Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, deaf said:

Тайната на движението е тайна за човешкото съзнание,защото то не може да разбере Кога и Защо (нещо) се движи. Движението обаче съществува и тогава,когато човек не го осъзнава,например по време на сън. Това е решаващият факт,който наблюдаващият учен не осъзнава. Че цялото му дирене е насочено не към движението,а към виждането на движението. Ученият се домогва да проумее космическото,но такова каквото то се явява на микрокосмоса (човека) в макрокосмоса,(Вселената). Като живот на едно тяло в светлинно пространство. Не знам как по-ясно да го обясня. Но без да разберем Защо и Как се движи "нещо",ще си останем само на ниво описание,тоест тайната остава...

Според мен нещата не са прекалено неясни. Аз, като човешко същество, разполагам само с едно нещо - опитът на моята човешка съзнателност, чийто материален носител е човешкия мозък (това е и часовника на човешкото съзнание). Един камък си има неговия опит, един гущер - неговия, една сова - нейния, аз си имам моя съзнателен опит, базиран на моите сетивни и мисловни възможности. Нямам нищо друго за регистриране на обективната реалност, освен човешката сетивност (когато не страдам от някакви сетивни ограничения - увредено зрение, слух и т.н.) и начина на интерпретация на дразненията, които постъпват от тази сетивност, чрез моята съзнателност, за която отговаря пък мозъка (доколкото той не е увреден биологично и/или чрез целенасочена дълбока индоктринация в някаква посока, най-често още от най-ранно детство, а може и чрез някаква самоиндоктринация в по-зряла възраст). Потвърждение за това е липсата на съзнателни спомени отпреди моето раждане (даже купища събития от моето най-ранно детство не помня), вероятно нещо такова ще е и след смъртта. Обективната реалност е нещо недостижимо за мен в нейната цялост, може да е нещо безкрайно по някакъв начин, а също може да е и нещо циклично (допусканията на Пенроуз за Вселената, например), но при всички положения аз регистрирам само някакви части от нея, предопределени от ограниченията на моите сетивни, инструментални и мозъчни възможности.

[Станислав Янков]

Преди 28 минути, ramus said:

2. съществува и понятието ПСИХИЧНО ВРЕМЕ... и когато става въпрос за "усещане" ( за време) тогава изучаването на начина по който се "отразява" времето в психичния ни свят не опира до физиката, вкл и заради това, че усещанията не се влияят задължително от физическите закони и принципи.

Постоянно има разлики в темпа на протичане на времето според нашето усещане, в зависимост от това, дали се занимаваме и си мислим за нещо интересно за нас (времето ни сякаш отминава твърде бързо) или за нещо досадно и нежелано (времето сякаш едва-едва се влачи), но няма избягване от първичната последователност ПРЕДИ-СЕГА-ПОСЛЕ, независимо от темпа, с който ни се струва психически, че тази последователност протича.

[ramus]

Преди 44 минути, Станислав Янков said:

Нямам нищо друго за регистриране на обективната реалност, освен човешката сетивност (когато не страдам от някакви сетивни ограничения - увредено зрение, слух и т.н.) и начина на интерпретация на дразненията, които постъпват от тази сетивност, чрез моята съзнателност, за която отговаря пък мозъка

Трябва непрекъснато да си напомня всеки, че

- самото понятие АЗ е психична условна конструкция. Понятието ЛИЧНОСТ - също.

- Никое човешко същество не може да регистрира "обективната реалност". Между съзнанието и "такава реалност" стои психичен апарат, формиран от "възприятията" и резултиращ до "отражението". ВСИЧКИ ХОРА имаме достъп до физическия ни контекст през един "посредник" - ОТРАЖЕНИЕТО, а не самата реалност. За човешкия психичен свят ОТРАЖЕНИЕТО формира т.н. "лична реалност".

- Изучаването на "физическия ни контекст", ние хората реализираме чрез усложнавящи се комбинации от възприятия и отражения, чрез непрекъснатите "обратни връзки" които се явяват тяхната валидация. Всъщност изучаваме именно процеса на валидиране чрез взаимодействието ни с този контекст и така реализираме максимална адекватност към него.

- Именно някои особености в принципното отношение към обективната действителност, която ни се явява контекст през който взаимодействаме, наричаме "РАЦИОНАЛЕН ПОДХОД" и това е основния водещ подход в днешното познание, дал най-много и мащабни резултати на всякакво ниво.

Преди 25 минути, Станислав Янков said:

но няма избягване от първичната последователност ПРЕДИ-СЕГА-ПОСЛЕ,

Това не е съвсем така. Веднага подавам импровизиран пример с явлението СЪНУВАНЕ... Също така и при конструирането чрез въображение - при което нито физическите закони, нито последователността на времето имат задължителна стойност.

Също така - ПРЕДИ, СЕГА, ПОСЛЕ - са също човешки конструкти, с които хората обозначаваме свои представности.

Нужни са повече познания в психичните клонове на съвременното познание за да се дебатира този казус. Поне според мен, а темата не е за това - просто исках да вметна, защото се повдигат съвсем неуместни, ( пак според мен ) вметки за влиянието на съзнанието в съвсем друг за него контекст.

Мисля че твърде често се объркват периметрите на "философията" и философстването, с рационалното познание. А психологията е винаги там, където е налице човешко същество, отразяващо света, другите и себе си, сред своят комплексен свят, наречен ОТРАЖЕНИЕ.

Психологията  е клон на познанието изучаващ психичните явления, които формират света ни, вкл и онова, което сами наричаме "ЖИВОТ". Просто според мен непрекъснато се бърка че ЖИВОТ - не е нещо извън човешкото ни възприятие и отражение... Това се отнася и до всичко останало - например, когато ползваме ВСЕЛЕНА - ние ползваме за пълнеж на тази абстракция именно човешките измерения в отражението ни за нея... И САМО ТОВА имаме, независимо че то се усложнява непрекъснато чрез допълване на информация и знания за нея.

Нямам достатъчни обратни сигнали за начините по които тия ми думи стигат до всеки, който реши да ги осмисля. А и съм далеч от точността, коректността и изчерпателността. От друга страна - това е огромна тема и е встрани от конкретиката на тази.

Редактирано Декември 6 от ramus

[Шпага]

https://lifestyle.framar.bg/физиците-откриха-доказателства-за-съществуването-на-четвърто-измерение

Въпросът е дали именно в четвъртото пространствено измерение можем да търсим обяснение/причина/ за постоянната скорост на светлината

[deaf]

Преди 16 часа, ramus said:

но няма избягване от първичната последователност ПРЕДИ-СЕГА-ПОСЛЕ,

СЕГА не съществува за човека. Например в момента изпускам химикалката си и тя пада на пода. В мига в който осъзная че изпускам химикалката,това изпускане вече е минало,то е Преди.

[scaner]

Преди 20 минути, deaf said:

СЕГА не съществува за човека. Например в момента изпускам химикалката си и тя пада на пода. В мига в който осъзная че изпускам химикалката,това изпускане вече е минало,то е Преди.

Съществува, съществува. Когато вече осъзнаеш, е късно. "Сега" е началото на процесът на осъзнаване - но без него не можеш да стигнеш до самото осъзнаване. Цялата верига е присъща на човека. Накратко, "сега" съществува за човека, но той не го осъзнава, щото мозъка му е муден (във физиката, защото информацията за случващото се се движи с крайна скорост до наблюдателя). Пък и той много неща не осъзнава, не осъзнава изгрева на слънцето сутрин докато спи, което не значи че изгревът не се случва и за него, нали?

Във физиката "сега" се институционализира чрез часовника, важи за всички, обективизира криволиченията и ограниченията на човешкото осъзнаване. И така е по-удобно

[deaf]

Малко за разнообразяване на темата...

"Беше краят на Света. Вчера" – Айзък Азимов.

Този разказ е обявен за най-краткият във фантастиката.

[Gravity]

Преди 7 часа, Шпага said:

https://lifestyle.framar.bg/физиците-откриха-доказателства-за-съществуването-на-четвърто-измерение

Въпросът е дали именно в четвъртото пространствено измерение можем да търсим обяснение/причина/ за постоянната скорост на светлината

Тук не става дума за четери пространствени исмерения независимо какво пише в журналистическата статия. Това което разглеждат е двумерно, но изпозлват други степени на свобода и така съзават системата която е математически еквивалентна на система в четери пространствени измерения. 

https://arxiv.org/pdf/2306.13658

Не разбирам защо смяташ, че има връзка с постоянството на скоростта на светлината? 

[Станислав Янков]

Преди 8 часа, Шпага said:

https://lifestyle.framar.bg/физиците-откриха-доказателства-за-съществуването-на-четвърто-измерение

Въпросът е дали именно в четвъртото пространствено измерение можем да търсим обяснение/причина/ за постоянната скорост на светлината

Нека разгледаме ситуация с четвърто пространствено измерение, само за разглеждането, тоест - приемаме тази ситуация за хипотетична, не за реална. Такова четвърто пространствено измерение трябва да е напълно равностойно на останалите три пространствени измерения, което значи, че и за него трябва да се отнасят Лоренцовите трансформации, както се отнасят и за останалите три измерения. Имаме четвъртата координата t от пространство-времето, която е измерение (НЕПРОСТРАНСТВЕНО). Нека първо видим какво се случва с равномерно праволинейно (инерционно) движение с една и съща скорост на три различни обекта в пространството между координатите на две обичайни пространствени измерения, в случая - х и у.

Координатната система е отдалечена от нас като наблюдател (наблюдаваме я от разстояние два метра), но е неподвижна спрямо нас (един транспортир на равнището на очите ни, на два метра от нас, завързан за тавана и не се движи спрямо нас). Някъде отдолу пистолетче изстрелва сачми с една и съща скорост, всяка от които сачми преминава през центъра на координатната система, но с леко различаващо се направление, както е показано със синята, червената и зелената линия. Виждаме по зелените, червените и сините стойности 1 и 2, че колкото направлението на сачмите е по-близо до координатата х, толкова е по-далече от координатата у и обратното (тоест - колкото по-малък е ъгълът между х и съответното направление, толкова е по-голям между у и съответното направление и обратното).

Нещата с координатата t и координатата х при диаграмата на Минковски са почти същите, с разликата, че присъства ограничението скорост на светлината.

Ако го нямаше ограничението скорост на светлината и координатата t беше координата на обичайно пространствено измерение - зависимостта на направлението между координатите t и х щеше да е линейна (бялата област на долното изображение) по същия начин, както е линейна при горния пример с х и у.

Тогава координатата t щеше да бъде още едно пълноценно пространствено измерение и ако имахме пето условно времево измерение - щяхме да избираме направлението си на движение не в пространство с триизмерен, а в пространство с четириизмерен обем. Само че ограничението скорост на светлината го има, заради това връзката между координатите t и х не е линейна като при х и у, а е псевдоевклидова, представя се на горното изображение като сивата област (диаграмата на Епщайн) и всичко това означава, че координатата t не е координатата на четвъртото пространствено измерение, тя е четвърта времева координата от пространство-времето.

Ако има четвърто пространствено измерение w и то е равностойно на останалите пространствени измерения (в смисъл - Лоренцовите трансформации се отнасят напълно и за него), при покой между инерциални системи материята по направлението на това измерение се движи със скоростта на светлината, отстоянието на цялата Вселена по това направление е нищожно (околопланково), за разлика от останалите три измерения (аз нарекох това w-асиметрия, макар при движение със скорост на светлината на нещо спрямо наблюдател да става х-асиметрия) и това е геометричната причина от перспективата на четири пространствени измерения да има ограничението скорост на светлината и от там връзката между времето и пространството на макрониво да не е линейна (евклидова), а да е псевдоевклидова.

И накрая тук възниква важния въпрос - спрямо какво материята на Вселената се движи със скоростта на светлината по направлението на четвъртото пространствено измерение w и така "свива" цялото отстояние във връзка с това измерение до околопланков размер? Отговорът е - спрямо материалните макроскопични (доказано няма подозираните от Пенроуз квантови аспекти) процеси във връзка с функционирането на човешкия мозък, които материални процеси изграждат човешкото съзнание. Начинът на функциониране на човешкия мозък е отправната система в покой, спрямо която материята по направлението на четвърто пространствено измерение би се движила със скоростта на светлината и от там получаваме планковия интервал време на часовников темп в покой (часовникът е мозъка), както и релативистките ефекти при движение с някаква скорост между инерциални системи (мозъци) - една сложна комбинация между естество на мозъчните процеси и съчетаването им с обработените сетивни постъпления (преди всичко такива от електромагнитно естество).

Това е хипотетичния начин за описание на физическата реалност чрез четири реални пространствени измерения и от всичко изписано до тук разбрах, че смяната на парадигмата от пространствено-времева на четиримерна изцяло пространствена ще наложи някои промени дълбоко в основите на актуалната физика (от това идва и твърде радикалната съпротива срещу развитието на подобен подход). Не става въпрос чак за отричане на материалното естество на реалността (различните философски течения, алтернативни на материализма, изглежда са от доста по-различно естество: Monism - Wikipedia), но би било възможно да се наложат някои промени във връзка с времевите дефиниции даже на философско равнище (Philosophy of space and time - Wikipedia). Аз определено не съм най-подходящия за подобна работа (познанията ми са доста ограничени) и временно ще си почина от всичко това, за да се съсредоточа над решаването на други, по-важни евентуални проблеми, които очаквам.

[gmladenov]

Преди 13 минути, Станислав Янков said:

И накрая тук възниква важния въпрос - спрямо какво материята на Вселената се движи със скоростта на светлината по направлението на четвъртото пространствено измерение w и така "свива" цялото отстояние във връзка с това измерение до околопланков размер? Отговорът е - спрямо материалните макроскопични процеси във връзка с функционирането на човешкия мозък, които материални процеси изграждат човешкото съзнание.

Давай, Станиславе. На път си да измислиш нова (мета)физика. Пълно напред!

Редактирано Декември 7 от gmladenov

[ramus]

Преди 9 часа, deaf said:

В мига в който осъзная че изпускам химикалката,това изпускане вече е минало,то е Преди.

МИНАЛО... според кое, какво, кого... ???

Тия когнитивни опити са един доста спорен експеримент и са част от една... "идеологическа кампания" в популярното пространство - на ДЕТЕРМИНИЗМА.  Работата е там, че според едно се измерва едно време, а според друго - друго "време" и се смесват доста пристрастно... и твърде манипулативно.

Цялата кампания от тия експерименти беше свързана с една клика сред философските залитания, която постулира че "избор не може и няма как да съществува" - това са толкова стари мисловни забежки, колкото е и вечния клиширан дуализъм - идеалното или материалното е в основата.

[ramus]

Преди 9 часа, scaner said:

Във физиката "сега" се институционализира чрез часовника, важи за всички, обективизира криволиченията и ограниченията на човешкото осъзнаване.

Да. Всъщност момента СЕГА в " осъзнаването" се мери по Психичното време, по което "работят невронните системи".

Смесването на две системи с различни "часовници" е извор само на проблеми и недоразумения. Поради "групови" ползи и нужди, се приема за обективно "физическото време", което се явява извън системата на "психичното". Така се прескачат недоразуменията, генерирани от разликите в психичното време, което е динамично и се определя от множество динамични условия и фактори.

Психичното време е онова, което е валидно и е за рамките на самия индивид. Физическото - е ясно вече какво е...

Редактирано Декември 7 от ramus

[deaf]

Преди 25 минути, ramus said:

Тия когнитивни опити са един доста спорен експеримент

Сетивата може да ни подвеждат. Преди хиляди години хората с пълно основание са смятали,че Слънцето "изгрява" и че Земята е плоска... Същото се отнася и за движението... Според Нютон ябълката пада на земята,понеже е привлечена от земното притегляне,но тук сканер разви теорията,че Космосът натиска ябълката...

[Станислав Янков]

Преди 9 минути, deaf said:

Сетивата може да ни подвеждат. Преди хиляди години хората с пълно основание са смятали,че Слънцето "изгрява" и че Земята е плоска... Същото се отнася и за движението... Според Нютон ябълката пада на земята,понеже е привлечена от земното притегляне,но тук сканер разви теорията,че Космосът натиска ябълката...

Предполагам, че Скенер е искал да каже друго - при гравитация Земята се ускорява навън, към наглед падащ гравитационно към нейната повърхност обект (например - ябълката), но кривината на пространство-времето компенсира това ускорение и така изглежда, сякаш ябълката пада към земната повърхност.

 

[Шпага]

Преди 15 часа, Gravity said:

Не разбирам защо смяташ, че има връзка с постоянството на скоростта на светлината? 

А аз не разбирам защо ти смяташ, че няма такава връзка.

П.П. Какво е обяснението - каква е причината - за постоянството на скоростта на светлината? Или продължава да е само постулат?

[scaner]

Преди 12 часа, deaf said:

Според Нютон ябълката пада на земята,понеже е привлечена от земното притегляне,но тук сканер разви теорията,че Космосът натиска ябълката...

Не съм първоавтор на тази теория, просто споменах за теорията на Жорж-Луи Лесаж (ето описание на самата теория ТУК), че гравитацията може да представлява натиск от етерните частици, запълващи космоса. Тази теория той е взаимствал от Никола Фатио де Дюилье.

Редактирано Декември 8 от scaner

[Gravity]

Преди 3 часа, Шпага said:

А аз не разбирам защо ти смяташ, че няма такава връзка.

Не знам дали има! Ти кажи каква връзка сматаш, че има. Теорията на относителността може да бъде формулирана в произволен брой измерения. Не виждам как едно допълнително измериние ще даде обяснение на постоянството на скоростта на светлината.

Преди 3 часа, Шпага said:

П.П. Какво е обяснението - каква е причината - за постоянството на скоростта на светлината? Или продължава да е само постулат?

Статията, към която даде линк, не е свързана с ТО.

[Шпага]

Преди 5 часа, Gravity said:

Статията, към която даде линк, не е свързана с ТО.

Какво значение има това? Постоянната скорост на светлината не е ли обективна величина? Или е само "творение" на ТО?

[Станислав Янков]

Преди 13 минути, Шпага said:

Какво значение има това? Постоянната скорост на светлината не е ли обективна величина? Или е само "творение" на ТО?

Само не пропускай, че в статията може да става дума за допълнително пето измерение, в допълнение към четирите на пространство-времето (говори се за четири, но пространствени, за времето не се казва нищо и може да се подразбира, че то е пето). Накрая са споменали дори 11-те (или 12, до 27 при някои интерпретации) измерения на суперструните. Нещата в оригиналния материал може да се различават от написаното в статията.

Редактирано Декември 8 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

Какво значение има това? Постоянната скорост на светлината не е ли обективна величина? Или е само "творение" на ТО?

Добре, статията няма общо с скоростта на светлината. Ти защо мислиш, че има?

[Шпага]

Преди 1 час, Gravity said:

Добре, статията няма общо с скоростта на светлината. Ти защо мислиш, че има?

Преди време Сканер каза, че С=конст. просто защото е такава геометрията на пространство-времето. А аз си помислих, че ако наистина съществува четвърто пространствено измерение, то също като другите измерения би трябвало да обуславя характеристиките на въпросната геометрия. И т.н.

Моля те не се заяждай вече!

[Станислав Янков]

Преди 46 минути, Шпага said:

Преди време Сканер каза, че С=конст. просто защото е такава геометрията на пространство-времето. А аз си помислих, че ако наистина съществува четвърто пространствено измерение, то също като другите измерения би трябвало да обуславя характеристиките на въпросната геометрия. И т.н.

За да може да се обоснове ограничението скорост на светлината чрез четири пространствени измерения, ключовото е не просто да се постулира наличието на четвърто пространствено измерение (така постулата се премества от константността на скоростта на светлината към постулирането на четвърто пространствено измерение, както по-напред отбеляза Скенер), но и да има разлика в отстоянията между това четвърто пространствено измерение (то трябва да е с много малко отстояние, когато говорим за времеви темп в покой) и останалите три пространствени измерения (онова, което някога наричах "пренос на движението между четвъртото измерение w и посоката на движение х в зависимост от скоростта между инерциалните системи"). И не, че подобна обосновка е невъзможна, но изисква дълбоко "бърникане" в утвърдени от хилядолетия философски и физически представи (преди всичко - във връзка с естеството на времето), което носи мощна съпротива срещу такива предложения, особено пък и когато се предлагат от някой като мен (с доста ограничени физически и философски познания). Скоро работещ подход с четири пространствени измерения, който да е равностоен на утвърдения пространствено-времеви, няма да бъде разработен - на онези с достатъчно познания (за разлика от мен) усилие в подобна посока им е безинтересно (свързано е с много промени на отдавна утвърдени неща). Неслучайно предложенията ми тук са определяни като безсмислени точкова рязко и категорично.

Редактирано Декември 8 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 52 минути, Шпага said:

Преди време Сканер каза, че С=конст. просто защото е такава геометрията на пространство-времето. А аз си помислих, че ако наистина съществува четвърто пространствено измерение, то също като другите измерения би трябвало да обуславя характеристиките на въпросната геометрия. И т.н.

Това го казах. Броя на измеренията не променя нищо в това отношение. СТО работи в произволен брой измерения.

Също така казах, че тук не става дума за допълнителни измерения. А за динамична система в три пространствени измерения, която си описва от математика идентична с тази на друга система в четери измерения.

Ако имаш едно пространствено измерение и четери частици, то тази система ще се описва от четери параметъра, по една координата за всяка частица. От друга страна ако имаш една частица в четеримерно пространство то тази система от своя страна също ще се описва от четери параметъра, четерите координати на частицата. Динамиката обаче ще е различна. Това което те правят в статията е да разгледат динамична система в равнината (две измерения), която да е матемагически напълно еквивалентна на система в четери измерения. А не че са направили експеримент, който показва наличието на допълнително измерение. Журналистеческата статия е подвеждаща.

Преди 52 минути, Шпага said:

Моля те не се заяждай вече!

Аз съм едиственият, който се прави труда да чете това за което си дала линк, да търси допълнетелно информация и да ти отговаря. Според теб това е заяждане!

[Шпага]

Преди 10 минути, Gravity said:

Това го казах. Броя на измеренията не променя нищо в това отношение. СТО работи в произволен брой измерения.

Също така казах, че тук не става дума за допълнителни измерения. А за динамична система в три пространствени измерения, която си описва от математика идентична с тази на друга система в четери измерения.

Ако имаш едно пространствено измерение и четери частици, то тази система ще се описва от четери параметъра, по една координата за всяка частица. От друга страна ако имаш една частица в четеримерно пространство то тази система от своя страна също ще се описва от четери параметъра, четерите координати на частицата. Динамиката обаче ще е различна. Това което те правят в статията е да разгледат динамична система в равнината (две измерения), която да е матемагически напълно еквивалентна на система в четери измерения. А не че са направили експеримент, който показва наличието на допълнително измерение. Журналистеческата статия е подвеждаща.

Аз съм едиственият, който се прави труда да чете това за което си дала линк, да търси допълнетелно информация и да ти отговаря. Според теб това е заяждане!

Да, прав си. Извинявай! И ти благодаря за разясненията. Мисля, че този път ги разбрах.

[scaner]

Преди 13 часа, Шпага said:

Преди време Сканер каза, че С=конст. просто защото е такава геометрията на пространство-времето. А аз си помислих, че ако наистина съществува четвърто пространствено измерение, то също като другите измерения би трябвало да обуславя характеристиките на въпросната геометрия. И т.н.

Шпага, нещата не са сложни когато се изразят на езика на физиката - математиката.

Ето основният израз в СТО (който с леки корекции е валиден и в ОТО) - разстоянието, интервалът между две точки в пространство-времето:

Това е базово съотношение, което следва директно от метричният тензор, описващ свойствата на геометрията - неговите елементи са коефициентите пред съответните координати.

Веднага се вижда най-важната особеност - групата на времето играе контра на групата на пространствените координати, двете групи са с различен знак. Тази особеност прави пространството псевдоевклидово и го надарява с всички свойства, които СТО (и ОТО) демонстрира. Без разликата в знаците нямаме СТО, а имаме обикновено евклидово пространство, с други свойства.

Това за което ме цитираш се получава, когато изграждането на СТО стане с постулирането на горният израз. Тоест постулираме тази геометрия, и получаваме СТО в резултат на последващ анализ. В горният постулат участва една произволна константа с, която, по-нататък се разбира, че играе роля на максималната скорост в тази геометрия. И от ред приложения стигаме до извода, че светлината се ограничава от тази скорост. Просто казано, ако нищо не и пречи на светлината (разпространение във вакуум), то нейната скорост ще е с. По този начин постулатът за скоростта на светлината се получава от постулатът на горната геометрия.

Сега, какво ще стане ако добавим нова пространствена координата? Тя ще се добави в групата на пространствените координати, няма да промени съотношението на знаците между групата на времето и групата на пространствените координати, и основните свойства на СТО ще се запазят. Ако щеш една пространствена координата да добавиш, ако щеш двеста - основните свойства на СТО няма да се променят.

Ще се промени друго. Такива координати отварят нови степени на свобода, въвеждат нови симетрии, и около тях ще се формират нови закони за запазване и нови съотношения. За пръв път това е направено от Теодор Калуза още в писмо до Айнщайн от 1919 г. Той добавя едно пространствено измерение и разглежда какво се получава като следствие от горната формула. Това е известната теория на Калуза-Клайн, в която в резултат само на добавянето на ново измерение в теорията се формира нова група уравнения, сходни с тези на електромагнетизма - нова симетрия.

 

Преди 12 часа, Станислав Янков said:

но и да има разлика в отстоянията между това четвърто пространствено измерение (то трябва да е с много малко отстояние, когато говорим за времеви темп в покой)

В това не виждам смисъл. Отстояние от какво? Каква връзка с времеви темп? И защо трябва да е така, какво следва? Но не ми го обяснявай с картинки, а просто, с математика. Картинките са за журналистите, които така и така не разбират за какво пишат.

Преди 12 часа, Станислав Янков said:

Скоро работещ подход с четири пространствени измерения, който да е равностоен на утвърдения пространствено-времеви, няма да бъде разработен - на онези с достатъчно познания (за разлика от мен) усилие в подобна посока им е безинтересно (свързано е с много промени на отдавна утвърдени неща). Неслучайно предложенията ми тук са определяни като безсмислени точкова рязко и категорично.

Смучеш си пръстите и приказваш небивалици. Няма учен, на който да му е безинтересно направление, което може да доведе до нови знания. Липсата на интерес се получава едва когато едно направление бива достатъчно изчерпано от към идеи, с които да бъде атакувано.

Това за което се бъхтиш, е разработено и изследвано в теорията на Калуза-Клайн. Помисли си, има ли разлика в твоята идея и това което е правил Калуза, или няма. И ако няма, четене му е майката, а не биене в стената.