Забравеният /не съвсем!/ Николай Кондратиев

[Б. Киров]

Световната икономическа криза доведе до възраждане на всеобщия интерес към големия руски учен Николай Дмитриевич Кондратиев, който е бил разстрелян и погребан през 1938 г. в полигона на НКВД Комунарка (магистрала Калуга, 24-ти км от Москва) до дачата на главния "народен" комисар Хенрих Ягода.

Кондратиев бе запомнен по една очевидна причина. Той беше единственият учен, който точно прогнозира в средата на 20-те години времето и характера на настоящата криза (както и предишната голяма депресия от 1929 г. и няколко следващи кризи с по-малък мащаб). Това прогнозиране се основаваше на разбирането на Кондратиев за вероятната картина на промяната в отделните фази на периодите, които той идентифицира в по-новата история на основните капиталистически страни. Той беше в състояние да характеризира големите цикли на възход и упадък и тяхното редуване според закономерността, която той описа с математически формули.

В статията „Големи цикли на конюнктурата“, публикувана в сборника „Проблеми на конюнктурата“ през 1925 г., Кондратиев пише:

„Докато все още е невъзможно да се определят точно годините на повратна точка в развитието на големи цикли и като се вземе предвид неточността на определяне на моментите на такива повратни точки (в продължение на 5-7 години), произтичащи от самия метод на анализ на данните, все пак е възможно да се очертаят следните най-вероятни граници на големи цикли:

1. Възходяща вълна на първия цикъл - от края на 80-те - началото на 90-те. на XVIII век до периода 1810-1817 г .;

 2. Вълна надолу от върха на първия цикъл - от периода 1810-1817г. до 1844-1851 г .;

3. Възходящата вълна на втория цикъл - от периода 1844-1855г. до периода 1870-1875 г .;

4. Вълна надолу на втория цикъл - от периода 1870-1875. до периода 1890-1896 г .;

5. Възходящата вълна на третия цикъл - от периода 1891-1896. до периода 1914-1920 г. ”(Кондратиев, 1925, 1993, б; 2002).

Всеки период е белязан от научни открития и свързани с тях технически изобретения, широкото въвеждане на които води до появата и усилването на възходяща вълна. Тази роля на техническите иновации е видима в началото на първите цикли, възникнали поради широкото въвеждане на парни машини, електричество и железопътен транспорт; след това във възходящата вълна на третия цикъл, за който са важни постоянния ток, динамото (1870),  двигателя с вътрешно горене (1876), електрическият телефон (1877), самолетът (1895); началото на третата възходяща вълна също съвпада с увеличаване на добива на злато от средата на 1880-те и особено от 1890-те; със създаването през 1870-1890-те. на златно парично обращение в редица страни (включително Русия); накрая, с участието на младите държави в световните икономически отношения.

Основното теоретично постижение на Кондратиев е теорията на циклите в икономическото, социалното и културното развитие на капиталистическите страни, която той изгражда и обосновава през годините на работа в Института по конюнктура, създаден по негов план (1920-1928). Кондратиев започва работа в тази посока преди 90 години - през 1919-1920 година. и вече през 1922 г. той публикува първата скица на една цяла теория, която след това продължава да развива въпреки възраженията на критици като Лев Троцки, Зиновиев и др. Съветските висши функционери, при всички техни разправии между „лидерите“ в партийният елит, бяха обединен в отношението си към Кондратиев,може би с изключение е М. И. Калинин, когото Сталин изнудваше по-късно, като се позоваваше на връзките му с Кондратиев, а също и Н. И. Бухарин, който подкрепяше научните инициативи на Кондратиев и след това беше обвинени в политически съюз с него.

Изчисленията на Кондратиев се основаваха на задълбочено проучване на основните параметри на икономиките на развитите капиталистически страни през период три века, според неговия план. През 20-те години на миналия век все още не е имало компютри. Следователно цялата сравнително малка група служители на Пазарния институт (общо около 50 учени от различни специалности работеха в него) трябваше да изпълни задачата с огромни трудности, които биха били признати за проблем дори в ерата на кибернетиката. Те успяха да дадат неопровержими доказателства въз основа на огромния материал, извлечен статистически от тях, че теорията на Кондратиев за дългите (големите) икономически цикли е вярна. Според тази теория още от времето на научно-техническата революция от 17-ти век. пр.н.е. (т.е. след изобретяването на парната машина) и до наше време, според прогнозата на Кондратиев (вече потвърдена) в историята на икономическото развитие в Холандия, Англия, Франция, Германия и САЩ, има редовно редуване на цикли нагоре и надолу на интервали приблизително 25 години. Според обяснението, предложено от Кондратиев, цикълът на изкачването започва благодарение на използването и широкото въвеждане на откритието (обикновено в периода на упадък, да речем, на парната машина, в самото начало на научно-техническата революция). Възможностите, присъщи на такова откритие, се изчерпват през първите десетилетия на цикъла. Това причинява рецесия, по време на която се прави ново откритие, въвеждането на което води до излизане от рецесията. Самият той интерпретира разстояние от порядъка на 25 години, което беше включено в изчисленията на Кондратиев, като периодът, необходим за смяна на поколенията: приемането и разработването на ново откритие изисква идването на напълно нови млади специалисти, предишното поколение, като правило, не е в състояние да оцени революционната иновация.

Не е необходима специална подготовка, за да се разбере, че ако се вземат предвид заключенията на Кондратиев, настоящата криза в Съединените щати би могла да бъде прогнозирана (и вероятно частично предотвратена) преди 20 години, ако не и по-рано. По-трудно е да се оценят многобройните социални фактори, които възпрепятстваха възприемането на идеите на Кондратиев в различни страни, включително в неговата родина.

Според единствената автобиография, която достигна до нас, родителите на Кондратиев са били „нискоимотни селяни“. От десетте деца в семейството, Николай, роден през 1892 г., бил най-големият. Баща му управлявал собствена ферма в село Голуевская (Голуиха, окръг Кинешем на област Иваново-Вознесенская) и работел като гравьор в текстилна фабрика на търговците Разоренови в Стара Вичуга, близо до Голуевская. Николай помагал на баща си с домакински дела, докато учел в съседното село Хреново, първо в енорийско училище, после в семинария. В енорийското училище той се среща с Питирим Сорокин - син на занаятчия - реставратор на църкви, бъдещ пионер на новите пътеки в социологията. Те стават близки приятели и съмишленици (както в науката, така и в политическата дейност). Пътищата им остават успоредни до времето, когато Сорокин и други видни мислители са прогонени от Русия.

Преследванията срещу двамата приятели - Сорокин и Кондратиев - тъп полицейски тормоз започва в зората на века по времето на първата руска революция. Двамата, макар и съвсем млади,  стават основоположници на ново разбиране на социалните науки Нехаресването между тях и царската полицейска власт е било взаимно. През 1906 г., година след като се присъединява към партията на социалистическата революция, Кондратиев е член на комитета по Кинешма на тази партия и се присъединява към стачния комитет на текстилните работници. През същата година и двамата приятели са изгонени от семинарията и затворени (общо Кондратиев прекара 8 месеца в царските затвори и около 9 години в съветските затвори).

След първото му затворничество Кондратиев трябва да напусне родните си места. Той се опитва да продължи образованието си в Училището по земеделие и градинарство в Уман, По-късно, в писма до жена си от политически изолатор, той се оплаква от житейски обстоятелства, които не позволяват на хората като него да получат образование и най-важното - образование в духа на класическите модели: „Смятате ли, че интелигенцията от 20-те и 30-те години на миналия век, хора като Херцен, Огарьов, Хомяков, успяваха да живеят по-дълбок, по-пълноценен и съзерцателен живот? Мисля че да. Израснали и отгледани в имения и благородни гнезда, те можеха свободно да се отдадат на мисълта си и да могат съзерцават с любов и внимание както душата си, така и в душите на близките им ... Ние, имигранти от други слоеве, израснахме в други условия. Преодоляхме трудности, които те не знаеха, например, липса на познания по езици, материална несигурност. Похарчихме твърде много енергия, която те не похарчиха.”(Кондратьев 2004).

Кондратиев успешно учи в Петербургския университет, след което е оставен да се подготви за работата на преподавател професор. Младият 23-годишен учен издава първата си научна книга - статистическо описание на развитието на икономиката на родната си Кинешма с обем от петстотин страници.

Основавайки се на една своя статия, публикувана през януари (Кондратиев 1917), той разработва идеята за системно държавно регулиране на икономическия живот с цел преодоляване на продоволствената криза.

Сриването на царския режим проправя пътя за бързото издигане на Кондратиев като държавник. От началото на февруарската революция той решително участва в нея: „Още от първите часове той е в Таврическия дворец и е назначена в Съвета на Продоволствения Комисариат ”(Автобиография Н. Д. Кондратиев, ЦГАН, ф. 7733, оп. 18, д. 41611). В статии от това време той се застъпва за преодоляване на „противопоставянето на капиталистическата индустрия… в името на интересите на държавата“ („Дела на народа“, 1917 г., 1 април, 7 май). Като икономист работи като един от главните съветници на Керенски. През септември 1917 г. Кондратиев е член на Демократичната конференция; Член на Временния съвет на Руската република (пред-парламента). През есента на 1917 г. още 25-годишен млад учен той става заместник министър в Министерството на храните във Временното правителство. Кондратиев продължава този вид дейност в Москва през ноември 1917 г. (преди болшевиките да дойдат на власт там и да влязат в конфликт с него). Избран е в Учредителното събрание, разпръснато от болшевиките.

Кондратиев е арестуван два пъти в началото на 20-те години. Според протокола от заседанието на Политбюро и комисия на ЦК на РКП (Б), проведено през август 1922 г., той трябвало да бъде екстрадиран в чужбина като неговият приятел Сорокин (веднага след победата на болшевиките - който, подобно на Кондратьев, беше хвърлен в затвора и осъден на смърт, а след това помилван).Те двамата бяха сред лидерите на интелигенцията, която ще бъде изгонена от Русия, заедно с Бердяев, Булгаков и други големи мислители. Кондратиев беше в списъка на осъдените на депортиране, но в неговия случай то беше задържана отменено, след което той е оставен да работи в Народния комисариат на финансите. Кондратиев скоро след това имал среща с приятеля си Сорокин в Америка, където той отива с официално посешение през 1924 г.  В архива на акад. Е.Н. Кондратиева (покойната дъщеря на учения, която успява частично да компенсира тъжната съдба на изчезналия й баща с блестяща научна кариера) е запазена снимка, на която двамата стари приятели седнали в непринудена поза гледат в обектива (Кондратиев пуши лула), а съпругите им стоят между тях.Тогава Сорокин кани Кондратиев да остане в Америка: предлагайки му да оглави университетския катедра там. Кондратиев отказва: той е очарован от възможностите за научна, икономическа и организационна работа, които се откриха пред него малко преди това в Русия. Преди уволнението му от Пазарния институт му остават 4 години, до ареста и окончателното му хвърляне в каторга, което отнемаедна  повече от шеста от краткия му живот - 6 години. Разбира се, ако Кондратьев и съпругата му бяха приели предложението на Сорокин, те щяха да избегнат немислими мъки (той беше измъчван по лични инструкции на Сталин, както се вижда от кореспонденцията на Сталин с Агранов, която сега е отпечатана), и дори съпругата на Кондратиев не дочака пълната му реабилитация, която дойде едва през юли 1987 г.

Не се съмнявам, че в Америка Кондратиев би завършил изграждането на общата си система, от която имаме само фрагменти - по-голямата част от голямата книга, написана в затвора, не стигна до нас. Русия би била най-големия губещ, ако Кондратиев бе останал в Америка. Ако не е беше Кондратиев и неговият план за развитие на руското земеделие, който той е изпълни през 1924-1928 г. (Първият дългосрочен план за развитие на селското стопанство на РСФСР за 1923 / 24-1927 / 28 т.н. „петгодишен план на Кондратиев“), руското село не би получило дори този кратък отдих, без който ужасът от колективизацията и разрухата през военните години би бил непоносим. Учебниците все още мълчат за успеха на Кондратиев с този план. Все още предстои да се оцени заслугата на Кондратиев, който настояваше за този план за възстановяване на селското стопанство, обедняло по време на гражданската война. Виждайки още през 1918 г. как болшевиките водят Русия към глад, Кондратиев направи всичко, за да ги накара да загърбят този път. И за няколко години той успя да постигне това.

Кондратиев беше рядък пример за велик учен, който съчетаваше теоретичните въпроси на своята наука с решаването на ежедневните проблеми на деня. Кондратиев комбинира ежедневната си работа в Пазарния институт за индексация на цените и преглед на настоящото състояние на световната икономика със задълбочено проучване на самите основи на икономическото развитие на съвременния свят.

Конфликтът със Сталин, довел до смъртта на Кондратиев, беше неизбежен поради фундаментална разлика между подходите на учения и бъдещия диктатор към съдбата на селянина, който Сталин осъди на гладна смърт. През 1930 г. (6 август), когато Сталин вече е постигнал абсолютно неограничена власт, той пише на Молотов: „Вячеслав! Смятам, че разследването по случая с Кондратиев, Громан, Садирин трябва да се проведе с пълна старателност, без да се бърза. Това е много важно дело ... Кондратиев, Громан и още няколко копелета трябва да бъдат разстреляни. " Както се вижда от продължителната кореспонденция, Сталин се е страхувал незабавно да изпълни плана си. Той изчаква още 8 години, докато Кондратиев, който губи зрение, слух и работоспособност, беше измъчван (по заповед на Сталин) по време на разследването и измъчван в затвора. През 1938 г., по предложение на Еежов, Кондратиев (след нов процес) е включен в списъка за смъртни присъди, подписан от Сталин и Молотов. Всеки, който сега се опитва да намери някакво извинение за деспота, е длъжен да помни това тежко престъпление срещу Русия, руското селячество, руската и световната наука.

http://ec-dejavu.ru/k/Nikolai_Kondratiev.html

[nik1]

Специфична модификация на теорията за циклите на Кондратиев е разработена от Даниел Шмихула. Šmihula идентифицира шест дълги вълни в съвременното общество и капиталистическата икономика, всяка от които е инициирана от специфична технологична революция: 

1. Вълна на финансово-земеделската революция (1600–1780)
2. Вълна на индустриалната революция (1780–1880)
3. Вълна на техническата революция (1880-1940)
4. Вълна на научно-техническата революция (1940–1985)
5. Вълна на информационната и телекомуникационната революция (1985–2015)
6. Хипотетична вълна на слединформационната технологична революция (2015–2035?)

За разлика от Кондратиев и Шумпетер, Шмихула вярва, че всеки нов цикъл е по-къс от предшественика му. Основният му акцент е поставен върху технологичния прогрес и новите технологии като решаващи фактори за всяко дългосрочно икономическо развитие. Всяка от тези вълни има своя фаза на иновации, която се описва като технологична революция и фаза на приложение, при която броят на революционните иновации спада и вниманието се фокусира върху използването и разширяването на съществуващите иновации. Веднага щом иновацията или серията иновации станат достъпни, става по-ефективно да инвестирате в нейното приемане, разширяване и използване, отколкото в създаване на нови иновации. Всяка вълна от технологични иновации може да се характеризира от областта, в която са се случили най-революционните промени („водещи сектори“).

Всяка вълна от иновации продължава приблизително, докато печалбата от новата иновация или сектор не падне до нивото на други, по-стари, по-традиционни сектори. Ситуация  възниква , когато новата технология, която първоначално увеличи капацитета за използване на нови източници от природата, достигна своите граници и не е възможно да се преодолее тази граница без прилагане на друга нова технология.

https://www.sav.sk/journals/uploads/04121424SPS_1_2009_ D Smihula.pdf

[Б. Киров]

Лично аз стигнах до Кондратиев през четене на Капитала на Маркс и книгата на Рей Далио за Големите дългови кризи.

Маркс се съсредоточава върху връзката между капитала, иновациите и работната ръка като стока и намира връзката между капиталовите кризи, свръх-инвестирането в иновации и рецесиите, съпътстващи капиталовите кризи.

Далио не се интересува от иновации и отношения труд-капитал, той се концентрира единствено върху движението на парите под формата на дълг. Но неговите изследвания, които са направени от гледна точка на финансист, удивително точно се покриват като времеви кръгозор с последните две вълни в теорията на Кондратиев.

Сега чета биографията на Стив Джобс и ясно се вижда границата на 80-те в неговата история, когато вълната на новата информационна технология, персоналния компютър, просто засмуква инвестициите като в черна дупка, това приключва към края на столетието /2000/ с пукването на дотком балона.

Кризата от 2008, която бе по-мощна от тази от 2000 е като вторичен трус, но повратната точка е 2000-та. Далио твърди в своето изследване, че свръх-задлъжнялостта не се случва непременно в най-очевидния участък от икономиката, свързан с прекалени очаквания от някаква нова технология, дългът може да пробие на произволно слабо място, в случая с 2007-8 това бе имотния балон, но оттам кризата обхваща всички сектори, просто пробивът става в най-уязвимата точка.

Така или иначе, Кондратиев и Далио се покриват почти на сто процента що се отнася до хронологията на големите кризи, различни са инструментите с които оперират.

[resavsky]

Не знам кой беше писал че Сталин фанатично е мразел руския селянин и мляко негово действие е било насочено срещу него.Колективизация,разкучалачване и т.н.От средата на 20 те години та чак до 1953 година. На тази основа е и конфликта му с Кондратиев .

[Exhemus]

Преди 3 часа, nik1 said:

1. Вълна на финансово-земеделската революция (1600–1780)
2. Вълна на индустриалната революция (1780–1880)
3. Вълна на техническата революция (1880-1940)
4. Вълна на научно-техническата революция (1940–1985)
5. Вълна на информационната и телекомуникационната революция (1985–2015)
6. Хипотетична вълна на слединформационната технологична революция (2015–2035?)

6. Вълна на зелените технологии 

7. Вълна на медицината ..... 

 

[Skubi]

https://en.wikipedia.org/wiki/Kondratiev_wave

Досега е имало два големи цикъла: 1770–1900, и 1900–2030? (това е 2×130 годино). 

Megnevezés	1. ciklus	2. ciklus	3. ciklus	4. ciklus	5. ciklus	6. ciklus
Kulcs- technológia	Gőzgép	Vasút	Elektro- mosság	Olaj Autó	Informatika Lézer	Űrkorszak?
Ciklus első éve	1770	1830	1870	1900	1970	2008
Ciklus utolsó éve	1830	1870	1900	1970	2008?	?
Eltelt évek	60	40	30	70	38	?

  За кризата от 2008 година пасва в цикалът кондратев. Значи в следващите 11 години се очаква пак един упадък както в 2008 година. Въпросът климатичните промени колоко ще играят в цикалът.... Да се подготвят, старците, бедните, болните, с много деца и други социално слаби защото се очаква още по-бедни да станат а богатите още по-по-богати.....  

[Exhemus]

Преди 7 минути, Skubi said:

кризата от 2008 година пасва в цикалът кондратев

Кризата 2008 беше ипотечна -  тъпите банкери раздават само ипотечни кредити, понеже само това разбират - смятат, че ипотеката им дава сигурност. Те не финансират технологичните фирми и другите отрасли - там им е сложно да оценят риска.  И какво се получи - имаме евтин кредит, но няма ръст в технологичните фирми. Един балон в строителството, който се спука.  2008 в България не е свършила. Тепърва ще има боц!

Не знам Кондратиев дали е отчел в сметките си точно тоя показател. Може би 1929  причината да е била същата ?

 

[Б. Киров]

Преди 9 часа, resavsky said:

Не знам кой беше писал че Сталин фанатично е мразел руския селянин и мляко негово действие е било насочено срещу него.Колективизация,разкучалачване и т.н.От средата на 20 те години та чак до 1953 година. На тази основа е и конфликта му с Кондратиев .

Може и личната омраза към селяните да е била фактор, но според мен има и по-дълбока причина. Кондратиев с теорията си за цикличните кризи с подеми и спадове на капитализма практически го увековечава - след кризата идва подем и това е непрекъснат процес. Според Сталин, след Голямата криза от 1929 капитализма е погребан, той няма бъдеще, един вид неговата история е свършила и идва времето на световния комунизъм. Противоречието е фундаментално идеологическо. Кондратиев твърди, че СССР трябва да се съобразява с пазарната икономика и предлага НЕП, за Сталин това е абсолютно недопустимо, той отрича пазарната икономика и повежда страната в съвсем различна посока, ерго Кондратиев като теоретик трябва да бъде ликвидиран, няма човек няма проблем.

Преди 8 часа, Exhemus said:

Кризата 2008 беше ипотечна -  тъпите банкери раздават само ипотечни кредити, понеже само това разбират - смятат, че ипотеката им дава сигурност. Те не финансират технологичните фирми и другите отрасли - там им е сложно да оценят риска.  И какво се получи - имаме евтин кредит, но няма ръст в технологичните фирми. Един балон в строителството, който се спука.  2008 в България не е свършила. Тепърва ще има боц!

Не знам Кондратиев дали е отчел в сметките си точно тоя показател. Може би 1929  причината да е била същата ?

През 1929 кризата започва като борсова - сриват се цените на акциите на големите технологични фирми тогава в автомобилната, железопътната и радио индустрията. Има свръхпредлагане на необезпечени с финансов ресурс техни акции, в резултат на което само за няколко дни /Черният Петък/ цените им се сгромолясват шеметно. Онази криза е била като по учебник на Кондратиев - сривът при нея започва точно от високо-технологичните сектори тогава.

[новорегистриран2]

Преди 12 часа, Exhemus said:

Кризата 2008 беше ипотечна -  тъпите банкери раздават само ипотечни кредити, понеже само това разбират - смятат, че ипотеката им дава сигурност. Те не финансират технологичните фирми и другите отрасли - там им е сложно да оценят риска.  И какво се получи - имаме евтин кредит, но няма ръст в технологичните фирми. Един балон в строителството, който се спука.  2008 в България не е свършила. Тепърва ще има боц!

Не знам Кондратиев дали е отчел в сметките си точно тоя показател. Може би 1929  причината да е била същата ?

 

За да расте "технологичния" или който и да е друг сектор е нужно някой да потребява повече. Тъй като заплатите и производителността на труда са достигнали нива, които позволяват растеж с минимални показатели - 2 до 4%, то за да се стимулира продължителното потребление на по-високотехнологични продукти от все по-малко млади хора (застаряването е глобало явление) се търсят начини да се дадат пари (създадени от нищото) на населението. И към момента именно раздуването на имотния балон е най-ефективния метод плюс вкарването на имигранти, докато се обърне демографската тенденция и местните почнат пак да се плодят, а това ще отнеме още време.

Is Elon Musk Right About Global "Population Collapse"?

П.П. В строителството също се използват редица нови технологии.

Редактирано Октомври 16, 2019 от новорегистриран2

[resavsky]

Ами Кондратиев е доказателство че чистки в СССР има и преди 1937 година.Достатъчно жестоки при това.Сега се налага и такава хипотеза : че до 1934 година в СССР нямало репресии и едва след Киров почнали чистките.

[Б. Киров]

Преди 9 часа, новорегистриран2 said:

За да расте "технологичния" или който и да е друг сектор е нужно някой да потребява повече. Тъй като заплатите и производителността на труда са достигнали нива, които позволяват растеж с минимални показатели - 2 до 4%, то за да се стимулира продължителното потребление на по-високотехнологични продукти от все по-малко млади хора (застаряването е глобало явление) се търсят начини да се дадат пари (създадени от нищото) на населението. И към момента именно раздуването на имотния балон е най-ефективния метод плюс вкарването на имигранти, докато се обърне демографската тенденция и местните почнат пак да се плодят, а това ще отнеме още време.

Is Elon Musk Right About Global "Population Collapse"?

П.П. В строителството също се използват редица нови технологии.

Това е така, като цяло населението ще спре да расте в глобален мащаб към 2100, поне такива са прогнозите, изключение прави само Африка.

Големият проблем не е в недостига на купувачи, а в огромното число хора, които ще загубят работните си места/доходи с навлизането на ИИ и роботиката в производството, и това предстои в рамките на две-три десетилетия.

Затова се правят, според мен, доста екстравагантни предложения за преразпределение на богатството - Елизабет Уорън например предлага 2-3 процента "данък богатство" за всички с имущество над 50 млн. и то всяка година, така е изчислила, че ще прибере в държавния бюджет около 3 трлн. долара за 10 години.

Това отделно от увеличените данък печалба и други данъци - не само за богатите, за всички, но с реторика срещу корпорациите и банките.

3 процента звучи щедро малко, но за 15 години Илон Мъск например ще трябва да се лиши от 10 млрд. от общо 20-те, които притежава сега, а Бил Гейтс и Джеф Безос с над 50 млрд. всеки.

Справедливо ли е? Да.

Рационално ли е - не според мен.

Ще се аргументирам така - хора като Мъск и Безос не си харчат милиардите за яхти, развлечения и други глупости - те ги инвестират в иновации. Вземете на Мъск половината му инвестиционен капитал и ще го превърнете в кастриран предприемач с чувство на вина. Няма да има на практика хора като Мъск и отиваме във версията на "богатите са лоши, защото са богати", а оттам до "1984" на Оруел е само една крачка.

Друг сладур е измислили по-добра схема - Андрю Янг щял да даде на всеки пълнолетен американец над 18 години безусловен базов доход от 1000 долара месечно, нямало значение от имотното му състояние, стига да не ползвал социални програми. Парите пак щял да ги събере от по-високи данъци и така е изчислил годишен сбор от 2.7 трлн. долара, като се има предвид, че целият федерален бюджет с преразходите му сега е около 4 трлн., значи още близо 3 трлн. отгоре, колко му е, смело по ленински.

Не знам в кой свят живеем, но според мен тези идеи са криви огледала.

Няма трагедия, че хората не могат да си купят последен писък на модата смартфон за 1500 долара, този от 100 върши почти същата работа. Колко струваше смартфон преди 15 години, или цветен телевизор, или персонален компютър с 16-битов процесор през 1990 и колко струва сега 100 пъти по-бърза машина?

Технологиите правят все по-евтини и по-достъпни стоките за огромен брой нови потребители, правят ги с пъти по-евтини и качествени и това ще продължава с ускоряващ се темп.