Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Станислав Янков]

Преди 7 минути, Gravity said:

Въпросът е каква е дефиницията на отправна система? Погледни линка, сойто се дал! Защото отправната система не е наблюдател нето влак или ракета. Всяко от тези неща се намира във всяка отправна система.

"Имаме две инерциални системи K и K', като втората се движи спрямо първата с постоянна скорост v ."

Двете инерциални системи са наблюдателя (избраната за неподвижна) и наблюдавания обект (подвижната система, която се движи с някаква скорост и ролите тук могат да се заменят, когато искаме да разгледаме ситуацията от позицията другата инерциална система). Това може да са и наблюдател и влак, и два влака, и два кораба - две инерциални системи... Какво става тук?!!!

[scaner]

Преди 2 минути, Станислав Янков said:

Въобще не говорим за неинерциални системи

Самото име "инерциална отправна система" навява наличието на сериозна разлика от само "отправна система", като някакъв частен случай И в това е същността на въпроса, не се лови за несъществени детайли.

Много обичаш да се заглавичкваш с несъществените елементи в терминологията, и от там липсата на производителност и разбиране...

И определението за "инерциална система" е малко по-сложно. Както и да е, засега...

[Станислав Янков]

Преди 1 минута, scaner said:

Самото име "инерциална отправна система" навява наличието на сериозна разлика от само "отправна система", като някакъв частен случай И в това е същността на въпроса, не се лови за несъществени детайли.

Всяка инерциална система може да се определи като отправна - въпрос на решение коя ще счетем за неподвижната и тогава другата ще е движещата се с някаква скорост. Както можем да определим едната за неподвижна и другата за подвижна, така можем да определим и другата за неподвижна, а едната за подвижна (когато има движение между тях, разбира се) - всяка може да стане наблюдателя, само да пожелаем така да е в задачата. Няма пречка ВСЯКА система да определим като от отправна/неподвижна, затова са равноправни или греша нещо?! Няма инерциална система, която да не можем да определим като отправна/неподвижна/наблюдател - навсякъде се базирам на това и не мисля, че нещо греша!

[scaner]

Преди 3 минути, Станислав Янков said:

Всяка инерциална система може да се определи като отправна

Не разбираш въпроса.

каква е разликата между "отправна система" и "инерциална отправна система"? Да, всяка инерциална система се основава на отправна система, но обратното не е вярно - не всяка отправна система е инерциална, защото може и да е неинерциална.

А ти усукваш все около инерциалната система.

Какво е само "отправна система", това те пита Гравити.

[Станислав Янков]

Преди 34 минути, scaner said:

каква е разликата между "отправна система" и "инерциална отправна система"? Да, всяка инерциална система се основава на отправна система, но обратното не е вярно - не всяка отправна система е инерциална, защото може и да е неинерциална.

Въпросите на Гравити:

"Въпросът не е в това какво е инерциална отправна система, а какво е отправна система. Защото така както пишеш изглежда, че не ти е ясно."

"Не, нямам това предвид, не коя е избрана за неподвижна, а какво е отправна система."

Изглежда ли ти Гравити да ме пита за неинерциални системи и кога въобще е ставало дума в разговорите с мен за такива, че да трябва да бъда питан за това?!!! Затова казвам, че ми приписвате да твърдя неща, които никъде не съм твърдял и след това се борите с тях, заедно с всички съпътстващи "екстри" по мой адрес!

Ето какво още казва Гравити: "Въпросът е каква е дефиницията на отправна система? Погледни линка, който се дал! Защото отправната система не е наблюдател нито влак или ракета. Всяко от тези неща се намира във всяка отправна система."

От линка, който съм дал: "Отправна система е понятие от физиката за обозначаване на гледната точка на наблюдателя. То е от основно значение в теорията на относителността, където не съществува абсолютно движение и всяко движение е относително спрямо други тела. Тялото, спрямо което се определя положението и движението на другите тела, се нарича отправно тяло. То заедно с неподвижно свързани към него координатна система и часовник, чрез които се определя положението на другите тела спрямо отправното тяло в различните моменти от време, образуват отправната система."

Къде тука има каквото и да било за неинерциални системи, че Гравити да има предвид това?!!! Нещо въобще, ама ВЪОБЩЕ не се разбираме кой-какво има предвид!!!

Редактирано Ноември 29 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 4 минути, Станислав Янков said:

Изглежда ли ти Гравити да ме пита за неинерциални системи

Не, не те пита за неинерциални системи. За друго те пита. Но явно не схващаш.

Безполезен разговор. Също както с "движението" при часовниците. Губи ти се същността, и почваш да разсъждаваш напоително за нищо.

[Станислав Янков]

Преди 7 минути, scaner said:

Не, не те пита за неинерциални системи. За друго те пита. Но явно не схващаш.

Безполезен разговор. Също както с "движението" при часовниците. Губи ти се същността, и почваш да разсъждаваш напоително за нищо.

Прав си! Така е безполезно!

[Gravity]

 

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Нещо въобще, ама ВЪОБЩЕ не се разбираме кой-какво има предвид!!!

scaner  разбра какво имам предвид.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Gravity said:

scaner  разбра какво имам предвид.

Тоест - аз съм длъжен да знам неща, които ги няма в учебниците (аз цитирам онова, което е общодостъпно и масово, включително част от масовото образование) и които се постигат след дълго и упорито усвояване с разбиране на купища тънкости и затова тука трябва да преминавам през сериозен изпит, за да имам право да комуникирам с вас, вместо по-знаещите от мен просто да ме опровергавате, само със съответните аргументи, без да се занимавате с психиката и личността ми, сякаш съм нещо виновен, че не знам колкото вас?! Скенер е прав - така няма да стане! Просто ще си направите това място бутиково - за кръг от няколко души, които винаги си се разбирате и сте си съгласни един с друг, в което, разбира се, няма нищо лошо!

Редактирано Ноември 29 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 21 часа, kipen2 said:

Прочитът и разбирането са различни неща и ти спомагаш за диференцирането им доста...

Това, че СТО се базира на постулати, вместо на обяснения, веднага трябваше да „светва лампичката“, че тука има нещо недовършено и да води поне до някаква идея смирение и на най-големите разбирачи на относителностите (и с това аз не отричам, че някои разбирате наистина много и със сигурност разбирате повече от мен). Всичко онова, което при 3D-пространство трябва да ползва постулати, безпроблемно (макар и не лесно) получава обяснения с 4D-пространство. За придвижване между точките А и Б е необходимо протичането на някакво време заради изминаването на някакво пространствено отстояние и това не може да се замаже с определянето на часовниците като идеализации и абстракции. Има по-бързо изминаване на едно и също пространствено отстояние за по-кратко време или по-бавно изминаване на същото пространствено отстояние за по-дълго време, но не съществува мигновено телепортиране. Не съществува и реален покой, никой от вас не може да ми даде пример за реален покой (за липса на промяна на местоположението в пространството дори и при по-внимателно вглеждане, не само при повърхностната привидност). Всичко, което при 3D-пространство се обяснява "с изменението на вътрешните характеристики на състоянието на материалните обекти във времето, т.е. в процеси, формирани в поредица от събития" или както аз го бях написал, като възможност да се случват неща без движение в пространството, „свойства на материята да се променя без изменение на местоположението в пространството“, може да се обясни и като пространствено движение в 4D-пространство и щом на вас ви харесва да отричате това – ваша работа! Време е да се разделим за по-малко или повече време, защо нещо започнах да се натоварвам, вместо да дискутирам с удоволствие, а това със сигурност е контрапродуктивно!

Редактирано Ноември 30 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Това, че СТО се базира на постулати, вместо на обяснения, веднага трябваше да „светва лампичката“, че тука има нещо недовършено и да води поне до някаква идея смирение и на най-големите разбирачи на относителностите

Човече, като те чета, чак тъжно ми става...

Потърси на някакъв език книгата на Томас Кун "Структурата на научните революции" (издавана е и на български). Там се разглеждат точно такива въпроси, какво е парадигма, какво е постулат и защо научното развитие се изгражда на тяхна база, а не иначе,

Човек не знае всичко. Когато изгражда някаква теория, част от знанията идват като наблюдения, а не като следствия от логиката. Тези знания нямат обяснение в предишни теории, и се наричат във физиката постулати (в математиката още и аксиоми). И се очаква в някаква бъдеща теория те да получат обяснение. Този скок, когато се изгражда нова теория, в която те вече получават обяснения (на база нови постулати), се нарича смяна на парадигмата. Във всяка теория има нещо недовършено в някаква посока, всяка теория си има граници, и все някога тя ще бъде заменена. Но тук не става дума за това.

За никаква светнала лампичка не може да става и дума в СТО. Постулати има във всяка теория, и в класическата физика, и в квантовата механика, и където се сетиш. Защото науката се опитва да описва реалност, а реалността не е в главите ни, идва от вън, с някакви факти и закономерности, чрез формата именно на постулатите.

Ти търсиш "обяснения" като в религията. Няма такива, тук всичко е в логическа последователност от постулатите. И пак се нарича "обяснение". Въвеждаш постулат, получаваш следствия, това са обясненията. Твоето четвърто пространсвено измерение също е постулат, мислиш ли че приказките които до сега стъкми около него, не базиращи се на логически следствия, са обяснения? Заблуждаваш се. Ти работиш на чувства, не на научна логика. И тук имаш много за учене.

Твоите напъни за някакво четвърто пространствено измерение са също постулат. Само че той няма причина, поради която да бъде въведен, няма нужда от него, защото нищо няма да промени - всичко в СТО и така се обяснява и без него, парадигмата няма да се промени. Идеята ти няма да поправи нищо "недовършено" в СТО. Това трябва да разбереш, преди да се биеш в стената. А за това трябва да разбереш СТО и изобщо материалистическата философия до момента, а не само да приказваш за нея, и тук са многото проблеми. Объркани са ти даже базовите понятия за покой и движение... Това се опитваме безуспешно да вкараме в главичката ти...

Схвана ли?

Мястото не е бутиково, но когато се проявява такава тъпа упоритост, нещата може да излязат от коловоза. Упоритостта трябва да се използва в правилната посока. И с мисъл.

 

Редактирано Ноември 30 от scaner

[Шпага]

Преди 13 часа, Станислав Янков said:

Значи...

Нито може без часовници, нито може без линийки, поне при точно тези разсъждения.

1. "Забавяне на времето" и "скъсяване на дължините" са обективни ефекти, които нямат нищо общо с измерването им чрез часовници и линийки. Това имах предвид. 

 

[Шпага]

Преди 13 часа, Станислав Янков said:

При влак и неподвижен наблюдател на перон - инерциалните системи са влака и наблюдателя/перона (когато наблюдателя на перона не се движи спрямо перона). При два влака - инерциалните системи са единия и другия влак (същото е и при две ракети). При пирони - инерциалните системи са пироните и нещо друго или два отделни пирона, две купчини от пирони, пирон и купчина пирони... Това имах предвид.

Това не е важно, принципно разбирам какво искаше да кажеш.

Перонът е неподвижен в една ИОС и подвижен в абсолютно всички други системи. Същото се отнася и за влака и въобще за всеки материален обект. Съгласен ли си с това?

 

[scaner]

On 29.11.2024 г. at 18:05, fenfren said:

tekotaka каза

Ако искаш да отворим нова тема или пиши на долопоказаната стара относно експеримента на Маринов

Да, tekotaka така каза.

А вие какво искате да кажете? Ами кажете го!

[deaf]

Във Фейсбук прочетох,че Ямбол бил първият случай на "скитащ" град! Понеже се движел спрямо екватора и можел да заема различни позиции и веднъж се намирал на 51 километра спрямо съседните градове,друг път – на 63 километра! Възможно ли е?

[Станислав Янков]

.

Редактирано Декември 6 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

On 30.11.2024 г. at 9:22, Шпага said:

Перонът е неподвижен в една ИОС и подвижен в абсолютно всички други системи. Същото се отнася и за влака и въобще за всеки материален обект. Съгласен ли си с това?

Съгласно това, което съм учил някога в училище и което срещам във всички общодостъпни обяснения - перонът Е неподвижната ИОС, когато към него е приложена неподвижна координатна система с часовник и тогава избрана специална негова точка (като неподвижен спрямо перона наблюдател върху перона) се явява центъра на координатната система. Всички други неподвижни спрямо перона неща (къщи наблизо и далеч, самата земна повърхност, където е изграден перона и т.н.) са част от тази инерциална система (дори и неподвижна, системата си остава инерциална, защото според разглеждането нищо не ѝ въздейства и да се стреми да я извади от инерционното състояние на покой). Всичко останало, което се движи спрямо перона и неподвижния върху него наблюдател (или просто пейка на перона, стълб, врата - все едно какво, стига да е неподвижно спрямо перона) са една или повече различни инерциални системи, в зависимост от условието на задачата. В случая - влакът е отделна инерциална отправна система (има пълното право при други условия на задачата влакът да се разглежда като неподвижната система, а перонът като подвижната), защото се движи с постоянна скорост спрямо перона. Тук се игнорират разните въздействия върху влака на гравитация, въздушно съпротивление, триене и каквото и да било друго, интересува ни само инерциалното движение на влака спрямо перона или обратното (на перона спрямо влака) и затова става дума за инерциални отправни системи. Същото е и с  два кораба в Космоса, които се отдалечават с някаква постоянна скорост един от друг (при едни условия на задачата единия кораб е инерциалната отправна система в покой, с прикрепена неподвижно към него идеална, абстрактна координатна система с часовник, при други условия това е другия кораб) и т.н.

Въведение в отправни системи (видеоклип) | Кан Академия

Започване на Нютонова диаграма за път и време (видеоклип) | Кан Академия

Видях дискусията отпреди години между Скенер, Гравити и Дорис относно системите (координатни, отправни, инерциални, неинерциални...):

В случая не става дума за никакви флуиди, газове в Космоса, нехомогенни магнитни, електростатични, електромагнитни, гравитационни и каквито и да било други подобни полета, става дума за най-баналните примери с два кораба, с влак и перон и т.н. - с две най-обикновени инерциални отправни системи, всяка от които има равното право тя да се счита за покоящата и които се движат в пространството с постоянна скорост една спрямо друга. Никога, откакто пиша тук, не съм разглеждал нещо различно от най-баналното и често срещаното, никакви случаи с неинерциални системи, флуиди, газове или каквито и да било нехомогенни обемни състояния. Всичко различно от простото инерциално движение с някаква постоянна скорост между две системи е ненужно отклоняване на дискусията от същността, излишни косми. Всички последващи разсъждения се базират на тази основа.

Прегледах набързо философските аспекти около материята, материализма, даже отново прегледах метафизиката, онтологията, епистемологията (тези ги бях преглеждал веднъж преди време, покрай някои от коментарите на Кипен), аз уважавам философията и въобще не я считам за безсмислена, но в случая това също ми се струват отклонения от същността на дискусията, съвсем достатъчни са си физическите дефиниции на материя (всичко, което взаимодейства), покой/неподвижност (две или повече точки да не променят пространствените си отстояния с времето), механично движение (противоположното на покоя, с разграничаването на транслационните и ротационните движения). Добре е да се знаят допълнителни и още по-задълбочени неща, но в случая стигат и конкретните физически дефиниции.

Моите разсъждения се базират на движението като основен, водещ елемент, а покоят е второстепенен, условен, илюзорен елемент. Не може покоят, неподвижността в пространството, да не може да се регистрира като реално съществуващ на всички равнища, но да се определя като равностоен на движението в пространството. Той може да е само условен и тогава онова, което се определя като резултат на пространствено-времева геометрия, може да бъде резултат единствено на реална четиримерна пространствена геометрия. Приемането на четвъртото условно времево измерение като реално четвърто пространствено измерение наистина е постулат, докато не се разкрие целия механизъм на проява на реалността от тоталното НИЩО. Постулирането на този етап се запазва, само се измества малко по-нататък, но тази стъпка се базира на невъзможността да се демонстрира реален покой в пространството, без да се „замъглят“ перманентните, непрекъснати движения в пространството чрез сетивно/мозъчните и инструментални ограничения при достатъчно голям мащаб. Реалният покой също има място, но дефинирането му би трябвало да се постига по някакъв различен от сегашния начин, свързан с тоталното НИЩО. Условността на покоя спрямо движението въобще не пречи да си се работи с покоя напълно нормално по утвърдения досега начин - статика, кинематика, динамика и всичко останало в тази връзка. Само става дума за акцент над движението в пространството спрямо покоя на някакво равнище на разсъжденията относно физическата реалност.

Абстрактния, идеализиран преглед на реалността е като идеален „филм“, „плака“, „пласт“, през който се анализира реалността – реалността е такава, каквато е и ние ползваме идеализирания/абстрактен „филм“ за открояването и оценяването на разни нейни аспекти. Абстрактен, идеален, въображаем мисловен конструкт за максимално изчистен и фокусиран анализ на сетивната и инструментална „външна“ реалност. Това нещо освен в човешките представи, реално го няма никъде другаде (разните камъни, личинки, по-големи животни като сърни, лъвове, слонове и даже човекоподобните маймуни нямат подобен представен инструментариум за оценяване на сетивните постъпления към нервната и мозъчната им система, когато въобще разполагат с такава), това е просто една човешка измислица с полезни практични предназначения и не ми изглежда смислено подобни абстракции и идеализации да се ползват като основание за отричане на заключения, базирани на сетивността и обективността. Какво означава покой, неподвижност в пространството, когато на практика всичко се върти, свива, разширява, променя си формата, мести се – движи се в пространството, транслационно и/или ротационно, подобно на флуид или газ, когато не засягаме квантовите мащаби и цялото това движение в пространството, цялото това постоянно трептене е перманентно, тотално, навсякъде? Прави се опит да се отрече ролята на материалното движение в пространството относно естеството на времето, като се използват аспекти (часовниковите) на този идеализиран, абстрактен „филм“ срещу реално регистрируемия факт, че реален покой (неподвижност) не съществува, ами това е условно състояние, което се дължи на сетивно/умствените и/или на инструменталните ограничения да се отчитат някои от материалните движения в пространството и поради това покоят не е равнопоставен на движението в пространството. Покоят, неподвижността в пространството, е точно същата абстракция и идеализация, както идеалните часовник и линийка, употребявани в СТО (и не само там).

Идеално-точният часовник е светлинният часовник от известните мисловни експерименти. Дори и тази съвършена конструкция, която е невъзможна за практическа реализация, ползва пространство за своето условно функциониране. Без употребата на материално движение в пространството реализацията на часовников темп, в най-широкия смисъл, е невъзможна. Също и уж равностойното на трите пространствени измерения четвърто времево измерение реално не е точно равностойно и едносъщно на тях, защото на него се отказва възможността да е пространствено като тях.

С времето ще прегледам отново всички контра-аргументи срещу изложените мои представи, аз извличам значителни ползи от всичко това, макар редица квалификации по мой адрес да са излишни (аз не си позволявам подобни в момента) и макар някои да считат, че няма никакъв ефект и нищо не се променя. Това обаче няма да е скоро, че изникнаха някакви тъпи проблеми в работата, които най-вероятно ще се отразят и на мен, а все пак - работата е най-водещ приоритет...

[Шпага]

Удивително е нашето неразбирателство! А шансът да се разберем вече клони към нула

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Шпага said:

Удивително е нашето неразбирателство! А шансът да се разберем вече клони към нула

Причината е, че не съм в състояние да приема сериозно реалното съществуване на покой и възможност за материални промени без промени в пространството. Да, когато летя в самолет при безоблачно небе и виждам някъде далече долу реката Дунав като една извиваща се ивица неподвижност, аз не различавам никакво движение, но не мога да изключа, че всъщност реката непрекъснато се движи, тече и това се вижда съвсем ясно в близост до нея, чувства се, когато някой плува вътре в нея (дали движението се закрива заради далечината/мащаба или защото изображението е размазано заради ниска разделителна способност - няма значение, това са два различни начина на описание на едно и също нещо). Разбирам всички обяснения, не съм глупак, просто не мога да приема реалност на покоя, независимо от философските и всички останали съвсем не безсмислени аргументи с много дълга история, защото - зная за движението в пространството, което винаги се крие зад измамната привидност на покоя (неподвижността)!

Редактирано Декември 6 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Причината е, че не съм в състояние да приема сериозно реално съществуване на покой и възможност за материални промени без промени в пространството.

 

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Разбирам всички обяснения, не съм глупак, просто не мога да приема реалност на покоя

Хайде да уточним понятията, за последно.

"Движение" има два различни смисъла:

а) механично движение - промяна на местоположението на обект в пространството;

б) форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие. Всяка промяна.

Първо, материята съществува в пространството, и всяко движение (и а), и б)) се извършва в пространството, така че не става ясно какво не си в състояние да приемеш. Най-вероятно бъркаш двата смисъла на "движение", и очакваш да има преместване в пространството когато не става дума за механично движение, а за друг тип промяна. Тук трябва да внимаваш.

Относно покоя - той е свързан и с двата смисъла на движението, но е свързан и с абстракцията "обект". Тази абстракция, както и всяка друга, е призвана да ни освободи от несъществените за даден анализ величини и да се съсредоточим на главното. Обектът е материална конструкция, която се разглежда като единно цяло, и поведението му се определя само чрез една точка. Структурата му не е важна за това ниво на абстракция. Ако те интересува структурата, отиваш на следващо ниво на абстракция и разглеждаш структурата на обекта като система от обекти, за по-детайлно описание. Например за въртящ се обект по плодотворни може да са по-висшите абстракции. И така продължаваш до безкрайност. Но при всяко разглеждане трябва да е ясно нивото на абстракция, и да не го променяш по време на анализа.

Обектът има център на масите (в релативизма е център на енергиите), и понятието "механично движение", както и "покой",  се свързва с него. Промяната на координатите на този център означава че обектът се движи (тип а)), липсата на промяна - че е в покой. Нема мърдане тука. Този център носи и физическите характеристики на обекта - маса, енергия, импулс, момент на импулса.

Ако разглеждаме определението б) за движение, тогава освен механичното движение и всяка друга промяна попада под "движение". Пак на ниво абстракцията "обект", ако го лишим от механично движение и не извършваме действие върху него, обектът може да не изменя състоянието си, и това пак е "покой. Ако го нагреем обаче, той с времето, изстивайки, ще излъчва различна светлина. Това е промяна без механично движение, и имаме липса на "покой", На друго ниво от абстракция можем да разглеждаме и атомите като обекти, и как тяхното движение в крайна сметка довежда до тази излъчена светлина и нейната промяна, но това е друго ниво, което в момента не ни вълнува.

Така че, както виждаш, понятията "движение" и "покой" едно че са неотвратимо свързани, и две зависят от нивото на абстракция, на което описваме света. А ние винаги работим на едно ниво, не можем да работим със всички абстракционни нива едновременно.

Когато избереш съответното ниво на абстракция, и река Дунав ще бъде неподвижна в него, и няма да те тревожи трябва ли да изключваш нещо си. Като минеш на друго ниво на абстракция, може да се съсредоточиш на някакви промени по река Дунав.  И така нататък, до атомите и елементарните частици на река Дунав...

"Разделяй и владей".

[deaf]

Преди 34 минути, scaner said:

какво не си в състояние да приемеш.

Тайната на движението е тайна за човешкото съзнание,защото то не може да разбере Кога и Защо (нещо) се движи. Движението обаче съществува и тогава,когато човек не го осъзнава,например по време на сън. Това е решаващият факт,който наблюдаващият учен не осъзнава. Че цялото му дирене е насочено не към движението,а към виждането на движението. Ученият се домогва да проумее космическото,но такова каквото то се явява на микрокосмоса (човека) в макрокосмоса,(Вселената). Като живот на едно тяло в светлинно пространство. Не знам как по-ясно да го обясня. Но без да разберем Защо и Как се движи "нещо",ще си останем само на ниво описание,тоест тайната остава...

[scaner]

Преди 9 минути, deaf said:

Но без да разберем Защо и Как се движи "нещо",ще си останем само на ниво описание,тоест тайната остава...

Погледни го така. Движението няма причина, то е изначално свойство на материята, материята съществува чрез него. Ние можем да изучаваме как то преминава от една форма в друга (което и правим), а не да търсим несъществуваща причина. Така по-добре ли е? Без да намесва,ме съзнания и подобен баласт...

[Шпага]

Господа, моля кажете как тълкувате казаното от Айнщайн:

"Разликата между минало, настояще и бъдеще е само упорито настойчива илюзия."

И как го съчетавате с представите си за движение? 

[scaner]

Преди 17 минути, Шпага said:

Господа, моля кажете как тълкувате казаното от Айнщайн:

"Разликата между минало, настояще и бъдеще е само упорито настойчива илюзия."

И как го съчетавате с представите си за движение?

Айнщайн пише това в писмо до близките на скоро починал приятел. Така че тук е вплетена голяма доза поетичност и успокоение. От друга страна, имам чувството и за влияние на депресия, защото няколко седмици след това Айнщайн умира.

За съжаление, всеки от нас установява на свой гръб, че никаква илюзия няма тук - раждаш се, и осезаемо и неотвратимо започваш да остаряваш.

Ако искаш да почетеш мнението за времето на известни учени, от Нютон, Гьодел, Айнщайн, Хокинг и други, ето една статия (на английски):

Grand Iillusion

[ramus]

Преди 5 часа, deaf said:

човешкото съзнание

1. e тайна и за самото себе си и вече хиляди години "съзнанието" още крие своите тайни. В този смисъл - как и защо, са въпроси и относно самото съзнание, вкл и въпроса "дали е човешко и доколко, как, кое и какво"

2. съществува и понятието ПСИХИЧНО ВРЕМЕ... и когато става въпрос за "усещане" ( за време) тогава изучаването на начина по който се "отразява" времето в психичния ни свят не опира до физиката, вкл и заради това, че усещанията не се влияят задължително от физическите закони и принципи.

Парадоксът тук е, че явлението УСЕЩАНЕ ( вкл и за ВРЕМЕ) е обусловено от съвсем биофизически и биохимични процеси, но "резултатите в психичното отражение" на всеки човешки субект, не са задължително обусловени от рамките на законите на материята. Към това се добавят и явленията ПРЕДСТАВИ, ВЪОБРАЖЕНИЕ, ФАНТАЗИЯ... Сънуване...

Редактирано Декември 6 от ramus