Битката при Лепанто - краят на отоманската военна мощ

[Galahad]

Ще започна с една малка съпоставка между сраженията при Виена и Лепанто. При Лепанто се предполага наличието на флот, т.е. на една специализирана армия. Става дума за управлението на кораби и стрелба с оръдия. При Виена положението е друго. Огнестрелното оръжие все още не е с чак толкова поразяваща сила и един голям юруш по всички направления е можел да доведе до падането на града.

Въпреки това има ред фактори, които правят несъпоставими обсадите на Търново и Виена:

1. Търново разчита на населението и феод. дружини. В края на ХVІІІ в., когато е обсадата на Виена армията се формира на друг принцип, който позволява тя да е доста по-многобройна.

2. Виена е спасена от пристигането на полския крал. При Търново не пристига никой, поне не - и преди падането на града.

3. Когато Виена е обсадена, антитурските сили се консолидират. Не само отбраната на Виена, но въобще във военните действия срещу турците участват ред държави. Тук в най-добрия случай имаме някакъв съюз между държавите на разпадналото се Душаново царство и държавиците, обособили се от разпадането на бълг. царство.

4. При турците се наблюдава обратния процес - тяхната армия от наборна се феодализира. Вместо нахъсани голтаци, по време на обсадата на Виена турската армия се формира от хора с имения, които предпочитат да си седят в сарая, а не - да се бият по полетата. Става дума за тимарската система - тимари, зиамети и хасове.)

Но Лепанто определено можеше да се случи и по-рано. Преминаването на османците от Анадола в Европа става по море. Турците са силни по суша, но по море, макар и за даден период да имат някакви успехи, така и не успяват да се утвърдят като сила. Тъй че, ако християните не им осигуряваха транспорт по море, а от друга страна пречеха на турците да изграждат флот и морски бази, османците можеше да последват съдбата на останалите турски бейлъци в Анадола. Иначе казано за целия период от превземането на Галиполи до битката при Лепанто при малко повече предвидливост е можело да се подсигури флот, който да задържи турците в М. Азия.

Може би е удачно да направим аналогия с походите на руските князе Игор и Светослав. Младата Русия набира сили. Игор се опитва по море да превземе Цариград. Има достатъчно голяма армия, но флотът му не струва и е помлян. Светослав настъпва по суша. Макар, в крайна сметка, кампанията му да завършва зле, той все пак се задържа сравнително дълго на Балканите, докато баща му просто е помлян моментално.

[kramer]

Всъщност залеза на турците започва 6 години преди Лепанто - с неуспешната обсада на Малта. Няколко хиляди защитници-рицари хоспиталиери заедно със събратя-доброволци от цяла Европа, начело с Жан дьо Ла Валет отразяват петмесечните атаки на 40 000-ния десантирал корпус на Сюлейман Великолепния.

[nik1]

Ще започна с една малка съпоставка между сраженията при Виена и Лепанто. При Лепанто се предполага наличието на флот, т.е. на една специализирана армия. Става дума за управлението на кораби и стрелба с оръдия. При Виена положението е друго. Огнестрелното оръжие все още не е с чак толкова поразяваща сила и един голям юруш по всички направления е можел да доведе до падането на града.

Въпреки това има ред фактори, които правят несъпоставими обсадите на Търново и Виена:

1. Търново разчита на населението и феод. дружини. В края на ХVІІІ в., когато е обсадата на Виена армията се формира на друг принцип, който позволява тя да е доста по-многобройна.

2. Виена е спасена от пристигането на полския крал. При Търново не пристига никой, поне не - и преди падането на града.

3. Когато Виена е обсадена, антитурските сили се консолидират. Не само отбраната на Виена, но въобще във военните действия срещу турците участват ред държави. Тук в най-добрия случай имаме някакъв съюз между държавите на разпадналото се Душаново царство и държавиците, обособили се от разпадането на бълг. царство.

4. При турците се наблюдава обратния процес - тяхната армия от наборна се феодализира. Вместо нахъсани голтаци, по време на обсадата на Виена турската армия се формира от хора с имения, които предпочитат да си седят в сарая, а не - да се бият по полетата. Става дума за тимарската система - тимари, зиамети и хасове.)

Но Лепанто определено можеше да се случи и по-рано. Преминаването на османците от Анадола в Европа става по море. Турците са силни по суша, но по море, макар и за даден период да имат някакви успехи, така и не успяват да се утвърдят като сила. Тъй че, ако християните не им осигуряваха транспорт по море, а от друга страна пречеха на турците да изграждат флот и морски бази, османците можеше да последват съдбата на останалите турски бейлъци в Анадола. Иначе казано за целия период от превземането на Галиполи до битката при Лепанто при малко повече предвидливост е можело да се подсигури флот, който да задържи турците в М. Азия.

Може би е удачно да направим аналогия с походите на руските князе Игор и Светослав. Младата Русия набира сили. Игор се опитва по море да превземе Цариград. Има достатъчно голяма армия, но флотът му не струва и е помлян. Светослав настъпва по суша. Макар, в крайна сметка, кампанията му да завършва зле, той все пак се задържа сравнително дълго на Балканите, докато баща му просто е помлян моментално.

Търново разчита на населението и феод. дружини

Някакви доказателства? Кои феодали имаш в предвид?

Софийският гарнизон през 1382 година е съставен от професионална армия май?..

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:V3p6RAqJZSIJ:ald-bg.narod.ru/biblioteka/srednonekovni/turski_dokumenti/doklad_lala_Sahin.mht+%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

Не знам откъде си взел данните за броя на виенските защитници (и за търновските)? Доколкото знам от онова историческо предаване по Viasat History, Виена е защитавана от немногобройна професионала войска, за заплащането на която градската управа претопява сребърните градски предмети..

От това предаване разбрах че турците губят войната (или се отказват от нея по точно) поради загуба големия си брой жертви, лошото снабдяване и логистика, есенните дъждове, и най-вече след неуспешния си опит да проникнат през взривения участък от крепостната стена (защитниците знаят за този им план, още преди османците да взривят стената), и следващите неуспешни директни опити да я прескочат..

Интересно тук за мен е, че тези събития ми напомнят за първата и втората война за София : В първата война Османците имат подобни проблеми (големи жертви); във втората война за София османците успяват да съборят (взривят вероятно) участък от крепостната стена на София, предполага се че проникват от събореното място (разбира се има и данни за предателство, но събарянето на стената в определен участък е установен факт..).

Интересното е че сърбите участват във втората война за София..

[Galahad]

Софийският гарнизон през 1382 година е съставен от професионална армия май?..

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:V3p6RAqJZSIJ:ald-bg.narod.ru/biblioteka/srednonekovni/turski_dokumenti/doklad_lala_Sahin.mht+%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

Не знам откъде си взел данните за броя на виенските защитници (и за търновските)? Доколкото знам от онова историческо предаване по Viasat History, Виена е защитавана от немногобройна професионала войска, за заплащането на която градската управа претопява сребърните градски предмети..

От това предаване разбрах че турците губят войната (или се отказват от нея по точно) поради загуба големия си брой жертви, лошото снабдяване и логистика, есенните дъждове, и най-вече след неуспешния си опит да проникнат през взривения участък от крепостната стена (защитниците знаят за този им план, още преди османците да взривят стената), и следващите неуспешни директни опити да я прескочат..

Интересно тук за мен е, че тези събития ми напомнят за първата и втората война за София : В първата война Османците имат подобни проблеми (големи жертви); във втората война за София османците успяват да съборят (взривят вероятно) участък от крепостната стена на София, предполага се че проникват от събореното място (разбира се има и данни за предателство, но събарянето на стената в определен участък е установен факт..).

Интересното е че сърбите участват във втората война за София..

Според ферманите от от сборника Феридун София е завзета след пленяването на бан Янук (този епизод влиза и в турските истории (Саад-ед Дин, Хюсеин). Трудно е можело да взривят стената, защото огнестрелното оръжие и барута още не са имали толкова голямо разпространение и практика за приложение. Разрушеният участък може да е повреден по-късно - да речем при подода на Владислав Ягелон или по обичайната причина за изчезването на толкова крепостни и други зидове - за вторична употреба на материала.

Виена без полския крал като нищо е можело да падне. Ситуацията повече напомня на Търново, което е напуснато от царя. С тази разлика, че полският крал не идва на помощ на Търново. Иначе както пише Цамбалк, той Баязид и без друго е бил загубил надежда, та приидването на помощ е можело и да се откаже преди предателството.

Без Лепанто неуспехът при Малта нямаше да е толкова съществен. Те турците имат няколко похода северно от Балкана преди да превземат Търново. Тъй че ако не беше тежката катастрофа при Лепанто нищо не е пречело след още 1-2 обсади да превземат острова. Респ. ако похода на Сигизмунд беше успешен като битката при Лепанто, турците са щели да удържат Търново, колктото са удържали Видин.