Прецизирано измерване на скоростта на гравитацията

[nik1]

Каква е скоростта на гравитацията?

НАУКАOFFNEWS | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 ноември 2017 в 13:5872700

Илюстрация на художник на двете сливащи се неутронни звезди. NSF/LIGO/Sonoma State University/A. Simonnet

 

 

През последните няколко месеца физиците постигнаха голям напредък в определянето на скоростта на гравитацията чрез наблюденията на гравитационните вълни.

Последно регистриране на гравитационни вълни, генерирани от сливането на неутронни звезди, дава възможност на учените да потвърдят с все по-голяма и по-голяма точност това, което Айнщайн е прогнозирал преди повече от 100 години в Общата теория на относителността - че гравитацията не действа мигновено, както мислеше Нютон, а се разпространява със скоростта на светлината, пише phys.org

"Скоростта на гравитацията, подобно на скоростта на светлината, е една от основните константи във Вселената. Преди появата на гравитационно-вълновата астрономия нямахме възможност да я измерим директно", разказва Нийл Корниш (Neil Cornish), физик в Университета на Монтана, САЩ.

Благодарение на статията, представена в Astrophysical Journal Letters, с около 200 автори, свързани с LIGO и Virgo, ограничаването на разликата между скоростите на гравитацията и светлината получи безпрецедентна точност.

Художествена представа на сблъсъка на две неутронни звезди в галактиката NGC 4993, който предизвика избухване килонова и гравитационни вълни. ESO / L. Calgada / M. Kornmesser

Използвайки данните от последното откриване на гравитационни вълни, генерирани от сблъсъка на две неутронни звезди, изследователите установиха, че разликата между скоростта на гравитацията и скоростта на светлината е в диапазона от -8,99 × 10^-7 до +2,1 × 10^-7 метра в секунда.

Причината за огромния скок в точността е, че при сблъсъка на неутронни звезди е възможно да се определят не само гравитационните вълни, но и електромагнитното излъчване под формата на гама-лъчи. Това позволява на учените да установят с много порядъка по-строги рамки за скоростта на гравитацията, отколкото бе възможно преди.

При изчисляване на скоростта на гравитацията, учените използват различни методи в зависимост от това дали астрофизичните източници излъчват гравитационни вълни и светлина или само гравитационни вълни.

В първия случай физиците могат да измеят разликата във времето на пристигането на два различни типа сигнали. При сливане на неутронни звезди разликата е само няколко секунди и като се има предвид, че сигналите са изминали повече от сто милиона светлинни години, такава разлика практически липсва.

Във втория случай, когато източникът генерира само гравитационни вълни (сблъсък на черни дупки) учените трябва да измерват времевото закъснението между откриването на този сигнал от няколко детектора на Земята.

Изчисленията показват, че е възможно значително да се прецизират границите на скоростта на гравитацията, когато се използват източници, които излъчват само гравитационни вълни. Например, като се използват четири детектора, разположени на различни места на Земята, може да се постигне точност до 1% от скоростта на светлината. Но във всеки случай не може да се прави сравнение с точността на експериментите, които имат достъп както до гравитационните вълни, така и до светлината.

Обикновено ограничаването на скоростта на гравитацията има много съществени последици за фундаменталната физика и космологията. Най-важната от тях се състои в това, че тези твърди рамки подтвърждават Общата теория на относителността и да изключват алтернативната физика.

"Много алтернативни теории за гравитацията, включително тези, използвани за обяснение на ускореното разширяване на Вселената, прогнозират значителна разлика между скоростта на гравитацията и скоростта на светлината. Повечето от тях сега са изключени, като по този начин се ограничават начините, по които теорията на Айнщайн може разумно да се  модифицира теорията на Айнщайн и правят тъмната енергия по-вероятно обяснение за ускореното разширяване на Вселената", заключава Нийл Корниш.

 

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kakva-e-skorostta-na-gravitatciiata_97007.html

 

 

[scaner]

Браво!

А първите опити за измерване на тази скорост бяха много груби, през 2002 г. от Копейкин и колеги, с точност едва 20%.

[laplandetza]

Едно много важно уточнение, това не е скорост на гравитация, а на вълните или предполагаемите кванти на гравитация, т.е на възбуждение в нещо с неизяснена структура и скорост на промени различни от тези вълни. Предполага се че за азлика от теорият на електр.поле, квантово поле , при гравитация нещата са съвсем без някакъв силен , подходящ модел.

[nik1]

Не съм отварял оригиналата статия и отговарям по принцип на Лапландеца.

Под "скорост на гравитацията" според мен следва се разбира скоростта на "предполагаемите кванти на гравитация".

Та според мен  "скоростта на гравитацията" следва  да се разбира скоростта на разпространение на гравитационната енергия, 

 

Не знам какво и как е мерено, но скоростта на вълната (ако говорим за вълна) принципно погледнато може да е различна (по голяма) от тази на  носителите на взаимодействието. 

Подобен ефект съществува при светлинните вълни - в някои експерименти коректно се отчита скорост на светлинната вълна, по-голяма от c (с  е скоростта на разпространение на електромагнитната енергия, също така е "скорост на светлината", и е скоростта на фотоните във вакууум) .
Това е може да се случи, когато се отчита групова скорост

 

Цитирай

 

Груповата скорост

Червена точка се движи с фазова скорост, а зелените точки се разпространяват с групова скорост.   Илюстрация: de.wikipedia.org

Трябва да се подчертае, че става въпрос за групова скорост, чията скорост на разпространение се определя от скоростта на гребена на импулса. Подобни явления като описаните от астрофизиците, може да възникнат от анормална дисперсия (разсейване), когато коефициента на пречупване се нараства с увеличаването на дължината на вълната, преминаваща през него. В този случай, груповата скорост на импулса, състояща се от сноп с различни дължини на вълните, може да превишава скоростта на всяка отделна вълна в този сноп. Но тъй като енергията на импулса, се разпространява със скоростта на светлината, както и всеки фотон в лъча, това явление не противоречи на теорията на Айнщайн.

 

 

Read more: http://bgchaos.com/705/fractals/theory-of-relativity-and-absolute/%d0%b2-%d1%82%d1%8a%d1%80%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b0%d1%85%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5/#ixzz61ULiMekg

 

 

 

 

Редактирано Октомври 5, 2019 от nik1

[laplandetza]

Така , но самата гравитация е отчайващо неясна, освен гравивълни е много вероятно да е основен участник в създаване на онова което сме нарекли маса, инертна маса, а от там да участва и в движенията на телата и състоянието, съществуването на електр.магнитни кванти, фотони.
Има и друго , самата гравитация прилича да няма маса, няма и енергия като такава каквато сме приели, но пък вълните и би трябвало при условия, незнайно какви да могат да пораждат и материални обекти. До тук за сега , но според мен , тъй като гравитация няма енергия, не и като познатата ни, много лесно влиза във непознат вид взаимодействия с всички обекти вкл. светлина, както и нейното общо количество, ако е допустимо да говорим така е променливо от някакви фактори зависимо, като промените и са обратими.

[nik1]

Безкрайно и напълно ненужно усложняваш и най-простите неща ...във почти всяка тема..Ако така искаш да "блеснеш" пред публика, то няма да е с това, с което вероятно очакваш, а обратното (според Айнщайн)

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитация

[Gravity]

 Гравитационна енергия е понятие, за което няма добро определение. Скорост на гравитацията, от друга страна, е смислено понятие, въпреки, че не е тривиално да се дефинира.

[nik1]

Това е директен линк към статията 

Bounding the Speed of Gravity with Gravitational Wave Observations

https://boris.unibe.ch/107224/1/PhysRevLett.119.161102.pdf

 

[laplandetza]

Преди 35 минути, nik1 said:

Безкрайно и напълно ненужно усложняваш и най-простите неща ...във почти всяка тема..Ако така искаш да "блеснеш" пред публика, то няма да е с това, с което вероятно очакваш, а обратното (според Айнщайн)

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитация

Както казах до тук, просто не може да се говори сериозно, ако го правим винаги трябва с първо да започваме , че казаното по доку са рамишления. Виж какво е казал и Гравити. 
За блесването, през дедовия ми е , просто пускам някакви мисли пред публика, сам не върви да си говоря, не съм стигнал още до тея високи етажи на...........Пловдивския психодиспансер !

[nik1]

Преди 1 час, Gravity said:

 Гравитационна енергия е понятие, за което няма добро определение. 

Субективно казано..

https://en.wikipedia.org/wiki/Gravitational_energy

Цитирай

Скорост на гравитацията, от друга страна, е смислено понятие, въпреки, че не е тривиално да се дефинира.

Да отбележа; аз нямам никакви резеври към понятието "скорост на гравитацията" и използването му..

Резервите и възраженията ги изказа един друг колега..

Редактирано Октомври 5, 2019 от nik1

[Gravity]

Преди 1 час, nik1 said:

Субективно казано..

https://en.wikipedia.org/wiki/Gravitational_energy

 

Погледни часта за ОТО.

Цитирай

In general relativity gravitational energy is extremely complex, and there is no single agreed upon definition of the concept. It is sometimes modeled via the Landau–Lifshitz pseudotensor^[4] that allows retention for the energy-momentum conservation laws of classical mechanics. Addition of the matter stress–energy–momentum tensor to the Landau–Lifshitz pseudotensor results in a combined matter plus gravitational energy pseudotensor that has a vanishing 4-divergence in all frames - ensuring the conservation law. Some people object to this derivation on the grounds that pseudotensors are inappropriate in general relativity, but the divergence of the combined matter plus gravitational energy pseudotensor is a tensor.

 

[laplandetza]

Преди 3 часа, Gravity said:

 Гравитационна енергия е понятие, за което няма добро определение. Скорост на гравитацията, от друга страна, е смислено понятие, въпреки, че не е тривиално да се дефинира.

Понеже говорим за гравитация , а това пред;ожение е създадено основно заради нея , нека те помоля как би коментирал това, не е задължително да е в тази тема, има създадена такава.Ти си еин от малкото физици тук, за това е редно да питам и теб. Ако не споделяш моите изводи , покажи къде са грешките в логиката.

 

<<<<<   Нека първо да започна с идеализирана постановка,задача в духа на айнщайновите и такива парадоксоподобни.
Имаме база в междугалактическия космос, далече от галактиките и относително неподвижна спрямо нетната скорост на галактиките от най близките си галактически купове, т.е. отлично приближение до ИОС Етерия. Ще я ползвам като стационарна система и стационарна база, за любителите на ТО. ИОС Етерия могар да заменят с ИОС МатериалноПространствоВреме, имат инфото за скорости на да речем шест галакт. купове по 20-28 галактики, правят си редовните изчисления и на дълъг период коригират скороста си, след такава корекция , която била миналия месец, при тях няма никакви ускорения и са в ИОС Етерия. Строят Огромна Ракета и в пространството изграждат огромна експериментална установка. Изградили са по себе си дълги редици от детектор наблюдатели , ориентири и записващи системи. Ракетата е готова и ускорява в космоса за заход към експеримента, преди излитането е построен по дължина от носа към опашката два тунела, симетрични на лабораторния център, тунелите са обградени с детектори снабдени със собственни часовници<атомни за да са в синхрон с идеята за ползване върешни осцилации, промени като ориентир за време, и записв. устройства, както и система за събиране записаните данни и изпращане до центъра.Базата в ИОС Етерия също има подобна система с лабораторен център.

Ракета ускорява, прави заход и се ориентира по линията от детектори на База на разстояние, измерено от ракета 1 метър от датчиците на База, Измерват и нагласят траекторията си прецизно, достигат 0,9 <С> и се плъзга покрай установката на База , преминава в инерциално движение. Тогава главния ракетчик лаборант Ким Че Сканер взима своя атомен часовник илично един по един сверява всички хиляди часовници на борда и в детекторите, от тук на татък часовниците са напълно синхронни. Ким отива в лаборатор. център и подготвя 2 една до друга ракетни установки насочени срещуположно , едната към носа другата към опашката, в тези малки ракетки има малки взривове с механизъм свързан с атомни часовници, Ким ги синхронизира по своя часовник. Всичко е готово и когато Ракета се изравнява с База и двата лабораторни центъра са приблизително на 3 до 1 метър разстояние, ракетчика лаборант изтрелва ракетите и те скоростно с <С> ускоряват от нула до 0,9 <С> в системата на ракета, от тук се чака кога ще избухнат и датчиците на ракета и база записват. информацията се праща в лабораториите и се анализира, в колко часа са избухнали. В ракета е с едно време в база с друго, инфото за взрива пътува в рамките на 1-2 метра до датчици на база, симетрично закъснение.
Според СТО и ОТО в Ракета взривовете поради еднаквите ускорения и скорости и поради Първи постулат трябва да избухнат едновременно ,засечени в часовниците,датчици, записани и изпратени за анализ, времето трябва да е еднакво или близко до него в рамките на грешки. Според База , нейната система , времената на взривовете трябва значително да се различават, ракетата към опашката е относително неподвижна спрямо База, а тази към носа се носи с огромна скорост.
Как Т.О се справя с този проблем.

....

Резултата от ракетния експеримент ще е следният, ракетите след ускорението преминават в инерциално движение, ускорението е възможно най бързо, с почти <С> . Според Ракета те са ускорени и след това се движат симетрично с еднакви по стойност и в противоположни посоки скорости. Според База , едната не се движи , другата е смного близка до <С> Системата от детекторзаписчасовници на База , праща данните и показва закъснението, при Ракета ще се случи същото, защото ако отчете
<симетричност> означава директно наличие на дублираща материя и събития,т.е паралелна вселена, нещо което също е възможно но е още по глупаво фентъзи и от Т.О.

......

Сега да конструираме машината Скоростомер, имаме тръби на 3 кръста, т.е 12 тръби разположени радиално от общ център където е сферичния иаточник с малки размери.На входа на всички тръби има клапи.Източника може да силнорадиоактивни изотопи излъчващи субатомни ччастици, форми с много кратко време на живот или миниядренреактор с малка активна зона създаден само да произвежда подходящите частици. Точно до клапите са първите датчикзаписващичасовници способни да уловят частици от краткия поток, рояк.След това по тръбите датчикчасовници както при мисления експеримент с ракетата.Работи на кратки пулсации, като при всяка тръба се записва кога се случват най многото разпади, познато от ракета след пулса се праща за анализ и тогава следва втори и т. н. т. На теория елементарно устроен. Измерва скорост и ускорения ,ако е идеално точен, мери и грав.потенциал.Работата му директно противоречи на Първи Айнщайнов Постулат

....
За скоростомера могат да бъдат ползвани като носителизмерители, вместо нестабилни субатомни частици, т.е. временни осцилации в станд.модел и свързаното с негом освен това да се ползват краткотрайни нестабилни възбудени състояния, на йони, ядра, частици, които да са удобни за получаване и ускорение , като преминаване в по нискоенерг. състояние има угодно уловимо излъчване. След време може да се премине към практическо провеждане на експеримента, за момента го виждам като труден, ресурсен, скъп.

[Стелян]

On 5.10.2019 г. at 14:30, nik1 said:

Използвайки данните от последното откриване на гравитационни вълни, генерирани от сблъсъка на две неутронни звезди, изследователите установиха, че разликата между скоростта на гравитацията и скоростта на светлината е в диапазона от -8,99 × 10^-7 до +2,1 × 10^-7 метра в секунда.

И как е установено, не се казва, ама нали трябва безкомпромисно да се верва в правотата на Айнщайн.

[scaner]

Преди 1 час, Стелян said:

И как е установено, не се казва, ама нали трябва безкомпромисно да се верва в правотата на Айнщайн.

Всичко се казва, ама някой трябва да си пресили мързела и да чете:

Gravitational Waves and Gamma-Rays from a Binary Neutron Star Merger: GW170817 and GRB 170817A

Айнщай ви бил виновен, смях  

[Стелян]

Преди 7 часа, scaner said:

Всичко се казва, ама някой трябва да си пресили мързела и да чете:

Gravitational Waves and Gamma-Rays from a Binary Neutron Star Merger: GW170817 and GRB 170817A

Айнщай ви бил виновен, смях  

както винаги нищо конкретно, само общи приказки

[Малоум 2]

On 11.10.2019 г. at 11:34, Стелян said:

И как е установено, не се казва, ама нали трябва безкомпромисно да се верва в правотата на Айнщайн.

Е, как безкомпромисно?!

Стотици учени са проверявали следствията от твърденията на теориите на Айнщайн - щото не вярват и люто не правят компромиси. Част от тях - наистина са се изказвали критично, в смисъл на недоверие - че не може всичко да се провери експериментално. И затова съществуват множество алтернативни теории, а възможните експериментални потвърждения - отмитат неправилните алтернативни виждания... Но - предложените нови алтернативи - не отговарят на следствията си. А и нещо важно - не съдържат в частен случай, вече известното и потвърденото с експеримент (факти, а не - тълкувания на установените факти). - общо изискване за наука.

...

(според мен например - няма гравивълни, а има гравитони в насипно състояние. Излъчват се от всяко вещество, но измерими стават само при голяма нехомогенност - при промяна-превръщания на огромни "маси" (тип гироподобни) - сливания, анихилация при сблъсък за кратко време. Преминаването им през ЛИГО например, ще "разсинхронизира" лъчите - подобно неравномерно изкривяване на раменете. Все едно, че е минала вълна, която деформира пространството на раменете на интерферометъра.)

...

[Стелян]

Какви са тези гравитони в насипно състояние, ами пък пакетираните какви са, гравитони не са открити, камоли в расипно или пакетирано състояние.

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Стелян said:

Какви са тези гравитони в насипно състояние, ами пък пакетираните какви са, гравитони не са открити, камоли в расипно или пакетирано състояние.

(Подобно, за представим модел: Песъчинките от вятъра в Сахара "блъскат" в насипно състояние. Различна хомогенност, в зависимост от поривите на вятъра. Гравитоните се излъчват от централната част на елементарните частици и по "размер" са най-най-ситното образувание от полева форма на материята и не може да образува вълнов пренос на импулс, както при светлинните вълни. Честотата на излъчване на гравитона е пропорционална на масата на частицата, а веществото е съществено Прозрачно за тях, но са основа за образуване (матрица) на частиците с маса. Движението на частиците, срещнали гравитон е по посока на падащия към тях гравитон - привличаща сила. Практически неоткриваем е (затова е и хипотеза) - няма толкова ситен инструмент, който да го "хване". Създава възможно най-малкото ускоряване на обектите един към друг - най-слаба сила - гравитационна, предизвикваща ускоряване при взаимодействие на гравитон с "централната" част на друга частица. Падащият гравитон се поглъща, предава импулс на частицата и тя, образувайки се, си излъчва нейните-собствени гравитони, които не се различават от това, което е погълнала. Освен по посока на излъчване.)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитон

"

Гравитонът е хипотетична елементарна частица, квант - носител на гравитационното взаимодействие. Той е елементарна частица без електрически заряд със спин 2 и две възможни направления на поляризация.

В настояще време отсъства пълноценна теория на квантовата гравитация, но се счита за възможно квантуването на слаби възбуждания на гравитационното поле. В рамките на такава линейна теория, гравитонът е именно това възбуждане. Поради факта, че гравитационното взаимодействие е изключително слабо, експерименталното наблюдаване на отделни гравитони е все още невъзможно.

Хипотезата за съществуването на гравитони се появява благодарение на успеха на квантовата теория на полето (и особено на Стандартния модел) при моделирането на останалите фундаментални взаимодействия с помощта на подобни частици: фотоните в електромагнитното взаимодействие, глуоните в силното взаимодействие, W и Z бозоните в слабото взаимодействие. По аналогия, за гравитационното взаимодействие също трябва да има частица.

Обаче опитите да бъде разширен Стандартния модел с гравитоните се натъква на сериозни теоретически сложности в областта на високите енергии (равни или надвишаващи енергията на Планк). На решаването на този въпрос са посветени няколко теории на квантовата гравитация и в частност теорията на струните. Според нея гравитоните (също както и другите частици) представляват не точкови частици, а състояния на струни, при това не се появят горните проблеми при високите енергии, а в същото време при ниски енергии гравитоните могат да се разглеждат като точкови частици. Тоест, гравитонът е вид приближение към реалността, което може да се използва в областта на ниските енергии..."

...

[nik1]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Практически неоткриваем е (затова е и хипотеза) - няма толкова ситен инструмент, който да го "хване".

Е то гравитонът няма маса, и няма енегрия..  Тогава няма какво да го "хване" (за разлика от фотона, който няма маса, но има енергия)..

Той е  инструмент в теориите..

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kvantovata-teoriia-na-poleto_41618.html

 

 

Цитирай

 

Квантите, преносителите на взаимодействието

В класическата електродинамика, взаимодействието между зарядите и токовете става като зарядът генерира поле и това поле действа върху други заряди. В квантовата теория, взаимодействието на две частици чрез тяхното взаимнопроникващо поле може да бъде представено като обмен между двете частици на трета частица, която се нарича полеви квант. Например, ако два електрона се приближат един до друг и се отблъснат, се приема, че те са си разменили фотон.

Обменият квант е само витуален. След като се излъчи, той трябва да се погълне от същата или друга частица за ограничено време. Той не може да се запази или да бъде открит в експеримент. Тези виртуални частици съставят квантовото поле. Колкото е по-голяма енергията им, толкова по-малко време съществуват – виртуалните частици отнемат/отдават бързо енергията си, преди да се открие този енергиен дисбаланс. Затова и разстоянието, което частиците могат да преминат, преди да бъдат отново абсорбирани, е ограничено и по този начин, съответстващотовзаимодействие има ограничен диапазон. Радиусът на взаимодействие се определя от масата на обменяния квант. В особения случай, когато частицата-преносител е безтегловна, например фотони, областта на взаимодействие е безкрайна. 

Тип взаимо-действие	Преносител (бозон)	Константа на взаимодействието, α	Радиус, r, м	Време на живот, сек
Силно	между нуклони: π,ρ,ω,…	r > rp	10 -13	10 -24
	между кварки:	r < rp	10 -14
Електро-магнитно			∞	10-23÷1016
Слабо			10 -16	10-12
Гравита-ционно			∞	∞

Вероятността на процесите, които протичат за конкретен тип взаимодействие зависи (обикновено) от квадрата на константите на взаимодействието.

 

 

[Стелян]

Преди 18 часа, nik1 said:

Е то гравитонът няма маса, и няма енегрия..  Тогава няма какво да го "хване" (за разлика от фотона, който няма маса, но има енергия)..

Той е  инструмент в теориите..

Щом инструментът не съществува не е правилно да се занимават теориите с нещо не съществуващо, фантомно. Защото самата теория става нереална фантомна.

[nik1]

Преди 2 часа, Стелян said:

Щом инструментът не съществува не е правилно да се занимават теориите с нещо не съществуващо, фантомно. 

Ако визирате  гравитона - гравитомът  същестува  (според квантовата теория на полето) като частица без маса и без енергия 

Както написах - той няма как да се открие (фантомен е, да)

Преди 2 часа, Стелян said:

Защото самата теория става нереална фантомна.

Ами не мисля така... Квантовата терия на полето не е "фантомна", или "несъщесвувуваща" - в научно обръщение е.

[Gravity]

Защо гравитона трябва да няма енергия?

[nik1]

Не знам, ха-ха-ха

 

Доверявам се на статията и написаното в нея. От цитата в статията излиза,  че гравитоните нямат  енергия

 

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kvantovata-teoriia-na-poleto_41618.html

 

Цитирай

 

Квантите, преносителите на взаимодействието

В класическата електродинамика, взаимодействието между зарядите и токовете става като зарядът генерира поле и това поле действа върху други заряди. В квантовата теория, взаимодействието на две частици чрез тяхното взаимнопроникващо поле може да бъде представено като обмен между двете частици на трета частица, която се нарича полеви квант. Например, ако два електрона се приближат един до друг и се отблъснат, се приема, че те са си разменили фотон.

Обменият квант е само витуален. След като се излъчи, той трябва да се погълне от същата или друга частица за ограничено време. Той не може да се запази или да бъде открит в експеримент. Тези виртуални частици съставят квантовото поле. Колкото е по-голяма енергията им, толкова по-малко време съществуват – виртуалните частици отнемат/отдават бързо енергията си, преди да се открие този енергиен дисбаланс. Затова и разстоянието, което частиците могат да преминат, преди да бъдат отново абсорбирани, е ограничено и по този начин, съответстващотовзаимодействие има ограничен диапазон. Радиусът на взаимодействие се определя от масата на обменяния квант. В особения случай, когато частицата-преносител е безтегловна, например фотони, областта на взаимодействие е безкрайна. 

Тип взаимо-действие	Преносител (бозон)	Константа на взаимодействието, α	Радиус, r, м	Време на живот, сек
Силно	между нуклони: π,ρ,ω,…	r > rp	10 -13	10 -24
	между кварки:	r < rp	10 -14
Електро-магнитно			∞	10-23÷1016
Слабо			10 -16	10-12
Гравита-ционно			∞	∞

Вероятността на процесите, които протичат за конкретен тип взаимодействие зависи (обикновено) от квадрата на константите на взаимодействието.

 

 

 

Цитирай

Колкото е по-голяма енергията им, толкова по-малко време съществуват – виртуалните частици отнемат/отдават бързо енергията си, преди да се открие този енергиен дисбаланс. Затова и разстоянието, което частиците могат да преминат, преди да бъдат отново абсорбирани, е ограничено и по този начин, съответстващотовзаимодействие има ограничен диапазон

 

Времето на живот на гравитона е дадено като ∞, което значи че има  нулева енергия.

[scaner]

Преди 5 минути, nik1 said:

Доверявам се на статията и написаното в нея. От цитата в статията излиза,  че гравитоните нямат  енергия

Ами конкретно това в статията не е вярно.

Връзката е време на живот <--> радиус на взаимодействие. Колкото по-голямо време на живот - толкова по-голямо разстояние ще покрие взаимодействието (време по скоростта на светлината макс).

Енергията е основна характеристика на материята - нулева енергия е еквивалентно на липса на материята. От друга страна, гравитоните (по аналогия с фотоните) вероятно би трябвало да изграждат гравитационните вълни, а те, както и електромагнитните, пренасят енергия, след като въздействат на детекторите.

Засега проблемът с гравитоните се основава на несъвместимостта на квантовата механика и ОТО. Според квантовата механика всяко поле задължително трябва да се квантува, и гравитацията разглеждана като поле не търпи изключения. Но според ОТО гравитацията не е поле, а проява на геометрията. И тук сме изправени пред следният казус, какъв е смисъла на "квант на геометрията"? Надявам се близкото бъдеще да ни покаже :)

[nik1]

Преди 21 минути, scaner said:

Ами конкретно това в статията не е вярно.

Връзката е време на живот <--> радиус на взаимодействие. Колкото по-голямо време на живот - толкова по-голямо разстояние ще покрие взаимодействието (време по скоростта на светлината макс).

Енергията е основна характеристика на материята - нулева енергия е еквивалентно на липса на материята. От друга страна, гравитоните (по аналогия с фотоните) вероятно би трябвало да изграждат гравитационните вълни, а те, както и електромагнитните, пренасят енергия, след като въздействат на детекторите.

Засега проблемът с гравитоните се основава на несъвместимостта на квантовата механика и ОТО. Според квантовата механика всяко поле задължително трябва да се квантува, и гравитацията разглеждана като поле не търпи изключения. Но според ОТО гравитацията не е поле, а проява на геометрията. И тук сме изправени пред следният казус, какъв е смисъла на "квант на геометрията"? Надявам се близкото бъдеще да ни покаже

 Интересно! 

"Квант на геометрията" квантува пространството/ времепространството, така ли е?

Цитирай

In theoretical physics, quantum geometry is the set of mathematical concepts generalizing the concepts of geometry whose understanding is necessary to describe the physical phenomena at distance scales comparable to the Planck length. At these distances, quantum mechanics has a profound effect on physical phenomena.