Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

**Джереми** · Август 2, 2023

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Преди 5 часа, scaner said:

Не при всяко ускорено движение има излъчвване. При праволинейно равноускорително движение на заряд не се излъчват фотони.

Да - не се измерват, щото следват пилотна вълна, но това не значи, че няма загуби и не всичката енергия отива за промяна скорост.

Сканер заблуждава, точно синхотронното излъчване показва че може да се излъчи фотон при праволинейно равномерно ускорение на заряд.

Преди 8 часа, Малоум 2 said:

Преди 18 часа, Джереми said:

мнението за тези статии.

Скоростта на светлината във ВАКУУМ е максимална и гранична скорост на пренос на информация и Не зависи от скоростта на движение на източника на светлина.

В статията пише че спътниците са регистрирали разлика в скоростите на електромагнитните сигнали, по посока, изток-запад и обратно, което е в противоречие със СТО.

**scaner** · Август 2, 2023

Преди 2 минути, Джереми said:

Сканер заблуждава, точно синхотронното излъчване показва че може да се излъчи фотон при праволинейно равномерно ускорение на заряд.

Я преди да се обаждаш, изясни си при какви движения на заряда се заражда синхротронното излъчване. Праволинейно, ама през криви кюнци

**Станислав Янков** · Август 2, 2023

Преди 18 часа, Джереми said:

https://physics.bg/home/проблемите-във-физиката/проблем-1-постоянството-на-скоростта/анализ-на-експериментите-еднопосоч/

https://physics.bg/home/проблемите-във-физиката/проблем-1-постоянството-на-скоростта/анализ-на-експеримента-sagnac/

Станиславе, какво ти е мнението за тези статии.

Струва ми се, че тези неща са поредните опити да се "опровергаят" отдавна потвърдени неща, чрез усложняване на картината и така човек по-трудно да може да се ориентира какво всъщност става. Още отдавна Веритасим пусна клип, в който ясно обяснява, че не съществува възможност директно да се измери скоростта на светлинен лъч. Оттам-нататък всички подобни на горните неща са хитрувания, които се опитват да усложнят и объркат нещата така, че човек да не може лесно и ясно да разбере какво точно става и да си мисли, че уж има нещо ненаред с утвърдените положения, защото той самия не успява точно да се ориентира в ситуацията. Обезателно трябва да се търсят най-конкретни и фокусирани обяснения, за да може по-ясно да се проследява и проверява логиката зад дадените съждения.

Редактирано Август 2, 2023 от Станислав Янков

**Джереми** · Август 2, 2023

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Струва ми се, че тези неща са поредните опити да се "опровергаят" отдавна потвърдени неща, чрез усложняване на картината и така човек по-трудно да може да се ориентира какво всъщност става. Още отдавна Веритасим пусна клип, в който ясно обяснява, че не съществува възможност директно да се измери скоростта на светлинен лъч. Оттам-нататък всички подобни на горните неща са хитрувания, които се опитват да усложнят и объркат нещата така, че човек да не може лесно и ясно да разбере какво точно става и да си мисли, че уж има нещо ненаред с утвърдените положения, защото той самия не успява точно да се ориентира в ситуацията. Обезателно трябва да се търсят най-конкретни и фокусирани обяснения, за да може по-ясно да се проследява и проверява логиката зад дадените съждения.

Съгласен съм, но трябва да уточниш какви точно хитрувания и усложнявания ползват антирелативистите, и в частност това което твърдят в статиите които представих, защото съм на мнение че това важи в пълна сила и за релативистите. Нали трябва да се обосноваваме когато твърдим нещо а не само да се кара на декларации, това било сиво онова било черно а трето оранжево.

**Станислав Янков** · Август 2, 2023

Преди 5 минути, Джереми said:

Съгласен съм, но трябва да уточниш какви точно хитрувания и усложнявания ползват антирелативистите, и в частност това което твърдят в статиите които представих, защото съм на мнение че това важи в пълна сила и за релативистите. Нали трябва да се обосноваваме когато твърдим нещо а не само да се кара на декларации, това било сиво онова било черно а трето оранжево.

Аз не съм чак толкова подготвен в материята, а и нямам много свободно време, затова предпочитам да се огранича до по-сигурното и сега основното ми "кръшване" от консервативните представи се ограничава само до стереографията и до сферата Риман. Чак след като успея да разбера това по-ясно (дано да е по-скоро!) - чак тогава ще си търся нещо от купищата други неща, които не разбирам достатъчно добре.

**deaf** · Август 3, 2023

Ако позволите само да вметна един виц,така за разнообразие. Виц,но научен:

Здравейте физици! Защо водата от чешмата,винаги се върти от дясно на ляво,преди да се изтече в сифона?"

**Gravity** · Август 3, 2023

Преди 6 минути, deaf said:

Ако позволите само да вметна един виц,така за разнообразие. Виц,но научен:

Здравейте физици! Защо водата от чешмата,винаги се върти от дясно на ляво,преди да се изтече в сифона?"

Това не е виц. Може би половин виц! Липсва му края.

Какво означава да се върти от дясно на ляво! Въртенето не става по-права! Предполагам, че имаш предвид обратно на часовниковата стрелка?

Също така не е вярно, че за всички чешми се върти еднакво. За някой е по часовниковата стрелка, за други е на обратно.

**deaf** · Август 3, 2023

Преди 2 минути, Gravity said:

Липсва му края.

Така го прочетох във Фейсбук,в забавните сайтове. Отдолу потребител каза,че било свързано с гравитацията. Само толкова,не обясни защо...

**scaner** · Август 3, 2023

Преди 1 час, deaf said:

Така го прочетох във Фейсбук,в забавните сайтове. Отдолу потребител каза,че било свързано с гравитацията. Само толкова,не обясни защо...

Легендата е, че е свързано с въртенето на земята и кориолисовата сила в резултат. Т.е., в южното полукълбо трябвало да се върти наобратно.

В реалността, тази кориолисова сила за размера на мивката е нищожна, и въртенето се определя от други фактори - конструкцията на чучура, качеството на сифона и др.

**Малоум 2** · Август 3, 2023

Преди 23 часа, scaner said:

Сигурен ли си? Правиш ли разлика между фотони и поле? Едното е кванти, другото е непрекъсната същност. Във вакуума има полета, но няма фотони. Това е по дефиниция - вакуумът е пространство, лишено от квантите на материята. Демек лишено и от фотони

Да. Разглеждал съм зърнест модел на вакуум (с основа неподвижни по място етер*-частици). Съдържат вектор момент на импулс - векторно поле. Това е основа и за флуктуации в ПОЛЕ - от негови структури, ентропийно, се правят и фотоните- съдържат "тембър", като пакети трептения. И елементарните частици с маса ентропийно се правят, и то - на слоеве, като всеки слой от вътре навън отговаря на едно от фундаменталните взаимодействия - гравитационно, ядрено, слабо, електромагнитно. Няма вакуум без фотони в него - тоест и обратното е вярно: от тези фотони, при наличие на разлики в импулс при суперпозиции, се поражда вълнов процес при пренос на импулс... Съжалявам - дефинициите, че вакуумът не съдържа кванти на материя, са стари. Вече от отдавна учените се мъчат да заменят етер*-частици с тъмна материя (зърнест модел) и тъмната енергия - задружна работа на вектор момент на импулс. Не им се получава щото нямат етер*частици за основа.

Преди 23 часа, scaner said:

Ако всичката енергия остава при заряда, няма загуби.

Ами гравитоните. Променя се понятието за "маса", заради промяна на фотоните, образуващи обвивката. Едно време Грешно се е считало, че се увеличава масата до безкрай. Просто - колкото повече се увеличава скоростта, взаимодействието е възможно само с по-къси пакети от предишните фотони. Това се тълкува като увеличаване на енергията, докато се стигне до ... липса на такива къси фотони по посока пилотна вълна и не може повече да се ускорява.

...

**scaner** · Август 3, 2023

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

Да. Разглеждал съм зърнест модел на вакуум (с основа неподвижни по място етер*-частици).

А модел с Баба Яга разглеждал ли си? Защото с постни фантазии всичко може да се "обясни", но не може да се обясни.

Схващаш ли разликата между физика и празни приказки? Съответно, при такава щета нямаш право да оценяваш на кой какво му се получавало.

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

Ами гравитоните. Променя се понятието за "маса", заради промяна на фотоните, образуващи обвивката.

Какви фотони, каква обвивка, какви гравитони? Съществуват ли гравитоните? И ако няма доказателства за тяхното съществуване, за какво се бориш тук?

Сбръркал си действителността.

**Джереми** · Август 4, 2023

Преди 17 часа, Малоум 2 said:

On 2.08.2023 г. at 17:49, scaner said:

Сигурен ли си? Правиш ли разлика между фотони и поле? Едното е кванти, другото е непрекъсната същност. Във вакуума има полета, но няма фотони. Това е по дефиниция - вакуумът е пространство, лишено от квантите на материята. Демек лишено и от фотони

Да. Разглеждал съм зърнест модел на вакуум

Полето според КТП не е с непрекъсната същност, притежава виртуални кванти, но в близост до заряд, или ядро на атом. По надалеч не се знае какво е.

Редактирано Август 4, 2023 от Джереми

**scaner** · Август 4, 2023

Преди 2 часа, Джереми said:

Полето според КТП не е с непрекъсната същност, притежава виртуални кванти,

Прави разлика - виртуалните кванти не са кванти Иначе нямаше да са виртуални, а щяха да са реални.

**Кибик** · Август 4, 2023

Преди 2 часа, scaner said:

Прави разлика - виртуалните кванти не са кванти Иначе нямаше да са виртуални, а щяха да са реални.

Освен това КТП нищо не казва за "непрекъснатост", "пилотни вълни" "пакети фотони" и какви ли не други наукообразни литературни упражнения.

**Малоум 2** · Август 4, 2023

Преди 36 минути, Кибик said:

Освен това КТП нищо не казва за "непрекъснатост", "пилотни вълни" "пакети фотони" и какви ли не други наукообразни литературни упражнения.

За мен си сравнително нов участник във форума, затова малко разяснение. Въпросите са философски. Още от 1975г -Принципът на ограничението - Атанас Стригачев, разказва за разсъжденията на Айнщайн и като извод: щом пространството е прекъснато, то и времето е прекъснато... С тогавашните знания може да интерпретираме-фантазираме: Ами ако ние съществуваме само в "непрекъсната част" на тези параметри, а през другата част не съществуваме ... значи, докато не съществуваме, можем да се пренасяме в ква да е друга точка от пространството... чиста телепортация и ... т. н. фантасмагории, на майтап, разбира се.

Да, обаче, интересното е, че различни по-ранни учени (Лайбниц, Вайл) имат приблизително същите мисли:

( принцип на реновацията... Казано от Вайл:

"Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми.

Между фантомите, които "образуват" дадена частица има връзка."

Принципът на реновацията е разглеждан преди Вайл ... и от Лайбниц (1669г) , ... но по-късно Лайбниц, се е отказал от него.)

Да се превърнат, обаче, тези идеи в работни хипотези е нямало достатъчно основание, независимо, че сами по себе си, водят до квантов принцип при строеж на материята.)

Ползвам възможност частиците на етера да се интерпретират като сдвоени : "циркулация на ток + следствие полева част"- непрестанно образуващи себе си с огромна честота на образуване - пухкава топка, недосегаема за експериментално откриване, но съдържа и вектор момент на импулс (по хипотезата ми за етер*-частици) - ползвам я за зърнест модел на вакуум. Това е прекъснатост на пространството, а бързината на себеобразуване - честота, съдържа "тик-так", прекъснато време. (на физиците им трябва непрекъснатост заради уравнения - осигуряват равновесие и средни величини. Но, известно е, че при неравновесните процеси се получават всички превръщания на материята: полева-вещева-полева форма)

При мен - виртуалните фотони се получават реални, щото движенията на частиците с маса се обясняват по друг начин (хипотезата ми). Пакет - фотони като термин се ползва, вече.

Не е без значение, че хипотезата открива петата сила, а в последно време - има статии, че е възможно да е реална. Освен това - открива произхода на свойствата на частиците (а не ги предполага, че са се пръкнали от ГВ), както и защо има физически закони.

...

**Кибик** · Август 4, 2023

Преди 22 минути, Малоум 2 said:

За мен си сравнително нов участник във форума, затова малко разяснение. Въпросите са философски. Още от 1975г -Принципът на ограничението - Атанас Стригачев, разказва за разсъжденията на Айнщайн и като извод: щом пространството е прекъснато, то и времето е прекъснато... С тогавашните знания може да интерпретираме-фантазираме: Ами ако ние съществуваме само в "непрекъсната част" на тези параметри, а през другата част не съществуваме ... значи, докато не съществуваме, можем да се пренасяме в ква да е друга точка от пространството... чиста телепортация и ... т. н. фантасмагории, на майтап, разбира се.

Да, обаче, интересното е, че различни по-ранни учени (Лайбниц, Вайл) имат приблизително същите мисли:

( принцип на реновацията... Казано от Вайл:

"Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми.

Между фантомите, които "образуват" дадена частица има връзка."

Принципът на реновацията е разглеждан преди Вайл ... и от Лайбниц (1669г) , ... но по-късно Лайбниц, се е отказал от него.)

Да се превърнат, обаче, тези идеи в работни хипотези е нямало достатъчно основание, независимо, че сами по себе си, водят до квантов принцип при строеж на материята.)

Ползвам възможност частиците на етера да се интерпретират като сдвоени : "циркулация на ток + следствие полева част"- непрестанно образуващи себе си с огромна честота на образуване - пухкава топка, недосегаема за експериментално откриване, но съдържа и вектор момент на импулс (по хипотезата ми за етер*-частици) - ползвам я за зърнест модел на вакуум. Това е прекъснатост на пространството, а бързината на себеобразуване - честота, съдържа "тик-так", прекъснато време. (на физиците им трябва непрекъснатост заради уравнения - осигуряват равновесие и средни величини. Но, известно е, че при неравновесните процеси се получават всички превръщания на материята: полева-вещева-полева форма)

При мен - виртуалните фотони се получават реални, щото движенията на частиците с маса се обясняват по друг начин (хипотезата ми). Пакет - фотони като термин се ползва, вече.

Не е без значение, че хипотезата открива петата сила, а в последно време - има статии, че е възможно да е реална. Освен това - открива произхода на свойствата на частиците (а не ги предполага, че са се пръкнали от ГВ), както и защо има физически закони.

...

Философски майтапи за пухкави топки, недосегаеми за експериментално откриване, но съдържащи и вектор момент на импулс. Ясно, мерси.

**scaner** · Август 4, 2023

Преди 11 минути, Кибик said:

Философски майтапи за пухкави топки, недосегаеми за експериментално откриване, но съдържащи и вектор момент на импулс. Ясно, мерси.

И аз това от кога му разправям. Теория със скрити параметри, с локално взаимодействие, демек локална реалност. Неравенствата на Бел дават ясно разграничение между такава картинка, и квантоватра механика. И експериментите на Аспект първи потвърждават, че такава теория със скрити параметри е несъстоятелна по отношение на реалността. А след Аспект има огромно количество потвърждаващи експерименти.

Виж, ако не беше толкова прозрачно класическа картинката, а имаше в нея действие на разстояние (както модела на Бом например), все още няма досатъчно сигурни данни да ги опровергаят на днешния ден. Но по-горната дискутирана измислица си има сигурно експериментално опровержение. Сега, ако човек не разбира науката и настоява че глупостта му е истина, тук проблемът не е във физиката.

А оправданията с философията са смешни. Философията се занимава с обобщение на знанията от другите науки, и е доста стресирана от съвременнатаа физика

**Кибик** · Август 4, 2023

Преди 1 час, scaner said:

И аз това от кога му разправям. Теория със скрити параметри, с локално взаимодействие, демек локална реалност. Неравенствата на Бел дават ясно разграничение между такава картинка, и квантоватра механика. И експериментите на Аспект първи потвърждават, че такава теория със скрити параметри е несъстоятелна по отношение на реалността. А след Аспект има огромно количество потвърждаващи експерименти.

Виж, ако не беше толкова прозрачно класическа картинката, а имаше в нея действие на разстояние (както модела на Бом например), все още няма досатъчно сигурни данни да ги опровергаят на днешния ден. Но по-горната дискутирана измислица си има сигурно експериментално опровержение. Сега, ако човек не разбира науката и настоява че глупостта му е истина, тук проблемът не е във физиката.

А оправданията с философията са смешни. Философията се занимава с обобщение на знанията от другите науки, и е доста стресирана от съвременнатаа физика

Понеже се цитират светила, ето една много интересна лекция на Сър Роджър Пенроуз за това как би могло математически да се опише нелокално време пространство:

Оказва се че май първо трябва да се разработи нова математика.

**Джереми** · Август 4, 2023

Преди 4 часа, Кибик said:

Преди 7 часа, scaner said:

Прави разлика - виртуалните кванти не са кванти Иначе нямаше да са виртуални, а щяха да са реални.

Освен това КТП нищо не казва за "непрекъснатост", "пилотни вълни" "пакети фотони" и какви ли не други наукообразни литературни упражнения.

Виртуални кванти са квантите на вакуума, възникват и спонтано изчезват, те са нестабилни и много слабо изучени, енергия на нулевата точка "зеро поинт", според мен това е остатъчна енергия на електромагнетизма или гравитацията, но не се знае, учените имат думата. какво е поле също си остава загадка, и нито КТП нито ОТО са решили този проблем, всичко е само нагласяване на модели с математика и нищо повече, няма емпиричен модел за сега.

**scaner** · Август 4, 2023

Преди 2 минути, Джереми said:

Виртуални кванти са квантите на вакуума, възникват и спонтано изчезват, те са нестабилни и много слабо изучени, енергия на нулевата точка "зеро поинт", според мен това е остатъчна енергия на електромагнетизма или гравитацията, но не се знае, учените имат думата. какво е поле също си остава загадка, и нито КТП нито ОТО са решили този проблем, всичко е само нагласяване на модели с математика и нищо повече, няма емпиричен модел за сега.

Няма такова чудо "кванти на вакуума". Може да се квантува само поле, а вакуумът не е поле - по определение вакуумът е пространство без кванти на материалните полета. Казано с други думи, физическият вакуум е най-ниското енергетично състояние на полето. Това което спонтанно възниква и изчезва са квантовите флуктуации, "вълнение" на полето с енергия, по-малка от нужната да се създаде квант, т.е. по-малка от нужната полето да се качи на по-високо енергетично ниво.

Оправи си понятията, че с тая каша си за никъде. Като се образоваш малко, много "загадки" ще ти се разгадаят Сега просто не си изградил инструментите с които да разбереш нещата. А в такова тъмно състояние е глупаво да се изказваш какво можели или не учените.

**Станислав Янков** · Август 6, 2023

twistor theory | The Spectrum of Riemannium (wordpress.com)

Here, in my 100th post, I am going to write about some old fashioned idea/s, likely “crackpot” to some current standards, but it also shares interesting ideas with Sci-Fi and real scientific topics like the recently introduced “time crystals” by Wilczek. The topic today is: a forgotten (likely wrong) multitemporal theory of relativity!

Why did I choose such a crazy topic? Firstly, it is an uncommon topic. Multitemporal theories or theories with extra time-like dimensions are generally given up or neglected by the physics community. The reasons seem to be broad: causality issues (closed time-like curves “are bad”), the loss of experimental evidence (time seems to be 1D, doesn’t it?), vacuum instabilities induced/triggered by QM with extra time-like dimensions and many others (some of them based on phislophical prejudices, I would say). From the pure mathematical viewpoint, extra time-like dimensions are posible and we can handle them in a similar way to space-like dimensions, but some differences arise. Let me remark that there is a complete branch of mathematics (sometimes called semi-riemannian geometry) that faces with spaces with multiple temporal dimensions (spaces with more than one temporal coordinate, generally more than minus, or plus-dependind on your sign convention).

The second reason is that I am very interested in any theory beyond the Standard Model, and particularly, any extension of Special Relativity that has been invented and in any extension that could be built from first principles. Extended theories of relativity beyond Special Relativiy do exist. The first theory Beyond Standard Special Relativity, to my knowledge, was metarelativity, namely: extended special relativity allowing “tachyons”. It was pioneered by Recami, Sudarshan, Pavsic and some other people, to quote only some of the people I have in mind right now. Perhaps, the next (known) trial was Snyder Non-Commutative spacetime. It extends relativity beyond the realm of commutative spacetime coordinates. After these “common” extended relativities, we also have (today): deformed special relativities like Doubly or Triply Special Relativities and q-deformed versions like kappa-Minkovski spacetime and some other models like the de Sitter (dS) relativity. These theories are “non mainstream” today, but they certainly have some followers (I am one of them) and there are clever people involved in their development. Let me note that Special Relativity seems to hold yet in any High Energy experiment, so extended relativities have to explain the data in such a way that their deformation parameters should approach the Minkonvskian geometry in certain limits. Even the Kaluza-Klein approach to extra spacelike dimensions is “a deformed” version of Special Relativity somehow!

Some more modern versions of extended relativities are the theory of relativity in Clifford spaces ( pioneered by Carlos Castro Perelman and Matej Pavsic, and some other relatively unknown researchers), a theory based in relativity in (generalized) phase spaces with a (generalized) Finsler geometry or the very special relativity. In fact, Finsler geometries triggered another extension of special relativity long ago. People call this extension VERY SPECIAL relativity (or Born reciprocal relativity in phase space, a Finsler spacetime), and other people anisotropic spacetime relativity (specially some people from Russia and Eastern Europe). Perhaps, there are some subtle details, but they share similar principles and I consider very special relativity and finslerian relativity as “equivalent” models (some precision should be done here from a mathematical perspective, but I prefer an intuitive approach in this post). Remember: all these extensions are out there, irrespectively you believe in them or not, such theories do exist. A different issue IS if Nature obeys them or not closer or not, they can be built and either you neglect them due to some conservative tastes you have (Occam’s razor: you keep Minkovskian/General Relativity since they can fit every observation at a minimum ” theoretical cost”) or you find some experimental fact that can falsify them (note that they can fix their deformation parameters in order you avoid the experimental bounds we have at current time).

My third reason to consider this weird and zenzizenzizenzic post is to be an open mind. String theory or loop quantum gravity have not been “proved” right in the experiments. However, they are great mathematical and theoretical frameworks. Nobody denies that, not me at least. But no new evidences from the alledged predictions of string theory/Loop Quantum Gravity have been confirmed so far. Therefore, we should consider new ideas or reconsider old fashioned ideas in order to be unbiased. Feynman used to say that the most dangerous thing in physics was that everyone were working on the same ideas/theories. Of course, we can coincide in some general ideas or principles, but theory and experiment advances are both necessary. With only one theory or idea in the city, everything is boring. Again, the ultimate theory, if it exists, could be a boring theory, something like SM plus gravity (asymptotically safe) until and even beyond the Planck scale, but some people think otherwise. There are many “dark” and unglued pieces yet in Physmatics…

The final reason I will provide you is that…I like strange ideas! Does it convert me in a crackpot? I wish you think otherwise! I wouldn’t be who I am if I enjoyed dogmatic ideas only. I use to distinguish crackpottery from “non-standard” models, so maybe, a more precise definition or rule should be provided to know what is the difference between them (crackpottery and non-stardardness) but I believe that it is quite “frame dependent” at the end. So…Let me begin now with a historial overview!

2. The search for unification and higher dimensional theories

The unification of fundamental forces in a single theory or unified field theory was Einstein’s biggest dream. After the discovery that there was a pseudoeuclidean 4D geometry and a hidden symmetry in the Maxwell’s equations, Einstein’s quest was to express gravity in way that were consistent with the Minkovskian geometry in certain limit. Maxwell’s equations in 4D can be written as follows in tensor form:

$\partial^\mu F_{\mu\nu}=\mbox{Div} F_{\mu\nu}=J_\nu$

and

$\mbox{Rot}F_{\mu\nu}=\dfrac{1}{2}\epsilon_{\mu\nu\sigma\tau}\partial^\nu F^{\sigma\tau}=0$

where $J_\nu=(-c\rho,\vec{j})$ is the electromagnetic four-current. The symmetry group of these classical electromagnetic equations is the Poincare group, or to be more precise, the conformal group since we are neglecting the quantum corrections that break down that classical symmetre. I have not talked about the conformal group in my group theory thread but nobody is perfect! Eintein’s field equations for gravity are the following equations (they are “common knowledge” in general relativity courses):

$G_{\mu\nu}=\kappa T_{\mu\nu}$

The invariance group of (classical or standard) general relativity is something called the diffeomorphism group (due to general covariance). The diffeomorphism group invariace tells us that every (inertial or not) frame is a valid reference frame to every physical laws. Gravity can be “locally given away” if you use a “free fall” reference frame. The fact that you can “locally” forget about gravity is the content of the Einstein’s equivalence principle. I will discuss more the different classes of existing equivalence principles in a forthcoming thread of General Relativity, but this issue is not important today.

What else? Well, 4D theories seem not to be good enough to explain everything! Einstein’s himself devoted the last years of his life to find the unified theory of electromagnetism and gravity, ignoring the nuclear (quantum) interactions. It was his most famous failure beyond his struggles against the probabilistic interpretation of the “new” Quantum Mechanics. Eintein’s unification dreams was tried by many others: Weyl, Kaluza, Klein, Eddington, Dirac himself, Heisenberg,…Remember that Faraday himself tried to find out a relation between gravity and electromagnetism! And those dreams continue alive today! In fact, quantum field theory “unifies” electromagnetism and weak nuclear forces with the electroweak theory inside the Standard Model. It is believed that a Grand Unified Theory(GUT) should unify the electroweak force and the strong (nuclear) interaction at certain energy scale $E_X$ . X is called the GUT scale, and it is generally believed that it arises at about $latez 10^{15}$ GeV. Unification with gravity is thought to be “relevant” at Planck scale $E_P$ , or about $10^{19}$ GeV. Therefore, we can observe that there are two main “approaches” to the complete unification of the known “fundamental interactions”:

1st. The Particle Physics path. It began with the unification of electricity and magnetism. Then we discovered the nuclear interactions. Electromagnetism and weak interactions were unified in the 70s of the past 20th century. Then, it was conjectured that GUT unification would happen at high energy with Quantum Chromodynamics (the gauge theory of strong nuclear forces), and finally, the unification with gravity at Planck energy. Diagramatically speaking:

$\mbox{EM}\longrightarrow \mbox{Nuclear Forces}\longrightarrow \mbox{EW theory}+\mbox{QCD}\longrightarrow \mbox{EW+QCD}+\mbox{Gravity}$

2nd. The Faraday-Einstein unification path. It begins with the unification of gravity and electromagnetism first! Today, it can be said that the entropic gravity/force approach by Verlinde is a revival of this second path. It is also the classical road followed by Kaluza-Klein theories: gauge fields are higher dimensional components of a “big metric tensor” which becomes “quantized” somehow. Diagramatically:

$\mbox{EM}\longrightarrow \mbox{Gravity}\longrightarrow \mbox{EM theory}+\mbox{Gravity}\longrightarrow \mbox{EM+Gravity}+\mbox{nuclear forces}$

An interesting question is if these two paths are related and how we bring out together the best ideas of both of them. From a purely historical reason, the first path has been favoured and it has succeeded somehow. The classical “second” path is believed to be “wrong” since it neglects Quantum Mechanics and generally it finds issues to explain what Quantum Field Theories do explain. Is it a proof? Of course, it is NOT, but Physics and Physmatics have experimental foundations we can not avoid. It is not only a question of “pure thought” to invent a “good theory”. You have to test it. It has to explain everything you do know until now. That is how the Occam’s razor works in Science. You have experiments to do and observations to explain…You can not come with a new theory if it is in contradiction with well-tested theories. The new theory has to include the previous theories in some limit. Otherwise, you have a completely nonsense theory.

The second path to unification has lots of “hidden” stories and “strange theories”. Einstein’s works about teleparallelism and non-symmetrical metric tensor theories were induced by this road to unification. Has someone else followed this path?

3. Final relativity

Answer to the last question: Yes! I am going to explain you the generally unknown theory of projective relativity! It was originally created by the italian physicist Fantappie, and it was studied and extended to multiple time-like dimensions via a bulgarian guy called Kalitzin and an italian physicist known as G. Arcidiacono. Perhaps it shares some points with the current five-dimensional theory advocated by P.Wesson, but it is a completely different (parallel likely) history.

Fantappie (1901-1956) built a “projective” version of special relativity the he called “final relativity”. Today, it is known as de Sitter-relativity or de Sitter projective relativity, and according to Levy-Leblond, is one of the maximal deformations of kinematical groups available in classical physics! In fact, we can “see” the Fantappie’s final (projective) relativity as an anticipation of the cosmological constant as a physical reality. The cosmological constant IS a physical parameter in final relativity associated to the radius of the Universe. If you take this statement as “true”, you are driven to think that the cosmological constant is out there as a true “thing”. Giving up the mismatch between our current QFT calculations of vacuum energy, de Sitter relativity/final projective relativity does imply the existence of the cosmological constant! Of course, you should explain why our QFT are wrong in the way they are…But that is a different story. At current time, WMAP/Planck have proved that Dark Energy, a.k.a. the cosmological constant, is real. So, we should rethink about the way in which it enters in physics. Should we include a new symmetry in QFT (de Sitter symmetry) in order to solve the cosmological constant problem? It is a challenge! Usually, QFT are formulated in Minkovski space. But QFT calculations in Minkovski spacetime give no explanation of its cosmological value. Maybe, we should formulate QFT taking into accont the cosmological constant value. As far as I know, QFT defined on de Sitter spaces are much less developed that anti de Sitter spaces, since these ones are popular because of the adS/CFT correspondence. There are some interestings works about QFT in dS spaces in the arxiv. There are issues, though, e.g., the vacuum definition and QFT calculations in dS background are “harder” than the equivalent Minkovskian counterparts! But I believe it is a path to be explored further!

Fantappie had also a hierarchical “vision” on higher dimensional spaces. He defined “hyperspherical” universes $S_n$ contained in rotational groups $R_{n+1}$ with $(n+1)$ euclidean dimensions and $n(n+1)/2$ group parameters. He conjectured that the hierarchy of hyperspherical universes $S_3, S_4, \ldots, S_n$ provided a generalization of Maxwell equations, and with the known connection between $S_n$ and $R_{n+1}$ , Fantappie tried the construction of a unified theory with extra dimensions (a cosmological theory, indeed), with the aid of his projective relativity principle. He claimed to be able to generalize Einstein’s gravitational field equations to electromagnetism, following then the second path to unification that I explained above. I don’t know why Fantappie final projective relativity (or de Sitter relativity) is not more known. I am not expert in the History of Physics, but some people and ideas remain buried or get new names (de Sitter relativity is “equivalent” to final relativity) without an apparent reason at first sight. Was Fantappie a crackpot? Something tells me that Fantappie was a weird italian scientist like Majorana but he was not so brilliant. After all, Fermi, Pauli and other conteporary physicists don’t quote his works.

From projective relativity to multitemporal relativity

What about “projective relativity”? It is based on projective geometry. And today we do know that projective geometry is related and used in Quantum Mechanics! In fact, if we take the $r=R\longrightarrow \infty$ limit of “projective” geometry, we end with “classical geometry”, and then $S_n$ becomes $E_n$ , the euclidean spaces, when the projective radius tends to “infinity”. Curiously, this idea of projective geometry and projective relativity remained hidden during several decades after Fantappie’s death (it seems so). Only G. Arcidiacono and N. Kalitzin from a completely different multitemporal approach worked in such “absolutely crazy” idea. My next exposition is a personal revision of the Arcidiacono-Kalitzin multitemporal projective relativity. Suppose you are given, beyond the 3 standard spatial dimensions $(n-3)$ new parameters. They are ALL time-like, i.e., you have a $(n-3)$ time vector

$\vec{t}=\left( t_1,t_2,\ldots,t_{n-3}\right)$

We have $(n-3)$ timelike coordinates and $(n-3)$ “proper times” $\tau_s$ , with $s=1,2,\ldots,n-3$ . Therefore, we will also have $(n-3)$ different notions or “directions” of “velocity” that we can choose mutually orthogonal and normalized. Multitemporal (projective) relativity arise in this $n$ dimensional setting. Moreover, we can introduce $(n-3)$ “different” ( a priori) universal constants/speeds of light $c_s$ and a projective radius of the Universe, R. Kalitzin himself worked with complex temporal dimensions and even he took the limit of $\infty$ temporal dimensions, but we will not follow this path here for simplicity. Furthermore, Kalitzin gave no physical interpretation of those extra timelike dimensions/paramenters/numbers. By the other hand, G. Arcidiacono suggested the following “extension” of Galilean transformations:

$\displaystyle{\overline{X}=f(X)=\sum_{n=0}^\infty \dfrac{X^{(n)}(0)t^n}{n!}}$

$\overline{X}=X(0)+X'(0)t+X''(0)\dfrac{t^2}{2}+\ldots=X(0)+V^{(1)}t+V^{(2)}t^2/2+\ldots$

$\overline{X}=x+Vt+At^2/2+\ldots$

These transformations are nonlinear, but they can be linearized in a standard way. Introduce $(n-3)$ normalized “times” in such a way:

$t_1=t, t_2=t^2/2,\ldots, t_s=t^{s}/s!$

Remark: To be dimensionally correct, one should introduce here some kind of “elementary unit of time” to match the different powers of time.

Remark(II): Arcidiacono claimed that with 2 temporal dimensions $(t,t')$ , and $n=5$ , one gets “conformal relativity” and 3 universal constants $(R,c,c')$ . In 1946, Corben introduced gravity in such a way he related the two speeds of light (and the temporal dimensions) so you get $R=c^2/c'$ when you consider gravity. Corben speculated that $R=c^2/c'$ could be related to the Planck’s legth $L_p$ . Corben’s article is titled A classical theory of electromagnetism and gravity, Phys. Rev. 69, 225 (1946).

Arcidiacono’s interpretation of Fantappie’s hyperspherical universes is as follows: the Fantappie’s hyperspheres represent spherical surfaces in n dimensions, and these surfaces are embedded in certain euclidean space with (n+1) dimensions. Thus, we can introduce (n+1) parameters or coordinates

$(\xi_1,\xi_2,\ldots,\xi_n,\xi_0)$

and the hypersphere

$\xi_0^2+\xi_1^2+\ldots+\xi_n^2=r^2=R^2$

Define transformations

$\xi'_A=\alpha_{AB}\xi_B$ with $A,B=0,1,2,\ldots,n$

where $\alpha_{AB}$ are orthogonal $(n+1)\times (n+1)$ matrices with $\det \alpha_{AB}=+1$ for proper rotations. Then, $R_{n+1}\supset R_n$ and rotations in the $(\xi_A,\xi_B)$ plane are determined by $n(n+1)/2$ rotation angles. Moreover, you can introduce (n+1) projective coordinates $(\overline{x}_0,\overline{x}_1,\ldots,\overline{x}_n)$ such as the euclidean coordinates $(x_1,x_2,\ldots,x_n)$ are related with projective coordinates in the following way

$\boxed{x_i=\dfrac{r\overline{x}_i}{\overline{x}_0}}\;\; \forall i=1,2,\ldots,n$

Projective coordinates are generally visualized with the aid of the Beltrami-Reimann sphere, sometimes referred as Bloch or Poincarè sphere in Optics. The Riemann sphere is used in complex analysis. For instance:

This sphere is also used in Quantum Mechanics! In fact, projective geometry is the natural geometry for states in Quantum Physics. It is also useful in the Majorana representation of spin, also called star representation of spin by some authors, and riemann spheres are also the fundamental complex projective objects in Penrose’s twistor theory! To remark these statements, let me use some nice slides I found here http://users.ox.ac.uk/~tweb/00006/

Note: I am not going to explain twistor theory or Clifford algebra today, but I urge you to read the 2 wonderful books by Penrose on Spinors and Spacetime, or, in the case you are mathematically traumatized, you can always read his popular books or his legacy for everyone: The Road to Reality.

Projective coordinates are “normalized” in the sense

$\overline{x}_0^2+\ldots+\overline{x}_n^2=r^2$ or $\overline{x}_A\overline{x}_A=r^2$ $\forall A=0,1,\ldots,n$

It suggests us to introduce a pythagorean (“euclidean-like” ) projective “metric”:

$ds^2=d\overline{x}_Ad\overline{x}_A$

It is sometimes called the Beltrami metric. You can rewrite this metric in the following equivalent notation

$A^4ds^2=A^2(dx^idx^i)-(\alpha_i dx^i)^2$

with

$A^2=1+\alpha_s\alpha_s$ and $\alpha_s=x_s/r$

Some algebraic manipulations provide the fundamental tensor of projective relativity:

$\boxed{A^4 g_{ik}=A^2\delta_{ik}-\dfrac{x_ix_k}{r^2}}$

Here

$\vert g_{ik}\vert =g=A^{-2(n+1)}$ so

$\boxed{g^{ik}=(g_{ik})^{-1}=A^2\left( \delta_{ik}+\dfrac{x_ix_k}{r^2}\right)}$

The D’Alembertian operator is defined to be in this projective space

$\boxed{\square^2 \varphi =\dfrac{1}{\sqrt{g}}\partial_i\left(\sqrt{g}g^{ik}\partial_k \varphi\right)=0}$

Using projective “natural” coordinates with $r=1$ to be simpler in our analysis, we get

$A^{n+1}\partial_i\left[A^{-n-1}A^2(\delta_{ik}+x_ix_k)\partial_k\varphi\right]=0$

or

$A^{n+1}\left[(\partial_iA^{1-n})\partial_i\varphi+(A^{1-n})\partial_i(x_ix_k\partial_k\varphi)\right]=0$

But we know that

$\partial_iA^{1- n}=(1-n)A^{-1-n}x_i$

$\partial_ix_i=n$

$x_sx_s=A^2-1$

And then, if $r\neq 1$ , we have the projective D’Alembertian operator

$\boxed{r^2\square^2=A^2\left(r^2\partial_i\partial_i\varphi +x_ix_k\partial_i\partial_k\varphi+2x_k\partial_k\varphi\right)=0}$

Here, $R_{n+1}$ is the tangent space (a projective space) with $\overline{x}'_A=\alpha_{AB}\overline{x}_B$ , and where $A,B=0,1,\ldots,n$ . We can return to “normal” unprojective relativistic framework choosing

$x'_i=\dfrac{\alpha_{ik}x_k+\alpha_{i0}}{\alpha_{00}+\left(\dfrac{\alpha_{i0}x_i}{r}\right)}$

with $x_i=0$ and $A=1$ , and $\overline{x}_A=(r,0,\ldots,0)$ . That is, in summary, we have that in projective relativity, using a proper relativistic reference frame, the position vector has NULL components excepting the 0th component $x_0=r=R$ ! And so, $\overline{x}_A=(r,0,\ldots,0)$ is a “special” reference frame in projective relativity. This phenomenon does not happen in euclidean or pseudoeuclidean relativity, but there is a “similar” phenomenon in group theory when you reduce the de Sitter group to the Poincaré group using a tool named “Inönü-Wigner” group contraction. I will not discuss this topic here!

4. Kalitzin’s metric: multitemporal relativity

It should be clear enough now that from $(x_1,\ldots,x_n)$ , via $\overline{x}_i=x_i/A$ and $\overline{x}_0=r/A$ , in the limit of infinite radius $R\longrightarrow \infty$ , it reduces to the cartesian euclidean spaces $E_3,E_4,\ldots,E_n$ . Nicola Kalitzin (1918-1970), to my knowledge, was one of the few (crackpot?) physicists that have studied multitemporal theories during the 20th century. He argued/claimed that the world is truly higher-dimensional, but ALL the extra dimensions are TIME-like! It is quite a claim, specially from a phenomenological aside! As far as I know he wrote a book/thesis, see here http://www.getcited.org/pub/101913498 but I have not been able to read a copy. I learned about his works thanks to some papers in the arxiv and a bulgarian guy (Z.Andonov) who writes about him in his blog e.g. here http://www.space.bas.bg/SENS2008/6-A.pdf

Arcidiacono has a nice review of Kalitzin multitemporal relativity (in the case of finite $n$ temporal dimensions), but I will modify it a litte bit to addapt the introduction to modern times. I define the Kalitzin metric as the following semiriemannian metric

$\boxed{\displaystyle{ds^2_{KAL}=dx_1^2+dx_2^2+dx_3^2-c_1^2dt_1^2-c_2^2dt_2^2-\ldots -c_{n-3}^2dt_{n-3}^2=\sum_{i=1}^3dx_i^2-\sum_{j=1}^{n-3}c_j^2dt_j^2}}$

Remark (I): It is evident that the above metric reduce to the classical euclidean metric or the Minkovski spacetime metric in the limites where we write $c_j=0$ and $c_1=c, c_{j+1}=0\forall j=1,2,\ldots,n-3$ . There is ANOTHER way to recover these limits, but it involves some trickery I am not going to discuss it today. After all, new mathematics requires a suitable presentation! And for all practical purposes, the previous reduction makes the job (at least today).

Remark (II): Just an interesting crazy connection with algebraic “stuff” ( I am sure John C. Baez can enjoy this if he reads it)…

i) If $n-3=0$ , then we have $n=3+0$ or 3D “real” (euclidean) space, with 0 temporal dimensions in the metric.

ii) If $n-3=1$ , then we have $n=3+1$ or 4D pseudoeuclidean (semiriemannian?) spacetime, or equivalently, the (oldfashioned?) $x_4=ict$ relativity with ONE imaginary time, i.e. with 1 temporal dimension and 1 “imaginary unit” related to time!

iii) If $n-3=2$ , then we have $n=3+2=5$ or 5D semiriemannian spacetime, a theory with 2 temporal imaginary dimensions, or 1 complex number (after complexification, we can take one real plus one imaginary unit), maybe related to projective dS/adS relativity in 5D, with $-i_0^2=-1=i_1^2$ ?

iv) If $n-3=3$ , then we have $n=3+3=6$ or 6D semiriemannian spacetime, a theory with 3 temporal dimensions and 3 “imaginary units” related to …Imaginary quaternions $i^2=j^2=k^2=-1$ ?

v) If $n-3=7$ , then we have $n=3+7=10$ or 10D semiriemannian spacetime, a theory with 3 temporal dimensions and 7 “imaginary units” related to …Imaginary octonions $i_1^2=i_2^2=\ldots =i_7^2=-1$ ?

vi) If $n-3=8$ , then we have $n=3+7=11$ or 11D semiriemannian spacetime, a theory with 3 temporal dimensions and 8 “units” related to …Octonions $-i_0^2=i_1^2=i_2^2=\ldots =i_7^2=-1$ ?

Remark (III): The hidden division algebra connection with the temporal dimensions of higher dimensional relativities and, in general, multitemporal relativities can be “seen” from the following algebraic facts

$n-3=0\leftrightarrow n=3=3+0\leftrightarrow t\in\mathbb{R}$

$n-3=1\leftrightarrow n=3=3+1\leftrightarrow t\in\mbox{Im}\mathbb{C}$

$n-3=2\leftrightarrow n=5=3+2\leftrightarrow t\in\mathbb{C}$

$n-3=3\leftrightarrow n=6=3+3\leftrightarrow t\in\mbox{Im}\mathbb{H}$

$n-3=4\leftrightarrow n=7=3+4\leftrightarrow t\in\mathbb{H}$

$n-3=7\leftrightarrow n=10=3+7\leftrightarrow t\in \mbox{Im}\mathbb{O}$

$n-3=8\leftrightarrow n=11=3+8\leftrightarrow t\in\mathbb{O}$

Remark (IV): Was the last remark suggestive? I think it is, but the main problem is how do we understand “additional temporal dimensions”? Are they real? Do they exist? Are they a joke as Feynman said when he derived electromagnetism from a non-associative “octonionic-like” multitemporal argument? I know, all this is absolutely crazy!

Remark (V): What about $(n-3)\longrightarrow \infty$ temporal dimensions. In fact, Kalitzin multitemporal relativity and Kalitzin works speculate about having $\infty$ temporal dimensions! I know, it sounds absolutely crazy, it is ridiculous! Specially due to the constants it would seem that there are convergence issues and some other weird stuff, but it can be avoided if you are “clever and sophisticated enough”.

Kalitzin metric introduces $(n-3)$ (a priori) “different” lightspeed species! If you faced problems understanding “light” in 4D minkovskian relativity, how do you feel about $\vec{C}=(c_1,\ldots,c_{n-3})$ ? Therefore, we can introduce $(n-3)$ proper times ( note that as far as I know at current time, N. Kalitzin introduces only a single proper time; I can not be sure since I have no access to his papers at the moment, but I will in future, I wish!):

$\boxed{-c_s^2d\tau_s^2=dx_1^2+dx_2^2+dx_3^2-c_1^2dt_1^2-\ldots-c_{n-3}^2dt_{n-3}^2}\;\forall s=1,\ldots,n-3$

Therefore, we can define generalized the generalized $\beta_s$ and $\Gamma_s$ parameters, the multitemporal analogues of $\beta$ and $\gamma$ in the following way. Fix some $s$ and $c_s, \tau_s$ . Then, we have

$c_s^2d\tau_s^2=-dx_1^2-dx_2^2-dx_3^2+c_1^2dt_1^2+\ldots+c_s^2dt_s^2+\ldots+c_{n-3}^2dt_{n-3}^2$

$c_s^2\dfrac{d\tau_s^2}{dt_s^2}=-\dfrac{(d\vec{x})^2}{(dt_s)^2}+c_1^2\dfrac{dt_1^2}{dt_s^2}+\ldots+c_{n-3}^2\dfrac{dt_{n-3}^2}{dt_s^2}$

$c_s^2\dfrac{d\tau_s^2}{dt_s^2}=-\dfrac{(d\vec{x})^2}{(dt_s)^2}+c_1^2dt_1^2+\ldots+c_s^2+\ldots+c_{n-3}^2dt_{n-3}^2$

$\dfrac{d\tau_s^2}{dt_s^2}=-\dfrac{(d\vec{x})^2}{c_s^2(dt_s)^2}+c_1^2dt_1^2+\ldots+1+\ldots+c_{n-3}^2dt_{n-3}^2$

$\displaystyle{\dfrac{d\tau_s^2}{dt_s^2}=1-\dfrac{(d\vec{x})^2}{c_s^2(dt_s)^2}+\sum_{k\neq s}\dfrac{c_k^2dt_k^2}{c_s^2dt_s^2}}$

Define $B_s= v_{(s)}/c_s$ and $B_s= 1/\Gamma_s$ (be aware with that last notation), where $\Gamma_s, B_s$ are defined via the next equation:

$\boxed{\displaystyle{B_s= \dfrac{1}{\Gamma_s}=\sqrt{1-\beta_s^2+\sum_{k\neq s}\left(\dfrac{c_kdt_k}{c_sd\tau_s}\right)^2}=\sqrt{1-\dfrac{v_{(s)}^2}{c_s^2}+\sum_{k\neq s}\left(\dfrac{c_kdt_k}{c_sd\tau_s}\right)^2}}}$

and where

$\overrightarrow{V}_{(s)}=\vec v_s=\dfrac{d\vec{x}_\alpha}{dt_s}\;\;\forall \alpha=1,2,3$

Then

$\boxed{d\tau_s=B_sd\tau_s}$ or $\boxed{dt_s=\Gamma_s d\tau_s}$

Therefore, we can define $(n-3)$ different notions of “proper” velocity:

$\boxed{u_i^{(s)}=V^{(s)}=\dfrac{dx_i}{d\tau_s}=\dfrac{1}{B_s}\dfrac{dx_i}{dt_s}=\Gamma_s\dfrac{dx_i}{dt_s}=\Gamma_s \vec v_s}$

5. Spacetime crystals and crystalline relativity: concepts and results

In the reference frame where $x_i=0$ AND/IFF $B_s=1$ , then $u_i=0$ for all $i=1,2,3$ BUT there are $(s+3)$ “imaginary” components! That is, we have in that particular frame

$\boxed{u_{s+3}^{s}=ic_s} \;\;\forall s$

and thus

$\boxed{u_k^{(r)}u_k^{(s)}=-c_s^2\delta_{rs}}$

This (very important) last equation is strikingly similar to the relationship of reciprocal vectors in solid state physics but extended to the whole spacetime (in temporal dimensions!)! This is what I call “spacetime crystals” or “crystalline (multitemporal) relativity”. Relativity with extra temporal dimensions allows us to define some kind of “relativity” in which the different proper velocities define some kind of (relativistic) lattice. Wilczek came to the idea of “time crystal” in order to search for “periodicities” in the time dimension. With only one timelike dimension, the possible “lattices” are quite trivial. Perhaps the only solution to avoid that would be consider 1D quasicrystals coming from “projections” from higher dimensional “crystals” (quasicrystals in lower dimensions can be thought as crystals in higher dimensions). However, if we extend the notion of unidimensional time, and we study several time-like dimensions, new possibilities arise to build “time crystals”. Of course, the detection of extra timelike dimensions is an experimental challenge and a theoretical one, but, if we give up or solve the problems associated to multiple temporal dimensions, it becomes clear that the “time crystals” in D>1 are interesting objects in their own! Could elementary particles be “phonons” in a space-time (quasi)crystal? Is crystalline (multitemporal) relativity realized in Nature? Our common experience would suggest to the contrary, but it could be interesting to pursue this research line a little bit! What would it be the experimental consequence of the existence of spacetime crystals/crystalline relativity? If you have followed the previous discussion: spacetime crystals are related to different notions of proper velocity (the analogue of reciprocal vectors in solid state physics) and to the existence of “new” limit velocities or “speeds of light”. We only understand the 5% of the universe, according to WMAP/Planck, so I believe that this idea could be interesting in the near future, but at the moment I can not imagine some kind of experiment to search for these “crystals”. Where are they?

Remark: In Kalitzinian metrics, “hyperphotons” or “photons” are defined in the usual way, i.e., $ds_{KAL}^2=0$ , so

$\mbox{Hyperphotons}: ds_{KAL}^2=0\leftrightarrow dx_1^2+dx_2^2+dx_3^2=c_1^2dt_1^2+\ldots+c_{n-3}^2dt_{n-3}^2$

Remark(II): In multitemporal or crystalline relativities, we have to be careful with the notion of “point” at local level, since we have different notions of “velocity” and “proper velocity”. Somehow, in every point, we have a “fuzzy” fluctuation along certain directions of time (of course we can neglect them if we take the limit of zero/infinity lightspeed along some temporal direction/time vectors). Then, past, present and future are “fuzzy” notions in every spacetime when we consider a multitemporal approach! In the theory of relativity in Clifford spaces, something similar happens when you consider every possible “grade” and multivector components for a suitable cliffor/polyvector. The notion of “point” becomes meaningless since you attach to the point new “degrees of freedom”. In fact, relativity in Clifford spaces is “more crystalline” than multitemporal relativity since it includes not only vectors but bivectors, trivectors,… See this paper for a nice review: http://vixra.org/pdf/0908.0084v1.pdf

Remark (III): Define the “big lightspeeds” in the following way

$\boxed{C_s^2=v_s^2=\dfrac{(dx_i)^2}{(dt_s)^2}}\;\;\forall s=1,2,\ldots,n-3$

or

$\boxed{C_s=v_s=\dfrac{dx_i}{dt_s}}\;\;\forall s=1,2,\ldots,n-3$

Then, we have

$C_s^2=\dfrac{c_1^2dt_1^2}{dt_s^2}+\ldots+\dfrac{c_{n-3}^2dt_{n-3}^2}{dt_s^2}$

$C_s^2=c_s^2\dfrac{c_1^2dt_1^2}{c_s^2dt_s^2}+\ldots+c_s^2+\ldots+c_s^2\dfrac{c_{n-3}^2dt_{n-3}^2}{c_s^2dt_s^2}$

$C_s^2=c_s^2\left(\dfrac{c_1^2dt_1^2}{c_s^2dt_s^2}+\ldots+1+\ldots+\dfrac{c_{n-3}^2dt_{n-3}^2}{c_s^2dt_s^2}\right)$

$\displaystyle{C_s^2=c_s^2\left(1+\sum_{k\neq s}^{n-3}\left(\dfrac{c_kdt_k}{c_sdt_s}\right)^2\right)}$

where we note that

$\boxed{\displaystyle{C_s^2=c_s^2\left(1+\sum_{k\neq s}^{n-3}\left(\dfrac{c_kdt_k}{c_sdt_s}\right)^2\right)}\geq c_s^2}$

or

$\boxed{\displaystyle{C_s=c_s\sqrt{\left(1+\sum_{k\neq s}^{n-3}\left(\dfrac{c_kdt_k}{c_sdt_s}\right)^2\right)}}\geq c_s}$

The bound is saturated whenever we have $c_s\longrightarrow\infty$ or $c_k=0$ . Such conditions, or the hypothesis of unidimensional time, leave us with the speed of light barrier, but IT IS NO LONGER A BARRIER IN A MULTITEMPORAL SET-UP!

Remark (I): Just for fun…Sci-Fi writers are wrong when they use the “hyperspace” to skip out the lightspeed barrier. What allows to give up such a barrier is MULTITEMPORAL TIME or the hypertime. Of course, if they mean “hyperspacetime”, it would not be so wrong. It is trivial to observe that if you include extra SPACE-LIKE dimensions, and you keep Lorentz Invariance in higher-dimensions, you can NOT scape from the speed of light limit in a classical “way”. Of course, you could use wormholes, Alcubierre drives or quantum “engines”, but they belong to a different theoretical domain I am not going to explain here. Not now.

Remark (II): If we suppose that every speed of light is constant (homogeneity in extradimensional time) and if we suppose, in addition to it, that they are all equal to the same number, say the known $c$ , i.e., if we write

$c_1=c_2=\ldots=c_{n-3}=c$

then we can easily obtain that

$\boxed{C_s=c_s\sqrt{1+(n-4)}=c_s\sqrt{n-3}}$

And then, we have

1) n=3 (0 timelike dimensions) implies that $C_s=c_s=0$

2) n=4 (1 timelike dimension) implies that $C_s=c_s=c$

3) n=5 (2 timelike dimensions) implies that $C_s=\sqrt{2}c_s\approx 1.4c$

3) n=6 (3 timelike dimensions) implies that $C_s=\sqrt{3}c_s\approx 1.7c$

4) n=7 (4 timelike dimensions) implies that $C_s=\sqrt{4}c_s=2c_s$

5) n=8 (5 timelike dimensions) implies that $C_s=\sqrt{5}c_s\approx 2.2c$

6) n=9 (6 timelike dimensions) implies that $C_s=\sqrt{6}c_s\approx 2.4c$

7) n=10 (7 timelike dimensions) implies that $C_s=\sqrt{7}c_s\approx 2.6c$

n=11 (8 timelike dimensions) implies that $C_s=\sqrt{8}c_s\approx 2.8c$

9) n=12 (9 timelike dimensions) implies that $C_s=\sqrt{9}c_s=3c$

…

10) $n=\infty$ ( $\infty -3=\infty$ timelike dimensions) implies that $C_s=\infty$ , and you can travel to virtually any velocity !!!!!!But of course, it seems this is not real, infinite timelike dimensions sound like a completely crazy stuff!!!!! I should go to the doctor…

Remark(III): The main lesson you should learn from this is that spacelike dimensions can not change the speed of light barrier. By the contrary, the true power of extra timelike dimensions is understood when you realize that “higher dimensional” excitations of “temporal dimensions” provide a way to surpass the speed of light. I have no idea of how to manage this, I am only explaining you what are the consequences of the previous stuff.

Remark (IV): Just for fun (or not). I am a big fan of Asimov’s books. Specially the Foundation series and the Robot stories. When I discovered these facts, long ago, I wondered myself if Isaac Asimov met Kalitzin/Arcidiacono (I think he could not meet Fantappie or Fantappie’s works about projective relativity but I am sure he knew a little bit about hyperspace and hypertime, despite the fact he, as many others at current time, confused the idea of hyperspace and hypertime, but sometimes he seemed to know more than he was explaining. I am not sure. I am not a Sci-fi writer…But I suppose he knew “something”…But not exactly these facts). I think to remember a quote from one of his books in which a character said something like “(…)One of the biggest mistakes of theoretical physicists is to confuse the hyperspace unlimited C with the bounded velocity c in usual relativity(…)”. I think these are not the exact words, but I remember I read something like that in some of his books. I can not remember what and I have no time to search for it right now, so I leave this activity to you…To find out where Asimov wrote something very close to it. Remember my words are not quite exact, I presume…I have not read a “normal” Sci-Fi book since years ago!

6. Enhanced galilean relativity

Arcidiacono worked out a simple example of multitemporal theory. He formulated the enhacen galilean group in the following way

$x'=x+V_1t+V_2t^2/2+\ldots+V_{n-3}t^{n-3}/(n-3)!$

$t'=t$

with $V_1$ the velocity, $V_2$ the acceleration, $V_3$ the jerk,… $V_{n-3}$ the (n-3)th order velocity. He linearized that nonlinear group using the transformations

$t_s=t^s/s!$ $\forall s=1,2,\ldots,n-3$

and it gives

$x'=x+V_1t_1+V_2t_2+\ldots+V_{n-3}t_{n-3}$

$t'_1=t_1$

$t'_2=t_2$ … $t'_{n-3}=t_{n-3}$

So we have a group matrix

$G=\begin{pmatrix}1 & V_1 & \cdots & V_{n-3}\\ 0 & 1 & \cdots & 0\\ \cdots & \cdots & \cdots & \cdots\\ \cdots & \cdots & \cdots & 1\end{pmatrix}$

The simplest case is usual galilean relavity

$x'=x+Vt$

$t'=t$

The second simpler example is two time enhaced galilean relativity:

$x'=x+Vt_1+V_2t_2$

$t'_1=t_1$ $t'_2=t'_2$

If we use that $V_1=V$ and $t_s=t^s/s!$ , then we have

$\dfrac{dx}{dt_s}=\dfrac{s-1}{t^{s-1}}\dfrac{dx}{dt}$

and then

$V_s=(s-1)t^{1-s}V$

With 2 times, we have $V_2=V/t$ , and moreover, the free point particle referred to $t_s$ satisfies (according to Arcidiacono)

$\dfrac{d^2x}{dt_s^2}=0\leftrightarrow \dfrac{d^2x}{dt^2}-\left(\dfrac{s-1}{t}\right)\dfrac{dx}{dt}=0$

Let us work out this case with more details

$X'=X+Vt+At^2/2$

$T=t$

where we have 3 spatial coordinates (x,y,z) and two times (t,t’). Performing the above transformations

$X'=x+Vt+At'$

$T=t$ $T'=t'$

with velocities

$V=\dfrac{dx}{dt}$ and $V'=\dfrac{dx}{dt'}$ , and with $V'=V/t$ . If $V=At$ , then $V'=A$ , so a second order velocity becomes the constant acceleration in that frame. Furthermore

$\dfrac{d^2x}{dt'^2}=0$

implies that

$\dfrac{dV}{dt}=\dfrac{V}{t}$ and $x=At^2/2$

That is, invariant mechanics under uniformly accelerated motion with “multiple” velocities is possible! In fact, in this framework, uniformly accelerated motion seems to be “purely inertial”, or equivalently, it seems to be “fully machian”!!!!

If uniformly accelerated gravitational field is applied to the point particle, then, in this framework, it seems to suggest that it “changes” the time scale a quantity

$t'=t^2/2$

and it becomes a uniform motion! If a body moves unofrmorly, changing the scale of time, in multitemporal relativity, ib becomes uniformaly accelerated! I don’t understand this claim well enough, but it seems totally crazy or completely …Suggestive of a purely machian relativity? Wilczek called it “total relativity” long ago…

7. Conformal two-time relativity and gravitation

A conformal relativity with two time dimensions and two time dimensions was also studied by Arcidiacono (quite naively, I believe). He studied also a metric

$ds^2=dx^2+dy^2+dz^2-c^2dt^2-c'^2dt'^2$

with a conformal time

$t'=\dfrac{c^2t^2-x^2}{2c^2}$

Note that $c\longrightarrow \infty$ implies that $t'=t^2/2$ . It implies some kind of hyperbolic motion

$V=\dfrac{At}{\sqrt{1+\dfrac{A^2t^2}{c^2}}}$

and

$x=\dfrac{c^2}{A^2}\left[-1+\sqrt{1+\dfrac{A^2t^2}{c^2}}\right]$

Remark: $Ax^2+2c^2x-Ac^2t^2=0\leftrightarrow x=\dfrac{A}{2c^2}\left(c^2t^2-x^2\right)$ . Introductin a second time $x=At'$ , then $V'=A$ , where

$V'=\dfrac{V}{t-\dfrac{Vx}{c^2}}$

and again $V'=A$ produces the “classical relativity”.

Remark(II): Projective special relativity should produce some kind of “projective general relativity” (Arcidiacono claimed). This is quite a statement, since the diffeomorphism group in general relativity contains “general coordinate transformations”. I am not sure what he meant with that. Anyway, a projective version of “general relavity” is provided by twistor theory or similar theories, due to the use of complex projective spaces and generalizations of them. Conformal special relativity should imply some class of conformal general relativity. However, physical laws are not (apparently) invariant under conformal transformations in general. What about de Sitter/anti de Sitter spaces? I have to learn more about that and tell you about it in the future. Classical electromagnetism and even pure Yang-Mills theories at classical level can be made invariant under conformal transformations only with special care. Quantum Mechanics seems to break that symmetry due to the presence of mass terms that spoil the gauge invariance of the theory, not only the conformal symmetry. Only the Higgs mechanism and “topological” terms allow us to introduce “mass terms” in a gauge invariant way! Any way, remember that Classical Mechanics is based on symplectic geometry, very similar to projective geometry in some circumstances, and Classical Field Theories also contain fiber fundles and some special classes of field theories, like Conformal Field Theories or even String Theory, have some elements of projective geometry in their own manner. Moreover, conformal symmetries are also an alternative approach to new physics. For instante, Georgi created the notion of a “hidden conformal sector” BSM theory, something that he called “unparticles”. People generalized the concept and you can read about “ungravity” as well. Unparticles, ungravity, unforces…Really weird stuff!!! Did you think multiple temporal dimensions were the only uncommon “ugly ducks” in the city? No, they weren’t…Crazy ideas are everywhere in theoretical physics. The real point is to find them applications and/or to find them in real experiments! It happened with this Higgs-like particle about 127GeV/c². And I think Higgs et alii will deserve a Nobel Prize this year due to it.

Remark (III): Final relativity, in the sense of Fantappie’s ideas, has to own a different type of Cosmology… In fact it has. It has a dS relativity Cosmology! The Stantard Cosmological Model fits the vacuum energy (more precisely we “fit” $\Omega_\Lambda$ ). It is important to understand what $\Lambda$ is. The Standard Cosmological Model does not explain it at all. We should explore the kinematical and cosmological models induced by the de Sitter group, and its associated QFT. However, QFT on dS spaces are not fully developed. So, that is an important research line for the future.

8. Hyperspherical electromagnetism and multitemporal relativity

Arcidiacono generalizes electromagnetism to multitemporal dimensions (naively he “wrongly” thought he had unified electromagnetism and hydrodynamics) with the followin equations

$\mbox{Rot}H_{AB}=J_{ABC}$

$\mbox{Div}H_{AB}=I_A$

where $A,B=0,1,\ldots, n$ . The tensor $H_{AB }$ have $n(n +1)/2$ components. The integrability conditions are

$\mbox{Rot}J_{ABC}=0$

and

$\mbox{Div}I_A=0$

We can build some potentials $U_A$ , and $V_{ABC}$ , so

$\mbox{Div}U_A=0$

$\mbox{Rot}V_{ABC}=0$

with $H_{AB}=\mbox{Div}V_{ABC}+\mbox{Rot}U_A$

we have

$\square^2V_{ABC}=J_{ABC}$ and $\square^2 U_A=I_A$

A generalized electromagnetic force is introduce

$2f_A=J_{ABC}H_{BC}-2I_BH_{AB}$

If $f_A=\mbox{Div}T_{AB}$ , then the energy-momentum tensor will be

$T_{AB}=H_{AS}H_{SB}+\dfrac{1}{4}H_{RS}H_{RS}\delta_{AB}$

For position vectors $\overline{x}_A$ , we have $(n-3)$ projectie velocities $late \overline{u}_A^s, such as

$\overline{u}^s_A=\dfrac{d\overline{x}_A}{d\tau_s}$

$\boxed{\overline{u}_A^{(r)}\overline{u}_A^{(s)}=-c_s^2\delta_{rs}}$

where $\overline{x}_A\overline{x}_A=r^2$ and $\overline{x}_A\overline{u}_A^s=0$ . From $H_{AB}$ we get

(1) $c_A$ hydrodynamics vector plus (n-3) magnetic vectors $h_A^s$ such as

$c_A=H_{AB}x_B$

$h_A^s=H_{AB}u^s_B=H_{AB}u^s_B$

and where

$c_Ax_A=0$ and $h_A^su^s_A=0$ .

(2) Fluid indices for

$f^s=H_{AB}x_Au_B^s$

$f^{rs}=H_{AB}u_A^ru_B^s$

with

$(n-3)+\begin{pmatrix}n-3\\ 2\end{pmatrix}=\begin{pmatrix}n-2\\ 2\end{pmatrix}=\dfrac{(n-2)(n-3)}{2}$ total components. Note that if you introduce n=4 you get only 1 single independent component.

(3) The dual tensor $\star H_{ABC\ldots D}$ to $H_{AB}$ has (n-1) undices, so we can make

$K_{AB}=\star H_{ABC\ldots D}u_A^1u_B^2\ldots u_C^{n-3}$ and then $K_{AB}u_B^s=0$ . The generalized electric field reads

$e=K_{AB}x_B$

so $e_Ax_A=e_Au_A^s=0$

Note that in this last equation, projective relativity means a total equivalence in a transformation changing position and multitemporal velocities, i.e., invariance under $x_A\leftrightarrow u_A^s$ is present in the last equation for electric fields in a multitemporal setting.

9. Conclusions

1) Multitemporal theories of relativity do exist. In fact, Dirac himself and De Donder studied this types of theories. However, they did not publish too much papers about this crazy subject.

2) Fantappie’s final relativity is an old idea that today can be seen as de Sitter Relativity. The contraction of the de Sitter group provides the Lorentz groupo. Final relativity/de Sitter relativity is based on “projective geometry” somehow.

3) Kalitzin’s and Arcidiacono’s ideas, likely quite naive and likely wrong, does not mean that multitemporal dimensions don’t exist. The only problem is to explain why the world is 3+1 if they exist or, equivalently, just as the space-like dimensions, the perception of multiple temporal dimensions is an experimental issue.

4) The main issues for extra timelike dimensions are: closed time-like curves, causality and vacuum instabilities (“imposible” processes) when Quantum Mechanics is taken into account in multi-time setting.

5) Beyond multi-time theories, there are interesting extensions of special relativity, e.g., C-space relativity.

6) Multiple temporal dimensions make the notion of point and event a little “fuzzy”.

7) Multiple time-like dimensions are what make possible to overpass the invariant speed of light. I am not going to prove it here, in the case of $c_k=c\forall k$ the maximum invariant velocity is equal to $\sqrt{n-3}c$ . When the speeds of light are “different” the invariant velocity is a harder formula, but it does exist. From this viewpoint, it is hypertime dimensions and not hyperspace dimensions what make possible the faster than light travel (Giving up CTC, causality issues and vacuum instabilities triggered by quantum theories).

Hyperphotons are the equivalent concept of photons in multitemporal relativities and they are not tachyons, but they have a different invariant speed.

9) Philosophers have discussed the role of multitemporal dimensions. For instance, I read about Bennett 3d time, with 3 components he called time, hyparxis and eternity long ago, see here http://en.wikipedia.org/wiki/John_G._Bennett.

10) Isaac Asimov stories, beyond the imagination and intuition Asimov had, match the theory of relavity with extra time-like and space-like dimensions. I don’t know if he met Kalitzin, Dirac or some other physicist working on this field, but it is quite remarkable from the purely layman approach!

11) Theories with extra temporal dimensions have been studied by both mathematicians and physicists. At current time, maybe I can point out that F-theory has two timelike dimensions, Itzhak Bars has papers about two-time physics, semiriemannian (multitemporal) metrics are being studied by the balkan and russian schools and likely many others.

12) The so-called problem of time is even more radical when you deal with multi-time theories because the relation of multitemporal coordinates with the physical time is obscure. We don’t understand time.

13) We can formulate theories in a multi-time setting, but it requires a harder framework than in normal relativity: velocity becomes “a matrix”, there are different notions of accelerations, energy becomes a vector, “mass” is a “tensor”, multi-time electrodynamics becomes more difficult and many other issues arise with a multi-time setting. You have to study: jet theory, Finsler spaces, nonlinear connections, and some more sophisticated machinery in order to understand it.

14) Are multi-time theories important? Maybe…The answer is that we don’t know for sure, despite the fact that they are “controversial” and “problematic”. However, if you think multi-time theories are “dark”, maybe you should thing about that “dark stuff” forming the 95% of the Universe. However, Irina Aref’eva and other authors have studied the physical consequences of multi-time theores. Aref’eva herself, in collaboration with other russian physicists, proved that an additional timelike dimension can solve the cosmological constant problem (giving up any issue that an additional time dimension produces).

15) The idea of “time crystals” is boring in 1d time. It becomes more interesting when you thing about multi-time crystals as some of the ingredients of certain “crystalline relativity”. In fact, a similar idea has been coined by P. Jizba et alii, and it is known as “World Crystal”.

16) Final questions:

i) Can multi-time relativity be used by Nature? The answer can only be answered from an experimental viewpoint!

ii) Do we live in an anisotropic spacetime (quasi)crystal? I have no idea! But particles theirselves could be seen as (quantum) excitations of the spacetime crystal. In fact, I am wondering if the strange spectrum of the Standard Model could be some kind of 3d+1 time quasicrystal. If it is so, it could be that in certain higher dimensions, the spectrum of the SM could be more “simple”. Of course, it is the idea of extra dimensions, but I have not read any paper or article studying the SM particle spectrum from a quasicrystal viewpoint. It could be an interesting project to make some investigations about this idea.

iii) How many lightspeeds are there in the Universe? We can put by hand that every “lightspeed” species is equal to the common speed of light, but is it right? Could exist new lightspeed species out there? Note that if we considered those “higher lightspeeds” very large numbers, they could be unnoticed by us if the “electromagnetism” in the extra temporal dimensions were far different than the known electromagnetism. That is, it could be that $c=c_1<<c_2<<c_3<<\ldots$ or that some of them were very small constants…In both cases, normal relativity could be some kind of “group” reduction.

iv) Could the time be secretly infinite-dimensional? Experiments show that the only invariant speed is c, but could it be an illusion?

v) Can we avoid the main problems of multi-time theories? I mean causality, Closed Timelike Curves (CTC), and vacuum instabilities as the most important of all of them.

vi) Is the problem of time related to the the multitemporality of the world?

**gmladenov** · Август 7, 2023

Преди 8 часа, Станислав Янков said:

Multitemporal theories or theories with extra time-like dimensions ...

Станиславчо, тези дори и теб са надцакали. Говори се не просто за многожество измерения, а за множество
времеви измерения. Кога ще ги настигнеш тези. :ag:

Само показва колко теоретичната физика се е откъснала от реалността. Физиците не смеят да признаят, че
времето е човешка измислица, защото това ще обезсмисли теориите на Айнщайн. Вместо това се отива в
другата посока и се теоретизира за многозимерно време.

Все пак благодаря за статията. Нямах си и идея, че някой измисля подобни глупости (с претенции за научност).

Редактирано Август 7, 2023 от gmladenov

**Джереми** · Август 7, 2023

Преди 10 минути, gmladenov said:

Все пак благодаря за статията. Нямах си и идея, че някой измисля подобни глупости (с претенции за научност).

Жалко че науката физика става все по "фантастична". Но все пак за радост, това са само хипотези "блудкави сънища" на някои физици айнщанисти.

**Станислав Янков** · Август 8, 2023

Преди 23 часа, gmladenov said:

Все пак благодаря за статията. Нямах си и идея, че някой измисля подобни глупости (с претенции за научност).

Преди 23 часа, Джереми said:

Жалко че науката физика става все по "фантастична". Но все пак за радост, това са само хипотези "блудкави сънища" на някои физици айнщанисти.

Аз това не съм го цитирал случайно, макар да го намерих едва вчера! Вече смятам да го надграждам с моята позиция за само четири измерения, но всичките пространствени, без време (времето възниква като макроскопичен ефект заради стереографската форма на съчетание между трите и четвъртото пространствено измерение, която форма на съчетание играе ролята на оптична леща)... :ag: Иначе - естествено е да се търсят нови пътища напред, защото очевидно не е изяснено абсолютно всичко на този свят и да няма повече какво ново да се достига. А сега - да продължим с надграждането на Пенроуз!

twistor1.gif.5a80a216a2f206da0ceaebb1e8bfba74.gif

На изображението се вижда, че според Пенроуз точката на настоящето в центъра на пространствено-времевата диаграма на Минковски представлява сфера на Риман. На това изображение отдясно нещата не са дадени точно, защото елипсата на проективното туисторно пространство, в която лъчът от тримерността се представя като точка z (при мен в предните ми коментари това е двумерното пространство, съставено от четвъртото пространствено измерение w=t, съчетано с х, което е дължината по посока на движението), другаде се дава като средата на сферата на Риман.

На това изображение онази област на туисторното пространство от горното изображение, в която е точката на светлинен лъч z и в която е дадена и сферата на Риман (точката на настоящето в диаграмата на Минковски) всъщност е областта в средата сферата на Риман, както е дадено на това изображение. Четвъртото пространствено измерение/време w/t представлява едномерния пръстен по ръба на сферата, а вътрешността, оградена от този пръстен е двумерното пространство х (дължина по посока на движението) + w/t (четвърто пространствено измерение/време), което на горното изображение е дадено като проективното туисторно пространство.

На долното изображение двумерното (туисторно по Пенроуз) пространство x+w/t е само онзи ограден от времето (w=t/1D) участък. Двумерната плоскост извън него (Wessel plane) са си обичайните две пространствени измерения х/дължина (по посока на движението) и у/широчина, а ако пуснем перпендикулярно нагоре и височината z - плоскостта x+y ще си стане обичайната тримерна Вселена x+y+z. Сферата на Риман не само е достъпна в изключително малък размер (дължините на Планк), но също така е и ИЗВЪН трите пространствени измерения x+y+z, защото включва допълнителното четвърто пространствено измерение w=t. Но макар и "извън", на околопланкови дължини тя е плътно вплетена в трите разгърнати измерения и така се намира навсякъде в пространството на Вселената (но е достижима само на планкови дължини - до нея достигат само светлината и всички останали неща с нулева маса, които се движат със скоростта на светлината, докато всичко останало, което е с произволна маса в покой и се движи с подсветлинни скорости, се намира в x+y+z извън сферата на Риман).

449194_1_En_10_Fig2_HTML1.png.f372eb8c9a227cd1469285ea60ca49e6.png

На този етап аз не успявам да разбера, какво налага на Пенроуз да включва в теориите си повече от четири измерения, след като четирите измерения изглеждат напълно достатъчни да обяснят доста ясно неговите изображения!

Редактирано Август 8, 2023 от Станислав Янков

**Джереми** · Август 8, 2023

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Вече смятам да го надграждам с моята позиция за само четири измерения, но всичките пространствени, без време (времето възниква като макроскопичен ефект заради стереографската форма на съчетание между трите и четвъртото пространствено измерение, която форма на съчетание играе ролята на оптична леща)

Как си представяш времето да възникне като измерение, като обратимост на всички процеси на микро и макро ниво, времето има стрела = PAST---->FUTURE дори всичко в природата да е хаотично, да няма подредба във времето, то времето пак ще отчита някакви процеси макар и хаотични. Ако всичко започва от някаква начална пространствена точка, значи времето също започва от там и преди това не е имало време а само пространство.

Вход

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Шпага

Шпага

scaner

Posted Images

Напиши мнение

Подкрепете ни

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!