Въпрос за кръщението

[алантион]

Имам един въпрос ,но не зная мога ли да го намеря (и в коя) литература,затова се обръщам към Вас-знаещите с молба да ми отговорите(или ме насочие към конкретна литература)

Каква е връзката: ЧОВЕК-КРЪЩЕЛНО ИМЕ-ГОСПОД ?

Променя ли се нещо в живота на човек,сменил името си?

Редактирано Октомври 10, 2010 от glishev

[Warlord]

Странен въпрос. Сигурно очакваш отговор на него от християнин. В такъв случай, аз не мога да ти отговоря.

[Лора]

Имам един въпрос ,но не зная мога ли да го намеря (и в коя) литература,затова се обръщам към Вас-знаещите с молба да ми отговорите(или ме насочие към конкретна литература)

Каква е връзката: ЧОВЕК-КРЪЩЕЛНО ИМЕ-ГОСПОД ?

Променя ли се нещо в живота на човек,сменил името си?

Кръщение -

"Кръщението в християнството се разбира като тайнство (православни, католици, лутерани и англиканци) или символичен акт (адвентисти, баптисти, петдесятници и т.н.), при когото се издейства (при тайнството) или символизира очистване от греха както и смърт на стария човек (за стария живот) и възкресение за нов живот на вярващия човек.

Кръщението се практикува и извън християнството. В християнството се практикуват различни форми, които са свързани често със съответното разбиране за кръщение. Някои църкви кръщават малки деца, докато други изключително хора, които доброволно и съзнателно се решават да се кръстят. Там където се кръщават деца, кръщението се съчетава с даването на име.

Ритуалът се извършва най-често по време на богослужение и подчертава принадлежността към дадена църква. В църкви, в които се вярва в триединството се кръщава в трите лица на Божеството, според заповедта на Исус Христос:

„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].“ (Матей 28:19-20)"

Това е връзката - човек - кръщелно име - Господ.

Много често вярващите дават на децата си имена на светци, имена, взети от Библията.

Следващите текстове също са доста интересни...

http://www.bok.at/bg/rituali.htm#krxst

http://sdabg.net/bgbible/ucheniya/u-28.htm

[tonkata3]

Кръщение -

http://sdabg.net/bgbible/ucheniya/u-28.htm

По отношение на кръщаването на деца:

В Библията не се съдържат точни отговори и указания за конкретни неща от съвремието: например отношението ни към ползването на компютъра, клонирането.....

Това не означава, че Библията като не засяга един такъв въпрос в конкретност, че там отговор няма.

Както казва ап. Павел(цитирам по памет):

"Всичко, което НЕ МИ Е ЗАБРАНЕНО МИ Е ПОЗВОЛЕНО, но не всичко Е ПОЛЕЗНО ЗА ДУШАТА МИ!"

Та, забрана за кръщаването на деца в Библията няма! Защо се кръщават децата ? - значи, според по-горния цитат, ще търсим ползата за душата въз основа на Библията:

1. Иисус казва на апостолите "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, което ви заповядах и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Матея 28:19-20).

2. Иисус казва и това: "Който повярва и кръсти, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН, а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк 16:16)

3. В разговора си с Никодим Иисус подчертава спасителността, вътрешната, духовно-благодатна и външната, осезаема страна на това тайнство:

"Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие... Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие: роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух" (Йоан 3:3;5-6) т.е. това е тайнство, което има външна страна (молитва, вода.....всичко видимо в тайнството) и духовна-невидима страна (слизането на Св. Дух над кръщавания - както при кръщението на Иисус, но там е видимо - гълъб).

Апостол Петър казва:"Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа ( Деян.2:37-38).; (1 Кор.6:11);(Рим.6:4); (Тит.3:5).

Отделно има субективна и обективна страна въз основа на Библията- на тях няма да се спирам.

Пример за кръщение, такова каквото е в Православ. църква има в Библията: Кръщението на Иисус, дякон Филип в Деяния 8:36-39.

За кръщението, като възраждане към нов живот (както пише в Библията), е всеобщо, извършва се и над възрастни и над деца.

За това ясно говорят св. Ириней Лионски и Ориген. Ориген пише: "Обичая да се кръщават деца е апостолско предание".

На Картагенския събор през 252 г. е разгледан въпроса кога да бъдат кръщавани децата (ЗНАЧИ ПО ВЪПРОСА ДАЛИ ДА СЕ КРЪЩАВАТ НЕ Е ИМАЛО РАЗНОГЛАСИЯ?) .- на 2,3 или на 8 ден след раждането? Решено било да бъдат кръщавани на втория или третия ден, ЗАЩОТО ЧОВЕШКАТА ДУША ПОЧВА ДА СЕ РАЗВИВА ОТ ПЪРВИТЕ ДНИ НА ЖИВОТА НА ДЕТЕТО. КОЙ МОЖЕ ДА ПОСОЧИ МОМЕНТА, В КОЙТО СЕ ПРОБУЖДА СЪЗНАНИЕТО У ДЕТЕТО? АКО НИЕ БЪРЗАМЕ ДА ПОСТАВИМ ТЯЛОТО НА ДЕТЕТО В НАЙ-ЦЕЛЕСХОДНИ ЗА ПРАВИЛНОТО МУ РАЗВИТИЕ УСЛОВИЯ, ТО И НА ДУШАТА ТРЯБВА ДА ДАДЕМ БОЖЕСТВЕНИ, БЛАГОДАТНИ СИЛИ ЗА НОВ ЖИВОТ. НЯКОИ МЛАДЕНЦИ СА БИЛИ ИЗБРАНИ И ПОСВЕЩАВАНИ БОГУ ОЩЕ В УТРОБАТА НА МАЙКАТА (ПРОРОК. ЙЕРЕМИЯ, ЙОАН КРЪСТИТЕЛ, АП-ПАВЕЛ). Ето защо не случайно св.Григорий Богослов (4в)се обръща със следните думи към майката християнка: "Ти имаш рожба; не позволявай да се усили у нея повредата (от първородния грях наследена от всички); нека бъде осветена в младини и от първите си дни да бъде посветена на Бога".

Тайнството кръщение е врата, през която се встъпва в Църквата и условие за участие в другите тайнства. По Библията: който не се кръсти няма да бъде спасен т.е. първото условие за спасението на душата е Кръщението - т.е. то е първото тайнство и тогава се допуска кръстения до другите тайнства.

Иисус на Тайната вечеря, казва да се Причастяваме с Неговата плът и кръв (тайнство Причастие),, за прошка на греховете и за спасение. Но за да се причастиш т.е. да имаш достъп до всички тайноства първо трябва да си изпълнил първото - Кръщение. Защо да лишаваме децата от тайнството Причастие, от получаването на Благодатта Божия и сили за борба със злото и греха докато навършат определена възраст? А дотогава кой ще спре влиянието на дявола върху тях - в процеса на изграждането им като личности - та чак като станат личности тогава да бъдат кръстени?!?!

[SOLINVICTUS]

Имам един въпрос ,но не зная мога ли да го намеря (и в коя) литература,затова се обръщам към Вас-знаещите с молба да ми отговорите(или ме насочие към конкретна литература)

Каква е връзката: ЧОВЕК-КРЪЩЕЛНО ИМЕ-ГОСПОД ?

Променя ли се нещо в живота на човек,сменил името си?

Практиката да се дават имена на новокръстените е свързана с кръщението на деца. Името обикновено е давано на детето на осмия ден след неговото раждане. На осмия ден било дадено името и на Спасителя съгласно с юдейската традиция (Лук.2:21) "21. Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преда да се зачене Той в утробата.", както и на св. Иоан Кръстител (Лук. 1:59-63) "59. На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. 61. И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. 63. Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха." Това последование е извършвано в храма, а не в дома. От 14-ти - 15-ти век то е свързано с очистителната молитва четена над родилката, която се чете на 40-тия ден след раждането.

Днес даването на име почти е излязло от употреба. Запазени са само някои молитви, като част от предогласителните молитви на кръщението. ( повече за кръщението - "Литургика", архим. Авксентий или "От вода и Дух", протопр. Александър Шмеман - втората я има и в интернет, а първата аз лично я имам на диск)

[Sham]

Името е важна част не само за личността ,но и за религията.Всяко име има своето значение и не случайно се дава.мюсюлманите например не могат да носят определени имена, нехарактерни за релгията и традицията...както и един християнин не носи мюсюлманска фамилия.Разбира се това е един сложен въпрос, още повече за кръщението и тайнството му в християнството, но е наистина е важна част, това е посвещаването на личността в общността на вярващите.

[Лора]

Името е важна част не само за личността ,но и за религията.Всяко име има своето значение и не случайно се дава.мюсюлманите например не могат да носят определени имена, нехарактерни за релгията и традицията...както и един християнин не носи мюсюлманска фамилия.Разбира се това е един сложен въпрос, още повече за кръщението и тайнството му в християнството, но е наистина е важна част, това е посвещаването на личността в общността на вярващите.

Приятелка, омъжена за мюсулманин в Турция, роди момиченце и му даде красиво френско име.Тя е българка, ортодоксална християнка.Турция е модерна страна, преди 4 години там със закон се разреши ползването на чужди имена.

В арабския свят е по - различно, по - трудно е, но не е невъзможно.Има чужденци, християни, които живеят в Саудитска Арабия, и си кръщават децата там в църкви.Смесените бракове също нямат проблем.А мюсулманите не ползват само имена от Курана.Има обаче традиция, при която даденото име се пренебрегва, и имам/или възрастен роднина, приятел/ чете молитва на новороденото, и го нарича с име от Курана.Това се явява второ име, и по - късно, при различните ритуали - имам-венчавка или сюннет/обрязване/, се ползва единствено второто име.Първото, дадено от родителите, само по документи.

[Galahad]

Каква е връзката: ЧОВЕК-КРЪЩЕЛНО ИМЕ-ГОСПОД ?

Променя ли се нещо в живота на човек,сменил името си?

"Родените във вярата" както се казва, получават кръщение наскоро след раждането. Тъй че е трудно да се каже, дали се променя нещо в живото им, защото току-що е почнал. На мехленско ниво се обясняват някои здравословни проблеми с това, че детето не е кръстено или пък че циганите миришели, защото не били миросани... Това разбира се не е оргтодоксалната позиция на православната Църква.

Тези, които са покръстени по-късно, често си сменят името. Това символизира промяната на живота им - те вече ще живеят като християни, а не като езичници. Напр. княз Борис при покръстването приел името Михаил.

Вазможна е и последваща промяна на името - при замонашване и още веднъж при приемане на Великата схизма.

Разбира се любителите на разни гадания са направили система, която свързва името на един човек с неговия характер и съдба. Макар наистина в Библията често да се споменава за случаи, в които съвсем целенасочено се дава име с определено значение на някой човек, тяма определена система от имена, та с избора и подмяната им да се променя характера и името на човека.

[SAlexandrov]

Принципно, има два вида кръщение. Кръщение във вода и кръщение в Святия Дух. Що се касае до водното кръщение всеки знае, но кръщението във Святия Дух със белег проговаряне на чужд език е характерно най-вече за петдесятниците и харизматиците. Има много хора, които смятат, че дарбата говорене на език е отпаднала, други твърдо я защитават.

Според Библията има два вида езици: земен и небесен език. Апостол Павел описва небесния като език, който служи за връзка между теб и Бога ( молиш се с духа си и говориш тайни на Бога, които умът ти не може да схваща ).

[Венци]

Аз ще дам малко по-алтернатично мнение.

Няма значение дали е тайнство, свещенодействие и т.н., особено когато и църквата и миряните разбират и виждат само най-външната проява на явлението. Тук ортодоксалната религия се би противопоставила на това мнение, поради многопластовостта на прояление на кръщението, но аз отговарям, че то е асимилирано повърхностно още от Завета на Христа. Йоан е стария човек, стигнал до ръба на диалектиката, готов да пожертва цялата си система в името на Новия човек, Първордония син. Той кръщаваше с вода. Езотеризмът учи, че водата е символ на прима материята и астрала, а кръщаването на Йоан с вода ни представя пътя на йерофанта, свързан с изчистването на неговото астрално тяло. Именно тази чистота предоставя възможността на човек да усети божествения зародиш в себе си, онзи, който от този момент вече представлява младенеца Иисус. Оттук нататък "той трябва да расте, а аз да се смалявам". Христос, Логосът, Първоначалния и Нов Човек е този, който кръщава с дух. Това няма нужда да се обяснява, а и за нас, диалектичните създания, е съвсем непосилно да обхванем и миниатюрна част от онази природа със съзнанията си...

[viara]

Имам един въпрос ,но не зная мога ли да го намеря (и в коя) литература,затова се обръщам към Вас-знаещите с молба да ми отговорите(или ме насочие към конкретна литература)

Каква е връзката: ЧОВЕК-КРЪЩЕЛНО ИМЕ-ГОСПОД ?

Променя ли се нещо в живота на човек,сменил името си?

Интересен въпрос. Според мен реда е обратен - нещо радикално се променя в живота и следва промяна на името. А и по начало си мисля, че името има голямо значение ...

[glishev]

Кръщението е свързано с добиването на правото за получаване на причастие, а не с името на човека.

[viara]

А кой има право да взима причастие?

[glishev]

Всеки, който е получил кръщение и не е отлъчен.

[viara]

Всеки, който е получил кръщение и не е отлъчен.

А ако се е кръстил само защото смята, че ще му е по-добре, без да вярва, има ли право?

[glishev]

Да, ако не се разкрие като атеист

[viara]

Да, ако не се разкрие като атеист

Пред кого? Ако ни разкрият - беж, ако не ни - яж!

Пред кого ако не се разкрие?

[glishev]

Пред дедо поп, как пред кого. Причастието свещеникът го дава. Баба ми атеистката, царство й небесно, се комкаше благочестиво цял живот, беше в много дружески отношения с енорийския свещеник, обичаше да чете Макавейските книги от Стария завет, кръстеше се като се развълнува от нещо и се просълзяваше на Борис Христов. Блестящ и вдъхновяващ пример за истинското бушидо на православния.

[mitaca]

Освен да е кръстен, не трябваше ли и да е постил (в Православието), за да получи причастие? А повечето кръстени са такива в младенческа възраст, така, че не е ясно в какво са вярвали тогаз.

[viara]

Освен да е кръстен, не трябваше ли и да е постил (в Православието), за да получи причастие? А повечето кръстени са такива в младенческа възраст, така, че не е ясно в какво са вярвали тогаз.

А така! И сега какво правим с причастието? Или с кръщаването в младенческа възраст?

[viara]

Пред дедо поп, как пред кого. Причастието свещеникът го дава. Баба ми атеистката, царство й небесно, се комкаше благочестиво цял живот, беше в много дружески отношения с енорийския свещеник, обичаше да чете Макавейските книги от Стария завет, кръстеше се като се развълнува от нещо и се просълзяваше на Борис Христов. Блестящ и вдъхновяващ пример за истинското бушидо на православния.

А дали наистина баба ти е била атеистка?

[viara]

По отношение на кръщаването на деца:

В Библията не се съдържат точни отговори и указания за конкретни неща от съвремието: например отношението ни към ползването на компютъра, клонирането.....

Това не означава, че Библията като не засяга един такъв въпрос в конкретност, че там отговор няма.

Както казва ап. Павел(цитирам по памет):

"Всичко, което НЕ МИ Е ЗАБРАНЕНО МИ Е ПОЗВОЛЕНО, но не всичко Е ПОЛЕЗНО ЗА ДУШАТА МИ!"

Та, забрана за кръщаването на деца в Библията няма! Защо се кръщават децата ? - значи, според по-горния цитат, ще търсим ползата за душата въз основа на Библията:

1. Иисус казва на апостолите "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, което ви заповядах и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Матея 28:19-20).

2. Иисус казва и това: "Който повярва и кръсти, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН, а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк 16:16)

3. В разговора си с Никодим Иисус подчертава спасителността, вътрешната, духовно-благодатна и външната, осезаема страна на това тайнство:

"Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие... Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие: роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух" (Йоан 3:3;5-6) т.е. това е тайнство, което има външна страна (молитва, вода.....всичко видимо в тайнството) и духовна-невидима страна (слизането на Св. Дух над кръщавания - както при кръщението на Иисус, но там е видимо - гълъб).

Апостол Петър казва:"Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа ( Деян.2:37-38).; (1 Кор.6:11);(Рим.6:4); (Тит.3:5).

Отделно има субективна и обективна страна въз основа на Библията- на тях няма да се спирам.

Пример за кръщение, такова каквото е в Православ. църква има в Библията: Кръщението на Иисус, дякон Филип в Деяния 8:36-39.

За кръщението, като възраждане към нов живот (както пише в Библията), е всеобщо, извършва се и над възрастни и над деца.

За това ясно говорят св. Ириней Лионски и Ориген. Ориген пише: "Обичая да се кръщават деца е апостолско предание".

На Картагенския събор през 252 г. е разгледан въпроса кога да бъдат кръщавани децата (ЗНАЧИ ПО ВЪПРОСА ДАЛИ ДА СЕ КРЪЩАВАТ НЕ Е ИМАЛО РАЗНОГЛАСИЯ?) .- на 2,3 или на 8 ден след раждането? Решено било да бъдат кръщавани на втория или третия ден, ЗАЩОТО ЧОВЕШКАТА ДУША ПОЧВА ДА СЕ РАЗВИВА ОТ ПЪРВИТЕ ДНИ НА ЖИВОТА НА ДЕТЕТО. КОЙ МОЖЕ ДА ПОСОЧИ МОМЕНТА, В КОЙТО СЕ ПРОБУЖДА СЪЗНАНИЕТО У ДЕТЕТО? АКО НИЕ БЪРЗАМЕ ДА ПОСТАВИМ ТЯЛОТО НА ДЕТЕТО В НАЙ-ЦЕЛЕСХОДНИ ЗА ПРАВИЛНОТО МУ РАЗВИТИЕ УСЛОВИЯ, ТО И НА ДУШАТА ТРЯБВА ДА ДАДЕМ БОЖЕСТВЕНИ, БЛАГОДАТНИ СИЛИ ЗА НОВ ЖИВОТ. НЯКОИ МЛАДЕНЦИ СА БИЛИ ИЗБРАНИ И ПОСВЕЩАВАНИ БОГУ ОЩЕ В УТРОБАТА НА МАЙКАТА (ПРОРОК. ЙЕРЕМИЯ, ЙОАН КРЪСТИТЕЛ, АП-ПАВЕЛ). Ето защо не случайно св.Григорий Богослов (4в)се обръща със следните думи към майката християнка: "Ти имаш рожба; не позволявай да се усили у нея повредата (от първородния грях наследена от всички); нека бъде осветена в младини и от първите си дни да бъде посветена на Бога".

Тайнството кръщение е врата, през която се встъпва в Църквата и условие за участие в другите тайнства. По Библията: който не се кръсти няма да бъде спасен т.е. първото условие за спасението на душата е Кръщението - т.е. то е първото тайнство и тогава се допуска кръстения до другите тайнства.

Иисус на Тайната вечеря, казва да се Причастяваме с Неговата плът и кръв (тайнство Причастие),, за прошка на греховете и за спасение. Но за да се причастиш т.е. да имаш достъп до всички тайноства първо трябва да си изпълнил първото - Кръщение. Защо да лишаваме децата от тайнството Причастие, от получаването на Благодатта Божия и сили за борба със злото и греха докато навършат определена възраст? А дотогава кой ще спре влиянието на дявола върху тях - в процеса на изграждането им като личности - та чак като станат личности тогава да бъдат кръстени?!?!

Доста противоречия има в поста ти.

Както се вижда от твоя собствен цитат кръщението бива предхождано от повярване и покаяние и едва след това е кръщението. Оттук всеки разсъждаващ логично да си направи извод за кръщаването на деца, както и за причестяването.

После, по отношение на децата никъде не цитираш Библията, а тя е основата на всичко останало. И това изобщо не е апостолско предание.

И накрая - я помисли защо Исус се е кръстил не като дете, а?

[mitaca]

Хммм и аз застъпвам такова мнение (май това беше протестанко )., че човек сам си избира религията си и е нормално (ИМХО) кръщаването да стане по-късно. Аз лично имах (лека им пръст) две силно вчрващи баби. Едната в Православието, дръгата в "светата троица" Маркс, Енгел, Ленин с единствен и непогрешим пророк Сталин (била се докоснала до него на последната му годишнина ). Кръстен съм на 3 години, от там нататък бях "облъчван" (както би се изразил Португалеца ) от с-мата. Бабите не ме облъчваха, те бяха "истински" вярващи, но не войнстващи. В резултат на това имах "комсомолско" (бях ком. сек една година на един 8-ми клас, а бях, щото нямаше други де (комсомолци)) поръчение от един роднина (шефа на училището и мой пра-чичо) заедно с него да гоним хората на Велигден от църквата . Отказах разбира се, нищо, че бях само 8-ми клас. Не бях готов за религия. Тогава бях истински атеист. Сега не съм такъв де, но не съм и християнин. Защо давам този пример? Каквото и да е облъчването, каквото и да стане във възраст в която не разбираш или ти е все тая (това може да продължи и до края), Вярата не е истинска! Кръщението не решава проблема, нито постите, нито изповедта, нито причастието. Единствено е Вярата. Но тя не може да хм... да кажем да се случи, на 1 година, на 3, даже на 20. Понякога и за цял живот. Та така за кръщението .

[tonkata3]

А така! И сега какво правим с причастието? Или с кръщаването в младенческа възраст?

Какъв е проблема?

[tonkata3]

Доста противоречия има в поста ти.

Както се вижда от твоя собствен цитат кръщението бива предхождано от повярване и покаяние и едва след това е кръщението. Оттук всеки разсъждаващ логично да си направи извод за кръщаването на деца, както и за причестяването.

После, по отношение на децата никъде не цитираш Библията, а тя е основата на всичко останало. И това изобщо не е апостолско предание.

И накрая - я помисли защо Исус се е кръстил не като дете, а?

Е, сигурно щото му е било нужно да повярва първо и да се покае.....

Интересно ще са го обрязали т.е. встъпил е в завет с Бога, на осмия ден от раждането Му? Дали пък го е искал? Юдейските младенци дали са вярвали, та са предприемали обрязването?

Да, да цитираме Библията - Иисус казва "Идете научете всички НАРОДИ...."!!! "Народ" - включва и деца, и жени, и мъже... Някъде да не е казал специално - "жени", или "мъже", или "старци", та изключвате младенците? Нима има истинска вяра преди кръщението, истинско покаяние преди кръщението, и истинско знание преди кръщението - ако е така... защо ни е Дух Светий при Кръщението? И кое ви дава право да решавате, че душите на младенците се противят на Бога?

И цитата свидетелства, че НАУЧАВАНЕТО става чрез КРЪЩЕНИЕТО т.е. чрез получаването на Дух Светий:

[28:19] И тъй, идете, научете всички народи,

как да ги научат?:

като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа