Теории за гравитацията, разширението на вселената и всичко останало

[scaner]

Преди 32 минути, gmladenov said:

Както се вижда на анимацията, ако вселената имаше общ център, той щеше
да може да се намери/изчисли по най-елементарния начин, независимо от
коя галактика се смята.

Ако се съди по червеното отместване, то излиза, че ние сме центърът ... само
дето не сме.

Нищо, абсолютно нищо не си разбрал.

Първо, забравяш, че си инфектиран с предразсъдъци и трябва да спазваш силна карантина спрямо тях. Да се хвана за думите ти, след като всички се отдалечават от нас, защо да не сме център на вселената? Подчертаното по-горе, как реши че  е така? С какви аргументи? Не става тая работа само с думи, нали? Предразсъдък, с фатални последствия, след него капаците пред мисленето хлопват...

Обясних ти по-горе - много важен факт, засягащ "центъра" е не наличието на червено отместване, а характерът на това червено отместване. Ако червеното отместване беше константа, всичко е ясно и лесно - всички обекти се отдалечават от даден обект с константна скорост, координатите на този обект се смятат просто като се сумират векторите на скоростта на всички обекти и се намира единственият обект кандидат за център. Ако ти мръднеш от неговите координати, веднага ще се види друга картина - обектите няма да се отдалечават от тебе. Тоест имаме само един център, според такива данни.

Червеното отместване с което разполагаме обаче е много подло Скоростите на обектите не са константа, а растат пропорционално с отдалечаването от дадената точка. Лесно може да се получи, че която и друга точка във вселената изберем, картинката ще бъде същата - пак ще има червено отместване със същите характеристики, всички останали обекти ще се отдалечават от новата точка по същият закон на скоростите. Тоест, ако се съди по наблюдаемото от нас червено отместване, всяка галактика е равноправна в претенциите си да е център. Ние не правим изключение. Ей това е причината да не сме център на вселената. И тази причина е в пълно съчетание с идеята за Големият взрив.

А твоите анимации нямат аабсолютно никаква стойност (кога ли са имали?), защото не изразяват карактеристиките на обсъжданият процес.  Ти продължаваш да правиш една инфантилна грешка - да визуализираш някакви свои неадекватни представи и да ги представяш като някакъв аргумент за обсъждане. Пътят е точно обратен, визуализацията трябва да е следствие, тя да помага за изграждане на представата.

Преди 43 минути, gmladenov said:

Така че разширението ни най-малко не е същото като това ние да сме центърът
на вселената.

Аз това колко пъти вече го повторих?  Що не четеш?

Преди 32 минути, gmladenov said:

Щом де Ситер казва, че има инфлация ... значи със сигурност има инфлация.
Просто няма друг начин.

Чети, вече го дискутирах.

Това е едно от най-простите и естествени обяснения за случая. И за момента прекрасно върши работа. За сега, всякакви други обяснения са неработоспособни.

Ти какво предлагаш, да се откажем от решение на уравненията си за да търсим... какво? С какво това което НЕ предлагаш е по-добро? Защо трябва да се отказваме от налично обяснение? Защото нещо те сърби? Субективизъм, Младенов, няма полза в случая от него. Това че нещо не ти харесва и не пасва на неразвитата ти интуиция не е аргумент. Както всички наоколо схващат, тук пак те борят някакви предразсъдъци.

Изобщо не си наясно с тая материя която се пънеш да дискутираш. Осъзнай се, това е наука. Именно липсата на осъзнаване какво е постигнато са белите конци, които ти се привиждат

 

[gmladenov]

Преди 20 минути, Ниkи said:

Защото, това е нормален ефект при един взрив, а именно по-външните частици да се движат с по-голяма скорост от по-вътрешните.

Ами не. Това не е така.

Съгласно първия закон на Нютон, всички частици ще се движат с еднаква скорост;
няма да има разлика между вътрешните и външните частици.

Разликата, която откриване, се приписва на допълнително ускорение след ГВ.
Затова имаме тъмна енергия: тя е тази, която допълнително ускорява разширението
на вселената. На практика тя се явява като отрицателна гравитация.

[gmladenov]

Преди 1 минута, scaner said:

Нищо, абсолютно нищо не си разбрал.

 

Цитирай

Да се хвана за думите ти, след като всички се отдалечават от нас, защо да не сме център на вселената?

Да бе, така е. Ние сме богоизбраните и наистина сме в центъра на вселената.
С теб съм.

[scaner]

Преди 25 минути, Ниkи said:

Преди 2 часа, scaner said:

... колкото по-отдалечена е някаква галактика, толкова по-голяма е скоростта и на отдалечаване от нас.

Това ли е причината да се предполага, че

Преди 1 час, gmladenov said:

... разширението на вселената (ако има такова) не е постоянно във времето, а се ускорява.

или има и друга?

Както си го написал най-общо, почти. Просто е важен законът, по който е свързана скоростта и разстоянието.

Това, че скоростта на отдалечаване е пропорционална на разстоянието (линейна зависимост), е наблюдението на Хъбъл, което до 1998 г. се счита за факт. Тази зависимост представлява равномерно разширяваща се вселена.

В тази година екип от учени установява, че червеното отместване на по-отдалечените галактики започва да нарушава този закон, което е еквивалентно на това че те се отдалечават по-бързо от линейният закон. Разликата е малка, но зависимостта се счита за установена, и за това през 2011 г. екипът получава Нобелова награда.

Именно това наблюдение е поредната подкрепа за теорията на Големият взрив. Lambda-CDM моделът не се съчетава добре с равномерно разширение, а ускорението на разширението е естествено за него.

[scaner]

Преди 8 минути, gmladenov said:

Цитирай

Да се хвана за думите ти, след като всички се отдалечават от нас, защо да не сме център на вселената?

Да бе, така е. Ние сме богоизбраните и наистина сме в центъра на вселената.
С теб съм.

Сарказмът не е аргумент. Ти от някъде имаш информация че не сме богоизбрани? Ми сподели, кой ти я е нашепнал

Знам, че нямаш логически аргументи а вадиш заключения само на субективен принцип, от дразнители като  сърби те/не те сърби, но не се излагай непрекъснато. Физиката изисква логическо мислене, постарай се да го развиеш. И като нямаш аргумент, не трябва да имаш и защитаемо с такава липса твърдение.

[gmladenov]

Преди 27 минути, scaner said:

Сарказмът не е аргумент. Ти от някъде имаш информация че не сме богоизбрани? Ми сподели, кой ти я е нашепнал

Елементарно, Уотсън.

Ако ния бяхме центърът на вселената, то ние щяхме да наблюдаваме различна
гъстота/плътност на галактиките на различно разстоянието от нас: на по-голямо
разстояние щяхме да наблюдаваме по-малка плътност на галактики отколкото на
по-близко разстояние. Такова нещо не се наблюдава, естествено.

Също така ако ние бяхме центърът на вселената, Млечният път щеше да изглежда
като най-старата галатика във вселената. Това е така, защото колкото е по-далечна
една галактика, толкова по-млада изглежда тя. Нашата галактика, обаче, не изглежда
като най-старата.

Ти тези прости аргументи не ги ли знаеш?? Срамота.

[scaner]

Преди 21 минути, gmladenov said:

Елементарно, Уотсън.

Ако ния бяхме центърът на вселената, то ние щяхме да наблюдаваме различна
гъстота/плътност на галактиките на различно разстоянието от нас: на по-голямо
разстояние щяхме да наблюдаваме по-малка плътност на галактики отколкото на
по-близко разстояние. Такова нещо не се наблюдава, естествено.

Не е и нужно да се наблюдава. Плътността се определя от разпределението на галактиките по скорости, те може да се сгъстяват, може да се разреждат, съответно това състояние не може да е аргумент против това ние да сме в центъра на вселената. Това че ти си представяш ограничено някакво Нютоново разпределение, както вече знаем, е по причина натъпканата с предразсъдъци глава. Изобщо не говорим какъв е бил взрива, а дали ние сме центъра на вселената.

А в случая разпределението по скорости което наблюдаваме чрез червеното отместване е точно такова, че плътността съвпада с наблюдаемата. 

Преди 24 минути, gmladenov said:

Също така ако ние бяхме центърът на вселената, Млечният път щеше да изглежда
като най-старата галатика във вселената. Това е така, защото колкото е по-далечна
една галактика, толкова по-млада изглежда тя. Нашата галактика, обаче, не изглежда
като най-старата.

Това също не е аргумент.

Ти как мислиш, че е определена възрастта на Млечният път, та я изтъкваш като аргумент? Или пак поредният предразсъдък? Какво пречи други галактики да са се образували преди него, особено ако той е в центъра на взрива и "спокойствието" спомагащо образуването му в неговият район би настанало най-късно? Всички наблюдаеми процеси са последствие от взрива, а не предпоставка. И като последствия, те явно си имат причина, макар и да не ти е ясна сега. Но това няма никаква връзка с въпроса дали сме център на света, както се опитваш да отклониш въпроса

Ще спреш ли да се изхвърляш без да си помислил поне малко?

[scaner]

Преди 3 часа, Ниkи said:

Мисля, че е нормално Вселената да се разширява ускорително. При един взрив, силата която ускорява частиците не е крайна по време, действа безкрайно и ако друга сила не й противодейства (примерно гравитацията), ще ускорява безкрайно частиците. Силата на разширение намалява с увеличаване на разстоянието, но и гравитационното привличане намалява с увеличаване на разстоянието и не се знае, ще настъпи ли обрат.

 Няма логика, Вселената да се разширява по инерция.

Какво значи "един взрив, силата която ускорява частиците не е крайна по време, действа безкрайно"? Какво поражда тази сила, какво я подхранва? Една сила, която премества някакъв обект, извършва работа за целта, какъв е източника на енергията която се превръща (безкрайно във времето!) в тази работа?

Най-прост модел на взрив е разширение на газ, освободен по някаква причина от нещо. Това което ще "бута" галактиките ще бъде налягането, и съответно обема на газа ще се увеличава.

Уравнението на такъв разширяващ се газ най-общо се задава с уравнението на Клапейрон-Менделеев, за идеален газ:

Какво виждаме? При постоянна температура на газа, налягането е обратно пропорционално на обема. А обема е трета степен на размера, докато силата на гравитацията е само втора степен. Тоест с нарастване на обема (разширението) гравитацията много бързе ще надделее на налягането, и ще спре процеса, т.е. такава вселена се разширява със забавяне.  Разбира се, тук има допълнителни параметри, свързани с началната скорост на галактиките, което обаче в най-добрият случай ще доведе до равномерно безкрайно разширение...

На това би могло да противодейства нарастване на температурата, каквото обаче никъде не се наблюдава... Така че този модел еднозначно е обречен на забавяне на разширението (не ускоряване), последвано от спиране и обратно привличане.

[scaner]

Преди 1 час, Ниkи said:

Работата е равна на силата по преместването. Една сила поражда ускорение и създава скорост. Според Нютон, скоростта ще се поддържа постоянна, докато не се появи друга сила, което ще рече, че изминатото разстояние може да няма край и съответно, работата клони към безкрайност... Странна работа

Не трябва да забравяме за какво става дума.

Червеното отместване, което се опитваме да обясним, съответства на скорост, която расте с разстоянието. За нашият случай това е скорост, която е пропорционална на разстоянието (закона на Хъбъл), или изразена чрез времето от началото - експоненциално расте с времето. Експоненциално означава по-бързо от причиненото от някаква постоянна сила - постоянна сила би дала квадратичен ръст с времето, което не е достатъчно за случая. Да не говорим, че силата на един взрив няма как да е постоянна, по много причини ще намалява и изчезне, което трябва да доведе в крайна сметка до постоянна скорост, ако игнорираме гравитацията.

В нашият случай този експоненциален закон се нарича "равномерно разширение", по ред исторически причини - постоянната пропорционалност на скорост и разстояние. Ускорителното разширение е свързано с нарушение на тази закономерност, в посока по-бързо от експоненциалната зависимост на скорост от време. Няма как изобщо да сравняваш експоненциална с квадратична зависимост, че и с константна скорст, нали? Просто несъстоятелна аналогия.

Преди 1 час, Ниkи said:

Преди 12 часа, scaner said:

А обема е трета степен на размера, докато силата на гравитацията е само втора степен

Това не го знам, би ли дал малко подробности?

Да разгледаме закона по-горе, свързващ налягане и обем на идеален газ:

Може да го запишем в друга форма:

Ако приемем разширяване във всички посоки, сфера, то обемът би се изразил като

Тоест, ако фронтът достигне някакво разстояние r, то налягането, т.е. силата която го бута, ще бъде (пропускам коефициентите, важна е зависимостта от разстоянието):

Силата на гравитацията обаче намалява квадратично с разстоянието. За големи разстояния налягането ще намалява много по-бързо от гравитацията (там имаме още едно r в знаменателя, което да натежава), т.е. гравитацията ще започне да надделява, тя ще е по-голямата сила. В крайна сметка имаме борба на две сили, отношението между тях нараства пропорционално на разстоянието (в полза на гравитацията), и нейното противостояние ще доведе до намаляване на скоростта. В много голям контраст с наблюдаемото червено отместване, което ти разясних по-горе.

Преди 2 часа, Ниkи said:

Да, но докато едната сила не надделее над другата, ще имаме ускоряващо се разширение а след това "закъсняващо" разширение, но никога разширение по "инерция".

Когато едната сила се изравни с другата, ще имаме разширение по инерция (не действа сила, двете се компенсират), с постоянна скорост. До този момент ще имаме забавяне на ръста на скоростта, ускорението което "бута" ще намалява за сметка на растящата противодействаща гравитация. При надделяване скоростта ще почне да пада, защото ускорението ще е в обратна посока.

А това е в разрез с наблюдаемото, което изначално изисква експоненциален ръст на скоростта с времето.

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Втори след княза said:

Така е, с добавения текст "според официалната хипотеза, която обяснява повече проблеми, отколкото създава". 

Теорията на Роджер Пенроуз е правилната, но без да има голяма нужда от ГВ - може много на брой малки взривове, които последствие оформят галактики:

https://youtu.be/ZxMgtunbZNs

...

[Малоум 2]

Преди 12 часа, Ниkи said:

Ако има повече взривове, няма ли да има варианти, галактики да се движат една срещу друга (или срещу нас) а не всички да се "разбягват" от нас? 

Трябват частици, които да бъдат гравитационно привлечени за образуване на галактика. Ако образуването на частиците става на огромни разстояния една от друга (взривовете са слаби и далеч един от друг), първите сили които им действат са силите с електро-магнитен произход, щото са заредени. Стават ел-неутрални и остава да се "събират" от гравитацията - все някоя от тях е изпреварила другите и взаимното въртене при падане една към друга, започва формиране на център, около който "падат" други частици, като постепенно заради началното въртене, частиците формират плоскост на въртене (заради непрестанното им образуване, ползват началната подреденост). Заедно с окрупняване на обекта, се забавя неговата скорост, като цяло. Но при разпад на неговите частици след уплътнителни процеси, се проявяват хаотичните процеси на изменение на ЕМПоле извън обекта. В зависимост от хаоса - частиците "избягват" образуване в хаоса - галактиката като цяло се задвижва по посока намаляване на хаоса, т. е. - започва и разбягване на евентуално доближили се образувания, подобно галактики. Заедно с натрупване на материал в галактиките се увеличава и гравитацията между тях. Има борба на привличащи и отблъскващи сили и където надделеят грави-силите - се сливат. Ясно е, че тези пък които в разбягването са много далеч една от друга - надделява силата на разбягване от тая на привличането им една друга.

(при Пенроуз - преди още да има частици, ентропията е много ниска. Но - на какво - не може да каже. Има нещо "идеално подредено". При мен - това е зрънцевият модел вакуум - зрънцата не променят мястото си едно-друго - няма частици няма хаос. Пулсират за образуването си на място. Само флукуациите (сфазиране по вектор "момент на импулс"), мърдат по вакуума. И при конструктивно сфазиране - е възможно възбуждане на фотони и др. частици с маса и заряд, и др. физични характеристики - начало за хаос в неподвижно ЕМПоле)

...

[Шпага]

On 21.01.2021 г. at 11:57, scaner said:

Да отбележа, сингуларността в случая не е свързана с пространството, а с времето, тя е времеподобна. Защото има модели на големият взрив, в които той протича навсякъде, т.е. не е нужна пространствена сингуларност, само времева. А проблемите с времевата сингуларност се решават например в теорията за вечната инфлация на Андрей Линде и др. Така че ти критикуваш един изначално неудачен модел.

Сканер, видях, че в темата на Сисоев споменаваш понятието "времеподобен", а това ме подсети, че отдавна се каня да те питам какво всъщност означава твърдението, че "сингулярността е времеподобна"?

И въобще, какво е наложило това понятие да се "появи" във физиката, заменяйки в някои случаи - кои? - обичайното понятие "време?

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, видях, че в темата на Сисоев споменаваш понятието "времеподобен", а това ме подсети, че отдавна се каня да те питам какво всъщност означава твърдението, че "сингулярността е времеподобна"?

И въобще, какво е наложило това понятие да се "появи" във физиката, заменяйки в някои случаи - кои? - обичайното понятие "време?

Шпага, въпросът ти е интересен и изисква доста обяснения, а в момента не ми се пише толкова много... Ще опитам накратко да нахвърлям малко информация, съжалявам ако някои неща ги преразкажа непълно или неточно, сега ми е трудно да си построя правилно мисълта...

Виж сега, има различни класификации на сингуларността.

Единият тип е според теорията, която ги описва. А това е нещо, което се развива с времето, обхващайки все по-сложни случаи.

Първи за сингуларността говори Шварцшилд, който само няколко месеца след публикацията на уравненията на Айнщайн получава решение за гравитационното поле на материя с маса. Неговото решение описва елементарна черна дупка, без въртене, без заряд, без външно въздействие. В сърцето и има точка, към която се стреми всичко попаднало в нея, което там се събира в обект с безкрайна плътност, който известните физически закони не могат да опишат - сингуларност.

По-късно се появява друга, по-обща теория, която по-подробно описва сингуларностите, теорията на Опенхаймер и Снайдер, някъде 40-те годинни на миналия век. Тя обхваща повече случаи, но все на обекти с маса. Тези теории описват т.н. гравитационна сингуларност, сингуларност образувана в резултат на колапс на масивен обект.

Някъде доколкото помня средата на седемдесетте години на миналия век се появява по-разширена теория, теорията на Белински, Халатников и Лифшиц (БХЛ-теорията). Тази теория описва по-сложни процеси на колапс, водещи до въртящи се черни дупки и всякакви други комбинации, и техните сингуларности. Сега, тук има една история с устойчиви и неустойчиви сингуларности, ще я прескоча, тези описвани от БХЛ са по-устойчиви. Тук вече имаме сингуларности предизвикани не само от маса (дори без наличие на маса), а само от електрически заряд и от момент на импулса. Те показват, че самата кривина на пространството над определена степен може да води до преход към сингуларност, без наличие на маса и други материални атрибути...

Любопитното е, че вътре в черната дупка, преди да достигнеш до централната сингуларност, падащият обект се сблъсква с две други сингуларности: падащата и излитащата. Падащата сингуларност се формира от всички обекти, които падат след обекта (тъй като времето се забавя, те стават неограничено много), а излитащата - от обектите които са паднали преди обекта. Ще ти дам линк от книгата на Кип Торн, който добре ги описва : ЦЪК

Малко се отклоних от темата. Има и друга класификация на сингуларностите: гравитационна и космологична сингуларност. Гравитационната е тази, която се образува при колапс на масивно тяло, в резултат на гравитационните сили. БХЛ теорията обаче е способна да опише и космологична сингулярност, такава, от каквато вероятно е тръгнала нашата вселена.

И съвсем по темата: сингуларностите се делят на времеподобни и пространственоподобни.

Пространственоподобните сингуларности са тези, които се получават от материя, колапсирала в една точка, с безкрайна плътност и кривина на пространството. Това е вариантът, който се среща само при метриката на Шварцшилд, масивно колапсирало тяло без заряд и въртене.

Времеподобната сингуларност е по-интересна, доколкото помня тя беше образувана от енергия, протичаща през безкрайна кривина на пространството. Този вариант се среща при всички останали БХЛ-варианти на сингуларност, например геоните (черна дупка само от светлина, от фотони), въртенето, масата не е задължителна (безкрайна кривина може да се създаде само от импулса на обекти като фотоните, или само от заряда, без маса).

И накрая важна информация: има няколко ограничения на величините на материята в такива сингуларности. Важното за нашият случай е, че безкрайна плътност и безкрайна температура не са съвместими едновременно, защото при безкрайна плътност мярката за хаоса, ентропията, клони към нула, което не е съвместимо с безкрайна температура. От друга страна, моделът на Големият взрив се основава на огромни температури в началото. По тази причина пространственоподобните сингуларности не пасват за нуждите му (поради безкрайната плътност), и за това сигуларността трябва да е времеподобна.

Обичайното понятие "време" тук не се замества с нищо.

Надявам се да се разбира написаното...

[Шпага]

Преди 21 часа, scaner said:

Важното за нашият случай е, че безкрайна плътност и безкрайна температура не са съвместими едновременно, защото при безкрайна плътност мярката за хаоса, ентропията, клони към нула, което не е съвместимо с безкрайна температура. От друга страна, моделът на Големият взрив се основава на огромни температури в началото. По тази причина пространственоподобните сингуларности не пасват за нуждите му (поради безкрайната плътност), и за това сигуларността трябва да е времеподобна.

Сканер, много ценен и много интересен постинг!!!

Разбира се, нароиха се в главата ми доста въпроси, но няма да ти досаждам... засега Ще чета книгата на Кип Торн, която ми излиза и със сравнително добър превод на български.

Сега обаче все пак ще те питам само това:

При безкрайна плътност, ентропията не би ли трябвало да е абсолютна нула, а не просто да клони към нула? А при ентропия нула или клоняща към нула май не само за безкрайна температура, но и въобще за никаква температура не може да става дума. Имам предвид това:

Нулева ентропия - нулева температура, или казано по друг начин: абсолютна неподвижност.

Та защо -- вместо от времеподобна сингуларност -- Големият взрив да не е произлязъл именно от сингуларност с температура нула, а огромните температури да са причинени от самия взрив?

П.П. Ако съм се изразила неясно, ще пробвам пак

 

 

[Gravity]

Шпага, сингулярността при големия взрив е пространственноподобна.

[deaf]

По един абстрактен начин тази статия ми се струва свързана с темата:

https://kultura.bg/web/унищожаването-на-човека/

[Шпага]

Преди 11 часа, Gravity said:

Шпага, сингулярността при големия взрив е пространственноподобна.

Е, значи още по-"зле" за теорията. Изискването за начало на Големия взрив с огромни температури и клоняща към нула ентропия всъщност е в пълно противоречие с физиката.

Все пак високите температури винаги водят до висока ентропия, т. е. до пълен хаос, а не до началното "подредено състояние", с което според ТГВ е започнала Вселената.

 

[Gravity]

Преди 48 минути, Шпага said:

Е, значи още по-"зле" за теорията. Изискването за начало на Големия взрив с огромни температури и клоняща към нула ентропия всъщност е в пълно противоречие с физиката.

Все пак високите температури винаги водят до висока ентропия, т. е. до пълен хаос, а не до началното "подредено състояние", с което според ТГВ е започнала Вселената.

 

Шпага, аз нище не съм казвал за тези неща. Само каква е сингулярността. Не съм сигурен каква е връзката (и дали въобще я има).

[laplandetza]

Преди 51 минути, Шпага said:

Е, значи още по-"зле" за теорията. Изискването за начало на Големия взрив с огромни температури и клоняща към нула ентропия всъщност е в пълно противоречие с физиката.

Все пак високите температури винаги водят до висока ентропия, т. е. до пълен хаос, а не до началното "подредено състояние", с което според ТГВ е започнала Вселената.

 

Това е <граница> . Според мен разглеждайки така модела сравняваме краставици с пържоли.

 

[Недоспал]

Здравейте на всички!

Искам да пусна един бърз въпрос в нищото. Съществува ли пространство-време по посока на движението ако скоростта е максимална. И Кой определя възприятието за пространство време главата на наблюдателя при положение че той може да е същество, което възприема съществуването на вселената като един миг например...?

[Недоспал]

Преди 6 часа, Шпага said:

Е, значи още по-"зле" за теорията. Изискването за начало на Големия взрив с огромни температури и клоняща към нула ентропия всъщност е в пълно противоречие с физиката.

Все пак високите температури винаги водят до висока ентропия, т. е. до пълен хаос, а не до началното "подредено състояние", с което според ТГВ е започнала Вселената.

 

Здравей Шпага

Скоро четох нещо интересно по темата на част от книга на Хокинг "Произходът на почти всичко"

Ето какво пише 

Как получавате нещо от нищо?

Този въпрос е много основателен и някои основни физични закони сочат, че съществуването на вселената е изключително малко вероятно. Вторият закон на термодинамиката гласи, че хаосът, или ентропията, има тенденция винаги да нараства с времето. Ентропи- ята измерва броя начини, по които можете да препод-редите компонентите на системата, без да промените цялостния й вид. Молекулите в горещ газ например може да се подредят по много различни начини, за да създадат същата температура и налягане, така че га-
зът е система с голяма ентропия. Точно обратното, не можете да пренаредите молекулите на живо същество, без да го превърнете в неживо, така че тази система е със слаба ентропия. По същата логика нищото е с най-висок ентропичен статус; можете да го разбърквате и размесвате както ви се прииска, но то все ще си изглежда като нищо. Според този закон е трудно да се разбере как нищото би могло някога да се превърне в нещо, като например във вселена. Ентропията обаче е само част от историята. Другата част е свойство, което физиците наричат симетрия — то не е точно същото като обичайната си- метрия, която свързваме с формите. За физиците нещо е симетрично, ако съществува и направите с него, така че след като приключите да го правите, то да изглежда същото, каквото е било преди. Според тази дефиниция нищото е напълно симетрично: можете да правите с него каквото желаете и то пак ще си бъде нищо.
Както физиците знаят, симетриите съществуват, за да бъдат нарушавани, и когато те се нарушат, оказват огромно въздействие върху вселената. Всъщност квантовата теория ни казва, че няма такова нещо като празнота. Нейната съвършена симетрия е твърде съвършена, за да устои, тя се нарушава от досадния рой частици, които ту се мушват в съществуването, ту изскачат от него. Това води до противоречащото на интуицията ни заключение, че независимо от ентропията нещото е по-естествено състояние от нищото. В този смисъл всичко в нашата вселена е просто възбуждане на квантовия вакуум. Може ли нещо подобно да се допусне за произхода на самата вселена?

И т.н...

Поздрави!

[scaner]

Преди 23 часа, Шпага said:

Сега обаче все пак ще те питам само това:

При безкрайна плътност, ентропията не би ли трябвало да е абсолютна нула, а не просто да клони към нула? А при ентропия нула или клоняща към нула май не само за безкрайна температура, но и въобще за никаква температура не може да става дума. Имам предвид това:

Нулева ентропия - нулева температура, или казано по друг начин: абсолютна неподвижност.

Та защо -- вместо от времеподобна сингуларност -- Големият взрив да не е произлязъл именно от сингуларност с температура нула, а огромните температури да са причинени от самия взрив?

Когато говорим за сингуларност, трябва да помним, че физическите закони не са приложими за нея. От това, че знаем какво се е случило след нея, не можем да прогнозираме условията преди нея. Това което обединява всички сингуларности, е наличието на безкрайна кривина.

Ние нямаме  доказателства за сингуларност с безкрайна плътост. Това, което знаем по реликтовото лъчение е, че вселената е възникнала от много горещо и плътно състояние. Нямаме никакви основания да предполагаме какво е било поведението на температурата преди това  състояние, т.е. преди да стане висока. Именно сингуларността ни спира да разсъждаваме по известните закони в тази посока.

Има много спекулативни варианти какво може да се е случило. Плътността може да е била безкрайна, може да е била крайна, т.е. да не се тръгва от нулева ентропия, а е достатъчно тя да е ниска. Температурата може да е била ниска, но в резултат разходването на тъмната енергия при инфлационното разширение да се е повишила.  Но това на което твърдо можем да стъпим, е наблюдаемите условия до които се добираме.

[Шпага]

Преди 19 часа, Gravity said:

Шпага, аз нище не съм казвал за тези неща. Само каква е сингулярността. Не съм сигурен каква е връзката (и дали въобще я има).

Гравити, връзката е тази, че аз всъщност коментирах казаното от Сканер:

Цитирай

Важното за нашият случай е, че безкрайна плътност и безкрайна температура не са съвместими едновременно, защото при безкрайна плътност мярката за хаоса, ентропията, клони към нула, което не е съвместимо с безкрайна температура. От друга страна, моделът на Големият взрив се основава на огромни температури в началото. По тази причина пространственоподобните сингуларности не пасват за нуждите му (поради безкрайната плътност), и за това сигуларността трябва да е времеподобна.

Виждаш, според Сканер сингулярността в Теорията за големия взрив е времеподобна, а според теб е пространственоподобна. Не знам кой от вас е прав. Но според мен е най-вероятно да не сте прави и двамата, тъй като реалността не "търпи" никакви сингулярности -- нито времеподобни, нито пространственоподобни.

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

Гравити, връзката е тази, че аз всъщност коментирах казаното от Сканер:

Виждаш, според Сканер сингулярността в Теорията за големия взрив е времеподобна, а според теб е пространственоподобна. Не знам кой от вас е прав. Но според мен е най-вероятно да не сте прави и двамата, тъй като реалността не "търпи" никакви сингулярности -- нито времеподобни, нито пространственоподобни.

Не съм внимавал кой какво е писал и на кого съм отговарял. Но мисля, че терминологията е на обратно. Големият взрив е пространственноподобна сингулярност. Скенер казва (поне така аз го разбрах), че това е проблем и трябва да не е така т.е. теорията тук се дъни, а не че в стандартния модел сингулярността не е пространственноподобна. От математическа гледна точка обаче времеподобните сингулярности са "лошите" и не трябва да ги има.

[Недоспал]

Здравейте!

Имам въпрос за тъмната материя.

В момента чета великият дизайн на Хокинг.Там той сравнява разширението на вселената като повърхността на балон. Дотук това е ясно.Също наблегна на това че материалните тела не се разширяват тъй като са обвързани с гравитация в по-големи структури като галактики и така нататък. Реално самото разширение се явява като разширение между галактиките.Обяснението беше, че ако всичко се разширяваше дори и ние щеше да е пропорционално и нямаше да забележим нищо, както дори и разширението между галактиките... За което не съм много убеден, просто не мога да си го представя все още, защото има и забавяне на образите от скоростта на светлината. Както и да е. Въпросът ми е друг.Ако има единични атоми на водород между галактиките и те не са обвързани с гравитация, възможно ли е да настъпи разширение в самите атоми. И какъв ще е ефекта от това. Дали това не е точно тази тъмна материя за която се питат всички какво е?