Как разширяването на вселената влияе на познатата ни физика?

[Станислав Янков]

Нека го напиша по-логично: ОТО не разглежда разширението на Вселената с един конкретен темп. Това разширение се приема за някаква даденост. Обаче, когато същото това разширение започне да се ускорява над този зададен темп-даденост - това надвишение над зададения темп-даденост вече започва да се нарича тъмна енергия. Да, но разширението на пространството с темпа-даденост е съвсем реална и налична проява, и при това - с някакви конкретни енергийни стойности! То не протича с темп 0 (въобще да го няма) или безкрайност (мигновено), а с един конкретен темп. Може би в уравнението, представено от Скенер по-горе това разширение е дадено чрез параметри на изкривяването на пространство-времето в лявата част на уравнението - за съжаление въобще не съм подготвен да дискутирам адекватно математическата част. Обаче един по-различен математически подход, с разглеждане на една обща енергия на разширение и материя, която в някой момент се разделя на обособено разширение от една страна и материална компонента от друга страна, може пък да донесе някой по-различен ъгъл на изводи и да извади сега скрити нови закономерности.

Относно едно потенциално усложняване на ОТО, като се раздели пространствено-времевата кривина на повече от само този един-единствен компонент - това би могло да приближи ОТО към някои резултати на КМ (специално относно квантуването), без да се търси съвместяване на двете теории. Изцяло със средствата на ОТО, но в един по-усложнен неин вариант.

Редактирано Август 25, 2021 от Станислав Янков

[gmladenov]

Just now, Ниkи said:

Знаеш, че те уважавам, но не бих се обзаложил за това.

Виж сега, той ми се дразни и се оплаква на форума. Аз му дразня - и аз също се оплаквам.
Значи сме квит. Защо ти ни пречиш да се оплакваме един от друг .

[Станислав Янков]

Преди 12 минути, gmladenov said:

Виж сега, той ми се дразни и се оплаква на форума. Аз му дразня - и аз също се оплаквам.
Значи сме квит. Защо ти ни пречиш да се оплакваме един от друг .

Ако се дразня - то е колкото се дразни човек от две-три досадни мухи в стаята му (на Гугъл не знам си кво си и мозъка му е, видимо, колкото на муха ). И когато му писне на този човек от мухите - има си мухобойка... Щом вие още пърхате и побръмчвате тука - значи сте далече-далече от дразненето ми! 

Редактирано Август 25, 2021 от Станислав Янков

[gmladenov]

Редактирано Август 25, 2021 от gmladenov

[gmladenov]

[Станислав Янков]

Започва да ми става все по-странно! От всички обяснения, които съм прочел досега, оставам с впечатлението, че нито квантовата механика, нито теориите на отосителността разглеждат по някакъв начин разширението на пространството! В смисъл - никъде не го включват числово като феномен!

КМ разглежда пространството само като лист хартия (размерност), върху който описва движенията на всичко останало, а самият лист хартия, който служи за основа е без значение. И дори и така, разширението пак не се разглежда никак, поне като кравитационно поле с обратен знак!

При ОТО е още по странно! Листът хартия (пространство-времето), върху който се описват нещата (чрез формулите), не само не е статичен и непроменим, ами даже се движи (базовото разширение на пространството) и въпреки това във формулите на ОТО това движение също не фигурира по никакъв начин (ако правилно съм разбрал обясненията по-горе на Скенер и това базово, носещо разширение все пак не е включено по някакъв начин в знаците на кривината на пространство-времето в лявата част)!

Предполагам, че този съвсем реален, съществуващ ефект на пространството (съпоставим с гравитационното въздействие) е толкова усърдно пренебрегван, защото на практика представлява най-слабото взаимодействие в природата - действа по-слабо на единица площ дори и от гравитацията, която сега се счита за най-слабото взаимодействие. За да сме по-точни - това е форма, идентична с гравитацията, но със същественота разлика, че ако гравитацията действа привличащо към една точка, антигравитацията действа отблъскващо навсякъде (във всички пространствени точки). Отблъскващата гравитация е толкова слаба, защото не е концентрирана в относително малки области, а е резположена в много широка площ (цялата Вселена).

[Zone_UFO]

Преди 19 минути, Станислав Янков said:

Започва да ми става все по-странно! От всички обяснения, които съм прочел досега, оставам с впечатлението, че нито квантовата механика, нито теориите на отосителността разглеждат по някакъв начин разширението на пространството! В смисъл - никъде не го включват числово като феномен!

КМ разглежда пространството само като лист хартия (размерност), върху който описва движенията на всичко останало, а самият лист хартия, който служи за основа е без значение. И дори и така, разширението пак не се разглежда никак, поне като кравитационно поле с обратен знак!

При ОТО е още по странно! Листът хартия (пространство-времето), върху който се описват нещата (чрез формулите), не само не е статичен и непроменим, ами даже се движи (базовото разширение на пространството) и въпреки това във формулите на ОТО това движение също не фигурира по никакъв начин (ако правилно съм разбрал обясненията по-горе на Скенер и това базово, носещо разширение все пак не е включено по някакъв начин в знаците на кривината на пространство-времето в лявата част)!

Предполагам, че този съвсем реален, съществуващ ефект на пространството (съпоставим с гравитационното въздействие) е толкова усърдно пренебрегван, защото на практика представлява най-слабото взаимодействие в природата - действа по-слабо на единица площ дори и от гравитацията, която сега се счита за най-слабото взаимодействие. За да сме по-точни - това е форма, идентична с гравитацията, но със същественота разлика, че ако гравитацията действа привличащо към една точка, антигравитацията действа отблъскващо навсякъде (във всички пространствени точки). Отблъскващата гравитация е толкова слаба, защото не е концентрирана в относително малки области, а е резположена в много широка площ (цялата Вселена).

Затова КМ и ОТО не си пасват, защото КМ смята пространство времето като абсолютно както го е смятал още Нютон, че то не може да се криви огъва или забавя. А ОТО приема че то е динамично.

[Станислав Янков]

Преди 2 минути, Zone_UFO said:

Затова КМ и ОТО не си пасват, защото КМ смята пространство времето като абсолютно както го е смятал още Нютон, че то не може да се криви огъва или забавя. А ОТО приема че то е динамично.

Въобще не смея да правя подобен генерален извод, защото не владея колкото трябва математическия апарат нито на КМ, нито на ОТО. За да си позволя някакви подобни твърдения, трябва да мога да боравя повече или по-малко свободно с формулите на двете теории. Но е факт, че разминаването при двете е основно при интерпретирането на пространството (математически), а силното, електромагнитното, гравитационното взаимодействие, плюс разширението, представляват едно от две базови поведения - свиване и разширяване или привличане и отблъскване. Има прекалено много общо в характера им в дълбочина, а гравитационното отблъскване е буквално идентично с гравитационното привличане, освен това, че е с точно противоположен знак. И е съвсем реално съществуващо, регистрира се с наблюденията.

[Zone_UFO]

Преди 21 минути, Станислав Янков said:

Въобще не смея да правя подобен генерален извод, защото не владея колкото трябва математическия апарат нито на КМ, нито на ОТО. За да си позволя някакви подобни твърдения, трябва да мога да боравя повече или по-малко свободно с формулите на двете теории. Но е факт, че разминаването при двете е основно при интерпретирането на пространството (математически), а силното, електромагнитното, гравитационното взаимодействие, плюс разширението, представляват едно от две базови поведения - свиване и разширяване или привличане и отблъскване. Има прекалено много общо в характера им в дълбочина, а гравитационното отблъскване е буквално идентично с гравитационното привличане, освен това, че е с точно противоположен знак. И е съвсем реално съществуващо, регистрира се с наблюденията.

Математиките и на двете теории могат да се нагодят, но при условие че двете теории приемат едно от двете предположения, или че пространство времето е абсолютно и статично, или че е динамично. До сега експериментално не е доказано недвусмислено дали пространство времето е статично или динамично. ОТО и КМ тръгват да се градят от две различни аксиоми.

[Станислав Янков]

Преди 45 минути, Zone_UFO said:

Математиките и на двете теории могат да се нагодят, но при условие че двете теории приемат едно от двете предположения, или че пространство времето е абсолютно и статично, или че е динамично. До сега експериментално не е доказано недвусмислено дали пространство времето е статично или динамично. ОТО и КМ тръгват да се градят от две различни аксиоми.

Аз нямам предвид точно това, макар че то е базово разминаване между двете. Аз имам предвид, че и двете не включват движение, което е същностно, макар и най-слабото - разширението на пространството. Доколкото си спомням, някога така са пренебрегвали и гравитацията, защото е била многократно по-слаба от електромагнитното взаимодействие. Сега разширението е най-слабото на единица площ (защото е разпростряно в цялата Вселена), но в началните етапи, инфлационното разширение, е било най-могъщото въздействие.

Редактирано Август 26, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

КМ разглежда пространството само като лист хартия (размерност), върху който описва движенията на всичко останало, а самият лист хартия, който служи за основа е без значение. И дори и така, разширението пак не се разглежда никак, поне като кравитационно поле с обратен знак!

Разширението не може да се разглежда като поле, с никакъв знак. За квантовата механика това е обстоятелност - ами така се държат отдалеченте обекти, разбягват се от нас. КМ не е космологична теория, тя не се занимава с поведението на космоса.

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

При ОТО е още по странно! Листът хартия (пространство-времето), върху който се описват нещата (чрез формулите), не само не е статичен и непроменим, ами даже се движи (базовото разширение на пространството) и въпреки това във формулите на ОТО това движение също не фигурира по никакъв начин (ако правилно съм разбрал обясненията по-горе на Скенер и това базово, носещо разширение все пак не е включено по някакъв начин в знаците на кривината на пространство-времето в лявата част)!

И при ОТО разширението не е свързано с някакво поле. Там то също е обстоятелственост. Нейните уравнения допускат както разширение, така и статична вселена, така и свиваща се вселена, както и смесени варианти - първо се разширява, после се свива.

Защо хвърлен нагоре камък се отдалечава от земята? Някаква антигравитация ли му действа? Не, действа му същата гравитация както на всички останали тела, само че той има допълнителна енергия, отговаряща за допълнително движение. Представи си разширението като такова движение, присъщо за всички обекти във вселената. Какво ще е това движение зависи от условията при Големият взрив.

Ето ти ЕДНА интересна статия за решенията на Айнщайновите уравнения намерени от Фридман. Това са същите уравнения дето ги споменах, и - в зависимост от началните условия те са различни. Ето картинката с четирите основни варианта на поведение на вселената - произтичащи от същите уравнения:

Първото е колапсираща вселена: тоест, след Големият взрив тя се разраства до някакъв размер, след което се свива обратно от гравитацията.

ВТтрият вариант е стационарна вселена: след Големият взрив тя стабилизира размера си и не го променя с времето. Още Айнщайн е разглеждал подобен вариант, и е стигнал до извода че той не може да е стабилен, затова се е отказал от него.

Третият вариант е равномерно разширяваща се вселена. Това е което е предложил абат Леметър и което е намерило потвърждение в наблюдението на Хъбъл.

Четвъртият вариант е разширение с ускорение, най-вероятният сега сценарий в който и ние участваме.

Само при четвъртият вариант е нужна допълнителна антигравитация, за третият вариант с постоянно раширявне тя липсва. Но и в четирите варианта действа известната ни гравитация на привличане.

Така че и четирите варианта ги има във формулите на ОТО, просто те се реализират чрез началните условия на уравненията за вселената.

Кривината на пространството е друг продукт. И в четирите варианта пространството може да е плоско или с ненулева кривина, това е почти независим параметър получен от модела. Например за четвъртият вариант наблюденията сочат, че в глобален мащаб кривината с добра точност е нула. Като това не изключва локални вариации, например в Слънчевата система тя е положителна.

Сега, ако понавлезеш в тая материя, се повдигат интересни въпроси. Например, в ОТО някои резултати зависят от избора на отправната система, в която решаваш съответните уравнения. Например ако ги решаваш в система, която се движи по геодезическа линия (например свободно падаща), там кривината на пространството зависи само от средната плътност на материята във вселената, и по тази причина може да бъде само положителна. Фридман обаче решава уравненията в по особен начин избрана космологична отправна система (тази в която пространството има метриката на Фридман-Леметър-Робертсън-Уолкер, защото там е по-лесно да се получат решения), и там кривината на пространството зависи освен от средната плътност на материята, и от скоростта на разширение на пространството, на раздалечаване на галактиките. По тази причина кривината може да бъде нула, може даже да стане отрицателна, както и да зависи от времето.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Защо смяташ, че не фигурира... Космологичната константа

Цитирам ти Сканер: "В това уравнение тя (тъмната енергия) е съсредоточена в космологичната константа в лявата част на уравнението, в частта която описва геометрията."

Тъмната енергия криви пространството или по точно го "сгъстява". Представи си океанът (ТЕ) и как избутва мехурчета въздух. 

Скенер вече обясни в същия му коментар, че този член на уравнението описва само ускорението на разширението, а не разширението като цяло. Ако разширението не се включва по някакъв начин и в останалите два члена в лявата част - то на практика не фигурира по никакъв начин в това уравнение (останалите два члена описват само пространствено-времева кривина на свиващата гравитация).

Вероятно на Скенер му се налага да обяснява едно и също нещо по няколко пъти, защото за мен, примерно, това е съвсем нова материя, с която не съм боравил досега (въобще, камо ли пък често) по правилния начин и все още изпускам в разсъжденията си множество важни моменти. (Той отново е написал важни детайли след твоя коментар, но тях ще ги разгледам внимателно след работа - това нещо си иска доста усилия, особено за лаик като мен.)

По дяволите - истинската наука, без профанските, публичните наслоявания, била страшно интересно нещо! В момента ужасно съжалявам, че не владея достатъчно уравненията на КМ и на ОТО!

[Станислав Янков]

Преди 10 минути, Ниkи said:

Според мен, космологичната константа обуславя какво ще е разширението а не специално за ускореното разширение

Цитат от по-ранен коментар на Скенер: “Виж сега, според общата теория на относителността за нормалното разширяване на вселената енергия не е нужна. Енергия е нужна за ускореното разширяване, и това е тъмната енергия (затова е кръстена на "енергия"). Нормалното разширяване е просто решение на познатите ни уравнения без излишна енергия - просто това е устойчива динамична геометрия, нещо като движението по инерция, което не изисква също енергия. Така както в класическата физика статичното евклидово пространство се поддържа такова без енергия.

...

Така че нормалното разширение не изисква енергия. А енергията от тъмната материя на малки мащаби е пренебрежима по въздействие. Нещо повече - тази енергия не действа на материалните обекти, а по характера си основно на пространството - и вече индиректно на материята, защото геометрията на пространството вече определя движението на материята. Така че видимите ефекти в сравнително близки разстояния (милиони парсеци) се определят само от нормалното разширение, което още Хъбъл е намерил.“

Редактирано Август 26, 2021 от Станислав Янков

[Zone_UFO]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Аз нямам предвид точно това, макар че то е базово разминаване между двете. Аз имам предвид, че и двете не включват движение, което е същностно, макар и най-слабото - разширението на пространството. Доколкото си спомням, някога така са пренебрегвали и гравитацията, защото е била многократно по-слаба от електромагнитното взаимодействие. Сега разширението е най-слабото на единица площ (защото е разпростряно в цялата Вселена), но в началните етапи, инфлационното разширение, е било най-могъщото въздействие.

ОТО допуска и разглежда разширение на пространството. Даже Айнщайн е допускал такова разшитение, което противодейства на гравитацията.  После го е счел за грешно. Прословутата ламбда на Айнщайновите уравнения, за разширението на вселената.

[Zone_UFO]

Преди 1 час, scaner said:

Разширението не може да се разглежда като поле, с никакъв знак. За квантовата механика това е обстоятелност

Нещо причинява това ускоряващо се разширение, и то не може да се обясни от КМ завдно с гравитацията.

[scaner]

Преди 58 минути, Станислав Янков said:

Вероятно на Скенер му се налага да обяснява едно и също нещо по няколко пъти, защото за мен, примерно, това е съвсем нова материя, с която не съм боравил досега (въобще, камо ли пък често) по правилния начин и все още изпускам в разсъжденията си множество важни моменти. (Той отново е написал важни детайли след твоя коментар, но тях ще ги разгледам внимателно след работа - това нещо си иска доста усилия, особено за лаик като мен.)

Виж сега, нормално е ако си в началото, много неща да пропускаш.

Аз, честно да си призная, също не съм добре с квантовата механика. Навремето минах основният курс (за инженери, не за теоретици!), повечето основни положения ти стават ясни, даже определен клас задачи може да решаваш, но това съвсем не е достатъчно. Дълги години ми бяха нужни (и желание, разбира се, защото никой не те принуждава), за да си изясня доста от фактологическите, историческите и най-вече философски детайли. За съжаление, математическият апарат в детайли ми е до голяма степен неразбираем, мога да се оправям на някакво занаятчийско ниво. Което пак е много. Тоест мога да разбирам новите неща и да чета статиите с разбиране, това за мен е достатъчно. Така че трябва да си поставяш някакви цели, които са постижими за тебе, и да не се отчайваш, че всичко няма да можеш да обхванеш. Няма страшно

С теорията на относителността нещата  ми се случиха по-различни. По една или друга причина със СТО се запознах някъде в 9-ти клас в гимназията. Разбира се, това съвсем не беше достатъчно, много заблуди имаше (осъзнавам го от сегашната позиция). Дори и в университета запознанствотот със СТО не беше достатъчно - беше нещо като някакъв товар, който го преработваш за изпитите и си мислиш че го знаеш, което не е вярно. Дълги години след това се сблъсквах с моите погрешни разбирания, и непрекъснато се учех. Може би едва преди 20-тина години добих истинско разбиране за нещата свързани с нея. Важното е винаги да си критично настроен към знанията си.

Със ОТО фиестата беше много по-интересна. Вече си бях поставил цели, свързни с изучаване на физиката, химията и математиката. Така че в периода 10-11-ти клас в гимназията (тогава се учеше до 11-ти клас само), реших да науча (сам!) тензорното смятане, за да разбирам общата теория на относителността. Вече (през осми клас) бях си дал труд да науча (пак сам!) диференциалното и интегралното смятане, от баща ми бяха останали учебниците на Лузин от 40-те години. Да ти кажа, да учиш сам тензорно смятане по време, когато едно че нямаше интернет, две че нямаше подходящи учебници (не ми беше ясно и къде да ги търся), и три че учителите в гимназията нямаха и идея от тази наука, хич не е лесно. Но имах достъп до Большая Советская Енциклопедия, както и до Физический енциклопедический словарь, и на база този супер ограничен материал започна да ми просветва. Слава Богу, попаднаха ми няколко ограничени книжки по диференциална геометрия. Но важна стъпка беше пояявата на  книгата на Лихнерович "Тензорно смятане" (може да я получиш от ТУК). Това беше истинско откровение, което ми отвори очите за математиката на ОТО. Може би, сега погледнато, тази книга не е най-добрият увод в тензорното смятане, но определено върши работа. По-нататък вече можех да чета специализирани книги по ОТО и да ги разбирам, и нещата си тръгнаха сами. Едно е когато четеш специализирана книга без да разбираш формулите (само философската страна), съвсем друго е когато можеш да се вгледаш и в детайлите, които не са описани в основният текст.

Изобщо, работата в тази насока - математиката - изисква освен нужната нагласа, и много усилия. И понякога желанието да разбереш нещата може да компенсира определени твои проблеми. Например оказа се, че аз имам някакви проблеми с математическите абстракции. Но като започнах да си разписвам тензорите на прости примери от някаква двумерна повърхнина, например тор или сфера, интуитивността свързана с тези повърхнини ми помагаше да разбера какво се опитва да постигне математиката. И наистина разбрах.

Така че, от начало трябва да ти е ясно, че борбата няма да е лесна, и най-вероятно ще е продължителна. Резултатът който ще постигнеш, най-вероятно се лимитира от това до кога можеш да поддържаш желанието си Защото най-вероятно ще трябва да отделяш много време и за други житейски проблеми. Но не се отчайвай, нещата са страшно интересни когато човек ги разбере в дълбочина. Ще можеш да се ориентираш в написаното от другите физици, това е цял нов език. Пък и сега вече има Интернет

 

Преди 8 минути, Zone_UFO said:

Нещо причинява това ускоряващо се разширение, и то не може да се обясни от КМ завдно с гравитацията.

И това нещо си има име - тъмна енергия. Като начинът му на действие дава информация за определени негови характеристики, както и показва съгласие с уравнения които вече сме проверявали - тези на ОТО.

Не за пръв път това се случва във физиката. Понятието "атом" възниква поради косвеното му въздействие в много процеси, много преди да бъде "видян" по подходящ начин.

[Станислав Янков]

Преди 56 минути, Zone_UFO said:

Нещо причинява това ускоряващо се разширение, и то не може да се обясни от КМ завдно с гравитацията.

Това, което налага да не се пренебрегва и разширението е фактът, че това практически е гравитация, но с две различни характеристики от другата гравитация - действа от точка навън (другата, привличащата гравитация действа отвън към точка) и е навсякъде в пространството (привличащата гравитация се събира в една точка само на едно място). След като привличащата гравитация получава специално разглеждане и от двете теории (под две различни форми), то и отблъскващата гравитация би трябвало да получи внимание, защото също е гравитация, едновременно с това е коренно противоположна на другата гравитация.

Извън това, знаем, че обичайната гравитация е продукт на материята, получава се вследствие на концентрациите на материя. Логично е да се предположи, че след като отблъскващата гравитация е точно обратното и то не само в едно отношение, на привличащата гравитация - антигравитацията да е в основата на формирането на материята. Материята да се формира по някакъв начин от отблъскващата гравитация (която трябва да си е поле, по КМ, точно като гравитацията, но с противоположни знаци), а пък като следствие от формирането и концентрацията на материята, отблъскващата гравитация в околността да се преобръща на привличаща гравитация.

Всичко е сложна промяна на перспективи на възприятието. И може лоренцовите трансформации да играят роля още от самото начало на прехода от отблъскваща гравитация, през материя, до привличаща гравитация.

Редактирано Август 26, 2021 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Предполагам, че този съвсем реален, съществуващ ефект на пространството (съпоставим с гравитационното въздействие) е толкова усърдно пренебрегван, защото ...

Аха! Виждаш ли сега какво е да откриеш пропуск във физиката ... а другите да ти обясняват,
че не си разбрал (бас държа, че Скенер това ти обяснява).

[gmladenov]

Преди 1 час, Ниkи said:

Според мен, космологичната константа обуславя какво ще е разширението а не специално за ускореното разширение

Това е точно така. Космологичната константа предсавлява тъмната енергия, а не самото разширение.

[gmladenov]

Преди 1 час, Zone_UFO said:

Нещо причинява това ускоряващо се разширение, и то не може да се обясни от КМ завдно с гравитацията.

Не се знае със сигурност, обаче, дали разширението е действително. Все пак то е само хипотеза.
КМ е напълно права ... докато не се докаже със сигурност, че вселената се разширява.

[gmladenov]

Преди 22 часа, Станислав Янков said:

Нека го напиша по-логично: ОТО не разглежда разширението на Вселената с един конкретен темп. Това разширение се приема за някаква даденост.

Апропо, ОТО е създадена преди Хъбъл да открие червеното отместване на галактиките.
Значи ОТО няма как да знае дали вселената се разширява или не. Това все още не е било
известно.

[Малоум 2]

Преди 21 минути, Станислав Янков said:

Извън това, знаем, че обичайнота гравитация е продукт на материята, получава се вследствие на концентрациите на материя. Логично е да се предположи, че след като отблъскващата гравитация е точно обратното и то не само в едно отношение, на привличащата гравитация - антигравитацията да е в основата на формирането на материята. Материята да се формира по някакъв начин от отблъскващата гравитация, която трябва да си е поле, по КМ, точно като гравитацията, но с противоположни знаци), а пък като следствие от формирането и концентрацията на материята, отблъскващата гравитация в околността да се преобръща на привличаща гравитация.

В статуквото: Спекулативно се счита, че гравитацията не е полева форма на материя и съответно - не е сила?!

Въобще - силите не се свързват с ентропия и информация. Ентропията е функция на превръщанията в термодинамиката и цялата класическа физика работи с втория закон на термодинамиката, обяснявайки почти всички процеси. Най-важният извод - ентропията във Вселената се увеличава. (перифразирано - хаосът извън условно затворени системи се увеличава.) Увеличен хаос в междугалактическо пространство - означава сила на отблъскване от налягането на полевата форма на енергия. Няма нужда от антигравитация (гравитацията от масовите обекти, с гравитони и, съответно, сила на привличане - гравитационна сила - формира от неутралните атоми галактики, като условно затворени обекти). На същия принцип - има хаос-няма хаос - действат и силите от електромагнетизма (суперпозиция на полета) и те са сили на привличане на разнородните заряди и сили на отблъскване на еднакво заредените заряди. И доколкото ентропията е пропорционална на информацията - в полевата форма на материя става въпрос за подреждане на фотони и "вълнова характеристика" за ред-последователност на действие - тоест, пак има ред!-ентропия. А, информацията "носи" много малко енергия със себе си и силите са слаби, съизмеримо подобно гравитационните, но са сили на отблъскване - пак не е нужна антигравитация.

...

[scaner]

Преди 25 минути, gmladenov said:

Апропо, ОТО е създадена преди Хъбъл да открие червеното отместване на галактиките.
Значи ОТО няма как да знае дали вселената се разширява или не. Това все още не е било
известно.

Апропо, ОТО не знае нищо. Знаят физиците, които я ползват. А те знаят - още преди Хъбъл да види каквото и да е - че вселената може да се разширява. И наблюденията на Хъбъл просто идват като дюшеш за ОТО.

Така че идеята за разширяването не е измислица, тя вече стъпва на предварително подготвена почва. Измислица е идеята за остаряващата светлина - тя не почива на нищо. Кое е по-голяма измиислица - нещо, което има няколко независими и потвърдени обосновки (разширението: уравненията на Айнщайн, доплеров ефект), или нещо, което изисква обяснение чрез още неоткрит ефект (остаряващата светлина: демек, чрез намесата на Феята на зъбчетата) Така работи науката, обръща повече внимание на по-малките измислици. Защото така стъпва с по-стабилна основа и има повече възможности за анализ и проверка. А вече - каквото покаже проверката.

[gmladenov]

Преди 12 минути, scaner said:

Апропо, ОТО не знае нищо. Знаят физиците, които я ползват. А те знаят - още преди Хъбъл да види каквото и да е - че вселената може да се разширява. И наблюденията на Хъбъл просто идват като дюшеш за ОТО.

Физицире не са знаели нищо ... а просто са били умни да помислят какви са възможностите.

Възможностите са общо три: вселената или се свива, или е статична, или се разширява.
Няма четвърта възможност (ако изключим комбинация от трите).

Това са знаели физициет: че една от горните три възможносто е вяраната ... но не са
знаели коя точно. Както е известно, Айнщайн е вярвал в статична вселена.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Възможностите са общо три: вселената или се свива, или е статична, или се разширява.
Няма четвърта възможност (ако изключим комбинация от трите).

Това са знаели физициет: че една от горните три възможносто е вяраната ... но не са
знаели коя точно. Както е известно, Айнщайн е вярвал в статична вселена.

Това е достатъчно. Така работи физиката. Законът за гравитацията на Нютон е можел да обясни падането на тяло към земята, можел е да обясни обикалянето около  земята без тялото да падне, могъл е да обясни и възможността тялото да напусне земята и да се отдалечава неограничено дълго. Какви точно възможности се реализират за конкретно тяло, се определя от наблюденията.

Та и тук, физиците са имали теория, която може да обясни всички варианти. Кой точно е вариантът, се определя експериментално. Хъбъл провел експеримент, и физиците стигнали до консенсус кой е вариантът. Останали подробностите около него: какъв точно е бил големият взрив, довел ли е до плазма или не (модела на Гамов за горещата вселена), и какви други наблюдаеми последици могат да се намерят. И ги намерили наблюдаемите последици, и всичко заспало.

Докато моделът за стареещата светлина едно че не предсказал тези наблюдаеми последици, две че има и други проблеми.

Тя физиката така работи - с минимум предположения да се обяснят максимум факти. Само тогава може да се получи някаква по-обща логически свързана картина. Големият взрив в случая попада на благодатна почва. Хем теорията на относителността го допуска, хем Хъбъл наблюдава негово следствие, хем други следствия се наблюдават в един или друг исторически момент. Всичко това се опира реално само на ОТО като теория. С остаряващата светлина трябва да се привличат още милион хипотези: а остарява ли наистина светлината, а реликтовото лъчение от къде се взема тогава, а останалите неща които обяснява Големият взрив (модовата структура на микровълновото лъчение, съотношението на базовите химически елементи и др.)...

Науката разчита на това - колкото по-малко хипоотези обясняват много голям клас от явления, толкова по-мощен механизъм е задействан, толкова повече възможности за проверка имаме (един от базовите принципи да мръдне, клати се всичко), толкова по-перспективен е този път, толкова по-обширна логически състоятелна картина се получава. А другата крайност - всяко явление да обясняваш с нова хипотеза, е най-неработоспособният, и всячески се избягва, защото това вече не е наука. Защото се губи общност и науката се разпада на милион хипотезки, несвързани една с друга, изчезва общата картина, която е целта. Затова и силите се хвърлят на обхватните модели. Този за Големият взрив е такъв.