Владетелите, умрели от някаква мистична смърт

[Galahad]

Смъртта на някои наши управници буди спорове дали е естествена или става дума за убийство - напр. смъртта на Георги Димитров или цар Борис ІІІ. Средновековието с характерната му мистичност обвързва смъртта на ред държавници с тайствени и мистериозни обстоятелства. Традицията разбира се е още от античност - провиденциалността при смърта на епирския цар Александър (вуйчо на Александър Велики), как боговете взели на небето Ромул (в действителност с важната помощ на "отците" на държавата, които не били доволни, че рексът се стремял към еднолична власт) или предсказанията за смъртта на Цезар. От средновековието са известни да речем "Прокълнатите крале" на Франция - крал Филип Хубави и наследниците му били прокълнати от детронирания от този владетел папа Бонифаций и изгорения на кладата магистър на ордена на темплиерите.

Та така по света, а къде сме ние:

В изворите се описва, че цар Симеон умрял от имитативна магия - по нареждане на император Роман Лакапен била отсечена главата на една от статуите в Цариград и царят получил удар и починал.

Смъртта пък на цар Гаврил Радомир и цар Калоян се приписва на св. Димитър Солунски.

Мавро Орбини разказва, че на цар Михаил Шишман била пордсказано, че ще умре в Terаnоva. Той схванал това, като Търново и спокойно се отправил на поход срещу Сърбия. Всъщност обаче това означавало "тера нова", т.е. "нова земя" и той щом се озовал на чужда територия бил убит.

При преминаването на кръстоносната войска през България през 1444г. на Владислав Ягелон било предсказано, че ще бъде убит. Въпреки това той не се отказал от похода ... и бил убит.

Та и в нашата история има разкази за владетели починали при мистични обстоятелства.

[Frujin Assen]

Забравил си Крум и цар Иван Владислав.

[Warlord]

Иван Владислав го убиват в дуел пред стените на Драч. Не е от най-мистичните умирания

За Крум - да има няколко теории заради различните и противоречиви сведения за смъртта му.

[Galahad]

Ами за Иван Владислав мислех, че съм сложил какво е писал Дуклянеца, ама съм си останал с мисленето. Та ето какво пише попа от Дукля:

В същото време, когато тялото на Свети Владимир било пренесено от Преспа до Крайна, император Владислав събрал армия и се отправил на поход да завладее земята на благословения Владимир и града Дирахиум, който император Василий му беше обещал в замяна на убийството, което беше извършил. Един ден, когато той лагеруваше пред Дирахиум, той пируваше, когато видение на Свети Владимир като въоръжен войник се появило пред него. Той бил разтърсен от страх и започнал да вика, колкото му глас държи: "Стража, елате веднага и ме защитете от Владимир, той иска да ме убие". Казвайки това, той скочил на краката си да бяга. Веднага той бил покосен от ангела.

[sisinda]

Прилагам един цитат от книга на В. Златарски относно смъртта на цар Иван Владислав.

Искам да кажа на Galahad, че е некоректно да се позоваваш на един-единствен извор, още повече с агиографска насоченост, където елемента на чудото е задължителен.

"И наистина още през февруари 1018 г. се явил пред град Драч и го обсадил “с надменност и варварско високомерие”, казва Скилица. Но на Иван-Владислав не било съдено да се върне жив от тоя поход. Когато още в началото на обсадата “било дадено сражение, той паднал мъртъв, без да се знае кой го е убил, забелязва Скилица, след като управлявал българите две години и пет месеца “. Според Яхъя, “той оставал като цар една година и бил от своя страна убит от ръката на един от подчинените си “. А Дуклянският презвитер според житието на св. Владимир разказва за неговата смърт следното: “Докато той [Иван-Владислав] се намирал под Драч, веднъж, когато той седял на софрата, явил му се един въоръжен войник в образа на св. Владимир. Това го така изплашило, че той скочил от стола си и завикал колкото имал сила: “Тук, тук, мои войници, защитете ме, Владимир иска да ме убие!”, и се впуснал да бяга. В тоя момент го поразил един ангел и той паднал на земята мъртъв и телесно, и душевно. Тогава воеводите и войниците и всичките му хора, обзети от страх и ужас, запалили своя лагер и в същата нощ се разбягали всички в къщи. Така се случило, че този богоненавистен убиец, който, седейки на софрата, заповядал бе да умъртвят блажения Владимир, сам бил поразен по време на обяд, за да стане войник на сатаната.” И тъй, докато Скилица не знае как и от кого е убит Иван-Владислав, а житието на св. Иван-Владимир внася в това събитие чудесен елемент и най-сетне според Яхъя убиецът бил един от неговите подчинени, добавката на епископ Михаил Деволски изглежда да е най-правдоподобна. Според нея, когато наскоро след обсаждането на Драч се завързал бой, Иван-Владислав се ударил с драчкия стратег, патриция Никита Пигонит, и докато се сражавали от конете, той паднал мъртъв, смъртно наранен в корема от двама нападнали го пешаци в схватката. Дали тия двама войници са били от неговата или неприятелската войска, остава засега неизвестно."

Златарски, В. История на българската държава през средните векове.Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018). С., 1971, с. 728-729.

[Galahad]

Искам да кажа на Galahad, че е некоректно да се позоваваш на един-единствен извор, още повече с агиографска насоченост, където елемента на чудото е задължителен.

Темата я насочих към сведения, свързани с мистична смърт на бълг. владетели. Ще рече, че тя няма за цел да изследва действителните обстоятелства, при които е починал съответния владетел. Просто е разгледан въпроса за сведения с мистичен елемент, за да се види къде сме ние (както се казваше в едни проучвания) сред множество подобни сведения в световен мащаб.

В случая можем да добавим и още двама владетели - крал Марко и цар Иван Шишман. За тяхната мистична смърт обаче източникът са само легендите (за действителните обстоятелства свързани със смъртта им разбира се има писмени сведения). За крал Марко сведенията са разнообразни - от по-близкото до истината, че е загинал в една ровина ( той е загинал в битката при Ровине край р. Арджеш), та до най-интересното - че е заспал дълбок сън в пещера, но един ден щял да се събуди и да се върне. Последното разбира се веднага напомня за негови двама популярни августейши колеги - крал Артур разбира се и Фридрих Барбароса. Крал Артур загинал в битка с настъпващите англосаксонци, но според легендата той бил отнесен на вълшебния остров Авалон и един ден щял да се върне. Император Фридрих пък загинал по време на ІІІ кръстоносен поход, кото злополучно се удавил преминавайки една река. Но германците си го обичали и така се появила легендата, че и той един ден щял да се върне. Навярно и те, като англичаните от легендите за Робин Худ са се надявали, че завръщайки се, той ще управлява по различно от лошите феодали и бъдещия крал Йоан Безземни (принц Джон от легендата). Иван Шишман пък според легендата бил посечен, главата му се търкулнала, там където паднала и отскочила се появили кладенци. Това разбира се не му попречило да си вземе главата и да отиде да се спомине на близкия хълм.

Та и ний сме дали нещо на света и за някогашните и бъдещи крале (според преданието на гроба на Артур пишело - "Тук почива Артур, крал някогашен и крал бъдещ". )