Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Gravity]

Значи имаме четири-мерно евклидово пространство. 

2. Има ли време или не? Да попитам по друг начин, има ли пет-мерно пространство-време или само четири-мерно пространство?

[Станислав Янков]

Преди 7 минути, Gravity said:

Значи имаме четири-мерно евклидово пространство. 

2. Има ли време или не? Да попитам по друг начин, има ли пет-мерно пространство-време или само четири-мерно пространство?

Не би трябвало да е евклидово - при нищожна (околопланкова) протяжност по направлението на четвъртото пространствено измерение, заради свързаността на t с С (сt) при нулеви стойности по останалите координати х, у и z, последните три биха могли да се простират и до безкрайност, но сt очевидно не може. И това е ключова според мен разлика (така наречената от мен w-асиметрия) за дефинирането на възможност за подсветлинни скорости, времеви ефекти, ненулеви маси и ограничени в пространството форми. Когато пространството е изцяло евклидово, без никаква разлика във връзка с поне едно от измеренията - тогава ще има чисто-празно пространство, без никакви движения с подсветлинни скорости, без никакви масивни и ограничени в пространството обекти. Трябва да има разлика между движенията във връзка с трите и едното от измеренията, за да може да се пресъздаде пространствено-времевата особеност 3+1 измерения, но чрез четири изцяло пространствени измерения. Всичко това произтича от особеностите на човешката сетивност и мисловност (задължително трябва да има материален компонент за възприемането на физическата реалност и това са човешките мозък и сетива). На базата на човешкия опит се градят всички философски, физически и други закономерности и четиримерна изцяло пространствена концепция не трябва да прави изключение от това, ако целта е да бъде разбираема и логична. Ако игнорираме органичната компонента и се ограничим изцяло до физиката - нуждата да има разлика между трите и четвъртото измерение идва от това, че времето t винаги върви в комбинация с С, ако искаме да получаваме точните резултати, докато при х, у и z няма такава нужда. От една страна може да се каже, че това е просто формалност, за да се напаснат различните еталони за време и пространство и безпроблемното функциониране на пространствено-времевата парадигма показва, че и така всичко си е наред. Но от друга страна този детайл на формулата за пространствено-времевия инвариант S може да се ползва и за развиването на алтернативната концепция с четирите напълно пространствени измерения, която да дава идентични резултати като пространствено-времевия аналог.

На този етап не съм готов с допълнителни детайли, особено пък и след като бяха намесени философски, освен физическите, аргументации (колкото повече време минава, толкова по-обхватни и многопосочни стават възраженията, като накрая могат да се включат и медицински такива, примерно от областта на психиатрията  ). Ще си оставя известно време, за да обмисля по-внимателно всичко написано от Скенер, Кипен, теб (в твоя случай - за евклидовата относителност) и Шпага.

[Gravity]

Добре, нека да не е евклидово, нека да е четири-мерно риманово многообразие. 

2. Има ли време? Има ли пет-мерно пространство-време или само четири-мерно пространство?

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, Gravity said:

Добре, нека да не е евклидово, нека да е четири-мерно риманово многообразие. 

2. Има ли време? Има ли пет-мерно пространство-време или само четири-мерно пространство?

Има време на макрониво, но времевия ефект произлиза от огромен брой завършени пълни цикли на движение със скоростта на светлината през нищожното (с планкови параметри) отстояние на четвъртото пространствено измерение w. Както когато едно колело се завърти и направи пълен кръг, след това прави следващ и следващ и следващ кръг - нов и нов и нов завършен цикъл на движение на материята с С през отстоянието на цялата Вселена във връзка с четвъртото пространствено измерение, докато при покой почти или въобще липсва движение по направленията на останалите три координати х, у и z и там отстоянието е безкрайно или граничи с безкрайно - вселенското космическо пространство. Това е инерциалната система на Вселената спрямо мозъчните и сетивни процеси. Понеже човек не може да избяга от биологията си - според него той винаги се намира в покой и времевият темп е винаги максималният при покой (плюс-минус - в зависимост от това кой от различните мозъчни часовникови процеси доминира в дадена ситуация). Няма пет измерения (поне засега, въз основа на сегашните ми предположения), измеренията са си четири и това е разликата във връзка с Калуца-Клайн. Бидейки толкова малко отстоянието по направлението на четвъртото пространствено измерение, за разлика от безкрайната или почти безкрайна протяжност по направленията на останалите три пространствени измерения х, у и z, няма как то да бъде отчетено по друг начин, освен като относителните времеви ефекти на СТО при движение между различните системи, още по-малко пък би могло да се осъществява по него движение напред-назад така, както това е възможно във връзка с останалите три пространствени измерения. Няма как да се движиш напред-назад по нещо, което е приключило цикъла си милиони и милиарди пъти, без ти дори да успееш да осъзнаеш това.

Дали има или няма смисъл да се разработва подобен подход при детайлно разработените и отлично проверени СТО и ОТО - не знам (предполагам, че това е въпрос на желание), но не виждам никакви пречки пред възможността да бъде разработен подобен верен и напълно алтернативен на пространствено-времевия подход, само че с четири реални пространствени измерения и споменатата асиметрия на движението на материята във връзка с трите и с четвъртото пространствено измерение (всичко това произлиза от особеностите на функциониране на човешките сетивни и мозъчни процеси). Самата формула за пространствено-времевия път дава възможност за развитието и на подобна интерпретация, благодарение на параметъра сt при липса на движение в 3D (по координатите х, у и z), вместо да е само t.

[Gravity]

На микро ниво няма време, а има четири-мерно пространство. На макро ниво има време, значи пет-мерно пространство-време. Така ли е?

[Станислав Янков]

Преди 20 минути, Gravity said:

На микро ниво няма време, а има четири-мерно пространство. На макро ниво има време, значи пет-мерно пространство-време. Така ли е?

Въобще не обсъждаме микронивото, там е друго и бях започнал да мисля над тези неща (за целта са ми нужни по-задълбочени познания около квантовата механика), но се отклоних заради голямото противопоставяне още във връзка с макронивото и философските направления. И на макрониво пространството си е четиримерно, но секунда от t е съставена от огромен брой планкови отстояния по направлението на четвъртото пространствено измерение w (заради движението със скоростта на светлината сt по това направление), докато заради нулевата скорост отстоянието по х, у и z е безкрайно или граничи с безкрайност (космическото 3D-пространство). Всеки отделен обект в пространството е отделно многообразие, отделна система със специфични, собствени параметри по четирите пространствени измерения w/t, x, y, z и Вселената също е отделно многообразие, отделна ОС спрямо мозъка и сетивата с четири параметъра във връзка с измеренията, различни от четирита параметъра на всеки отделен обект, който регистрираме "вътре във Вселената".

[Gravity]

 Ами фокусирай се върху това за което говорим и не се отклонявай към философски и психоложки въпроси.

Заничи на макро ниво няма нищо ново, нищо различно от описанието във физиката?

[Станислав Янков]

Преди 57 минути, Gravity said:

 Ами фокусирай се върху това за което говорим и не се отклонявай към философски и психоложки въпроси.

Заничи на макро ниво няма нищо ново, нищо различно от описанието във физиката?

Няма никаква съществена разлика и от тук е голямото ми учудване заради това драматично противопоставяне, което се случва! Единствената разлика е, че постулирам фрагментираност на t, съставянето и' от множество фрагменти отстояния по координатата на w с околопланкова протяжност, което произтича от това, че при покой не е ds^2=dt^2, а е ds^2=(cdt)^2. Нищо чак толкова драматично не се променя, само интерпретацията не е чрез пространство-време, а чрез чeтиримерно пространство с асиметрична геометрия. Благодарение на тази асиметрична геометрия може да се обясни скоростта на светлината С (онова, което някога наричах "пренос на движението между w/t и посоката на движение х"), вместо да се постулира, както е сега, а постулирането се измества към четиримерната пространствено, асиметрична геометрия. Нищо драматично!

Редактирано Сряда в 09:30 от Станислав Янков

[Gravity]

След като няма пространство-време, а има четиримерно пространсво, значи има голяма и съществена разлика. 

Покажи ми с конкритен пример как работи тази интерпретация с четиримерното пространство и асиметричната геометрия. 

Пример: имаме ракета и космонафт, който в даден момент напуска ракетата със скорост 10км/ч и след един час спира. Стандартното описание е: мерим времето в часове и разстоянието в км. Избираме координатна система с начало ракетата е ос хикс по посока на движението на космонофта. Избираме началният момент да е момента но тръгване на космонафта и означаваме координатите на произволно събитие с (t, x, y, z). Събитието космонафта тръгва има координати (0, 0, 0, 0). Събитието космонафта спира има координати (1, 10, 0, 0). Всички междинни събития от мировата линия на космонафта са (t, 10t, 0, 0). 

 Опиши тази постановка с четиримирното пространство и асиметричната геометрия.

[Станислав Янков]

Преди 18 минути, Gravity said:

Опиши тази постановка с четиримирното пространство и асиметричната геометрия.

Всичко си е точно така, само имаме предвид, че преди космонавта да напусне ракетата, когато той и ракетата са неподвижни един спрямо друг, времето им t се състои от множество планкови отрязъци w - няма движение между тях в 3D, цялото движение на материята във връзка и с космонавта, и с ракетата е с С в 4D и поради това и пространственото отстояние по w-направлението е съкратено до планков отрязък (а съответното количество планкови отрязъци формират една секунда от t, когато ползваме секунди). Когато космонавтът започва да се ускорява спрямо ракетата, все по-голям дял от движението в 4D започва да преминава в 3D (областта на х,у,z), отстоянието на х се съкращава, а това на w се удължава в зависимост от гледните точки, като при движение на светлината спрямо всичко останало движението е изцяло в 3D, без никаква компонента по направлението на w и съответно и без времева компонента t за светлината (времевият интервал и съответно и w-интервалът е удължен до безкрайност). Обаче космонавтът не може да избяга от своята биология (органичните сетивни и мозъчни процеси) - както и да се движи тялото му спрямо всичко останало, неговите мозъчни и сетивни процеси си остават едни и същи и затова той счита себе си за винаги в покой. От тук вероятно идва и приравняването на покоя с движението във философски и физически план, макар принципно покоят да е условен (липсва движение в 3D, по координатите х, у и z, но тогава движението на материята е изцяло в 4D, по направлението на координата w). Всичко си се изчислява така, както и досега (за Евклидовата относителност ще видя по-нататък), само се има предвид, че при покой времевата координата не е монолитно измерение, а е фрагментация, която се състои от огромен брой завършени w-цикли с планково отстояние.

[Gravity]

Преди 8 минути, Станислав Янков said:

Всичко си е точно така, само имаме предвид, че преди космонавта да напусне ракетата, когато той и ракетата са неподвижни един спрямо друг, времето им t се състои от множество планкови отрязъци w - няма движение между тях в 3D, цялото движение на материята във връзка и с космонавта, и с ракетата е с С в 4D и поради това и пространственото отстояние по w-направлението е съкратено до планков отрязък (а съответното количество планкови отрязъци формират една секунда от t, когато ползваме секунди). Когато космонавтът започва да се ускорява спрямо ракетата, все по-голям дял от движението в 4D започва да преминава в 3D (областта на х,у,z), отстоянието на х се съкращава, а това на w се удължава в зависимост от гледните точки, като при движение на светлината спрямо всичко останало движението е изцяло в 3D, без никаква компонента по направлението на w и съответно и без времева компонента t за светлината (времевият интервал и съответно и w-интервалът е удължен до безкрайност). Обаче космонавтът не може да избяга от своята биология (органичните сетивни и мозъчни процеси) - както и да се движи тялото му спрямо всичко останало, неговите мозъчни и сетивни процеси си остават едни и същи и затова той счита себе си за винаги в покой. От тук вероятно идва и приравняването на покоя с движението във философски и физически план, макар принципно покоят да е условен (липсва движение в 3D, по координатите х, у и z, но тогава движението на материята е изцяло в 4D, по направлението на координата w). Всичко си се изчислява така, както и досега (за Евклидовата относителност ще видя по-нататък), само се има предвид, че при покой времевата координата не е монолитно измерение, а е фрагментация, която се състои от огромен брой завършени w-цикли с планково отстояние.

Това не е отговор! Имаш 4D пространство, като такова то ще има четри координати. Кажи те как са избрани? И кажи как се описва ситуацията с тези координати? Събитията (0, 0, 0, 0) и (1, 10, 0, 0) какви 4D координати ще имат?

[Станислав Янков]

Преди 19 минути, Gravity said:

Това не е отговор! Имаш 4D пространство, като такова то ще има четри координати. Кажи те как са избрани? И кажи как се описва ситуацията с тези координати? Събитията (0, 0, 0, 0) и (1, 10, 0, 0) какви 4D координати ще имат?

Това е свързано с онова предложение за промяна на метричния тензор, което толкова нервира теб и Скенер (наясно съм, че така, както го бях дал е предварителна, недовършена версия). Но това е работа за по-натанък. През тези празници ще се съсредоточа над Евклидовата специална относителност и твоите забележки относно пространствено-времевия инвариант във връзка с нея (макар отдавна да се бяхме разбрали тук, че нито подхода на Епщайн, нито Евклидовата относителност са с пространствено-времево естество). Засега пределът на разсъжденията ми е, че когато се фрагментира координатата t до планкови отстояния при покой - така се извлича движението със С по координатата w на четвъртото пространствено измерение. На този етап нямам повече.

Редактирано Сряда в 12:22 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 3 минути, Станислав Янков said:

Това е свързано с онова предложение за промяна на метричния тензор, което толкова нервира теб и Скенер (наясно съм, че така, както го бях дал е предварителна, недовършена версия. Но това е работа за по-натанък. През тези празници ще се съсредоточа над Евклидовата специална относителност и твоите забележки относно пространствено-времевия инвариант във връзка с нея (макар отдавна да се бяхме разбрали тук, че нито подхода на Епщайн, нито Евклидовата относителност са с пространствено-времево естество). Засега пределът на разсъжденията ми е, че когато се фрагментира координатата t до планкови отстояния при покой - така се извлича движението със С по координатата w на четвъртото пространствено измерение.

Защо споменаваш координатата т, нали имаме само 4Д пространство с четири пространствени измерения. И някаква асиметрична геометрия. Кажи какви са координатите там и връзката с реалността.

Преди 3 минути, Станислав Янков said:

На този етап нямам повече.

Какво означава, че нямаш повече! За сега нямаш нищо! Ако горният пример не ти допада, дай друг по твой избор.

[Станислав Янков]

Преди 18 минути, Gravity said:

Защо споменаваш координатата т, нали имаме само 4Д пространство с четири пространствени измерения. И някаква асиметрична геометрия. Кажи какви са координатите там и връзката с реалността.

Времевата координата t (по-точно ct) е проявлението на макрониво на движението на материята по четвъртото пространствено измерение w.

Преди 21 минути, Gravity said:

Какво означава, че нямаш повече! За сега нямаш нищо!

Имам време пред себе си и не бързам за никъде. Весели празници!

[gmladenov]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Имам време пред себе си и не бързам за никъде. Весели празници!

Хаха, май не си ги обмислил много добре нещата. Гравити те хвана на тясно.

Когато преди спорехме дали има време или няма, ти твърдеше че има. Сега не е ясно къде стоиш.
Ако времето е пространствено измерение, тогава какво мерят часовниците? Разстояние?

[Шпага]

Преди 18 часа, gmladenov said:

Ако времето е пространствено измерение, тогава какво мерят часовниците? Разстояние?

Май не само разстоянието, а и всичко друго мерят:

https://nauka.offnews.bg/fizika/vsichki-nabliudaemi-obekti-v-prirodata-mogat-da-badat-izmereni-s-edna-201294.html

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

Май не само разстоянието, а и всичко друго мерят:

https://nauka.offnews.bg/fizika/vsichki-nabliudaemi-obekti-v-prirodata-mogat-da-badat-izmereni-s-edna-201294.html

На него му се иска да е обратното. Да няма фундаментално време, а то да е производно от всичко друго.

[Станислав Янков]

On 18.12.2024 г. at 16:34, gmladenov said:

Хаха, май не си ги обмислил много добре нещата. Гравити те хвана на тясно.

Когато преди спорехме дали има време или няма, ти твърдеше че има. Сега не е ясно къде стоиш.
Ако времето е пространствено измерение, тогава какво мерят часовниците? Разстояние?

Обмислил съм ги, просто вие си тълкувате написаното от мен по разни ваши си начини, аз си го тълкувам по мои си. Постоянно повтарям, че време си има, само неговото естество може да се представи чрез четвърто пространствено измерение от реално 4D-асиметрично многообразие. Основата е четиримерното многообразие (пространство-времето при стандартната интерпретация и 4D-пространството при моята интерпретация), не пространството и времето, които били фундамента на физиката още от класическите времена и чрез константата С това четиримерно многообразие може да се преобразува и само метри (светлинните секунди от масовите тълкувания), и в секунди (светлинни метри, като от споделената от Шпага статия).

Аз следвам психо-физичен подход. Мозъкът работи с психичното време, което е безусловно неточно (в практиката това се коригира донякъде с употребата на часовници), затова се налага дефинирането на идеализираните абстракции и очевидно има равнище на реалността, което налага именно употребата на споменатите абстракции за получаването на точните, потвърдими резултати. Въпреки това именно мозъкът е часовника, който налага принципното отчитане ПРЕДИ-СЕГА-ПОСЛЕ, налично при всяко човешко съзнание. Има две базови отправни системи (ОС) – регистрируемата (познатата) част от Вселената и човешкото съзнание (неговите органични носители – мозъка и сетивата). Мозъкът и сетивата са наблюдателя в покой (никой не може да избяга от биологията си, от органичното, био-химично естество на човешките сетивни и мисловни процеси), а Вселената е наблюдаваната (регистрираната) отправна система в движение спрямо наблюдателя (част от Вселената са и различните подвижни обекти вътре в нея, както и самият наблюдател). Ние, хората, единствени способни да комуникираме пълноценно помежду си и да обсъждаме заобикалящата реалност, нямаме нищо друго под ръка, освен нашия сетивен и мисловен опит (никой не може да избяга от биологията си), затова всичките ни модели са са повлияни от този опит. Затова и координатни системи с часовници и всичко останало от сорта, независимо колко идеализирано и абстрактно е, в същността си се основава на този човешки сетивен и мисловен опит – единственото, с което разполагаме. От тук идва и философското и физическо приравняване на покоя с движението, макар реално движението в пространство да е вездесъщо, а покоят да е условен (резултат от несъвършенствата, ограниченията и неспособността на сетивните и мозъчни процеси да регистрират всички налични движения без изключение). От тук идва и тази вманиаченост по разграничаването на пространство и време, че и те да са независими едно от друго и абсолютни, както се мъчиш да запазиш ти позицията на Нютон от сблъсъка между Нютон и Лайбниц по тяхното време

Пространственото отстояние може да е макроскопично натрупване, коренуващо в принципа за забраната на Паули на квантово ниво, който не позволява два различни фермиона да заемат едно и също място в пространството по едно и също време (по-точно – да имат едно и също квантово състояние) и този ефект да се натрупва с мащабирането на масивните обекти на макрониво. Значителна роля играят и полетата, чиито квантови състояния се явяват всички кванти без изключение – както фермиони, така и бозони.

Ако реалността е 3D-сянка с време четиримерна форма, която, заради начина, по който мозъка ни обработва сетивните дразнения (постъпления), ни изглежда като тримерна сянка с време – кое е проявяващия тази сянка лъч и кое е плоскостта (екрана), върху която се случва проявата на сянката? то тя би могла да бъде и пълноценна 4D-пространствена форма от друга перспектива (друг начин на разсъждение).

Няма никаква пречка в един и същи момент ние, като неподвижни наблюдатели, да наблюдаваме/регистрираме движението на множество инерциални отправни системи с най-различни скорости, включително и една в друга (тогава се прилага релативисткото събиране на скорости и възниква въпросът, дали то има някакво отношение към забавянето на часовниковите темпове в подвижните системи). Няма никакъв проблем да наблюдаваме, как три състезателни автомобила върху писта, в един и същи времеви момент, се движат един покрай друг с три различни постоянни скорости, вътре в тях могат да летят три мухи (по една във всеки от трита автомобила) с още по-различни скорости спрямо нас, бидейки ние неподвижни наблюдатели покрай пистата, а всички тези коли и мухи са вътре във Вселената, която самата представлява инерциална отправна система с определени движения (формиращи времето в покой и космическото пространствено отстояние) спрямо нашите органични сетивни и мисловни процеси, от които не можем да избягаме по друг начин, освен чрез смъртта (така едни аспекти на Вселената са в движение, а други аспекти на Вселената са в покой спрямо нашите органични сетивни и мисловни процеси, които пък са инерциалната отправна система/наблюдател в покой). Онези неща в други неща, които са се движели с някакъв темп, докато другите неща са били неподвижни спрямо наблюдателя, ще се движат със забавен темп спрямо същия този наблюдател, когато другите неща, в които се движат те, започнат да се движат с някаква постоянна скорост спрямо наблюдателя – релативистко събиране на скоростите, което би могло да обясни забавянето на часовниковия темп в подвижните системи?!

Защо лоренцовто събиране на скоростите се отразява и на времевия темп в подвижната ИОС? Защото времевия темп също протича в пространство, както и всички останали не неподвижни спрямо подвижната ИОС пространствени движения вътре в нея, които подлежат на лоренцово събиране на скоростите спрямо неподвижния наблюдател. Лоренцовото събиране на скоростите се прилага към всички часовникови устройства с подвижни части, свързани с движещата се (наблюдаваната от неподвижния наблюдател) ИОС. Такова часовниково устройство с подвижни части е и човешкия мозък, заедно с човешките сетива – спрямо тях също се прилага лоренцовото събиране на скоростите, а от всичко това идва и лоренцовото коригиране на времевия параметър на подвижната ИОС, регистриран от неподвижния наблюдател. Въобще - всичко е представна, мисловна, въображаема конструкция, осъществявана от мозъка въз основа на сетивните дразнения и на подсъзнателните психични особености и това дава възможност за множество различни, но равностойни тълкувания на реалността, само трябва да се представени правилно всички регистрирани практически зависимости.

Така макроскопичните обекти или се движат с някакви постоянни скорости едни спрямо други (промяната на степента на свобода с една и съща скорост и посока), или се привличат или отблъскват един-друг (влиянието между обекти с близки стойности на степените на свобода – когато са близко пространствено един спрямо друг). Пространствените отстояния х, у и z са три такива степени на свобода, когато държим да ги представим като вътрешни свойства на обектите, без реални пространствени параметри (размер и местоположение), а самите пространствени отстояния се дефинират от връзките (взаимодействията) между степените на свобода на различните обекти. Всичко това значи, че и пространственото измерение w е такава степен на свобода и от разликата между скоростта на „въртене“ във връзка с w от една страна и с х, у и z от друга страна произлизат времето, масата, ограничените в пространството форми и т.н.

Весели празници и на теб (определено считам, че си заслужих почивката след толкова страници писане, независимо за колко нищожни са считани моите писания ).

 

Редактирано вчера от 12:39 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Ако реалността е 3D-сянка с време четиримерна форма, която, заради начина, по който мозъка ни обработва сетивните дразнения (постъпления), ни изглежда като тримерна сянка с време – кое е проявяващия тази сянка лъч и кое е плоскостта (екрана), върху която се случва проявата на сянката? то тя би могла да бъде и пълноценна 4D-пространствена форма от друга перспектива (друг начин на разсъждение).

Допуснал съм редица грешки в бързането (имам си много работа в момента и нямам никакво време), но тази е твърде голяма, за да я оставя без корекция:

Ако реалността е четиримерна форма, която, заради начина, по който мозъка ни обработва сетивните дразнения (постъпления), ни изглежда като тримерна сянка с време, то тя би могла да бъде и пълноценна 4D-пространствена форма от друга перспектива (друг начин на разсъждение).

Весели празници на всички и много здраве и успехи за новата година!

[scaner]

On 18.12.2024 г. at 10:57, Станислав Янков said:

Няма никаква съществена разлика и от тук е голямото ми учудване заради това драматично противопоставяне, което се случва!

Ами ти си причината, само че не четеш, съответно няма как да се усетиш.

Приказваш пълни небивалици, насаждаш се сам на противоречия, от които няма излизане, и после се обиждаш когато не ги приемаме. Ми мисли бе, човече! Аз колко пъти съм казвал, че е нужно не само да фантазираш, а най-вече да имаш хигиена в мисленето?

Ето цитат от тебе:

On 18.12.2024 г. at 7:35, Станислав Янков said:

Има време на макрониво, но времевия ефект произлиза от огромен брой завършени пълни цикли на движение със скоростта на светлината през нищожното (с планкови параметри) отстояние на четвъртото пространствено измерение w.

Тънката хватка е, че понятията "цикъл" и "движение" нямат смисъл, ако няма "време". Тоест това което си казал, буквално е тафтология: "времевият ефект произлиза от времето". И за това не е нужно ново измерение, че и даже старите не участват в това определение.

Сам ни кажи, има ли смисъл в това? И всички бляскави "следствия" с които запълваш напоследък темата? И намесата на неясният термин "планкови параметри", дето го ръгаш на всяко граматично правилно конструирано съждение, ей така, за да звучи по-научно ...

Въвел си някакво "пространствено измерение" чрез логическо противоречие (порочен кръг, petitio principii), и потече водопада...

Тоест "четвъртото пространствено измерение w" в случая е лишено от смисъл - време има и с него, и без него. Нещо повече, ако го добавиш, затъваме в ефектите на Калуца-Клайн като с пето измерение на пространство-времето - нещо което много е дъвкано. За какво е тогава цялата истерия в тази тема? Питам и очаквам смислен отговор.

Приключихме ли с този безсмислен измишлизъм най-сетне?

On 18.12.2024 г. at 1:02, Станислав Янков said:

при нищожна (околопланкова) протяжност по направлението на четвъртото пространствено измерение, заради свързаността на t с С (сt) при нулеви стойности по останалите координати х, у и z, последните три биха могли да се простират и до безкрайност, но сt очевидно не може.

От къде се пръкна ограничението, че "сt очевидно не може" да се простира също до безкрайност? Ти с какви очи гледаш изобщо на реалността, за да стигнеш до такава "очевидност"?

Поредни безпочвени измислици. Сега схвана ли защо не се разбираме?

Станиславе, винаги помни - повече дисциплина и хигиена в мисленето. Само тогава може да надмогнеш вселенският хаос в разбирането на реалността и физиката. Иначе всичко ще е кауза пердута. Не е лесно, но няма друг път, за съжаление.

Не намесвай мозъка и чувствата, помни че Вселената по дефиниция не е обект и не може да е отправна система, то затова и се появява идеята за относителността, не от добро. Научи базовата физика в края на краищата, вместо да се отдаваш на такива примамливи езотерични внушения. За езотерика и психология има други теми. Там в общият случай не се ползва науката "философия", а  опитите за философстване там са си само философщина, опити да придадеш наукообразност с плюнки и съчки.

[Станислав Янков]

Преди 35 минути, scaner said:

Ами ти си причината, само че не четеш, съответно няма как да се усетиш.

Не само чета, ами съм си извадил всички ваши (не само твоите) коментари от 181-ва страница (включително) - насам (този ти коментар също ще си го копирам) и съм ги сложил в един Word-документ, където махам излишните неща (като оценките за слабите ми физически познания, които свои слабости никъде не крия) и си систематизирам останалото. Обаче ще ви оставя тука на мира за някой и друг месец, да си починете от мен, както и аз да извлека всичко, което може да ми влезе в работа (не е малко, за разлика от свободното ми време, което е МНОГО МАЛКО) и след това ще видим... Благодаря за всички пространни обяснения, независимо че за момента не ги приемам - ясни са и са достатъчно разбираеми. Весели празници и приятно изкарване на новата година!

[deaf]

Учени от два американски университета открили нова квазичастица,която има маса в една посока и е без маса в друга. Тази квазичастица трябва да е женска – все едно жена отива в магазин с пълен портфейл,а се връща с празен. Сега сериозно,доколкото разбрах като се движи по оста Х има маса,а по оста У няма маса.

[Gravity]

Преди 50 минути, deaf said:

Учени от два американски университета открили нова квазичастица,която има маса в една посока и е без маса в друга. Тази квазичастица трябва да е женска – все едно жена отива в магазин с пълен портфейл,а се връща с празен. Сега сериозно,доколкото разбрах като се движи по оста Х има маса,а по оста У няма маса.

Шпага вече го спомена това.

[scaner]

Преди 47 минути, deaf said:

Учени от два американски университета открили нова квазичастица,която има маса в една посока и е без маса в друга. Тази квазичастица трябва да е женска – все едно жена отива в магазин с пълен портфейл,а се връща с празен. Сега сериозно,доколкото разбрах като се движи по оста Х има маса,а по оста У няма маса.

Това е квазичастица. Тоест частица, параметрите на която се определят от околната среда, другите частици които я заобикалят. Такава частица може да има и отрицателна маса - колкото по-силно я буташ, толкова с по-голямо ускорение върви към теб.

Дейф, не е нужна много интелигентност, за да се намери съответна тема (има такава) в която да си задаваш въпросите и анекдотите. "Физика" е достатъчно широко понятие, затова и се създават различни теми. Тази не е за частици и тъпи въпроси.

[Gravity]

 

Преди 22 часа, Станислав Янков said:

Постоянно повтарям, че време си има, само неговото естество може да се представи чрез четвърто пространствено измерение от реално 4D-асиметрично многообразие.

Няма значение колко пъти го повтаряш. До сега не си го показал. Дори не си обяснил какъв е смисълът на това твърдение. И не е ясно дали е смислено това твърдение.