Как разширяването на вселената влияе на познатата ни физика?

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

В статуквото: Спекулативно се счита, че гравитацията не е полева форма на материя и съответно - не е сила?!

Въобще - силите не се свързват с ентропия и информация. Ентропията е функция на превръщанията в термодинамиката и цялата класическа физика работи с втория закон на термодинамиката, обяснявайки почти всички процеси. Най-важният извод - ентропията във Вселената се увеличава. (перифразирано - хаосът извън условно затворени системи се увеличава.) Увеличен хаос в междугалактическо пространство - означава сила на отблъскване от налягането на полевата форма на енергия. Няма нужда от антигравитация (гравитацията от масовите обекти, с гравитони и, съответно, сила на привличане - гравитационна сила - формира от неутралните атоми галактики, като условно затворени обекти). На същия принцип - има хаос-няма хаос - действат и силите от електромагнетизма (суперпозиция на полета) и те са сили на привличане на разнородните заряди и сили на отблъскване на еднакво заредените заряди. И доколкото ентропията е пропорционална на информацията - в полевата форма на материя става въпрос за подреждане на фотони и "вълнова характеристика" за ред-последователност на действие - тоест, пак има ред!-ентропия. А, информацията "носи" много малко енергия със себе си и силите са слаби, съизмеримо подобно гравитационните, но са сили на отблъскване - пак не е нужна антигравитация.

Аз не бих тръгнал да обяснявам отблъскването с ентропия. Ентропията си има съвсем конкретни значения (описани и от теб в коменнтара ти) и ако започнем да я ползваме и за всякакви други неща - много бързо ще стане пълна каша, тотална боза или манджа с грозде, както са популярните изрази за безсмислиците.

Все повече ми изглежда, че КМ и ОТО не могат да се съвместят хармонично поради някакви слабости в подхода и при двете. Аз, за момента, ако трябва да започна от някъде, то това би било от основата, а именно - как би било най-добре да приемам пространството. И определено не бих се спрял на контейнерната представа - дори ако нещо подобно съществува реално в най-най-безбрежните далечини, моят диаметър, в който е успяла да бъде проучена Вселената не включва такова състояние, затова и няма смисъл да разглеждам пространството като такова. По отношение на КМ най-смислено ми изглежда (засега), пространството да се разглежда като поле, в рамките на което и при неговото поведение (защото то е динамично и се движи - на едни места се разширява, а на други се стеснява) други полета правят други неща и всичките тези полета, включително полето-пространство си взаимодействат, докато не образуват наблюдаемата Вселена такава, каквато е в момента (нека не забравяме, че в КМ абсолютно всеки вид елементарни частици си има свое-собствено поле и там полетата са доста на брой). По отношение на ОТО най-смислено ми изглежда (засега), дефинирането на пространствено-времевата кривина да включва някакво специално съчетание между огъване на пространство-времето отвътре-навън (отблъскване) от една страна и отвън-навътре (привличане) от друга страна. Понеже отдясно са само материята и енергията, привличащата гравитация е отляво, под формата на кривината на пространство-времето - значи и едно внасяне на допълнителен аспект като отблъскваща гравитация би трябвало да се разполага някъде в лявата страна.

Иначе, след като приема, че пространството не е контейнер, а активен участник и част от процесите, веднага след това бих продължил с разширението на това пространство, като първа стъпка на разглеждане. Дали това да бъде поле, идентично с гравитационното поле при КМ, но с противоположни знаци или да бъде огъната отвътре-навън кривина на пространство-времето, като при ОТО - на този етап от знанията ми (или по-скоро незнанията ми) не съм в състояние да реша.

Редактирано Август 26, 2021 от Станислав Янков

[Zone_UFO]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Апропо, ОТО е създадена преди Хъбъл да открие червеното отместване на галактиките.
Значи ОТО няма как да знае дали вселената се разширява или не. Това все още не е било
известно.

Идеята за разширяваща се вселена, причината за която се разширява е големия взрив. Това е идеята на един белгийски пастор в началото на 20 век. Тогава още и Хъбъл не е направил  своето откритие за червеното отместване, след като той открива червеното отместване, идеята на белгиеца за произход на вселената от голям взрив, става особенно актуална. После се открива и ускорителното разширение на вселената, и идва идеята за тъмната енергия като причина за това явление, и тя пасва и с космологичният член на Айнщайн, който е въведен от него за да опише статична вселена, както е вярвал Айнщайн. Този член " ламбда " трябва да се противопостави равноправно на гравитацията, за да не се скупчи целият космос.

[Zone_UFO]

На големи междугалактични разстояния,космологичният член на Айнщайн трябва да става по силен от гравитацията, и ако тъмната енергия не е квантувана и не може да бъде квантувана както и гравитацията, остава това да бъде обяснено като някаква особена геометрия на пространството, с кривина осъществяваща привличане на по малки разстояния , и същевремено с кривина осъществяваща сила на отблъскване по голяма от тази на привличане, но на значителни разстояния сравнени с тези при които действа силата на привличане. Според ОТО това не са сили, а по скоро стремеж към някакво движение по геодезични линии, които са всъщност гънките на изкривеното пространство време, материята се движи по тези гънки. В КМ, няма големи маси за иследване, следователно пространството на КМ е гладко лишено от гънки, затова пространството в КМ се разглежда като евклидово и то е в прилика с пространството на Нютон.

[gooogle≪soft≫]

Преди 9 минути, Zone_UFO said:

На големи междугалактични разстояния,космологичният член на Айнщайн трябва да става по силен от гравитацията, и ако тъмната енергия не е квантувана и не може да бъде квантувана както и гравитацията, остава това да бъде обяснено като някаква особена геометрия на пространството, с кривина осъществяваща привличане на по малки разстояния , и същевремено с кривина осъществяваща сила на отблъскване по голяма от тази на привличане, но на значителни разстояния сравнени с тези при които действа силата на привличане. Според ОТО това не са сили, а по скоро стремеж към някакво движение по геодезични линии, които са всъщност гънките на изкривеното пространство време, материята се движи по тези гънки. В КМ, няма големи маси за иследване, следователно пространството на КМ е гладко лишено от гънки, затова пространството в КМ се разглежда като евклидово и то е в прилика с пространството на Нютон.

Разширението на вселената е глупост, пространството не се разширява, ебати тъпизмите, това което наблюдават като червено отместване , може да се дължи на куп неща неизвестни на науката.

[gmladenov]

Преди 1 час, Zone_UFO said:

Идеята за разширяваща се вселена, причината за която се разширява е големия взрив.

Хронологията е следната:

• ОТО на Айнщайн е публикувана 1915г
• през 1922г Фридман решава уравненията на ОТО, от което излиза, че вселената
  трябва да се разширява
• през 1927г Жорж Леметр предлага модела за Големия Взрив и разширението
  на вселената
• през 1929г Хъбъл публикува своите наблюдения за червеното отместване на
  галактиките, които се тулкуват като потвърждение на концепцията, че
  вселената се разширява

Всичко това изглежда много логично ... но почива на допускането, че уравненията на ОТО
са АБСОЛЮТНА ИСТИНА.

Само тогава може да се твърди, че Фридман, Леметр и Хъбъл наистина потвърждават
разширението на вселената. Но ако Айнщайн е сбъркал, значи Фридман, Леметр и Хъбъл
просто си измислят.

Какъв е принципният проблем с уравненията на ОТО?

Ами много просто: Айнщайн не се води от наблюдения, а от чиста логика и допускания.

Иначе казано, уравненията на Айнщайн не са плод на дългогодишна изследователска дейност
(какъвто е случая с теорията на Максуел) - а човекът просто седнал в един кабинет и
натворил уравнения ... без никакви наблюдения (или да кажем частични наблюдения, но
в никакъв случай не пълни наблюдения).

Сега. Може да се окаже, че Айнщайн е по-добър от Нострадамус и е познал на 100% как
работи вселената. Но също така може да се окаже, че Айнщайн просто е сбъркал.

Ако уравненията на ОТО се базираха на дългогодишна изследователска дейност, аз едва ли
щях да споря за Големия взрив и така нататък.

Аз, обаче, нямам вяра на "една баба казала" ... дори когато тази баба е Айнщайн.

Правоверните веднага ще скочат, че ОТО е експериментално потвърдена. Това е мнгого слаб
аргумент, обаче, защото който търси - той намира.

Фактът си остава, че уравненията на ОТО не са базирани на наблюдения.
А пост-фактум всичко може да се нагласи да изглежда като потвърждение.

Другият факт е, че и до ден днешен нямаме "твърди" доказателства, че вселената се разширява.
Доводът е, че така предвижда Айнщайн ... и така потвърждава Хъбъл ... но няма друго измерване,
което по независим начин потвърждава разширението на вселената.

Така че дефакто цялата идея за ГВ почива не едно единствено измерване - червеното отместване
на галактиките - което само по себе се не показва недвусмислено, че вселената се разширява.

Едно измерване теория не прави ... и въпреки това теорията за ГВ се приема едва ли не като факт.
На думи уж е само теория ... но ако спориш срещу нея, те отлъчват от науката. Значи не говорим
за "само теория", а за научен канон.

Редактирано Август 26, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 51 минути, gmladenov said:

Какъв е принципният проблем с уравненията на ОТО?

Ами много просто: Айнщайн не се води от наблюдения, а от чиста логика и допускания.

Иначе казано, уравненията на Айнщайн не са плод на дългогодишна изследователска дейност
(какъвто е случая с теорията на Максуел) - а човекът просто седнал в един кабинет и
натворил уравнения ... без никакви наблюдения.

Ми така се правят нещата. Намират се базови, добре доказани принципи в природата, и на база логика около тях се изгражда логично кохерентна картина. Това е начина. Нютон е постъпил по същият начин. Да не мислиш, че е мерил нещо за да получи, че F=m.a? Не, това е постулат.

Ти какво предлагаш? Мери някой нещо, получава числа. И после, какво да ги прави тези числа? Къде да ги пъха? Ми замисли се малко де.

Айнщайн работи на принципът на дедукцията - от едно доказано твърдение да получи полезни следствия. Това което ти предлагаш, се основава на принципа на индукцията - от много частни случаи да сглобиш нещо единно. И двата принципа се използват в науката. Както виждаме, в ОТО е по-удобен принципът на дедукцията. В струнната теория обратно, индукцията също има роля.

И в двата случая е важно, до колко резултатът е верен. Може да не се съмняваш, че ОТО, както и СТО, е подложена на фантастични проверки на точност. Още със създаването си тя дава две предсказания - за отклонението на перихелия на Меркурий, и за отклоняване на светлината от гравитацията на слънцето. И двата резултата са проверени още тогава, и резултатът потвърждава теорията. От тогава тези - и още доста други по-тънки предсказания (например ефекта на Шапиро, опита на Паунд и Ребка, да не изреждам)  - се проверяват непрекъснато, с все по-добра точност. Теорията все още е железна в това отношение Така че наблюдения има, и те са убедителни. Не си прав.

Нещо повече. Специфичният подход, по който е създадена ОТО, дава възможност за създаване на множество сходни теории, които минават базовата летва за логическа непротиворечивост. Ей ТУК има доста писано за тях. И множеството експерименти, които се правят непрекъснато в тази посока, са свързани не само с ОТО, а и с нейните алтернативи. А някои от тези алтернативи в първо приближение дават резултат такъв, какъвто и ОТО. Затова се подхожда от различни страни. Има експерименти, които отхвърлят цели класове алтернативни теории. Наблюденията свързани с Големият взрив също филтрират от тези теории. Към днешният ден списъкът с алтернативи силно се е намалил (срещал съм списъци с над 100 алтернативи), и ОТО все така се потвърждава от всички експерименти. По отношение на Големият взрив всичките от останалите дават на практика един и същи резултат.

Така че наблюденията могат да те удавят направо, има ги в излишък. И гениалността на Айнщаайн се състои в това, че само на база общи установени принципи е построил схема, която се потвърждава безотказно и до днес. Така както е направил същото и със СТО. Защото част от принципите на които стъпва вече някой многократно ги е проверявал преди него, а част са просто гениални попадения.

Както виждаш, и този метод е напълно работоспособен.

Преди 51 минути, gmladenov said:

Ако уравненията на ОТО се базираха на дългогодишна изследователска дейност, аз едва ли
щях да споря за Големия взрив и така нататък.

Ти спориш защото не си наясно как стават нещата. Дългогодишната изследователска дейност си я има, от 1907 г. до 1915 г. Просто спецификата на тази дейност ти се губи. Така че за какво спориш всъщност?

 

Преди 51 минути, gmladenov said:

Аз, обаче, нямам вяра на "една баба казала" ... дори когато тази баба е Айнщайн.

А на какво имаш вяра? Замисли се, на какво се гради твоята вяра? На нещо, логически подковано с доказани принципи и потвърдено с огромно множество експерименти? Или на някаква алтернатива, за която има само хипотетична идея, без нищо на квадрат? Ей тука ти е проблема, че вярваш на измишлизми, и не се усещаш че го правиш.

 

  

Преди 1 час, gooogle≪soft≫ said:

Разширението на вселената е глупост, пространството не се разширява, ебати тъпизмите, това което наблюдават като червено отместване , може да се дължи на куп неща неизвестни на науката.

Ти пък как стигна до тези изводи? Поне един аргумент, освен гадаене на боб, кафе или мокър пръст, имаш ли? Нямаш, естествено

Не става с тръшкане тая работа, не ти ли увря главата за това?

Редактирано Август 26, 2021 от scaner

[gmladenov]

Преди 2 часа, scaner said:

Ти какво предлагаш?

За пореден път: единственото измерване, на което се базират теориите за Големия взрив
и разширението на вселената, е червеното отместване на светлината от далечните галактиките.

Затова официално предлагам следното:
Науката да признае, че от едно единствено измерване не могат да се правят генерални изводи,
като например разширениоето на вселената. Също така науката да се откаже от измислени
теорийки, основани на едно единствено измерване - веднъж и завинаги.

Това предлагам.

Редактирано Август 26, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Науката да признае, че от едно единствено измерване не могат да се правят генерални изводи,
като например разширениоето на вселената.

Като начало, как ти хрумна, че е само едно измерване?

Друго измерване, това е реликтовото лъчение. То перфектно напомня на излъчване на абсолютно черно тяло, и ако го съчетаеш с идеята за гореща вселена, идеално пасва на температурата на йонизация на водорода, но с дължина на вълната точно количествено разтегната с толкова, с колкото се разширява и вселената за определеното време. Значи вече имаме две измервания, при това свързани с железна логическа връзка.

Следващото доказателство е схемата на разпределение на елементите в наблюдаемата вселена. Като почнем от водорода, хелия, лития. С горенето на звездите водород намалява, хелият расте, литият и той, в различна степен. Далечните галактики, които наблюдаваме в миналото, съдържат основно водород и много малко литий и хелий, и липса на по-тежки елементи. При това в количественото съотношение на водорода, хелия и  лития като функция на времевото разстояние точно пасва на изчисленото на база идеята за големия взрив от някакъв начален момент. Това дава ограничена възраст на вселената, която много добре пасва на възрастта получена от разширяващата се вселена.

И още едно доказателство - формата на далечните галактики (в миналото) силно се различава от галактиките от по-ново време. Конкурентната теория - за стационарна вселена - изисква да няма такава разлика, във всеки космологичен момент разпределението на галактиките по форма трябва да е еднакво. А тук се получава тенденция за неоформеност в миналото, и то към една обща времева граница.

Всичките тези наблюдения се съчетават прекрасно с модела за разширение на вселената не само качествено, а и количествено, сочейки обща времева граница. Затова и тази версия е най-използваната сега. Като добавим тук и ОТО, която дава страхотно рамо на модела, колко още наблюдения ти трябват?

Човечче, за да не ти набивам непрекъснато канчето, прочети поне нещо по въпроса. Скучно става това тръшкане и тая неориентираност.

 

Освен това, когато имаме толкова важно наблюдение, което не може да се обясни по друг начин, защо да не се правят генерални изводи? Изключително наблюдение си иска генералните изводи. Единственото възможно обяснение - разширението - може да се вземе на въоръжение, докато не бъде опровергано. А то все още не  е Много са ти странни представите какво можело и какво не можело. Логиката е проста: търси се обяснение, с какво разполагаме? Само с обяснението Х? Ми да го ползваме, да видим какво ще даде. Ти нищо не предлагаш, така че кой ти е дал право на глас да караш науката да признава каквото и да било? Защо трябва да признава нещо, което и е работа да върши по идея?

Разширявай си кръгозора, светът не е това което си представяш за него. А да предлагаш нещо - само когато дорастеш.

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Друго измерване, това е реликтовото лъчение.

Реликтовото излъчване има неизвестен източник и се припсва на рекомбинацията на водорода
... но това не е "твърд" факт, а е само допускане.

Най-простият аргумент срещу рекомбинацията на водорода: защо след нея вселената не се
сгромолясва под натиска на собствената си гравитация ... а продължава да се разширява,
все едно няма гравитация.

Науката със сигурност има някакво измислено обяснение и за тази спекулация ... което освен
да е измислено, няма какво друго да бъде.

 

Цитирай

Следващото доказателство е схемата на разпределение на елементите в наблюдаемата вселена.

Това наистина показва, че всичи галактики са на привидно една и съща възраст ... но в никакъв случай
не доказва, че вселената се разширява.

Възрастта на галактикити единствено показва, че може би е имало единно събитие в цялата вселена,
което е дало тласък за създаването на галактиките.

От него не следва, обаче, че вселената някога е била гореща плазма, че е имало рекомбинация на
водорода и всички останали измислици.

Най-любимата ми измислица: тази за космическата инфлация.
По заповед на щуката, малко след големия взрив вселената се разширява по-бързо от светлината.

Значи принципно нищо не може да надмине скоростта на светлината ... освен когато може, за да може
ние да обясним разширението на вселената.

Но освен при този свръх-естествен инцидент, нищо не недвишава скоростта на светлината. Наистина.
[Тук сега се чува оглушителното ръкопляскане на правоверните, които знаят, че нищо не не надвишава
скоростта на светлината ... освен космическата инфлация, която има лично разрешение от Айнщайн.]

Редактирано Август 26, 2021 от gmladenov

[Станислав Янков]

On 24.08.2021 г. at 12:41, scaner said:

В случая това са уравненията на Айнщайн:

Това е система от 16 (4х4) уравнения, които свързват геометрията на пространство-времето (изразена в лявата част) с разпределението на материята (дясната част).

В лявата част на тази формула би трябвало да фигурира под някаква форма и разширението на Вселелната, освен тъмната енергия, която е представена с космологичната константа и прилежащата ѝ пространствено-времева метрика (означението след знака плюс в лявата страна на формулата, точно преди знака за равно). Това разширение би трябвало да е представено някъде или в тензора на кривата на Ричи (първото означение на формулата, отляво) или в половината от скаларната кривина, заедно с прилежащата ѝ пространствено-времева метрика (второто означение, след знака минус и преди знака плюс, с едната/втора пред него). Би трябвало да е представено това базово разширение някак, защото все пак то се извежда от уравненията за полето на Айнщайн, чрез решенията (метриката) на Фридман и Льометр (там се включват и законът на Хъбъл и константата на Хъбъл). Така изводите за параметъра на плътността Омега, дали кривината на пространство-времето е плоска, положителна или отрицателна и дали Вселената е плоска, сферична или хиперболична произтичат точно от едно такова наличие на базовото разширение в най-горната формула. Просто, там това разширение не е представено като някакво поле с енергия, а като специфичната форма на пространствено-времевата кривина (така то се балансира с дяснанта част на уравнението).

Редактирано Август 26, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 51 минути, gmladenov said:

Реликтовото излъчване има неизвестен източник и се припсва на рекомбинацията на водорода
... но това не е "твърд" факт, а е само допускане.

Реликтовото излъчване идеално пасва на модела на големият взрив. И вместо да му се търси неизвестен източнник, източникът е в десетката Такива съвпадения ако на някой не му харесват, трябва да ги опровергае а не да ги отхвърля с лека ръка. Ако не можеш да го опровергаеш, ще го оставиш да работи.

То всичко е "допускане" ако разглеждаш нещата на парче. Но ако включиш мисълта и  тръгнеш от модела за големият взрив, той си иска и разширението, и реликтовото лъчение, и то точно с тези свойства които наблюдаваме, и химическият състав за който стана дума, и всичките тези неща не са допускане а необходимост за модела. Затова той почва да цъка като часовник.

Преди 51 минути, gmladenov said:

Най-простият аргумент срещу рекомбинацията на водорода: защо след нея вселената не се
сгромолясва под натиска на собствената си гравитация ... а продължава да се разширява,
все едно няма гравитация.

А защо трябва да се сгромолясва? Какво се променя? Разпределението на масата е същото както и преди рекомбинацията.Тоест продължава динамиката на движението каквато е била преди това. За останалото - описано е в ОТО (и там е друга причина да не се "сгромолясва" ). Съвсем естествени неща, заблудил си се нещо.

Преди 51 минути, gmladenov said:

Това наистина показва, че всичи галактики са на привидно една и съща възраст ... но в никакъв случай
не доказва, че вселената се разширява.

Възрастта на галактикити единствено показва, че може би е имало единно събитие в цялата вселена,
което е дало тласък за създаването на галактиките.

Така е. И това събитие се е случило в същият космологичен момент, определен по възрастта на вселената по модела на разширението. Пак съвпадения, които не могат да са случайни.

Преди 51 минути, gmladenov said:

От него не следва, обаче, че вселената някога е била гореща плазма, че е имало рекомбинация на
водорода и всички останали измислици.

Е как да не следва? Нали реликтовото лъчение има спектър на идеално черно тяло. Тоя спектър от къде ще се вземе? Моделът на Големият взрив прекрасно го обяснява. Виждаш ли колко много съвпадения се получават, които обединяват всичките тези факти в един модел? Модел, който ги обяснява всичките? Пропуснал си по-горе, дето обяснявах, че точно това е целта на физиката - да се получи единна логическа картина с минимум предположения, а не хаос от много несвързани обяснения, както се мъчиш ти да разбиеш безхаберно нещата. В случая я имаме такава картина. И това е сигнал за успех на теорията.

Обиновено така става с моделите - предсказват и обединяват много съвпадения Сега какво, да се откажем от такъв  логически консистентен модел само заради някакви алогични капризи? Защо? Защото някой не си е научил уроците по осмисляне на фактите?

 

Както се вижда по фактите, този модел работи. Ако имаш нещо против него, трябва да го опровергаеш, тръшкането срещу него не помага.

[gmladenov]

Преди 13 минути, scaner said:

Обиновено така става с моделите - предсказват и обединяват много съвпадения

Такъв модел е измислен, а не реалистичен.

 

Цитирай

Сега какво, да се откажем от такъв  логически консистентен модел само заради някакви алогични капризи? Защо?

Защото моделът не е базиран на факти, а на съвпадения и спекулации.

Науката позиционира себе си, като основана на факти - а не на сляпа вяра, както е религията.
Щом претендира, че е фактологична, науката трябва да се откаже от модели, базирани на
съвпадения и спекулации.

Иначе да я броим за религия ... и тогава каквито иска спекулации да измисля.
Няма да и държим сметка.

[scaner]

Преди 5 минути, Станислав Янков said:

В лявата част на тази формула би трябвало да фигурира под някаква форма и разширението на Вселелната, освен тъмната енергия, която е представена с космологичната константа и прилежащата ѝ пространствено-времева метрика (означението след знака плюс в лявата страна на формулата, точно преди знака за равно). Това разширение би трябвало да е представено някъде или в тензора на кривата на Ричи (първото означение на формулата, отляво) или в половината от скаларната кривина, заедно с приллежащата ѝ пространствено-времева метрика (второто означение, след знака минус и преди знака плюс, с едната/втора пред него). Би трябвало да е представено това базово разширение някак, защото все пак то се извежда от уравненията за полето на Айнщайн, чрез решенията (метриката) на Фридман и Льометр (там се включват и законът на Хъбъл и константата на Хъбъл). Така изводите за параметъра на плътността Омега, дали кривината на пространство-времето е плоска, положителна или отрицателна и дали Вселената е плоска, сферична или хиперболична произтичат точно от едно такова наличие на базовото разширение в най-горната формула. Просто, там това разширение не е представено като някакво поле с енергия, а като специфичната форма на пространствено-времевата кривина (така то се балансира с дяснанта част на уравнението).

Тук нещо се объркваш.

Значи в уравнението имаме дадености, начални условия. Даденост е тъмната енергия, даденост е разпределението на обикновената енергия.

От тук, решавайки уравнението при тези условия, получаваме решение. Това решение при задачата за вселената може да е едно от четирите вида дето малко по-преди ти изброих. Какво ще бъде - разширение, свиване, с ускорение и т.н. - зависи от даденостите, от разпределението на материята основно.

Тоест разширението е решение, не присъства имплицитно в самото уравнение. Така както космологичната константа, независимо че присъства, може да не доведе до ускорено разширение, а до свиване - ако нормалната материя е така разпределена, че вселената не успее да нарасне достатъчно, че да я подхване тъмната енергия.

Тези уравнения на Айнщайн са общи за всякакви ситуации. Какво ще получиш от тях, зависи най-вече какъв ще е тензорът на енергита и импулса в дясно. Ако това разпределение е локална маса, ще получиш така нареченото вакуумно решение на Шварцшилд - полето извън звезда, извън черна дупка. Никакво разширение няма при него, нали?

АКо зададеш в тензорът на енергията и импулса още и момент на импулса (демек въртяща се звезда), ще получиш вакуумното решение на Кер. Пак няма разширения, защото задачата е такава.

За да можеш с това уравнение да решаваш какво ще става с вселената, тензорът на енергията и импулсът трябва да ти описва разпределението и движението на материята във цялата вселена. Е, хората използват най-прост модел - равномерно разпределена материя с дадена плътност в цялото пространство. Тогава чак в решенията се появява и разширение, и свиване, като възможни варианти, описващи поведението на тази материя. И стигаме до решенията на Фридман.

[scaner]

Преди 11 минути, gmladenov said:

Такъв модел е измислен, а не реалистичен.

Всеки модел в началото е измислен. Той става реалистичен, когато се потвърди с експерименти, до тогава е хипотетичен. За Големият взрив имаме реалистичен работещ модел.

Преди 12 минути, gmladenov said:

Защото моделът не е базиран на факти, а на съвпадения и спекулации.

Е как да не е базиран на факти? Имаме факти, осмисляме ги в посока която ги обединява. Трябва да намериш връзките между фактите, иначе полза никаква. Тоест създаваме модела на база общите характеристики на фактите. От полученият модел получаваме следствия, проверяваме ги - те са верни. Това се иска от модела, няма други изисквания.

махни си капаците.

Преди 14 минути, gmladenov said:

Науката позиционира себе си, като основана на факти - а не на сляпа вяра, както е религията.
Щом претендира, че е фактологична, науката трябва да се откаже от модели, базирани на
съвпадения и спекулации.

Пак си се объркал нещо. Науката не е просто събирачество на факти. Това да не ти е форма на филателизъм - трупаш там, и толкова? Не, науката е изграждане на модели на база общите черти на фактите, на база тяхното осмисляне и абстракция. Трябва да изградиш обща абстракция от фактите, която да работи и да дава предсказания. Фактите сами по себе си са мъртви и безполезни.

В случая нямаме никакви проблеми. Моделът на Големият взрив, изграден от наличните факти, върши прекрасна работа. Много по-умни хора от тебе казват, че това е най-добрият модел, обясняващ наблюденията, и аз съм съгласен с тях. Ти ако имаш по-добър модел, моля, представи го. А такова тесногръдо отношение което показваш, няма полза от него.

Преди 19 минути, gmladenov said:

Иначе да я броим за религия ... и тогава каквито иска спекулации да измисля.
Няма да и държим сметка.

Много си заблуден.

АКо смяташ, че моделът на Големият взрив е някаква религия - опровергай го. Покажи че е само измислица която нищо не обяснява. Но е добре първо да разбереш за какво става дума при него, щото до сега се изказваш напълно неподготвен.

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, scaner said:

Значи в уравнението имаме дадености, начални условия. Даденост е тъмната енергия, даденост е разпределението на обикновената енергия.

От тук, решавайки уравнението при тези условия, получаваме решение. Това решение при задачата за вселената може да е едно от четирите вида дето малко по-преди ти изброих. Какво ще бъде - разширение, свиване, с ускорение и т.н. - зависи от даденостите, от разпределението на материята основно.

Тоест разширението е решение, не присъства имплицитно в самото уравнение. Така както космологичната константа, независимо че присъства, може да не доведе до ускорено разширение, а до свиване - ако нормалната материя е така разпределена, че вселената не успее да нарасне достатъчно, че да я подхване тъмната енергия.

Тези уравнения на Айнщайн са общи за всякакви ситуации. Какво ще получиш от тях, зависи най-вече какъв ще е тензорът на енергита и импулса в дясно. Ако това разпределение е локална маса, ще получиш така нареченото вакуумно решение на Шварцшилд - полето извън звезда, извън черна дупка. Никакво разширение няма при него, нали?

АКо зададеш в тензорът на енергията и импулса още и момент на импулса (демек въртяща се звезда), ще получиш вакуумното решение на Кер. Пак няма разширения, защото задачата е такава.

За да можеш с това уравнение да решаваш какво ще става с вселената, тензорът на енергията и импулсът трябва да ти описва разпределението и движението на материята във цялата вселена. Е, хората използват най-прост модел - равномерно разпределена материя с дадена плътност в цялото пространство. Тогава чак в решенията се появява и разширение, и свиване, като възможни варианти, описващи поведението на тази материя. И стигаме до решенията на Фридман.

Аз изхождах от виждането, че ролята на абсолютно цялата дясна част на уравнението е да показва, кое е това нещо, което спира разширението - цялата материя във Вселената, цялата гравитационна енергия, гравитационната константа на Айнщайн, умножена по тензора на напрежението и енергията. Цялото дясно нещо е гравитацията на Вселената и нейното основно предназначение е да спре повече (затворена Вселена) или по-малко (отворена Вселена) разширението. Ако разширението като цяло не участваше, при това фундаментално във формулата - голяма част от дясната страна нямаше да се отчита, а само щеше да има горницата на материята, която довежда до свиването отново до сингулярност на Вселената накрая или недостигът на материя, заради който Вселената е отворена и ще продължи да си се разширява вечно. В лявата част, в кривината на пространство-времето (която освен сферична може да е и седловидна - геометрично представяне на разширението), разширението е същностно вложено, защото смисълът от цялата дясна част е да го спре и да придаде нужните изкривявания в лявата част, които се отнасят за Вселената като цяло, като усреднени стойности.

Редактирано Август 27, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Аз изхождах от виждането, че ролята на абсолютно цялата дясна част на уравнението е да показва, кое е това нещо, което спира разширението - цялата материя във Вселената, цялата гравитационна енергия, гравитационната константа на Айнщайн, умножена по тензора на напрежението и енергията. Цялото дясно нещо е гравитацията на Вселената и нейното основно предназначение е да спре повече (затворена Вселена) или по-малко (отворена Вселена) разширението. Ако разширението като цяло не участваше, при това фундаментално във формулата - голяма част от дясната страна нямаше да се отчита, а само щеше да има горницата на материята, която довежда до свиването отново до сингулярност на Вселената накрая или недостигът на материя, заради който Вселената е отворена и ще продължи да си се разширява вечно. В лявата част, в кривината на пространство-времето (която освен сферична може да е и седловидна - геометрично представяне на разширението), разширението е същностно вложено, защото смисълът от цялата дясна част е да го спре и да придаде нужните изкривявания в лявата част, които се отнасят за Вселената като цяло, като усреднени стойности.

Значи пак да повторя, разширението е следствие. Дали ще има раширение или не, зависи от рапределението на материята, и съвсем не е очевидно - трябва да се решат уравненията, и тогава се разбира.

Ето ти един пример: вселена само от два обекта, и без тъмна енергия.  Какво ще се случи в такава вселена? Както и да се движат обектите, между тях ще действат сили на привличане. Тези сили с времето ще забавят раздалечаването на обектите, а после ще предизвикат и свиване. Имаш вселена, която се разширява в началото, после колапсира. Разширението на какво се дължи? На зададените условия за движение в началото. Няма друга причина. Колапса на какво се дължи? На силите между телата, действащи в посока привличане.

Сега по-сложна задача. Имаш равномерно запълнена вселена. По какво се различава от горният пример? По това, че всеки обект изпитва равномерно сила във всички посоки, която се компенсира. Тоест началното условие - за разширение - го има, но няма условие за колапс на вселената. Ще имаш вселена която се разширява безкрайно.

Най-опростен класически пример. Различава се от класическата физика по това, че самата геометрия позволява динамичност.

Виждаш ли как самото разпределение на материята води до различни резултати?

Редактирано Август 27, 2021 от scaner

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Станислав Янков said:

Аз не бих тръгнал да обяснявам отблъскването с ентропия. Ентропията си има съвсем конкретни значения (описани и от теб в коменнтара ти) и ако започнем да я ползваме и за всякакви други неща - много бързо ще стане пълна каша, тотална боза или манджа с грозде, както са популярните изрази за безсмислиците.

Обяснение с ентропия (ентропийни сили) - не може да се пренебрегне. Щото, в крайна сметка - науката трябва да обясни и "живот", ако е правилна. А, Човек, като жив - чувства и измерва Сили, а не нещо друго. Затова е важно: каква е същността на понятието за "сила". Еластичната сила (гума, макромолекули) е с преобладаващо ентропиен произход. Механичната сила е с преобладаващо Енергиен произход. Но и двете имат "ред-подреждане" за начален произход. А магнитната сила е изцяло заради подреденост на структурата на стоманата, примерно.

В живото - ентропията намалява. По-рано съм писал за връзката ентропия-информация:

От „Кръстопътища на науките“-М. В. Волкенщейн НИ, София,(1976)

„...

Хаотичното състояние е по-вероятно от подреденото. Теоретичният анализ показва, че ентропията се изразява с формулата:

S = K.lnP, ..., където:

K – константата на Болцман … ( 1,38.10^(-24) сal/deg),

а Р – е броят на начините, по които може да се реализира дадено състояние.

...

Като преминем към двоична система, която използвахме за пресмятане на информацията (J) ...:

S = 0.693.K.J

Ентропията се различава от информацията само с множителя K.ln2

…

При това на един бит информация съответства твърде малка стойност на ентропията, тъй като константата на Болцман е много малка...

Приблизително 2,5.10^(-24) сal/deg"

...

Тази формула за ентропия-информация е "път" към обединяване на дребното в КМ с макрото от СТО и ОТО. И показва, че не всичко в тях е правилно. (ако няма етер* и непрестанно образуване на частиците, няма изграждане на слоеве, които да дават различни по сила взаимодействия. Ако няма сили от гравитация - не може да се обоснове "гърченето" в кривини на пространство времето)

...

[Станислав Янков]

Преди 3 минути, scaner said:

Значи пак да повторя, разширението е следствие. Дали ще има раширение или не, зависи от рапределението на материята, и съвсем не е очевидно - трябва да се решат уравненията, и тогава се разбира.

Ето ти един пример: вселен само от два обекта, и без тъмна енергия.  Какво ще се случи в такава вселена? Както и да се движат обектите, между тях ще действат сили на привличане. Тези сили с времето ще забавят раздалечаването на обектите, а после ще предизвикат и свиване. Имаш вселена, която се разширява в нчалото, после колапсира. Разширението на какво се дължи? На зададените условия за движение в нач

Именно! Разширението е по презумпция, то е в същността на всички математически операции, свързани с Вселената. Цялата оценка от формулите е свързана с компенсирането на разширението и с оценяването, дали има остатък от разширение, който да не се покрива от материята/енергията/гравитацията, дали двата елемента (разширение и свиване) са точно балансирали и в някой бъдещ момент Вселената ще спре да се разширява до някакво статично състояние или материята/гравитацията/енергията доминира над разширението и накрая всичко отново ще се смачка до сингулярност. За формулите но ОТО, свързани с оценката на Вселената, разширението на цялата Вселена е същия най-базов, най-същностен елемент, каквото е неопределеността за квантовата механика.

[laplandetza]

Преди 12 часа, scaner said:

..Може да не се съмняваш, че ОТО, както и СТО, е подложена на фантастични проверки на точност. ..

СТО и ОТО са провалени и това стана с доказване на Скоростомерите и само един от тях за простота - Веригата на Времето на Лапландеца.  Дори ти призна и така се съгласи със този Парадокс.

[scaner]

Преди 4 минути, Станислав Янков said:

Именно! Разширението е по презумпция, то е в същността на всички математически операции, свързани с Вселената. Цялата оценка от формулите е свързана с компенсирането на разширението и с оценяването, дали има остатък от разширение, който да не се покрива от материята/енергията/гравитацията, дали двата елемента (разширение и свиване) са точно балансирали и в някой бъдещ момент Вселената ще спре да се разширява до някакво статично състояние или материята/гравитацията/енергията доминира над разширението и накрая всичко отново ще се смачка до сингулярност. За формулите но ОТО, свързани с оценката на Вселената, разширението на цялата Вселена е същия най-базов, най-същностен елемент, каквото е неопределеността за квантовата механика.

Да опитам да го обясня по друг начин...

Примерът който ти дадох, е почти класически. Идеята му е да покаже как разпределението на материята влияе на поведението и в цялост. Но той е ограничен, не отчита факта, че пространството не е контейнер, че геометрията му  е динамична.

До какво ще доведе динамичността - която също е част от решението? Нека разгледаме вселената като 4-мерен балон, който се надува от точката на взрива. Всички обекти са по повърхността му. Самото надуване е процес, който се определя от началното движение на обектите - ако вселената беше само от два обекта, колкото те повече се раздалечават, толкова вселената ще става по-голяма, защото тя не е нещо външно. Тук е същото, така че механизмът който "надува" балона е движението на материята. А това движение е зададено от условията на ГВ. Ако ГВ не беше предизвикал раздалечаване на материята (съответно разширяване на вселената), то вселена изобщо нямаше да има. Тоест импулсът за разширение се крие в неизвестните условиия на ГВ, и ние само можем да регистрираме че ситуацията е такава. От там нататък ние само можем да изследваме поведението на това разширение.

Ако това начално движение го няма, няма да има разширение в смисъл раздалечаване на материята, нямаше да има вселена. Тоест ние разглеждаме нещата след някаква начална инфлация, довела до ненулева вселена, така да се каже, и разглеждаме устойчивостта на решенията след нея. Значи разширението е запуснато от ГВ, и по-нататъшната му динамика се определя само от конфигурацията на материята, тя е негов двигател, нищо друго. Конфигурацията на материятта определя геометрията, тази геометрия определя поведението на вселената, промяна в това поведение променя геометрията, и тка нататък, цикълът се затваря. Тоест тук имаме взаимно обвързан сценарии, материята си взаимоодейства директно, както и индиректно чрез геометрията, която се описва с уравненията. Тази индиректност липсва в Нютоновият модел, и това е важна разлика с класиическите представи. Това само може да променя началната насока на развитие (разширението) в една или друга посока (към свиване например).

В тази посока ми беше и примерът. Там разширението се предизвиква от началните условия, телата да се раздалечават. И нищо не го подхранва, гравитацията е такава, че работи срещу него, т.е. разширението не е заложено в самите уравнения, описващи гравитацията. Но при динамична геометрия законът за гравитация не е точно същият, това е поради самата конструкция на уравненията на Айнщайн, и затова влиянието  върху разширението има повече варианти, по-сложно е. Особено при малка вселена компонентите на тензора на Ричи стават съществено различни от тези при голяма вселена, и те също влияят съществено. Например решението на де Ситер, което показва, че особено в началото вселената може да расте експоненциално, игнорирайки материята, т.е. можем да имаме условия за инфлация. Но самото разширение е начално условие в тази задача, а вече поведението му се определя от уравненията - разпределението на материята и нейното движение.

Вече не знам до колко ясно се изразявам...

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Да опитам да го обясня по друг начин...

Ако се опитваш да кажеш, че поради инерциалността както на разширението, така и на гравитационното свиване, тези неща не се разглеждат като материални същности (за разлика от КМ, където гравитацията се разглежда като поле, а разширението не се разглежда въобще) - това ми е ясно. На практика разширението и свиването при ОТО е като контейреното пространство при КМ, но с топография, която се влияе от материята (и влияе на материята). Въпреки това, разширението и свиването при ОТО не е с материален характер, точно както не е с такъв и контейнерното пространство на КМ.

Ако е това - аз го разбирам. Само имам предвид, че на практика разширението и свиването, независимо дали са нещо материално или не (както е в случая с ОТО не са и бидейки нематериални - нямат и енергийно описание), са съвсем реално съществуващи особености, които не просто се отчитат от космологичните модели за описанието на Вселената, ами дори лежат в основата, във фундамента на това описание - какво точно определя динамиката на свиване и разширение на пространството (разпределението на материята). Те са толкова фундаментални за вселенските космологични модели, че дори не се търси обяснение на произхода им (пространствени особености, произтичащи от разпределението на материята). Точно същото е отношението към неопределеността в КМ, която е нейния фундамент, приема се за даденост и не се търси нейния произход.

Редактирано Август 27, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 30 минути, Станислав Янков said:

Ако е това - аз го разбирам. Само имам предвид, че на практика разширението и свиването, независимо дали са нещо материално или не (както е в случая с ОТО не са и бидейки нематериални - нямат и енергийно описание), са съвсем реално съществуващи особености, които не просто се отчитат от космологичните модели за описанието на Вселената, ами дори лежат в основата, във фундамента на това описание - какво точно определя динамиката на свиване и разширение на пространството (разпределението на материята). Те са толкова фундаментални за вселенските космологични модели, че дори не се търси обяснение на произхода им (пространствени особености, произтичащи от разпределението на материята). Точно същото е отношението към неопределеността в КМ, която е нейния фундамент, приема се за даденост и не се търси нейния произход.

Явно не се разбираме...

Искам да кажа нещо просто. В класическата физика, какво подхранва движението по инерция? За да имаме движение по инерция, трябва да имаме изобщо движение. Ако нямаш движение, няма да има и движение по инерция. Тоест движението е фундаментално условие, начално условие в тази задача - изначално имаме движение, затова и се проявява свойството "движение по инерция" - след като имаш движение, и при допускането че телата не си взаимодействат, движението по инерция става тавтология, друго име на самото движение.

Същото е при разширението. Ако ГВ не е предизвикал раздалечаване на материята, няма да има раздалечаване на материята и в бъдеще. А вече особеността на уравненията, обвързването на геометрията с поведението на материята, води до нова терминология - "разширение на пространството". То не е някакъв особен член от уравненията, това е продукт че ГВ довежда до разхвърляне на материята. Нататък няма механизъм който да го поддържа - какво се случва, зависи от това как материята си взаимодейства, директно и индиректно чрез геометрията.

Примерът с 4-сферата, която се разширява. При някакви начални условия такава вселена може да е затворена. Два обекта лежат на един меридиан на тази 4-сфера. Което може да доведе до ситуацията, че два обекта ще си взаимодейства гравитационно по късата отсечка, която ги свързва, но могат също така да си взаимодействат гравитационно и по дългата отсечка, която минава по дългата част на меридиана, който ги свързва. Това взаимодействие ще ги привлича в другата посока, което ще се изразява в намаляване на директното привличане (по късата отсечка). Тоест такава геометрия самата тя проявява някакво свойство на антигравитация, без никаква тъмна енергия.  А всичо това е само поради определени начални условия, при които може да се създаде такава геометрия. Всичко тези възможностти се съдържат в уравненията и начални условия и се проявяват в решенията им.

Тук не става дума за материалност или нематериалност на свиването и разширението. И свиването, и разширението, са продукти на поведението на материята. А поведението на материята при Айнщайн е силно свързано с геометрията, и до голяма степен е антиинтуитивно. И вече стигаме до философският въпрос, защо уравненията са такива, каквито са. Но това е съвсем друга тема. Въпросите които задаваш отговорите им се крият в това - защо уравненията са такива, защо условията от които започва ГВ са такива. Самите уравнения показзват какво се случва при зададените условия. Всички механизми на привличане и отбъскване се съдържат в тях, но не са явно прописани като някакви членове.

Преди 31 минути, Станислав Янков said:

Точно същото е отношението към неопределеността в КМ, която е нейния фундамент, приема се за даденост и не се търси нейния произход.

А трябва ли да има причина? В това е въпросът.

Значи, науката и философията се развиват чрез революции, съществени промени в знанията. Установените от една революция знания и логически връзки се наричат парадигма. В рамките на една парадигма имаме кохерентност в знанията, имаме стройна система от установени принципи, устойчива във времето,  на база които нещата могат да се обясняват. При преход в нова парадигма част от базовите принципи става следствия на по-фундаментални такива. Но за това трябва да имаме пробив, научна революция, принципно нови знания даващи нов поглед.

В момента се намираме в парадигма, установена от квантовата механика (и ТО). Тя замества парадигмата на класическата механика, която не съдържа понятия като квант, и обяснява света без него. В новата парадигма се оказва, че понятието квант води до неопределеността - двете са като дупе и гащи, така да се каже. Разкъсването и проясняването на тази връзка (евентуално) може да се случи при следваща революция, когато се появят доказателства за нови идеи. Следваща революция може да покаже и по какъв начин скоростта на светлината се запазва една и съща, да покаже нов механизъм. Но на настоящият етап това не може да се случи, няма нужната революционна осбстановка Затова в сегашната парадигма сме принудени да приемаме някои неща като даденост, скоростта на светлината е такава, неопределеността и квантите са такива. Познанието се развива на тласъци, с натрупване и взрив. Сега сме в някаква степен на натрупване, но пробив още не се очертава.

Все още натрупаните знания добре обясняват нещата. Четеш по книжките, че еди кое си явление може да отвори път към нова физика, но за сега няма пробив в тази посока. А трябват имено нови наблюдения, за да проучим изключенията от сегашният модел. По отношение на неопределеността, няма придвижване също. А без това нищо не може да се направи.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Защо смяташ, че нищо не го подхранва. Както писах по-горе, едно действие няма как да спре само без появата на нещо и външна намеса. Нещо трябва да е ограничило началното, рязко разширение. Примерно, ако рязкото разширение е в следствие на ТЕ, появата на барионната материя (появата на гравитация) може сериозно да ограничи разширението (както е по предположение). След, което разширението е във функция от комбинирането на материята с течение на времето (галактики и купове), което освобождава отново действието на ТЕ и достигаме до все по-ускоряващо разширение.

Допускам, че Скенер се опитва да каже, че водещата, централната, енергийната форма е материята и нейното разпределение, а привличанията, отблъскванията, кривината, топологията на пространство-времето са просто продукт от това разпределение и без материално естество (според ОТО). Аз се мъча да кажа, че дори да се разглеждат като продукт от материята и като нещо нематериално - разширението и свиването все пак се разглеждат от ОТО в тяхната пълна форма. Виж, квантовата механика - тя пренебрегва изцяло разширението (понеже е по-слабо даже и от гравитацията и не въздейства почти никак на малките дължини, на които функционират елементарните частици).

Редактирано Август 27, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 45 минути, scaner said:

Явно не се разбираме...

Искам да кажа нещо просто. В класическата физика, какво подхранва движението по инерция? За да имаме движение по инерция, трябва да имаме изобщо движение. Ако нямаш движение, няма да има и движение по инерция. Тоест движението е фундаментално условие, начално условие в тази задача - изначално имаме движение, затова и се проявява свойството "движение по инерция" - след като имаш движение, и при допускането че телата не си взаимодействат, движението по инерция става тавтология, друго име на самото движение.

Същото е при разширението. Ако ГВ не е предизвикал раздалечаване на материята, няма да има раздалечаване на материята и в бъдеще. А вече особеността на уравненията, обвързването на геометрията с поведението на материята, води до нова терминология - "разширение на пространството". То не е някакъв особен член от уравненията, това е продукт че ГВ довежда до разхвърляне на материята. Нататък няма механизъм който да го поддържа - какво се случва, зависи от това как материята си взаимодейства, директно и индиректно чрез геометрията.

Примерът с 4-сферата, която се разширява. При някакви начални условия такава вселена може да е затворена. Два обекта лежат на един меридиан на тази 4-сфера. Което може да доведе до ситуацията, че два обекта ще си взаимодейства гравитационно по късата отсечка, която ги свързва, но могат също така да си взаимодействат гравитационно и по дългата отсечка, която минава по дългата част на меридиана, който ги свързва. Това взаимодействие ще ги привлича в другата посока, което ще се изразява в намаляване на директното привличане (по късата отсечка). Тоест такава геометрия самата тя проявява някакво свойство на антигравитация, без никаква тъмна енергия.  А всичо това е само поради определени начални условия, при които може да се създаде такава геометрия. Всичко тези възможностти се съдържат в уравненията и начални условия и се проявяват в решенията им.

Тук не става дума за материалност или нематериалност на свиването и разширението. И свиването, и разширението, са продукти на поведението на материята. А поведението на материята при Айнщайн е силно свързано с геометрията, и до голяма степен е антиинтуитивно. И вече стигаме до философският въпрос, защо уравненията са такива, каквито са. Но това е съвсем друга тема. Въпросите които задаваш отговорите им се крият в това - защо уравненията са такива, защо условията от които започва ГВ са такива. Самите уравнения показзват какво се случва при зададените условия. Всички механизми на привличане и отбъскване се съдържат в тях, но не са явно прописани като някакви членове.

А трябва ли да има причина? В това е въпросът.

Значи, науката и философията се развиват чрез революции, съществени промени в знанията. Установените от една революция знания и логически връзки се наричат парадигма. В рамките на една парадигма имаме кохерентност в знанията, имаме стройна система от установени принципи, устойчива във времето,  на база които нещата могат да се обясняват. При преход в нова парадигма част от базовите принципи става следствия на по-фундаментални такива. Но за това трябва да имаме пробив, научна революция, принципно нови знания даващи нов поглед.

В момента се намираме в парадигма, установена от квантовата механика (и ТО). Тя замества парадигмата на класическата механика, която не съдържа понятия като квант, и обяснява света без него. В новата парадигма се оказва, че понятието квант води до неопределеността - двете са като дупе и гащи, така да се каже. Разкъсването и проясняването на тази връзка (евентуално) може да се случи при следваща революция, когато се появят доказателства за нови идеи. Следваща революция може да покаже и по какъв начин скоростта на светлината се запазва една и съща, да покаже нов механизъм. Но на настоящият етап това не може да се случи, няма нужната революционна осбстановка Затова в сегашната парадигма сме принудени да приемаме някои неща като даденост, скоростта на светлината е такава, неопределеността и квантите са такива. Познанието се развива на тласъци, с натрупване и взрив. Сега сме в някаква степен на натрупване, но пробив още не се очертава.

Все още натрупаните знания добре обясняват нещата. Четеш по книжките, че еди кое си явление може да отвори път към нова физика, но за сега няма пробив в тази посока. А трябват имено нови наблюдения, за да проучим изключенията от сегашният модел. По отношение на неопределеността, няма придвижване също. А без това нищо не може да се направи.

Някак се опитваш да обясниш, че има компонент на разширението (основното разширение извън ускорението на това разширение/тъмна енергия), който не се разглежда и не се включва в космологичните уравнения. Това наистина не успявам да го разбера, защото това би означавало, че не се включва и равностоен на това разширение дял от привличащата гравитационна енергия на Вселената. Освен, ако по някакви други причини, различна от отблъскването и привличането материята да се разпределя така, както се разпределя, а пък постигнатото по други причини разпределение да създава пространствената топология, накрая. Не успявам да разбера това!

Редактирано Август 27, 2021 от Станислав Янков

[laplandetza]

Преди 30 минути, scaner said:

...това е продукт че ГВ довежда до разхвърляне на материята. Нататък няма механизъм който да го поддържа - какво се случва, зависи от това как материята си взаимодейства, директно и индиректно чрез геометрията.

...

Амиии,  кой светец ти прошепна нямало механизъм на взаимодействие, вероятно и надкосмическа физика,  библията ли отново ти проговори !

 Кажи си смирено и честно----- Аз Незнам, ние незнаем.... какво ще ти стани ако си признаеш ..............