Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 18 часа, kipen said:

Станислав Янков вече сподели, че "изпитва сериозни затруднения да си представя функционирането на четири пространствени измерения". Е, така отчетите  на движение на обект по времевата ос в четиримерно пространство, спрямо него(както традиционно подхожда), вече ще се налага да си ги представя и като х+- svg.image?\iotaсt (по положителната посока на оста х).

Никога досега не съм мислил по подобен начин и не ми е свойствено. Трябва ми известно време (повече повторения), за да свикна. Казано по-образно, целта ми е да намеря онази перспектива на разглеждане, при която промяната на движението води до линейна зависимост между двата края на С (между 0с и 1с). Тоест - зависимостта да е права линия, а не радиус С. Както вече споменах, на долното изображение тя не е правата червена линия, защото за да беше такава, трябваше по оста Х ходът на часовниците да спира при 1сх, а по оста t секундите да се слеят (цялото време да протича едновременно, мигновено) при 1сt. Вместо това по оста t ние имаме време (ход на часовниците) в покой (както и размери в покой) при 1ct. Това деформира връзката между 1сх и 1ct и я прави заоблена с радиуса 1с, вместо права (линейна).

TheCosmicSpeedometer16.jpeg.e58b5e7f3c67727eab6995f9b4c24d2a.jpeg

На долното изображение се вижда, как се стига до представянето на хиперболата при пространство-времето на Минковски като заоблената форма с радиус 1с. S на квадрат (пространство-времето, с което всички са съгласни, че е едно и също за всеки наблюдател, независимо как се движи /при движение един спрямо друг различните наблюдатели не са съгласни, че са едни и същи нито времето, нито пространството поотделно/) се получава от изваждането на пространството Х (сх) на квадрат от времето Т (сt) на квадрат и тогава на диаграмата се получава хиперболичната крива. Когато се промени редът и се разглежда от перспективата на времето (Т на квадрат да се получава от сбора на Х на квадрат с S на квадрат - нещо като Питагоровата теорема), тогава се получава заоблената форма с радиус 1с.

The Cosmic Speedometer 1.jfif

За да успея да намеря къде се крие линейната зависимост между двата края на 1с, аз първо трябва да видя откъде точно идва времето (ходът на часовниците) в покой, тоест - трябва да видя, каква е връзката на скоростта на светлината с гравитационните особености и най-вероятно линейната зависимост ще се получи от някакъв сбор между причината да има ход на часовниците в покой и връзката с радиуса 1с при СТО.

Редактирано от Станислав Янков
  • Мнения 4,6k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува
Преди 43 минути, Станислав Янков said:
Преди 19 часа, kipen said:

Станислав Янков вече сподели, че "изпитва сериозни затруднения да си представя функционирането на четири пространствени измерения". Е, така отчетите  на движение на обект по времевата ос в четиримерно пространство, спрямо него(както традиционно подхожда), вече ще се налага да си ги представя и като х+- svg.image?\iotaсt (по положителната посока на оста х).

Никога досега не съм мислил по подобен начин и не ми е свойствено. Трябва ми известно време (повече повторения), за да свикна.

Ами прави повторения, де! Защо пак си описваш-утвърждавайки "циклажа" ти, а не разгледаш четвъртото пространствено измерение като "имагинерно", т.е. с въведена КОМПЛЕКСНА РАВНИНА, както ти даде жокерче Гравити?

Ако не можеш да разбереш какво е "комплексна равнина" - прочети отново, и отново инфото за комплексните числа, поне в правоъгълни координати - "Комплексните числа могат да се представят като точки или вектори в равнина, снабдена с декартова координатна система, която още се нарича комплексна равнина.[6][7] В нея векторът z = a + ib има за координати реалната си част a и имагинерната си част b. Множеството от точки, отговарящи на реалните числа, се нарича реална ос, а множеството, отговарящо на чисто имагинерните числа, – имагнерна ос."

При подхода на моделиране чрез въвеждането на комплексност на четвъртото ти пространствено измерение, което съвпада с времевото в модела с време-пространството, ти се получава "ветрило от възможности", което не веднъж вече ти споменах. ..(само че тези "възможности" са различни за класически и квантови обекти, а ти често не ги различаваш и ги приемаш за еквивалентни)

Така тази "имагинерна ос" от комплексната равнина ще е точно оста t в графиките ти!!! А всички точки над оста х ще отговарят на бъдещи събития спрямо събитието в т.О, а тези под оста х - минали събития.

Съответно в тоя 1/4 сектор от графиката ти, за преместване от 0 до 1х със скорост с се получава част от границата на възможни бъдещи събития в пространство-времето, до които може да достигне физическата информация за събитието в т.О. Ето тази скорост на "пътувне на физ.информация" е скоростта на светлината във вакуум, а не на твоето тяло или на който и да е класически обект.  ...и между другото е добре за психичното здраве, че са така поставени в действителност нещата, защото по този начин има подходящи условия в средата за формиране на лична, съзнателно преживяема история, та да може да си коментираме в темата или както аз и "редник Младенов" - да си ги мерим по образование...

Между другото "Диаграмата на Минковски" също е 2Д сечение на пространство-времето. И се налага да е с неевклидова геометрия, един поради това че трябва математическото пространство с 4Д разстоянието 1/с между събития да го представи в по-лесно възприемаемата 2Д евклидова геометрична форма. И втори път, поради това, че като геометрична инетерпретация на 4мерното пространство-време е зададена да покаже повече от възможните за наблюдаване в 3Д физическия ни свят събития, т.е. изобразява повече пространство, отколкото има спрямо нас, във физическото пространство. Цялото 3Д-физическо пространство е сведено до хиперравнината на собственото време на наблюдател в т.0,0,0,0 от Диаграмата. 

Съответно:

Преди 52 минути, Станислав Янков said:

Казано по-образно, целта ми е да намеря онази перспектива на разглеждане, при която промяната на движението води до линейна зависимост между двата края на С (между 0с и 1с). Тоест - зависимостта да е права линия, а не радиус С. Както вече споменах, на долното изображение

Такава линия в Диаграмата на Минковски има. Но тя би се формирала като проекция на 4-линия между събития в света, описана чрез 4-вектор за преместване. А двете събития биха били точката ти и събитие находящо се в минал момент спрямо събитието в т.0. А пък ти, в "търсенето ти на линия", това събитие си го "разположил" в бъдещ момент спрямо т.0 ?! Ами няма как да не се получи това, което чета че ти е написал Гравити!

  • Потребител
Публикува (edited)

И между другото, Станиславе, kipen е съставено от имената ми като pen е от фамилията ми! Тъй като няма как да го знаеш, те уведомявам, че ми е обидно, когато пишеш "Кипън". Другите явно проявяват повече уважение от теб и съобразяват писането на никнейма ми, както аз съм го задал.

Редактирано от kipen
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 1 час, Gravity said:

 Линейна зависемост ще доведе до разминаване с наблюденията.

По отношение на СТО само по себе си - да. Но когато се включи и гравитацията (онова, заради което става възможно наличието на ход на часовниците и на пространствени размери в покой) - тогава може би ще стане възможно съставянето на перспектива, при която промените по четирите измерения протичат в линейна зависимост (сега при Нютон е линейно, евклидово, при СТО е хиперболично, Лобачевски и Минковски, а при ОТО е сферично, Риман). Пространство-времето с плоска геометрия ми изглежда следствие от движението по такава линейна перспектива, както и пространство-времето с гравитационна кривина е друго следствие от същото неща.

Нещата изглеждат като някакво движение с универсален темп отвътре-навън (разширението на Вселената) и отвън-навътре (гравитацията, речния модел), при което пространствата с четвъртото измерение като +W намаляват с ускорение, докато пространството 3D с -W като времево измерение се увеличава с ускорение (разширението на 3D-Вселената ни с времето). Едно холографско проявление на макроскопичния свят от процеси на планковите равнища, които се прожектират чрез проявяващия лъч на четвъртото “обърнато” пространствено измерение.

Редактирано от Станислав Янков
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 21 минути, kipen said:

И между другото, Станиславе, kipen е съставено от имената ми като pen е от фамилията ми! Тъй като няма как да го знаеш, те уведомявам, че ми е обидно, когато пишеш "Кипън". Другите явно проявяват повече уважение от теб и съобразяват писането на никнейма ми, както аз съм го задал.

Извинявай, не съм имал никакво намерение да те обиждам за каквото и да било. Не си поставил никакви разлики в никнейма ти (например kiPen) и на мен ми изглеждаше естествено да го разглеждам като един израз. Кой е подходящия начин да изписвам никнейма ти на кирилица, без да се налага да сменявам клавиатурите?

Редактирано от Станислав Янков
  • Потребител
Публикува
Преди 29 минути, Станислав Янков said:

По отношение на СТО само по себе си - да. Но когато се включи и гравитацията (онова, заради което става възможно наличието на ход на часовниците и на пространствени размери в покой) - тогава може би ще стане възможно съставянето на перспектива, при която промените по четирите измерения протичат в линейна зависимост (сега при Нютон е линейно, евклидово, при СТО е хиперболично, Лобачевски и Минковски, а при ОТО е сферично, Риман). Пространство-времето с плоска геометрия ми изглежда следствие от движението по такава линейна перспектива, както и пространство-времето с гравитационна кривина е друго следствие от същото неща.

Нещата изглеждат като някакво движение с универсален темп отвътре-навън (разширението на Вселената) и отвън-навътре (гравитацията, речния модел), при което пространствата с четвъртото измерение +W намаляват с ускорение, докато пространството 3D с -W като времево измерение се увеличава с ускорение (разширението на 3D-Вселената ни с времето). Едно холографско проявление на макроскопичния свят от процеси на планковите равнища, които се прожектират чрез проявяващия лъч на четвъртото “обърнато” пространствено измерение.

Не, при наличие на гравитация всичко става още по-нелинейно. 

  • Потребител
Публикува
Преди 5 минути, Ниkи said:

Какво означава, че при Риман (ОТО) е сферично?

Сферична неевклидова геометрия, каквато се ползва при ОТО (при СТО се ползва другата разновидност на неевклидовата геометрия - хиперболичната на Лобачевски, пространство-времето на Минковски).

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 1 час, Gravity said:

Не, при наличие на гравитация всичко става още по-нелинейно. 

Има една трета перспектива, при която зависимостта на промените е линейна и която се опитвам да намеря. От тази трета линейна перспектива се разклонява и произлиза СТО с неговата хиперболична (Минковски) геометрия и от друга страна от същата трета линейна перспектива се разклонява и произлиза ОТО с неговата сферична (Риманова) геометрия.

Редактирано от Станислав Янков
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 45 минути, Станислав Янков said:

По отношение на СТО само по себе си - да. Но когато се включи и гравитацията (онова, заради което става възможно наличието на ход на часовниците и на пространствени размери в покой) - тогава може би ще стане възможно съставянето на перспектива, при която промените по четирите измерения протичат в линейна зависимост (сега при Нютон е линейно, евклидово, при СТО е хиперболично, Лобачевски и Минковски, а при ОТО е сферично, Риман). Пространство-времето с плоска геометрия ми изглежда следствие от движението по такава линейна перспектива, както и пространство-времето с гравитационна кривина е друго следствие от същото неща.

Не стоят така нещата. Съвсем си се объркал....

И при СТО, и при ОТО сигнатурата на пространството е еднаква. И двете могат да се опишат с един тип геометрия на пространство-времето, с различни метрични тензори. И при двете геометрията е риманова - с положителна или нулева (при СТО) кривина на пространство-времето. Геометрията на Лобачевски е с отрицателна кривина на пространството. Там имаш и специфични особености - може да отидеш от една точка до безкрайност и обратно за крайно време... Явно, геометрията на СТО не е тази.

Евклидовата геометрия по същество е частен случай на римановата, с нулева кривина. В случая на СТО, поради специфичната сигнатура, пространство-времнето е псевдоевклидово. Това може да е привидна хиперболичност на формулите, но не е хиперболичност на геометрията. Пространството на СТО е плоско, в комплексната равнина. Изобщо, за всякаква (диференцируема) геометрия интервалът се задава като квадратична форма, но тази форма не е достатъчна за да се определи характерът на пространството, за да си правиш такива изводи.

Поради това не може да намериш такава "линейна перспектива" (каквото и да значи това) нито в СТО, нито в ОТО освен в някакъв краен случай на ОТО, водещ до сингуларности).

Изобщо, вместо да си губиш времето в сляпо бъхтане в стената, както правиш напоследък, пак те съветвам - изучи това което е направено, математическият апарат който се ползва, разбери връзката между двете, и едва тогава използвай получените знания за нещо полезно.. Тогава вероятно бъхтането в стената няма да е сляпо, дали ще се промени нещо друго в картинката, е отворен въпрос...

  • Потребител
Публикува
Преди 13 минути, Ниkи said:

Прави ми впечатление (в тази тема), че като те питам нещо за пояснение, ти ми пишеш същото, което си написал и преди :) . Трудно ще се разберем. А, не веднъж говориш, че в ОТО измеренията се събирали в точка. Да не би да има нещо общо с това?

Какво едно и също?! Отговорил съм ти на този твой въпрос:

Преди 1 час, Ниkи said:

Какво означава, че при Риман (ОТО) е сферично?

Spherical surface. Може би съм сбъркал нещо, че не съм го нарекъл елиптично пространство. Ако е така - извинявам се, мислех, че се подразбира.
https://www.cuemath.com/geometry/

Като цяло имам предвид, че нещата трябва да имат обяснение, което да дава линейни резултати и то не е Нютоновото, въпреки че и Нютоновата физика е линейна, Евклидова (обаче е погрешна и затова е наложила съставянето от Айнщайн на СТО и на ОТО - за да я коригира). Имаш четвърто пространствено измерение, където са “изкривяванията” заради времето по СТО и ОТО (на нас 3D винаги ни изглежда плоско) и различните движения през това измерение водят до времевите разлики при движение на обекти един спрямо друг през 3D, както и въобще до движението за време през 3D на макрониво (а пък тези най-различни взаимоотношения между 3D и четвъртото “обърнато” пространствено измерение/време водят до всички макроскопични взаимодействия).

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, Ниkи said:

Сега разбрах. Само, че Риман описва и елиптичната, не само хиперболичната. Иначе, да... ясно

Да, това и Скенер е споменал в последния му коментар - Римановата геометрия описва и ОТО, и СТО.

  • Потребител
Публикува

Знаете, че съм привърженик на всяко въвеждане на допълнително измерение, стига да обяснява по- добре явленията. В този смисъл, традиционните линейни оси за изразяване на пространството свободно могат да претъпят изменение съобразно изкривяването на пространството под влияние на гравитацията или ел.магнетизма. Могат да бъдат както "накъдрени" в съответствие с интензитета на полето, така и по тях стойностите да бъдат със сгъстявания и разреждания, стига това да обяснява по- добре.

Примерно, ако искаме да обясним ония стружки, които видимо ни показват електрическото поле или статичността на орбитите на елементарни частици, то диаграмата на пространството ще трябва да им съответства и да изяснява защо са там. Една вълнообразна абсциса ще илюстрира по- добре стационарните позиции. Примерно...

Промените в пространството, предсказани от ОТО изискват и нови измерения. Ортогоналната линейна координатна система е голямо откритие за обичайните явления, но новите открития изискват, както става дума и по- горе, нова геометрия на изразяване на пространството, а съответно и нови подходи за обяснение.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Втори след княза said:

Промените в пространството, предсказани от ОТО изискват и нови измерения.

Втори след княза, така написано е малко объркващо, според мен...

Всъщност няма промени в пространството, а нов 4-мерен математически модел на описване на обичайните явления във физическия ни свят(3Д+време). Съответно не се изискват нови измерения в теориите за относителността. Просто чрез въвеждането на 4-мерния модел на пространство-времето се интерпретират по нов начин взаимовръзките между 3те измерения на пространството и това на времето, които изникват при резултатите от измервания. 

А фактът, че прогнозите(или предсказанията) при този подход на моделиране за описване на измеримите явления, са по-точни от предходните модели поражда един странен въпрос - "Защо 4-мерния модел на пространство-време(СТО и ОТО) дава по-точни прогнози от 3-мерен модел + абсолютно време (Нютонова, класическа физика)".
 

  • Потребител
Публикува
Преди 25 минути, kipen said:

така написано е малко объркващо, според мен...

игнорирай и прави/мисли както ти върши работа. 

(първите си вървят по своя път, защото нямат гърбове отпред, втори е за него си) 

  • Потребител
Публикува
On 21.02.2023 г. at 11:43, scaner said:

Не стоят така нещата. Съвсем си се объркал...

 

On 21.02.2023 г. at 9:57, Gravity said:

 Линейна зависемост ще доведе до разминаване с наблюденията.

Скенер, Гравити, има ли някаква конкрентна наложила се с времето формула при ОТО, подобна на лоренцовите трансформации на времето при СТО, която да дава конкретно промяната на хода на часовниците с промяната на гравитационния потенциал (все по-близкото разполагане до източник на гравитационна кривина, до центъра на гравитацията)?

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 44 минути, Станислав Янков said:

Скенер, Гравити, има ли някаква конкрентна наложила се с времето формула при ОТО, подобна на лоренцовите трансформации на времето при СТО, която да дава конкретно промяната на хода на часовниците с промяната на гравитационния потенциал (все по-близкото разполагане до източник на гравитационна кривина, до центъра на гравитацията)?

Може би ТУК?

  • Потребител
Публикува (edited)

Може би е най-правилно да се каже, че когато движението на материята през X, Y и Z е по оста Х - между движението по оста Х и между същото движението по оста W на четвъртото пространствено измерение има обратна пропорционалност с константа на обратната пропорционалност К=С (скоростта на светлината). Скоростта на светлината е пропорцията на преноса на движението между осите Х и W. По този начин няма нужда да определям измерението W като "отрицателно" (-W).

Редактирано от Станислав Янков
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Може би е най-правилно да се каже, че когато движението на материята през X, Y и Z е по оста Х - между движението по оста Х и между същото движението по оста W на четвъртото пространствено измерение има обратна пропорционалност с константа на обратната пропорционалност К=С (скоростта на светлината). Скоростта на светлината е пропорцията на преноса на движението между осите Х и W. По този начин няма нужда да определям измерението W като "отрицателно" (-W).

Светославе, някъде нагоре дадох линк с 4-мерни формули. Скоростта в пространство-времето е 4-мерен вектор, с 4 компоненти по всяко измерение, нарича се 4-скорост. Големината на този вектор е С. Връзката между компонентите и големината се изразява с израза (четвъртото измерение е времето):

png.latex?%5Cmathbf%7Bc%5E2=%7BV%5E2%7D_

или ако ограничиш движението само по Х:

png.latex?%5Cmathbf%7Bc%5E2=%7BV%5E2%7D_

Компонентите V се изразяват по специфичен начин чрез пространствената скорост v, както е по линка. Никакви обратни пропорционалности, никакви мистики няма тук, всичко е просто следствие на геометрията на Минковски. Изобщо, защо използваш неясни понятия като "пренос на движение"?

  • Потребител
Публикува (edited)

@Станислав Янков, дали интерпретацията ти за -W е дошла след като си видял уравнението на Шрьодингер, в което имаш отрицателни дискретни стойности за движението по х,у и z, та и умножени с Планковата дължина?

Редактирано от kipen
  • Потребител
Публикува (edited)
On 21.02.2023 г. at 11:43, scaner said:

В случая на СТО, поради специфичната сигнатура, пространство-времнето е псевдоевклидово. Това може да е привидна хиперболичност на формулите, но не е хиперболичност на геометрията.

Скенер, може ли да се каже, че при свеждането на представа за пространство на Минковски до 3Девклидово пространство изисква подход от неевклидови геометрии? В смисъл права линия в 2Д сечение на 4Д да съобразиш, че в 3Девкл. може да е крива...

Че нещо май не се изразих правилно, спрямо математиката, с описанието ми на някакви характеристики на Диаграмата на Минковски?!...

Редактирано от kipen
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 2 минути, kipen said:

Скенер, може ли да се каже, че при свеждането на представа за пространство на Минковски до евклидово пространство изисква подходи от неевклидови геометрии?

Че нещо май не се изразих правилно, спрямо математиката, с описанието ми на характеристиките на Диаграмата на Минковски?!...

Пространството на Минковски е неевклидово, не може да се сведе до евклидово. Може да му докараш сигнатурата до евклидова, но за сметка на комплексно време. Което тайно си носи всичката неевклидовост...

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 2 минути, scaner said:

Пространството на Минковски е неевклидово, не може да се сведе до евклидово. Може да му докараш сигнатурата до евклидова, но за сметка на комплексно време. Което тайно си носи всичката неевклидовост...

Ето това, не толкова ясно, както ти си го изразил, исках да споделя на Станислав. Че вероятно за това му излизат некви огъвания и сферични повърхности в представите.

Редактирано от kipen
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 2 минути, kipen said:

Ето това, не толкова ясно, както ти си го изразил, исках да споделя на Станислав. Че вероятно за това му излизат некви огъвания и сферични повърхности в представите.

Огъванията му излизат от това, че формулата за интервала, на която се базира, е квадратична. И евклидово да беше пространството на Минковски, формулата пак щеше да е квадратична, и пак същият проблем. В класическата физика това го няма, защото та пространството и времето са независими, от там и постулатите са други, и всичко нататък. Така че проблемът с квадратичността е принципен, незаобиколим.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 7 минути, scaner said:

Огъванията му излизат от това, че формулата за интервала, на която се базира, е квадратична.

Не мисля, че Станислав Янков в основата си подхожда от математическите описания. Според мен, по-скоро стъпва основно на визуални представи, които опитва да напасне към математиката, за да им придаде физически смисъл.

Редактирано от kipen

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!