Нека споделяме опита си с младите - с нашите деца, а не - с чуждите хора!

[Али]

Днес взаимоотношенията между хората не са лесни, напротив, даже са много сложни, особено - когато става въпрос за различни поколения. Не говоря само за връзките между хората в рамките на семейството, а и извън него. Нека си зададем въпроса ,,А защо е така”? Може би една от главните причини е характерът на човека и разбиранията му по даден въпрос. Но не смятате ли, че е редно да се подкрепяме, да си помагаме взаимно и най-вече на младите и силни характери, които искат да се реализират.

            Трудно е в днешно време да имаш доверие на някого, дори този човек да е наш близък. Ние не можем да бъдем сигурни, че той ще се опита да ни помогне. Много често по-опитните се опитват да ни подлъжат. А защо го правят? Предполагам, че това по някакъв начин се свързва с днешния свят, в който живеем, където егоистичното поведение и лошото отношение са само една малка част от това, за което трябва да се тревожим.

Млад съм и е напълно нормално да искам съвети. Не карам никого да ми даде хляба си. Просто искам една малка част, едно малко парче от този хляб, за да мога да усетя вкуса му и да знам в бъдеще как да си го произведа. Това е всичко, което искам от един по-опитен човек. Но дори и това не получавам. Големи хора сме, все пак, и не може да имаме такова неадекватно поведение. А понякога имам чувството, че и работодателите не са сигурни в собствените си решения. Те карат хората дълго да чакат, дори и да са много способни в съответната област. Никой не може да бъде сигурен за нищо в този живот, но ако не направиш малка крачка, все още ще си на нулата, нали?

            Аз съм автор, който е само на 17 години. Предполагам, че на това се гледа с насмешка. Много съм млад. Всеки един си казва - какво пък може да сподели едно 17 годишно момче. Според мен годините нямат значение. Всеки може да прави това, което иска, и може да го прави по всяко едно време! Не е длъжен да се съобразява с нищо, стига наистина да иска да се занимава с това. Замислете се! Днес 17-годишен да се занимава с такова нещо? Някой може да си каже - ,,Ами, той иска просто слава.". Но за каква слава става въпрос? Слава като ,,момиченцата сега ще го знаят", или слава като ,,сега той ще израсне като личност и ще продължава да твори за всички нас''? Кой каквото иска да си мисли. Но мен не ме интересува. Единственото, което е важно за мен, е да има кой да ме подкрепя и да ме съветва. Също - и кой да каже ,,Браво, това момче наистина се е потрудило!". Колко много значи това за един млад човек? Нямате си представа! Това е всичко, което искаме. Само няколко добри думи, оставащи завинаги в нашите сърца!

            Днес не всеки получава тази помощ, от която има нужда, но дори да е нещо съвсем малко, дайте ни просто някакъв знак или съвет.  Всеки заслужава да получи някакъв шанс. Не ни оставяйте на произвола на съдбата! Затова си седим само с надеждите. Вместо да бъдем рамо до рамо с децата из Европа, ние сме пренебрегвани и смятани за по-тъпи от тях. Мога да Ви убедя, че не е така! Имаме много повече учебни предмети в училище и се справяме с тях. Отделно от това, почти всяко едно дете в България се занимава с частни уроци, и не само! В спорта също сме активни. Добри сме в това, което правим, и винаги влагаме максимални усилия. Това, че не ни забелязват, е друг въпрос.

В други европейски държави децата не знаят елементарна част от английския език. Това, което е най-основното, и това дори не го знаят! Разбрах го от моите съученици, които посетиха различни страни, благодарение на многото проекти в нашето училище. Докато моите съученици са изключително умни и интелигентни хора, и се справят чудесно с езика, връстниците ни от другите държави са имали затруднения. Искали са съвети от нашата група, а пък с езика, нещата са били просто трагични. Затова отново ще повторя: българските деца са можещи, много умни и талантливи. Да, имаме проблем с възпитанието, това не може да се отрече, но когато трябва да се доказваме, го правим или поне се опитваме.  Уникални хора сме и трябва да си помагаме!

            Младите днес сме пренебрегвани - нашите думи, нашите действия – всичко Ви звучи като една шега! Но не е така. Повечето млади хора искат да намерят своят път, по който да поемат и да се развият, но това няма как да стане, ако продължавате да се държите по същия начин с нас. Казвате: ,,Младите само мързелуват.", ,,Младите чакат всичко наготово.". Не е така, уверявам Ви! Днес, за да може да си изкараме някакви пари, ние сме непрестанно в движение. Но кой да ни обърне внимание, кой да ни изслуша? Директно ни отрязвате и казвате, че нямаме опит.

А как да се сдобием с опит, като не ни давате възможност да покажем уменията си? Аз също си търся работа. Цяло лято не съм се спирал. Буквално по цели дни съм чакал да ми се обадят. Усещах, че никой няма да ме потърси, но, все пак, имах някакви надежди. Обиколих малкото ни градче, но не ми се получи никъде. Вярно, не може да имате доверие на всеки, и си гледате бизнеса. Да може все така да ви върви и да ви процъфтява. ОБАЧЕ... И ние сме хора, и ние имаме желание да се развиваме. Да, млади сме, нямаме толкова акъл в главата си, но имаме идеи, които могат да Ви бъдат полезни, имаме задачи и най-вече имаме мечти, които искаме да осъществим!

И това, някой по-възрастен да ни се подиграва, за това, че ние имаме мечти, колко жалко звучи за него... Ние също трябва да се опитваме да проявим разбиране, защото тези хора имат страшно много работа. В повечето ситуации се налага сами да решаваме проблемите си, не трябва да ставаме нахални. Поискай помощ в този живот от по-опитен, но и ти му отвръщай в замяна! Не бъди нахален, не бъди егоист и никога не повишавай тон на този, който те е научил да говориш! Помагайте си взаимно, за да се развивате заедно! Обучението е двустранен процес. Ученикът и учителят сменят ролите си често.

            Нека да придобиваме, нека всеки един ден да надграждаме себе си. Това е желанието на младите, не искаме нищо повече. С поведението си ние сами избираме – дали заслужаваме помощ или - не. Изслушвай възрастния и го наблюдавай внимателно. Хайде вече да не се получава така, че да разваляме взаимоотношенията си. Ние сме от две различни поколения, които са част от едно общество, и най-вече трябва да сме хора, отворени един към друг!

Източници на снимки: Fudder.de ; de.wikihow.com

Редактирано Септември 5, 2019 от ISTORIK

[Exhemus]

Млади момко,

прекалено дълго ти е излиянието, за да имам време да го чета. Погледнах го по диагонал.

Може да не съм хванал нишката, но в общи линии ми е ясно какъв ти е апелът.

Както казах, не съм ти чел писанието, обаче веднага ти казвам - грешиш! И е малко вероятно аз да греша.

Помисли си - защо маймуната е маймуна, а човекът човек?

При човекът е имало пренасяне на опит от по-старото поколение към по-младото. Младото е притуряло своя и така нататък.

За да стане така, при хомо сапиенс е проработил механизъмът на  слушането /глаголът "слушкане" има унизителен отенък, но ако махнеш отенъка и поразнищиш думата, ще видиш колко е важна тя за да станем от маймуни хора/.

     Добре си забелязал, че нещо му има на сегашния свят. Той наистина не е нормален защото не само слушането - унищожени са и много други важни качества, благодарение на които ние сме се издигнали над животните. Сега е започнал процес на връщане към тях. И тоз процес е доста бърз.

    Като участник в този свят, твоя милост би трябвало да си каже - Щом светът не е наред, значи и аз не съм?

    Не съм ли и аз по-егоист от нормалното? Като искам да ме чуят, слушам ли аз другите? Имам ли представа колко съм компетентен, за да се обаждам и да искам внимание?

    В по-старото общество, а то не беше много отдавна, младежите първо се учеха на уважение/респект/, което е предпоставка за възприемане опита на старите чрез слушане, наблюдение и опитване.

      В сегашния свят точно уважението е сринато - младите считат, че са се родили професори и могат да дават акъл наляво и надясно.

     Бих Ви препоръчал, млади момко, първо да сдържите гнева си, после да залегнете над науките и като минат десетина години се обадете тук, дали помните сегашните си мечти и идеи?

[Frujin Assen]

Преди време чух едно много хубаво определение за живота което ме грабна веднага. Представете си една безкрайна автобусна линия. Автобуса спира на поредната спирка, част от хората слизат, други се качват. Тези които се качват веднага виждат вакханалия която се вихри в автобуса, едни пътуват спокойно и мълчаливо, други се карат, трети се бият, четвърти водят дълбокомъдри разговори и прочее и прочее. Новия пътник може да избира с какво да се заеме докато пътува, защото и той след няколко спирки ще слезе...

[vvarbanov]

  Подобни проблеми са имали хората и от V век пр. н. е. 

 "Не виждам надежда за бъдещето на нашия народ, ако те са зависими от несериозна младост на днешния ден, защото със сигурност всички младежи са безразсъдни отвъд думите ... Когато бях малък, бяхме научени да бъдем дискретни и уважителни към старейшините, но сегашните младежи са изключително мъдри [неуважителни] и нетърпеливи към сдържаността ".

(Хезиод, VIII в. Пр.н.е.)

 

„Светът преминава през тревожни времена. Днешните млади хора не мислят за нищо друго освен за себе си. Те нямат благоговение към родителите или старостта. Те са нетърпеливи към всякаква сдържаност. Говорят, сякаш знаят всичко и какво минава за мъдрост при нас е  глупостта с тях. Що се отнася до момичетата, те са напредни, нескромни и неудобни в речта, поведение и обличане. "

(От проповед, проповядвана от Петър Отшелник през 1274 г. сл. Н. Е.)

„Децата сега обичат лукса; те проявяват неуважение към старейшините и обичат чат на мястото на упражнения. Децата са тирани, а не слуги на домакинствата. Те вече не стават, когато старейшините им влязат в стаята. Те противоречат на родителите си, бърборят пред компания, блъскат сладкиши на масата, кръстосват краката си и тиранизират своите  учители.

Този цитат е приписван на Сократ.

Но се оказва, че е на студента Кенет Джон Фрийман за дисертацията му в Кеймбридж, публикувана през 1907 г. Фрийман не твърди, че анализираният пасаж е пряк цитат ; вместо това той представя своето резюме на оплакванията, насочени срещу младите хора в древността.

[vvarbanov]

Изкушавам се да постна един разказ на тази тема от 

Карел Чапек 
Накъде е тръгнал светът

Пред пещерата беше тихо. Размахали копия, мъжете още в ранна утрин потеглиха по посока към Бланско или към Раец, където бяха открили следите на стадо елени; през време на отсъствието им жените беряха боровинки из гората и екливите им викове и високото им бърборене само от време на време долитаха насам; децата джапаха някъде долу из рекичката — впрочем кой ли можеше да ги опази тия дечурлига, тая пакостлива и дива сган. И ето, в чудната тишина старият първобитен човек Янечек дремеше под топлите лъчи на октомврийското слънце; собствено той хъркаше и свиреше с носа си, но се мъчеше да се представи, като че ли не спи, а пази пещерата на племето и е пълновластен господар над нея, както се и полага на един стар главатар.

Старата Янечкова беше проснала: една прясно одрана меча кожа и се беше заела да я почиства с парче остър кремък. Тая работа трябва да се извърши най-добросъвестно, педя по педя — а не както прави това младата, мина през ума на старата Янечкова; тая лудетина ще я остърже надве-натри и ще хукне при децата да се глезо̀ти и мляска с тях… Тя, и кожата ще трае толкова я, мисли си старата Янечкова, къде ти, ще се спари и ще се скапе; ама аз няма да й се бъркам в нищо, зарича се старата Янечкова, щом синът си мълчи и не й казва нищо… Което си е право, младата никак не умее да пести. Я виж, тук пък кожата е пробита, ето на точно в средата на гърба! Леле, недоумява старата, кой ли е бил тоя умник, та е промушил мечката откъм гърба? Ето сега цялата кожа отива на вятъра! Моят никога няма да направи такова нещо, възмущава се бабичката, той винаги ги улучваше в шията…

— Ооох — изохка в тоя миг старият Янечек и потърка очи. — Още ли не са се върнали?

— Ами — измърмори старата. — Ще има да чакаш.

— Хе — изпъшка дядото и запремига сънен. — Тя, тяхната, е лесна. Ами. А жените къде са?

— Да не съм ги пасла? — изръмжа старата. — Хойкат някъде, къде ще са…

— Ох-ох-ох — прозина се дядо Янечек. — Хойкат някъде. Вместо да, вместо да, кажи го де, такова… Така е то. Тая работа на нищо не прилича!

Замълчаха; старата Янечкова бързо и със злобна припряност стържеше кожата.

— Знаеш ли — обади се Янечек, като се почесваше замислено по гърба. — Ще видиш, че пак нищо няма да донесат. И как ще донесат: закъде са те с тия техни костени копия — Колко пъти съм му казвал на сина: „Гледай, думам, няма толкова твърд и як кокал, че да става за копие!“. Макар да си жена, и ти ще признаеш, че нито костта, нито рогът притежават, как да го кажа — такава пробивност, разбираш ли? Удариш на кокал, е и, кокал с кокал пробива ли се, а? Ясно! А вземи каменното копие, ехеее — Вярно, не е лесно да се направи, ама за сметка на това пък излиза копие и половина. Ама той, синът, взема ли ти от дума?

— Така е — отвърна с горчивина госпожа Янечкова. — Не щат вече да слушат.

— Да не би да им заповядвам нещо — ядосва се дядото. Те от дума не отбират! Вчера, знаеш, намерих ей там под скалата един, ама да знаеш колко хубав плосък кремък. Стига само малко да го клъцнеш по крайчеца, та да се позаостри, и става връх за копие — един път. Взех го аз и го показвам на сина: „Гледай, казвам, парче и половина, к'во ще кажеш?“ — „Ами да, казва той, но за какво ти е?“ — „Ами, казвам му аз, като го поокълцаш, ще стане за копие.“ — „Я остави, тате, рече ми той, кой ще вземе да се пипка с тая работа? Нима няма в пещерата цели купища от тия боклуци, за нищо не стават; както и да се мъчиш да ги привържеш за копието, не могат да се закрепят, за какво са ми?“ — Мързеливци — изкряска изведнъж старецът. — Днес вече никой няма търпение да обработи като хората едно парче кремък, там е работата! Разглезили са се! Разбира се, да направиш костен връх на копие е лесна работа, но пък се и чупи лесно. Нямало значение, казва синът, счупи ли се, слагаш нов и свършено. Хубаво, ама докъде ще я докарат така? Час по час да си сменяват копията! Кажи де, кога се е чувало такова нещо? Едно време с един солиден връх от кремък карахме години! Ти слушай мене, ще видиш, че един ден ще се върнат към нашите изпитани каменни оръжия! Затова ги събирам аз, къде що намеря, ще го скътам: стари стрели и чукове, и ножове от кремък — боклуци било това!

Старият човек чак се задушаваше от мъка и възмущение.

— Тъй е то — обади се баба Янечкова, дано го разтуши. — Същото е и с кожите. „Мамо, казва ми младата, защо било нужно, кай, да се остъргва толкова кожата, жалко било за труда. Я опитай, казва, веднъж да обработиш кожата с пепел, поне няма да мирише.“ — "Мене ще ме учиш ти — сопна се бабичката на отсъствуващата снаха, — знам си аз работата! Открай време само сме ги стъргали и какви кожи ставаха! Е да, като си скъпиш труда, то се знае — само да изклинчат от работа гледат! Затова все нещо измислят, все нещо променят… Да щавиш кожи с пепел. Де се е чувало таквоз нещо!"

— Точно така — прозя се Янечек. — Кога ли са признавали за хубаво онова, което сме правили ние. Не били, кай, удобни за държане каменните оръжия. Не отричам, ние не държахме толкова на удобствата; а днес — сакън, сакън, да не ви излязат пришки на ръцете! Кажи ми ти сега, накъде е тръгнало всичко и докъде ще я докарат? Вземи днешните деца. „Остави ги, бе дядо, казва снахата, да си играят.“ Хубаво, ама какво ще излезе от тях един ден?

— Поне да не вдигаха такава гълчава — оплака се старата. — Невъзпитани са до немай-къде!

— Това е то днешното възпитание — провъзгласи старият Янечек. — А като река понякога да кажа нещо на сина, той ще ми отвърне: "Ти не ги разбираш тия работи, тате, днес е друго време, друга епоха" — то дори и за костените оръжия не можело да се каже, че били последна дума. „Един ден, казва, хората ще измислят още по-инакъв материал…“ Ето това, знаеш ли, вече е прекалено: като че ли някога някой е виждал друг, по-здрав материал от камъка, дървото и кокала! Сега вече и ти самата, която си една глупава жена, трябва да признаеш, че — че — че това минава границите на всичко!

Янечкова отпусна ръце в скута си.

— Ами откъде — каза тя — се вземат у тях всичките тия глупости?

— Абе, казват, че сега това било модерно — фъфлеше беззъбият старец. — Моля ти се, ей там, в тази посока, на четири дни път оттук, се домъкнало някакво ново племе, една такава чужда паплач, и те, казват, така ги правели тия работи… Та да знаеш, от тях са всичките дивотии на нашите. И костените оръжия, и всичко. И дори — дори ги купуват от тях — развика се той ядосан. — Срещу хубавите ни кожи! Като че ли някога от чужденците е идвало нещо свястно! Не бива да има никакво вземане-даване с тая чужда сбирщина! И изобщо добре да се помни това, което са ни завещали нашите прадеди: появи ли се някъде чужденец, връхлитай го и го очиствай. Така си е открай време: какви ти там церемонии, трепи ги наред. Ех, тате, казва синът, днес условията са други, сега се въвежда размяната на стоки… Размяна на стоки! Като утрепя някого и му взема всичко, което има, давам ли нещо срещу това — защо ми е притрябвала някаква си там размяна? — Ех, тате, казва синът, за това се плаща с живота на хората, за тях било жалко! — Там е цялата работа: жалко било за живота на хората! Такива са те, днешните им схващания — мърмореше недоволен старият човек. — Бъзливци са те, там е работата. Жалко, кай, за убитите хора! Ами я ми кажи ти, сине майчин, как ще се изхранят толкова хора един ден, ако не се избиват? Те и сега елените са малко пущините, че после ли! Гледай ги ти, за човешкия живот им е жал; а традициите не зачитат, прадедите и родителите си не уважават… И това ако не е разложение — възкликна възбуден дядо Янечек. — Оня ден, гледам, някакъв сополко драще с въглен по стената на пещерата изображение на бизон. Аз го пернах по главата, а синът казва: „Остави го, бе тате, виж бизона, като жив го е докарал!“ — Е, това вече на нищо не прилича! Кога е било децата да хайлазуват така? Като нямаш друга работа, момче, вземи парче кремък, па го окълцай, а не да рисуваш бизони по стената! Кому са притрябвали тия идиотщини?

Старата Янечкова строго стисна устни:

— То да бяха само бизони — отрони тя след малко.

— Че какво друго? — попита дядото.

— Ами нищо — въздържаше се Янечкова, — срам ме е да го кажа… Знаеш ли — реши се тя изведнъж, — тая сутрин намерих… в пещерата… парче от мамутски бивен. Изрязан като… като гола жена. И гърди, и всичко си има, разбираш ли?

— Не думай — смая се старецът. — Че кой го е изрязал?

Янечкова възмутено сви рамене:

— Де да знам. Трябва да е някой от младите. Аз я хвърлих в огъня, но… Ей такива гърди имаше! Тфю!

— …Е, бива, бива, ама чак толкова — едвам можа да каже дядо Янечек. — Каква извратеност! Знаеш ли, така е само защото са се хванали за кокала! Такива мръсотии на нас никога и през ума не са ни минавали, те, тия неща, от кремък не могат и да се изрежат. — Ето накъде отива работата! Това са те, техните изобретения! Все ще измислят разни работи, все ще правят нововъведения, докато провалят и унищожат всичко — И ще видиш — в пророческо изстъпление извика първобитният човек Янечек, — тя, тая работа, дълго няма да кара!

[deaf]

Невъзможно е и не трябва да има мирно съвместно съществуване между старото и младото поколение. Войната между поколенията е необходима и гарантира бъдещото на човечеството. (Също като войната между половете.) Просто днес младото поколение е ОТГОРЕ върху старото и го мачка. И като реакция старите хора нямат друго оръжие освен да обвиняват младите в МОРАЛНА разпуснатост. (Само че моралът няма допирни точки със Живота.) Преди тридесет години,преди "10-ти",беше обратното - старите хора властваха над младите. Например учителите тиранизираха по най-отвратителен начин учениците. През 80-те години работех за кратко като строителен бояджия. Бригадирът ми беше стар човек,който взимаше 500лв. заплата,а аз младият - 210лв.,но работех много повече от него.

Редактирано Август 31, 2019 от deaf

[Skubi]

Дами и господа. Ние сме тази генерация, която успя да съсипе светът. Буквално. Че това дали е х% естествен процес и у% изкуствен, да си го спорят помазаните в зависимост кой от кое лоби е спонсориран....

Едно знам дядовците ни направиха две световни войни. Втората беше вече истинският боом на разните технологии. Бащите ни почнаха да си играят с атома, химията, кибернетиката и хемееен да направят кълбото на атомна пустиня, но остаряха, закротуваха и им дойде акъла. Но ние кат грабнахме компютрите и направихме виртуалният пласмасов свят, ние осрахме и това което досега не беше. И човешките връзки, и отношения, и консумацията всичко стана на искуствените продукти. Половината свят произвежда боклук който другата половина след употреба му го хвърля в океаните...

Така, че децата, внуците с право се сърдят на нас, защото погледнете само новините за един ден и ще Ви настръхнат косите...... Тук пустеят селата, земите ги избива буренак, докато в Бразилия опожаряват джунглата, за да правят пасбища на Мъгдоналдските кюфтета.....

Най-новото. Комари на тази ширина са способни да разпространяват малария, понеже зимите стават вси по-топли?   35. градуса жега на 1. септември....

Или ще се съвземем и почнем да минимализираме щетите /да спрем процеса надали/ и подготвим младите да живеят между много по-неумерени, екстремни земни обстоятелства или.....

Но това винаги са го казвали заминаващите поколения, но тогава се е подразбирало за човешките, държавните, имперските обстоятелства....и все е ставало някак си. Но сега стигнахме до стената....Земята няма резерви повече. А космоса е още дълеч за постоянен живот....

ПС.

Говорих с познат лекар, хирург на смилателните органи. Какво става във вътрешните органи на човечовците /стомах, черва, бъбреци, мехур/ с тези микро пласмаси? Наслояват се, отделят се? Незнаем каза откровенно. 

[vvarbanov]

Преди 2 часа, Skubi said:

Но сега стигнахме до стената....Земята няма резерви повече. А космоса е още дълеч за постоянен живот....

и стария Янечек казва същото.

Преди 7 часа, vvarbanov said:

Ами я ми кажи ти, сине майчин, как ще се изхранят толкова хора един ден, ако не се избиват? Те и сега елените са малко пущините, че после ли!.................  И това ако не е разложение — възкликна възбуден дядо Янечек.

Да не сте роднина?

Преди 2 часа, Skubi said:

Говорих с познат лекар, хирург на смилателните органи. Какво става във вътрешните органи на човечовците /стомах, черва, бъбреци, мехур/ с тези микро пласмаси? Наслояват се, отделят се? Незнаем каза откровенно. 

Учените не знаят! Лъжат ни! СичкиШаОмрем!!!

Преди 6 часа, deaf said:

И като реакция старите хора нямат друго оръжие освен да обвиняват младите в МОРАЛНА разпуснатост.

защитават си моралните ценности.

Редактирано Август 31, 2019 от vvarbanov

[laplandetza]

Млади човече, ако наистина си такъв , какъвто ни се показваш. Понякога младежите намират гиниалните решения и посоки. Вероятно , щото не са придобили тази <опитност>  в Подредбата. Искам да ти кажа само едно, кратко , но неясно, помни  , Ти ще крачиш по Пътя, НО той няма да е проправен, строен за теб.

[ISTORIK]

Здравей, Али! Добре дошъл в нашия форум!

Съветът, който аз бих ти дал, е да не бързаш да се влееш "на пазара на труда", тоест - да не бързаш да започваш работа.

Изкарай си детството, учи в училище, изкарай курс по чужд език или по някаква специалност, която не учиш в училище. После изкарай някакво висше образование... Тренирай някакъв спорт или някакво бойно изкуство. Не се знае в бъдеще кои знания и умения ще се окажат необходими точно на теб в точно определен момент.

Чети и пиши в интернет форуми... Там ще срещнеш хора, с които иначе не би се срещнал офлайн. (То и в казармата беше така, но това е друга тема!)

Създавай си приятелства и познанства. И не се знае от кого от познатите си ще научиш най-важните уроци за живота, за света и за всичко останало.

В началото работодателите няма да искат да те наемат с аргументите, че си малък, нямаш 18 г., нямаш трудов стаж (а той все някъде трябва да се натрупа!), нямаш нужното образование, нямаш нужното ниво на висше образование (бакалавър, магистър, доктор).

Когато натрупаш повече житейски, образователен, научен, професионален опит, работодателите ще твърдят, че си свръх квалифициран за длъжността, за която кандидатстваш, че си твърде възрастен, а те търсят млад човек (ама - с 10 години стаж зад гърба си?!)... Това е омагьосан кръг.

Така че, наслаждавай се на момента. А бъдещето един ден ще почука на вратата ти. Но тогава ти ще трябва да си подготвен.

Разбира се, сега младите си казват, че са малки, че са необучени, необразовани, нямат никакъв опит... Че не са готови за света, който ги очаква...

Когато обаче станат свръх квалифицирани (ще рече - прекалено квалифицирани, например - с две или три висши образования), се оказва, че не те не са били готови за света, а светът и хората в него не са били готови за тяхната поява в него.

Такива работи...

Между другото, нанесох някои козметични корекции на текста. Мисля, че от него би могло да излезе хубаво есе. Ако не знаеш как се пише есе, в нашия форум ще намериш тема, посветена и на този проблем.

[Guest]

Али, доколкото разбрах въпроса ти,  мога да кажа че  нямаш особен избор, трябва сам да намериш ефективния синхрон между средата и себе си за да напреднеш и вървиш напред. Всичко във Вселената е резултат на взаимодействия, на интеракция, това трябва да изясняваш вечно по пътя си в живота. Например: каква е средата около мен, що за хора са около мен, какво може да науча от тях, какво още може да направим, има ли смисъл още да се размотавам тук? По отношение на себе си: какво ми липства за да направя следващата крачка? Следващата крачка е най-важната, на нея трябва да се фокусираш. В Япония имат една поговорка: "Ако преди да паднеш можеш да направиш още една крачка, направи я!". Разбира се след като вече си изяснил къде искаш да отидеш, ако пък още не си, то си постави пробни цели, за да си изясниш какво можеш в момента. Всяка интеракция ще ти разкрие нещо ново за теб и средата. Ако го забележиш и използваш, значи си напреднал. Това става с мислене, но доста помага писането. В България не знам защо усилено ни учеха да правим анализи на литературни произведения, които за нищо не използвах в живота. В чужбина се научих само за пиша мемота и оттогава само това пиша. От мемотата лесно става всичко: писмо, статия, отчет и книга, каквото ти трябва.

В България едва ли ще напреднеш особено, тук средата е провинциална и подтиска, а времето е ценно и докато си млад е важно да видиш свят и да разбереш че каквото могат другите можем го и  ние в групата. Участие в подобна група ще ти даде нагласа за цял живот, различна от българската. Не отричам шанса да намериш такава група и в България. Не е важно къде и какво точно правите в групата, важно е как го правите и дали ти дава вътрешно задоволство че вървиш напред. От друга страна капитализмът съществува чрез експлоатация, така че се пази от нея, в чужбина това е по-регулирано от законите.

На времето аз бях в сходна ситуация, в провинциално градче от селски тип. Тогава ми помогнаха книгите, те дават насоки за мислене и примери за подражание щом около теб няма такива. После бях в различни страни и континенти, но запомних от детството си че във всяка среда има благоприятни условия за да напредна в нещо, затова трябва да ги намеря и използвам. После ще търся път извън тази среда.  Получи се доста зигзагообразен път, но така вървят реките щом минават през планински терен, в равнината са прави, плавни и скучни.

[Skubi]

"Единственото, което е важно за мен, е да има кой да ме подкрепя и да ме съветва. Също - и кой да каже ,,Браво, това момче наистина се е потрудило!". Колко много значи това за един млад човек? Нямате си представа! Това е всичко, което искаме. Само няколко добри думи, оставащи завинаги в нашите сърца!"

Този човек е много-много самотен щом като нищо повече не моли, само гореписаното.....

Дядо и баба са които безусловно подкрепят човек в успех, неуспех докато са живи....Родителите имат вече някакви очаквания, но дядо и баба са тези които ако ще и на пук винаги подкрепят внуците.....И имат търпение на ново и на ново да покажат кое как се прави...Но кат ги няма.....

Другото е бла-бла-бла на дъртаци. Включително и мен.

ДЕЙСТВАЙ АЛИ.

БЪДЕЩЕТО Е ВАШЕ И НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАЙТЕ С НАШИТЕ ГЛУПОСТИ!

КОЕТО ГО ПРАВИТЕ И КАКТО ГО ПРАВИТЕ, ЩЕ Е ДОБРЕ.

СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ ЩЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ ТОВА КОЕТО НИЕ НАПРАВИХМЕ.

УСПЕХ!

[makebulgar]

Стила на горенаписаното прилича на груб превод от чужд език, и вероятно Али е измислен герой.

Това, че никой не споделял опита си с младите е някаква пълна лъжа и манипулация. Навсякъде всеки споделя, като най-добре това става в университета като си платиш уроците. Съответно отиваш там и учиш 5-10 години. Хората споделят и в десетки и стотици книги, но трябва да ги прочетеш. Само с питане и за 2 часа не става.

Редактирано Септември 5, 2019 от makebulgar

[Skubi]