Теории за гравитацията, разширението на вселената и всичко останало

[Шпага]

Преди 18 минути, Втори след княза said:

И така. Ако заместим "поле" с "взаимодействие" изчистваме НЕЩОТО, което все още се опитваме да видим с очите си. Няма да е "Проводникът пресича силовите линии на полето", а ще е "Проводникът взаимодейства с магнита". Не Луната е в гравитационното поле на Земята, а Луната взаимодейства/привлечена е от Земята". Същото, нали? Заради това "полето" хич не ми липсва. Защо ми е "интензивност на магнитното поле" като това е просто интензивност на действието/взаимодействието между две тела? Разликата е незабележима и не си струва да бъде кой- знае колко осъждана, обсъждана или насаждана  .

Взаимодействие от разстояние и без посредник /какъвто всъщност е всяко физ.поле/ означава да приемем, че е налице някакво паранормално явление - например, че Земята привлича Луната чрез телекинеза.

 

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, фактът, че електроните взаимодействат и гравитационно, не означава ли именно това -- че електронът има и неелектромагнитни /в случая гравитационни/ сили?

Това няма никакво значение по въпроса който разглеждаме. Гравитационните сили, проявявани от електрона са твърде нищожни, за да може чрез тях да се удържи едноименен разпределен заряд в такава област, изисквана от концепцията за гравитационната маса.

Преди 1 час, Шпага said:

Защо елементарността на една частица трябва непременно да се свързва с нулев размер? Не може ли частицата да има размер и същевременно да е неделима - тоест да няма "вътрешна" структура?

Впрочем, това, че според СТО елементарните частици задължително трябва да са "точкови" /безразмерни/ не е абсолютно неоспорим аргумент срещу наличието на електромагнитна маса. Виж например как тази маса до голяма степен е реабилитирана тук:

https://www.fieldphysics.ru/electromagnetic_mass/

Какво разбираш под "структура? Две пространствено отделени различаващи се части? Или може да са пространствено разделени, но да са еднакви по всичко друго? По моите представи, пространствената отделеност е достатъчно, за да говорим за структура. А вече наличието на такава структура ще кара електронът да има поведение не на една частица, а на различни части. Което излиза от границите на елементарността. Елементарността е точно това, липса на вътрешна структура.

Колкото до линка, по-добре внимателно си подбирай източниците на аргументи. Това е една книга, изразяваща личната теория на своя автор, един от хилядите подобни в Русия, и не само. Той може и да се изявява в амплоато на Айнщайн (работещ някога в патентно бюро), докато чака славата си работейки като аналитик в център за недвижими имоти, но и това не е достатъчно...

Няма да коментирам книгата, само няколко забележки по класическата теория на електромагнетизма.  Според нея, електрически заряд, който се движи ускорено, трабвва да излъчва. По този механизъм, праволинейно ускоряван заряд обаче ще излъчва такова поле, което създава индуцирано поле с обратна посока на движението, дърпайки електрона назад. Тоест създава сила на съпротивление, и от там това се оприличаваа с масата, с която заряда се съпротивлява на ускоряващата го сила. Това е концепцията на електромагнитната маса. Обаче веднага, още в класическата електродинамика, възниква проблема: каква е енергията на полето на този заряд? Ако е точков, енергията трябва да се смята от нула до безкрайност, и се получава като резултат безкрайност. По физически съображения обаче енергията не може да е безкрайна. По тази причина, не трябва да се смята от нула, а от някакъв краен размер, т.е. зарядът не трябва да е съсредоточен в точка, а да е разпределен, например по някаква сфера или обем. Радиусът на тази сфера се нарича класически радиус на електрона, и е така подбран, че масата в резултат електромагнитната сила да съответства на масата която наблюдаваме. От тук и следващият проблем: еднороден заряд, разпределен по малка сфера (или в малък обем) изпитва сили на отблъскване, и електронът веднага би се разпаднал - освен ако няма някаква друга неизвестна сила, която да го удържа. При това сила от порядъка на електромагнитната, не гравитационната.  Такава сила не е известна, и само за да загладим този проблем нямаме право да я въвеждаме - това ще бъде методът на Нагласьов, изключващ науката нататък. За съжаление, в класическатаа физика няма средства за преодоляване на този проблем. А в квантовата нещата съвсем загрубяват - там дори такива ефекти в много ситуации са забранени (спомни си атома на Бор, дето електронът ако излъчваше при ускорение според класическата електродинамикатрябваше отдавна да е загубил енергията си и да е паднал на ядрото - от там започва да възниква разлина теория, квантовата електродинамика, в която няма понятието електромагнитна маса).

Преди 1 час, Шпага said:

Общата теория на относителността също не може адекватно да се съчетае с квантовата механика, но това ни най-малко не я омаловажава.

Общата теория на относителността не се омаловажава в областта си на приложимост. Но точно опитите да се прилага и в квантовият свят сочат, че там нещо не се справя хич. Именно това предизвиква опитите за създаване на нова теория, обединявайки я с квантовата физика. Същият проблем по същата причина е възнникнал и межди електродиамиката и квантовата механика. Там поне нещата ги знаем, защото обединението е успешно, пътьом убивайки концепцията за електромагнитната маса.

[scaner]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Един пример. Вместо да търсим гравитационно поле, което събира "чаинките" , това става от действието на турболентния поток. Те така космическият прах се сближава и прави облаци, преминаващи в планети

Не работи този пример. При чаените листенца за събирането им в центъра важната роля играят стените наа чашата, създаващи градиент от налягане по посока на центъра. При космическият прах няма стени, и всеки вихър която не се удържа от други сили, се разнася из пространството, вместо да гради планети.

[100$]

Не мисля че унификацията на веществото с полето е правилно. Веществото е локализирано в пространството, то има тегло, инерция, кинетична енергия. Полето е нелокално, няма маса , инерция, тегло . Частиците на полето са със цялочислен спин, докато частиците на веществото са със, полу цял спин. Веществото е термодинамична система, докато полето не. Ето защо поле и вещество, са различни по същност материални действителности.

[Малоум 2]

Преди 6 часа, Шпага said:

Впрочем, това, че според СТО елементарните частици задължително трябва да са "точкови" /безразмерни/ не е абсолютно неоспорим аргумент срещу наличието на електромагнитна маса. Виж например как тази маса до голяма степен е реабилитирана тук:

От тук тръгват неяснотите- проблеми в мисленето. На всички учени е известно, че частиците имат обем, вътрешна структура, форма за зададено физично състояние и т. н.

Преди 6 часа, Шпага said:

фактът, че електроните взаимодействат и гравитационно, не означава ли именно това -- че електронът има и неелектромагнитни /в случая гравитационни/ сили?

Не става въпрос за сили от гравитация. Ето Файнман как ги описва:

Файнманови лекции по физика: в лекцията: 28-4 С каква сила електронът действа сам на себе си.

„...Зарядите трябва да се удържат върху сфера като нещо от „ластичета“, което пречат на стремежът им да се разлетят настрани. Поанкаре пръв забелязал( че подобни „ластичета“, или нещо от този род, които свързват електрона е необходимо да се вземат предвид при изчисляваието на енергията и импулса. По тази причина  допълнителните неелектрични сили са известни под името „напрежения на Поанкаре“ Ако ги включим в сметките, това веднага ще измени масите, получени в двата случая (характерът на изменението зависи от детайлните предположения) и резултатът ще се съгласува с теорията на относителността( т. е., масата, получена от изчисляването на импулса, става същата, както и масата получена от изчисляването на енергията. Обаче сега масите ще се състоят от две части: електромагнитна и произхождаща от напреженията на Поанкаре И само когато двете части се съберат заедно, ние получаваме съгласувана теория.

И така, нашите надежди не се оправдаха, ние не можем да направим цялата маса електромагнитна. Теория, съдържаща само електродинамиката, е незаконна. Към нея е необходимо да се прибави още нещо. Както и да наречем това „нещо“ – „ластичета“ или „напрежения на Поанкаре“ или нещо иначе, - то все едно трябва да поражда нови сили, които осигуряват съгласуваността на теория от такъв род.

Но съвсем ясно е, че щом сме принудени да поставим вътре в електрона странични сили, красотата на цялата картина веднага изчезва. Веднага възниква въпросът: колко силни са тези напрежения ? Какво става с електрона? Осцилира ли той, или не? Какви са всички негови вътрешни своиства? И т. н., и т.н. Възможно е някои от вътрешни свойства на електрона да са все пак много сложни. И ако ние започнем да строим електрона, като следваме тази рецепта, ще дойдем до някакви странни свойства, подобни на собствени хармоники, които изглежда още не са наблюдавани. Аз казах „изглежда“, защото в природата ние наблюдаваме множество странни неща, на които още не можем да придадем  никакъв смисъл. Възможно е някога, в един прекрасен ден да се окаже, че някакво явление от тези, които са ни непонятни днес ( мю-мезона, например), може в действителност да се обясни като осцилации на „напреженията на Поанкаре“. Сега това не изглежда правдоподобно, но кой може да гарантира? Та ние още толкова нещо не разбираме в света на елементарните частици! Във всеки случай, сложната структура, предполагана в тази теория, е твърде нежелателна и опитът да се обяснят всички маси само с електромагнетизма, най-малкото по описаният от нас начин, ни докара до задънена улица.

...“

 

Следва - как електронът действа сам на себе си... (друга бира, че става дълго)

...

Редактирано Май 30, 2020 от Малоум 2

[gmladenov]

Преди 5 часа, 100$ said:

Не мисля че унификацията на веществото с полето е правилно.

+1

В стремежа си да натаманят единна "теория за всичко", физиците намират еквивалентности
и правят унификации там където такива няма.

Аз също смятам, че полето на Хигс не е отговорът за масата и гравитацията.

[scaner]

Преди 6 минути, gmladenov said:

Аз също смятам, че полето на Хигс не е отговорът за масата и гравитацията.

А дали някой изобщо ви пита?

Та ти дори не знаеш какви проблеми решава полето на Хигс, а вече си тръгнал да го отхвърляш. Ми предложи нещо по-добре работещо, тогава се изказвай по тези въпроси с такава категоричност. Щото в момента мнението ти се базира само на мокрия пръст.

За гравитацията, както казах, има само спекулации на тази тема, т.е. някакви доста неуспешни за сега опити. Макар че връзка безусловно има - масата, която създава полето на Хигс е и масата, която създава и участва в гравитацията. Ако проявяваш интерес, ето два линка по тая тема от архива ми: http://arxiv.org/abs/hep-th/0503024 и http://arxiv.org/abs/gr-qc/9405013 .

Във физиката винаги влизат в употреба най-простите идеи, които могат да решават някакъв проблем. Никой няма да си прави труда да измисля нещо сложно, ако проблема може да се реши просто. При простото решение всичко е по-лесно контролируемо, обозримо  и управляемо. Така че механизма на Хигс, както и теорията на относителостта, и квантовата физика не са се пръкнали от добро - природата ни е наложила да усложним пътя на интуицията си, щем или не щем.

[gmladenov]

Преди 18 минути, scaner said:

Щото в момента мнението ти се базира само на мокрия пръст.

Така е, нямам алтернативно предложение.
Но също така и не приемам напъните на физиците.

 

Цитирай

Макар че връзка безусловно има - масата, която създава полето на Хигс е и масата, която създава и участва в гравитацията.

Именно. За да е достоверна, теорията за масата трябва да обяснява и гравитацията (и обратното). Не може само едното.
Благодара за линковете. Ще ги погледна.

[laplandetza]

Преди 13 часа, scaner said:

...

 

А за @лапландеца, добре е в живота си да прочете поне една книжка по тематиката, вместо да се изпада в такава западнала екстрасенщина... Съветвам "Първите три минути", на Стивън Уайнбърг.

Хахах, тези полета от сополите на Джерджински ли идват бе, Другарю? , кой и какъв е источника на полето на Хигс............, случайно да не вземе да се окаже , че е ..........Неизвестен 

[laplandetza]

Не ми се пише в момента, но за да направите модела, полето на Хигс е <първично> няма причинител, или ако има не е пряк. Тогава самите кванти на полето, всъщност не са поле, те са нещо друго, те са обекти и не са свързани полево обекти, просто са нещо като <газ от обекти> в който кантите могат и да си взаимодействат или пък не, без значение .Или те са първичните , а ефектите от тяхното съществуване си ги бройте и като псевдополе, същото както  примерно и с <газ> от фотони или неутрино. 

  Поле , майтапчии, поле от килотите на..................

[100$]

Преди 14 часа, Втори след княза said:

 

Търся помощ от приятел. Беше ли необходима на Нютон идеята за "поле" или му стигаше "сила"? 

Там е работата, как тези сили действат от разстояние, без да има посредник на тези сили няма как те да действат. А този посредник се явява с името ''поле''. Аз бих го нарекъл ''силов медиум''. Този медиум не е направен от вещество а от някаква материална субстанция имаща свойствата да се побира неограничено в ограничен обем.

[Шпага]

Преди 5 часа, Втори след княза said:

Ето, скупчването на частици в центъра на вихър  се обяснява и без поле.

А самият вихър от какво се е образувал? Какво се е завихрило? Нищото ли

[Малоум 2]

On 29.05.2020 г. at 18:30, Шпага said:

Възможно ли е да съществува поле -- електромагнитно или някакво друго -- чието минимално състояние да е с нулева енергия?

(Струва ми се спекулативно да си мислим, че полето притежава енергия. Щото: кинетична или потенциална е?.. Най-вероятно си мислим за  потенциална. Но "кутийките", в основата на ЕМПоле, съдържат в себе си момент на количество на движение. И тъй като нямат "скорост по маса" спрямо нещо си, остава "сила по време". Силата не е изразена с "маса", щото такава няма (все още). Остава силата "усукващ момент" (или въртящ момент) и време за структуриране на кутийка-стояща вълна. И, чак при евентуално подреждане по направление вектор-момент на импулс - това също означава асиметрия на действие в частите на вакуума - се пренася с вълнов процес импулс, който може да предизвика изменение на движение-състояние на "пробно" тяло - Екин и Епот. Тоест - понятието за енергия на вакуум - не е коректно да се ползва, ако няма понятие за предварително създадени вещеви  от същото поле - затваряне на линейния пренос около собствен моментен център, нов за всеки цикъл на затваряне.

Тогава - радиусът на електрона не може да стане "нула"- никога и така - енергията му не е безкрайна: т. е., представата за точков обект за електрона е неправилна и - може част от проявлението на масата да се дължи на ЕМПоле - да е електромагнитна. И тъй като общо масата зависи от бързината на структуриране на "керн" на частицата (брой излъчени гравитони - тежка маса) и от бързината на затваряне на най-външната обвивка, за формиране цялост на частицата - трябва време, през което се получава асиметрия  между централна част и обвивка. Затова може да се получава и мю-мезон, и електрон при разпад на тежки частици. "Поправянето" на тая асиметрия с поглъщане на фотони от фона, води до излъчване на ЕМВълни - заради ускорителните движения, а размахът им - от степента на асиметрия. При добиване на характеристика "заряд", получен от разпад на неутрални частици - неутрони, примерно - асиметричността е "родителска", една и съща - огромна асиметрия и именно фотони от тези вълни "хващаме" при експерименти, без проблем.)

...

[scaner]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Може завихрянето да е временно и събраните камънаци да се разпилеят отново, но ако няма някакво въздействие, вихърът, по Нютон трябва да я кара вечно- инерция. 

Точно законът за инерция забранява такива работи. Той гласи: ако на едно тяло не му действа сила, то запазва състоянието си на равномерно и праволинейно движение. А за да има вихър, движението не е такова, отклонява се от права, следователно трябва да има някакво взаимодействие. Според закона за инерцията, такава скупщина обекти ще имат поведение като след взрив - ще се отдалечават неограничено от центъра на масата на сбирката, няма да има вихър.

[100$]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

 

Все пак може да има и други обяснения. Ето, скупчването на частици в центъра на вихър  се обяснява и без поле.

С този пример не може да се обясни действието от дистанция,, без вещество като медиатор на действието.

[gmladenov]

Преди 41 минути, scaner said:

Точно законът за инерция забранява такива работи. Той гласи: ако на едно тяло не му действа сила, то запазва състоянието си на равномерно и праволинейно движение. А за да има вихър, движението не е такова, отклонява се от права, следователно трябва да има някакво взаимодействие.

Въпрос: ако приемем, че телата "огъват" пространството с масата си и че гравитацията е свободно падане спрямо "огъвките"
на пространството, гравитацията пак ли се приема за взаимодействие?

Ако земята пада свободно към слънцето (в следствие на огънатото от него пространство), тя пасивно следва огъвката
на пространството. Това пак ли се брои за взаимодействие?

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Въпрос: ако приемем, че телата "огъват" пространството с масата си и че гравитацията е свободно падане спрямо "огъвките"
на пространството, гравитацията пак ли се приема за взаимодействие?

Да, взаимодействие е. Например едно тяло променя геометрията на пространството и с това става причина за промяна на поведението на друго тяло. В общият случай всички тела с енергия и импулс постъпват по този начин. Но тук според ОТО няма полета, гравитацията не е поле.

 

[scaner]

Преди 11 минути, Втори след княза said:

Имам предвид следното: вихърът в потока е подложен на влияние на самият поток.
Потокът среща препятствие, взаимодейства, завихря се, но потокът отзад продължава, взаимодейства и оказва влияние на вихъра. Една от възможностите е турболенцията да се разпадне и отново стане част от потока. Може и да се отдели и отиде някъде, където няма поток. Знае ли човек?!

Под препятствие имам предвид както някое небесно тяло, от звезда до малък астероид и камък. Нали няма нищо чудно на пътя на "скупщина обекти (с) поведение като след взрив - (да) се отдалечават неограничено от центъра на масата на сбирката" да се срещне нещо такова?

Всички свойства на потока произтичат от свойствата и взаимоддействията между изграждащите го части. Поток от молекули, прашинки, вода, свойствата му зависят от взаимодействието на молекулите, на прашинките. Ако тези части не взаимодействат - няма поток - няма нещо, което да добавя нови качества в групата съставящи го частици. Те ще се разминават като в турски гробища, както се казва, без да се забелязват, без да си пречат, без да си променят една на друга поведеннието. Къде е потокът в този случай?

Ако има взаимодействия, тогава е друго. Като сближиш много частиците, се появяват сили на отблъскване, защото атомите вече се опитват да заемат близки позиции и електромагнетизма отблъсква - това поражда налягането в течностите. Други сили, пак с електромагнитен произход, като повърхностното напрежение, дават сили които задържат потока от разпадане - една капка от водата придобива кълбовидна форма, а не се разпада на облак разхвърчааащи се молекули. Това кара потока да тече, а не да се разпада. При космическият прах подобна роля играят гравитационните сили - те задържат частиците да не се разбягат, и съответно да създадат планетообразуващи вихри. Ако няма никакви сили между съставките на потока, той просто не съществува - няма нещо, което да създава и управлява общо поведение на тези частици, за да го наречем това общо поведение поток, всяка частица ще е напълно независима.

Препятствията само спомагат споменатите взаимодействия между частиците да се проявяват в някаква конкретика. Например, дори невзаимодействащи частици притежават момент на импулса - тази величина, чието апазване  при балерината показва интересни поведения при разтягане и свиване на ръцете. Но ако тези частици взаимодействуват, тогава самото взаимодействие може да ги задържа в ограничен обем, и тогава този момент на импулса ще доведе до кръгови, елиптични и подобни траектории, в крайна сметка до вихър. Но ако няма взаимодействие между частиците, нищо не може да ги задържи в ограничен обем, те се пръскат навсякъде и безвъзвратно - представете си балерина, при положение че никаква сила не може да задържи ръцете и и те си отлитат като прах поради центробежните сили.... Взаимодействието е нужно за описание на всичките дадени примери.

А вече когато имате вихър, силата която задържа частиците в ограничената област и ги кара да се въртят около някакъв център, се нарича центростреителна сила - сила, насочена към центъра, която отклонява частиците от тяхното естествено движение по инерция и по права линия според закона на Нютон. Представете си го, въртите камък завързан за въже. Камъкът иска да си върви по права линия, но вие го дърпате чрез въжето - центростремителната сила - и го отклонявате от свободното му движение. Но тази сила може да се появи само от взаимодействие. Няма отърване от това, Нютон много стриктно го е измислил...

Вече друг е въпроссът, това взаимодействие как се осъществява, дали локално чрез преносител (и полетата тук), или като далекодействие. Конструкцията на физиката показва, че добре работи локалният механизъм, докато далекодействието се отрязва поради крайната скорост на взаимодействие, обоснована от теорията на относителостта. Тук има малко двусмислие, квантовата механика е нелокална, но не се основава на далекодействие. Тук доста трябва да поработи интуицията върху тези завои

 

[scaner]

Преди 23 минути, Втори след княза said:

За мен е достатъчно да приемете от примера, че вещество може да се скупчва въз основа на завихряне на поток.

Точно това е проблема - за да има завихряне, трябва да има взаимодействия между/върху съставящите потока, което да ограничава движението им в някаква крайна област. Няма завихряне без взаимодействие, не и според физиката (хайде, класическата за определеност).

 В царството на общата теория на относителността може да въведете в тензора на гравитацията допълнителен тензор на усукването, тогава да, ще се появи пространствена геометрия, в която да може да има вихри и без допълнителни ввзаимодействия, но това е дълбоко на ниво гравитация и изкривяване на пространство-времето, Ако тези явления бяха толкова силни, че и обикновените вихри да ги обясняваме с тях, светът щеше да бъде коренно различен...

[laplandetza]

Според Т.О  и Акнщайн, Гравитация трябва да е производна на Пространство, а пространство се явява посредник във Взаимодействия, а за да бъде посредник във взаимодействия Пространство Трчбва да пренася Импулс и Енергия, което означава самото Пространство има Енергия различна от нула и също така има Нула инертна маса, което пък ни кара да мислим , че има импулс, макар и нетния му импулс да е възможно нулев.

[laplandetza]

След  като Пространство притежава Енергия и Импулс ( дори и нетно Нулев) Пространсрво е материален обект със своя енергина и  материална/физическа плътност. Това оказва влияние като Пространствен коефициент на Движение , вкл. и на светлина, фотони. С нормалната тенденция на нестабилното Пространство към намаляне на неговата енергия, Простр. коефициент на Движение се променя, да речем намаля ( в зависимост математиката на модела) и Константата <С> расте.

[scaner]

Преди 37 минути, Втори след княза said:

Наистина, вие се опитвате да обясните всичко в света с "царството на общата теория на относителността".

За някои явления обаче си мисля, че избирате прекалено сложен метод . То е като да мерите с микрометър греда, която така или иначе ще се реже с бичкия. 

Не, само споменавам, че има вариант вихри да се въведат и без класическата представа за взаимодействие, нищо повече. За пълнота. Това не отменя останалото, което съм споменал за класическите вихри.

[Шпага]

Преди 11 часа, scaner said:

 

Цитирай

 

  Преди 12 часа, gmladenov said:

Въпрос: ако приемем, че телата "огъват" пространството с масата си и че гравитацията е свободно падане спрямо "огъвките"
на пространството, гравитацията пак ли се приема за взаимодействие?

 

 

Да, взаимодействие е. Например едно тяло променя геометрията на пространството и с това става причина за промяна на поведението на друго тяло. В общият случай всички тела с енергия и импулс постъпват по този начин. Но тук според ОТО няма полета, гравитацията не е поле.

Тъй като според ОТО гравитацията не е поле, значи взаимодействието няма как да е между две отдалечени едно от друго тела. Взаимодействието би трябвало да е между тялото и самото пространство-време... чието "изкривяване" се дължи именно на това взаимодействие 

[scaner]

Преди 51 минути, Шпага said:

Тъй като според ОТО гравитацията не е поле, значи взаимодействието няма как да е между две отдалечени едно от друго тела. Взаимодействието би трябвало да е между тялото и самото пространство-време... чието "изкривяване" се дължи именно на това взаимодействие

Тази идилична картинка щеше да е вярна, ако пространството можеше да взаимодействува. Но нещата са се получили по сложни именно защото липсва това качество.

[Шпага]

Преди 15 часа, Малоум 2 said:

Тогава - радиусът на електрона не може да стане "нула"- никога и така - енергията му не е безкрайна: т. е., представата за точков обект за електрона е неправилна и - може част от проявлението на масата да се дължи на ЕМПоле - да е електромагнитна. И тъй като общо масата зависи от бързината на структуриране на "керн" на частицата (брой излъчени гравитони - тежка маса) и от бързината на затваряне на най-външната обвивка, за формиране цялост на частицата - трябва време, през което се получава асиметрия  между централна част и обвивка. Затова може да се получава и мю-мезон, и електрон при разпад на тежки частици. "Поправянето" на тая асиметрия с поглъщане на фотони от фона, води до излъчване на ЕМВълни - заради ускорителните движения, а размахът им - от степента на асиметрия. При добиване на характеристика "заряд", получен от разпад на неутрални частици - неутрони, примерно - асиметричността е "родителска", една и съща - огромна асиметрия и именно фотони от тези вълни "хващаме" при експерименти, без проблем.)

...

Може ли да се каже, че процесът, изразен във възникването на асиметрии и тяхното "поправяне", всъщност се явява като основен "двигател" на съответното движение?  Или по-точно, че -- именно поради непрестанното образуване на обектите -- съществува нещо като физ. закон за непрестанно възникване и поправяне на асиметриите? Т.е. че в реалността е заложен някакъв естествен "стремеж за поправяне на асиметриите"...

Извинявай, ако не съм се изразила достатъчно ясно