Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Преди 16 минути, Станислав Янков said:

Някак се опитваш да обясниш, че има компонент на разширението (основното разширение извън ускорението на това разширение/тъмна енергия), който не се разглежда и не се включва в космологичните уравнения. Това наистина не успявам да го разбера, защото това би означавало, че не се включва и равностоен на това разширение дял от привличащата гравитационна енергия на Вселената. Освен, ако по някакви други причини, различна от отблъскването и привличането материята да се разпределя така, както се разпределя, а пък постигнатото по други причини разпределение да създава пространствената топология, накрая. Не успявам да разбера това!

Не разбирам защо очакаваш разширението да се включва някак си в уравненията. Вземи например вълновото уравнение. В него никъде не се включва трептение на мембрани, но то ги описва, и при това абсолютно всякакви трепетния на мембрани, не само едно специфично. В него никъде не се вижда член за електромагнитните вълни, но ги описва. Никеде няма част за звуковите вълни и т.н. Оставам с впечетлението, че ти очакваш дадено уравнение да съдържа информация за дадено решение. Тези уравнения имат безкрайно мног различни решения. Самото уравнение не е достатъчно, необходими са начални/гранични условия.

  • Мнения 158
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Публикува
Преди 12 минути, Gravity said:

Не разбирам защо очакаваш разширението да се включва някак си в уравненията. Вземи например вълновото уравнение. В него никъде не се включва трептение на мембрани, но то ги описва, и при това абсолютно всякакви трепетния на мембрани, не само едно специфично. В него никъде не се вижда член за електромагнитните вълни, но ги описва. Никеде няма част за звуковите вълни и т.н. Оставам с впечетлението, че ти очакваш дадено уравнение да съдържа информация за дадено решение. Тези уравнения имат безкрайно мног различни решения. Самото уравнение не е достатъчно, необходими са начални/гранични условия.

Щом нещо се описва от някакъв теоретичен подход, независимо дали този подход му признава специална роля или не - то това нещо е включено в подхода. Признава ли се или не се признава реална, материална същност на разширението - то се регистрира наблюдателно и се описва все по някакъв начин от космологичните уравнения.

Виж, при квантовата механика разширението наистина не фигурира по абсолютно никакъв начин и не се и описва по абсолютно никакъв начин. Там наистина изцяло отсъства, не се включва в нищо.

  • Потребител
Публикува
Преди 7 минути, Станислав Янков said:

Щом нещо се описва от някакъв теоретичен подход, независимо дали този подход му признава специална роля или не - то това нещо е включено в подхода. Признава ли се или не се признава реална, материална същност на разширението - то се регистрира наблюдателно и се описва все по някакъв начин от космологичните уравнения.

Виж, при квантовата механика разширението наистина не фигурира по абсолютно никакъв начин и не се и описва по абсолютно никакъв начин. Там наистина изцяло отсъства, не се включва в нищо.

Проблемът е, че ти очакваш разширението да се вижда в уравнението. Истината е, чe то се вижда в конкретното решение на уравнението. 

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 20 минути, Станислав Янков said:

Щом нещо се описва от някакъв теоретичен подход, независимо дали този подход му признава специална роля или не - то това нещо е включено в подхода. Признава ли се или не се признава реална, материална същност на разширението - то се регистрира наблюдателно и се описва все по някакъв начин от космологичните уравнения.

Значи точно това не е вярно. Нютоновият закон за гравитацията описва както тела, които се приближават едно към друго, така и тела, които се раздалечават едно от друго, така и частен случай на тела, които стоят на фиксирано разстояние едно от друго. Това по никакъв начин не е прописано в закона.  Законът само показва, какви промени се случва с материята при определени допълнителни условия. Условията, които не са в уравнението а са външни за него, оказват въздействие на характера на поведението на материята.

Същото е и при разширението.

  • Потребител
Публикува
Преди 4 часа, laplandetza said:

Амиии,  кой светец ти прошепна нямало механизъм на взаимодействие, вероятно и надкосмическа физика,  библията ли отново ти проговори !

 Кажи си смирено и честно----- Аз Незнам, ние незнаем.... какво ще ти стани ако си признаеш ..............

Сканиращият скапандурник , е много зле умствено и здравословно. 😁

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Втори след княза said:

Не е вярно. Злонамерено.

Защото си предобеден в съвременната физика, вярваш .безпрекословно на всичко което чуеш по радиото телевизията, вярваш в космоса, вярваш че американците са стъпили на луната и че ракът е победен, вярваш в светлото атлантическо бъдеще, вярваш че няма извънземни същества, игнорираш религията, приравняваш човека с маймуната, смяташ че човешката цивилизация е всемогъща и т .н предубеденост. Айнщайн на времето е бил голям теоретик физик, но не е безпогрешен, а ти сега заедно със сканиращата отрепка го култивирате до пиедестала наравно с Бог в науката. 😁

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Втори след княза said:

Не е вярно. Злонамерено.

Ще използвам случая да споделя мои наблдюдения за многознайковците в този и други форуми.
В случая използвам думата многознайко най-буквално: човек, които е чел и знае много.
Не влагам никаква ирония или злонамереност в тази дума.

Преди 3-4г реших да си попълня проспуските по физика от ученическите и студенстките години.
Първоначално ме интересуваше предимно космологията, но после разширих сферата на интереси
и към физиката и философските аспекти на физиката.

Та, това което забелях по научните форуми е следното.
Ако задеш въпрос на някой многознайко, се получава следната обмяна:

- Г-н Многознайко, ще ми обясните ли някой неща за физиката, които не разбирам?
- С най-голямо удоволствие. Въпросите са ти са много умни; нека сега да ти обясня как стоят нещата.

Но ако се осмелиш да противоречиш на същия този многознайкото, който само преди миг най-охотно
ти е разяснявал физиката, се стига до следната обмяна:

- Г-н Многознайко, мисля че не сте прав за това и това.
- Кой си ти бе, нещастно нищожество, да говириш неща, които не разбираш.

Значи зависимост от това как протича общуването ти с даден многознайко, можеш да имаш
много приятен обмен ... или излключително неприятен обмен.

Пробвай някой път да противоречиш на някой многознайко и много добре ще ме разбереш.

  • Потребител
Публикува
Преди 4 минути, gmladenov said:

Ще използвам случая да споделя мои наблдюдения за многознайковците в този и други форуми.
В случая използвам думата многознайко най-буквално: човек, които е чел и знае много.
Не влагам никаква ирония или злонамереност в тази дума.

Преди 3-4г реших да си попълня проспуските по физика от ученическите и студенстките години.
Първоначално ме интересуваше предимно космологията, но после разширих сферата на интереси
и към физиката и философските аспекти на физиката.

Та, това което забелях по научните форуми е следното.
Ако задеш въпрос на някой многознайко, се получава следната обмяна:

- Г-н Многознайко, ще ми обясните ли някой неща за физиката, които не разбирам?
- С най-голямо удоволствие. Въпросите са ти са много умни; нека сега да ти обясня как стоят нещата.

Но ако се осмелиш да противоречиш на същия този многознайкото, който само преди миг най-охотно
ти е разяснявал физиката, се стига до следната обмяна:

- Г-н Многознайко, мисля че не сте прав за това и това.
- Кой си ти бе, нещастно нищожество, да говириш неща, които не разбираш.

Значи зависимост от това как протича общуването ти с даден многознайко, можеш да имаш
много приятен обмен ... или излключително неприятен обмен.

Пробвай някой път да противоречиш на някой многознайко и много добре ще ме разбереш.

Напълно си прав, следиш ми мисълта , и аз споделям същото мнение, затова понеже съм фен на рок музиката те аплодирам с едно много старо и оригинално парче на ACl DC 😏

 

  • Потребител
Публикува
Преди 1 минута, gooogle≪soft≫ said:

... понеже съм фен на рок музиката те аплодирам с едно много старо и оригинално парче на ACl DC 😏

Единствените групи, на които като младеж имах всички албуми, са AC/DC и Iron Maiden. Слава !!!
:az:

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 22 часа, scaner said:

Значи точно това не е вярно. Нютоновият закон за гравитацията описва както тела, които се приближават едно към друго, така и тела, които се раздалечават едно от друго, така и частен случай на тела, които стоят на фиксирано разстояние едно от друго. Това по никакъв начин не е прописано в закона.  Законът само показва, какви промени се случва с материята при определени допълнителни условия. Условията, които не са в уравнението а са външни за него, оказват въздействие на характера на поведението на материята.

Същото е и при разширението.

Горе-долу започвам да разбирам, какво се опитвате да ми кажете с Гравити (а и Ники споменава нещо подобно). Все още по инерция ползвам термини хаотично, от досегашните си представи за КМ и ОТО, а тези термини са неточни било по отношение на някоя от двете теории, било по отношение и на двете.

Има три различни варианта да се излезе от този тупик, безизходица относно безпроблемно взаимодействие между ОТО и КМ (интегрирането им в една, хармонична теория):

1) Избира се плоското контейнейно пространство на КМ, СТО и уравненията на Максуел и се разширява дефиницията на гравитационното поле от КМ със стойности с противополжни знаци, за вклюване на отблъскваща гравитация. Това няма да доведе до безпроблемно обединяване на КМ и ОТО, но може да доведе до разкриване от КМ на нови неща в микросвета.

2) Разширяване по накакъв начин на ОТО към микросвета - силното, електромагнитното и гравитационното взаимодействие (включително гравитационното отблъскване) са по същество, в основата си, идентични - привличане и отблъскване при гравитацията, привличане до определено разстояние при силното взаимодействие, привличане и отблъскване при електромагнетизма... Естествено, това отново няма да реши разминаването, само ще покаже, дали ОТО не може да достигне още малко по-далеч.

3) Предефинира на определението за пространство и при двете теории, по начин, който не съвпада изцяло и с двете - най-трудоемката работа, която може да наложи пренаписване и на двете теории спрямо тази напълно нова основа, а може да се наложат някои промени и при СТО и уравненията на Максуел (те също ползват плоско пространство, за разлика от ОТО). Пространство-време, което е поле с енергия и в което става всичко останало. Може да се нарече поле на пространството или пространствено поле. За КМ това означава, че отпада контейнерното пространство (просто лист хартия, върху който се пише всичко, без самият лист да има някакво значение) и всичко става в пространство-поле, което е основата. За ОТО това означава, че пространство-времето става поле с енергия, но пак си се огъва под въздействието на другите енергии и полета (материята), както досега. Пространство-време, което не е нито плоско, нито огънато или е и двете едновременно (това в момента не ми говори нищо смислено). Всичко става в това пространство-време и то е поле с енергия.

Подозрението ми е, че има някакъв общ поток от енергия, който първоначално е затворен, свит в сингулярност (цялата му енергия е свита в точка), после, за един кратък миг преминава почти напълно или напълно в разширение (цялата му енергия изригва отвътре-навън във всички налични точки, които стават все повече с времето) и накрая, днес, енергията на този поток е разделена между отблъскваща гравитация в пространството като цяло и привличаща гравитация на местата с големи материални концентрации. Ако този общ поток е със затворена енергия, то по някакви начини енергията, която се “влива” в гравитационните участъци, отново “излиза” през пространственото разширение. Ако общият поток е с отворена енергия - непрекъснато към него постъпва, отнякъде, нова енергия (чрез разширението), която или се задържа в тази Вселена, или пък отново “излиза” към някое трето място през гравитационните участъци.

Защо би трябвало пространството да се представя като поле с енергия? Когато се спуснем с кану или сал по река и нямаме нито гребла, нито платна, нито двигатели, с които да въздействаме по някакъв начин на поведението на кануто или сала - ние (материята) се движим от течението на реката (топологията на пространство-времето) по инерция, но реката си има свой поток на енергия, към който ние просто се прикачваме и макар на нас да ни изглежда, че се движим по инерция - всъщност ползваме енергията на реката. (Тук според ОТО реката/пространство-време няма енергия, а просто се формира като ефект от формите, разпределението на кануто или сала/материя.)

Редактирано от Станислав Янков
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 час, Станислав Янков said:

Горе-долу започвам да разбирам, какво се опитвате да ми кажете с Гравити (а и Ники споменава нещо подобно). Все още по инерция ползвам термини хаотично, от досегашните си представи за КМ и ОТО, а тези термини са неточни било по отношение на някоя от двете теории, било по отношение и на двете.

Има три различни варианта да се излезе от този тупик, безизходица относно безпроблемно взаимодействие между ОТО и КМ (интегрирането им в една, хармонична теория):

1) Избира се плоското контейнейно пространство на КМ, СТО и уравненията на Максуел и се разширява дефиницията на гравитационното поле от КМ със стойности с противополжни знаци, за вклюване на отблъскваща гравитация. Това няма да доведе до безпроблемно обединяване на КМ и ОТО, но може да доведе до разкриване от КМ на нови неща в микросвета.

2) Разширяване по накакъв начин на ОТО към микросвета - силното, електромагнитното и гравитационното взаимодействие (включително гравитационното отблъскване) са по същество, в основата си, идентични - привличане и отблъскване при гравитацията, привличане до определено разстояние при силното взаимодействие, привличане и отблъскване при електромагнетизма... Естествено, това отново няма да реши разминаването, само ще покаже, дали ОТО не може да достигне още малко по-далеч.

3) Предефинира на определението за пространство и при двете теории, по начин, който не съвпада изцяло и с двете - най-трудоемката работа, която може да наложи пренаписване и на двете теории спрямо тази напълно нова основа, а може да се нарложат някои промени и при СТО и уравненията на Максуел (те също ползват плоско пространство, за разлика от ОТО). Пространство-време, което е поле с енергия и в което става всичко останало. Може да се нарече поле на пространството или пространствено поле. За КМ това означава, че отпада контейнерното пространство (просто лист хартия, върху който се пише всичко, без самият лист да има никакво значение) и всичко става в пространство-поле, което е основата. За ОТО това означава, че пространство-времето става поле с енергия, но пак си се огъва под въздийствието на другите енергии и полета (материята), както досега. Пространство-време, което не е нито плоско, нито огънато или е и двете едновременно (това в момента не ми говори нико смислено). Всичко става в това пространство-време и то е поле с енергия.

Подозрението ми е, че има някакъв общ поток от енергия, който първоначално е затворен, свит в сингулярност (цялата му енергия е свита в точка), после, за един кратък миг преминава почти напълно или напълно в разширение (цялата му енергия изригва отвътре-навън във всички налични точки, които стават все повече с времето) и накрая, днес, енергията на този поток е разделена между отблъскваща гравитация в пространството като цяло и привличаща гравитация на местата с големи материални концентрации. Ако този общ поток е със затворена енергия, то по някакви начинин енергията, която се “влива” в гравитационните участъци, отново “излиза” през пространственото разширение. Ако общият поток е с отворена енергия - непрекъснато към него постъпва, отнякъде, нова енергия (чрез разширението), която или се задържа в тази Вселена, или пък отново “излиза” към някое трето място през гравитационните участъци.

Защо би трябвало пространството да се представя като поле с енергия? Когато се спуснем с кану или сал по река и нямаме нито гребла, нито платна, нито двигатели, с които да въздействаме по някакъв начин на поведението на кануто или сала - ние (материята) се движим от течението на реката (топологията на пространство-времето) по инерция, но реката си има свой поток на енергия, към който ние просто се прекачваме и макар на нас да ни изглежда, че се движим по инерция - всъщност ползваме енергията на реката. (Тук според ОТО реката/пространство-време няма енергия, а просто се формира като ефект от формите, разпределението на кануто или сала/материя.)

Виж сега...

Напълно те разбирам. Според мен, ти страдаш от един проблем, от който страдат почти всички хора. Това е нуждата от завършеност на представата за света, нуждата всичко да може да се обясни, да има известна причина, за да можем да предскажем поведението му. И всичко това е свързано с оцеляването и еволюцията. Така се е научил да работи човешкият мозък, защото решаването на такива задачи се е оказало полезно в естественият подбор. Има много хубави книжки по тоя въпрос. Например препоръчвам тази на Майкъл Шърмър, "Вярващият мозък", тази на Даниел Канеман "Мисленето", има ги на пазара на български.

При липсата на достатъчно факти човешкият мозък винаги се стреми да създаде логически кохерентна, непротиворечива картина. И това често е свързано с измисляне на липсващи факти, водещи картината до пълнота. При това този процес е напълно несъзнателен, ти си уверен че тези факти са реални. Има интересни изследвания, които сравняват показанията на очевидци на престъпления, и демонстрират убедително как всеки очевидец на едно и също престъпление вярва в коренно различна фактология. И как тази фактология се променя във времето.

Така е възникнала и религията, вярата в Бог - човек се нуждае от пълната картина, и Бог запълва липсите.

Това го казвам не като нещо лошо. напротив, това е нормално поведение при човека. Ти в момента си попаднал в подобен вихър: ти имаш дупки в знанията си, но искаш да имаш - на всяка цена! - пълната картина. Пълната картина на настоящият момент не съществува, така че ти започваш да изказваш всякакви предположения. Това не е лошо, обаче има няколко проблема. Колкото по-малко знаеш за проблема, толкова по-голям е хаосът, произволът и фантастиката в изказваните предположения. Колкото повече се запознаваш с известните факти, толкова по-канализирани стават хипотезите. В такава ситуация, според мен, човек не трябва да се втурва - сериозно - да изказва всякакви хипотези, и да ги приема като може би истината. Изказването на хипотези е полезно, дава насоки на мисленето, без това няма как да има напредък. Но, според мен, трябва да има някаква дисциплина, някак да се ограничава разумно нагонът да имаме кохерентни знания на всяка цена. Трябва човек да свикне да живее и без пълнота в картината. Вече до голяма степен не се налага да оцеляваме, така че една такава възможност, особено свързана с науката, е реална и необходима, при науката е задължителна.

Казаното с толкова много думи по-горе може да се сведе до следното. Научи се да живееш с мисълта, че много неща не знаем, и вероятно много скоро няма да разберем. Че изказването на идеи е полезно, когато можем да ги разработим по-нататък, а не само да ги хвърляме в интернет пространството, и с тях да запълваме някакви липси или комплекси. И за да се реализира ползата, трябва по-добре да се усвоят наличните факти и възможностите които другите предлагат, както и да се усвоят механизмите с които една идея може да се разработи до по-сериозни следствия. Казвам ги тези неща, защото някога и аз бях настроен  по същият начин. Нужна е канализация на усилията, за да не се губи ценно време от живота само в задаване на въпроси без отговор.

Бих те посъветвал да четеш. Една важна посока на четенето е историята на науката: какво е измислено, как идеите еволюират, връзката между различните идеи, как проблемите предизвикват тяхната промяна. Какво е направено до сега, как различни посоки в развитието на една и съща идея водят до неочаквани резултати. Така постепенно ще стигнеш и до това какво е положението в настоящият момент с КМ и ОТО, кои проблеми ги раздалечават, какви идеи и до колко ги обединяват. Тази историческа посока е достатъчна да ти даде отговорите, които в момента ти липсват, но други вече са ги намерили. Усвоявайки тези хватки, ти може да се реализираш като добър учител или писател-фантаст :) Може да станеш и философ на науката, при всички случаи ще имаш удоволствието да разполагаш с максимално пълен поглед.  Което също до голяма степен компенсира липсата на кохерентност в представите.

Ако имаш желание да работиш в посока науката - което е някакъв житейски избор - пак бих те посъветвал да четеш. Освен вече изброеното, тук  трябва и да научиш основните инструменти, езикът на науката. Това би ти отворило прозорец от натрупаната в главата ти информация да се зароди някаква идея, която, подходящо разработена, да даде ценни плодове. В тази посока е ценно да можеш да генерираш идеи, но е ценно и да ги реализираш. Така има шанс да станеш пълноценен учен.

 

Всичко което си изброил по същество се вписва в тази картинка, на въпроси които нямат отговор, и хипотезите по тях на този етап не водят до нищо - демек те са пълнежът, който ние създаваме, за да получим кохерентните знания и покой за душата :)

Например за пространството като поле с енергия. Има един интересен проблем, който е свързан с това предположение. От една страна, кривината на пространството не е материален артефакт, тя е само свойство на материята, която определя пространствените отношения. От друга страна обаче, промяната на тази кривина може да породи гравитационни вълни, които влияят енергетически на далечните обекти, т.е. имаме пренос на енергия. Той разбира се трябва да е свързан някак и с пренос на материя, енергията няма собствено съществуване. При което материята при самият източник на вълните намалява. Как точно става в случая тази връзка - кривина-материя, не е ясно. Всичко е количествено свързано в теорията, но някакъв по-дълбок механизъм не се вижда с просто око. Проблемът е много интересен, но до сега физиците съвсем тихомълком просто приемат че гравитационните вълни пренасят и енергия, и продължават напред. Това поведение според мен е един ефект за достигане на кохерентност, който по някое време ще изплува като важен проблем.

Така че, според мен няма голям смисъл да се фантазира само с цел запълване на някакви липси в представите, освен ако не пишеш книга по фантастика :)

Това е само мое виждане на нещата...

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, scaner said:

Виж сега...

 

   Много хубав пост,както обикновено 

Преди 2 часа, scaner said:

 

Една важна посока на четенето е историята на науката: какво е измислено, как идеите еволюират, връзката между различните идеи, как проблемите предизвикват тяхната промяна. Какво е направено до сега, как различни посоки в развитието на една и съща идея водят до неочаквани резултати. Така постепенно ще стигнеш и до това какво е положението в настоящият момент с КМ и ОТО, кои проблеми ги раздалечават, какви идеи и до колко ги обединяват. Тази историческа посока е достатъчна да ти даде отговорите, които в момента ти липсват, но други вече са ги намерили.

    Затова харесвам Хокинг,чел съм няколко книжки ,и те всички започват с 40-50 страници история на науката .Да,това е популярна литература, но въпреки това мисля ,че всеки интересуващ се от тези неща,без значение от нивото му , е длъжен да прочете.
  Другото ,което е задължително според мен, това е математиката,не мисля ,че има читав физик,който да не е на ти с нея. 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Има три различни варианта да се излезе от този тупик, безизходица относно безпроблемно взаимодействие между ОТО и КМ (интегрирането им в една, хармонична теория):

Голяма рядкост е, но Скенер е напълно прав с горния си постинг.  Ти се опитваш набързо
да попълниш празнините и да достигнеш до голямата картина ... което няма как да стане
набързо.

Другото е, че ОТО и КМ са две различни парадигми (ти самият каза нещо подобно по-рано),
което е непреодолимо препятствие пред обединението на ОТО и КМ в една обща "теория на
всичко". Няма да стане ... принципно.

Подходът на ОТО е да моделира гравитацията като геометрия на пространството.
Подобен подход е универсален, защото моделира гравитацията без да се интересува от
нейната физическа същност. Какво точно представлява гравитацията е без значение;
геометричният подход винаги работи.

Проблемът е, че Айншайн въобще не смята ОТО за просто модел. Напротив, той е напълно
убеден, че изкривяването на пространството е физически факт и че гравитацията е най-реално
изкривяване на пространството.

Именно затова, например, той обяснява гравитационното линзиране с това, че светлинните вълни
следват реалната кривина на пространството и така светлината се изкривява от гравитацията.

Квантовият подход, от друга страна, е да обясни гравитационното линзиране като взаимодействие
между светлината и гравитацията; като взаимодействие на фотони и гравитони.

Значи това са два принципно различни подхода: според единия няма квантово взаимодействие
между светлина и гравитация, а според другия има.

Такава принципна разлика не може да бъде преодоляна ... принципно. 

Вакуумът не може да се изкривява, а светлината и гравитацията със сигурност взаимодействат.
Така че един ден, когато хората имат повече разбиране за това какво е гравитацията, квантовият
модел неизбежно ще победи. Няма да има обединение на КМ и ОТО, защото последната ще стане
излишна.

Редактирано от gmladenov
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 2 часа, scaner said:

Виж сега...

Напълно те разбирам. Според мен, ти страдаш от един проблем, от който страдат почти всички хора. Това е нуждата от завършеност на представата за света, нуждата всичко да може да се обясни, да има известна причина, за да можем да предскажем поведението му.

Не е това! Нямам никакъв проблем, че не зная абсолютно всичко, което е известно на този и онзи - най-напредналите знания в този свят. Още по-малко ми е проблем, че човечеството никога няма да знае напълно, какво и как става в този свят, а още по-малко ме смущава това, че в момента и най-напредналите физиците са изпаднали в безизходица - как да обединят две несъвместими теории, въпреки че света си е съвсем съвместим и единен и проблемът е в теориите и в съставителите им, а не в света. Съвсем ясно е също, че не съм точно аз човекът, който ще научи най-подготвените физици, как да разрешат едни от най-сложните и най-дълготрайни проблеми, пред които са изправени.

Причината постоянно да търся отговори и на неща, на които днешната наука все още не е дала отговор не е, че точно аз ще намеря отговора им, а е в процеса на самото търсене и на коригирането на грешките, които допускам във вече известните неща, докато търся. Търсенето на отговори на загадки запазва мотивацията да уча повече, а междувременно ме доведе до преодоляването на голямо неразбиране (въпросът с масите и движението, за което подобряване на разбиранията ми голяма заслуга имаш и ти) и сега последните ти коментари значително подобриха разбирането ми относно ОТО и разликите му с КМ. Сега отново препрочитам книгата на Браян Грийн "Тъканта на Космоса" и един стар учебник по Астрономия на Софийския университет, който разполага с една доста кратичка глава по Космология накрая и виждам, как редица неща, които само преди седмица ми бяха неясни, макар да вярвах, че са верни, сега вече разбирам, защо са написани точно по този начин. Всичко, което правя е с една-единствена цел - РАЗВИТИЕ! И за моя радост - благодарение на теб и на още двама-трима други тук имам добри резултати, които ми харесват.

Редактирано от Станислав Янков
  • Потребител
Публикува
Преди 9 минути, gmladenov said:

Проблемът е, че Айншайн въобще не смята ОТО за просто модел. Напротив, той е напълно
убеден, че изкривяването на пространството е физически факт и че гравитацията е най-реално
изкривяване на пространството.

Според мен (хипотезата ми описва база за направа Единна Теория за Света- книгата е "Ефирната възможност") - теория на всичко е невъзможна, поради това, че не се знае до какви нови въпроси ще се достигне. При това - вижда се,че хипотезата завинаги ще си остане хипотеза - поради недостижимост на вакуумните частици с помощта на експерименти с материята, която познаваме - огромна по размери е спрямо размерите на вакуумните частици... около десет милиарда пъти.

След ОТО, Айнщайн няколко пъти е писал, че без етер не е възможно светът да бъде обяснен... Макар че за СТО етер не му трябвало, базирайки се на Максуел. И така: не се изкривява пространството, а се изкривява подложката върху която се реализират обектите. Структурата на подредба на подложката зависи от всички полета които се намират там, в някаква локална област. Всяка вак-частица участва в пренос на импулс от едно смущение - пакет-фотон или вълни. Разбира се наличието на гравитони - е също поле, което изкривява подложката. Всички "масови" частици, излъчват гравитони. Всяка частица се образува с предимство - с минимална енергия за образуване - по посока на падащите към нея гравитони. Това е сила на привличане.

...

  • Потребител
Публикува
Преди 58 минути, gmladenov said:

Голяма рядкост е, но Скенер е напълно прав с горния си постинг.  Ти се опитваш набързо
да попълниш празнините и да достигнеш до голямата картина ... което няма как да стане
набързо.

Добре! Важното е, че в процеса на коригиране на грешките ми (сега аз не ги смятам за такива, защото не ги разбирам), аз ще науча още повече, в сравнение с досега.

  • Потребител
Публикува
Преди 27 минути, Станислав Янков said:

Важното е, че в процеса на коригиране на грешките ...

Повече мислене/четене и по-малко писане му е майката 😛.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 16 минути, scaner said:

Проблемът според мен е, че просто избързваш, кипиш от нетърпение, което от друга страна може да доведе до вътрешен конфликт поради големите желания и принципно ограничените човешки възможности. Затова и съвета ми беше, малко да забавиш темпото и да утъпкаш по-добре почвата.

Истина е, че бързам - имам и други интереси, които също трябва да вървят (например - интересувам се и от глобалните пазари, форекса, като основно предпочитам да търгувам със злато, има и няколко други важни за мен неща). Също, доста време съм опитвал да обсъждам редица неща (основно грешката ми с формирането на маса чрез движение) с по-разбиращи от мен хора (да речем - Леандър Литов и Златко Минев), като не получих от тях дори един отговор, примерно отказ. Едва тук успявам да провеждам пълноценна дискусия с хора, които разбират много повече от мен и наистина бързам да извлека максимума, докато има тази възможност.

Редактирано от Станислав Янков
  • Потребител
Публикува
Преди 2 минути, gmladenov said:

Повече мислене/четене и по-малко писане му е майката 😛.

Това си го написал като препоръка за теб! Сега остава и да се вслушаш... :yazyk:

  • Потребител
Публикува
Преди 3 минути, Станислав Янков said:

Това си го написал като препоръка за теб! Сега остава и да се вслушаш... :yazyk:

За разлика от теб, моите постинги са много добре аргументирани.
А твоите са поток на съзнанието: каквото ти хрумне, това пишеш. 😎

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 10 часа, Ниkи said:

Бъди сигурен, че един ден ако хипотезата ти се подкрепи на световно ниво, Младенов ще се обърне срещу теб🙂😉(къде ги видя тези частици, 10 милиярда пъти по-малки от атом) 

Моето мнение, също е че не може да се обедини КМ и ОТО. Те са на различно ниво в "реалността". Все едно да обединиш рецептата за хляб и методиката за отглеждане на пшеница

Хипотезата е само възможна основа-база, за същинското обединение. Ще бъде "направено" от учени, начело с физиците. Така мисля. Нашите мнения, ще са само забавна част от мисленето по "глобални-фундаментални" проблеми.

(къде ги видя тези частици, 10 милиарда пъти по-малки от атом) . Не от атом - той е много "едър", а от възможно най-дребния по размер "масов" обект - напр. ядро на атом водород, макар че - за размер на протон, не е прието да се говори, като окончателен. Или за електрон - там пък е доста объркано има и класически размер на електрон и ... теорията - не знаем къде е и колко е голям по размер. Малко история:

"

Във връзка с въвеждане на понятие за спин на електрона в “Методологични проблеми на квантовата физика“, А. Поликаров, С, НИ, 1979, стр.104, е цитирана част от ръкопис на Лоренц:

„… ръкопис, съдържащ дълги пресмятания за електромагнитните свойства на въртящия се електрон. Ние не напълно ги разбрахме, но беше очевидно, че представата за въртящия се електрон, ако я приемем сериозно, е свързана с големи трудности. Например, магнитната енергия на електрона трябва да бъде толкова голяма, че неговата маса по принципа на еквивалентността трябва да превъзхожда масата на протона или ако приемем известното значение за масата, то неговите размери да превъзхождат размерите на атома! И едното и другото изглеждаха безсмислица…“ (от статията на Ив. Апостолова „Организиране връзките между учените в периода на създаване на квантовата механика“)

Ето, че понятието „размер“ на електрон в атом, също  не е било ясно за тогавашния период на изследвания.

..."

...

(КМ и ОТО се обединяват от това, че "етер*" е структура от квантови частици на физическия вакуум и води до квантово представяне на обектите, направени върху му - сдвоена е вакчастицата и се образува непрестанно по същия принцип, по който се образуват и частиците от "познатата" ни материя - наблюдаеми обекти. Това осигурява вселенски кръговрат на превръщанията на материята - полевата форма прави вещева форма, а при разпад на вещева се получава полеви обект. Средно - има Вселена)

...

Редактирано от Малоум 2
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 10 часа, Ниkи said:

Моето мнение, също е че не може да се обедини КМ и ОТО. Те са на различно ниво в "реалността". Все едно да обединиш рецептата за хляб и методиката за отглеждане на пшеница

Всичко се свежда до смисъла на термина "обединение".

Как са се обединили класическата физика на частиците и вълновата теория? Всяка е направила един или друг компромис, за да могат да се опишат квантите - те не са нито частици, нито вълни, но техни поведения в някакво приближение се описват и с двете теории. Но тези компромиси не са произволни, а следват по-дълбоки физични принципи.

Същото ще бъде и с КМ и ОТО. В момента проблемът е какъв е компромисът от всяка страна, и трудностите са чисто технически. С намиране на нужният компромис те ще изчезнат.

Едно доста сериозно положение е че компромисът се намира в понятията пространство и време. ОТО изисква във всеки момент обекта да има точно положение. Което очевидно е непълно описание, което ни води до парадоксите на Зенон - такава ситуация изключва движението от картинката, липсва причината какво ще накара в друг момент обекта да си смени положението? КМ вероятно е по-близо до истината, тя изключва обектите в даден момент да имат точно положение. Което пък обезсмисля понятието за траектория. Изглежда тук движението е имплантирано по-дълбоко. Затова вероятно опитът ни да описваме нещата в тази наука с място и момент не е продуктивен, и тя набляга на динамика на състоянията. Как ОТО може да се препише в този контекст, все още не е ясно. Това изисква пространството и времето да възникват от някаква нова реалност, която в някакво приближение - например големи размери, божа работа -  ще дава сега познатата картинка на пространство и причина/следствие.

Преди време, когато имах повече свободно време, четях едно списания, "Chaos, Solitons & Fractals" на Elsevier. Там от време на време се публикуваха много интересни  (и в някакъв смисъл откачени) хипотези (и това списание не е единственото по такава тематика). Точно такива, каквито се стреми да търси Станислав Янков, че и оттатък. Но там това беше целенасочено, хипотезата се развиваше количествено до известно ниво, и се получаваха някакви следствия, по които можеше да се оцени полезността и перспективата на самата хипотеза. Например какво би дало на физиката време, което не е едномерно както сега го ползваме, а има фрактална размерност? Това в контекста на геометричните модели във физиката. Подобни идеи понякога се оказват продуктивни, и възникват (най-често временно) цели направления които да ги изследват. Нещо такова се случва в момента с опита физиката да се преустрои на безкоординатно описание. Ако това успее, ще е решителна стъпка в обединението на различните теории.

Но засега бъдещето е в мъгла. И за това е интересно :)

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 54 минути, Станислав Янков said:

 

Лекцията е добра.

Сега, един малко страничен съвет. Ако искаш да разбереш по-добре нещата, е добре да прочетеш същата материя, изложена от други автори. Самата специфика на начина на изложение, различен при различните автори ти дава поглед върху същата материя от различна посока, различна гледна точка. Един автор набляга на едно, важно според него, друг на друго. Съвместяването на тези погледи кара същественото да изпъква, и да се затвърждава в главата.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!