1895 година - Стамболов остава жив

[Димитър56]

Преди 1 час, Frujin Assen said:

Стамболов е нямало как да обяви република, тъй като това би било прекалена наглост даже за българите.

Смятате ли, че биха ни обявили война за това? И кой?

Съединението го преглътнаха...

[Skubi]

"Az orosz Balkán-politika súlypontja Karagyorgyevics Péter 1903-as trónra lépése után mindinkább a Nyugat-Balkánra helyeződött át, s a megerősödött, területében megnövekedett Szerbia vált a legfontosabb szövetségessé. A Monarchia viszont Bulgária mellé állt, s ezzel az előző évszázadra jellemző szövetségesi-támogatási rendszer teljes mértékben szerepcserével végződött."

http://www.vki.hu/mt/mh-88.pdf 4. страница

Тук това пише, че със стъпването на престола на Петър Карадйордевич в 1903 година, руската политика се преориентирва към засилващата и териториално нарастващатат Сърбия. Тя става тяхната най-важна съюзник на Балкана. Монархията пък застава на страната на България /интересно в Берлин те бяха едните които разориха голямата България/ и така съюзническите връзки, които столетия съществуваха, се преобръщат.....Интерено.....

[Димитър56]

Другият вариант е Стамболов, притиснат от скандалите в началото на 1894, разбира кой стои зад тях и се решава на отчаян ход. През март или април 1894 княз Фердинанд е убит, уж от анархисти. За нов княз е обявен новороденият Борис и бива назначен регентски съвет. Начело е, естествено, Стамболов, който си запазва и поста министър-председател.  От двамата членове на регентския съвет, единият е Княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Тя е много удобна, защото не се занимава с политическа дейност. Другият го посочете вие - трябва да е от най-верните на Стамболов хора. 

И все пак предпочитам република, защото през 1912 Борис навършва пълнолетие и борбата започва отново. Впрочем, при липсата на баща, той може да бъде взет за възпитание от Стамболов и да изпитва даже обич към него, зависи как се развият нещата.

[Frujin Assen]

Преди 36 минути, Димитър56 said:

Смятате ли, че биха ни обявили война за това? И кой?

Съединението го преглътнаха...

Преглътнаха го, защото англичаните видяха в него начин да изтласкат Русия. Една република обаче би била върховна наглост.

Де юре руско-турската война не е такава. Европейския концерт иска от Турция реформи, и когато такива няма де юре Русия играе ролята на лошия полицай който от името на всички велики сили който бие през ръцете престъпника. Ако Стамболов бе обявил република и би продължил "да се дърви" -казано по народному, нищо чудно Турция да даде право на някого- най вече недоволните руснаци отново със съгласието на цяла европа да набие непослушното дете. Или даже самите англичани биха дошли с турската армия да вразумят наглите българи.

[Frujin Assen]

Преди 28 минути, Димитър56 said:

Другият вариант е Стамболов, притиснат от скандалите в началото на 1894, разбира кой стои зад тях и се решава на отчаян ход. През март или април 1894 княз Фердинанд е убит, уж от анархисти. За нов княз е обявен новороденият Борис и бива назначен регентски съвет. Начело е, естествено, Стамболов, който си запазва и поста министър-председател.  От двамата членове на регентския съвет, единият е Княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Тя е много удобна, защото не се занимава с политическа дейност. Другият го посочете вие - трябва да е от най-верните на Стамболов хора. 

И все пак предпочитам република, защото през 1912 Борис навършва пълнолетие и борбата започва отново. Впрочем, при липсата на баща, той може да бъде взет за възпитание от Стамболов и да изпитва даже обич към него, зависи как се развият нещата.

Не и ако след 1910 когато България става независима бъде обявена република- тогава да, по рано никак.

[deaf]

Няма разлика (почти) между монархия и република защото и при двете "системи" управлява ЕДИН човек... Практиката през 1300 годишната българска история показва,че монарсите се задържат за кратко на власт. А пък изборите показват,че не народа избира,а елита се договаря и предлага на народа кого да "избере" на сляпо.

Ако България беше станала република,щеше да настрои срещу себе си почти цяла Европа,включително и Франция,може би. Франция до ВСВ се е клатушкала между републиканската романтика и монархическата благородна страстност.

[Димитър56]

ОК! Тепаме Фердинанд и правим княз бебето Борис. Стамболов е начело на регентския съвет. Така става ли?

После трябва да доживеем до 1908. Войни със други държави през това време се надявам да няма.

Граждански войни, въстания и преврати ще има ли? 

[deaf]

Стамболов има потенциала да държи здраво (в добрият смисъл на думата) народа. И ако Съдбата позволи е можел да успокои и тушира ресентимента на мнозинството българи.

[Димитър56]

скромно предложение:

"На 3 юли 1908 година започна младотурската революция. В македонския град Ресен Ниязи-бей се вдигна със войниците си против правителството на Абдул-Хамида II. Въстаналите провъзгласиха братство и равенство на всички народи на империята. На 6 юли 1908 в Демир-Хисар вдигна въстание втора младотурска част - на майор Энвер-бей Правительството прати войска да потуши метежа, но тя отказа да се сражава против бунтовниците. В Младотурската революция се включиха и македонците, които командваше Яне Сандански

На 23 юли 1908 революционните войски на 2 и 3 корпус без бой заеха градовете Битоля и Солун. На 24 июля 1908 султан Абдул Хамид II обяви, че въсстанавява действието на конституцията от 1876 года. Революцията победи! Бяха назначени избори.

Великите сили на Европа приеха турската революция спокойно. Даже министрът на външните работи на Британия Керзон нарече революцията "едно от най-благодатните изменения, имали място в историята".

В България настъпи всеобщ подем. «Сега му е времето да обявим независимост!» - настояваха някои от политиците. «Не! Чакайте да видим какво ще стане.» - отговаряше Стамболийски. За всеки случай, в края на юли 1908 започна мобилизация на българската армия. А когато се заговори за избори, диктаторът заяви: «Ние също сме част от империята, макар и формално. Значи, можем да вземем участие в изборите, и не можем да си позволим да пропуснем тази възможност!»

По съвет на Стамболийски група български политици веднага организираха нова партия в Османската империя – «Движение за права и свободи на всички народи и вероизповедания в империята», или накратко: «Движение за права и свободи» - ДПС.  Започна крупномащабна агитация за новата партия. ДПС се обяви за равни права на християните и другите вероизповедания с мюсюлманите и за самоуправление на османските вилаети (области). Възкресяваше се и идеята на Стамболов за създаване на Българо-турска държава. На евреите беше обещано създаване на «еврейски дом» в Палестина. В резултат еврейските организации влязоха в коалиция с ДПС. Към ДПС се присъединиха и дашнаките и другите арменски организации. Разбира се, далеч не всички бяха съгласни един с друг, но се съгласиха да се обединят заради победата на изборите. Просто пресмятане на гласовете показа, че всеки поотделно няма да постигне нищо.

През октомври 1908 изборите бяха проведени. За охрана на реда младотурците бяха принудени да се съгласят на помощ от България. Българската полиция и жандармерия влязоха в Цариград и в други части на империята, където живееше християнско население. 

На изборите победи партията на младотурците КЕП (Комитет за единение и прогрес). За нея гласуваха болшинството от мюсюлманите. КЕП получи 45 % от гласовете. За ДПС гласуваха почти всички българи и другите християни от империята. Тя получи 35 % от гласовете. (Сред общото население на Османската империя и България приблизително 38 % бяха християни и 1.2 % евреи) Партиите на ислямистите – противниците на младотурците “Ахрар” и “Мюсулманска лига” събраха само 20 % от гласовете.

То не че нямаше опити за фалшификации и шмекерии, ама българите в тая работа имаха повече опит от турците. Нали в империята избори се провеждаха за първи път! Общо взето, изборите минаха мирно, без много жертви и бяха признати за успешно проведени.

На 17 декември 1908 г. се състоя първото заседание на парламента на Османската империя. Представителите на младотурците нямаха болшинство и се нуждаеха от подкрепата на ДПС. И макар че вече бяха започнали да отстъпват от позициите на «братство и равенство за всички народи», трябваше да се съобразяват с позицията на партньорите си. КЕП нямаше подготвена програма за действия. Затова пък такава програма имаше Стамболийски..."

Редактирано Октомври 11, 2019 от Димитър56

[skorpion1980]

Според написаното от Рихард Фон Мах Фердинанд лично е посъветвал Стамболов да попътува, да види как се управлява на други места по света и съответно да се върне по-силен. Стамболов за начало се е бил упътил към Виена за лечение заради проблеми с нивото на кръвната си захар, но Стоилов мотае документите, които биха му позволили да пътува легално. Според племенника на Стамболов Николай 2 преди възстановяването на дипломатическите отношения между България и Русия е искал гаранции пред митрополит Климент, че неудобният няма да се върне на власт. Но ако Стамболов беше оцелял при атентата и се беше установил във Виена, вероятно Николай 2 щеше да направи поредна совалка и нямаше да ги възстанови веднага, а Фердинанд би се принудил да докара на власт цанковистите, та да има кой да обяви Стамболов за персона нон грата у нас, (НП си е изчерпала ресурсите за което по това време), че без Русия не би получил така бленуваното признаване за законен български княз.

[resavsky]

Стоилов пък се оправдава с Фердинанд че той не е бил разрешил пътуването. Никога няма да разберем истината.

[skorpion1980]

Няма да я разберем, но ако се концентрираме върху алтернативата, при която оцелял след атентата Стамболов през втората половина на 1895 се лекува във Виена, то правителството на Стоилов ще се задържи на власт доста по-малко. Жив Стамболов е провал на усилията на Стоилов Фердинанд да бъде признат от Русия, което би било причина за оставка, последвана от мандат за току-що формираната ПЛП на наскоро завърналия се в България дядо Драган и нейно правителство най-късно през пролетта на 1896, което би принудило Стамболов или да не мърда от Виена, или да пообикаля я в Берлин, я в Лондон, я в Париж, я в Рим, току-виж и до САЩ попътувал, особено при вероятно австрийско или германско финансиране лично за него. Както вече писах още докато е в България народняците са си изчерпали ресурсите да го омаскарят с нескопосаните си обвинения, но за цанковистите дори само фактът, че е бил срещу Русия може да е достатъчен за да бъде забранено връщането му у нас. Обаче ето какво би последвало:

1. Възстановяване на отношенията с Русия и признаване на Фердинанд, но и угаждане на сръбските вопли за техен митрополит в Скопие.

2. Спиране на куп инфраструктурни проекти, реализиращи се по онова време с помощта на Виена. 

3. Падане от власт най-късно през лятото на 1897.

И тогава Фердинанд дава мандат на Радославистите, но на изборите по-силни се оказват НЛП, с което Стамболов се връща на власт и Фердинанд няма особен избор предвид натиска на Виена и Берлин, където изгнаникът си е спечелил още по-голямо доверие, освен да го направи отново премиер. Отделно ако Фердинанд вече е получил признанието на Петербург, а кръстник на сина му е самият Николай 2, за Русия ход на ново скъсване на отношенията би бил доста компрометиращ, а и какво ще му пука на Фердинанд, той с такъв ход ще се чувства изиграл руснаците. Така че Стамболов ще управлява поне до Илинденско-Преображенското въстание, но няма да допусне армията ни да не е достатъчно силна, защото там юздите са отпуснати и при народняците и при цанковистите в последните години на 19 и първите години на 20 век. Ще си продължи с реформите и модернизацията, ще подобри драстично отношенията с Румъния както прави през 7те си години управление и най-вероятно ще прояви нужния прагматизъм да се разбере с ВМОРО и ВМОК, като им прати войски уж доброволни участници във въстанието, които да обявят автономия там, където има най-голям успех и нещата няма да минат само с мижавите Мюрцщегски реформи. Поне на част от Македония би имало автономия, но подобно на Крит с жандармерия от страна на Великите сили. 

[resavsky]

Значи нека се уточним:Стамболов никога не е бил краен русофоб какъвто се опитат да го изкарат.Той само би адмирирал възстановяването на дипломатическите отношения с Русия.Дори и да се върне на власт след 1895 година той по скоро би търсил сътрудничество с Петербург отколкото нова конфронтация.Напълно възможно е подобно нещо.Русия признава дори Фердинанд /който в личен план е бил много по мразен от Стамболов/ който прави дори няколко триумфални посещения в Петербург.

[skorpion1980]

Той Стамболов нищо не би направил за нова конфронтация, но руският цар би бил меко казано недоволен да го види отново на власт и по тази причина ако не ново късане на отношенията, то сътрудничество с Петербург е изключено, защото за такова ще трябват и двете страни. И най-вероятно всякаква инициатива от страна на Стамболов ще бъде отхвърлена, а от Петербург такава просто не би имало. Единствена полза от него руснаците биха имали само ако искат да свалят Фердинанд и да има регентски съвет то пълнолетието на царския кръщелник, но както е документирано, Стамболов би се съгласил само при гаранции каквито той би искал от руска страна без всякаква половинчатост и недомлъвки за националното обединение. А руските интереси по това време просто противоречат на една България с граници от Сан-Стефанските нагоре, как Петербург ще клекне само и само да не е Фердинанд на трона аз поне не виждам. 

[resavsky]

Николай Втори си взаимодейства съвсем успешно с Димитър Петков който наричаше не толкова отдавна баща му "Гатчинския психопат".Няма причина да не го прави и със Стамболов тъй като интересите на Русия изискват съюз с България.Ако не беше ината на Александър Трети между другото отношенията между България и Русия щяха да се възстановят около 1890 година.  

[skorpion1980]

Сега видях, че през 2020 е излязла книга със заглавие "Царят на татарите", където са изведени последствията за България от убийството на Стамболов. Точно по тази причина след над 2,5 години реших пак да пиша в тази тема.

И така, ако по време на ИПВ през 1903 на власт е Стефан Стамболов, а не Рачо Петров, то поведението на Фердинанд не би било различно, пак би се крил извън България. Самият Стамболов обаче не би се подал на османския ултиматум да не се прави всеобща мобилизация, защото това би значело война. Трудно е да се каже дали би се стигнало до такава, но при наличие на приготовления от двете страни и предвид международния авторитет на Стамболов, Великите сили биха обърнали много по-сериозно внимание на проблема и биха оказали доста по-сериозен натиск върху Портата за нещо повече от реформите по Мюрцщегската програма паралелно с натиска да се избегне война заради риска да стане общоевропейска. Вероятно Стамболов би предприел ход с обявяване на независимост още тогава, да речем пак на 22.09, но 5 години по-рано с мотива, че щом Османската империя не изпълнява задълженията си по член 23 и член 62 от Берлинския договор, то и България няма да изпълнява своите по същия този договор относно васалния данък. В най-добрия случай би се стигнало до автономия поне на част от Македония, но под условието войските там да са изпратени от великите сили и да е ясно, че ако България тръгне на война я обявява и на тях, което би се направило за да се избегне сценария с Източна Румелия. 

А относно 1912, едва ли точно Стамболов би бил на власт, но пък дори опозиционер като него би бил доста твърд и със сигурност дори коалицията от НП и ПЛП би се принудила да закупи повече оръжие и да вкараме поне половин милион войници в реалните бойни действия вместо 366 хиляди. Така или иначе там сценарият с втора балканска война срещу Сърбия и Гърция е неизбежен, но може би Стамболов, а не Радославов щеше да бъде назначен от Фердинанд да вади кестените от огъня и щетите със сигурност биха били по-малки. Съответно пак Стамболов би управлявал по време на ПСВ и с авторитет като него нещата биха изглеждали доста различно.