Теории за гравитацията, разширението на вселената и всичко останало

[laplandetza]

Преди 18 минути, Недоспал said:

Здравейте!

Имам въпрос за тъмната материя.

В момента чета великият дизайн на Хокинг.Там той сравнява разширението на вселената като повърхността на балон. Дотук това е ясно.Също наблегна на това че материалните тела не се разширяват тъй като са обвързани с гравитация в по-големи структури като галактики и така нататък. Реално самото разширение се явява като разширение между галактиките.Обяснението беше, че ако всичко се разширяваше дори и ние щеше да е пропорционално и нямаше да забележим нищо, както дори и разширението между галактиките... За което не съм много убеден, просто не мога да си го представя все още, защото има и забавяне на образите от скоростта на светлината. Както и да е. Въпросът ми е друг.Ако има единични атоми на водород между галактиките и те не са обвързани с гравитация, възможно ли е да настъпи разширение в самите атоми. И какъв ще е ефекта от това. Дали това не е точно тази тъмна материя за която се питат всички какво е?

 

Добро утро. Радостен съм, хубави въпроси , доволно мислене.
Според мен и галактиките се разширяват и обектите в тях, но не със същия темп както междугалактическата гравитация-вакуум, пространство. Това е много интерсно , защото предполага нарастване на разликите в скорост на светлина,емг в междугалакт.простр. и в самите галактики.
За атом или друг  нискоенергиен обект , да , ще се разшири повече от колкото в галакт.простр.
Скорост на светлина се повишава в разширено простр. , но в самото пространство Наблюдател не открива разлика, с разлики в темпа на разширение подобна разлика е възможно да бъде по някакъв начин <открита> .
 

[Малоум 2]

Преди 33 минути, Недоспал said:

... Ако има единични атоми на водород между галактиките и те не са обвързани с гравитация, възможно ли е да настъпи разширение в самите атоми. И какъв ще е ефекта от това. Дали това не е точно тази тъмна материя за която се питат всички какво е?

Има единични атоми водород. Също има много най-различни (слаби и различни посоки, в празното) гравитационни полета и те влияят на всички частици  с маса. Знаеш, има "особеност" в разширението на атом - в увеличаване на обема на водород, заеман от атома - зависи от елмагн. енергия в околността му. Ако погълне фотон - електронът "скача" на по-външна за атома орбита - обемът вече е на нова пространствена фигура. Ако пак погълне - скача на по-външна орбита и така, докато достигне до най-високата възможна орбита, при която остава "цял" атом. При това - "обемът" му е пораснал и не е точно сферичен обем. Има и най-разнообразни слаби магнитни потенциали в околността на атома - така най-външното ниво може да се "разбива" на поднива, с малка разлика в енергиите и всяко под-ниво е с различна конфигурация като обем на цял атом. Заради малката несиметрия, атомите могат да образуват молекула водород. Тя - вече не променя обема си - спира "разшряването" на себе си. Така - на този принцип - спира и разширяване обема на всички масови частици, когато се свързват помежду си - посредством слаби грави сили но ужасно големи електромагнитни сили. При свързването се освобождава ЕМЕнергия, във вид фотони, също - при разпад на готови образувания - се освобождават фотони и някои частици. Всичко "освободено" действа върху околното пространство - хаос от полета - действат на галактиките като сили на отблъскване - те се разбягват. (Това го тълкуваме като "разширяване" на празното пространство, щото "там" имат влияние само полета и лъчения от обмен на енергия на самостоятелни-отделни частици с тези полета. Според мен - реликтовото е такова лъчение)

...

[Недоспал]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Има единични атоми водород. Също има много най-различни (слаби и различни посоки, в празното) гравитационни полета и те влияят на всички частици  с маса. Знаеш, има "особеност" в разширението на атом - в увеличаване на обема на водород, заеман от атома - зависи от елмагн. енергия в околността му. Ако погълне фотон - електронът "скача" на по-външна за атома орбита - обемът вече е на нова пространствена фигура. Ако пак погълне - скача на по-външна орбита и така, докато достигне до най-високата възможна орбита, при която остава "цял" атом. При това - "обемът" му е пораснал и не е точно сферичен обем. Има и най-разнообразни слаби магнитни потенциали в околността на атома - така най-външното ниво може да се "разбива" на поднива, с малка разлика в енергиите и всяко под-ниво е с различна конфигурация като обем на цял атом. Заради малката несиметрия, атомите могат да образуват молекула водород. Тя - вече не променя обема си - спира "разшряването" на себе си. Така - на този принцип - спира и разширяване обема на всички масови частици, когато се свързват помежду си - посредством слаби грави сили но ужасно големи електромагнитни сили. При свързването се освобождава ЕМЕнергия, във вид фотони, също - при разпад на готови образувания - се освобождават фотони и някои частици. Всичко "освободено" действа върху околното пространство - хаос от полета - действат на галактиките като сили на отблъскване - те се разбягват. (Това го тълкуваме като "разширяване" на празното пространство, щото "там" имат влияние само полета и лъчения от обмен на енергия на самостоятелни-отделни частици с тези полета. Според мен - реликтовото е такова лъчение)

...

Ок, съгласен съм с тези промени в обема на атома, но как да кажа те се явяват измерими. Възможно ли е вакуума между частиците да се разширява без да може да се измери. Все пак съм чел и за енергията на вакуума, макар че не си спомням точно какво, но мисля че беше доста голяма тази енергия. Т.е. всичко да се разширява дори и уредите с които се мери. Някак си пространството и времето ми се струват доста относителни за да не е възможно. Или по друг начин казано, какво значение има големината, ако всичко се променя еднакво...? И ако има значение къде е проблема.Има нещо гнило в това разширение на вселената, и изобщо как се измерва, при положение, че има допълнително забавяне на сигнала (информацията) от разширението.

[scaner]

Преди 5 часа, Недоспал said:

Въпросът ми е друг.Ако има единични атоми на водород между галактиките и те не са обвързани с гравитация, възможно ли е да настъпи разширение в самите атоми.

Не.

Атомите се удържат от елекстромагнитните сили, които са много порядъци по-големи от гравитацията, и още много повече порядъци по-големи от силата предизвикваща разширението.

Разширението  (засега) засяга мащаби сравними с големи разстояния, на които удържащите сили на гравитацията стават много малки. Представи си балон от дъвка. В началният момент, когато го надуваш, еластичността е голяма, трябва ти сравнително силно налягане. Когато се раздуе обаче, дъвката изтънява, и балонът започва да се раздува и с по-малко налягане. Тоест това по-малко налягане яма да създаде ефект, докато балонът е малък. Същото е с тъмната енергия, която "надува" вселената, ефектът от нея си ли1и само на  големи разстояния.

При малки разстояния, сравними с мащаба на отделна галактика, силите на привличане са по-големи и удържат. За трърдите тела, атомите, конструктивните сили са на база електромагнетизма, и те също удържат. На този етап е невъзможно на малки мащаби да се експериментира с разширяването, то е много по-малко от ефекта който произвеждат гравитационните вълни. А ние тях вече ги мерим, макар че ефекта се състои в промяна равна на части от протонният радиус.

Предполага се, че ако вселената продължи да се разширява с ускорение, след 20-200 милиарда години (по различни оценки) скоростта на разширение (съответно силата) ще нарасне толкова, че ще е способна да разкъса атомите, и тогава вселената ще се "пукне".

Ей ТУКА по-долу има нещо като таблица, която показва как ще нараства скоростта на разширението, когато наближи края на живота на вселената.

[Недоспал]

Преди 6 часа, scaner said:

Не.

Атомите се удържат от елекстромагнитните сили, които са много порядъци по-големи от гравитацията, и още много повече порядъци по-големи от силата предизвикваща разширението.

Разширението  (засега) засяга мащаби сравними с големи разстояния, на които удържащите сили на гравитацията стават много малки. Представи си балон от дъвка. В началният момент, когато го надуваш, еластичността е голяма, трябва ти сравнително силно налягане. Когато се раздуе обаче, дъвката изтънява, и балонът започва да се раздува и с по-малко налягане. Тоест това по-малко налягане яма да създаде ефект, докато балонът е малък. Същото е с тъмната енергия, която "надува" вселената, ефектът от нея си ли1и само на  големи разстояния.

При малки разстояния, сравними с мащаба на отделна галактика, силите на привличане са по-големи и удържат. За трърдите тела, атомите, конструктивните сили са на база електромагнетизма, и те също удържат. На този етап е невъзможно на малки мащаби да се експериментира с разширяването, то е много по-малко от ефекта който произвеждат гравитационните вълни. А ние тях вече ги мерим, макар че ефекта се състои в промяна равна на части от протонният радиус.

Предполага се, че ако вселената продължи да се разширява с ускорение, след 20-200 милиарда години (по различни оценки) скоростта на разширение (съответно силата) ще нарасне толкова, че ще е способна да разкъса атомите, и тогава вселената ще се "пукне".

Ей ТУКА по-долу има нещо като таблица, която показва как ще нараства скоростта на разширението, когато наближи края на живота на вселената.

Благодаря за отговора.Винаги съм се чудил как има такива отзивчиви хора като тебе. Толкова изчерпателен и точен във всичко. Като чета колко си писал и как отговаряш на всякакви откачалки, включва и на мен, направо, ума не ми го побира. Явно на всички им е интересно тук, какво ново може да се научи измисли. А пък на другите като теб им е приятно да отварят очите на невежите. Както и да е, всеки се пита в този живот , защо е тук и какво е това всичкото около нас. Нормално е да бъде интересно. Лично аз искам да помогна с измислянето на нова теория, но наистина нямам толкова информация и знания в която и да е било област на физиката, и все пак тайно се надявам че това може да е някакъв плюс. Чел съм тук таме разни книжки, и ми става все по-интересно. Но доколкото съм запознат физиката е в криза. Всичко което се учи и се приема за "истина" явно не работи както трябва.Тоест всичко което се определя като истина е просто един модел, чрез който може да се работи за да се получават някакви резултати, които отговарят на опита и познатата реалност. Така наречения моделен реализъм. Приема се че има електрон , макар че никой не го е виждал.Просто се приема съществуването на тази частица за да си обяснят различни взаимодействия и явления. Сега се приема съществуването на кварки за да си обясня други свойства на атомите... Даже като се замисля, това все още ми прилича, на преписването на различни явления на различни божества. Бог електрон Бог кварк, и т.н. кой е виновен за това явление електрона, кой е виновен за другото явление Еди кои си кварки...примерно. но реално какво се случва..? Все още никой не знае. Просто се приема модел за някакви частици, който работи при изчисленията.Не знам какви електронни прескачат в спиновете и какви фотони се приемат излъчват например на водородния атом, когато е под някакво влияние. И не знам как са ги видяли тези електрони и фотони.Никак... някой видя ли е изобщо бог..?Просто се приема че съществуват такива частици, правят необходимите сметки и се изясняват странните неща, които се случват,дотолкова доколкото ни е необходимо за момента за разрешаването на някакъв проблем. Е проблеми има вече доста , но нямаме разрешение. Иска ми се скоро време да излезе някаква теория която да обърна всичко с главата надолу, и която малко от малко да свърже нещата. Просто явно изначално подхода е грешен... Възможно ли е тази теория да няма нищо общо със стандартни модел, нещата да се обясняват по съвсем друг начин, като изключим даже и струните.?електромагнетизма гравитацията, квантовата механика да се обяснява по съвсем друг и взаимосвързан начин или ще се продължава да се работи на няколко фронта в мъглата?..

[Малоум 2]

преди 2 дни

 

00:00 Академик Сахаров 01:05 слойка Сахарова 03:53 расширение Вселенной 05:25 Гравитационная неустойчивость 05:50 Мир возник из звука 07:10 Стоячие волны и функции Бесселя 08:13 Реликтовое излучение 09:34 Сахаровские осцилляции

...

...

Рядко се случва някой да покаже  осцилации и тълкувания при промяна на начални условия.

...

[Stoned]

There may not be a conflict after all' in expanding universe debate

Редактирано Юли 2, 2021 от Stoned

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/V-krajna-smetka-mozhe-da-niama-konflikt-v-debata-za-razshiriavan_171630.html

"„В крайна сметка може да няма конфликт“ в дебата за разширяването на Вселената

Звезда червен гигант, Камелопардалис, изхвърля обвивка от газ, когато слой от хелий около ядрото й започва синтез. Такива събития помагат на учените да изчислят колко бързо се разширява Вселената. Кредит: ESA / NASA

Нашата вселена се разширява, но двата ни основни начина да измерим колко бързо се случва това разширяване водят до различни отговори. През последното десетилетие астрофизиците постепенно се разделят на два лагера: един, който смята, че разликата е значителна, и друг, който смята, че може да се дължи на грешки в измерването.

Последните изследвания на известния астроном Уенди Фрийдман (Wendy Freedman) от Университета на Чикаго показват, че може да няма никакъв конфликт между различните измервания на скоростта, с която Вселената се разширява, така че може изобщо да не съществува т.нар. напрежение на Хъбъл. Това, което тя и нейните колеги извършват, е да разгледат нов метод за определяне на тази скорост въз основа на пиковата яркост на звездите червени гиганти.

Фрийдман прави някои базови измервания на скоростта на разширяване на Вселената, които водят до по-висока стойност на константата на Хъбъл. Но в нова рецензионна статия, приета за Astrophysical Journal , Фрийдман дава преглед на най-новите наблюдения. Нейното заключение: последните наблюдения започват да запълват празнината.

Тоест в крайна сметка може да няма конфликт и нашият стандартен модел на Вселената не трябва да бъде значително модифициран.

..."

...

...

[Малоум 2]

Има допълнително...

...

... и ... няма примиряване.

...

[scaner]

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

... и ... няма примиряване.

Е как да няма примиряване? Клипчето явно е правено   преди тази статия , за която си разказвал в предишният коментар.

Редактирано Юли 7, 2021 от scaner

[Шпага]

Преди 10 часа, scaner said:

Е как да няма примиряване? Клипчето явно е правено   преди тази статия , за която си разказвал в предишният коментар.

Споко Примиряването няма да продължи дълго. Много скоро пак ще се хванат за косите... т.е. за формулите

[Малоум 2]

Преди 11 часа, scaner said:

Е как да няма примиряване? Клипчето явно е правено   преди тази статия , за която си разказвал в предишният коментар.

Според мен - Статията е спорна с изводите си, че не е нужна нова физика. Стандартният модел, на който се "опират" измерванията и хипотезите за зваздообразуването, не може да обясни ускореното разширяване на Вселената... И, че обяснението не може без хипотеза за ГВ, която си е спорна не от вчера.

Самото разширяване на каквото и да е се дължи на сили - вътрешни за обект и външно действащи. Така е и за Космоса - борба между ЕМСили на отблъскване (хаос на фотони излъчвани от Галактика) на обекти-галактики и Грависили на привличане - вътре и външно действащи. Когато празното междугалактично пространство стане голямо (от отблъскващи ем.сили), гравитационните сили отслабват (нищо ново), отношението разстояние-скорост се променя и разбягването е с ускоряване.

...

 

[scaner]

Преди 38 минути, Малоум 2 said:

Според мен - Статията е спорна с изводите си, че не е нужна нова физика. Стандартният модел, на който се "опират" измерванията и хипотезите за зваздообразуването, не може да обясни ускореното разширяване на Вселената... И, че обяснението не може без хипотеза за ГВ, която си е спорна не от вчера.

В момента "стандартен модел" е моделът Lambda-CDM, който включва и големият взрив, и ускореното разширяване на вселената. Естествено, всеки модел в някакъв контекст е спорен, но този в това отношение е най-малко спорен. Не разполагаме с по-добър. А критики на базата "ми толкова го знам" не се приемат

Преди 39 минути, Малоум 2 said:

Самото разширяване на каквото и да е се дължи на сили - вътрешни за обект и външно действащи. Така е и за Космоса - борба между ЕМСили на отблъскване (хаос на фотони излъчвани от Галактика) на обекти-галактики и Грависили на привличане - вътре и външно действащи. Когато празното междугалактично пространство стане голямо (от отблъскващи ем.сили), гравитационните сили отслабват (нищо ново), отношението разстояние-скорост се променя и разбягването е с ускоряване.

Силите отдавна са напуснали важната физика. В квантовата физика липса понятието "сила". А трябва да се забележи, че квантовите закони са много по-точни от класическите, изискващи "сила". Така че забрави и учи новата метериална част.

Описанието ти е погрешно в основата си. Наблюденията сочат, че няма "отблъскващи ем.сили". С изключително голяма точност сумарното количество заряди във вселената е нула., при това положение преобладават силите на привличане (диполни, квадруполни и т.н.). Това се потвърждава и от факта, че за сравнително близките обекти преобладава привличането, на база гравитаацията. Следователно, няма как при раздалечаване да започнат да преобладават сили на отблъскване, след като и гравитацията и електромагнитните сили зависят по еднакъв начин от разстоянието - демек ако има отблъскване на голямо разстояние, много по-силно отблъскване трябва да има при по-малки разстояния. Това противоречи на всички астрономически факти.

Не е добре да се правят обяснения на база измислици.

 

[Малоум 2]

Преди 4 часа, scaner said:

В момента "стандартен модел" е моделът Lambda-CDM, който включва и големият взрив, и ускореното разширяване на вселената. Естествено, всеки модел в някакъв контекст е спорен, но този в това отношение е най-малко спорен. Не разполагаме с по-добър. А критики на базата "ми толкова го знам" не се приемат

Щеше да е правилно, ако знаеха какво е ламбда: от https://en.wikipedia.org/wiki/Lambda-CDM_model (маш. превод)

"Моделът ΛCDM (ламбда студена тъмна материя) или Lambda-CDM е параметризация на космологичния модел на Големия взрив, при който Вселената съдържа три основни компонента: първо, космологична константа, обозначена с Ламбда (гръцки Λ) и свързана с тъмната енергия; второ, постулираната студена тъмна материя (съкратено CDM); и трето, обикновена материя. Често се споменава като стандартен модел на космологията на Големия взрив, защото това е най-простият модел, който предоставя сравнително добър отчет за следните свойства на космоса: съществуването и структурата на космическия микровълнов фон мащабната структура в разпределението на галактиките наблюдаваните количества водород (включително деутерий), хелий и литий ускоряващото се разширяване на Вселената, наблюдавано в светлината от далечни галактики и свръхнови Моделът приема, че общата теория на относителността е правилната теория на гравитацията в космологични мащаби. Той се появява в края на 90-те години на миналия век като съгласуваща космология, след период от време, когато различните наблюдавани свойства на Вселената изглеждат взаимно несъвместими и няма консенсус по отношение на енергийната плътност на Вселената. Моделът ΛCDM може да бъде разширен чрез добавяне на космологична инфлация, квинтесенция и други елементи, които са актуални области на спекулации и изследвания в космологията. Някои алтернативни модели оспорват предположенията на ΛCDM модела. Примери за това са модифицирана Нютонова динамика, ентропична гравитация, модифицирана гравитация, теории за мащабни вариации в плътността на материята на Вселената, биметрична гравитация, инвариантност на мащаба на празното пространство и разлагаща се тъмна материя (DDM). [1] [2] ] [3] [4] [5]

..."

Иначе - става метод Нагласьов. И ламбда не е константа, а коефициент. Значи - зависи от много неизвестни за науката неща.

Преди 5 часа, scaner said:

Силите отдавна са напуснали важната физика. В квантовата физика липса понятието "сила". А трябва да се забележи, че квантовите закони са много по-точни от класическите, изискващи "сила". Така че забрави и учи новата метериална част.

Описанието ти е погрешно в основата си. Наблюденията сочат, че няма "отблъскващи ем.сили". С изключително голяма точност сумарното количество заряди във вселената е нула., при това положение преобладават силите на привличане (диполни, квадруполни и т.н.). Това се потвърждава и от факта, че за сравнително близките обекти преобладава привличането, на база гравитаацията. Следователно, няма как при раздалечаване да започнат да преобладават сили на отблъскване, след като и гравитацията и електромагнитните сили зависят по еднакъв начин от разстоянието - демек ако има отблъскване на голямо разстояние, много по-силно отблъскване трябва да има при по-малки разстояния. Това противоречи на всички астрономически факти.

Силите са "напуснали", щото не се знае на каква същност се дължат. Ама без сили - светът е необясним, такъв какъвто е ..., щото, нютоновите ябълки удрят със сила по главата и ... боли, казва Изследователят. Е, стигнали сме в мисленето до "полетата си взаимодействат".  При създаване на хаос от образуването на обект, силите на отблъскване, с подобен втори обект, са по-големи от привличащите - туй е ентропия, зависеща от хаос. Потенциалите в междината са големи, а извън нея - малки. Общо - Силата е насочена от голям към най-малък потенциал (Файнман, при обяснение за "поле"). Сила по време е равно на импулс. При полета  - силата е импулс върху време. (заложено е в честоти на образуване, а при излъчен фотон: от размер/с) Това може да изясни "играта" с ламбда, що дава добри резултати.

...

[gmladenov]

Преди 5 часа, scaner said:

Не разполагаме с по-добър.

Това, че нямаме по-добър космологичен модел, не е никакво основание да се съгласим със
съществуващия модел.

(Просто посочвам очевидното протовпоречие в логиката, че трябва да приемем сегашния модел,
защото, видите ли, нямаме по-добър.)

Редактирано Юли 8, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 39 минути, Малоум 2 said:

Иначе - става метод Нагласьов. И ламбда не е константа, а коефициент. Значи - зависи от много неизвестни за науката неща.

Коефициент, който има фиксирана стойност, дори да зависи от други неща, е константа - по определение. А Ламбда в случая е точно такава. Така както е константа и електрическият заряд. За който, както и за ламбда, не знаем зависи или не зависи от други неща.

Преди 41 минути, Малоум 2 said:

Силите са "напуснали", щото не се знае на каква същност се дължат. Ама без сили - светът е необясним, такъв какъвто е ..., щото, нютоновите ябълки удрят със сила по главата и ... боли, казва Изследователят. Е, стигнали сме в мисленето до "полетата си взаимодействат".  При създаване на хаос от образуването на обект, силите на отблъскване, с подобен втори обект, са по-големи от привличащите - туй е ентропия, зависеща от хаос. Потенциалите в междината са големи, а извън нея - малки. Общо - Силата е насочена от голям към най-малък потенциал (Файнман, при обяснение за "поле"). Сила по време е равно на импулс. При полета  - силата е импулс върху време. (заложено е в честоти на образуване, а при излъчен фотон: от размер/с) Това може да изясни "играта" с ламбда, що дава добри резултати.

Това няма абсолютно никакво значение. В нашият случай значение има само това, че липсва каквато и да е сила на отблъскване, и това е проблем да се намери класическо обяснение на разширението на вселената. А твоята глупотевина е точно класически напън, омъглен с несвързани "обяснения".

Опитай се да осмислиш нещата количествено.

Имаш две галактики на разстояние R. Силата на привличане е Fp = A.M1.М2/R2 където R2=R.R.  М1,М2 = масите на двете галактики. Нека те да имат и електрически заряд Q1,Q2, за да има и сила на електриомагнитно отблъскване. Тази сила ще бъде Fe=B.Q1.Q2/R2. Тук константите А и В са характерни константи за двете взаимодействия. Тогава силата на отблъскване между тях ще бъде F= Fp - Fe = (А.М1.М2 - B.Q1.Q2)/R2 = CONST/R2, където CONST = А.М1.М2 - B.Q1.Q2 е величина, която зависи само от масите и зарядите на двете галактики, не зависи от разстоянието. Ако CONST > 0, двете галактики ще се привличат независимо от разстоянието между тях. Ако CONST < 0, те ще се отблъскват независимо от това разстояние. Ако те се отблъскват на големи разстояния, то ще се отблъскват и на малки., при това много по-силно ( 1/R2 бързо нараства на малки разстояния).

Ускорението, с което те ще се раздалечават (или приближават една към друга, ще бъде Ad = CONST/(R2.(M1+M2)).

От тук веднага се виждат всички проблеми на модела за обяснение наблюдаемото ускорено разшитрение със сили:

1). Този модел не отчита, че тези две тела не са единични във вселената, а са заобиколени с други тела. Ако действат сили между две тела, то на всяко от тях ще му действат сходни сили от огледално разположени обекти (всеки обект е заграден със сфера от обекти, които действат по посока радиуса на тази сфера, резултантната сила от това действие ще бъде с произволна в общият случай посока, няма да има ясно разширение а само преразпределение.

2). Ако пренебрегнем това важно изискване, то по горната формула за ускорението величината му зависи от съотношението на масите и зарядите на избраните тела. Това би дало на някакво разстояние от избран център цял спектър от ускорения - различните обекти ще се раздалечават с ускорения зависещи само от техните характеристики, едни с по-голямо, други с по-малко. Което противоречи на наблюденията, че величината на ускорението е функция не на материалните характеристики на обектите, а само на разстоянието (възрастта от началото)..

3). Както показах, ако два обекта имат отблъскване в далечина, те ще се отблъскват по-силно в близост. Лесно може да се покаже, че ако това условие е изпълнено и един от двата обекта го представиш като съвкупност от две половинки, тези две половинки също ще имат тенденция да се раздалечават, и на практика нарушаваш началното условие - имаме галактики

Да не изреждам повече. Силата която би дало поглъщането на фотони за галактики е много по-малка от гравитационната. Да не говорим, че там фотоните се излъчват хаотично в най-различни посоки, и се поглъщат от най-различни посоки, така че за всяка галактика тази сила (от откатът при поглъщане и излъчване) няма смисъл да се мисли изобщо. Това е смятано и за това е отхвърлено - това е принципът в основата на космическият платноход.

Ако имаше някаква малка възможност да се обясни класически тая история, никой нямаше да бяга от такава блага работа. То не от добро са дошли тези модели.

 

Преди 1 час, gmladenov said:

Това, че нямаме по-добър космологичен модел, не е никакво основание да се съгласим със
съществуващия модел.

Това че не се съгласяваш, след като нямаш по-добър модел (или смислена критика, аргументи срещу съществуващият) няма нищо общо с някаква наука, а е чисто субективно тръшкане (медицинско състояние). Нали се сещаш какво значение има?

Преди 1 час, gmladenov said:

(Просто посочвам очевидното протовпоречие в логиката, че трябва да приемем сегашния модел,
защото, видите ли, нямаме по-добър.)

Моделът се прави, за да се обяснят нещата и да се предскажат нови, проверими. Всеки модел трябва да го може това, и сегашният го може. Дали той е верен или не, това ще каже наблюдението като се сравни с неговите предсказания. Такива приказки, "не го приемам защото така" нямат никакъв смисъл по отношение на науката, те са някакво субективно тръшкане.

Същото тръшкане беше и със СТО - хем не щеш да го разбереш тоя модел, хем не можеш да го опровергаеш., хем не си способен да дадеш нещо по-добро,  хем не си запознат защо той е толкова солиден, само дето ей така, не го приемаш  Ми тука медицински състояния не обсъждаме.

[Малоум 2]

Преди 15 часа, scaner said:

Ако имаше някаква малка възможност да се обясни класически тая история, никой нямаше да бяга от такава блага работа. То не от добро са дошли тези модели.

Ами разбира се - щом статуквото изисква да няма етер* -  обяснения няма... и в склада няма (склад със съвременни хипотези?!, не само "класически сметки".)

Не си разбрал, че не става със заряди, а с остатъчни полеви форми и сили от разлики в хаос, които са пътепоказател за движение на галактики - движат се посока малкото съпротивление за образуване на себе си. Не си схванал, че обясних същността на коефициент ламбда.

Затова се навряха в "тъмното" - известно е, че трябва среда, която да се "криви" и ред други "чупки в клъста"... Ама и тъмното няма да им просветне, докато не се обясни - що телата се движат по инерция... (трудно им е да кажат, че телата се правят от частиците на "тъмното", щото и ... не знаят какви са и като как!)

...

[scaner]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Ами разбира се - щом статуквото изисква да няма етер* -  обяснения няма... и в склада няма (склад със съвременни хипотези?!, не само "класически сметки".)

Не си разбрал, че не става със заряди, а с остатъчни полеви форми и сили от разлики в хаос, които са пътепоказател за движение на галактики - движат се посока малкото съпротивление за образуване на себе си. Не си схванал, че обясних същността на коефициент ламбда.

Затова се навряха в "тъмното" - известно е, че трябва среда, която да се "криви" и ред други "чупки в клъста"... Ама и тъмното няма да им просветне, докато не се обясни - що телата се движат по инерция... (трудно им е да кажат, че телата се правят от частиците на "тъмното", щото и ... не знаят какви са и като как!)

Вземи си климатик. Много помага в жегите, да не се стига до такива крайности...

[deaf]

Снощи гледахте ли американският филм "Водопадите на Мълхолм" по БНТ? Един от главните герои (генерал от армията) обясняваше,че атомите са...свободно (празно) пространство! И ние хората буквално сме щели да пропаднем в "празното" ако в атомите нямало някакви частици,които ни държат.

[Малоум 2]

Преди 1 час, deaf said:

Снощи гледахте ли американският филм "Водопадите на Мълхолм" по БНТ? Един от главните герои (генерал от армията) обясняваше,че атомите са...свободно (празно) пространство! И ние хората буквално сме щели да пропаднем в "празното" ако в атомите нямало някакви частици,които ни държат.

Звучи правилно.

Хората, като че ли не са от атоми, а от емоции...

...

(В центъра на средата на атома е "кухо". Има протони, които са с характеристика заряд - движат се неинерциално и излъчват фотони. Ако има обаче и електрон, който излъчва фотон противоположен заряд, на една вълна разстояние от протон, за него е изгодно енергетично, да се образува с минимална енергия за себеобразуване, върху полето на протона (или полетата на протоните). Така - зарядовите характеристики на частиците анихилират в обема на атом - не се излъчват фотони извън атома и го считаме за електронеутрален. Та, "кухото" на атома е пълно с поле. А мястото на образуване на електроните е променливо по дистанция от централната част на атома (навътре-навън от център) и образуват "повърхнина" на атом, от полета.)

...