Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[gmladenov]

Преди 1 минута, scaner said:

Пак да те питам - колко измерения не си способен да наблюдаваш, и съответно ги игнорираш чрез този занаятчийски начин на разсъждение?

Нека и аз да те попитам: колко Баби Яги има във вселената, които ти не си способен да наблюдаваш?

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Нека и аз да те попитам: колко Баби Яги има във вселената, които ти не си способен да наблюдаваш?

Не знам. Затова и не се изказвам по въпроси, по които не съм компетентен

Но ти като твърдиш нещо, трябва да си способен да го докажеш. А тук те хванах по бели гащи. Даже не е за пръв път.

[tekotaka]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Нямаш разположение по линията на времето ли?! Ти сериозно ли?!!! 

Вие възприемате време като Едно от 4-те измерения на модела. Аз съм на мнение, че това е прекалено Научно-декаденско, по-добър подход е пространство и врем обвързани в пространствовреме и самото време е сложносъставна от 2 основни групи, едната е промени с някакви поне теоретино измерими пространственни прояви, а другара е <време> - вид промени отвъд моделапространство-т.е. като квантовия проблем. евентуална Бъдеща физика- неоткрити <феномени>, т.е. Скрита физика-Черната Ръка !

[tekotaka]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

ПРАЗНОТО пространство, Младенов, не пространството по принцип. Идеално-празното пространство само по себе си, без никакви движения, обекти и форми не е физически-реално според мен. Чети по-внимателно.

и според мен не е възможно -физически реално. Без никакви промени и никакви форми на поле, материя и, или Разширено понятие за материя- няма такова пространство освен като една Фантазия, идея, симулация и пр.

[tekotaka]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Пространствено измерение е, когато се разглежда по различен начин от сега-приетия начин. Тогава и скоростта е само една, скоростта на светлината 1с, а това, което обичайно считаме за различни скорости, всъщност е различни по един квадрант. Говорим за цялостно различна концепция от сега-приетата, базирана на някои прозрения на Епщайн, които за момента се отричат, защото не са развити към по-обхватна концепция.

ПРАЗНОТО пространство не е реално съществуващо, Младенов, не пространството по принцип.

Пробвано е, и аз пробвах с Колиество Промени физически представени с една константна Скорост на промяна - С. Не се получава, няма Константно количество Промени, но определено има Интервал на отместване в Количество Промени и там идва <времето> с поне двете Генерални Съставни -пространственно прако свързана и  Другоизмерна- не просто като част от някакво моделно многомерно простр. и простр.време, а верочтно част от Мултивселенен комплексен феномен- взаимодействие на Световете.

[Станислав Янков]

Преди 36 минути, tekotaka said:

Вие възприемате време като Едно от 4-те измерения на модела. Аз съм на мнение, че това е прекалено Научно-декаденско, по-добър подход е пространство и врем обвързани в пространствовреме и самото време е сложносъставна от 2 основни групи, едната е промени с някакви поне теоретино измерими пространственни прояви, а другара е <време> - вид промени отвъд моделапространство-т.е. като квантовия проблем. евентуална Бъдеща физика- неоткрити <феномени>, т.е. Скрита физика-Черната Ръка !

Ако откажете да дефинирате разположението на ябълката, за която се говори, по линията на времето и я опишете само по осите на трите пространствени измерения спрямо произволен избран обект, дори ако тя си виси неподвижно по някой от клоните на дървото (не духа никакъв вятър дълго време) - няма да можете да кажете, дали става дума за ябълка сега, преди година, преди петстотин години или пък от преди новата ера (а може да говорим и за предполагаема ситуация от десет години в бъдеще, когато току-що засадено от нас ябълково дръвче ще порасте и ще започне да дава плодове). Предполагам ще се съгласите, че подобен подход е безсмислен. Без фактора време не можете да минете на макрониво. Има варианти времето да се разложи на повече от една форма (например - като следствие на четвърто измерение, свързано с електромагнетизма и пето измерение, свързано с гравитацията), но подобни опити срещат много сериозни трудности и най-добре е да вървим към още по-сложни модели, когато сме изчерпили всички по- прости и директни възможности.

Преди 24 минути, tekotaka said:

Пробвано е, и аз пробвах с Колиество Промени физически представени с една константна Скорост на промяна - С. Не се получава, няма Константно количество Промени, но определено има Интервал на отместване в Количество Промени и там идва <времето> с поне двете Генерални Съставни -пространственно прако свързана и  Другоизмерна- не просто като част от някакво моделно многомерно простр. и простр.време, а верочтно част от Мултивселенен комплексен феномен- взаимодействие на Световете.

Аз не съм срещал развиване на илюстративния (както се твърди) подход на Епщайн към нещо повече от описание на някои аспекти на СТО и ОТО от малко по-различна геометрична перспектива ("гледане" на конусите на Минковски "отгоре", с представяне на свързаността на координатното време t и на правилното време Тау чрез квадрант на кръг). Самият той никъде не споменава за четвърто пространствено измерение. Ако сте срещали някакви подобни логично-изглеждащи материали - ще се радвам да ги споделите. Досега аз не съм успял да намеря и затова се мъча да развия нещо работещо сам, със силно ограничените ми знания (активността на редица хора в този форум, които знаят много повече от мен, ми носи значителни ползи и ми спестява много време в напразни усилия към погрешни посоки).

Редактирано Април 28 от Станислав Янков

[tekotaka]

Преди 12 минути, Станислав Янков said:

Ако откажете да дефинирате разположението на ябълката, за която се говори, по линията на времето и я опишете само по осите на трите пространствени измерения спрямо произволен избран обект, дори ако тя си виси неподвижно по някой от клоните на дървото (не духа никакъв вятър дълго време) - няма да можете да кажете, дали става дума за ябълка сега, преди година, преди петстотин години или пък от преди новата ера (а може да говорим и за предполагаема ситуация от десет години в бъдеще, когато току-що засадено от нас ябълково дръвче ще порасте и ще започне да дава плодове). Предполагам ще се съгласите, че подобен подход е безсмислен. Без фактора време не можете да минете на макрониво. Има варианти времето да се разложи на повече от една форма (например - като следствие на четвърто измерение, свързано с електромагнетизма и пето измерение, свързано с гравитацията), но подобни опити срещат много сериозни трудности и най-добре е да вървим към още по-сложни модели, когато сме изчерпили всички по- прости и директни възможности.

Аз не съм срещал развиване на илюстративния (както се твърди) подход на Епщайн към нещо повече от описание на някои аспекти на СТО и ОТО от малко по-различна геометрична перспектива ("гледане" на конусите на Минковски "отгоре", с представяне на свързаността на координатното време t и на правилното време Тау чрез квадрант на кръг). Самият той никъде не споменава за четвърто пространствено измерение. Ако сте срещали някакви подобни логично-изглеждащи материали - ще се радвам да ги споделите. Досега аз не съм успял да намеря и затова се мъча да развия нещо работещо сам, със силно ограничените ми знания (активността на редица хора в този форум, които знаят много повече от мен, ми носи значителни ползи и ми спестява много време в напразни усилия към погрешни посоки).

Мога да кажа и още нещо, което да има някаква стойност, но.............. вероятно от тук пишештите сканера би могъл да <разбере> какво ни предлагат най-новите или по-странните проектохипотези и хипотези в  средите на теоретична физика.

Какво правим ,  с новите предложения в простр.-времевите модели и предложения за силнопроменена или нова концепция за относителност?

[Станислав Янков]

Преди 12 минути, tekotaka said:

Мога да кажа и още нещо, което да има някаква стойност, но.............. вероятно от тук пишештите сканера би могъл да <разбере> какво ни предлагат най-новите или по-странните проектохипотези и хипотези в  средите на теоретична физика.

Какво правим ,  с новите предложения в простр.-времевите модели и предложения за силнопроменена или нова концепция за относителност?

За съжаление аз съм много далече от равнището на Скенер и Гравити. Можете ли да дадете някакви линкове към онези насоки, които изглеждат най-перспективни според Вас?

[tekotaka]

Just now, Станислав Янков said:

За съжаление аз съм много далече от равнището на Скенер и Гравити. Можете ли да дадете някакви линкове към онези насоки, които изглеждат най-перспективни според Вас?

Не се чувствам компетентен за да определям Какво е перспективно. Линкове- освен пак да се разстърся и да видим........

 и аз съм далеч от сканеровото , но той не допуска отклонения  в стойността и <верността> на наложените теории, не се съобразява с логичните чисти - откроенни противоречия.

[Станислав Янков]

Афинната и криволинейната координатни системи произхождат от манипулации с декартовата координатна система в същата двуизмерна плоскост и/или в допълнително трето измерение (всяка от тези системи може да се преобразува в другите чрез съответстващи трансформации). Най-подходящо е да се започва с декартовата координатна система, понеже за нашите представи тя изглежда най-симетрична (останалите също са симетрични по различни начини, но декартовата система е най-близката до първичната представа за симетрия, когато се изговори това понятие спрямо координатна система). Дори при самата декартова координатна система има участие на трето измерение, освен двете, върху които се изгражда системата и това е височината, от която я наблюдаваме, за да можем да видим нейните елементи "отвън". Когато декартовата координатна система се разтегли в рамките на нейните две измерения, се получава афинната координатна система (нарочно ползвам изображение, свързано със специалната теория на относителността, за да се види тясната връзка), а когато се огъне по съответстващия начин през третото измерение, се получава криволинейната координатна система.

 

[Станислав Янков]

Когато имаме едно езеро, то неговите води спрямо брега се намират или в прилив, или в отлив (в зависимост от разположението на Луната). Не се случва едновременно да има и прилив и отлив, за разлика от електромагнитните вълни, които могат да се движат в най-различни посоки и да са с най-различни честоти едновременно в един същи пространствен участък, без да си влияят една на друга. Затова и би могло да се каже, че електромагнитните вълни, когато не са във фаза или противофаза, проявяват част от характеристиките на квантовия свят на макрониво. Дадени особености се проявяват по едни начини на микрониво и по други начини на макрониво. По подобен начин Лоренц-факторът се проявява по един начин при Специалната теория на относителността и по друг начин при общата теория на относителността.

  

Ефектите на Специалната и на Общата теория на относителността на макрониво не се заместват, както в случая с приливите и отливите на езерото, а се сумират или изваждат, в зависимост от разглежданата ситуация, както в случая с електромагнитните вълни във фаза или в противофаза. Първоначално това води до предположението, че става дума четвърто при електромагнетизма и СТО и пето при гравитацията и ОТО измерение, в добавка към общоприетите три, но всичко би могло да се опише и само чрез четвърто измерение, по което да стават двата различни типа изкривявания - хиперболичното при СТО и елиптичното при ОТО.

Тук (горното изображение) хиперболичното изкривяване на СТО ("седлото" в зелено) е дадено над плоската евклидова повърхност (евклидовия екран в черно), а елиптичната кривина на ОТО (полусферата/полуелипсата в червено) е дадено под плоската евклидова повърхност. Както се вижда, за тяхната демонстрация не е необходимо въвеждането на допълнително пето пространствено измерение (на изображението е игнорирана пространствена координата на височината z и така става дума за четири пространствени измерения). Понеже и СТО, и ОТО са макроскопични теории, то ако имаше обяснение, свързано с пето измерение - това измерение щеше да се проявява и на макрониво (да речем - като второ времево измерение). Двата вида псевдо-евклидови геометрии, свързани със СТО и ОТО, са просто две различни форми ("седло" и полусфера/полуелипса) в четиримерното пространство-време, както можем да имаме най-различни форми и в обичайното тримерно пространство. Голямата разлика с триизмерността е, че пространствените обекти с различни форми не могат да бъдат един в друг (на едно и също място по едно и също време - принципа за забраната на Паули), докато двата различни типа неевклидови геометрии могат. Двете различни кривини (хиперболичната на СТО и елиптичната на ОТО) пребивават съвместно "под" евклидовия екран, чрез който обичайно разсъждаваме по отношение на физическата реалност на макрониво.

Голямата въпросителна за мен в момента е, дали тази особеност би могла да получи някакво макроскопично обяснение (от сорта на петте измерения, което изглежда некоректно) или не може да бъде намерено никакво обяснение извън квантовия свят?

 

[Станислав Янков]

Точното представяне на съвместното действие на хиперболичната псевдо-евклидова геометрия на СТО и на елиптичната псевдо-евклидова геометрия на ОТО чрез няколко различни концепции.

Редактирано Април 30 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 18 минути, Станислав Янков said:

Точното представяне на съвместното действие на хиперболичната псевдо-евклидова геометрия на СТО и на сферичната псевдо-евклидова геометрия на ОТО чрез няколко различни концепции.

Геометрията в СТО е частен случай на тази в ОТО. Така както равнината е частен случай на двумерна повърхнина.

[Станислав Янков]

Преди 28 минути, Gravity said:

Геометрията в СТО е частен случай на тази в ОТО. Така както равнината е частен случай на двумерна повърхнина.

В случая аз имам предвид, че когато изчисляваме хода на часовниците примерно на сателит, който се върти с някаква скорост на дадена височина около Земята, ние не изчисляваме само по СТО или само по ОТО, а калкулираме съвместно и ефекта на гравитационния потенциал по ОТО (височината над земната повърхност), и ефекта от скоростта на движение по СТО. Тука няма изключване, както прилива изключва отлива и обратно, а и СТО, и ОТО действат съвместно, геометриите им са вплетени заедно в един и същи момент и на едно и също място. Първото допускане е, че това се дължи на четвърто измерение за СТО и електромагнетизма и пето измерение за ОТО и гравитацията, но има варианти и само с четири измерения и въпросът е - има ли някакво макроскопично обяснение на подобно съвместно действие на хиперболичната и елиптичната геометрия или отговорите на това съвместно действие могат да се търсят единствено на квантово равнище?

Редактирано Април 30 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 28 минути, Станислав Янков said:

В случая аз имам предвид, че когато изчисляваме хода на часовниците примерно на сателит, който се върти с някаква скорост на дадена височина около Земята, ние не изчисляваме само по СТО или само по ОТО, а калкулираме съвместно и ефекта на гравитационния потенциал по ОТО (височината над земната повърхност), и ефекта от скоростта на движение по СТО.

Това е погрешно разсъждение.

ОТО включва СТО, включително и нейното влияние на времето, и описва напълно поведението на сателит. Метричният тензор зависи както от потенциала, така и от скоростта на движение. Понякога, за демонстрационни цели, е удобно нещата да се разделят и опростят, принос само от гравитационния потенциал и принос от движението. Но да тълкуваш всеки от тези приноси като от отделни теории, не е коректно, това е приближение.

Затова когато кажеш "по ОТО", това включва и ефектите които СТО в изолиран случай (без потенциал) би добавила. Разбиването на разглеждане по СТО и отделно по ОТО е опростяване, което в някои случаи е оправдано, в други не. И води до тая каша с геометриите...

[Станислав Янков]

Преди 10 часа, scaner said:

Това е погрешно разсъждение...

Скенер, това ли са уравненията, използвани за изчисленията и те да са изведени от уравненията за полето на Айнщайн, затова се казва, че ОТО съдържа всичко необходимо за точното описание на поведението на сателит или има различен, по-директен и правилен начин за определяне на търсените параметри на сателита, примерно чрез по-пряка употреба на метричния тензор и/или на компонентите в неговата матрица?

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Скенер, това ли са уравненията, използвани за изчисленията и те да са изведени от уравненията за полето на Айнщайн, затова се казва, че ОТО съдържа всичко необходимо за точното описание на поведението на сателит или има различен, по-директен и правилен начин за определяне на търсените параметри на сателита, примерно чрез по-пряка употреба на метричния тензор и/или на компонентите в неговата матрица?

Сега не мога да ти намеря източник, но при слаби полета и не много високи скорости се намесва следната приближена формула:

Тази формула при неподвижно тяло преминава в известната формула на тяло намиращо се на някакъв потенцал, а при нулев потенциал - в лоренцовият фактор.  Но тая формула е валидна само за слаби полета, , и малки скорости, . При тези условия двете формули които даваш може да се прилагат и последователно. Спътниците отговарят на тези условия.

Малко математика. Ако обозначиме двата члена в горната формула като a и b, когато те са малки ще имаме следното разделяне:

и двата ефекта могат да се прилагат последователно.

 

[ramus]

On 28.04.2024 г. at 10:33, Шпага said:

"Джон Уилер през 1955 г. изказва една смислена и логична хипотеза, за квантовата пяна, като основна тъкан на вселената.

ами... появи се и още нещо любопитно:

https://phys.org/news/2024-04-mathematical-bridge-huge-tiny.html

[Станислав Янков]

On 16.02.2023 г. at 14:38, Шпага said:

Станислав, ако искаш прочети това /започва от 118 стр. на броя/:

http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/1_2007.pdf

Ето откъс:

Времешафт *

    „Разликата между минало, настояще и бъдеще е само илюзия, колкото и упорита да е тя"

Алберт Айнщайн

   Идеята, че събитията са разположени „всички наведнъж" във времето, мотивира Айнщайн да напише цитираната горе мисъл. Трябвало е обаче теорията на относителността да се наложи в научната общност, за да накара учените да гледат на времето не като на подредена и универсална последователност от събития, а като на пространство, което просто се показва пред нас във вид на пейзаж - времешафт. Това значи, че времето се представя по същия начин като пространството. Първият физик, който предлага това е Херман Минковски, един от преподавателите на Айнщайн в Техническия университет на Цюрих. През 1908 Минковски изнася лекция в Кьолн върху създадената от бившия му студент забележителна теория на относителността. Той започва с драматичната фраза: „Отсега нататък пространството само по себе си и времето само по себе си са обречени да угаснат като сенки и само своеобразното обединение на двете ще запази независима реалност".

    „Обединението", споменато от Минковски, е негова идея. Ако времето може да се третира като пространство, поне за целите на математическото представяне, тогава то трябва да се разглежда като четвърто измерение, защото вече имаме три пространствени измерения. Това звучи доста странно, но човечеството е започнало да представя времето като пространствено измерение още откакто открива символното представяне. Още когато нашите предци от палеолита са означавали интервалите от време с белези върху кости, те вече са представяли времето като пространство. Даже терминът „четвърто измерение" е използван за описание на времето години преди появата на теорията на относителността. През 1880 британският учен Чарлз Хинтън в есето си „Какво е четвъртото измерение?" ни призовава да си представим нещо изумително цяло, съдържащо всичко, което някога се е случило, или някога ще се случи". Според Хинтън настоящето на осъзнатото ни възприятие е просто субективно явление.

    Новото в Айнщайновото време е фактът, че то е свързано с пространството физически, а не само метафорично. Теорията на относителността сплита пространството и времето по много точен начин: пространството се свива, докато времето се разтяга. Минковски подчертава, че прибавянето на времевото измерение към трите пространствени измерения дава в резултат един обединен „пространствено-времеви" континуум, в който не могат да се отделят чисто пространствени и чисто времеви аспекти. Теорията на относителността не ни разрешава да отделяме времето от пространството, взимайки по абсолютен и универсален начин пространствени, т.е.взети в един и същ момент, разрези в пространство-времето. За всеки наблюдател съществува собствено разрязване и то, изобщо казано, е различно.

Извинявай, не успях да оправя цвета на текста.

Докато преглеждам старите неща назад (и дали съм постигнал някаква по-съществена еволюция от тогава) - припомних си горния коментар на Шпага. Ето конкретния цитат, който изцяло съвпада с онова, което аз импровизирано нарекох точно компенсиране между променящите се протяжности на пространствените измерения х и w с промените на скоростта на движение между обектите и до което dp достигнах чрез подхода на Епщайн и надграждането му от мен с четвърто измерение w: "Теорията на относителността сплита пространството и времето по много точен начин: пространството се свива, докато времето се разтяга."

Ние имаме много по-ограничени възможности за движение в стая, която е примерно два пъти по-малка от друга стая, чийто по-голям простор значително увеличава възможностите за движение. По подобен начин, по криво-ляво сферичната повърхност на планетата Земя ние разполагаме със значително по-големи възможности за движение в сравнение с много по-малката (заради по-малкия си диаметър) повърхност на Марс. Ако имаме двама наблюдатели, от които единия е на Земята, а другия е в прозрачен кораб и първоначално и двамата са били един до друг на Земята, след което единия се качва в кораба, излита и минава с постоянна скорост покрай другия на Земята, когато игнорираме гравитационното ускоряване на часовника на корабния наблюдател (той е напуснал по-силната гравитация на земната повърхност) - земния наблюдател ще вижда движенията на всичко, движещо се в осветената вътрешност на прозрачния кораб, на забавен каданс (с всички допълнителни уговорки, оказващи въздействие на светлината до достигането ѝ до очите на земния наблюдател), докато корабния наблюдател ще вижда движенията на всичко, движещо се по осветената от Слънцето повърхност на Земята, в ускорен режим.

Знам за съображенията, че преди двамата наблюдатели да се срещнат и да си сверят часовниците не би могло да се каже, кой от двамата се движи и кой от двамата е в покой, но на този етап не съм убеден, че това е най-правилното разсъждение. Тази особеност най-вероятно също присъства, но съществуват множество междинни събития, като например взаимодействия между обектите чрез електромагнитни лъчения (като да се наблюдават един-друг и/или да си разменят радио-съобщения), които играят ролята на "среща" и без да се срещат обичайно (да не говорим, че дори когато застанат един срещу друг и даже като се здрависат - всичко това пак са изцяло електромагнитни взаимодействия). Постоянно протича някакво взаимодействие между обектите, чрез електромагнетизма като посредник между тях, което се явява аналог на "среща и сравняване на часовниците".

По-важното! Докато земния наблюдател ще регистрира лоренцово скъсяване по посока на движението на кораба (измерението х) на абсолютно всичко, движещо се със скоростта на наблюдавания кораб и това от гледна точка на земния наблюдател е редуциране на измерението х и на възможностите за движение по това измерение в сравнение със своите собствени възможности на движение по същото измерение, то наблюдателя в кораба ще регистрира лоренцово скъсяване на цялата Вселена около себе си по нейното измерение х (посоката на движение на кораба, която е движение на Вселената около него в обратната посока) и от гледната точка на корабния наблюдател това ще бъде редуциране на неговите собствени възможности на движение във Вселената по направлението на нейното измерение х (посоката на движение на кораба или противоположната посока на движение на Вселената около кораба). Всичко това би трябвало да представлява редуциране (без пълно елиминиране) на съответната степен на свобода, изразяваща съответното измерение. А това привидно (само привидно) разминаване в особеностите на наблюденията на двамата наблюдатели и невъзможността измеренията х и w да сменят ролите си (времето w=t да става пространство, а пространството х да става време) след надхвърляне на движение със скорост 0.5с се дължат на наличието на стереографска проекция в начина, по който се проявяват пред нас всички движения на тази Вселена.

[Станислав Янков]

И във връзка с предния ми коментар - докато е в покой, наблюдател в стая смята, че разполага със съответни възможности за движение в параметрите (обема) на тази стая. Но в момента, в който той се задвижи в някакво направление - то става движение по измерението х (посоката на движение) и това редуцира неговите възможности за движение в това направление (редуцира, без да елиминира напълно, степента на свобода, свързана с измерението х) в зависимост от скоростта на движение. Получава се смяна на мащаба на измерение, която се асоциира с "движение" по него.

Редактирано Май 1 от Станислав Янков

[scaner]

Една хубава лекция на руски език от Алексей Семихатов, по повод нобеловата награда по физика от 2022 г. на Алан Аспект, Джон Клаузер и Антон Цейлингер. Лекцията засяга основите на квантовата механика, и коментира въпроса какво е реалността, след като квантовите частици нямат изначални свойства. На места изложението малко задълбава в особеностите на КМ, но дава добър поглед върху проблема:

Квантовая реальность: что там существует и чем мы можем управлять? (После Нобелевской премии 2022)

 

[Станислав Янков]

Преди 13 минути, scaner said:

Една хубава лекция на руски език от Алексей Семихатов, ...

Да, споделения клип наистина е полезен, препоръчително е да се гледа!

Скенер, ти защо толко упорито споменаваш по-рано полярната координатна система? Да не би да се употребява по някакви начини в квантовата механика?

[Станислав Янков]

Защо можем да кажем, че от гледна точка на неподвижен наблюдател, по посока на движението се скъсява лоренцово цялото измерение х на движещия се обект (освен останалите изложени досега аргументи)? Измерението х (дължината по посоката на движение), измерението у (широчината по посока на движението) и измерението z (височината по посока на движението) съставят обем, който позволява безброй под-направления (вътрешни направления) на движение. Един космически кораб е обект, съставен от огромен брой атоми, всеки от които непрекъснато трепти с голяма скорост и във всеки един момент би имал огромно количество атоми, които ще се движат по направления в рамките на трите измерения х, у и z, различни от посоката на движение. Ако лоренцовото скъсяване не се отнасяше за цялото измерение х (посоката на движение), а само за под-направлението посока на движението - винаги щеше да има огромен брой атоми, съставящи кораба, които не се движат по това направление и така нямаше да се регистрира пълно лоренцово скъсяване по посока на движението, а само частично такова и като цяло дължината на кораба щеше да си остане преобладаващо същата, като да е в покой и да не се движи спрямо наблюдателя.

Авторът на цитирания от Шпага текст, който припомних, е някакъв Пол Чарлз Уилям Дейвис (роден във Великобритания през 1946), физик теоретик, астрофизик и космолог, световно известен автор на повече от двайсет книги - изследователски и научно-популярни. Сред изследователските му работи е откритието (1975) на ефекта на Дейвис-Ънру (ускорено тяло във вакуум изпитва топлинно облъчване), моделът на Бънч-Дейвис (1977) за възникването на едромащабната структура на вселената като флуктуации на вакуума в периода на инфлация, фазови преходи във въртящи се черни дупки и др. Сред книгите му, повечето от които са преведени на много други езици, са заглавия като: "Физика на времевата асиметрия" (1974), "Пространство и време в съвременната вселена" (1977), "Природните сили" (1979), "Други светове" (1980), "Краят на безкрайността" (1981), "Случайната вселена" (1982), "Квантова механика" (1984), "Последните три минути" (1994), "Петото чудо: в търсене на произхода на живота" (1998), "Как да построим машина на времето" (2001). От дълги години Пол Дейвис е професор по Природни науки в Австралийския център за астробиология към университета Макуейрир в Сидни. От 2005 оглавява катедрата по СЕТИ (търсене на извънземна цивилизация) към Международната академия по астронавтика.

Блогът на Валентин Велчев: Относно времето (kosmos-21.blogspot.com)

[Станислав Янков]

                                                 

Ето го по-коректното диаграмно представяне на елиптичната и хиперболична псевдо-евклидови геометрии (предишните ми опити очевидно бяха неуспешни, а и този в бъдеще може да претърпи корекции). Както се оказва, след корекциите на погрешните ми схващания, направени от Скенер и Гравити - елиптичната кривина по четвъртото пространствено измерение w (не е точно времето t, макар времето t да се формира от начина на съчетаване на w с останалите три пространствени измерения х, у и z) се трансформира с намаляването на масивните концентрации и на гравитационните ефекти вследствие на тях, като представената полусфера увеличава своя радиус и размер и при плоско пространство-време се припокрива с евклидовия екран, през който мислим физическите процеси. Хиперболичната форма с конусите на Минковски (в зелено) си стои постоянно и се трансформира в различни форми на хиперболоиди с промените на скоростите на движение на наблюдаваните обекти.

След като СТО е частен случай на ОТО и всички релативистки и гравитационни ефекти се съдържат изцяло в ОТО, това означава, че забавянето на хода на часовниците в следствие на гравитационните ефекти се дължи на увеличаването на скоростта при движение на обект по геодезична линия или на движението през повече пространство по четвъртото пространствено измерение, докато наглед стои неподвижно в по-висок гравитационен потенциал. Забавянето на хода на часовниците при гравитация се дължи на скоростта и на вплетената в ОТО СТО. При черна дупка пропадащите по геодезична линия в нея обекти се стремят да достигнат движение със скоростта на светлината, което би се случило най-късно при достигането на точката на сингулярност на черната дупка (освен ако нещата не приключват още при хоризонта на събитията). Същевременно, всички точки по останалите две измерения у и z, перпендикулярни на посоката на движение х, се стремят да се слеят в една-единствена точка върху геодезичната линия, което да приключи с достигането на точката на сингулярност (центъра на черната дупка). Присъства и приливния ефект.

Ако всичко приключва още на хоризонта на събитията и черните дупки нямат вътрешност отвъд хоризонта на събитията (което значи, че липсва и точка на сингулярност), това ще значи, че при две измерения за сферата на хоризонта, третото измерение ще се ограничава само до геодезичните линии до хоризонта на събитията. За всяка позиция в триизмерното пространство извън хоризонта на събитията, вътрешността на черната дупка ще представлява диск на необичайна "монета" с две страни и с диаметъра на сферата, която хоризонта на събитията представлява в 3D-света отвън, но двете страни на "монетата" са слети една в друга, понеже липсва вътрешност на сферата/дебелина на монетата. Най-често това нещо се и върти по особен начин (въртенето на черните дупки).

Наличието на сингулярност и достигането до нея би било равносилно на разпадането на пространство-времето до абсолютното, тотално НИЩО (практическото му изчезване и ликвидация). Защото, докато за трите обичайни пространствени измерения изчезването е равносилно на смаляването на пространствения им интервал до нула, то за времевото измерение изчезването е равносилно на удължаването му до безкрайност (ако нещата не са заровени в квантовия свят, с неговите неопределености, всички разлики между обичайните три пространствени измерения и четвъртото времево може да произтичат от някакво усукване между тях в гравитационната сфера, от сорта на лентата на Мьобиус). Ако в точката на сингулярност на черната дупка пространствените отстояния не се свиват до нула, а до стойности около планковите - тогава нищо не изчезва, а само драстична трансформира формата си.

Редактирано Май 2 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

 

 

Всяка необходимост от употреба на неевклидови геометрии означава необходимост от въвеждане на допълнителни пространствени измерения (винаги, когато говорим за геометрия във връзка с физиката - неизбежно говорим за пространство с неща, които се случват/движат в него). Неевклидовата геометрия означава наличие на деформация, изкривяване, кривина в допълнително направление, извън евклидовата плоскост ("евклидова плоскост" в случая не значи само две измерения, а произволен брой такива, които могат да са евклидови и е "плоскост", защото говорим за плоска геометрия). Промяната на скоростта на движение по някакво измерение между 0с и 1с води до драстични промени на възможностите за движение през това измерение, дефинирано като скъсявания и удължавания на самото измерение. Всичко това е свързано и с драстични промени по степените на свобода, свързани със съответните измерения, без тези степени на свобода да бъдат елиминирани напълно. Става въпрос именно за промени на отстоянията, на протяжностите на самите измерения, защото например при лоренцовите скъсявания заради скоростта се скъсява цялата материя по посоката на движение, без никакви изключения и понеже измеренията описват, характеризират материята - измеренията следват материята и затова може да се каже, че при движение на обект се скъсява самото му измерение х (посоката на движение), а от там се редуцира съответстващо (без да се елиминира напълно) и степента му на свобода. Много важно е, обаче, да се подчертава изключително голямото значение на детайлите - кой е наблюдателя и кой е обекта на наблюдение (последното може да бъде и цялата заобикаляща Вселена). Когато едно нещо е наблюдаван обект - то има корено различни характеристики в сравнение с противоположния случай, когато то самото е наблюдателя (под "наблюдател" тук се има предвид взаимодействието с електромагнитни лъчения, свързани по някакви начини с анализираните обекти).

Цялото това встъпление е свързано с въпроса - четириизмерна (пространствено) ли е Общата теория на относителността в действителност или всъщност е петизмерна (това, че Специалната теория на относителността е интегрирана част от ОТО само фокусира този въпрос изцяло в ОТО)? Две различни изкривявания, като две различни измерения спрямо евклидовата плоскост (плоска геометрия) на 3D ли са свързани с гравитацията и електро-магнетизма или две различни форми на изкривяване в едно и също измерение - четвъртото? Какво още чак толкова има да се обединява на максуеловата електромагнитна теория с ОТО, че се е наложило разработването на теорията на Калуца-Клайн (последната е решила някои проблеми и е създала нови проблеми)?! Трябва ми по-добро геометрично разбиране, защо точно КК-теорията е успяла там, където е успяла и защо точно се е провалила там, където се е провалила.

Редактирано Май 4 от Станислав Янков