Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[deaf]

Преди 13 часа, Кибик said:

изпаряването на черната дупка би трябвало да е

процес. Нали се разбрахме,че няма време,а процес(и)? Или не се разбрахме?

[scaner]

Преди 2 часа, deaf said:

Нали се разбрахме,че няма време,а процес(и)? Или не се разбрахме?

Ако няма време, всеки процес ще протича мигновено и ще се превърне в събитие. В случая едновременно (мигновено) ще бъде и образуването на ЧД, и нейното изпаряване/изчезване.

Да перифразирам Джон Уилър: времето е нужно за да не се случва всичко едновременно.

Време има, просто човек трябва да порасне до състояние на осъзнаване. Животът се изразява чрез времето

[deaf]

Преди 2 минути, scaner said:

Време има, просто човек трябва да порасне до състояние на осъзнаване.

Това важи и за процесите. Човек трябва да ги "осъзнае",за да ги види и разбере. Апропо,животните не притежават съзнание/осъзнаване и според твоята логика нямат усещане за време. Но тогава излиза,че времето е виртуално,самовнушение,тоест не съществува.

П.П.

Впрочем грешиш като мислиш,че времето е въпрос на осъзнаване. Забележи,че човек живее така,сякаш не съществува времето. Например той НЕ осъзнава че е смъртен и че някога ще умре,тоест че има време (до смъртта си). Той живее така сякаш няма смърт и сякаш има цялото "време" на света. И така трябва...

[scaner]

Преди 16 минути, deaf said:

Това важи и за процесите. Човек трябва да ги "осъзнае",за да ги види и разбере. Апропо,животните не притежават съзнание/осъзнаване и според твоята логика нямат усещане за време. Но тогава излиза,че времето е виртуално,самовнушение,тоест не съществува.

Усещането за време се основава на биологичният часовник. При него различните продължителности може да се оценяват с различен брой сърдечни удари например. Неточно, но усещането за времето го има.

А това че някой не го усеща или осъзнава, не влияе на времето по никакъв начин. 

Ако самото време го нямаше, всичко щеше да се случи мигновено и никакъв разговор по този повод нямаше да е възможен. Самият факт че не се случва така, е вече наличие на време - независимо дали го осъзнаваш или не.

И не, не казвам че времето е въпрос на осъзнаване. Въпрос на осъзнаване е неговото наличие. Малка но важна разлика, нали?

[Stoned1312]

Въвеждането на допълнителни измерения във физиката е концептуална стъпка, която се опитва да обхване аспекти на реалността, които не са обясними със съществуващите три измерения (дължина, ширина и височина). В търсене на по-комплексни теории за обяснение на явления, които не могат да бъдат напълно обхванати от съществуващите теории, физиците са предложили различни модели, включващи допълнителни измерения. Една от най-известните концепции за въвеждане на допълнителни измерения е теорията на струните. Според нея, основните строителни блокове на всичко в универсума са не точки, а струни, които могат да бъдат от различни размери и форми. Тази теория изисква съществуването на допълнителни пространствени измерения (освен четирите, които наблюдаваме), за да бъде консистентна. Ползите от въвеждането на допълнителни измерения включват: Например, теорията на струните се опитва да обясни явления като квантова гравитация, които не са обхванати от общата теория на относителността и квантовата механика. Въвеждането на допълнителни измерения може да позволи създаването на една обща теория, която обединява различни аспекти на физиката, които в момента се обясняват чрез различни теории. Допълнителните измерения могат да предложат решения на неразрешени проблеми във възможните области на физиката.Тези концепции обаче са теоретични и все още не са били експериментално потвърдени. Въвеждането на допълнителни измерения е сложен процес и изисква внимателни теоретични изследвания и експериментални проверки, преди да се приеме като част от стандартната физическа моделация. Добавянето на допълнителни измерения във физиката е идея, която се обсъжда в теоретичната физика, особено в контекста на стринговата теория и теорията на мембраните. В стандартната модел на частиците във физиката се използват три пространствени измерения и едно времево измерение. Въпреки това, търсенето на теория, която да обедини общата теория на относителността на Ейнщайн и квантовата механика, често води до идеята за добавяне на допълнителни измерения. Ползите от въвеждането на допълнителни измерения могат да бъдат различни: Една от основните цели е да се постигне обединение на теорията на относителността и квантовата механика. Допълнителните измерения могат да предоставят рамка, в която и двете теории да бъдат интегрирани, позволявайки ни да разберем поведението на веществото и пространството-времето при екстремални условия.Допълнителни измерения могат да помогнат да се решат проблеми, които възникват при съчетаването на теориите на големите и малките мащаби. Те могат да предложат нови възможности за описване на природата, които текущите теории не могат да обяснят задоволително. В тези теории се предлага идеята за допълнителни измерения, които са свити или компактни и не са забелязани в обичайния опит. Тези измерения позволяват на тези теории да обяснят поведението на частиците и сили по нов и обединен начин.Нови предсказания и експериментални търсения:** Допълнителните измерения могат да доведат до нови предсказания, които могат да бъдат проверени експериментално. Това отваря вратата за нови експерименти и доказателства, които могат да подкопаят или подкрепят тезите на новите теории.Въпреки тези потенциални ползи, трябва да се отбележи, че допълнителните измерения все още не са експериментално потвърдени, и в този момент теоретичните концепции, като стринговата теория, продължават да бъдат предмет на научно изследване и дебати.

[nik1]

On 22.01.2024 г. at 15:53, Кибик said:

 

Аз имам един въпрос, лъчението на Хокинг "изпарява" черната дупка. Механизма е че една виртуална двойка от частици на границата на хоризонта на събитията се разделя на две едната се излъчва като лъчение на Хокинг и това се смята за намаление на масата на дупката.

А тази частица която отива към вътрешността, тя не увеличава ли масата на черната дупка?

 

 

Балансът е следният: Взима се енергия/маса от черната дупка, която е равна на енергията/масата на излъчената частица.

Тук е обяснено с енергии:
Виртуалната частица, която се поглъща от черната дупка е с отрицателна енергия.  След поглъщането и, масата на черната дупкая намалява с енергията/масата  на погълната частица, т.е намалява с толкова с толкова, колкото е енергията/масата на изпъчената частица.

[nik1]

On 22.01.2024 г. at 17:35, scaner said:

Увеличава, разбира се.

Но балансът е следният: енергията, която поражда виртуалната двойка, няма от къде да се вземе, освен от ЧД.

Флуктуациите са с нулева енергия (не трябва енергия да се създаде виртуална двойка) или греша?
 

Цитирай

Тя е равна на два пъти енергията/масата на всяка от съставните частици. А в крайна сметка обратно се връща само енергията/масата на половината от изразходваната  в процеса енергия.

Ако съм прав - тя е равна на нула.
По закона за запазване на енергията (нулевата енергия)  - непогълната частица има енергия Е , а за погълната частица остава да има отрицателна енергия - същата по големина но с отрицателен знак (Е+(-Е)= 0).
Тази отрицателна енергия на погълната частица намалява масата на черната дупка с m=E/c2.



 

[scaner]

Преди 45 минути, nik1 said:

Флуктуациите са с нулева енергия (не трябва енергия да се създаде виртуална двойка) или греша?

Поради квантовата същност на флуктуациите, енергията им е неопределена, тоест не е постоянна (определена). Изобщо, нулевото енергетично състояние - вакуумът, е с крайна енергия, и тази енергия не е абсолютно равномерно разпределена в пространството, а се "вълнува", на места се струпва за кратко малко енергия, после на други места, и това вълнуване са квантовите флуктуации, временни отскоци в енергията спрямо равновесното ниво.

 

Преди 50 минути, nik1 said:

Ако съм прав - тя е равна на нула.
По закона за запазване на енергията (нулевата енергия)  - непогълната частица има енергия Е , а за погълната частица остава да има отрицателна енергия - същата по големина но с отрицателен знак (Е+(-Е)= 0).
Тази отрицателна енергия на погълната частица намалява масата на черната дупка с m=E/c2.

Средната енергия не е нула, равна е на нулевата енергия на вакуума. А флуктуациите са отклонения от това средно ниво. И вече, с външни средства, енергията им може да се вдигне за да надхвърли прага от един квант (в случая два, заредените частици се раждат по двойки). И тея външни средства са най-различни - част от енергията на друг квант, фотон, или от енергията на ЧД. Само фотон обаче не е достатъчен, трябва да има и масивен обект/частица, за да вземе излишният импулс според ЗЗИ и ЗЗЕ. ЧД в случая върши работа.

[Чавдар]

On 30.01.2023 г. at 3:05, Станислав Янков said:

Има грешка.

[Станислав Янков]

М

Редактирано Февруари 18 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

On 16.02.2024 г. at 20:55, Чавдар said:

Има грешка.

Може би, но аз ползвам това само като много несъвършена визуална аналогия на прехода (при раждането на Вселената и на живо същество) от еднакви, огънати в хипер-сфера или хипер-елипса, симетрични четири пространствени измерения, поради движение на материята със скоростта на светлината във всички възможни посоки по споменатите четири измерения, към нарушена симетрия с три прави, безкрайни или почти безкрайни пространствени измерения и едно огънато, много малко, с околопланкова дължина, "времево" измерение. Това нарушаване на симетрията на движението на материята по четирите пространствени измерения води до времевите ефекти, подсветлинните скорости, масата и въобще - проявлението (оживяването) на познатата Вселена (и на всеки жив организъм при раждането му). За съжаление засега не успявам да намеря точната геометрия между три прави и големи и четвърто огънато и малко измерение (не ми достигат знания), но описанията чрез сфери на Риман в центъра на конусите на миналото и бъдещето на Минковски и илюзията за наличие на някаква централна точка, от която се "прожектира" Вселената холографски или стереографски насочват подозренията към нещо такова.

Ето още нещо интересно, макар да не съм убеден в точността му. Но е опит за съвместно разглеждане на особеностите на СТО и ОТО (доброто разбиране на разликите и приликите между двете теории е особено важно за намирането на евентуална правилна геометрия между три големи пространствени и едно малко времево измерение). Че нещата са много сложни говори това, че поне на макрониво СТО и ОТО действат поотделно, едновременно относно даден физически обект, който се движи с някаква скорост в гравитационна среда, а също и разликите, идващи от квантовата механика (елементарните частици трябваше да са подобни на макроскопичните черни дупки, но не са, което говори за големи разлики в съчетаването между трите пространствени и времевото измерение на микро и на макрониво).

Incompatibility between general and special relativity (biglobe.ne.jp)

Обща vs. специална теория на относителността.

Общата теория на относителността противоречи на специалната теория на относителността.

[Теорията на Айнщайн е непоследователна и погрешна.]

(Фиг.1) Общата теория на относителността се сблъсква със специалната теория на относителността!

Всъщност относителността на Айнщайн включва фатални недостатъци.
Общата теория на относителността и специалната теория на относителността са несъвместими!

Специалнататеория на относителността се основава на "относителното" пространство-време. Общататеория на относителността се основава на "абсолютното" пространство-време около масивна звезда.

Така че тези две релативистични теории се сблъскват помежду си и доказват, че Айнщайн греши, въпреки че всички учебници и медии прикриват този факт.

 

Скоростта е "относителна" в специалната теория на относителността.

[Няма "абсолютно" пространство в специалната теория на относителността.]

(Фиг.2) B ( или A ) се движи при v, видяно от A ( или B ) = относително ?

Специалната теория на относителността постулира, че няма абсолютно пространство-време, а пространство-времето може да се променя по различен начин в зависимост от различните наблюдатели.

Погледнато от стационарно A, B се движи със скоростта v. Погледнато от стационарно B, A се движи със скорост v в обратна посока.

Така че не можем категорично да кажем, че А е неподвижно, защото видяно от различни наблюдатели, А се движи.

 

Черната дупка се движи по-бързо от светлината!?

[Времето на черната дупка спира, но може да се движи?]

(Фиг.3) Времето на черната дупка спира, но се движи, видяно от Б? ← > в?

На черната дупка часовниковото време спираs, видяно от далеченнаблюдател B, който се движи при v.

Погледната от B, черната дупка трябва да се движи с v в обратна посока. Това е противоречие.

Относителността на Айнщайн твърди, че всеки обект не може да надвишава скоростта на светлината c в която и да е референтна рамкаs (= не може да бъде по-бърза от светлината, видяна от наблюдателите).

Ако времето около черната дупка спре и тя може да се движи, това означава, че черната дупка може да се движи по-бързо от светлината, видяна от Б!

Защото докато времето спира, черната дупка може да се движи мигновено, видяна от Б.

Това доказва, че общата и специалната теория на относителността на Айнщайн си противоречат!

 

Парадоксът на близнаците в специалната теория на относителността?

[Движещият се часовник тиктака по-бавно в сравнение със стационарния часовник ?]

(Фиг.4) Движещият се часовник B ( или A ) тиктака по-бавно от A ( или B ) = парадокс

Специална относителносттвърди, че движещият се часовник се забавя по отношение на стационарния наблюдател, което причинява парадокс на близнаците.

На фиг.4 вляво часовник B се движи, така че часовник B тиктака по-бавно от статистическиячасовник A.

Но погледнато от Б, часовник А се движи, така че часовник А тиктака по-бавно от часовник Б. Това очевидно е парадокс.

Така че в този релативистичен свят "измерването на времената" (напр. GPS) е безсмислено, защото часовниковото време тече с различна скорост, наблюдавана от различните наблюдатели.

 

GPS корекцията на времето включва "парадокс на близнаците", толкова погрешно!

[Не можем да знаем кой часовник от два движещи се сателита работи по-бавно!]

(Фиг.5) Движещият се часовник работи по-бавно → парадокс на близнаците! → GPS е грешен!

Факт е, че общата теория на относителността на Айнщайн показва фатален парадокс на близнаците в GPS, толкова фалшив.

Те твърдят, че сателитният часовник тиктака по-бързо (само 38 μs на ден ← твърде малък, за да се повярва!), съчетавайки забавяне на времето и общата теория на относителността. Вижте това. Но тази пресилена интерпретация е погрешна!

Според специалната теория на относителността движещият се часовник тиктака по-бавно.
На фиг.5 два спътника се движат около Земята с една и съща скорост "v" в противоположни посоки.

Разстоянията между Земята и двата спътника са винаги едно и също "r".
От гледна точка на "А" сателит (← почивка рамка ), "Б" сателит се движи, така че "Б" часовник работи по-бавно.

Но от гледна точка на "Б" сателит, "А" спътник се движи, така че "А" часовник работи по-бавно!
Това е "известният" парадокс на близнаците. GPS корекция на времето включва фатален парадокс, толкова погрешно!

-------------------------

Движещият се часовник тиктака по-бавно, което е свързано със "скорост squared".

Други фактори със същата единица, влияеща върху времето, са гравиционалнитеи центробежните потенциали, като и двата се променят с орбиталния radius r ( this p.19 ). В този случай, това "р" е същото, Няма разлика в два спътника.

В случая на фиг.5 двата спътника се разминават на една и съща позиция (= и двата спътника имат еднакъв потенциал ).

И скоростите на двата спътника са постоянни (= едно е нула, друго е 2v) с постоянен същия потенциал.

Това означава, че няма забавяне на времето чрез "потенциална разлика", всяка скорост е единственият фактор за забавяне на времето.

Това е истински парадокс на близнаците, при който движещият се часовник, видян от друг тиктака по-бавно, A(B) е по-бавен от B(A), видян от B(A).

Относителността на Айнщайн е погрешна.

 

Черна дупка не може да се образува!

[Безкрайно време е необходимо, за да се образува черна дупка, така че невъзможно.]

(Фиг.6) Спирането на времето върху черната дупка предотвратява нейното образуване.

Времето на часовника спира на повърхността на черната дупка от гледна точка на далечниянаблюдател (на земята).

Така че е необходимо безкрайно време, за да се образува черна дупка от колабирала звезда.
Това означава, че черната дупка не съществува сега, различно от това твърдение.

Черната дупка е една от най-големите измами в историята на науката (този мит # 2).

Но ако се откажат от черната дупка, физиците няма да имат нищо общо с относителността на Айнщайн. Това е причината нереалната черна дупка да оцелее.

 

Черните дупки се сблъскват? ← Фалшиви новини!

[Времето спира, но черната дупка може да се движи и да се сблъсква? ]

(Фиг.7) Времето спира, но черната дупка може да се движи? ← парадокс.

В медицинатасе казва, че две черни дупки са се сблъскали и са се слелив една. ← Фалшиви новини!

Айнщайн казва,че времето еоколо черна дупка, гледана от далечна Земя.
Така че, всички неща около всяка дупкатрябва да спрат (= да не се движат или да се сблъскват! )

Когато две черни дупки се приближават, черната дупка продължава да се движи по отношение на друга черна дупка? Това е парадокс.

Тъй като черната дупка изглежда се движи с безкрайна скорост = по-бързо от светлината, гледана от друга черна дупка (= спиране на времето), което нарушава относителносттана Айнщайн.

След това и двете черни дупки се забавят и накрая спират една спрямо друга, когато се приближават?

Това също е невъзможно, защото всички неща около всяка черна дупка спират, така че те не могат да изтласкат или да повлияят (= бавно) на друга черна дупка.

 

Защо черната дупка е нереална?

[ "Твърд" прът е удължен от черна дупка време дилатация !? ]

(Фиг.8) ↓ Твърдият прът преминава черна дупка → удължава?

Ето един пример, който доказва, че черната дупка на Айнщайн греши.

Когато твърд дълъг прът се приближава към повърхността на черната дупка при v. Времето в единия край на пръта близо до черната дупка се забавя и спира.

Но времетоe в друг край на този дълъг прът не се забави, защото този край е далеч от черна дупка ( гравитация ).

Ако е така, този твърд прът е удължен, докато пръчката продължава да се движи!
Това е сериозен парадокс, защото "твърдото" тяло не може да бъде удължено!

Това доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн е погрешна.

-------------

Гравитацията на повърхността на черната дупка става обратнопропорционална на масата на черната дупка, така че когато черната дупка е много масивна, гравитационната сила от черната дупка може да бъде пренебрегната.

Гравитацията около черната дупка е непроменена по отношение на гледната точка на наблюдателя. Ако гравитацията се промени от наблюдателя, обектът се нуждае от "различни кинетични енергии", за да избяга от звездите, това е парадокс.

 

Какво означава гравитационно забавяне на времето?

[ Гравитацията силна ↑ → Часовникът тиктака по-бавно ↓ ? ]

(Фиг.9) Времето на часовника на земята (= Δt₂ ) е по-бавно от Δt далеч?

Общата теория на относителността на Айнщайн твърди, че времето на часовника тече по-бавно, тъй като гравитационната сила става по-силна.

Докато времето на часовника далеч от земята се променя с Δt, времето на часовника на земята (= усеща по-силна гравитация) се променя с по-малко Δt₂ ( < Δt ).

Използвайки ускорението g, това забавяне на времето се изразява по следния начин.

M е масата на земята, а r е разстоянието между центъра на земята и обект (= часовник) с маса m.

Тук обясняваме как е изведено това уравнение на гравитационното забавяне на времето.

 

Часовникът свободно пада на земята.

(Фиг.10) Свободно падащ часовник под гравитацията g

На фиг.10 часовник пада върху земята чрез гравитация (= свободно падане).

Докато времето на часовника при r 1 от центъра на земята се променя с Δt₁. времената на часовника при r 2 се променят с Δt₂.

Общата теория на относителността твърди, че Δt₂ при по-силна гравитация е по-бавна от Δt₁. Но това е голяма лъжа!

 

От гледна точка на падащия часовник.

[Земята и всички стационарни часовници се ускоряват нагоре.]

(Фиг.11) Вижда се от часовника, който свободно попада под гравитацията.

Погледната от свободно падащиячасовник под гравитацията, Земята и всички други часовници изглежда се ускоряват нагоре с g.

Общата теория на относителността твърди, че този свободно падащ часовник не усеща сила, така че може да се третира като инерционнарамка на специалната теория на относителността без гравитация.

На фиг.9 вляво два часовника при r 1 работят с една и съща скорост и в тази рамка без гравитация този свободно падащ часовник продължава да работи със същата оригинална скорост (= Δt₁ ).

 

Движещ се часовник Δt₂ тиктака по-бавно?

[ Видян от свободно падащ часовник, стационарният часовник е по-бавен (= Δt₂ < Δt₁ ) ]

(Фиг.12) ↓ Часовникови времена, наблюдавани от свободно падащ часовник?

Видян от свободно падащия часовник, стационарният часовник на земята се движи нагоре с v, така че часовникът му (= Δt₂) тиктака по-бавно от свободно падащия часовник (= Δt₁ )?

Вмъквайки изчислената скорост v и ускорението g в специална релативистична дилатацияна времето, можем да получим еквивалентана гравитационното забавяне на времето.

Това означава, че гравитационното забавяне на времето в общата теория на относителността се изчислява само от един кадър (= свободно падащ часовник )!

Така че това гравитационно забавяне на времето противоречи на специалната теория на относителността, която забранява фиксирането на една единствена абсолютна рамка.

 

Видян от стационарния часовник на земята.

[ Свободно падащият часовник тиктака по-бавно ( Δt₁ < Δt₂ ) ← парадокс ! ]

(Фиг.13) Видян от свободно падащ (или неподвижен) часовник, Δt₂ ( или Δt₁ ) е по-бавен ?

На фиг. 10, те сравняват часовниковите времена, наблюдавани само от свободно падащ часовник. Но погледнат от стационарния часовник, този резултат става обратен.

Видян от свободно падащ часовник, стационарният часовник е по-бавен ( Δt₂ < Δt₁ ).
Видян от стационарен часовник, свободно падащият часовник е по-бавен ( Δt₁ < Δt₂ ) !

Това очевидно е парадокс и показва, че Айнщайн греши, защото общата теория на относителността противоречи на специалната теория на относителността.

[Станислав Янков]

Основният играч и при СТО, и при ОТО е съотношението между пространството и времето, но в двата случая това става по различен начин (тази генерална разлика разлика се представя "плоското" пространство-време при СТО и "огънатото" пространство-време при ОТО) и и двата тези случая са макроскопични. Може би има трето състояние (общо, фундаментално базово съотношение между пространството и времето), което е различно и от двете предходни и се отнася само за микро-света. Естествено - всички тези различни геометрии се произвеждат и от своя страна влияят на съответстващи движения на материя, със съответстващи скорости.

[Stoned1312]

On 22.01.2024 г. at 17:35, scaner said:

Увеличава, разбира се.

Здравейте. За това какво бихте казал, вярно ли е или не?

"В теорията на черните дупки на Хоукинг, която е предложена от Стивън Хоукинг през 1974 г., един от ключовите ефекти е излъчването на така нареченото "Хоукингово лъчение". Според тази теория, виртуални частици възникват непрекъснато в близост до хоризонта на събитията на черната дупка. Поради квантовите ефекти, виртуалните частици могат да се разделят, като една част на виртуалната двойка бъде захваната от черната дупка, а другата част се излъчва като реална частица в пространството. Когато реалната частица бъде излъчена като "Хоукингово лъчение", то носи със себе си енергия и моментум, което води до намаляване на масата на черната дупка. Самата частица, която би могла да бъде погълната от черната дупка, няма възможност да увеличи масата й, защото влиянието й е на микроскопично ниво и не е достатъчно значимо, за да промени масата на дупката. В същност, тази частица, като бива погълната, самата участва в формирането на характеристиките на черната дупка."

[scaner]

Преди 12 часа, Станислав Янков said:

Специалнататеория на относителността се основава на "относителното" пространство-време. Общататеория на относителността се основава на "абсолютното" пространство-време около масивна звезда.

От къде ги изкопа тези "мъдрости"? Пак безкритично лапаш информацията...

Преди 3 часа, Stoned1312 said:

Здравейте. За това какво бихте казал, вярно ли е или не?

....

Вярно е.

[Станислав Янков]

Преди 41 минути, scaner said:

От къде ги изкопа тези "мъдрости"? Пак безкритично лапаш информацията...

Да, не е вярно, в общи линии са глупости. Опитвам да намеря място, където да се прави по-детайлно сравнение между СТО и ОТО, търся със “special relativity vs general relativity”, но засега не ми се получава. Излизат главно глупости като споделената (вчера, като я намерих, ми се стори, че има някаква полезна жилка сред глупостите, но днес, като прочетох по-внимателно -  нямаше да го споделя тук, ако пишех коментара днес).

Редактирано Февруари 19 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Да, не е вярно, в общи линии са глупости. Опитвам да намеря място, където да се прави по-детайлно сравнение между СТО и ОТО, търся със “special relativity vs general relativity”, но засега не ми се получава. Излизат главно глупости като споделената (вчера, като я намерих, ми се стори, че има някаква полезна жилка сред глупостите, но днес, като прочетох по-внимателно -  нямаше да го споделя тук, ако пишех коментара днес).

А какво точно търсиш? Специалната е част от общата, приложима е когато гравитацията е пренебрежима.

[Станислав Янков]

Преди 33 минути, Gravity said:

А какво точно търсиш? Специалната е част от общата, приложима е когато гравитацията е пренебрежима.

Насъбраха се твърде много различни начини на визуално представяне на СТО и ОТО - диаграми на Минковски и “потънали чаршафи”, дискове на Поанкаре и на Белтрами-Клайн, сфери на Риман… Всяко от тия неща представя известните досега особености по специфичен начин (със специфични аспекти), но никое не е фундамента, от който произхождат КМ, СТО и ОТО, като разклонения (прословутата квантова гравитация). Струва ми се, че някакви подсказки за този фундамент могат да дойдат от пълноценното представяне на подобията между СТО и ОТО. Например безспорното подобие между Лоренц-фактора в СТО (гама) и връзката между силата и разстоянието от масивния обект при гравитацията. Трябва да има и други такива подобия и щеше да бъде добре, ако някъде ги имаше изброени повече или по-малко. Нещата между СТО и ОТО са доста сродни и подобни, но не са еднакви, ама не са и произволни (някога се опитвах да оприлича тази близост на “завъртане под 90 градуса”).

 

 

[Станислав Янков]

 

[kipen2]

Ами като си го постнал клипчето на това афроамериканче, което прави доста занимателни и опростени презентации, какво ти е мнението?

Щото за проекцията на примерния самолет в 2-Д, описваща връзката между движението в две компактифицирани пространства, съм ти шервал статия още на 3стр. на темата.

On 24.01.2023 г. at 15:35, kipen said:

Аз като ходя в гората виждам много формирани материални обекти - дървета. В зависимост от показателите на средата са ми определили лесоустроителите колко дървесина мога да ползвам от дадено насаждение, а аз от моя лесовъдски опит изхождам при определянето на отделните дървета за сеч, така че да запазя жизнено и продуктивно самото насаждение.

Но ако трябва да измеря колко дървесина съм маркирал - измервам диаметрите на маркираните дървета на височина 1,30м. Ако тези данни ги обединя със скица-карта на насаждението(2Д), с нанесени точки-местоположения на отделните дървета и изобразен кръгово диаметъра на всяко дърво, то ще получа 2Д-сечение на слой от 3Д обекта гора.

Това би ми бил помощен инструмент при работата ми, а не изражение на реалния обект гора. Него няма как да го предам на 2Д.

Но все пак ето ти два "инструмента", примерни геометрични похвати за изобразяване на развитие на събития във ВП, чрез 2Д-сечения в условно 3Д пространство(графика с придадена планиметрична перспектива) със сведено до 0 измерението по височината.

от цитирана тук - https://megavselena.bg/zhivotyt-e-plitka-v-prostranstvo-vremeto/ , популярна статия на Макс Тегмарк.

 

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, kipen2 said:

Ами като си го постнал клипчето на това афроамериканче, което прави доста занимателни и опростени презентации, какво ти е мнението?

Щото за проекцията на примерния самолет в 2-Д, описваща връзката между движението в две компактифицирани пространства, съм ти шервал статия още на 3стр. на темата.

Проблемът ми е, че не успявам да намеря безусловната обосновка, чрез която да докажа, че всичко това (както и гравитационните особености, а най-вероятно дори квантово-механичните ефекти) е триизмерна пространствена сянка в резултат на четириизмерна (хиперизмерна) пространствена реалност с конкретни типове съотношения между четирите пространствени измерения. Имам разни допускания, но не са безусловни. Трябва ми онази логика, онази конкретна геометрия на хиперизмерните пространствени съотношения, която числово да представя всички регистрирани до момента особености и поведение на триизмерни материални сенки с време. Не съм напипал точната логика, затова се отказах да коментирам излишно. Просто, клипът е добро визуално представяне на част от прозренията на Епщайн (Епщайн е разглеждал по специфичен начин не само релативистките, но и гравитационните ефекти, например тук: Gravitation and the Curvature of Space-Time / Relativity ) и дава нагледно важния за моите подходи преход от хиперизмерна (четириизмерна) пространствена реалност към триизмерни материални сенки + време, като преход от триизмерна реалност към двуизмерни сенки + време (всяко представяне на обект с повече измерения в по-малко измерения е по-малко измерна сянка на реалния обект).

Засега логиката, която ползвам, е следната:

1) Има доказана зависимост между движението на обект с някаква скорост през пространството спрямо наблюдател и темпа на часовниците на този обект. Също има подобна, но не идентична, зависимост между гравитационните потенциали и темпа на различните часовници на обекти и наблюдатели, разположени в различни гравитационни потенциали. Всичко това са две различни форми на съотношения между три пространствени и четвърто времево измерение (официално времевото измерение е приемано за условно, но аз пробвам предположението, че всъщност става дума за реално четвърто пространствено измерение).

2) Зависимостта между пространствените и времевите отстояния не е линейна, а псевдо-евклидова (обичайно очакваната, но невярна линейна зависимост между пространствена и времева скорост е дадена в червено, а реалната релативистка зависимост от диаграмата на Епщайн е дадена в черно):

Това "изкривяване" на очакваните линейни зависимости до неевклидовите такива от диаграмата на Епщайн (хиперболични, псевдоевклидови, когато ползваме подхода на Минковски) би следвало да произлиза от нарушение на симетрията между движението на материята през трите обичайни пространствени измерения, което при масивните обекти става с доста ниски подсветлинни скорости (могат да се доближават близо до светлинната скорост само масивни частици с изключително малки маси - елементарните, протони, неутрони, ядра, атоми, максимум молекули) и движението на материята през четвъртото пространствено измерение, което за масивните обекти става изключително с околосветлинни скорости. Тази диспропорция, несиметричност на движението на материята с доста ниски скорости в масивния свят на трите обичайни измерения и на движението на материята с околосветлинни скорости през четвъртото пространствено измерение води до възприятието на привидна разлика между четирите пространствени измерения, при която трите обичайни се приемат за гигантски, с почти безкрайни или безкрайни отстояния, а четвъртото изглежда свито до околопланкови или нулеви размери. Това създава привидност, сякаш всичко на някакво ниво се събира в една точка, един времеви отрязък (планков отрязък време) и няма връщане назад през времевото измерение, има само уникални моменти СЕГА, които постоянно се редуват един след друг вече протеклите (изживените) никога не се повтарят отново в точно същата форма.

Подозирам също и постоянна циркулация на материята, на някакво равнище (от някаква перспектива на регистриране), при което материален поток се "всмуква" от всички гравитационни, масивни обекти във Вселената и след това се "изхвърля" през областите на разширение на Вселената, но естествено - не мога да докажа това и засега е просто поредното ми голословно допускане. Може би ще отбележа някакъв напредък по това, ако с времето успея да разбера значително по-добре от сега нещата, които се обсъждат в следващия клип:

Въобще - все ми се струва, че съм много близо до напипването на безусловната логика (точната геометрия на хиперизмерните свързаности в различните ситуации - разширение на Вселената, гравитация с маси, време и подсветлинни скорости и т.н.), но все ми убягва засега. Ще видим, дали все пак ще успея да достигна до нещо по-сериозно с времето. 

[kipen2]

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Ще видим, дали все пак ще успея да достигна до нещо по-сериозно с времето. 

Eдва ли....

Поне докато в основните ти нагласи за интерпретиране не промениш нещо.

Не знам дали знаеш, но Айнщайн е казал, че не можем да решим проблем с начинът на мислене, чрез който сме достигнали до този проблем....

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Засега логиката, която ползвам, е следната:

1) Има доказана зависимост между движението на обект с някаква скорост през пространството спрямо наблюдател и темпа на часовниците на този обект. Също има подобна, но не идентична, зависимост между гравитационните потенциали и темпа на различните часовници на обекти и наблюдатели, разположени в различни гравитационни потенциали. Всичко това са две различни форми на съотношения между три пространствени и четвърто времево измерение (официално времевото измерение е приемано за условно, но аз пробвам предположението, че всъщност става дума за реално четвърто пространствено измерение).

Първите две изречения отразяват факти. В третото изречение вече отиваш във фикции. Защото "съотношения между три пространствени и четвърто времево измерение" вече е абстрактна представа. Инструмент, изграден за описване на физически процеси. (Снимка на фонтана, а не самият фонтан...)

А в т.2, вече си изцяло в абстрактните представи, т.е. в полето на идеалното, а не реалното...

Ако тръгнеш по предположението, че става въпрос за реални събития и по оста на времето в абстрактната представа за Блоковата Вселена, то придаваш реалност на цялото "пространство-време". Включително и това извън измеримото в настоящия момент от време за даден наблюдател. А това противоречи на дефиницията за "реално"?!?

В точна наука като Физиката се работи с лимити, определящи обхвата на научност до рамките на дефиницията за "реално" (от които произтича и "фалсифицируемост", възможността да бъде оборена като вярна дадена хипотеза). Извън тези рамки става въпрос за метафизика....а пък тя е вече инструмент за изследвания в друга наука, с доста по-широк обхват от физиката - Философията.    

Но пък по линия на философските дискусии, то търсенията ти са засегнати от 4-дименсионалистите, с концепцията им за "Времеви части"+ пространствената част на обект. Ето ти линкове за двете - https://en.wikipedia.org/wiki/Four-dimensionalism , https://en.wikipedia.org/wiki/Temporal_parts ....

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, kipen2 said:

Първите две изречения отразяват факти. В третото изречение вече отиваш във фикции. Защото "съотношения между три пространствени и четвърто времево измерение" вече е абстрактна представа. Инструмент, изграден за описване на физически процеси. (Снимка на фонтана, а не самият фонтан...)

А в т.2, вече си изцяло в абстрактните представи, т.е. в полето на идеалното, а не реалното...

Ако тръгнеш по предположението, че става въпрос за реални събития и по оста на времето в абстрактната представа за Блоковата Вселена, то придаваш реалност на цялото "пространство-време". Включително и това извън измеримото в настоящия момент от време за даден наблюдател. А това противоречи на дефиницията за "реално"?!?

В точна наука като Физиката се работи с лимити, определящи обхвата на научност до рамките на дефиницията за "реално" (от които произтича и "фалсифицируемост", възможността да бъде оборена като вярна дадена хипотеза). Извън тези рамки става въпрос за метафизика...

Това е интересният въпрос, коя от двете ситуации е - дали е днешния аналог на научната представа някога, че Земята е плоска, а твърденията за кълбовидна Земя са философски и даже еретични или наистина представата за четириизмерна пространствено реалност няма общо с физическата реалност и е чиста метафизика и измислици. Засега няма високо-вероятно потвърждение в нито едната от двете посоки (това, че в момента ние не регистрираме осезаемо и нямаме физическо разбиране за четвърто пространствено измерение не е потвърждение за безусловно фактическо отсъствие на такова). Подозрителните моменти за реалното наличие на над-тримерна пространственост обаче са прекалено много - неевклидовите геометрии, които се ползват в СТО и ОТО (и работят отлично) и въобще многообразията като цяло, които геометрично са именно сложни взаимовръзки между всякакви броеве измерения (една форма отдалече, която е съвсем друга отблизо, “скрито” пространство в някаква линия от по-голямото многообразие, “разрязвания” и “слепвания” и т.н.). Освен това имаме цели три различни начина на съчетаване между пространството и времето, които не са хаотични и произволни, а са последователни по различни начини - при СТО, при ОТО и при КМ. Необясненото по взаимосвързан начин наличие на ограничението на скоростта на светлината във вакуум, което не трябваше да го има при обичайна, Евклидова геометрия на три пространствени измерения, но се обяснява изключително добре чрез допускане на допълнително, четвърто измерение, същото и при ОТО (там даже матриците на тензорите са четириизмерни и това работи без засечки на макрониво), подозрителната свързаност между гравитацията, масата, наличието на подсветлинни скорости и на часовников ход, доста смисленото описване на заплитанията на квантовите равнища чрез свързаност през четвърто измерение (там дори времето не протича типично, до степен - да се подозира възможността за движение назад във времето при анти-частиците)… Прекалено много са подозрителните моменти в такава посока, за да не се обмисля сериозно възможността за четириизмерна пространствено реалност. А започне ли по-сериозно обсъждане в тази посока - може и да се намери (не от мен, естествено) някакъв признак или зависимост, които да потвърдят или отрекат с по-голяма степен на вероятност подобни предположения.

Редактирано Февруари 29 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, kipen2 said:

https://en.wikipedia.org/wiki/Four-dimensionalism

Това нещо тука провокира много интересен въпрос! През определен период от време всички клетки на човешкото тяло са обменени с нови. Така, съвсем в триизмерността и в обичайния живот, възниква въпросът, дали след 40 години (да се пре-презастраховаме, че всички клетки в човешкото тяло, без изключение, са подменени и обновени) говорим за наистина същия човек или за някакъв съвършено друг човек (парадоксът на кораба на Тезей)? 

Редактирано Февруари 29 от Станислав Янков

[scaner]

Тук често спорим има или няма пространство и време, доколко съществуват или са само абстракция на фундаментални материални проявления.

Ето едно хубаво видео, за физиката и за еволюцията, която ни е изградила възможността да възприемаме някак околният свят. За убеждението на физиците, че пространство няма, а има някаква друга същност отвъд него. За качеството на еволюцията да не способства за възприемането на реалността (което засяга и нас, хората, като неин "венец").

- "Еволюцията в резултат на отбора изкоренява всяко истинно възприятие на действителността, защото достоверното възприятие не е ефективно".

- "Пространството и времето са само способ за организация на нашият опит" - Кант.

За реализма. За черните дупки и холографският принцип. И за много други неща. Силно препоръчвам:

 

Редактирано Март 3 от scaner

[deaf]

Преди 56 минути, scaner said:

има или няма пространство

 

Преди 56 минути, scaner said:

убеждението на физиците, че пространство няма

Да не бъркаме теорията с практиката. Предлагам на физиците твърдящи,че няма пространство,да се опитат да слязат от третия етаж на сграда не по стълбите,а през прозорец.