети фактор, но и четвърти план, пласт, поле на движение с подсветлинна скорост, върху който се наслагват, допълват движенията от останалите пластове на все по-малките мащаби...

Имаме двете ракети, при които отстоянието между тях се скъсява заедно с тяхното скъсяване при движението им в синхрон спрямо наблюдател, все едно отстоянието между ракетите е материя. Имаме квантовите флуктуации на планкови дължини на пространството, което няма маса, енергия или импулс (и при електромагнетизма когато положителните и отрицателните заряди на едно тяло са точно балансирани, то е електронеутрално и неговият заряд като цяло е нулев). Имаме очевидна взаимовръзка между намаляването на размерите и наслагването на пластовете все по-високи, когато се събират заедно една с друга, досветлинни скорости (много подобно на събирането и изваждането на фазите на електромагнитните вълни, когато се намират във фаза или в противофаза едни спрямо други). Колкото и големи дължини на масивни обекти да имаш, такива с два, три, пет, десет пъти разлика един спрямо друг, при достатъчно висока скорост (например 0,9 пъти тази на светлината) всички те ще ти изглеждат почти еднакво къси по посока на движението (разликите пак ще са същите, но ти вече няма да ги открояваш чак толкова отчетливо). Накрая имаш скоростта на светлината с нулева или планкова дължина по посока на движението - едната крайност. От друга страна имаш Вселена, чийто размер бил не 14 милиарда светлинни години, а само на наблюдаемата Вселена бил над 92 милиарда години (да, определено това няма отношение към скорост на галактиките, колкото и бавна да е тя, а на нещо много по-бавно и фундаментално, като скоростта на светлината, но в противоположния край)...

Може да не съм отлично запознат с всички тънкости на актуалните теории, но никой не може да ми забрани да търся различни от установените до момента зависимости и взаимовръзки между нещата. Дори и нищо реално да не съм намерил - разбирането защо ще ме придвижи напред в личното ми разбиране на физиката. И макар засега да не съм срещнал аргумента-убиец на подхода ми за момента, забележките към мен определено не са без никакво основание. Не става конструктивна дискусия, основно тече охулването ми, че не ползвам правилните термини по правилния начин, затова малко ще намаля писането, повече ще увелича четенето (изписано и преповторено е вече доста, има богат материал за размисъл при не много мое свободно време за целта) и - ще видим какво ще произлезе...

Редактирано 4, 2023 от Станислав Янков

**Станислав Янков** · 4, 2023

Here’s a way of looking at it due to Lewis Carroll Epstein from his little book “Relativity Visualized” that may give some intuitive idea of Lorentz time dilation. “Why do clocks tick slower when moving fast?” Epstein says we’re really always moving at the speed of light, but in our own time direction. This distorts the meaning of “moving” so Epstein calls it “the good myth of relativity” because it’s not rigorous mathematics, but it’s a helpful way of thinking about it. He graphs what he calls “The Cosmic Speedometer”.

Ето един начин да го разгледаме благодарение на Люис Карол Епщайн от неговата малка книга „Визуализирана относителност“, която може да даде някаква интуитивна представа за забавянето на времето на Лоренц. „Защо часовниците тиктакат по-бавно, когато се движат бързо?“ Епщайн казва, че наистина винаги се движим със скоростта на светлината, но в собствената си посока на времето. Това изкривява значението на „движение“, така че Епщайн го нарича „добрият мит за относителността“, защото не е строга математика, но е полезен начин за мислене за това. Той прави графики на това, което нарича „Космическият скоростомер“.

main-qimg-b49131893d295e1b108281697dc2cee8-pjlq

The trick is to rewrite the relativistic interval in coordinates of proper time S and space X so that they are formally Euclidean. So instead of S2=T2−X2, Epstein rearranges to T2=S2+X2. So, assuming you’re moving with speed v=X/T, your path is along the green vector and so you’re moving at the speed of light in that spacetime direction. But you’re using part of your speed to move thru space, X, and so you have less motion thru proper time (what your clock measures), S, relative to clock time when you were “standing still” . You age more slowly by the factor √1−v2

Номерът е да пренапишем релативистичния интервал в координати на собственото време S и пространство X, така че те формално да са евклидови. Така че вместо S2=T2−X2, Епщайн пренарежда на T2=S2+X2. И така, ако приемем, че се движите със скорост v=X/T, вашият път е по протежение на зеления вектор и затова се движите със скоростта на светлината в тази посока на пространство-времето. Но вие използвате част от скоростта си, за да се движите през пространството, X, и така имате по-малко движение през правилното време (което измерва вашият часовник), S, спрямо времето на часовника, когато сте „стояли неподвижно“. Вие остарявате по-бавно с фактор √1−v2

(2) Can you explain to me what this equation means: The faster you move through space the slower you move through time? - Quora

Редактирано 4, 2023 от Станислав Янков

**Станислав Янков** · 4, 2023

**Станислав Янков** · 6, 2023

Явно за да могат нещата във връзка със СТО да се представят като четири пространствени измерения наместо три пространствени и едно времево, те трябва да се преобразуват от неевклидова, хиперболична форма, както е при Минковски, в евклидова такава, чрез подхода на Епщайн - S2=T2−X2 става T2=S2+ X2. Прави впечатление, че T2=S2+X2 практически е Питагоровата теорема (С2 = А2 + В2) - пореден намек за потенциалната перпендикулярност на четвъртото пространствено измерение -W спрямо останалите три измерения +X, +Y и +Z. Освен това няма никакъв проблем тази формула $s^{2}=(ct)^{2}-x^{2}-y^{2}-z^{2}$ да бъде представена и по този различен начин $s^{2}=-(ct)^{2}+x^{2}+y^{2}+z^{2}$ . По такъв начин времето t в секунди се заменя със ct светлинни километри, метри или каквото друго означение за разстояние е нужно. Промяната при движението на обект спрямо друг обект на дължината по посока на движението и на хода на часовниците спрямо хода на същите в покой е всъщност промяна на движението през -W. Колкото по-голяма част от движението на подвижния обект протича през+X, +Y и +Z и дължината на подвижния обект по посока на движението намалява, толкова по-малка част от движението на подвижния обект протича през четвъртото пространствено измерение -W и дължината на подвижния обект по посока на движението се увеличава в това четвърто пространствено измерение.

Редактирано 6, 2023 от Станислав Янков

**kipen** · 8, 2023

On 2.02.2023 г. at 9:26, Ниkи said:

On 2.02.2023 г. at 4:11, Станислав Янков said:

ти ще изминаваш през четвъртото пространствено измерение ....

Това пък от къде го измисли? Ти винаги се движиш с С през времевото измерение....

Сега остава да дадете и дефиниция на това "ти"! ....Че нещо отново сте "яхнали светлината", млади ездачи, брей!

Имайте предвид, че сечение през времевото измерение на четиримерен жив обект би изглеждало, примерно, така: 2210_1368ba1ab6ed38bb1f26f36673739d54-e1443957225790.png

Та ще ми е интересно кой ще е този "ти", дето се движи с с през времевото измерение.

Щото ползата от въвеждане на допълнителни измерения във физиката (и не само) е за решаване на задачи, при чиито решения между дадени наблюдавани феномени изникват зависимости, които е трудно да се установят в n-измерения(за разлика от n+1).

Но пък въвеждането на допълнителни измерения в мисловните представи дава възможност за развихряне на въображението. Това е най-малкото двояко, защото при различни критерии за полезност, биха излизали различни оценки за ползата от въвеждането им.

п.п. Поне като ще споделяш клипче на този:

On 4.02.2023 г. at 19:22, Станислав Янков said:

, прегледай и клипчето му, което вече ти споделих. Поне се възползвай от готовият му модел, по който сглобява хипотезата си. А не като твоите разхвърляни неща, дето не си правиш труда да обединиш толкова години, откакто пишеш тук.

**kipen** · 8, 2023

On 30.01.2023 г. at 15:36, Ниkи said:

On 30.01.2023 г. at 15:09, kipen said:

Глупости! Характеристиките на "съзнателен изследовател" изобщо не съвпадат с тези на наблюдател.

Бутни едно рамо . Не намирам определение за:

On 30.01.2023 г. at 15:09, kipen said:

"съзнателен изследовател"

Не ти работят пружинките! Дадох определение за използваното ми "съзнателен наблюдател", в предния спрямо цитирания ми пост.

On 30.01.2023 г. at 15:36, Ниkи said:

Ако гравитацията не е сила, кое остана?... Примерно, пружина

Примерно, и доста други неща. От това накъде гледаш зависи какво откриваш, ала всичко може да се даде и като информационни съобщения.

Последните пък може и да са кратички, както в стилът който използваш да си комуникираме. Вероятно имаш успех с мацките в клубовете и дискотеките с този ти подход?!? Ако е така си заслужаваш аплодисментите ми - Браво, неотразим си!

**Станислав Янков** · 8, 2023

Преди 1 час, kipen said:

Сега остава да дадете и дефиниция на това "ти"! Имайте предвид, че сечение през времевото измерение на четиримерен жив обект би изглеждало, примерно, така: Та ще ми е интересно кой ще е този "ти", дето се движи с с през времевото измерение. Щото ползата от въвеждане на допълнителни измерения във физиката (и не само) е за решаване на задачи, при чиито решения между дадени наблюдавани феномени изникват зависимости, които е трудно да се установят в n-измерения(за разлика от n+1). Но пък въвеждането на допълнителни измерения в мисловните представи дава възможност за развихряне на въображението. Това е най-малкото двояко, защото при различни критерии за полезност, биха излизали различни оценки за ползата от въвеждането им.

п.п. Поне като ще споделяш клипче на този, прегледай и клипчето му, което вече ти споделих. Поне се възползвай от готовият му модел, по който сглобява хипотезата си. А не като твоите разхвърляни неща, дето не си правиш труда да обединиш толкова години, откакто пишеш тук.

Ти е твоята лична координатна система, винаги в покой спрямо теб - онова, което се определя като "правилното време" и "правилно пространство".

1628397916_4D11.png.ea82e1cd297e32369171e8dab667b530.png

Това, което се опитвам да правя аз е не да включвам допълнителни измерения, а да предефинирам условното четвърто времево измерение на реално четвърто пространствено измерение, но с противоположен знак спрямо останалите три: -w, +x, +y, +z. Когато разглеждаме четвърто пространствено измерение като 4+1 измерения (четири пространствени измерения и едно времево измерение), ние имаме стандартното разглеждане на петмерно пространство, срещано навсякъде.

Four-dimensional space - Wikipedia

Обаче, когато материята се движи по противоположен (огледален) начин през четвърто пространствено измерение (по три от измеренията знакът на движението на материята е положителен, а по четвъртото измерение е отрицателен: -w, +x, +y, +z), ако разглеждаме всичко това като 3+1 измерения (три пространствени измерения и едно времево измерение), на нас ни се налага да правим това чрез неевклидова, хиперболична геометрия, в псевдоевклидово пространство, като четиримерното пространство-време на Минковски и тогава представяме четвъртото пространствено измерение с противоположен знак като времево измерение.

Пространство-времето на Минковски « Бръсначът на Окам (bgchaos.com)

За да успеем да разберем по-добре пълния потенциал на едно пълноценно четвърто пространствено измерение вместо четвърто времево такова, ние трябва да преработим четиримерното пространство-време на Минковски от неговата неевклидова, хиперболична форма в евклидова такава, в декартова координатна система. Тогава ще имаме само четиримерно пространство, без време, а времевите ефекти ще идват от различните съчетания на движението на материята през четирите пространствени измерения. Например при светлината липсва преместване през четвъртото пространствено измерение:

"...понеже c².t² = x² + y² + z² (по формулата за сфера – (сфера с диаметър разстоянието, което би изминал светлинен лъч за време t ), то x² + y² + z² – c².t² = 0 , т.е. за светлинен лъч имаме: S₁₂²_{светлинен лъч}= 0"

Read more: http://bgchaos.com/630/fractals/theory-of-relativity-and-absolute/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%ba%d0%be%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8/#ixzz7shhxwHj0

След това обаче, при събитията с подсветлинни скорости, започват едни истории, едни сложнотии, едни еквилибристики с "имагинерни" и "реални" величини... Ето ти още един цитат от същото място:

"Да, но както конкретното (изстрел с оръдие), така и повечето събития не стават със скоростта на светлината, тогава S₁₂² ≠ 0 и защото c²(t₂ – t₁ )² е много по-голямо от пространственото разстояние между оръдието и попадението: (x₂ – x₁ )² + (y₂ – y₁ )² + (z₂ – z₁ )², то тогава S₁₂² < 0 , т.е. четиримерното разстояние между двете събития е имагинерна величина.

Read more: http://bgchaos.com/630/fractals/theory-of-relativity-and-absolute/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%ba%d0%be%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8/#ixzz7sk3OcyBe

Всички тези усложнения отпадат, когато замениш условното четвърто времево измерение с отрицателно пълноценно пространствено такова (-w). Усложнението в този случай е свързано с това, че отлично работещото и свързано с какво ли не друго четиримерно пространство-време на Минковски трябва да се преработи от неговата неевклидова, хиперболична геометрия в обичайната евклидова такава. Тогава по-лесно ще се забележи, че докато обичайно ние мислим неевклидово и хиперболично по отношение на релативизма (СТО) и неевклидово и елиптично по отношение на гравитацията (ОТО) и разглеждаме движението като такова през пространство и време със скорост, то всичко това би могло да се представи в евклидовата геометрия като движение само през пространството през четири пространствени измерения, но едното от тях с противоположен на останалите знак (през него материята се движи и държи противоположно на особеностите ѝ по останалите три обичайни измерения). Подобно движение би протичало винаги със скоростта на светлината през четирите пространствени измерения, но в различни съотношения през тях в различните случаи. При по-висока скорост на масивен обект спрямо друг масивен обект, ускорилият до по-високата скорост (подобие на плоско гравитационно поле) изминава повече път през трите положителни (обичайните) измерения и по-малко път през четвъртото отрицателно (при Минковски времевото) измерение, което води до изминаването от него на по-къс път през пространство-времето на Минковски (при масивните обекти движението е винаги в много по-голяма степен през четвъртото отрицателно измерение, в сравнение с движението през останалите три). При ускоряване/спиране и промяна на посоката в пространство-време с плоска геометрия и при доускоряване/спиране и промяна на посоката при движение по инерция с ускорение в огънато пространство-време с гравитационна кривина, в единия и в другия край по посока на движението на обекта се образува разлика в пътя, който той трябва да изминава през четвъртото пространствено измерение (именно в него е така наречената гравитационна кривина, която реално е неосезаема за нас и я определяме чрез поведението на движещите се в гравитационно поле тела). Нуждата от изминаването на повече път през четвъртото пространствено измерение (времето при обичайните ни представи) в единия край на обекта в сравнение с изминаваното при движение по инерция води до усещането за тежест и до нуждата от прилагането на сила, усилие, разход на енергия при опити за излизане от движението по инерция.

Времето се състои от три компоненти - релативистка (споменатото до тук движение през четирите пространствени измерения), гравитационна и квантова. Релативисткото време е свързано със скоростта на светлината, с Лоренцовите трансформации и с пространство-времето с плоска геометрия (същото, което аз опитвам да представя като движение през четири пространствени измерения нагоре). Гравитационното време е свързано с гравитационната кривина (пространство-времето с огъната геометрия) и с хода на нашите часовници в покой. Квантовото време е свързано с дължината на вълната на неопределеността и на макрониво не позволява нашето движение по повече от един път (по повече от едно направление) през четирите пространствени измерения.

В цялото това нещо значителна роля може да играе сферичната форма - c².t² = x² + y² + z² (/с.t/² = x² + y² + z²) е идентично с r² = x² + y² + z², а също така и с x² + y² + z²- r² = 0 и това едва ли е случайно...

**kipen** · 9, 2023

Преди 20 часа, Станислав Янков said:

Ти е твоята лична координатна система, винаги в покой спрямо теб - онова, което се определя като "правилното време" и "правилно пространство".

Ето за това ми беше интересно каква дефиниция ще дадете на "ти"-то!

Защото точно в дефинирането на "ти" се съдържа "трудният въпрос за съзнанието" (който го коментирахме с някой съфорумници в "несериозния раздел" в тенденциозно именуваната тема за "какво става след смъртта")! Ето ти повече инфо по този въпрос

- https://en.wikipedia.org/wiki/Hard_problem_of_consciousness

- ето и по-сериозна статия - https://iep.utm.edu/hard-problem-of-conciousness/

- ето и една разработка на Макс Тегмарк - Consciousness as a State of Matter - https://arxiv.org/pdf/1401.1219.pdf

Много е трудно да се развие умението за различаване. От него е зависимо и самосъзнаването за допускне на когнитивни изкривявания.

Та това "ти", първо че не можеш да определиш нещо идеално къде се намира в пространството, второто пък е производно - значи нямаш достатъчно основания да му придаваш определено движение. И това е казусът във физиката.

А това, че с Ники си "давате свободата" да прескачате между различни перспективи на наблюдение, начислявайки лоренцови трансформации(които са за калибриране на измеримите разлики при наблюдение от ИС-ми, една спрямо друга, в четиримерно математическо пространство или т.нар. "многообразие", manifold) по-скоро Ви обърква. .....яхвате си светлината и си препускате през Вселената...

Защото, както не веднъж съм споменавал, проблемът не е в СТО и ОТО, а в това, че теориите за относителността въвеждат 4-мерно пространство в научните описания на реалността. За разлика от класическия подход на 3-мерно физическо пространство и имагинерно време.

И докато Ники прескача от една перспектива към друга и обратно и така му изникват парадокси (или пък е наясно, че няма такива, но пък мохабет да става), то ти се опитваш да сведеш цялото движение на материални обекти във Вселената към твоята съзнателна перспектива.

Недостатъчно внимателно смесваш постулатите на ТО за независимост на наблюдателя(ИОС) и от перспектива на неподвижния в пространството наблюдател скачаш в тази на ускоряващия се, без да отчиташ, че това се случва в общия контекст на Време-Пространството, но пък си прилагаш класическия подход на 3Д+t, ала все едно за различни Вселени на различните наблюдатели (и така ти се получава мешаница при "смесването" на перспективите, та и се чудиш за имагинерните стойности). Всъщност необосновано въвеждаш реалното съществуване на допълнителни пространствени измерения... и това те преследва като фикс идея, видно от постовете ти.

Забравяш, че ТО-тата са надграждане на класическата физика, а не игнориране на постулатите й. Това, че 4-мерен математически модел, каквъвто е ОТО дава точни прогностични резултати за поведението на материални обекти в макробащабите е впечатляващо. Обаче е модел. Независимо, че е доказано точен си е с неговите си ограничения, а не самата реалност.

Едно от тези ограничения е свързано с поведението на материалните обекти в микромащабите. Светлината е електромагнитно лъчение, но скоростта на светлината във вакуум е параметър, които изразява каузалността, причинно-следствените връзки между възможни за наблюдаване събития. Това е едно на ръка и касае пробелмът във физиката с "преходът от микро- в макромащаби", хармонизирането на ОТО и КМ, които се състои в изнамирането на теория за квантовата гравитация.

По-същественото ограничение за твоите размисли, според мен и това което прочитам от теб, е свързан със самото моделиране на развитието на ситуация във времето в 4-мерно пространство (изобщо не коментирам Калуза-Клайновото въвеждане на 5-то измерение, защото то касае интегрирането на електро-магнетизма в 4мерния модел на Континуума в ТО-тата).

И това ограничение в четиримерните модели, което трябва да се взема предвид, се състои в същността на допълнително въведеното, над 3те физически параметъра на пространството, 4-то пространствено математическо измерение с размерност кратна на с. Тази същност се разкрива при изградена адекватна представа какво е четиримерно пространство. (важен момент е РАЗЛИЧАВАНЕТО, че това въвеждане е хипотетично, т.е. математически подход за описание, от чиито прогнози да се изведат експерименти за проверка, а не става въпрос за повярване в съществуването на допълнителни светове)

При въвеждане на 4то пространствено измерение в мат.модел за описание на реалността, ако се ползват правоъгълни координати, се получава "хиперкубична решетка" от разположени по въховете на тесеракта точки от пространството. А пък съобразно модела на ТО-тата ръбовете на хиперкубът ще са $svg.image?\frac{1}{c}$ (независимо какъв е размерът по еталон на с, последната е константа даваща размерност). Това е идеализирана представа за пространство, близка до интуитивния ни апарат, съответно по-лесна за възприемане като описание. Бидейки идеализирана представа, същата съвпада като качество с тази на Нютоновото абсолютно пространство, ама не е 3-мерна.

$svg.image?\int_{}^{}$ И тука е добре да си включиш жокерчето от Скенер за компактификацията. Защото, ако се прилага модела на въвеждане на 4то пространствено измерение, възприемамемият ни 3Д физически свят ще се явява 3мерно кампактно пространство на въведеното с модела 4мерно такова. Можеш да си го изведеш от това, което ти е написано в уикипедията, примерно: "In mathematics, specifically general topology, compactness is a property that seeks to generalize the notion of a closed and bounded subset of Euclidean space.[1] The idea is that a compact space has no "punctures" or "missing endpoints", i.e., it includes all limiting values of points.". Т.е., за да се стигне от тесеракт с ръбове $svg.image?\imath$ $svg.image?\frac{1}{c}$ до куб с измеримите ни(крайни като размер) ръбове $svg.image?\frac{1}{c}$ , се прилага компактифициране от 4Д до 3Д ограничено пространство, което е един вид 3Д проекция на моделното ти 4Дпространство. ....или по-художествено изказано - множеството от възможните бъдещи развития в 4мерно пространство на сегашна реална ситуация за наблюдател се свежда до едно точна определена (което си е телеологичен подход, свързан с характерните за това циклажи за самопораждането и свръхдетерминизма, ама това е за друга тема)...) $svg.image?\int_{}^{}$

Така че ти е време да се приземиш малко и да зацепиш най-накрая, че при въвеждане на 4то допълнително пространствено измерение се получава "ветрило" от възможни развития, без да има основания за определяне на предпочитана посока на развитието на ситуация във времето. Това е и специфичното и на КМ - няма предпочитана посока на времето (и за това е трудно да се синхронизира с ОТО, където имаш определено, едномерно време, т.е има детерминистична основа, а не пробаблистична като КМ).

Обаче Квантовата механика е за микромащабите. И ако за една елементарна безмасова частица няма значение на къде "ще тръгне" във ВП, то за нас това не важи. Защото това, което можем да видим и до което свеждаме научната стойност на хипотезите, е в диапазона на класическите мащаби. Това, което можем съзнателно да наблюдаваме като развитие на житейски ситуации във времето е движение на вече обособени обекти с видими размери. А, за да се стигне до този мащаб елементарните частици са взаимодействали със средата и са се получили и обекти като атоми, молекули и по-нататък в мащабите - органични и неорганични материали, планети, звезди, галактики. Т.е. неоснователно е да се идентифицираме с перспектива на наблюдаване от елементарна частица. Този подход се ползва само за изчисляване на поведението и прогнозиране на измененията на средата. Извън този казус е по-скоро фантазиране, в което няма нищо лошо, при положение, че всяка хипотеза, в основата си, е изградена на основата на фантазия. Ама, хипотезата е вече съгласувана с научните достижения фантазия, все пак.

И нещо друго! Представата за пространство, възниква при съпоставяне на установими разстояния между физически проявени, видими с просто око, материални обекти. И тези разстояния са установими не само от мен и теб. Полезно би било да си уточниш какво точно искаш да откриеш при тези ти идентификации с елементарни безмасови частици. Защото при подхода на "забиването във възприятията", тогава се стига и до момента на критически подход към обективната реалност като цяло, та и до солипсизма. В това отношение би ти била полезна, според мен, тази дискусия във форума от тук

Защото, ако в центъра на декартова коорд.с-ма, каквато конвенционално използваме съзнателно(видно и от графичния ти пример), а и е отправна като свеждане и извличане на физическия смисъл на теориите, поставим "сега"-то, та и "съзнанието"(както си го изобразил), това е силна аналогия с подход на човек със солипсистичен мироглед. Съответно проблемът при този подход е, че всичко се свежда до индивидуалното, субективно преживяване на света, което е доста далеч от науката физика и е по-подходящо за развиване в писането на научно-фантастични романи (ако вярваш, че има и други равнопоставени на теб съзнателни наблюдатели, де). За това попитах каква дефиниция бихте дали на "ти".

И бай дъ уей

Преди 20 часа, Станислав Янков said:

Например при светлината липсва преместване през четвъртото пространствено измерение:

"...понеже c².t² = x² + y² + z² (по формулата за сфера – (сфера с диаметър разстоянието, което би изминал светлинен лъч за време t ), то x² + y² + z² – c².t² = 0 , т.е. за светлинен лъч имаме: S₁₂²_{светлинен лъч}= 0"

Светлината нямаш основание да твърдиш, че не се "мести през четвъртото пространствено измерение". Защото, ако въвеждаш 4то пространствено измерение, то фотонът трябва да го разглеждаш като проява на смущение(дискретен енергиен пренос) в електромагнитното поле, ама не в разширяващата се повърхност на 3Д сфера, а 4Д цилиндър по посоката на времето.

...така си дадох примерна визуализация от Тегмарк за 4мерен жив и нежив обект...очаквах поне малко да си съгласуваш представите, ама....

Редактирано 9, 2023 от kipen

**Станислав Янков** · 10, 2023

Преди 19 часа, kipen said:

Ето за това ми беше интересно каква дефиниция ще дадете на "ти"-то!

Защото точно в дефинирането на "ти" се съдържа "трудният въпрос за съзнанието"!

Та това "ти", първо че не можеш да определиш нещо идеално къде се намира в пространството, второто пък е производно - значи нямаш достатъчно основания да му придаваш определено движение. И това е казусът във физиката.

А това, че с Ники си "давате свободата" да прескачате между различни перспективи на наблюдение, начислявайки лоренцови трансформации(които са за калибриране на измеримите разлики при наблюдение от ИС-ми, една спрямо друга, в четиримерно математическо пространство или т.нар. "многообразие", manifold) по-скоро Ви обърква. .....яхвате си светлината и си препускате през Вселената...

Защото, както не веднъж съм споменавал, проблемът не е в СТО и ОТО, а в това, че теориите за относителността въвеждат 4-мерно пространство в научните описания на реалността. За разлика от класическия подход на 3-мерно физическо пространство и имагинерно време.

И докато Ники прескача от една перспектива към друга и обратно и така му изникват парадокси (или пък е наясно, че няма такива, но пък мохабет да става), то ти се опитваш да сведеш цялото движение на материални обекти във Вселената към твоята съзнателна перспектива.

Недостатъчно внимателно смесваш постулатите на ТО за независимост на наблюдателя(ИОС) и от перспектива на неподвижния в пространството наблюдател скачаш в тази на ускоряващия се, без да отчиташ, че това се случва в общия контекст на Време-Пространството, но пък си прилагаш класическия подход на 3Д+t, ала все едно за различни Вселени на различните наблюдатели (и така ти се получава мешаница при "смесването" на перспективите, та и се чудиш за имагинерните стойности). Всъщност необосновано въвеждаш реалното съществуване на допълнителни пространствени измерения... и това те преследва като фикс идея, видно от постовете ти.

Забравяш, че ТО-тата са надграждане на класическата физика, а не игнориране на постулатите й. Това, че 4-мерен математически модел, каквъвто е ОТО дава точни прогностични резултати за поведението на материални обекти в макробащабите е впечатляващо. Обаче е модел. Независимо, че е доказано точен си е с неговите си ограничения, а не самата реалност.

Едно от тези ограничения е свързано с поведението на материалните обекти в микромащабите. Светлината е електромагнитно лъчение, но скоростта на светлината във вакуум е параметър, които изразява каузалността, причинно-следствените връзки между възможни за наблюдаване събития. Това е едно на ръка и касае пробелмът във физиката с "преходът от микро- в макромащаби", хармонизирането на ОТО и КМ, които се състои в изнамирането на теория за квантовата гравитация.

По-същественото ограничение за твоите размисли, според мен и това което прочитам от теб, е свързан със самото моделиране на развитието на ситуация във времето в 4-мерно пространство (изобщо не коментирам Калуза-Клайновото въвеждане на 5-то измерение, защото то касае интегрирането на електро-магнетизма в 4мерния модел на Континуума в ТО-тата).

И това ограничение в четиримерните модели, което трябва да се взема предвид, се състои в същността на допълнително въведеното, над 3те физически параметъра на пространството, 4-то пространствено математическо измерение с размерност кратна на с. Тази същност се разкрива при изградена адекватна представа какво е четиримерно пространство. (важен момент е РАЗЛИЧАВАНЕТО, че това въвеждане е хипотетично, т.е. математически подход за описание, от чиито прогнози да се изведат експерименти за проверка, а не става въпрос за повярване в съществуването на допълнителни светове)

При въвеждане на 4то пространствено измерение в мат.модел за описание на реалността, ако се ползват правоъгълни координати, се получава "хиперкубична решетка" от разположени по въховете на тесеракта точки от пространството. А пък съобразно модела на ТО-тата ръбовете на хиперкубът ще са $svg.image?\frac{1}{c}$ (независимо какъв е размерът по еталон на с, последната е константа даваща размерност). Това е идеализирана представа за пространство, близка до интуитивния ни апарат, съответно по-лесна за възприемане като описание. Бидейки идеализирана представа, същата съвпада като качество с тази на Нютоновото абсолютно пространство, ама не е 3-мерна.

$svg.image?\int_{}^{}$ И тука е добре да си включиш жокерчето от Скенер за компактификацията. Защото, ако се прилага модела на въвеждане на 4то пространствено измерение, възприемамемият ни 3Д физически свят ще се явява 3мерно кампактно пространство на въведеното с модела 4мерно такова. Можеш да си го изведеш от това, което ти е написано в уикипедията, примерно: "In mathematics, specifically general topology, compactness is a property that seeks to generalize the notion of a closed and bounded subset of Euclidean space.[1] The idea is that a compact space has no "punctures" or "missing endpoints", i.e., it includes all limiting values of points.". Т.е., за да се стигне от тесеракт с ръбове $svg.image?\imath$ $svg.image?\frac{1}{c}$ до куб с измеримите ни(крайни като размер) ръбове $svg.image?\frac{1}{c}$ , се прилага компактифициране от 4Д до 3Д ограничено пространство, което е един вид 3Д проекция на моделното ти 4Дпространство. ....или по-художествено изказано - множеството от възможните бъдещи развития в 4мерно пространство на сегашна реална ситуация за наблюдател се свежда до едно точна определена (което си е телеологичен подход, свързан с характерните за това циклажи за самопораждането и свръхдетерминизма, ама това е за друга тема)...) $svg.image?\int_{}^{}$

Така че ти е време да се приземиш малко и да зацепиш най-накрая, че при въвеждане на 4то допълнително пространствено измерение се получава "ветрило" от възможни развития, без да има основания за определяне на предпочитана посока на развитието на ситуация във времето. Това е и специфичното и на КМ - няма предпочитана посока на времето (и за това е трудно да се синхронизира с ОТО, където имаш определено, едномерно време, т.е има детерминистична основа, а не пробаблистична като КМ).

Обаче Квантовата механика е за микромащабите. И ако за една елементарна безмасова частица няма значение на къде "ще тръгне" във ВП, то за нас това не важи. Защото това, което можем да видим и до което свеждаме научната стойност на хипотезите, е в диапазона на класическите мащаби. Това, което можем съзнателно да наблюдаваме като развитие на житейски ситуации във времето е движение на вече обособени обекти с видими размери. А, за да се стигне до този мащаб елементарните частици са взаимодействали със средата и са се получили и обекти като атоми, молекули и по-нататък в мащабите - органични и неорганични материали, планети, звезди, галактики. Т.е. неоснователно е да се идентифицираме с перспектива на наблюдаване от елементарна частица. Този подход се ползва само за изчисляване на поведението и прогнозиране на измененията на средата. Извън този казус е по-скоро фантазиране, в което няма нищо лошо, при положение, че всяка хипотеза, в основата си, е изградена на основата на фантазия. Ама, хипотезата е вече съгласувана с научните достижения фантазия, все пак.

И нещо друго! Представата за пространство, възниква при съпоставяне на установими разстояния между физически проявени, видими с просто око, материални обекти. И тези разстояния са установими не само от мен и теб. Полезно би било да си уточниш какво точно искаш да откриеш при тези ти идентификации с елементарни безмасови частици. Защото при подхода на "забиването във възприятията", тогава се стига и до момента на критически подход към обективната реалност като цяло, та и до солипсизма. В това отношение би ти била полезна, според мен, тази дискусия във форума от тук

Защото, ако в центъра на декартова коорд.с-ма, каквато конвенционално използваме съзнателно(видно и от графичния ти пример), а и е отправна като свеждане и извличане на физическия смисъл на теориите, поставим "сега"-то, та и "съзнанието"(както си го изобразил), това е силна аналогия с подход на човек със солипсистичен мироглед. Съответно проблемът при този подход е, че всичко се свежда до индивидуалното, субективно преживяване на света, което е доста далеч от науката физика и е по-подходящо за развиване в писането на научно-фантастични романи (ако вярваш, че има и други равнопоставени на теб съзнателни наблюдатели, де). За това попитах каква дефиниция бихте дали на "ти".

И бай дъ уей

Светлината нямаш основание да твърдиш, че не се "мести през четвъртото пространствено измерение". Защото, ако въвеждаш 4то пространствено измерение, то фотонът трябва да го разглеждаш като проява на смущение(дискретен енергиен пренос) в електромагнитното поле, ама не в разширяващата се повърхност на 3Д сфера, а 4Д цилиндър по посоката на времето.

...така си дадох примерна визуализация от Тегмарк за 4мерен жив и нежив обект...очаквах поне малко да си съгласуваш представите, ама....

Засега разглеждам “ти”-то (индивидуалното съзнание) като подобие на център на масата (подчертавам - не идентичност, а подобие) - то формира индивидуална, лична декартова координатна система винаги в покой, винаги СЕГА (в настоящето), с интервал между две секунди винаги с еднаква дължина (винаги един и същ ход на часовниците). В по-общ план ти се асоциираш с твоето тяло - онова, във връзка с което можеш да изпитваш разни неудобства и болка и се налагат спешни действия за преустановяването на възникнали такива неудобства и болка.

Цялото наше усещане за ход на времето се (включително и личното ни време в покой) се формира от взаимоотношенията пред нас (много и различни) между трите обичайни измерения и четвъртото противоположно (с противоположен знак). Всички видими феномени, които регистрираме, са продукт от разнообразни взаимоотношения между трите обичайни пространствени измерения и времето, тоест - между трите обичайни пространствени измерения и четвъртото противоположно пространствено измерение.

Например, при разликата между светлината и масивните обекти освен, че при плоското пространство-време различията идват само по едно измерение (посоката на движение, която се приема за Х и движението по инерция е равномерно, без ускорения), а при огънатото измерение различия има и по трите измерения (събират се към една точка /центъра на масата/, освен че движението по инерция е със съответно ускорение), също можем да предположим и следното: При движението със скоростта на светлината пространството се движи със скоростта на светлината както по едно направление (един път, заради квантовата механика) през трите обичайни измерения, така и по едно направление (един път) и през четвъртото пространствено измерение, отново със скоростта на светлината, но точно в противоположната посока. (Както знаем, електромагнитните вълни разполагат с особености не само по посока на движението - движението със скоростта на светлината, - но и по останалите две измерения - особеностите на електрическото и магнитното им поле. Освен това съчетаването на четвърто измерение с останалите три води не просто до удвояването на пространството, в което могат да стават всякакви неща, ами до умножаването му в пъти.) Това точно балансиране дава скоростта на светлината на електромагнитните вълни, еднаква за всеки наблюдател. Липсата на точен баланс между скоростта през трите измерения и през четвъртото измерение дава движенията с подсветлинни скоростти, както е описано в долния клип (започва след 3:50 минути след началото). Изглежда онази графика на Епщайн, с движението винаги и на всичко със скоростта на светлината през пространство-времето, но с различни съотношения през пространството и през времето, носи много повече смисъл от просто описателните цели, с които е била съставена от автора и’. Всичко това може да се дефинира и по-добре, но - по-нататъка, когато успея да го обмисля по-внимателно.

Редактирано 10, 2023 от Станислав Янков

**kipen** · 10, 2023

Преди 58 минути, Ниkи said:

Дай пример... без празнословия...

Слушам, Шефе!

image.jpeg.d5cab52024232337afccbad3e3a3dc4d.jpeg

Ама първо, г-н Наранено Его, ми дай оферта колко ще ми платиш, за да съм ти биограф, описвайки множеството ти залитания в темите, касаещи парадокси в ТО-тата!

On 8.02.2023 г. at 16:32, kipen said:

On 30.01.2023 г. at 15:36, Ниkи said:

Ако гравитацията не е сила, кое остана?... Примерно, пружина

Примерно, и доста други неща. От това накъде гледаш зависи какво откриваш, ала всичко може да се даде и като информационни съобщения.

@Шпага, с оглед на декларираната ти реакция, ще се аргументирам за препратката ми към теорията на информацията.

Дадох примерът, във връзка с еднопосочното залитане на Ники единствено към материалните описания. Всъщност, ако се абстрахираме от понятието за "сили", игнорираме подмятането за "пружини"(т.е. някакви материални обекти), то остава само информационния запис на ситуацията.

Верно, че ако описанието на Вселената е просто с математически организирани информациони записи, си е меко казано художествен похват, но пък го има и този аспект в развитието на научното познание. Ето един пример:

Мен лично, ме впечалява вариацията на интерпретацията за "Математическа Вселена" със зелените цифрички. Фен съм си на "Матрицата"(без последния филм)

Обаче при хипотезата за "Математическа Вселена", съответно, това което бихме могли да интерпретираме се свежда до входящата информация за събитията и нейната обработка. И тука вече се стига до "трудния въпрос за съзнанието".

Предположение за решаването на "трудния въпрос" пък може да се намери в препратката ми към статията на М.Тегмарк, в която последният интерпретира "съзнанието" като друго състояние на материята, което да е с по-неподредена структура от твърдото състояние, но пък по-подредено от течно и газообразно.

На мен лично, подходът на Тегмарк ми е доста радикален. Все пак е просто вариант на решение на "трудния въпрос за съзнанието". Предпочитам качествени описания и "сдържани предположения" за "потоците на информация". Фен съм на един съвременен, български философ - Васил Пенчев. Наскоро публикува няколко книги, обединени като "Философия на квантовата информация" - https://www.academia.edu/38431961/Философия_на_квантовата_информация_Айнщайн_и_Гьодел, или кратко резюме на автора на wordpress сайта му - https://vasil7penchev.files.wordpress.com/2009/01/phqi.pdf

Преди 11 минути, Станислав Янков said:

Засега разглеждам “ти”-то (индивидуалното съзнание) като подобие на център на масата (подчертавам - не идентичност, а подобие) - то формира индивидуална, лична декартова координатна система винаги в покой, винаги СЕГА (в настоящето), с интервал между две секунди винаги с еднаква дължина (винаги един и същ ход на часовниците). В по-общ план ти се асоциираш с твоето тяло - онова, във връзка с което можеш да изпитваш разни неудобства и болка и се налагат спешни действия за преустановяването на възникнали такива неудобства и болка

препоръчвам ти да прочетеш труда на Васил Пенчев. А по отношение на интерпретацията на входящата информация, разгледай в статията на Тегмарк - "Съзнанието като състояние на материята", въведените понятия за "Computronium" и "Perceptronium". Толкоз от мен, защото иначе ще се наложи да "влизам в твоя солипсистично оформен мироглед", а това хаби доста енергия, за да си превеждам смислено написаното ти!

**Малоум 2** · 10, 2023

https://megavselena.bg/zhiveem-li-vav-vartyashta-se-vselena-ako-e-taka-bihme-mogli-da-patuvame-nazad-vav-vremeto/

Живеем ли във въртяща се вселена? Ако е така, бихме могли да пътуваме назад във времето

Знаем, че планетите се въртят, но какво да кажем за Вселената като цяло? Не, вселената не изглежда да се върти; ако беше така, пътуването във времето в миналото може да е възможно. Въпреки че хората през древността са твърдeли, че небесата се въртят около света, през 1949 г. математикът Курт Гьодел е първият, който предоставя съвременна формулировка на въртяща се вселена.

Той използва езика на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн като начин да почете своя приятел и съсед в Принстън – самия Айнщайн. Но този процес на академично „почитане“ тръгва в различна посока, защото Гьодел използва примера на въртяща се вселена, за да покаже, че общата теория на относителността е непълна.

Моделът на Гьодел за въртяща се вселена е доста изкуствен. Освен въртенето, неговата вселена съдържа само една съставка: отрицателна космологична константа, която устоява на центробежната сила на това въртене, за да поддържа вселената статична. Но изкуствената природа на тази вселена не притеснява Гьодел. Вместо това основната му гледна точка е, че общата теория на относителността изобщо допуска възможността за въртяща се вселена. И Гьодел използва своята въртяща се вселена, за да покаже, че общата теория на относителността позволява пътуване във времето в миналото, което трябва да бъде забранено.

Да живееш във въртяща се вселена би било наистина странно. От една страна, всички наблюдатели биха се считали за център на въртене. Това означава, че ако сте паркирали някъде и сте сигурни, че сте абсолютно неподвижни, ще видите как вселената се върти около вас. Но ако вземете и се преместите някъде другаде, дори в далечна галактика, винаги ще виждате вселената да се върти около новата ви позиция.

Това е невероятно трудно за визуализиране, но не е много по-различно от идеята, че в една разширяваща се вселена всички наблюдатели виждат себе си като център на разширяването. Колкото по-далеч се отдалечавате от който и да е наблюдател, толкова по-голяма е скоростта на въртене. И това не е просто въртене на неща, а въртене на самото пространство-време. Това означава, че светлината, която винаги е принудена да следва кривината на пространство-времето, прави някои странни пътувания.

Лъч светлина, изпратен от наблюдател, ще се извие, когато бъде пометен нагоре във въртенето на пространство-времето. В някаква далечна точка въртенето ще бъде твърде голямо и светлината ще се обърне и ще се върне към наблюдателя. Това означава, че има ограничение докъде можете да видите в една въртяща се вселена и отвъд това всичко, което ще наблюдавате, са дублиращи се изображения на вашето собствено минало.

Това странно поведение не се отнася само за светлината. Ако трябва да се качите в ракета и да полетите през въртяща се вселена, вие също ще бъдете хванати във въртенето. И поради това въртене движението ви ще се удвои обратно. Когато се върнете в началната си точка обаче, ще установите, че пристигате, преди да сте тръгнали. В известен смисъл една въртяща се вселена би била в състояние да завърти вашето бъдеще във вашето собствено минало, позволявайки ви да пътувате назад във времето.

Това е основното възражение на Гьодел срещу общата теория на относителността. Тази теория, тъй като е нашето крайно разбиране за пространството и времето, не трябва да позволява пътуване назад във времето, защото пътуването във времето в миналото нарушава представите ни за причинно-следствена връзка и въвежда всякакви неприятни парадокси на пътуването във времето.

Фактът, че относителността не прави автоматично пътуването във времето невъзможно, сигнализира на Гьодел, че теорията на Айнщайн е непълна. За щастие, не виждаме признаци, че живеем във въртяща се вселена. Ако космосът се въртеше, тогава светлината, идваща от противоположни посоки на небето, щеше да бъде червено изместена в една посока и да има еквивалентно количество синьо изместване в другата. Астрономите са приложили този тест при изследвания на далечни галактики и дори към космическия микровълнов фон, който е светлината, останала от времето, когато Космосът е бил само на 380 000 години. Заключението от тези тестове е, че ако Вселената се върти, тя го прави със скорост по-малка от 10^-17 градуса на век.

Но възражението на Гьодел все още е в сила. От 1949 г. физиците са измислили други начини в общата теория на относителността, за да позволят пътуване назад във времето – червееви дупки, „уорп задвижване“ със скорост по-бърза от светлината (известно като задвижване на Алкубиер) и специални пътища около безкрайно дълги цилиндри.

Но всички тези измислици разчитат на някаква екзотична физика, която нарушава нашето разбиране за това как работи Вселената, като материята с отрицателна маса. А въртящата се вселена на Гьодел е просто въпрос на наблюдателен тест, а не фундаментално прекъсване на известната физика. Можехме да се озовем във въртяща се вселена също толкова лесно, колкото и в разширяваща се. Няма нищо в познанията ни по физика, което да пречи на съществуването на този вид вселена, така че няма и нищо в познанията ни по физика, което да пречи на пътуването във времето назад.

...

**kipen** · 10, 2023

Малоум2, цитираната ти статия каква връзка има с темата? Би ли описал!

Не, че моите предни постове имат, но аз поне отговарям на повдигнати въпроси или коментирам вече публикувани отговори.

В смисъл, че темата все пак е за това какви са ползите от въвеждане на допълнителни измерения във физиката. А и се предполага, че ние ще коментираме, а не просто ето така да си шляпаме някакви статии или клипчета... щото това е по-скоро спамене.

Редактирано 10, 2023 от kipen

**Малоум 2** · 10, 2023

Преди 23 минути, kipen said:

Наскоро публикува няколко книги, обединени като "Философия на квантовата информация" - https://www.academia.edu/38431961/Философия_на_квантовата_информация_Айнщайн_и_Гьодел, или кратко резюме на автора на wordpress сайта му - https://vasil7penchev.files.wordpress.com/2009/01/phqi.pdf

Статията е за отношенията на Айнщайн и Гьодел...

...

**kipen** · 10, 2023

Преди 5 минути, Ниkи said:

Преди 25 минути, kipen said:

Всъщност, ако се абстрахираме от понятието за "сили", игнорираме подмятането за "пружини"

On 8.02.2023 г. at 16:32, kipen said:

Последните пък може и да са кратички, както в стилът който използваш да си комуникираме.

Кратки, но ясни... стига да знаеш, какво си попитал... От какво е породена силата на една натегната пружина?

Всъщност прочете ли, че съм написал "абстрахираме от понятието "сили"" преди да го цитираш? Сега, разбра ли за какви празнословия говориш?!?

Не ми се губи лично време с твоите циклажи в тази тема, г-не!

**kipen** · 10, 2023

Преди 9 минути, Малоум 2 said:

Статията е за отношенията на Айнщайн и Гьодел...

...

Айде и ти ся, не ми стига Ники, та и ти....каква статия, кви пет лева?!?! ...дал съм краткото резюме на самия доц. д.ф.н. Васил Пенчев за 7-те му книги, обединени като "Философия на квантовата информация", но съм дал и линк към сайт, в който като се регнеш можеш да си изтеглиш поне първата. Хайде малко повечко самоконтрол да проявяваме преди да си шляпаме постовете.

Редактирано 10, 2023 от kipen

**Станислав Янков** · 12, 2023

На първо място, ако има някакво прескачане през нещо като филмови кадри (отрязъци, отделни версии на Вселената) с планкова продължителност на времето от "кадър" към следващия "кадър" (за това споменава и Стивън Хокинг) - това не би трябвало да се разглежда толкова на планкови дължини и за микроскопични частици (заради големите неопределености там), а предимно при макроскопичните обекти, дори и когато последните са неподвижни в 3D-пространството. Всеки макроскопичен обект разполага с координатна система в постоянен покой и постоянно СЕГА, включително и човекът, както и всяко друго живо същество, с което се "нивелират" всички сложни движения на всякаквите частици и части, които изграждат съответния обект и би трябвало да няма проблем да говорим за прескачане на отделните версии/кадри на всеки обект през планкови отрязъци време, дори и когато става дума за цялата Вселена.

На следващо място - ние никога не се движим! Ние винаги сме в покой и СЕГА. Всичко останало се движи с различни скорости и в различни посоки спрямо нас, които винаги сме в покой. Или разни други неща ускоряват или забавят спрямо нас, или ние ускоряваме или забавяме спрямо всичко останало, но извън това - ние винаги сме в покой и СЕГА. Само масивните обекти имат две компоненти на скоростта, които като се съберат, дават скоростта на светлината. Едната компонента е през 1D+2D+3D пространството, а останалият дял до скоростта на светлината е през -4D. Разликата, съотношението между движението на обекта през 1D+2D+3D и през -4D до скоростта на светлината дава неговата разлика на скоростта му спрямо нас (винаги в покой) от 0 до скоростта на светлината. Светлината се движи със скоростта на светлината само през 1D+2D+3D и поне по посоката на движение се смята, че там няма времева компонента (движение на часовниците), тоест - там няма движение през -4D по посока на движението. От тук идва фундаменталната разлика между безмасовите форми, които се движат със скоростта на светлината и формулите им имат твърде общо с формулите на сфера и между масивните форми, които се движат с досветлинни скорости и имат маса в покой, еднакъв ход на часовниците в покой и компоненти на тяхната скорост на светлината през 1D+2D+3D и през -4D.

main-qimg-1b950f746f6b5c6d939bcce8ff9468cf-pjlq.jfif

Масивният обект би се движил със скоростта на светлината във всички възможни посоки (всички възможни пътища) през 1D+2D+3D, но заради вълната на вероятността на макрониво може да се движи със скоростта на светлината само по един път (едно направление) през 1D+2D+3D и през -4D. По-голямата маса/импулс свива вълната на неопределеността на макрониво. Усещането ни за време идва от разликите между дължините (отстоянията, интервалите, отрязъците) на пространството в +x+y+z и в -w в различните ситуации.

Редактирано 12, 2023 от Станислав Янков

**kipen** · 13, 2023

.....

Не става само с фанатична самоотверженост да се достига до качествени хипотези. Колкото и страстно да се себераздава човек, когато всеки път си въвежда еднотипни, грешни(неоснователни от научна гледна точка) постулати, винаги ще получава едни и същи некоректни твърдения.

Постулира се неоснователно като начало на цикъл от необосновани твърдения. А това си е израз на силно субективизиран, ненаучен подход.

Станислав Янков, това което вече може да се "сглоби" като концепция от постовете ти, е достойно напълно за раздела "Религиозна метафизика" и отчасти за "Философия". Не знам защо продължаваш "настоятелно" да пишеш в раздела за физика. ...най-малкото панпсихичният елемент е толкова широко застъпен в сглобяването на размислите ти, а това е в противоречие с критериите за физични разработки, та дори и на непрофесионално ниво.

п.п. Конкретно - постулира се, че всеки макроскопичен обект "разполага с координатна система"(че "притежава", а не че твърдящият я проектира като изследоветелски подход). И след като се постулира, че масовите обекти също "имат" компоненти на скоростта (без уточнение, че това е идеализация в съзнанието на описващия), след екстраполиране и до мащаб "Вселената", след като изказващият се идентифицира и с "ние", то цикълът се затваря до форма на тотална, псевдонаучна, псевдосолипсистично-панпсихична "манджа с грозде", недопустима при физически разработки (ако това изобщо е важно, де...).

**Станислав Янков** · 13, 2023

Преди 3 часа, kipen said:

.....

Не става само с фанатична самоотверженост да се достига до качествени хипотези. Колкото и страстно да се себераздава човек, когато всеки път си въвежда еднотипни, грешни(неоснователни от научна гледна точка) постулати, винаги ще получава едни и същи некоректни твърдения.

Постулира се неоснователно като начало на цикъл от необосновани твърдения. А това си е израз на силно субективизиран, ненаучен подход.

Станислав Янков, това което вече може да се "сглоби" като концепция от постовете ти, е достойно напълно за раздела "Религиозна метафизика" и отчасти за "Философия". Не знам защо продължаваш "настоятелно" да пишеш в раздела за физика. ...най-малкото панпсихичният елемент е толкова широко застъпен в сглобяването на размислите ти, а това е в противоречие с критериите за физични разработки, та дори и на непрофесионално ниво.

п.п. Конкретно - постулира се, че всеки макроскопичен обект "разполага с координатна система"(че "притежава", а не че твърдящият я проектира като изследоветелски подход). И след като се постулира, че масовите обекти също "имат" компоненти на скоростта (без уточнение, че това е идеализация в съзнанието на описващия), след екстраполиране и до мащаб "Вселената", след като изказващият се идентифицира и с "ние", то цикълът се затваря до форма на тотална, псевдонаучна, псевдосолипсистично-панпсихична "манджа с грозде", недопустима при физически разработки (ако това изобщо е важно, де...).

Ти можеш ли да изследваш своето състояние (дали е в покой, дали не е и всичко останало), без да наложиш координатна система на себе си? Ако ти си обект А в покой и имаш обект Б в движение спрямо теб - не налагаш ли две координатни системи, по една на теб като обект А и втора на обект Б и да изследваш, какво е неговото състояние от гледна точка на теб (А) в покой и какво е твоето състояние от гледна точка на него (Б) в покой? Въобще - за каква физика можеш да говориш, без да ползваш координатни системи на макрониво?! Ако ще се хващаш за "мое твърдение", че аз непрекъснато си нося под ръка координатна система със себе си - не твърдя такова нещо и не нося нищо такова.

И като стана на въпрос за "манджи с грозде" - няма никаква причина да смятаме, че един обект в покой (ние самите или произволен друг обект в покой спрямо нас, тоест - в покой заедно с нас) се движи със скоростта на светлината С през времето (през четвъртото пространствено измерение -W) само по едно направление. Всяко нещо в покой би трябвало да се движи със скоростта на светлината С през всички възможни пътища, като на долното изображение и в зависимост от това, по кое направление през 1D+2D+3D започне да се движи спрямо нас - по посоката на движението му става преразпределение на движението му винаги със скоростта на светлината С като дял по оста +Х (приемаме, че оста Х е оста по посока на движението) и като дял по оста -W. От тук по-нататък може да се направи някаква връзка с вълните на неопределеността от една страна, а също така и с речния гравитационен модел от друга страна (онези описания, според които от една страна повърхността на Земята се ускорява навън и същевременно това се балансира от кривината, поради което се стига до относителна стабилност). Защото ходът на нашите часовници в покой може да идва само по гравитационна линия (релативистките особености на хода на часовниците са отвъд нашето персонално време в покой)... В онзи клип в по-предишния ми коментар явно е направен някакъв опит да се представи нещо като вълни на неопределеността (след седмата минута), но нито е наречено така, нито е направено достатъчно близо до вълните на неопределеността.

4D14.png.6931b616749040dc7030e15d0f4419fe.png

**Gravity** · 13, 2023

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Ти можеш ли да изследваш своето състояние (дали е в покой, дали не е и всичко останало), без да наложиш координатна система на себе си?

Да.

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Ако ти си обект А в покой и имаш обект Б в движение спрямо теб - не налагаш ли две координатни системи, по една на теб като обект А и втора на обект Б и да изследваш, какво е неговото състояние от гледна точка на теб (А) в покой и какво е твоето състояние от гледна точка на него (Б) в покой?

Не. Зависи какво правиш. Една система може до е напълно достатъчна.

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Въобще - за каква физика можеш да говориш, без да ползваш координатни системи на макрониво?!

Системите са за удобство. За някой въпроси може и без системи.

**Gravity** · 13, 2023

Преди 1 час, Станислав Янков said:

И като стана на въпрос за "манджи с грозде" - няма никаква причина да смятаме, че един обект в покой (ние самите или произволен друг обект в покой спрямо нас, тоест - в покой заедно с нас) се движи със скоростта на светлината С през времето (през четвъртото пространствено измерение -W) само по едно направление. Всяко нещо в покой би трябвало да се движи със скоростта на светлината С през всички възможни пътища, като на долното изображение и в зависимост от това, по кое направление през 1D+2D+3D започне да се движи спрямо нас - по посоката на движението му става преразпределение на движението му винаги със скоростта на светлината С като дял по оста +Х (приемаме, че оста Х е оста по посока на движението) и като дял по оста -W. От тук по-нататък може да се направи някаква връзка с вълните на неопределеността от една страна, а също така и с речния гравитационен модел от друга страна (онези описания, според които от една страна повърхността на Земята се ускорява навън и същевременно това се балансира от кривината, поради което се стига до относителна стабилност). Защото ходът на нашите часовници в покой може да идва само по гравитационна линия (релативистките особености на хода на часовниците са отвъд нашето персонално време в покой)... В онзи клип в по-предишния ми коментар явно е направен някакъв опит да се представи нещо като вълни на неопределеността (след седмата минута), но нито е наречено така, нито е направено достатъчно близо до вълните на неопределеността.

Стига с това движение със скоростта на светлината. Няма такова нещо!

Вход

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Шпага

Шпага

scaner

Posted Images

Живеем ли във въртяща се вселена? Ако е така, бихме могли да пътуваме назад във времето

Напиши мнение

Подкрепете ни

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!