За диполната анизотропия на реликтовото излъчване

[gmladenov]

След откриването на реликтовото излъчване през 1964г, досега е имало три спътникови мисии за неговото картографиране.
Процесът на картографиране се състои в това да се измерят интензитета и честотата на това излъчване в 360°/3D.

И трите мисии за картографиране на реликтовото излъчване откриват така наречената диполна анизотропия в своите измервания.
Тази анизотропия е причинена от движението на спътниците през космоса и предстявлява доплерово-изместената честота на излъчването
в права и обратна посока на движение. Това изместване може да се визуализира по следния начин:

В посока на движението, измерената честота на реликтовото излъчване е синьо-изместена, а в обратна посока тя е червено-изместена.

По формулата за Доплеровия ефект ние може да изчислим скоростта, с която спътниците се движат през космоса.

В нашия случай:

f₀ - честотата на реликтовото излъчване
f - измерената отместена честота; тоест, диполната анизотропия
v_s - скоростта на излъчвателя/източника на реликтовото излъчване (самата вселена)
v_r - скоростта на приемника; тоест, на спътниците

Източникът на реликтовото излъчване е самата вселена, а като се има предвид цялостната изотропия на това излъчване,
може да примем, че скоростта на източника е нулева; тоест, v_s = 0. При това положение, горната формула става:

В случая f₀ и f са известни/измерени и търсим v_r. По формулата намираме:

Това е скоростта на спътниците във вакуума на пространството, изведена от измерената диполна изотропия.

Както се вижда от формулата, скоростта на спътниците  v_r е независима от отправна система (по подобие на скоростта на светлината),
при което възниква въпроса как да се тълкува тази скорост.
 

Интерпретация на класическата физика

Нека първо разгледаме как скоростта на спътниците се интерпретира от Нютоновата физика, а след това ще разгледаме и как
Специалната Теория на Отностителността (СТО) интерпретира тази скорост.

Нютоновата физика като цяло разглежда движението като преместване на едно тяло от едно място на друго в пространството.
За разлика от СТО, в класичесата физика няма задължително изискване за отправна точка, за да може да се опише движението на това тяло.
Това е така, защото в класическата физика ние винаги можем да изберем абсолютната отправна система на пространството като стационарна
отправна система. По дефиниция, тази отправна система е в покой (и не може да бъде движеща се), така че на нас не ни се налага да избираме
стационарна отправна система; тя вече е предварително избрана.

В исторически план, абсолютната отправна система на пространството е била отъждествявана с абслоютното пространство на Нютон,
а през целия 19-ти век тя е била отъждествявана с етъра (хипотетичната среда за разпространение на светлината).
В случая аз ще предложа една нео-класическа интерпретация и ще избера вакуума на пространството като абсолютната отправна система.

На пръв поглед това изглежда странно - особено за тези, които са свикнали с идеята, че движението задължително изисква отправна точка.
Ако движението изисква отправна точка, как може вакуумът да служи като такава?
Да, вакуъмът наистина не може да служи за отправна точка. В същото време, обаче, не всяко движение изисква отправна точка.
Като например абсолютното движение, както е дефинирано от Нютон.

Абсолютното движение е преместването на едно тяло в абсолютното пространство - и за това движение не е необходима отправна точка.
Тъй като вакуумът на пространството е изотропен и безкраен (по сегашните ни виждания за вселенета), той преспокойно може да бъде
избран за абсолютна отправна система. При това положение движението на спътниците ще изглежда така:

Казано накратко, ако изберем вакуумът за абсолютна отправна система, изведената по-горе скорост на спътниците ни дава количествена
мярка за бързината, с която спътниците се преместват от едно място на друго във вакуума на пространството (или в космоса, за по-удобно).

Тъй като говорим за скоростта на спътниците в абсолютната отправна система, това е тяхната абсолютната скорост.
Но както се вижда от формулата, тази скорост в същност е отосителна спрямо скоростта на светлината. Тоест, ние изчисляваме
тази скорост използувайки скоростта на светлината като еталон - и в този си смисъл тази скорост е относителна.

Това е класическата интерпретация на скоростта на спътниците, изведена от измерената диполна анизотропия.
Ако си представим, например, че пътуваме в космоса, тази скорост ни дава идея колко бързо и в каква посока се движим из космоса.
Така че тази скорост има и чисто практическо приложение, а и съвпада с нашата интуитивна представа за движение в космоса.

 

Интерпретация на Специалната Теория на Относителността (СТО)

За разлика от класическата физика, движението в СТО е стрикто относително.
Това означава, че движение винаги се дефинира спрямо някаква отправна точка/система.

Тъй като за спътниците се знае, че са в движение, ние трябва да изберем стационарна отправна система, според която те се движат.
По условие, вакуумът на пространството не може да избран за такава, така че ние трябва да изберем друга отправна система за стационарна.

Източникът на реликтовото излъчване е самата вселена на "млади години" ... или поне така се смята от съвременната наука.
Научните доказателства, които поддържат тази хипотеза са много - но колкото и да е достоверна, това все пак е само хипотеза, а не установен факт.
И това е първият проблем, с който се сблъскваме когато трябва да изберем стационарна отправна система за движението на спътниците.

Следващият проблем е, че в СТО всяка отправна система може да бъде избрана както за стационарна, така и за движеща се.
Така че ако изберем младата вселена за стационарна система, тя трябва да може да играе и ролята на движеща се отправна система.
Следователно ние би трябвало да може да кажем, че спътниците са в покой, а младата вселена е в движение спрямо тях.
Това, естествено, няма никакъв физически смисъл: получава се така, че спътниците се движат срещу прото-плазмата, от която те самите са произлезли.

Като цяло, каквато и стационарна отправна система да изберем за движението на спътниците, тя неизбежно ще бъде или хипотетична, или въображаема.
Тя няма как да е реална, защото измерената от спътниците диполна анизотропия не съответства на никаква реална отправна система.

А ето и същинския проблем за описването на движението на спътниците със СТО.
Концепциата за стриктно относително движение се основава на допускането, е че наблюдателите не могат да открият собственото си движение.
СТО приема това допускане като аксиома и още в увода си "скъсва" с идеята за аболютно движение на класическата физика:

• ... неуспешните опити да се открие каквото и да било движение на земята спрямо "светлинната среда" показват, че явленията
  от електродинамиката и механиката не притежават свойства, отговарящи на идеята за абсолютен покой.

Проблемът е, че тази аксиома се базира само на опити и измервания, извършени вътре в атмосферата на земята.
Спътниците за картографиране на космическия фон са първият опит, извършен извън атмосферата, за откриване на движението
на земята в космоса - и той веднага открива това движение. Следователно, допускането на СТО, че наблюдателите не могат да измерят
своето движение, в същност е погрешно.

По тази причина опитите да се опише движението на спътниците със СТО водят до следния абсурд:
Ние се опитваме да опишем откриваемото движение на спътниците в космоса с теория, която по условие приема това движение за неоткриваемо.
Това е и обяснението защо реална отправна система за това движение не съществува. Такава просто няма.
 

Заключение

Общоприетото мнение е, че СТО се подкрекепя от безброй опити и измервания.
Колко от тези опити, обаче, са извършени извън атмосферата?

Например, колко от "неуспешните опити да се открие" движението на земята в космоса са извършени извън атмосферата?
Концепцията на СТО за стриктно относително движение е базирана на тези опити ... а нито един от тях не е извършен извън атмосферата.
А в момента, в които подобен опит е извършен извън атмосферата, той веднага открива движението на земята в космоса.
Става дума, естествено, за спътниците за картографиране на космичексия фон, които обикалят в орбита около земята.

Както показахме, движението на тези спътници се описва тривиално и интуитивно с класическата физика.
А спред СТО, това движение е неоткриваемо. Тогава защо някой въобще би се опитал да опише това движение със СТО,
след като теорията го смята за неоткриваемо? Той не знае ли, че това движение е неоткриваемо по условие.
Не е ли това първият въпрос, на който би трябвало да се отговори преди да се изфабрикува въображаемата
стационарна отправна система, спрямо която уж се движат спътниците.

По подобие на погрешно тълкувания опит на Майкелсън и Морли, спътниците за картографиране на космическия фон
показват, че светлината като физическо явление се подчинява на законите на класическата физика.
Вече сме в 21-вия век и е крайно време това да се признае.

Редактирано Септември 26, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Източникът на реликтовото излъчване е самата вселена,

Вече дискутирахме всички тези въпроси в темата дали СТО е грешна.

Не, вселената не е източник. Така както и оркестъра не е източник на звука, а всеки инструмент има собствен принос, така както слънцето не е източник на светлината, а всеки негов атом по повърхността има собствен принос в това, което идва до нас. Да наричате вселената "източник" е форма на обожествяване. При реликтовото лъчение източник е първичната плазма, а спътниците се опитват да измерят интегралното лъчение от някаква крайна област, изобщо не може да става дума за "вселена". Тази терминологична каша силно допринася за последващата каша с тълкуванията.

Цитирай

а като се има предвид цялостната изотропия на това излъчване,
може да примем, че скоростта на източника е нулева; тоест, v_s = 0.

Това е някакъв постулат, който няма никаква практическа основа. Скоростта трябва да се определи по някакъв начин, не да се смуче от пръстите при това толкова бездарно.

Допускането на това условие довежда по-нататъкдо кръгова аргументация (petitio principii) - "доказва" се движение през космоса, и е логическа грешка.

Цитирай

Както се вижда от формулата, скоростта на спътниците  v_r е независима от отправна система (по подобие на скоростта на светлината),

Поредната проява на невежество - не вижда човекът отправната система, значи няма. Ами отворете си очите и се огледайте, не боли.

Тази скорост, както и скоростта на светлината, винаги се определя спрямо отправната система, в която са еталоните за метър и време - защото скоростта се изразява числено чрез тези величини. А еталоните за метър и време в случая - по дефиниция - са в системата на спътника.

Тук изобщо не може да се търси подобие със скоростта на светлината - тя, измерена във всяка система има фиксирана величина, защото това е проява на природно свойство. Скоростта която измерват спътниците няма това природно свойство, но това не отменя измерването и в спътниковата отправна система.

Знам, че при следващото пускане на грамофона отново ще бъде озвучено "независимо от отправна система", затова държа да го отбележа тука.

Цитирай

Нютоновата физика като цяло разглежда движението като преместване на едно тяло от едно място на друго в пространството.
За разлика от СТО, в класичесата физика няма задължително изискване за отправна точка, за да може да се опише движението на това тяло.
Това е така, защото в класическата физика ние винаги можем да изберем абсолютната отправна система на пространството като стационарна
отправна система. По дефиниция, тази отправна система е в покой (и не може да бъде движеща се), така че на нас не ни се налага да избираме
стационарна отправна система; тя вече е предварително избрана.

Пълни глупости. И в класическата физика, за да опишете движението количествено - чрез скорости, разстояние, посоки - е задължително да се укаже отправна точка. Дори и в абсолютната система, трябва да си я оразмерите за да измервате и описвате, а това става с избор на отправна точка.

Цитата дава добър пример за мъглата, царяща в разбирането дори на основите на физиката.

Цитирай

Абсолютното движение е преместването на едно тяло в абсолютното пространство - и за това движение не е необходима отправна точка.

Необходима е. Това движение се извършва относно точка, която е в абсолютен покой.

Цитирай

Тъй като говорим за скоростта на спътниците в абсолютната отправна система, това е тяхната абсолютната скорост.

Първо трябва да се определи скоростта на тази абсолютна система, а това не става с постулати като по-нагоре.

Но допускайки логическа грешка като произволното избиране на "абсолютната отправна система", няма смисъл да се дискутира червото от грешки, което запшочва да се влачи след това.

Цитирай

Следващият проблем е, че в СТО всяка отправна система може да бъде избрана както за стационарна, така и за движеща се.
Така че ако изберем младата вселена за стационарна система, тя трябва да може да играе и ролята на движеща се отправна система.

Някакви безсмислени разсъждения. Не може да изберете тази система, защото не може да извършите измервания в нея. И за случая стационарната система е избрана, това е спътника.

Цитирай

Следователно ние би трябвало да може да кажем, че спътниците са в покой, а младата вселена е в движение спрямо тях.
Това, естествено, няма никакъв физически смисъл: получава се така, че спътниците се движат срещу прото-плазмата, от която те самите са произлезли.

Ето плодовете на допускането, че вселената била източник. Виждате ли как едно погрешно допускане ви пуска по пързалката надолу? И в случая не става дума за "младата вселена" като цяло, а само за конкретни източници от малка нейна област. И тогава проблемите, които сам си създавате, изчезват. Принцип на Окам, не си създавайте излишни проблеми  

Предразсъдъците много лесно могат да вкарат - и в случая вкарват - в подобни капани.

Цитирай

Концепциата за стриктно относително движение се основава на допускането, е че наблюдателите не могат да открият собственото си движение.
СТО приема това допускане като аксиома и още в увода си "скъсва" с идеята за аболютно движение на класическата физика:

• ... неуспешните опити да се открие каквото и да било движение на земята спрямо "светлинната среда" показват, че явленията
  от електродинамиката и механиката не притежават свойства, отговарящи на идеята за абсолютен покой.

В цитата се говори за движение спрямо "светлинна среда". Вакуумът не е такава среда, защото не взаимодейства със светлината. Спътниците, естествено, не мерят нищо спрямо среда, така че резултатът им е в пълно съзвучие със СТО.

Среда въведохте вие с допускането Vs=0, и сега "доказвате" че имало движение спрямо среда. Не знам колко пъти го казах, това е кръгова аргументация, логическа грешка от най-баналните. А да пишете такива дълги фермани изтъкани с логически грешки, говори само за себе си.

Цитирай

Общоприетото мнение е, че СТО се подкрекепя от безброй опити и измервания.
Колко от тези опити, обаче, са извършени извън атмосферата?

Огромно количество са извършени във вакуум, на практика всичко от 60-те години насам, и доста преди това. Дадох ви списъци със статии, които много точно потвърждават постулатите на СТО, и съпответно опровергават халюцинациите в този ферман.

Цитирай

А в момента, в които подобен опит е извършен извън атмосферата, той веднага открива движението на земята в космоса.

Не е нужно даже да се извършват такива опити. Още Коперник е открил движението на земята през космоса, даже без да излиза от атмосферата   . Но разни пишман критикари не мирясват - измислят си среда и "доказват" че е среда чрез кръгова аргументация. Но като не са си научили уроците, не се и усещат как цялото им мислене е изтъкано от подобни грешки, гарнирани с предразсъдъци. И капаци за схемата "ни приема ни предава", че иначе всичко ще се порути...

 

Какво, не разбрахте критиката и аргументите в предната тема, и пробвате отново? Нима очаквате нещо да се промени? Питам, защо невежеството на някои хора трябва да се мултиплицира в различни теми тук, вместо те да си седнат на шестте букви и да си научат уроците?

[laplandetza]

Здраве да е ! Към Сканер, знам Младенов има много за критика, но ти не с прав. Мислех да копирам от тук и да пиша в голямата тема , да не се разводнаява тази, което ти целиш. Няма смисъл. ако бях в традицията на моите деди, бих те намерил и взел контрол първо върху съдбата ти, тоест живота ти, пълен контрол. после индиректно бих ти посочил пътя и бих ти дал моя живот в твоите ръце. Така съм възпитан така и и сега трябва да направя.

 Ти си Знаещ и според нашият Кодекс си Главата.  Моля те най смирено , ние сме в една армия , тази на Материя, помисли преди да Говориш, в минали времена бих бил призван да отдам живота си за теб. помисли. ние водим война за един общ Господар, дай ми знак.........................

[laplandetza]

За Сканер е нужно алтернативно въздействие ,, ето това , това съм Аз >

 

 

[laplandetza]

това

 

[laplandetza]

 

[laplandetza]

И това специално за теб и <тъмните сили> в науката на които волно , неволно си зависим , текста, смисъла е там

 

[scaner]

Лапландец, дай да не съсипваме темата, нали срещу това протестираше?

Тази музика не е мой тип, освен може би Вангелис и Ричи.

Спри се.

[Стелян]

gmladenov  Така наречената диполна анизотропия е всъщност доплеров ефект базиращ се на наслагването на вълнови фронтове, в посоката на движение на приемник на вълни, и разреждането на вълновите фронтове по посока на разпространението на вълните, т.е когато приемника се отдалечава от вълновият фронт. Вие дефинирате че това е показател за някакво движение спрямо някаква абстрактна среда с неясни качества която предполага и претендира за среда на разпространение на вълните.  Но електромагнитните вълни са и частици, и по това правило не е необходима проводящата среда за тези вълни-частици, които могат да се движат както в вещественна среда, така и в пусто пространство лишено от материя. Тогава откъде ви хрумва идеята че спътниците се движат спрямо пустото пространство лишено от материя, което пространство не е обективно и не е средата за разпространение на светлината, забележете че среда е това вещество, което дава възможност да се колебае от точка в друга точка и по този начин да осъществява вълнов процес. Вие се заблуждавате, наистина че по този начин без тела може да се дефинира някакво движение, но забележете че трябва да съществува нещо материално, било то тяло или радиация която да я ползваме като репер за да може да се дефинира каквото и да било движение.

[gmladenov]

@Стелян

Движението на спътниците не е спрямо вакуума, а във него.
Все се каня да напиша отделна тема за това, но все нямам време.

[laplandetza]

Преди 1 час, Стелян said:

gmladenov  Така наречената диполна анизотропия е всъщност доплеров ефект базиращ се на наслагването на вълнови фронтове, в посоката на движение на приемник на вълни, и разреждането на вълновите фронтове по посока на разпространението на вълните, т.е когато приемника се отдалечава от вълновият фронт. Вие дефинирате че това е показател за някакво движение спрямо някаква абстрактна среда с неясни качества която предполага и претендира за среда на разпространение на вълните.  Но електромагнитните вълни са и частици, и по това правило не е необходима проводящата среда за тези вълни-частици, които могат да се движат както в вещественна среда, така и в пусто пространство лишено от материя. Тогава откъде ви хрумва идеята че спътниците се движат спрямо пустото пространство лишено от материя, което пространство не е обективно и не е средата за разпространение на светлината, забележете че среда е това вещество, което дава възможност да се колебае от точка в друга точка и по този начин да осъществява вълнов процес. Вие се заблуждавате, наистина че по този начин без тела може да се дефинира някакво движение, но забележете че трябва да съществува нещо материално, било то тяло или радиация която да я ползваме като репер за да може да се дефинира каквото и да било движение.

Там е работата и проблема на Т.О , пространството не е лишено от материя.
Младенов игра със спътниците и практически предложи Скоростомер на Младенов, работещ с кванти на електр.магнетизъм, фотони.
Аз играх с Айнщайн и предложих Скоростомер на Лапландеца, ха познай сега той с какво работи

[Стелян]

Преди 20 минути, gmladenov said:

@Стелян

Движението на спътниците не е спрямо вакуума, а във него.
Все се каня да напиша отделна тема за това, но все нямам време.

Движение във нещо предполага и движение спрямо него, движението на кондуктор във влак, е движение на кондуктора спрямо този влак, движението на параход във морето, е и движение на парахода  спрямо морето. Не можете да диференцирате така леко понятия като движение във нещо и движение спрямо нещо. Моля уточнете се по обективно, така не се прави диспут, този сканер от него ли копирате логиката си.

[gmladenov]

Преди 59 минути, Стелян said:

Движение във нещо предполага и движение спрямо него ...

Ти явно приемаш, че движението е относително ... по условие. Това не е вярно.
Абсолютното движение на Нютон, например, не е относително.

Значи ако не друго, ти явно не приемаш абсолютното движение на Нютон.
Какви са ти аргументите за това?

Аргументът на Айнщайн е, че абсолютното движение е неоткриваемо. Както показва диполнта анизотропия, обаче, това не е така.
Та какви са твоите аргументи, че за движение задължително се изисква отправна точка?

Имай предвид, че "всяко движение изисква отправна точка" не е аргумент в случая.
Ти трябва да можеш да обясниш защо всяко движение изисква отправна точка.

Редактирано Октомври 2, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Нека цитирам Принципията на Нютон, в която той постулира абсолютното пространство и абсолютното движение:
https://archive.org/details/newtonspmathema00newtrich/page/n81

В точка "II" на страница 77 Нютон казва:

• Абсолютното пространство, по природа и без отношение към нищо външно, остава винаги подобно и неподвижно.

А в точка "IV" на следващата страница Нютон казва:

• Абсолютно движение е преместването на едно тяло от едно абсолютно място на друго.

Така че когато се говори за Нютонова физика трябва да се знае, че абсолютното пространство е неподвижно, а абсолютното
движение е преместването на едно тяло в абсолютното пространство. За отправни точки тук въобще не става дума.

Естествено в Нютоновата физика също така има и относително движение, за което вече се изисква отправна точка.
Абсолютното движение, обаче, не е спрямо каквото и да било, а е просто преместване в абсолютното пространство.

Идеята за стрикто относително движение идва от СТО.
Както посочих в началото на темата, Айнщайн премахва абсолютното пространство и движение на Нютон въз основа
на "неуспешните опити да се открие" движението на земята в космоса - което по-общо се тълкува като невъзможността
на наблюдателите да определят дали са в движение или са в покой.
При това положение абсолютното движение става безсмислено, тъй като то явно е неоткриваемо.
Затова в СТО имаме само относително движение, което винаги се дефинира спрямо някаква отправна точка/система.

Та от там идва дълбоко вкоренената ни представа, че движението задължително е спрямо нещо.

Това, обаче, не е така. Абсолютното движение на Нютон не е спрямо нищо (но за сметка на това то пък изисква
наблюдателите да могат да открият собственото си движение).

По Нютоново време въпросът за откриваемостта на абсолютното движение явно не е бил на дневен ред.
Този въпрос става актуален едва след като опитът на Майкелсън и Морли не успява да открие движението на земята в етъра.

Редактирано Октомври 3, 2019 от gmladenov

[Стелян]

Преди 8 часа, gmladenov said:

Ти явно приемаш, че движението е относително ... по условие. Това не е вярно.
Абсолютното движение на Нютон, например, не е относително.

Значи ако не друго, ти явно не приемаш абсолютното движение на Нютон.
Какви са ти аргументите за това?

Аргументът на Айнщайн е, че абсолютното движение е неоткриваемо. Както показва диполнта анизотропия, обаче, това не е така.
Та какви са твоите аргументи, че за движение задължително се изисква отправна точка?

Имай предвид, че "всяко движение изисква отправна точка" не е аргумент в случая.
Ти трябва да можеш да обясниш защо всяко движение изисква отправна точка.

Интересно как ще дефинираш движение в спрямо абсолютното пространство, как легитимираш това абсолютно пространство, като среда, като форма на съществуване на материя или като абсолютно вместилище както си го е представил Нютон, ако е така то тогава хипотетично ако унищожим материята то би трябвало да остане само пространството, но това няма как да стане, защото материята съществува заради пространството и обратното важи. Така че абсолютното пространство е критикувано още от Лайбниц, имало е спорове тогава между Нютон и Лайбниц, който е бил защитник на относителността. По късно относителността побеждава и нютон като че ли приема относителността но все пак държи на своето. Аз не отричам абсолюта, напротив търся го, но просто убягва в чисто физически смисъл, но като абстракция може и да го има. Аз смятам че още не е открита така наречената абсолютна отправна система, това може да е онази сингулярност отпреди големият взрив или кой знае какво. Диполната анизотропия не може да бъде аргумент в полза на абсолюта, сателитите се движат спрямо тази радиация и анизотропията показва именно движение спрямо микровълновата космическа проторадиация а не спрямо някаква абсолютна отправна система която нито е наблюдавана косвено нито директно, че да си правим такива изводи. А самата радиация е форма на материя, само че не от вещество, всяка радиация обаче може да се трансформира и във маса вещество и да се дефинира някакво движение спрямо това вещество. Това е, от относителността за сега не може да се избяга. Може би тя е следствие само на умственият апарат, за изучаване на околната действителност, за да дефинираме движение ни трябва и неговата противоположност покойят и обратното, щом има абсолютно движение трябва да има и абсолютен покой, но абсолютният покой означава и материя лишена от движение, а както е известно до сега материята съществува само чрез движението, поне до момента не е открита материя лишена от движение. Аз имам една моя хрумка че светлината всъщност не е движение, а само преместване на енергия от точка в точка, но както и да е.

[Стелян]

Преди време четох една книга от български автор който слага под съмнение много научни авторитети в това число и Айнщайн, та той казва че от формулата на Айнщан  не може да се изведе скоростта на светлината, ако фотонът няма маса на покой. Така че или формулата на Айнщайн не е вярна или фотонът има маса на покой, но тази маса остава скрита някъде във вакуума между електроните и ядрото на атома.  Ако фотоните имат маса на покой, тогава обаче СТО няма да е вярна, защото според теорията нищо не може да достигне скоростта на светлината, ако има някаква маса на покой.

[Шпага]

Преди 9 минути, Стелян said:

 Аз имам една моя хрумка че светлината всъщност не е движение, а само преместване на енергия от точка в точка, но както и да е.

А възможно ли е каквото и да е "преместване на енергия от точка в точка" да се осъществи без движение?

Но и по принцип възможно ли е нещо - каквото и да е то - да Е движение:)))

[Стелян]

Just now, Шпага said:

А възможно ли е каквото и да е "преместване на енергия от точка в точка" да се осъществи без движение?

Но и по принцип възможно ли е нещо - каквото и да е то - да Е движение:)))

Ами не знам, ако например представи си че за момент ти изчезнеш безследно, в следващият момент се появаваш от другата страна на стена, после пак изчезваш и се появяваш някъде другате и т.н, това дали може да се дефинира като някакво твое движение. Ти как мислиш.

[Малоум 2]

Малко информация: "Тате, тате, какво е вакуум?.. " "А, бе, в главата ми е, ама не мога да ти го обясня!"

...

[Шпага]

Преди 24 минути, Стелян said:

Ами не знам, ако например представи си че за момент ти изчезнеш безследно, в следващият момент се появаваш от другата страна на стена, после пак изчезваш и се появяваш някъде другате и т.н, това дали може да се дефинира като някакво твое движение. Ти как мислиш.

Ако под "преместване на енергия от точка в точка" имаш предвид, че светлината е някакво свръхразпространено проявление на квантовото тунелиране, значи ще трябва да задръстиш вакуума с невъобразимо изобилие от "стени" - т. е. с енергийни бариери. Но това едва ли ще е проблем за теб

 

[scaner]

Преди 1 час, Стелян said:

Преди време четох една книга от български автор който слага под съмнение много научни авторитети в това число и Айнщайн, та той казва че от формулата на Айнщан  не може да се изведе скоростта на светлината, ако фотонът няма маса на покой. Така че или формулата на Айнщайн не е вярна или фотонът има маса на покой, но тази маса остава скрита някъде във вакуума между електроните и ядрото на атома.  Ако фотоните имат маса на покой, тогава обаче СТО няма да е вярна, защото според теорията нищо не може да достигне скоростта на светлината, ако има някаква маса на покой.

Ами тя формулата по условие не е валидна за единичен фотон и според самата СТО, именно защото фотонът няма маса. За фотон е вярно E = p.c. Тъй че хем формулата е вярна, хем фотонът няма маса

Трябва внимателно да се подбират книгите за четене...

Редактирано Октомври 3, 2019 от scaner

[Стелян]

Преди 15 минути, scaner said:

Ами тя формулата по условие не е валидна за единичен фотон и според самата СТО, именно защото фотонът няма маса. За фотон е вярно E = p.c. Тъй че хем формулата е вярна, хем фотонът няма маса

Трябва внимателно да се подбират книгите за четене...

Как ти хрумна че формулата не е за единичен фотон, единичен фотон е светлина, даже някои насекоми виждали единичен фотон

[Стелян]

Преди 38 минути, Шпага said:

Ако под "преместване на енергия от точка в точка" имаш предвид, че светлината е някакво свръхразпространено проявление на квантовото тунелиране, значи ще трябва да задръстиш вакуума с невъобразимо изобилие от "стени" - т. е. с енергийни бариери. Но това едва ли ще е проблем за теб

 

Ами виртуалните електрон-позитрони не могат ли да се интерпретират като някакви стени бариери във вакуума? вакуума има електрическа и магнитна проницаемост която не е безкрайна величина. Ако бяха безкрайни тези величини, скоростта на светлината няма ли да клони и тя към безкрайност?

8,8541878176 × 10^-12 F/m (C²/Jm),

Редактирано Октомври 3, 2019 от Стелян

[scaner]

Преди 23 минути, Стелян said:

Как ти хрумна че формулата не е за единичен фотон, единичен фотон е светлина, даже някои насекоми виждали единичен фотон

Не само насекоми, и жабите виждат единични фотони. Това има ли някаква връзка с валидността на горната формула?

Основната формула, която свързва енергия, импулс и маса  в СТО е следната:

Ясно се вижда, че ако обекта е в покой (p = 0) имаме познатата формула и тя няма как да се отнася за фотон, защото той винаги има ненулев импулс. И виждаме другият краен случай, когато обекта няма маса  (фотон), за него е валидна E = p.c. Така че добре е да се помни, че известната формула свързвща енергия и маса е вярна само за обекти в покой.

А за насекомите и жабите е важна енергията

Всичко следва ясно и логично в СТО, не е необходимо на човек да му хрумват хрумки - СТО е пълна теория.

Редактирано Октомври 3, 2019 от scaner

[laplandetza]

Преди 15 минути, scaner said:

 

..

Всичко следва ясно и логично в СТО, не е необходимо на човек да му хрумват хрумки - СТО е пълна теория.