Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[deaf]

Преди 1 час, Exhemus said:

собственото време е относително и зависи от мировата линия. 

Понякога зависи,друг път не зависи.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Exhemus said:

То при Минковски си е измерение и е абсолютно. Но собственото време е относително и зависи от мировата линия.  където нашето собствено време е функция на някакви други координати. Начинът ни на измерване на координатното време зависи от собственото време, което скришом ни бърника в хронометрите  

https://ru.wikipedia.org/wiki/Собственное_время

Собственото време се ползва за "завъртяно" представяне на диаграмата на Минковски като така наречената кръгова геометрия в Евклидовата относителност:

Евклидова теория на относителността

Друг начин на "завъртане" (промяна на знака) е чрез употребата на имагинерната единица i в ротацията на Уик:

Wick rotation - Wikipedia

Преди месеци застъпвах Евклидовата относителност (част от нея са обясненията на СТО и ОТО от Епщайн, но и доста други различни неща - насоки има в линка, който дадох), обаче всичко това изглежда като частични (непълни, незавършени) алтернативи на пространство-времето на Минковски. В момента се убеждавам, че ако искам пълноценна алтернатива, еквивалентна на пространство-времето на Минковски - не мога да ползвам пространствено-времеви подход. Всички пространствено-времеви подходи, дори когато се прилагат по отношение на Аристотел, Галилей и Нютон, представят времето като вид измерение (затова е и пространство-време), а доказано коректния пространствено-времеви подход засега е само тоя на Минковски. За пълноценна алтернатива на Минковски (която задължително трябва да представя точните резултати от Лоренцовите трансформации и Минковски) времето трябва да не е измерение, а просто физически параметър, произхождащ от сложно движение на материята в рамките на геометрия с четири пространствени измерения. Това значи, че не става дума за пространство-време, но не е и класическо представяне, което е изцяло евклидово и с абсолютни пространство и време (може да се определи като полу-класическо ) - многообразието на търсената от мен алтернатива може да е само риманово.

[Exhemus]

Собственото време, въведено от Минковски е малко подвеждащо.  Ако беше го нарекъл "дяволско" нямаше да сбърка   То криви уредите ни, криви и нас, но истинските координати трябва да са "максимално" абсолютни - това е било идеята на Минковски.

[Станислав Янков]

Преди 3 минути, Exhemus said:

Собственото време, въведено от Минковски е малко подвеждащо.  Ако беше го нарекъл "дяволско" нямаше да сбърка   То криви уредите ни, криви и нас, но истинските координати трябва да са "максимално" абсолютни - това е било идеята на Минковски.

Едно от ключовите неща на собственото време е, че и то е инвариант, подобно на пространствено-времевия интервал. Координатното време не е.

[Exhemus]

Преди 19 минути, Станислав Янков said:

Едно от ключовите неща на собственото време е, че и то е инвариант, подобно на пространствено-времевия интервал. Координатното време не е.

То затова го наричам дяволско - защото ни оплита представите кое е яйцето, кое е кокошката  

Манипулацията на уредите, чрез които мерим координатното време е чрез собственото време обръща понятията. Минковски е построил квазиевклидова координатна с-ма. Нея имам предвид като казвам абсолют. А собственото време е абстракт, който я прави съвместима със СТО.

Редактирано Събота в 10:51 от Exhemus

[Станислав Янков]

 

Евклидово (диаграма на Епщайн, но протича надясно, вместо наляво) и хиперболично (диаграма на Минковски) въртене. Удължаването (промяната на мащаба) на пространствения интервал по направлението на координатата на измерението w (координатата на w съвпада с координатите у и ct на двете изображения, но не е същата, защото те са времеви) и паралелното с него съкращаване на пространствения интервал по направлението на координата на измерението х при увеличаване на скоростта на наблюдаван обект спрямо покоящ „наблюдател“ води до, така да се каже, „изтласкване на пространството“ на подвижния обект и от там и „завъртането“ (евклидово при диаграмата на Епщайн или хиперболично при диаграмата на Минковски) на времевата и на пространствената му координата спрямо същите координати на покоящия „наблюдател“. Това е начина на действие на релативистките (относителните) ефекти, когато игнорираме философските съображения във връзка с пространствено-времевия интервал и следваме само математиката на неговата формула (правилата за боравене с размерностите, в случая - метри и секунди). Тогава пространствено-времевият интервал е просто 4D-пространствен интервал в метри и е идентичен на всеки обичаен 3D-пространствен интервал, а Вселената е асиметрично в геометрично отношение 4D-пространствено многообразие с универсална (абсолютна) скорост на вселенската материя (темп на материалните промени) 1с и време, което не е измерение, ами е един от множеството обичайни физически параметри като температура, налягане и т.н.

Ако се запитаме, коя е тоталната, не просто 3D-пространствената симетрия - това е сингулярността в центъра на черните дупки, независимо дали тя съществува реално или не. Сингулярността в центъра на черните дупки представлява НУЛА-измерна точка, което в случая доста добре се асоциира с ТОТАЛНОТО НИЩО (не просто празно пространство с нищо в него, а дори и липсата на самото пространство). Развитие на тази предварителна база на полу-класически разсъждения може да даде само по-детайлното изучаване (от мен - признавам, че всички останали знаят всичко, за разлика от мен или поне много повече в сравнение с мен) на Общата теория на относителността.

И накрая, за какво е нужно всичко това? За да може зиг-заг движението на елементарните частици в Zitterbewegung (дадено без участието на квантово-механичните флуктуации, които пораждат неопределеността) да се представи като протичащо не в 3D-пространство, а в 4D-пространство: