Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[scaner]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Всички движения в пространството на Минковски се извършват с една и съща скорост – тази на светлината, с, затова четиривектора на ускорението е винаги ортогонален (перпендикулярен) на четиривектора на скоростта (това нещо го вземам директно от Уикипедия, надявам се да е точно).

Тука смесваш две несвързани твърдения. Ортогоналността е базово свойство на декартова система с 4 оси. Величината на скоростта по тях няма значение.

Освен това твърдението ти не е верно.  Ето ти 4-векторът на скоростта.

, първата компонента е времевата, втората - пространствената.

където

За инерциален неподвижен обелт имаме пространствена скорост u=0, съответо   , тоест четвъртата компонента на 4-скоростта (по времето) е с, общата и големина също е с.

За обект който в пространството се движи с ненулева скорост обаче, u=/=0, имаме >1, съответно четвъртата компонента по времето е

> c

Забележи, 4-скоростта по пространствено измерение ще бъде > u, и също при някакво u може да надхвърли скоростта на светлината. Тоест, всички компоненти на 4-скоростта могат да надхвърлят скоростта на светлината. Въпреки това, големината на 4-скоростта винаги е равна на скоростта на светлината.

Затова не трябва да се бърка 4-скоростта с обикновената скорост на движение. Затова и твърдението ти не е коректно: не всички движения в пространството на Минковски се извършват със скоростта на светлината, най-честият случай е "движение" с по-голяма от светлинната скорост по някое измерение. Но тук важното са кавичките на "движение" - то има различен смисъл от движението в тримерното пространство, с което сме свикнали.

При ОТО нещата стават отще по-размазани. Там в компонентите на 4-скоростта се намесва и метричният тензор, и големината на 4-скоростта вече не е константата "скорост на светлината", а друга величина. Пък и там ускорението изчезва в кривото пространство.

С всичко това искам да кажа, че интуитивни разсъждения в тримерният случай не може да се екстраполират без матемнатика в четиримерният случай, и че физическият смисъл на 4-величините е различен от тримерният им смисъл. Не знам дали знаеш, в 4-мерно пространство няма възлим там всеки възел се развързва с подходящо пространствено въртене. Там няма затворени фигури (като кубът в 3-мерното пространство) - там 4-мерният куб може да бъде обърнат с хастара навън само чрез подходяо въртене. А ти продължаваш свободно да си препускаш, измисляйки си нещата по метода на случайни проби и грешки, вместо да се запознаеш с вече създаденото. А този подход е обречен на непрекъснати грешки., няма друг резултат от него

[kipen]

Преди 13 часа, scaner said:

През 19-ти век, във връзка с бурното развитие на електродинамиката и електротехниката, се появил проблем. Много често в едни формули се появява числото ПИ, а в други формули го няма. За инженерите се превърнало в кошмар да смятат непрекъснато с него. И към края на века се създава комисия, която да промени константите и електрическите величини, които били ползвани до тогава, с една хитра цел: числото ПИ да изчезне от най-често ползваните за инженерни сметки формули, и да се прехвърли в по-рядко използваните. Комисията завършила работата си, и за това в закона на Кулон се появил в знаменателя ПИ - тази формула например сравнително рядко се ползвала от инженерите.

Наследство от работата на комисията е числото ПИ в редуцираната планковата константа във формулите. Така че не търси случайни съвпадения дето ги няма

За мен има едно такова "случайно съвпадение"....

Скенер, би ли ми обяснил "губи" ли се нещо, когато 20-те уравнения на Максуел са сведени до 4(мисля, че бяха) от Хевисайд!

[scaner]

Преди 8 минути, kipen said:

Скенер, би ли ми обяснил "губи" ли се нещо, когато 20-те уравнения на Максуел са сведени до 4(мисля, че бяха) от Хевисайд!

Не съм задълбавал в подробности тук...

Хевисайд формулира съвременното векторно смятане и неговите оператори, ротор, градиент, дивергенция. Максуел реално ги ползва, но в неудобния разписан вид чрез потенциали.

Не съм срещал за накакъв проблем, свързан с колизия в броят уравнения.

[kipen]

Преди 15 часа, Станислав Янков said:

Не, защото имам куп други занимания, които сега съм поставил на заден план заради този въпрос, който искам да си изясня и ако се окаже, че всичко е точно като по учебниците (което едва ли е така, защото проблемът със съчетаването на КМ и ОТО по естествен път, чрез завършена теория, без пренормировки, си стои и ясно показва, че има нещо липсващо и недобре изяснено) - ще загубя интерес и ще се върна към другите си занимания, които обичайно са с приоритет.

Не е на добре, когато скуката в живота ти опитваш да преодолееш с търсене на теле под вола при съвместяването на работещи физични теории.

А и при забавянето на работни ангажименти в социуума, е съвсем нормално за не-прост човек интуитивно, но пък напълно несъзнателно, да се насочи към проблемът със съвместяването на теориите на относителността и квантовите теории за полето.... защото, както множество пъти ти бе намеквано - при смесването им има проблем и тои се свежда до "трудния проблем със съзнанието". 

А ти ще си продължиш да си смесваш перспективите от различни мащаби.... хем "квантовата" за множеството светове (описана от Еверет), хем линейно времевата, еднопосочното време на относителността. И в колизията на двете перспективи, общата точка е тази на наблюдателя, спрямо които се описват измененията на параметрите на средата. Те така се раждат циклажи....

Редактирано Март 1, 2023 от kipen

[kipen]

Преди 31 минути, scaner said:

Не съм задълбавал в подробности тук...

Хевисайд формулира съвременното векторно смятане и неговите оператори, ротор, градиент, дивергенция. Максуел реално ги ползва, но в неудобния разписан вид чрез потенциали.

Не съм срещал за накакъв проблем, свързан с колизия в броят уравнения.

Аз, доколкото знам, е имало и чисто практическа причина за редуцирането от Хевисайд. По това време, за да регистрираш патент за свое изобретение е трябвало да опишеш пълно функционирането на изобретението ти. А извеждането на решенията на 20 уравнения с 20 променливи, в сравнение с това на 4 е намалило проблемите за регистрацията на патентите.

Обаче уравненията на Максуел са инвариантни в каквато и да е посока на времето, а при: "Модерната математическа формулировка на уравненията на Максуел е дело на Оливър Хевисайд и Уилард Гибс, които през 1884 г. преформулират оригиналната система уравнения на Максуел до много по-опростено представяне, използвайки векторен анализ. Преминаването към векторни изрази създава симетрично математическо представяне, което подсилва възприятието за физическа симетрия между различните полета." , се получава най-малкото очакването, че електромагнитният поток "протича" само по протежението на проводника. Нещо като това:

On 21.11.2022 г. at 14:17, nik1 said:

Батерия и електрическа лампа са и са свързани във верига (Loop) с електрически кабел с дължина 300 000 километра, а растоянието между ключа и лампата е 1 метър  .
От страната на батерията е поставен ключ.
Колко секунди след включването на ключа ще светне крушката?

а) 1 секунда
б) 2 секунди
в) практически моментално

 

 

В смисъл, че на мен ми се струва, че "се губи" част от пълната енергия на система при въвеждането на описание чрез вектори?!? За това питах. 

Редактирано Март 1, 2023 от kipen

[scaner]

Преди 57 минути, kipen said:

В смисъл, че на мен ми се струва, че "се губи" част от пълната енергия на система при въвеждането на описание чрез вектори?!? За това питах. 

Защо ти се струва така? Къде намираш изтичане на енергия?

Електромагнитния поток няма как да протече вътре в проводника, електричното поле се изтласква от метала. Простият пример на заредена куха сфера, всичките заряди се изтласкват на повърхността, вътре интензитетът на полето е нула. Фарадеев кафез.

[kipen]

Преди 1 час, scaner said:

Защо ти се струва така? Къде намираш изтичане на енергия?

Електромагнитния поток няма как да протече вътре в проводника, електричното поле се изтласква от метала. Простият пример на заредена куха сфера, всичките заряди се изтласкват на повърхността, вътре интензитетът на полето е нула. Фарадеев кафез.

Ами, малко фантасмагорично може да прозвучи от частното да ида към общото, ама "изтичането" на енергия го отнасям към минал, спрямо наблюдател сега момент.

В смисъл, че ако в началните фази, преди обособяването на вещевото, преди моментът от време t = актуалната "възраст" на Вселената - 380 000 г., във Вселената всичко би трябвало да е в плазмено състояние. Много висока температура, съответно много висока вътрешна енергия за предполагаемо затворената система на Вселената. Но това състояние би следвало да е и с високо налягане, т.е. много високи нива на напрегнатост и в електромагнитното поле.

А пък и от видеото на Веритасиум, дето е шернал nik1 се вижда, че електромагнитното поле се разпространява в 3Д като фронт на сферична вълна. А вече, че с изолатори я трансформираме в плоска вълна, за да направляваме посоката на разпространение си е полезно технол.постижение, от което извеждам принципната схема на действие, че разпространението на електромагнитното поле, т.е. възможните прояви на фотон във времето не са ограничени до равнина, а до сфера.

Та, преносът на енергия в пространството по една такава сферична вълна е описан с 20 уравнения от Максуел, но е за статично пространство без наблюдател, т.е. и без определена посока на времето, защото времето възниква като функция в процеса на наблюдаването.

А "намирането ми" на "изтичане на енергия" се получава, когато приложа принципната схема на сферично разпространение в четиримерно пространство. В тоя  "процес" повдигам съответстващо сферата до хиперсфера, а 4Дкълбото до пространство-време. (ся верно, че така въвеждам положителна кривина, ама наблюденията на Вселената все пак установяват, че е много близка до плоска геометрията на наблюдаваното, но клонежът май е откъм положително към 0, в смисъл, че не е пълна фантасмагория да се въведе хиперсфера).

И при този хипотетичен случай с хиперсферата в пространство-време, спрямо събитие в момент от възрастта на Вселената 380 000 г. би следвало общата електромагнитна енергия да се е разпределяла в периметъра на 4Д кълбо, т.е. в хиперсфера, която всъщност е 3Д пространство. Та, в този момент ми се струва, че има "изтичане на енергия", но спрямо нашата перспектива на наблюдатели в определен период от събития в пространство-времето. В смисъл, че това, което можем да наблюдаваме във Вселената, ако го разгледаме като физическа информация е само част от всичко физически случило се след етапите на ранната Вселена. И е свързано с една посока на разпространение на елктромагнитния импулс във пространство-времето, която с въвеждането на векторното представяне на уравненията на Максуел от Хевисайд, неусетно е приета като единствена, по която има "протичане" на елктромагнитния поток.

Горе-доле така намирам, че изтича енерия или че се "губи нещо" при опростяването на максуеловата система от уравнения от Хевисайд.

 

Редактирано Март 1, 2023 от kipen

[Gravity]

Преди 3 часа, kipen said:

Скенер, би ли ми обяснил "губи" ли се нещо, когато 20-те уравнения на Максуел са сведени до 4(мисля, че бяха) от Хевисайд!

Мисля, че става дума за това дали се разписват всичките по компоненти или се записват като уравениея за вектрони полета, така че няма разлика.

Защо 20? Съвремените са 4, две скаларни и две вектрони. Което би трябвало да даде 8, а не 20. 

ps

https://ddcolrs.wordpress.com/2018/01/17/maxwells-equations-from-20-to-4/

Редактирано Март 1, 2023 от Gravity

[scaner]

Преди 2 часа, kipen said:

И при този хипотетичен случай с хиперсферата в пространство-време, спрямо събитие в момент от възрастта на Вселената 380 000 г. би следвало общата електромагнитна енергия да се е разпределяла в периметъра на 4Д кълбо, т.е. в хиперсфера, която всъщност е 3Д пространство. Та, в този момент ми се струва, че има "изтичане на енергия", но спрямо нашата перспектива на наблюдатели в определен момент от време в пространство-времето. В смисъл, че това, което можем да наблюдаваме във Вселената, ако го разгледаме като физическа информация е само част от всичко физически случило се след етапите на ранната Вселена. И е свързано с една посока на разпространение на елктромагнитния импулс във пространство-времето, която с въвеждането на векторното представяне на уравненията на Максуел от Хевисайд, неусетно е приета като единствена, по която има "протичане" на елктромагнитния поток.

Според мен тук изпускаш малка тънкост, свързана с разпределението на емнергията в хиперсферата. Нейното преместване в хиперсферата не означава, че тя напуска мястото си в миналото. Законът за запазване на енергията  означава интеграл на енергията  по 3Д пространството в минал момент да съвпада с интеграл в сегашният момент, както и в бъдещ момент, това е закона за запазване на енергията в контекста на цялата хиперсфера. (Друг е момента дали този закон е валиден за нея, доколкото той е валиден само за затворени системи). Но идеята е, че енергията си мени само разпределението в 3Д пространството, и това няма връзка с еднопосочността на времето. Поне доколкото разбрах идеята ти.

[Станислав Янков]

On 26.02.2023 г. at 13:19, Ниkи said:

След като геодзични линии се събират в центъра на Земята, дали там времето е спряло!? 

On 26.02.2023 г. at 14:36, Ниkи said:

Вярвай ми, много си далече.

Ето нещо добро по отношение на това: Gravitational Time Dilation inside the Solid Sphere (scirp.org)

[kipen]

Преди 23 часа, Gravity said:

Мисля, че става дума за това дали се разписват всичките по компоненти или се записват като уравениея за вектрони полета, така че няма разлика.

Защо 20? Съвремените са 4, две скаларни и две вектрони. Което би трябвало да даде 8, а не 20. 

ps

https://ddcolrs.wordpress.com/2018/01/17/maxwells-equations-from-20-to-4/

Благодаря за статията! Най-накрая и аз да видя 20-те уравнения 

Така като гледам таблицата за 20-те уравнения на Максуел и опростената им форма от Хевисайд, май верно нема под вола теле ... и сте прави със Скенер.

Обаче въпросът ми се състоеше в това, че 

On 1.03.2023 г. at 13:09, kipen said:

преносът на енергия в пространството по една такава сферична вълна е описан с 20 уравнения от Максуел, но е за статично пространство без наблюдател, т.е. и без определена посока на времето, защото времето възниква като функция в процеса на наблюдаването.

В смисъл, че това t в уравненията за взаимодействието между магнитното и електирческото поле (демек закона за разпределяне на елктромагнитния импулс в пространството за dt), е времето, което би отчитал наблюдател в период от събития по сt равен на с(t + dt) (ако го разглеждаме в пространство-времето, а не както е контекста на оригиналните уравнения - в пространството и във времето)

 

Преди 21 часа, scaner said:

Според мен тук изпускаш малка тънкост, свързана с разпределението на емнергията в хиперсферата. Нейното преместване в хиперсферата не означава, че тя напуска мястото си в миналото. Законът за запазване на енергията  означава интеграл на енергията  по 3Д пространството в минал момент да съвпада с интеграл в сегашният момент, както и в бъдещ момент, това е закона за запазване на енергията в контекста на цялата хиперсфера. (Друг е момента дали този закон е валиден за нея, доколкото той е валиден само за затворени системи).

Хубава вметка! Защото съпоставено със специфичността на t-то от уравненията и това, че това описание го разглеждам спрямо инерциална система в пространство-времето, то запазването на енергията между две последователни описания на хиперсферата за некво dt ще е въпрос на перспектива на извършваното наблюдение.

Ето този момент имах предвид при 

On 1.03.2023 г. at 13:09, kipen said:

това, което можем да наблюдаваме във Вселената, ако го разгледаме като физическа информация е само част от всичко физически случило се след етапите на ранната Вселена.

Разбирам намека ти за еднопосочността на времето, но този проблем е свързан със моментите на извършване на наблюдения във времето близки до настоящата ни перспектива на наблюдаване (използвам множествено число, защото имам предвид резултатите от извършвани наблюдения от отправни системи, изградени от относително неподвижни един спрямо друг наблюдатели, каквито са нашите на земята, та дори и тези с обекти в орбита като "Джеймс Уеб"...в смисъл, че съпоставено с с , разликите между скоростите на обектите в нашите ОС са много малки). В това отношение въпросът ми не е свързан със "Стрелата на времето", защото под "една посока" на разпространението на ЕМимпулса имах предвид посока в пространство-времето, независима от наблюдател в настоящето ни.

Всъщност въпросът ми е насочен към предположението, че "тъмната енергия" може да излезне като количеството енергия от взаимодействието на материята в сектори от събития в пространство-времето във Вселената, физическата информация от които все още не е достигнала до нас, но пък наблюдаваме ефекти от съществуването на подобни събития. 

Ама докато си правех критически анализ на предположението, се усетих, че даже на съм взел предвид и енергията, която е "отишла" в оформянето на структура на вещевото, а количеството й даже и не знам как се определя ...

Редактирано Март 2, 2023 от kipen

[gmladenov]

Физикът Питър Войт: Теорията на струните е мъртва

Теорията на струните е задушила всякакви иновативни идеи в теоретичната физика, смята дългогодишният
критик на струнната теория, Питър Войт (Peter Woit), старши преподавател в катедрата по математика в
американския Колумбийски университет.

В ексклузивно интервю с Питър Войт за Institute of Art and Ideas физикът отговаря на въпроси за развитието
на  Струнната теория, която имаше амбицията да обедини противоречащите си закони във физиката в Единна
теория. Според Войт перспективите за това са мрачни, а самата теорията за него е вредна и провал.

Основният проблем с теорията винаги е бил прост: тя постига обединение чрез постулиране на шест или
седем ненаблюдавани допълнителни измерения, след което се опитва да обясни всичко, основавайки се
на тях, изтъква Войт. 

https://nauka.offnews.bg/fizika/teoriata-na-strunite-e-martva-198859.html

--

Наш Станиславчо прави горе-долу същото. Успех!

[Станислав Янков]

Движението през евентуално четвърто пространствено измерение по кръг или винтова спирала с еднаква скорост, което се възприема от нас като гравитационно движение с ускорение през трите обичайни пространствени измерения плюс четвърто времево, може много добре да бъде представено чрез стереографската проекция:

Вижда се съвсем ясно, как това представяне дава съвсем точно разширението на времеви интервал (ускорението под гравитационно въздействие) при линейно движение през 3+1 измерения, докато в действителност става дума за движение с постоянна скорост по кръг в четвърто пространствено измерение. Изглежда кватернионите, в съчетание със стереографската проекция и със сфера на Риман ще се окажат най-добрата методика за опит за описание на нашата реалност като движение на материята (пространството) през четири пространствени измерения. За боравенето с кватернионите са нужни четири измерения, всяко от които се разполага на 90 градуса спрямо всички останали и това идеално съвпада с моите цели.

 

Редактирано Март 4, 2023 от Станислав Янков

[kipen]

On 2.03.2023 г. at 19:27, gmladenov said:

Наш Станиславчо прави горе-долу същото. Успех!

Де да правеше това! Твоето "горе-долу" е същото като "около 2 см разлика" между "всекидневната" и "тоалетната".

Станиславчо Янков прави връзки между термини, каквито те не притежават, за да се получи неговата фантазия..... Все едно да вземеш "метла"(Fiber bundle), да вземеш "Баба"(Кватернион), да вземеш "Кръг"(хилбертово пространство) и да твърдиш, че изглежда има "летяща на метла баба, въртяща се в кръг около всички нас"(без него- той не просто вижда, а и знае, че е така. Затова всеки му пост, независимо какво ще си избере да посочва като математически подход, клони към фантазията му... и няма значение какво е значението на термините дето ползва).

On 4.03.2023 г. at 8:44, Станислав Янков said:

Изглежда кватернионите, в съчетание със стереографската проекция и със сфера на Риман ще се окажат най-добрата методика за опит за описание на нашата реалност като движение на материята (пространството) през четири пространствени измерения.

Кватернионите са математически подход за редуциране на резултати от изчисление на хипотетично движение на обект в 4Д-пространство към 3Д перспектива на наблюдаване. И поне като някой е стигнал до клипчето за кватернионите поне да различи малката, "горе-долу", подробност, че за всяка точка от 3Д-пространство се задава допълнително 3Д-пространство, съставено от възможни показания по 3 допълнителни измерения чрез стойностите на имагинерните числа i,j,k.

On 4.03.2023 г. at 8:44, Станислав Янков said:

т.0 в случая(независимо, че е от клипчето за кватернионите) е точка от пространството в момент сега, спрямо наблюдател. т."-1" съответства на възможно минало събитие, а т."1" на евентуален бъдещо такова. И двете - спрямо наблюдател в събитие "сега", спрямо самия наблюдател. Това е прекрасен визуален пример за въвеждане на "комплексна равнина" за времевото измерение, така както беше предложено вече.

Само, че с квадринионите има въвеждане не на "комплексна равнина", а на комплексно "3-измерно пространство" за времевото измерение при 4-пространствен модел. 

Станиславе, ти нали разбра какво означава да въведеш "комплексно измерение за времето", както ти предложи Скенер, та вече скачаш на квадринионите?!? Още не си разбрал какво се получава като въведеш един имагинерен параметър на времеподобното измерение, та вече алчнееш за 3 комплексни параметъра за времето?!? ..... 

 

п.п. квадринионите се ползват в играждането на архитектурата на RPG игрите, като Counter strike или всяка игра, в която попадащото в перспективата на героя, с които играе играча, т.е. това което трябва да се изобрази динамично-променящо се, графично, като "surrounding" или "environment", се налага да се изчисли и предаде(rendering) така, че да е супер близко до ежедневното в действителност. Примерно за визуализацията на движение на "герой" в хиперболично пространство в това клипче от момента, които съм шернал - 10:35 мин:

е използвана игра, в която оптимизирането на изчисленията с квадриниони на това как би трябвало да "изникват" и да запазват пропорциите си обектите от заобикалящата среда във вертуалната реалност на играта, е постигнато чрез свеждането на уравненията до алгоритми за всеки пиксел, за всеки зададен интервал от време в графичната програма(т.е. в софтуерът си има въведено "абсолютно време" на играта и "proper time" за индивидуалния играч, синхронизирано с това на други играчи, ако се играе в режим "multiplayer"). И цялата система от алгоритми за изчисляване на относителното изменение на "environment"-а представлява "графичният енджин", използван при изработването на компютърната игра. 

Има дори и нови енджини, които за интегрирани в софтуера на игри, репликиращи доста добре обективната ни, физическа реалност. Едно време, преди 15-ина години, и програмистите на "3D Studio Max", и тези на "4D Cinema", и тези на "Maya" започнаха да разработват подобни енджини за подобряване на качеството и формата на компютърното анимиране, предоставяно от продуктите им (в "3D Studio Max" се казваше, ако не се лъжа - "V-ray", та и българи са го изобретили -https://bg.wikipedia.org/wiki/V-Ray)  ....Скоро гледах и нещо ново в тази насока: 

 

[Станислав Янков]

Преди 1 час, kipen said:

Де да правеше това! Твоето "горе-долу" е същото като "около 2 см разлика" между "всекидневната" и "тоалетната". Станиславчо Янков прави връзки между термини, каквито те не притежават, за да се получи неговата фантазия..... Все едно да вземеш "метла"(Fiber bundle), да вземеш "Баба"(Кватернион), да вземеш "Кръг"(хилбертово пространство) и да твърдиш, че изглежда има "летяща на метла баба, въртяща се в кръг около всички нас"(без него- той не просто вижда, а и знае, че е така. Затова всеки му пост, независимо какво ще си избере да посочва като математически подход, клони към фантазията му... и няма значение какво е значението на термините дето ползва).

Кватернионите са математически подход за редуциране на резултати от изчисление на хипотетично движение на обект в 4Д-пространство към 3Д перспектива на наблюдаване. И поне като някой е стигнал до клипчето за кватернионите поне да различи малката, "горе-долу", подробност, че за всяка точка от 3Д-пространство се задава допълнително 3Д-пространство, съставено от възможни показания по 3 допълнителни измерения чрез стойностите на имагинерните числа i,j,k.

т.0 в случая(независимо, че е от клипчето за кватернионите) е точка от пространството в момент сега, спрямо наблюдател. т."-1" съответства на възможно минало събитие, а т."1" на евентуален бъдещо такова. И двете - спрямо наблюдател в събитие "сега", спрямо самия наблюдател. Това е прекрасен визуален пример за въвеждане на "комплексна равнина" за времевото измерение, така както беше предложено вече.

Само, че с квадринионите има въвеждане не на "комплексна равнина", а на комплексно "3-измерно пространство" за времевото измерение при 4-пространствен модел. 

Станиславе, ти нали разбра какво означава да въведеш "комплексно измерение за времето", както ти предложи Скенер, та вече скачаш на квадринионите?!? Още не си разбрал какво се получава като въведеш един имагинерен параметър на времеподобното измерение, та вече алчнееш за 3 комплексни параметъра за времето?!? .....

п.п. квадринионите се ползват в играждането на архитектурата на RPG игрите, като Counter strike или всяка игра, в която попадащото в перспективата на героя, с които играе играча, т.е. това което трябва да се изобрази динамично-променящо се, графично, като "surrounding" или "environment", се налага да се изчисли и предаде(rendering) така, че да е супер близко до ежедневното в действителност. Примерно за визуализацията на движение на "герой" в хиперболично пространство в това клипче от момента, които съм шернал - 10:35 мин:

е използвана игра, в която оптимизирането на изчисленията с квадриниони на това как би трябвало да "изникват" и да запазват пропорциите си обектите от заобикалящата среда във вертуалната реалност на играта, е постигнато чрез свеждането на уравненията до алгоритми за всеки пиксел, за всеки зададен интервал от време в графичната програма(т.е. в софтуерът си има въведено "абсолютно време" на играта и "proper time" за индивидуалния играч, синхронизирано с това на други играчи, ако се играе в режим "multiplayer"). И цялата система от алгоритми за изчисляване на относителното изменение на "environment"-а представлява "графичният енджин", използван при изработването на компютърната игра. 

Има дори и нови енджини, които за интегрирани в софтуера на игри, репликиращи доста добре обективната ни, физическа реалност. Едно време, преди 15-ина години, и програмистите на "3D Studio Max", и тези на "4D Cinema", и тези на "Maya" започнаха да разработват подобни енджини за подобряване на качеството и формата на компютърното анимиране, предоставяно от продуктите им (в "3D Studio Max" се казваше, ако не се лъжа - "V-ray", та и българи са го изобретили -https://bg.wikipedia.org/wiki/V-Ray)  ....Скоро гледах и нещо ново в тази насока:

Ключовото, което ползвам от клипа за кватернионите (засега само това, по-нататък може да успея да употребявам и повече) е извлеченото изображение, като след коментара ми тук го изрязах до нужната ми част (понеже постоянно всички останали не могат да се абстрахират от излишните допълнителни неща и да се фокусират само върху важните моменти - изрязването фокусира нещата точно където трябва):

 

Вижда се последователността при опит за обясняване на гравитационното ускорение като движение с еднаква скорост по крива в четвърто пространствено измерение (полукръгът е движението в четвърто пространствено измерение и представлява движението през "времето", както вертикалната координата W в релативисткото изображение до него, а правата линия с ясното показване на все по-дългите интервали "нагоре" показва движението с ускорение към център на маса в обичайното 3D или още разширението на интервала на времето с приближаването към масивния център). Естествено, няма никакъв проблем правата в 3D да бъде и съответна крива в 3D (когато движещото се по геодезичната линия тяло навлиза в областта на гравитацонното въздействие под някакъв ъгъл, не директно към центъра на масата, както и с някаква скорост или пък когато обикаля по стабилна орбита) - важна е принципната възможност да се обясни движението с ускорение към център на маса в 3D с движение с постоянна скорост по кръг в четвърто пространствено измерение.

Сега въпросът е, дали и тук скоростта на светлината играе някаква роля или не. Тя може да бъде или радиус на полукръга, както е радиус и при второто изображение, или да бъде скоростта на въртене на полукръга, или въобще да не присъства. Важните формули тук са а=dv/dt като линейно ускорение и а=v2/t като центростремително ускорение, като излизат много интересни неща, когато си поиграем с цифрите, но реалността ще стане по-ясна, когато това нещо се сравни с огъванията (кривините), давани от ОТО (те са верните огъвания на четвърто пространствено измерение и ще покажат, дали скоростта на светлината има някакво участие тук по някакъв начин или въобще не присъства точно в това отношение).

Малко се дразня, че не се сетих за това по-рано, ами трябваше да ме подсети едно клипче (следващото, с акцент след 30-тата секунда от началото на клипа, до 1:30 минути), при все, че съм чел много пъти за този подход, но както и да е - доста по-лесно е да си представим ролята на времето като четвърто пространствено измерение чрез флипбук, като ползваме само две пространствени измерения и времевото, третото, перпендикулярно на тях. Така с увеличаването на скоростта на отмятането на страничките на флипбука до тази на светлината (съвсем условно, разбира се), два обекта ще стоят нарисувани неподвижно един спрямо друг, а когато скоростта на прелистване на страниците все по-нагоре по третото (в случая) "времево" измерение намалее под тази на светлината за някой от обектите - той ще започне да променя местоположението си в някаква посока по двете измерения на квадратните листчета и така ще стане подвижен спрямо другия обект, който продължава да си се движи със скоростта на светлината нагоре и така си стои неподвижен в квадрата на всяко следващо листче.

При гравитационното представяне в играта се включва и стереографската проекция, като принципно няма никакъв проблем три от измеренията на хиперсфера да представляват за нашето възприятие някаква много малка триизмерна сфера (препратка към холографския подход, разработван от Леонард Саскинд и други), четвъртото измерение, поради обратната пропорционалност на движението на материята през него спрямо нас, да е нещо като "проявяващия лъч" и по този начин, чрез множество преплетени стереографски изображения през сферата, да се формира сложната картина на Вселената, която ние регистрираме всеки един момент (потенциалът на стереографската проекция в съчетание със сфера на Риман се дава в клипа по-долу). Това са предположения все още в много ранен етап, но - вече трябва да се разбрало, че аз тествам всякакви алтернативни възможности и да видим, дали нещо ще успее да съвпадне точно с утвърдените практики. 

 

[kipen]

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Ключовото, което ползвам ..... (понеже постоянно всички останали не могат да се абстрахират от излишните допълнителни неща и да се фокусират само върху важните моменти - изрязването фокусира нещата точно където трябва)

Ти още малко и като даскал на средношколци ще го докараш!!!  (То баш тези "излишни допълнителни неща" е входящата информация, която игнорираш чрез когнитивния дисонанс, за да не ти се "разваля филма", и да вървят нещата по угодния ти сценарий)

Опаа! Ама докарал си го, бре! 

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

....излизат много интересни неща, когато си поиграем с цифрите, но реалността ще стане по-ясна, когато...

Г-не, за коя "реалност" пишете?!? А за домашно какво ще ни дадете? ... 

А вашето домашно що не си го пишете, бре господине?!?

Ето ви да си циклите за физиката в четиримерно пространство, и през какво трябва да се мине, за да се сведе до 3Д конвенционално възприемаеми изображения. Белким установите, колко неща замитате под килима, само и само темата да се върти около вашите размисли и страсти. "Г-н Егоист"...

 

Редактирано Март 6, 2023 от kipen

[kipen]

А и поне от патриотична гледна точка, вземи прегледай какво е трябвало да съобразят Владимир Койлазов и Петър Митев от „Хаус Груп“ ООД при изобретяването им на ситемата им за рендиране. В линка е описано кратко:

Преди 18 часа, kipen said:

"V-ray", та и българи са го изобретили -https://bg.wikipedia.org/wiki/V-Ray) 

ама като знам, че не четеш, ще ти го цитирам: "Програмното ядро на V-Ray е базирано на метода Монте Карло (стохастичен метод за решаване на интегрални уравнения, приспособен за пространствени области), като се използва също и в допълнение метода на фотонните карти. Така например за първото дифузно преотражение (лъч светлина от източника пада на повърхност, отразява се и попада в точка, чиято осветеност се пресмята) се използва метода Монте Карло. За всички дифузни преотражения след първото (лъча светлина се тразява два пъти или повече от друга повърхност преди да достигне точката на разчитане) може да се използва както метода Монте Карло, така и метода на фотонните карти. Първото дифузно отражение във V-Ray се обозначава като First diffuse bounce, а всички останали – като Secondary bounces. Това е един рационален подход, като се има предвид, че основната част на дифузната осветеност на точката формира именно второ отражение. Броят на останалите отражения е незначителен, вследствие на бързото затихване на интензивността на дифузните отражения с увеличение на тяхното количество. По този начин използваното във V-Ray съчетание на метода Монте Карло и метода на фотонните карти осигурява точност и по-висока скорост на пресмятане в сравнение с конкурентни рендъринг-програми."

....а за методът "Монте Карло" вероятно още не е направен линка към това - https://bg.wikipedia.org/wiki/Метод_Монте_Карло

... и за фотонните карти - https://en.wikipedia.org/wiki/Photon_mapping

Редактирано Март 6, 2023 от kipen

[Станислав Янков]

On 6.03.2023 г. at 10:38, kipen said:

Ти още малко и като даскал на средношколци ще го докараш!!!  (То баш тези "излишни допълнителни неща" е входящата информация, която игнорираш чрез когнитивния дисонанс, за да не ти се "разваля филма", и да вървят нещата по угодния ти сценарий)

Опаа! Ама докарал си го, бре! 

Г-не, за коя "реалност" пишете?!? А за домашно какво ще ни дадете? ... 

А вашето домашно що не си го пишете, бре господине?!?

Ето ви да си циклите за физиката в четиримерно пространство, и през какво трябва да се мине, за да се сведе до 3Д конвенционално възприемаеми изображения. Белким установите, колко неща замитате под килима, само и само темата да се върти около вашите размисли и страсти. "Г-н Егоист"...

Благодаря за споделените няколко клипа - определено са полезни, както и написаното! Ще ти се отблагодаря, като споделя още малко от моите "циклажи". Как би могло да се промени едно постоянно движение със скоростта на светлината, винаги в една и съща посока и по един и същи начин през четири пространствени измерения, така че да се регистрира през четвъртото пространствено измерение като движение през време само в една посока и през останалите три пространствени измерения като покой или като движение през тях в една от всички възможни посоки, включително и назад? Това може да стане само чрез сложно преплитане и промяна на интервалите на движението с С (скоростта на светлината) многократно, на много нива (пластове, слоеве, планове) през четирите пространствени измерения, много преди да се достигне до обхвата на нашето възприятие. Едното от четирите пространствени измерения трябва да се "пожертва" и възприятието на движението на материята през него да се "преобърне" спрямо нас (да стане движение с обратна пропорционалност от наша гледна точка, да стане на време), за да могат по този начин да се формират най-различни отстояния през сложна многопластова система в 3D, при което ние да си мислим, че можем да се връщаме "обратно" през трите измерения, с подсветлинни скорости и наднулеви размери на обекти, докато реално нито едно вече отминало движение и състояние повече не може да се повтори точно по същия начин, по който вече веднъж е протекло. Все едно крачиш напред-назад във вагон без прозорци на влак, който се движи по земната повърхност с постоянна скорост и ти си мислиш, че цялото движение става само във вагона и че ти спокойно можеш да се връщаш и назад до места, през които вече си минавал, докато всъщност влакът отдавна се е отдалечил от реалното място, където ти смяташ, че си се връщал назад и повече никога няма да се върне точно там (даже и да се опита да го направи - планетата вече ще се е преместила на съвсем ново място във Вселената).

Следващият клип на флипбук отлично демонстрира съчетаването на четвърто пространствено измерение като времево с останалите три:

Много добре при флипбука се онагледява хода на времето/разлистването на страниците като движение с дадена скорост (скоростта на времето в покой) в посока на измерение, перпендикулярно на широчината и на височината на флипбука (спомни си онези мои първоначални усилия да представям времето като измерение с винаги насочена срещу нашето възприятие ос, подобно на копие, което винаги лети директно срещу нас, накъдето и да се завъртим). Същевременно много ясно се забелязва нещо като съвпад между посоката на разлистването на страниците и движението на някакви обекти срещу нас (началото на клипа и особено от третата секунда, веднага след началото - онези бели "птици" ле са там, дето "летят срещу нас"). Това е заблуждаващо. Всъщност времето е винаги само един момент - моментът СЕГА (дори се смята, че кадрите на Вселената във всеки миг се сменяват през отрязъци Планково време, подобно на смяната на кадрите на филмова лента), всяко едно отделно листче на флипбука - и това негово движение "по линията" на едното от трите обичайни измерения всъщност е движението по неосезаемото за нас (освен като моментът СЕГА) четвърто пространствено измерение, което е перпендикулярно не само на дължината и на широчината на флипбука, но и на движението на разни обекти напред-назад спрямо нас (понеже ние виждаме като върху двуизмерен екран - досещаме се, че тези обекти се движат към нас чрез тяхното уголемяване с приближаването им към нас). По такъв начин четирите пространствени измерения могат да бъдат описани като напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу и навътре-навън, като движението по четвъртото пространствено измерение става главно "отвътре", в "отвъдната" за нас страна и ние регистрираме от него само Планковия отрязък СЕГА (миналото всъщност са записи в мозъка ни на вече отминалите версии на вселената, а за бъдещето дори и записи нямаме ). При покой на даден обект спрямо нас, движението през "отвъдното" четвърто измерение става със скоростта на светлината С от всички възможни посоки, ако се представи "наложено" в 3D (това е същото като гравитационната кривина, която хем я има, хем не можем да я отчетем в 3D по друг начин, освен като гравитационно ускорение, защото всъщност я има съвсем реално, но като огъване през четвъртото пространствено измерение):

"Вътрешното", "отвъдното" движение през четвъртото измерение се проявява пред нас в трите обичайни пространствени измерения като гравитационно свиване, когато и отвън-навътре и като разширение на Вселената, когато е отвътре-навън. И като стана дума за това - ето какво бях написал по едно време на 15 Декември 2022 година: "Ето видеото, в което точно се обяснява онова, което от доста време се мъчех да представя като предположение, но не успявах, заради недостига ми на знания! Става дума за края на видеото, където се споменава за някакъв речен модел на общата теория на относителността, според който концентрацията на маса/енергия непрекъснато "засмуква" околното пространство/време "навътре", към центъра, подобно на вакуум или дренаж. От тук допускам, че може да има връзка между "количествата", "обемите" "засмукано" пространство/време от масивните области на Вселената и "количествата", "обемите" "изхвърлено" пространство/време в областите на Вселената с достатъчно ниска концентрация на масата/енергията, че там да протича разширение на пространство/времето. Допускането ми е (без да мога да го потвърдя сега-засега), че "количеството" непрекъснато "засмуквано" пространство/време в областите с по-висока концентрация на масата/енергията в цялата Вселена е равно на "количеството" непрекъснато "изхвърляно" пространство/време в областите с по-ниска концентрация на масата/енергията в цялата Вселена."

 

А сега, нека погледнем една от последните теми, поставени от Джереми ("Дали свъръхмасивните черни дупки са източника на тъмната енергия.") където е представена следващата статия:

Откриха източника на тъмната енергия, която е отговорна за разширението на Вселената - Cross.bg

Случайно да се забелязва някакво сходство?! Да, статията е много по-добре написана от моите догадки - друго си е, когато с въпроси, които ме мъчат, се захванат много по-добре подготвени от мен хора! Надявам се нещо такова да стане и с времето като четвърто пространствено измерение в някой скорошен момент, за да стана обикновен консуматор на чужди, много по-добре съставени обяснения, вместо лично да се мъча с всяко едно отделно детайлче, без никога да съм имал намерение да се занимавам със сериозна физика. 

[kipen]

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Ще ти се отблагодаря, като споделя още малко от моите "циклажи".

Наистина нямаше нужда, поне за мен!

Явно още не си узрял за философията, та за това се пънеш като кисела слива в раздела за физика. 3 пъти ти намеквам, че така както я пълниш, темата не е за този раздел! Повторения, повторения... заради вътрешни противоречия....разигравани на неадекватно избрана сцена....

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Всъщност времето е винаги само един момент - моментът СЕГА (дори се смята, че кадрите на Вселената във всеки миг се сменяват през отрязъци Планково време, подобно на смяната на кадрите на филмова лента)

Това със "съществуването" на "кадри на Вселената" е полемика между концепциите на етернализма и презентизма в модела за "Блокова вселена", която вече 2 пъти споменавам, но ето пак - "Блокова вселена".... 

 

, а ти в следващото изречение си  добавил и това, че:

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

... движението по четвъртото пространствено измерение става главно "отвътре", в "отвъдната" за нас страна и ние регистрираме от него само Планковия отрязък СЕГА (миналото всъщност са записи в мозъка ни на вече отминалите версии на вселената, а за бъдещето дори и записи нямаме )

"Миналото" да е само запис в мозъка ни и за "бъдещето да нямаме записи" е производно на противоположната на етернализма философска концепция - тази на презентизма, че в модела за "блокова вселена" съществува само "сега"-то, но не и "бъдеще" и "минало".

При това положение, тогава за какво "засмукване" на "пространство-време" пишеш?!?! От къде ще "вземе" "концентрацията на маса/енергия", за да "прибави" чрез "засмукване"? Кой пък му се привижда, че нещо "засмуква" е друг въпрос....   

Дори и при друг подход - философската концепция за "Растящата блокова вселена", която също ти споменах поне два пъти, и е друг ракурс на презентизма, пак има проблем свързан с "трудния въпрос за съзнанието".

А и "над" трите цитирани философски гледища, изразени с метафизичните им концепции, "тегне" въпросът за "Стрелата на времето", която ти си поставяш накъдето ти скимне, с претенция, че се "занимаваш със сериозна физика"?!?

Такава каша ти е в главата, че не ми се коментира вече.... 

"Циклажи"-те ти са за раздел "философия" или "религиозна метафизика", а не за този! За пореден път ти го пиша..... твоите "циклажи" нямат връзка с физиката, освен претенциите ти, че са.

[Станислав Янков]

On 8.03.2023 г. at 12:58, kipen said:

Наистина нямаше нужда, поне за мен!

Явно още не си узрял за философията, та за това се пънеш като кисела слива в раздела за физика. 3 пъти ти намеквам, че така както я пълниш, темата не е за този раздел! Повторения, повторения... заради вътрешни противоречия....разигравани на неадекватно избрана сцена...

Пуснал си интересни неща като допълнителни детайли, но не са това, което търся. Това за възможното "тиктакане" на Вселената през планкови отрязъци време го видях в някакъв клип, изречено от известния специалист по философия Стивън Хокинг, но не успях да намеря клипа, където го казва, за да го споделя тук. Вместо това си припомних друг много добър клип с негово участие, където с още двама други негови колеги разглеждат Вселената първоначално като евклидова, а после идва онова, което аз нарекох "преобръщане" на движението на материята през четвъртото пространствено измерение в "огледална" форма и поради това - възприемането на всичко това от нас като три пространствени и едно времево измерение.

Ето новото, поредно отлично видео на Диалект, където детайлно се представя речния модел на гравитацията и поглъщането от гравитационните, масивни концентрации на пространство.

Това разглеждане изключително много доближава нещата до моите опити за приемането на времевото измерение като четвърто пространствено измерение, но с обратна пропорционалност (коефициент на пропорционалност К, равен на скорстта на светлината С). Тогава цялото пространство, което потъва през гравитацията във Вселената, може да се завърта през това четвърто пространствено измерение/време и да излиза през разширението на Вселената, в един кръгов цикъл, както го бях дал и на онова изображение с "осморката":

Добро условно онагледяване на процеса е в следващия клип (след 0:20 секунди):

 

Редактирано Март 14, 2023 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 15 минути, Станислав Янков said:

Ето новото, поредно отлично видео на Диалект, където детайлно се представя речния модел на гравитацията и поглъщането от гравитационните, масивни концентрации на пространство.

Проблемът на подобни спекулации е, че пространството не е нещо, което има способност да тече... Това са патерици, които ако се възприемат на сериозно, само спомагат нещата да се объркат още.

Може да тече някаква материя. Навремето за такива спекулации са използвали етера. И филмчето демонстрира теорията на Лесаж за гравитацията - към всяко тяло се втича етер, и този поток  оказва налягане на близките тела, и това се възприема като "привличане". Разбира се, по определени причини тази теория е отхвърлена, същото се отнася и за модела от филмчето.

[Gravity]

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

...известния специалист по философия Стивън Хокинг, ..

Специалист по философия е може би най-неточното описание за него.

 

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Gravity said:

Специалист по философия е може би най-неточното описание за него.

Аз само се пошегувах с упоритите усилия на КиПен да намери, как да се модерират коментарите ми - да се изхвърлят от темата "Физика" към "Философия" или "Метафизика" (не знам дали тук въобще съществува подобен раздел), само защото включвам неща като съзнание или пък "тиктакане" през планкови отрязъци време.

On 8.03.2023 г. at 12:58, kipen said:

Това със "съществуването" на "кадри на Вселената" е полемика между концепциите на етернализма и презентизма в модела за "Блокова вселена", която вече 2 пъти споменавам

И понеже съм гледал клип, в който лично Хокинг говори за възможността времето на Вселената (и въобще времето, на всичко) да "тиктака" през планкови отрязъци време (за съжаление не успях да намеря точния клип, може би беше свързан с холографския подход или нещо такова) - значи по такава логика Стивън Хокинг трябва да е изявен специалист по Философия...  Естествено, нещата са по-прости - или съм прав да търся различни подходи (дори и с много проблеми сега - в бъдеще може и да успеят да се подобрят, особено ако с тях се заемат много по-добре подготвени от мен хора), или греша и чрез проба-грешка ще видя, защо точно греша и така ще подобря и знанията си. Например, точно заради тези усилия задълбах в това, какво са евклидови и неевклидови геометрии и сега, при днешното гледане на първия от споделените клипове ("Before The Big Bang 5") разбирам много по-добре, какво се мъчат да обяснят Хокинг и другите двама, в сравнение с гледането на същия клип преди година или повече (отдавна го бях гледал). И тука наистина може да играе значителна роля Стереографската проекция и Сферата на Риман (това пък го видях в клип с обяснения на Пенроуз относно Туисторите), но още не успявам да разбера, какво точно се има предвид. Все пак, чрез стереографската проекция може да се получи добра идея за евентуална "прожекция" на 4D-реалност като "сянка" върху 3D-екран с четвъртото измерение като време/проявяващ лъч. Аналогията на стереографски осветена 3D-сфера върху 2D-екран, при което се получава "плоско пространство" е доста интересна...

 

Редактирано Март 14, 2023 от Станислав Янков

[tantin]

Станиславе, вместо да философстваш в празното що не вземеш да ми помогнеш да разгадаем Хиперсферите?

https://en.wikipedia.org/wiki/N-sphere

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гиперсфера

Има такова понятие в математиката.  Представи си окръжност или по-точно сфера с радиус =1 , обаче измеренията на пространството са не 2 или 3 , а много повече. N на брой.

Ако можеш да си представиш една такава "хипер-сфера", то покрай нея има интересни матем. задачки.

Примерно веднага ти поставям една такава задача:   Нека хиперсферата да е с радиус =1.

Почваме да избираме точки от повърхността на тази хиперсфера.

Нека всяка точка от хиперсферата която изберем да е на разтояние по-голямо или равно на 1 от съседната точка.

Пита се в задачката: колко е максималния брой такива точки, дето можем да изберем по повърнината на хиперсферата?

(разтоянието между всеки 2 точки трябва да е  по-голямо или равно на 1 от съседната  или коя да е друга точка .. )

 

 В случая с N=2 - отговора е 6 точки. 

При   N=3 - можем да изберем 12 точки.  И т.н...

Има дори изведени рекурсивни формули за връзката между  N и  N+1 .   Задачката не е проста, в отговора участва едно число  с Гама функцията, въведена от Леонард Ойлер..  ( Щях да излъжа че е на Георги Гамов, но не е така). 

Понеже ти продължаваш да дълбаеш в многомерното пространство, погледни примерно при една 35D-сфера. Колко на брой точки можем да изберем по повърхността на 35-мерна сфера, така че разтоянията помежду им да са по-големи или равни на 1 ?  

Благодаря от предварително. 

 

Редактирано Март 15, 2023 от tantin

[Шпага]

Преди 13 часа, scaner said:

Проблемът на подобни спекулации е, че пространството не е нещо, което има способност да тече...

По същата логика пространството не е и нещо, което има способност да се изкривява