Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Шпага]

On 16.02.2023 г. at 14:38, Шпага said:

Станислав, ако искаш прочети това /започва от 118 стр. на броя/:

http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/1_2007.pdf

Ето откъс:

Времешафт *

    „Разликата между минало, настояще и бъдеще е само илюзия, колкото и упорита да е тя"

Алберт Айнщайн

   Идеята, че събитията са разположени „всички наведнъж" във времето, мотивира Айнщайн да напише цитираната горе мисъл. Трябвало е обаче теорията на относителността да се наложи в научната общност, за да накара учените да гледат на времето не като на подредена и универсална последователност от събития, а като на пространство, което просто се показва пред нас във вид на пейзаж - времешафт. Това значи, че времето се представя по същия начин като пространството. Първият физик, който предлага това е Херман Минковски, един от преподавателите на Айнщайн в Техническия университет на Цюрих. През 1908 Минковски изнася лекция в Кьолн върху създадената от бившия му студент забележителна теория на относителността. Той започва с драматичната фраза: „Отсега нататък пространството само по себе си и времето само по себе си са обречени да угаснат като сенки и само своеобразното обединение на двете ще запази независима реалност".

    „Обединението", споменато от Минковски, е негова идея. Ако времето може да се третира като пространство, поне за целите на математическото представяне, тогава то трябва да се разглежда като четвърто измерение, защото вече имаме три пространствени измерения. Това звучи доста странно, но човечеството е започнало да представя времето като пространствено измерение още откакто открива символното представяне. Още когато нашите предци от палеолита са означавали интервалите от време с белези върху кости, те вече са представяли времето като пространство. Даже терминът „четвърто измерение" е използван за описание на времето години преди появата на теорията на относителността. През 1880 британският учен Чарлз Хинтън в есето си „Какво е четвъртото измерение?" ни призовава да си представим нещо изумително цяло, съдържащо всичко, което някога се е случило, или някога ще се случи". Според Хинтън настоящето на осъзнатото ни възприятие е просто субективно явление.

    Новото в Айнщайновото време е фактът, че то е свързано с пространството физически, а не само метафорично. Теорията на относителността сплита пространството и времето по много точен начин: пространството се свива, докато времето се разтяга. Минковски подчертава, че прибавянето на времевото измерение към трите пространствени измерения дава в резултат един обединен „пространствено-времеви" континуум, в който не могат да се отделят чисто пространствени и чисто времеви аспекти. Теорията на относителността не ни разрешава да отделяме времето от пространството, взимайки по абсолютен и универсален начин пространствени, т.е.взети в един и същ момент, разрези в пространство-времето. За всеки наблюдател съществува собствено разрязване и то, изобщо казано, е различно.

Извинявай, не успях да оправя цвета на текста.

Пак натрапвам "времешафта" с надеждата, че ще го коментирате по-задълбочено

[gmladenov]

Цитирай

Новото в Айнщайновото време е фактът, че то е свързано с пространството физически, а не само метафорично. Теорията на относителността сплита пространството и времето по много точен начин: пространството се свива, докато времето се разтяга.

Така нареченото "обединение" на времето и пространството е математическо следствие от Лоренцовата
трансформация. Според нея времевите координати в примовата система зависят от пространствените
координати в стационарната система. Написано математически: t' = f(t, x).

Значи идеята за обединено пространство-време се базира на математическа зависимост.  Но защо
съществува такава зависимост не е ясно. Обяснение няма; просто така показва математиката.

Когато един ден когато физиците се усетят какво точно прави Лоренцовата трансформация, тоигава ще
стане ясно, че в същност няма такова нещо "времешафт". Времешафтът е математическа фикция.

[gmladenov]

Апропо, концепцията на наш Станислав тук за времето като движение също е базирана на математическа
зависимост. Може да се каже, че той "надгражда" над пространство-времето на Минковски, изполвайки
неговата формула за пространство-времевия интервал.

Крайният резултат е математическа фицкия, надградена върху друга математическа фикция.

Някои постановки в космологията следват същия принцип. Например, радиацията на Хокинг. Хокинг решил
няколко уравнения от ОТО и получил прозрение, че черните дупки трябва да излъчват радиация. Ама дали е
така или не, не се знае и няма как да се провери. Но човекът успешно надградил над математичската
фикция на Айнщайн.

[scaner]

Преди 39 минути, gmladenov said:

Така нареченото "обединение" на времето и пространството е математическо следствие от Лоренцовата
трансформация. Според нея времевите координати в примовата система зависят от пространствените
координати в стационарната система. Написано математически: t' = f(t, x).

Значи идеята за обединено пространство-време се базира на математическа зависимост.  Но защо
съществува такава зависимост не е ясно. Обяснение няма; просто така показва математиката.

Човече, кога най-сетне ще научиш логиката? Елементарната аристотелова логика, не нещо по-сложно?

Математиката е езикът на физиката. Математическите зависимости изразяват количествени характеристики на описван физически обект, не съществуват самостоятелно. Следователно, въпросът който задаваш няма смисъл, защото си разменил обясняемото и обяснението. И отговорът ще ти стане ясен ако не правиш такава размяна - математическата зависимост съществува, защото имаме описван обект - пространство-времето. И конкретно това обяснение наричаме Лоренцови трансформации. Математическата зависимост отразява някаква реалност, но не я създава.

Ако следваш правилният път на мислене, няма да си бъхташ главата в стената. Винаги тръгвай от физически обекти и достигай до математически зависимости. Обратното е похват в популярната литература, който заблуждава, макар да  придава чар на гениалност....

Елементарно, Уотсън.

Редактирано Декември 21, 2024 от scaner

[Gravity]

 

Преди 1 час, gmladenov said:

Когато един ден когато физиците се усетят какво точно прави Лоренцовата трансформация, тоигава ще
стане ясно, че в същност няма такова нещо "времешафт". Времешафтът е математическа фикция.

Кога да очакваме твойя блог пост относно това? Много време мина, давай пиши го тук за да те покажем къде грешиш.

[Станислав Янков]

Това за реалност с четири пространствени измерения вече не го твърдя само аз...

 

[Станислав Янков]

Прибързах с оценката на горния клип. В него са дадени обясненията на Скенер, а не това, което ми се струва на мен. И в клипа се говори за условно измерение, а не за възможност верния пространствено-времеви подход да бъде представен вярно и чрез алтернативен верен четиримерен изцяло пространствен подход. Набързо защо трябва да може:

Когато измерваме пространствено отстояние, пространствен интервал в обикновеното 3D-пространство, ние ползваме подхода от питагоровата теорема, но за 3D, вместо за 2D-ситуация.

В такъв случай може да става дума просто за отстояние, интервал между две точки в пространството, но също така може да става дума за отстояние, интервал в пространството, който някакъв обект обект е изминал за някакво време с някаква скорост (да речем - средна скорост). Във втория случай стойността на интервала се намира, като се умножи скоростта (приемаме за удобство, че тя е по направлението само на една от трите координати, посоката на движение х) по разглежданото време: Vx x T = S. Скоростта се оценява в метри/секунда и времето в секунди, при умножаването на скоростта по направлението х с времето секундите на Vx и T се съкращават и така интервалът S се представя в метри. Това е в съвсем обичайната триизмерна пространствено ситуация, в 3D-пространството.

При пространствено-времевия интервал трябва да е същото.

Тук единият от членовете вдясно на равенството включва скоростта на светлината във вакуум С. Получава се точно същото като в обичайния 3D-случай, но тук вече в 4D. При умножаването на скоростта на светлината във вакуум с времето секундите се съкращават, членът с^2dt^2 се измерва в светлинни метри и следователно и резултатът ds^2 отляво на равенството се получава в метри. Най-важното тук е, че за определянето на интервала S и в обичайната 3D-ситуация, и в 4D-ситуацията тук секундите се съкращават и резултата е в метри, но нито в обичайната 3D-ситуация, нито в 4D-ситуацията скоростта не се съкращава и никъде не изчезва. Както резултатът S в 3D-пространство се получава чрез скоростта Vx и тази скорост никъде не изчезва като причина, така и резултатът в 4D-пространство се получава чрез скоростта на светлината във вакуум С и тази скорост също никъде не изчезва в пространствено-времевите уравнения (тя не се съкращава като секундите, за да твърдим, че вече я няма и че няма смисъл да я отчитаме като реален физически параметър). Да кажем тук, че времето е фундаментална, философска същност във физиката и въобще и затова не може да се приравнява по никакъв начин на пространството, при никакви обстоятелства, а релативистките операции във връзка с него могат да само условни (значи такъв условен трябва да е и пространствено-времевия интервал S) е предпоставяне на ограничения, които може и да не се ползват и така да се изгради и алтернативна вярна картина на пространствено-времевата парадигма. Всичко от пространствено-времевия подход може да се разтълкува и като напълно пространствен четиримерен подход при това - изцяло въз основа на утвърдените релативистки уравнения. Когато умножението на скоростта на светлината във вакуум с времето се приложи към покоящата ситуация - тогава лесно може да се поучи наличието на четвърто пространствено измерение W, което да се крие в планковите размерности, а макроскопичното време Т в покояща ситуация да е резултат от наслагването на огромен брой планкови отстояния по направлението на четвъртото пространствено измерение W.

Така наблюдател в покой (и всички останали обекти, намиращи се в покой спрямо този наблюдател) се движи спрямо някаква част от Вселената със скоростта на светлината във вакуум С и някаква част от вселенската материя се движи спрямо този наблюдател в покой (и спрямо другите обекти в покой спрямо него) със скоростта на светлината във вакуум С (когато ползваме пространствено-времевия подход - с материален темп С или още с темп на материалните промени С) по направлението на четвъртото пространствено измерение w, без да взаимодейства по никакъв начин, но се отчита като планков интервал отстояние на максималния часовников темп в покой. Няма никакви тафтологии "времевият ефект произлиза от времето" и кръгови обяснения "движението на пространството се определя чрез времето, а времето се определя чрез движението в пространството", защото времевите особености си имат пълен аналог в 4D-пространствената логика - ъгли между координати, скоростта на светлината във вакуум С като ъгловата скорост, бързина и т.н.

The Speed of Light is Infinite... Kind Of.

Има всички условия реалността да се опише като реално 4D-пространствено многообразие, равно-вярно на пространствено-времевия подход, който, естествено, също е верен. Въпросът не е в ползата или в безполезността от подобно усилие, аз не обсъждам това в момента, а само факта, че това може да се направи по верен и коректен начин, стига да се откажем от ограничението, че не може да съществува абсолютно никаква възможност времето да е движение в пространство, понеже времевия параметър е заложен като фундаментално различен от пространството още от зората на физиката. И даже няма отричане на разликата между Т и W, само се постулира, че Т произхожда от определен вид материално движение в реално пространствено 4D-многообразие.

 

[Gravity]

Това май са неща, които си писал и преди. Има ли нещо ново или само повтаряш?

[Станислав Янков]

On 19.01.2025 г. at 16:11, Gravity said:

Това май са неща, които си писал и преди. Има ли нещо ново или само повтаряш?

Според мен съм отговорил на някои от забележките към предположенията ми, но щом не го забелязваш - резултатът няма да се различава от разговорите досега. Накратко - когато определяме пространствен интервал в 3D, посредством питагоровото уравнение, но с три параметъра на квадрат (за всяко от трите пространствени измерения), резултатът е само в метри, точно както и пространствено-времевия интервал при пространство-времето. В 3D-определянето на пространствения интервал резултатът само в метри не значи, че няма скорост и време, което участва в определянето на параметъра скорост, по същия начин и резултатът на пространствено-времевият интервал в метри не би трябвало да значи, че не можем да разглеждаме тълкуването на срезовете и ъглите на общото пространствено-времево многообразие и като скорост и време - два различни, но напълно равностойни и верни подхода (времешафтът, за който припомня Шпага, със срезове и ъгли и стандартният пространствено-времеви подход със скорости и време).

В момента във физиката се счита, че има шест степени на свобода (минимален брой параметри, с които може да се опише еднозначно някаква, например механична, физическа система) - три транслационни (произхождащи от трите пространствени измерения) и три ротационни (завъртанията около всяко от трите пространствени измерения). Не е ли по-логично степените на свобода да са само четири, произхождащи от четири пространствени измерения, три от които да са транслационни, четвъртата да е ротационна, това да е фундаментална асиметрия за познатата ни Вселена и всичко останало да произтича от различни геометрични съотношения на движението на материята в рамките на тези четири степени на свобода? Различните геометрични съотношения във връзка с четирите степени на свобода/пространствени измерения да са свързани с привидно различни скорости на движение на материята в пространство-времето, но всъщност всичко да протича само с един-единствен, универсален материален темп, най-често определян като "скорост на светлината във вакуум".

[Станислав Янков]

On 21.12.2024 г. at 19:47, gmladenov said:

Апропо, концепцията на наш Станислав тук за времето като движение също е базирана на математическа
зависимост. Може да се каже, че той "надгражда" над пространство-времето на Минковски, изполвайки
неговата формула за пространство-времевия интервал.

Крайният резултат е математическа фицкия, надградена върху друга математическа фикция.

Някои постановки в космологията следват същия принцип. Например, радиацията на Хокинг. Хокинг решил
няколко уравнения от ОТО и получил прозрение, че черните дупки трябва да излъчват радиация. Ама дали е
така или не, не се знае и няма как да се провери. Но човекът успешно надградил над математичската
фикция на Айнщайн.

Всъщност не надграждам, а заменям пространствено-времевия подход с еквивалентна интерпретация с асиметрична (с нарушена симетрия на пространствените отстояния по направленията на различните измерения) четиримерна пространствено геометрия. Моята интерпретация е еквивалентна, защото не отрича верността на пространствено-времевия подход и произхождащата от него (една от няколко различни) концепция за Блоковата Вселена, а заменя трите пространствени и условното четвърто времево измерение с четири идентични по естество пространствени измерение (или базови степени на свобода - базово степените на свобода обикновено се водят шест, макар в зависимост от различните задачи да могат да бъдат и по-малко или повече, докато при мен те са три транслационни и четвърта ротационна, от което би трябвало да може да се извлече всичко останало). Това не е надграждане, а промяна на тълкуванието на пространствено-времевия интервал от безразмерен (заради условността на времевото измерение и от там и на цялата процедура, свързана с намирането на този интервал) в измеряем в метри. Така вместо концепцията със статичната Блокова Вселена без време, еквивалентно се достига до вечно движение на вселенската материя с универсален, един и същи темп (скоростта на светлината във вакуум С) през сложна, нееднородна геометрия, при което движението с един и същи темп (1с) се налага да изминава различни пространствени отстояния в различните посоки (направления) на четиримерния пространствено обем и това представлява различните скорости на движение между 0с и 1с. Очевидно това не е пространствено-времева интерпретация, защото тук времето не е измерение (измеренията са си четири пространствени, няма нищо условно), а просто един от многото физически параметри, подобни на енергия, налягане и т.н. и от там всичко това не е и надграждане на пространствено-времевия подход на Минковски, а негово видоизменяне по еквивалентен начин. Можеше да се определи като надграждане, ако времето оставаше измерение и така се стигаше до 4D+1D пространство-време (Калуца-Клайн-историята), а тука статичността на Блоковата Вселена се заменя с 4D-пространствена универсална (с един и същи темп) динамика на вселенската материя, заради оразмеряването на пространствено-времевия интервал в метри, вместо да е безразмерен, което дава същите измерими резултати на пространствени и времеви параметри като СТО и пространствено-времевата интерпретация на Минковски, но по различен начин (с различна интерпретация). Всичко това, разбира се, въобще не е довършено - може да обясни някои неща, но не може да обясни други неща (например - как се получава тази сложна, асиметрична, нееднородна 4D-пространствена геометрия?). Много неща се крият в квантовата механика, където знанията ми са още по-ограничени и от тези относно СТО и ОТО (затова все още нямам точна концепция за начина, по който да се приложи 4D-пространствения подход към квантовата механика), а и около гравитацията на макро-ниво има още какво да си доизяснявам (например - трябва ли ми допускането на пето пространствено измерение за гравитацията или отделното, самостоятелното действие със забавянето на часовниците при гравитационните потенциали и при СТО могат да се обяснят и в рамките на 4D-пространствена геометрия, само при СТО промените се случват по направленията на две от измеренията, w(t) и х, когато х е посоката на движение, а при гравитацията промените се случват по направленията на всичките четири измерения w(t), х, у и z).

Радиацията на Хокинг има множество косвени потвърждения: Гравитационното ехо потвърждава теорията на Хокинг за квантовото излъчване - kaldata.com

По подобен начин ние пряко наблюдаваме с очите си само светлината с видимата част от спектъра, но косвено, на базата на физическите закономерности, конструираме апаратура, за която смятаме, че улавя светлина с невидимите за очите ни спектри. Така ние считаме инфрачервената, ултравиолетовата светлина и въобще светлината с недостъпните за нашите очи честоти за реална (с потвърдена по косвени начини реалност), макар да не можем лично да я видим с нашите очи.

[scaner]

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

Така вместо концепцията със статичната Блокова Вселена без време, еквивалентно се достига до вечно движение на вселенската материя с универсален, един и същи темп (скоростта на светлината във вакуум С) през сложна, нееднородна геометрия, при което движението с един и същи темп (1с) се налага да изминава различни пространствени отстояния в различните посоки (направления) на четиримерния пространствено обем и това представлява различните скорости на движение между 0с и 1с.

Това пак е статична блокова вселена. Ти просто описваш подробности по едно нейно сечение (на пространство и време), в което изкуствено вкарваш още едно пространствено измерение. На практика имаш 4Д + време, което е Калутца-Клайн модела. Нищо по-различно... Просто трябва да го осъзнаеш  

[Шпага]

Преди 37 минути, scaner said:

Това пак е статична блокова вселена. 

Как се съчетава това - Вселената хем да е статична, хем да се разширява

[scaner]

Преди 16 минути, Шпага said:

Как се съчетава това - Вселената хем да е статична, хем да се разширява

"Блокова вселена" е нещо различно от "вселена". Вселената не е статична, но блоковата вселена е. Няма противоречие  

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Това пак е статична блокова вселена. Ти просто описваш подробности по едно нейно сечение (на пространство и време), в което изкуствено вкарваш още едно пространствено измерение. На практика имаш 4Д + време, което е Калутца-Клайн модела. Нищо по-различно... Просто трябва да го осъзнаеш  

Не би трябвало да е +време, защото при само 4D-пространство времето е абсолютно и не е свързано с 4D. Както ти спомена преди, времето си е напълно различна от пространството философска категория открай време - просто параметър, който оцифрова последователности. Когато интервалът S е в метри - това значи движение в пространство със скорост, което води до този интервал в метри като резултат и така представянето на скоростта чрез пространствен път за време си се осъществява безпроблемно, без никакви тафтологии и кръгови обяснения (времето си е отделно, както във всички останали случаи, свързани с класическата механика и не се стига до обяснения от вида "времевият ефект произлиза от времето"). Дори обратното - не е съвсем ясно, защо пространствено-времевият интервал да не може да се представя в метри (така вече е само пространствен интервал), макар да се получава от процедура (формули), идентична на процедурите в обичайното пространство. Това, че тук се включва различна нотация (+--- или -+++) заради ограничението "скорост на светлината във вакуум" въобще не е основание пространствено-времевият интервал да не може да се представя в метри по същия начин, по който това става при обичайните сметки в 3D-пространството. Размерностите произтичат от същите стойности по координатите, от които произтичат и размерностите на стойностите по координатите в 3D-пространството, зависимостите (формулите) са подобни, ако не и същите - няма причина пространствено-времевият интервал да не може да се оразмери в метри, точно като неговия 3D-аналог!

Редактирано Април 18 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Всъщност не надграждам, а заменям пространствено-времевия подход с еквивалентна интерпретация ...

Вече обсъждано: твоята интерпретация няма особени предимства пред стандартната интерпретация.
Защо тогава да я възприемаме вместо стандартната. Реторичен въпрос.

СТО отхвърля Нютоновото абсолютно пространство защото движението в това пространство е неоткриваемо
с експеримент. Същото важи и за твоята интерпретация: движението в четвъртото измерение е неоткриваемо. 

Ти можеш да си постулиураш колкото си поискаш, че ние се движим със скоростта на светлината в някакво
скрито пространствено измерение, но няма как да го потвърдиш с експеримент. Така че твоята интерпретация
страда от същия недостатък като абсолютното пространство на Нютон.

Редактирано Април 18 от gmladenov

[scaner]

Преди 52 минути, Станислав Янков said:

Не би трябвало да е +време, защото при само 4D-пространство времето е абсолютно и не е свързано с 4D.

За да има в такова пространство движение, скорост, и за да се реализират всичките приказки за движение със скоростта на светлината, то трябва да имаш отделно време - без време няма движение. Което е еквивалентно на разрез на пространство-времето (5Д в случая)  на пространство (4Д) и време. Демек си в ситуацията на модела на Калутца-Клайн.

Несъзнателно ти разглеждаш статично 5Д пространство-време, от там нататък всичко си влиза в коловоза на блоковата вселена.

Преди 10 минути, gmladenov said:

СТО отхвърля Нютоновото абсолютно пространство защото движението в това пространство е неоткриваемо
с експеримент.

Не е вярно. Слагаш каруцата пред коня. Замисли се, как "неоткриваемостта на движението" (каквото и да значи това в твоята формулировка) е свързана с абсолютността на пространството?  

[Станислав Янков]

Преди 24 минути, gmladenov said:

Вече обсъждано: твоята интерпретация няма особени предимства пред стандартната интерпретация.
Защо тогава да я възприемаме вместо стандартната. Реторичен въпрос.

Всичко, което не е разработено, не може да покаже предимствата си, докато не бъде разработено по-пълноценно. Аз очевидно не съм подходящия за разработването на тази материя, знанията ми са слаби, но докато с въпроса не се заемат сериозно по-грамотни от мен хора - ще си играя с това аз (даже и нищо да не постигна - знанията ми се повишават и то по начина, по който аз искам да става). Няма смисъл от разработване на различна интерпретация, само когато тя се докаже като невярна. Докато не е безусловно отхвърлена - смисъл от разработването има, минимум защото това е нещо различно и недокоснато, нещо ново.

Преди 24 минути, gmladenov said:

СТО отхвърля Нютоновото абсолютно пространство защото движението в това пространство е неоткриваемо
с експеримент. Същото важи и за твоята интерпретация: движението в четвъртото измерение е неоткриваемо.

А аз къде съм писал за абсолютно пространство?! При алтернативния ми подход само времето е абсолютно (координатата му не е свързана по никакъв начин с пространствените координати, защото е независим параметър и точно ти трябваше да приветстваш това), а пространството (неговата протяжност) зависи от скоростта спрямо неподвижната рамка ("наблюдателя"), тоест - от 4D-пространствената геометрия. Времевите ефекти са свидетелството за възможността на интерпретацията като движения и в четвърто пространствено измерение (времето не е самото измерение, но времевите ефекти свидетелстват за възможно наличие на такова измерение при тази интерпретация).

Преди 24 минути, gmladenov said:

Ти можеш да си постулиураш колкото си поискаш, че ние се движим със скоростта на светлината в някакво
скрито пространствено измерение, но няма как да го потвърдиш с експеримент. Така че твоята интерпретация
страда от същия недостатък като абсолютното пространство на Нютон.

Потвърждението е наличието на времевите ефекти (Лоренцовите трансформации). Колкото и да ти се иска на теб да отречеш релативитските ефекти - те са експериментално потвърдени и не можеш да не се съобразяваш с тях.

Редактирано Април 18 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 8 минути, scaner said:

Замисли се, как "неоткриваемостта на движението" (каквото и да значи това в твоята формулировка) е свързана с абсолютността на пространството?  

Ти пък сега. Още в увода на СТО Айнщайн казва:

• ... неуспешните опити да се открие каквото и да е движение на Земята спрямо "светлинната среда“
  показват, че явленията на електродинамиката, както и на механиката, не притежават свойства,
  съответстващи на идеята за абсолютен покой.

Щом няма абсолютен покой, значи няма и абсолютно движение.

[Станислав Янков]

Преди 18 минути, scaner said:

За да има в такова пространство движение, скорост, и за да се реализират всичките приказки за движение със скоростта на светлината, то трябва да имаш отделно време - без време няма движение. Което е еквивалентно на разрез на пространство-времето (5Д в случая)  на пространство (4Д) и време. Демек си в ситуацията на модела на Калутца-Клайн.

Несъзнателно ти разглеждаш статично 5Д пространство-време, от там нататък всичко си влиза в коловоза на блоковата вселена.

Имаш основание, това ще трябва да го обмисля по-добре!

[gmladenov]

Преди 12 минути, Станислав Янков said:

Потвърждението е наличието на времевите ефекти (Лоренцовите трансформации). Колкото и да ти се иска на теб да отречеш релативитските ефекти - те са експериментално потвърдени и не можеш да не се съобразяваш с тях.

Наличието на времевите ефекти (Лоренцовите трансформации) по никакв начин не показва, че ние се движим в скрито измерение.
Това си е твоя приумица.

[scaner]

Преди 12 минути, gmladenov said:

Ти пък сега. Още в увода на СТО Айнщайн казва:

• ... неуспешните опити да се открие каквото и да е движение на Земята спрямо "светлинната среда“
  показват, че явленията на електродинамиката, както и на механиката, не притежават свойства,
  съответстващи на идеята за абсолютен покой.

Щом няма абсолютен покой, значи няма и абсолютно движение.

Как реши това? Пак ти куца логиката  

Я първо дай дефиниция на "абсолютно движение", и тогава дерзай нататък, че с такива апофатични похвати няма далеко да стигнеш. Ама да не запецнеш сега  

[Станислав Янков]

Преди 5 минути, gmladenov said:

Наличието на времевите ефекти (Лоренцовите трансформации) по никакв начин не показва, че ние се движим в скрито измерение.
Това си е твоя приумица.

С абсолютни пространство и време не можеш да ги обясниш. Също не можеш и да ги отречеш, защото са доказани експериментално. Как ще ги обясниш? Едното обяснение е пространствено-времевото на Минковски (то прави възможна употребата на диференциалната геометрия спрямо ефектите, идентифицирани чрез постулатите на Айнщайн и Лоренцовите трансформации). Ако искаш алтернативен начин на представяне, който да не включва условности (тълкувание без условното времево измерение, което значи, че времето трябва да е абсолютно, независимо от движенията в рамките на пространствените координати) - кой е той?

[gmladenov]

Преди 3 минути, scaner said:

Я първо дай дефиниция на "абсолютно движение", и тогава дерзай нататък, че с такива апофатични похвати няма далеко да стигнеш. Ама да не запецнеш сега  

В крак с времето реших да попитам Джемини, изкустеният интелект на Гугъл. Приемаме, че той
базира своите отговори на официалната наука.

Интересно че Джемини ми даде леко различни отговори на български и на английски - но и в двата 
случая казва едно и също нещо.

На българския въпрос "Съществува ли абсолютно движение?", Джемини отговаря така:

Съществува дебат във физиката и философията относно съществуването на абсолютно движение.

Какво е абсолютно движение?

Абсолютното движение би било движение, което е абсолютно спрямо абсолютно пространство и
абсолютно време. Това означава, че съществува фиксирана отправна точка в космоса, спрямо която
може да се измери движението на всички обекти, и че времето тече равномерно навсякъде,
независимо от движението на наблюдателя.

Исторически възгледи:

• Исак Нютон вярва в съществуването на абсолютно пространство и време като основа за неговата
  механика. Той твърди, че абсолютното движение е преместването на тяло от едно абсолютно място
  на друго.

• Ернст Мах и по-късно Алберт Айнщайн оспорват тази идея.

 

А на англисйкия вариант на същия въпрос - "Is there absolute motion?" - Джемини отговаря доста по-ясно:

Докато концепцията за абсолютно движение е интригувала учените и философите от векове, съвременната
физика, особено теорията на относителността на Айнщайн, предполага, че абсолютното движение като
физически измеримо явление не съществува.

 

Аз напълно се съгласявам с английския отговор на Джемини. (този Джемини ще ми свърши добра работа  ).

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Докато концепцията за абсолютно движение е интригувала учените и философите от векове, съвременната
физика, особено теорията на относителността на Айнщайн, предполага, че абсолютното движение като
физически измеримо явление не съществува.

Тъй. И какво общо има това с абсолютното пространство? Какво например пречи да има абсолютно пространство, без да има измеримо абсолютно движение?  

[gmladenov]

Преди 3 минути, Станислав Янков said:

С абсолютни пространство и време не можеш да ги обясниш.

Твоята интерпретация дава едно възможно обяснение на релативистичните ефекти. Не може 
ефектите да са доказтелство на обяснението.

Иначе защо да не обясним ефектите с волята на Бог - след което да използаме ефектите като
доказателство, че Бог съшествува. Ти прилагаш точно тази логика.