Някой с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)?

[Exhemus]

Благодаря    amigdal  и    gmladenov  . Потвърждавате наблюденията ми.

Връзката с примитивните части на нервната система, навежда на мисълта, че целият синдром се дължи на единствен химикал, който е в повече или по-малко от нормата. Остава фармацията да го открие  :)

 

 

[nik1]

Преди 5 минути, Exhemus said:

Благодаря    amigdal  и    gmladenov  . Потвърждавате наблюденията ми.

Връзката с примитивните части на нервната система, навежда на мисълта, че целият синдром се дължи на единствен химикал, който е в повече или по-малко от нормата. Остава фармацията да го открие 

 

 

И каква е връзката?

[amigdal]

Преди 11 минути, Exhemus said:

Благодаря    amigdal  и    gmladenov  . Потвърждавате наблюденията ми.

Връзката с примитивните части на нервната система, навежда на мисълта, че целият синдром се дължи на единствен химикал, който е в повече или по-малко от нормата. Остава фармацията да го открие 

 

 

Вероятно, е химикала серотонин, според мен не е само до един единствен химикал, вероятно самия мозък, обработва цялата информация от вън, по различен начин.

едит: Имам синестезия, това може ли да има връзка с другото...

Редактирано Ноември 12, 2019 от amigdal

[gmladenov]

Преди 18 минути, Exhemus said:

Връзката с примитивните части на нервната система, навежда на мисълта, че целият синдром се дължи на единствен химикал ...

Не ми се вярва да е чак толкова просто, но явно има връзка между тези неща. Благодаря.

[amigdal]

Преди 6 минути, gmladenov said:

Не ми се вярва да е чак толкова просто, но явно има връзка между тези неща. Благодаря.

Не е, ето снимка на активността на човек без окр и на такъв със.

[nik1]

Преди 5 минути, amigdal said:

Вероятно, е химикала серотонин, според мен не е само до един единствен химикал, вероятно самия мозък, обработва цялата информация от вън, по различен начин.

едит: Имам синестезия, това може ли да има връзка с другото...

Серотонинът няма връзка с  шофирането и зиморничевостта

Ако е за експерименти, аз веднага мога да ви предложа лечение (само че ви трябват средства и свободно време)

Отидете на  почивка с младо  гадже  на Корфу или Анталия., по възможност да сте се запознали най-скоро.  И ако плувате и спортувате ще е още по-добре..(водата е подходяща  все още https://pogoda.turtella.ru/Greece/Corfu/sea_temperature/) .Още по добра е  в Анталия ttps://pogoda.turtella.ru/Turkey/Antalya/sea_temperature/

Ще се излекувате от ОКР, депресии, тревожност, зацикляния,....  и всичко друго което ви разстройва мозъчната биохимия..:)

 

https://www.tialoto.bg/a/19-liubopitno/53687-kak-da-povishite-serotonina-v-tialoto-si-

https://lifestyle.bg/health/kak-vliyae-slantseto-na-nastroenieto.html

 

 

[amigdal]

Преди 19 минути, nik1 said:

Серотонинът няма връзка с  шофирането и зиморничевостта

Става дума за обсесивно компулсивно разстройство, не за зиморничевост.

 

[nik1]

OCD  е е разстройство от афективния спектър 

https://en.wikipedia.org/wiki/Affective_spectrum

Това е от една друга тема с автор аз самия

Може да се погледне.;.

•  

Цитирай

 

• Потребител
• 
•  6094
• 11245 мнения

• Докладвай
•  
•  

Публикува Август 26, 2017 (edited)

Tестостерон vs Окситоцин. Гени, поведение и ментални заболявания - диаметрален модел.

 

Направих си труда да преведа една интересна за мен публикация, заглавието по-горе е мое.  Попаднах на материала и на сайта, когато дискутирахме в темата за "Одомашяването на Хомо Сапиенс", и по-специално когато се разглеждаха случаите на "недостатъчно одомашяване" (метафорично казано, се отнася за хората страдащи oт ASD-спектъра заболявания) и случаите на "хиперодомашяване" (метафорично казано се отнася за хората, страдащи oт  болести от "менталистичния" спектър- шизофрения, параноя,биполярно разстройство,депресии)

 

 

Тестостерон v Окситоцин: Хормоналните съобщения се конфликрат диаметрално в умствения живот и умствените болести.


Проблемът с теориите, които започват с гени и след  това продължават да се опитват да обяснят сложните психически явления като психоза или аутизъм е в начина, е че те ви оставят да питате какво, ако изобщо има нещо, изпълва това което се намира между гените и сложните психически явление?

Отговорът на всичко това , разбира се,  е епигенезата на централната нервна система, която изгражда мозъци според инструкциите, написани в ДНК. Един базов начин, по който ДНК прави това, е като кодира невропреносители, растежни фактори и други агенти, които контролират и регулират експресията на гените в развитието на мозъка. Поразителен пример за последното е предмет на наскоро представена от колегата ми Бернар Креспи. Писайки с Питър Хърд, той показва, че GTF2I - ген който кодира общия транскрипционен фактор IIi, се изразява силно в мозъка и че вариациите в неговата експресия осигуряват неврогенетична основа за социалната комуникация и социалната тревога както сред индивидите в здрави популации в синдрома на Уилямс ( хората с този синдром проявяват учудваща липса на страх от непознати, съчетана с безразборно приятелство и изключителна гъвкавост, това са така наречените „елфи”).

Хормоните са друг пример за биологични фактори, които преодоляват разликата между ДНК и поведение, но са широко неразбрани. Хората мислят за тях като магически отвари, притежаващи вътрешна сила да ни правят по-мъжевени , например  в случая на андрогените, (като тестостерон), но всъщност  те имат много голямо знание за тялото, мозъка и поведението. Тестостеронът от друга страна е несложна  молекула, която се различава от феминизиращата си алтернатива, естрогена, само с един атом. Може ли един атом да промени магическата отвара толкова?

Истината е, че хормоните са химически послания, които, както всяко послание, трябва да бъдат получени, за да имат някакъв ефект. Класическият пример за това е синдромът на андрогенна нечувствителност, който води до това, че човек изглежда женствено, но всъщност е хромозомно мъжки и има мъжки нива на тестостерон, надвишаващи нивата, които се откриват при жените, и всичко това благодарение на пълната липса на тестостеронови рецептори.  

Рецепторите  за хормоните , на които отговарят, се кодират в ДНК и техният брой и характеристики са от решаващо значение за начина, по който се приемат и тълкуват хормоналните съобщения. Например, вариациите във  V1aR, ген за вазопресиновия  рецептор, обясняват защо прерийните говеда са моногамисти, но ливадните волове са безразборни.

Това означава, че природната селекция получава две ухапвания на черешата, така да се каже, когато става въпрос за хормони. Селекцията  може да въздейства върху гените, участващи в образуването на хормона (в случая на тестостерон, за който няма отделен ген като такъв, се касае до гени,  отговарящи са ензимискоро редица ензими, които го синтезират от холестерол). Но селекцията  може да действа и върху гените, които кодират рецепторите (в случая на андрогенния рецептор,  броят на глутаминовите единици, определя чувствителността към тестостерон: гризачите имат 1, горилите 6-17, шимпанзетата 8-14,  хората 11-31, средно 21).

Друго важно понятие, което хората пренебрегват - особено когато се отнася до полови хормони като тестостерон  е, че химическите послания, както и всеки друг вид съобщение, могат да бъдат смесени или дори противоречиви.

 Както отбелязва Бърнард Крепси в книга, която скоро ще се появи в "Биологични прегледи", при хората окситоцинът ( хормон, подобен на вазопресина) - "мотивира, посредничи и възнаграждава когнитивните и поведенческите процеси, които са в основата на формирането и динамиката на-повече или по малкостабилните социални групи  и насърчава връзката между два или повече индивиди ".

Всъщност той отбелязва, че "окситоцинът също очевидно е представен културно със специфични думи (например" hygge "на датски и" gemütlichkeit "на немски език), чиито значения съответстват в тясна връзка с документираните му ендокринни ефекти" (уют / приятелски настроение, според Google Translate). Подобреният gaze мониторинг (терминът gaze най често се използва във физиологията, за да опише координираното движение на очите и шията) и повишена емпатия са съобщени след приложението на окситоцин и заедно с интензифицирането на съществуващите просоциални тенденции, окситоцинът улеснява паметта на лицата. Вариациите в гена на окситоциновия рецептор, OXTR, са свързани с мерките за социално признаване, сътрудничество и съпричастност.


При развитието на мозъка, три скорошни проучвания са показали силно повишение на активирането на определени кортикални мозъчни зони, причинено от окситоцин, особено в областите на медиалната префронтална кората, които регулират процесите, свързани с ментализма (или „теорията на ума”). Приложението на окситоцин също води до повишена функционална връзка между амигдалите (ключови части на емоционалния или лимбичен мозък) и орбитофронната кора, която, както го прави Crespi, "може да послужи за насърчаване на контролирания ментализъм, която води до засилен и по-освободен социален “decision-making " процес.
 

Тестостеронът, от друга страна, "проявява противоположни ефекти от окситоцин върху различни аспекти на когницията и поведението, най-общо благоприятствайки самоориентираното, асоциално и антисоциално поведение". С директния контраст с окситоцин тестостеронът намалява свързаността между регионите, и по този начин се очаква да намали контролираният  ментализизъм в контекста, когато се предпочита агресивното поведение пред   отношенията на принадлежност или сътрудничество.
 
Що се отнася до психичните заболявания - намаленият окситоцин и високите нива на тестостерон са свързани с недостатъчно развитото социално познание, особено при аутизъм. Обратно, известна е комбинация от окситоцин, надвишаваща нормалните нива, и по-нисък тестостерон в значителен брой проучвания на шизофрения, биполярно разстройство и депресия, а в някои случаи по-висок окситоцин включва недобросъвестно "свръхразвито" социално познание при тези условия. Този модел на откритията предполага, че човешкото обществено познание и поведение са структурирани отчасти чрез съвместните и противоположни ефекти на окситоцин и тестостерон и че крайностите на такива съвместни ефекти частично медиират рисковете и фенотипите на аутизма и психотично-афективните състояния.

 

Crespi твърди, че моделът, илюстриран в неговите диаграми (отгоре и отдолу)    предполага по-специално, че по-високият окситоцин и по-ниският тестостерон трябва да се свързват с повишени нива на хиперразвити, нерегулирани или базирани на афетка менталистични състояния при шизофренията и депресията, както и други психотично-афективни състояния. Например, парадигматичният хипер-ментлистичен симптом на шизофренията, параноята, изрично включва преувеличени (exaggerated) социални взаимоотношения между „мен и тях” и може да се очаква, че това ще включва неразрешен стрес и тревожност, свързани с окситоцина, като се има предвид централната роля на този хормон в медиацията както позитивните, така и отрицателните социални връзки и очевидната му роля в пренасочването на познанието от „себе си” към „другите”.

Накрая, писането с Микаел Мокконън в еволюционните приложения, Crespi прави преглед на генетичната и еволюционната основа на модела на тестостерон в окситоцин, по-конкретно "две основни форми на геномни конфликти, геномен отпечатък и сексуален антагонизъм по отношение на тяхното въздействие върху хормонално медиираните свързани с човешкия фенотип. "**

* Crespi, Bernard, "Oxytocin, testosterone, and human social cognition," Biological Reviews, in press.

** Mokkonen, Mikael, and Crespi, Bernard, "Genomic conflicts and sexual antagonism in human health: insights from oxytocin and testosterone," Evolutionary Applications, in press.

(С благодарност и признание на Бернар Крепси за неговата помощ.)

Оригиналата стаия е оттук:

https://www.psychologytoday.com/blog/the-imprinted-brain/201501/testosterone-v-oxytocin-bridging-the-gene-behaviour-gap

 

 

 

 

Редактирано Август 26, 2017 от nik1

[nik1]

Преди 6 минути, amigdal said:

Става дума за обсесивно компулсивно разстройство, не за зиморничевост.

 

И как от отговорите ви по долу се стуга до извпда че серотонина или някой химикал е отговорен за ОСD? 

Изобщо как се разбира от тези отговори че имате  OCD? Та и че примитивната сситема е отговрна?

 

Цитирай

 

Искам и аз да играя ;). Стана ми любопитно от коментара за зиморничавост.

Как си при шофиране? Предполагам, че на планински път караш като състезател.
Почти.

Но на просто софийско кръстовище жениците ти скриват топката?
Не точно, но със сигурност съм предпазлив и редовно отстъпвам на припряните.

Зиморничав ли си?
Много.

 

 

 

Цитирай

 

Да, винаги съм готов да науча нещо ново за себе си, и по принцип искам да знам всичко.

1- На планински път, обичам да гледам природата ако има такава, ако няма може да е каже че ще се филмирам. Не съм от много голям град, и тук движението си е нормално, няма претоварване от информация ако това имаш предвид, просто гледам да не ударя някой, както и той мен.

2-  До някъде, има моменти в който мисля нещата много, има и такива в който просто не се замислям а се оставам на каквото стане.

3- Да, искам винаги да ми е комфортно. Не харесвам студа, тва е мъчение, като бях малък, имах студени крайници постоянно, не зависимо дали е студено.

 

След което Ексхемус отговаря:

Преди 1 час, Exhemus said:

Благодаря    amigdal  и    gmladenov  . Потвърждавате наблюденията ми.

Връзката с примитивните части на нервната система, навежда на мисълта, че целият синдром се дължи на единствен химикал, който е в повече или по-малко от нормата. Остава фармацията да го открие 

 

 

[amigdal]

Преди 3 минути, nik1 said:

И как от отговорите ви по долу се стуга до извпда че серотонина или някой химикал е отговорен за ОСD? 

Изобщо как се разбира от тези отговори че имате  OCD? Та и че примитивната сситема е отговрна?

 

 

 

След което Ексхемус отговаря:

 

 

Аз съм с диагноза от лекар, не от мен Предлагаха ми да пия ципралекс, бил най-добрия, нямал странични ефекти, но не мисля, че съм толкова слаб, че да пия лекарства.

Ципралекса е инхибатор на обратното захващане на серотонина, който се предполага, че е свързан с ОСД.

[nik1]

Преди 25 минути, amigdal said:

Аз съм с диагноза от лекар, не от мен Предлагаха ми да пия ципралекс, бил най-добрия, нямал странични ефекти, но не мисля, че съм толкова слаб, че да пия лекарства.

Ципралекса е инхибатор на обратното захващане на серотонина, който се предполага, че е свързан с ОСД.

Офффф, ти се самодиагнистира повторно на база на заклението за химикала, чиийто дефицит  Ексхемус откри... защото сте зиморничави

 

[Airflow]

При ОКР има едно важно обстоятелство, с което всички страдащи от тази патология трябва да се съобразяват. Натрапливите мисли всъщност никога не изчезват, но с подходящо лечение, което в повечето случаи представлява комбинация от медикаменти и психотерапия, човек се научава да не им придава важност и в крайна сметка спира да им обръща внимание. С други думи, това е състояние, при което, за разлика от голяма част от физиологичните заболявания, симптомите всъщност никога не изчезват. Страдащите от ОКР трябва да разберат и осъзнаят, че обсесиите не са смислово натоварени, не са значими и по този начин да елиминират потребността, която те обичайно изпитват, от компулсии.

[laplandetza]

Знаех си , пълно е с улави във форума. Нямата класа , гледайте мен , нов вид достолепие, аз съм Безводник !

[amigdal]

Преди 12 часа, nik1 said:

И как от отговорите ви по долу се стуга до извпда че серотонина или някой химикал е отговорен за ОСD? 

Изобщо как се разбира от тези отговори че имате  OCD? Та и че примитивната сситема е отговрна?

Някакъв вид заболяване на мозъка ли е ОКР? На база извършените проучвания се предполага, че ОКР включва проблеми с комуникацията между предния дял на мозъка и някои вътрешно разположени мозъчните структури. Тези структури комуникират помежду си чрез химически медиатор наречен серотонин. Снимки на активен мозък на хора с ОКР показват, че след приемане на серотонинови лекарства или провеждане на Когнитивно – поведенческа терапия активността на зоните в мозъка, които са свързани с ОКР се нормализират

Преди 13 часа, nik1 said:

Серотонинът няма връзка с  шофирането и зиморничевостта

Някой да е казал има връзка?

Преди 11 часа, nik1 said:

ти се самодиагнистира повторно на база на заклението за химикала, чиийто дефицит  Ексхемус откри... защото сте зиморничави

Аз диагнозата си я имам, така,че просто ми беше интересно какво ще пита момчето, и до какъв извод ще стигне! Дефицитът не го е открил той!

Да зиморчив съм, да съм, казал да зиморчив съм, значи съм с синдрома?

Преди 4 часа, Airflow said:

При ОКР има едно важно обстоятелство, с което всички страдащи от тази патология трябва да се съобразяват. Натрапливите мисли всъщност никога не изчезват, но с подходящо лечение, което в повечето случаи представлява комбинация от медикаменти и психотерапия, човек се научава да не им придава важност и в крайна сметка спира да им обръща внимание. С други думи, това е състояние, при което, за разлика от голяма част от физиологичните заболявания, симптомите всъщност никога не изчезват. Страдащите от ОКР трябва да разберат и осъзнаят, че обсесиите не са смислово натоварени, не са значими и по този начин да елиминират потребността, която те обичайно изпитват, от компулсии.

Да, правилно! Ето някой къде знае какво говори, а не да плямпа. Целта е не да пиеш хапчета, ми да разбереш, че мислите само те дразнят, и ако ги игнорираш за малко, те се махат, въпроса е на психика, ако почнеш да се вдълбяваш става зле.

Лекарствата не помагат много, само психиката и нагласата

[dora]

Преди 23 часа, amigdal said:

При мен е свързано, с позицията на нещата, детайлите... имам го, някъде от 15годишен... <даже и по рано, но тогава стана по забележимо за мен> , сега съм на 26.

 

Имам чувството, че не възприемам нещата като едно цяло, ами като хиляди детайлчета.

И понякога даден детайл не ми харесва, и се дразня. Депресия не съм имал.

Имате ли официално поставена диагноза ОКР? На мен това, което ми описвате, ми прилича на симптоматика на Аспергер, не на ОКР, но е възможно и да нямате никакво разстройство, само така не може да се каже. За всяко разстройство се прави диферентна диагноза. Само по един симптом не се поставя никаква.

Редактирано Ноември 13, 2019 от dora

[Skubi]

Преди 1 час, dora said:

Имате ли официално поставена диагноза ОКР? На мен това, което ми описвате, ми прилича на симптоматика на Аспергер, не на ОКР, но е възможно и да нямате никакво разстройство, само така не може да се каже. За всяко разстройство се прави диферентна диагноза. Само по един симптом не се поставя никаква.

И в аспергер има разни нива....Но си е аутизъм....Ако не пречи във всекидневният живот. Ако да, има за това терапеаути, психолози, но в нашите културна среда това не е на мода.....Обикновенно "абе аз не съм луд" възкликване отричат тези предложения....

Функциониращ 

 

[amigdal]

Преди 5 часа, dora said:

Имате ли официално поставена диагноза ОКР? На мен това, което ми описвате, ми прилича на симптоматика на Аспергер, не на ОКР, но е възможно и да нямате никакво разстройство, само така не може да се каже. За всяко разстройство се прави диферентна диагноза. Само по един симптом не се поставя никаква.

Здравей, Дора. Имам да, <освен ако не ми е поставена грешна :Д >ако желаете ми пишете на личен, там мога да ви дам повече от информация, не искам тук през цял форум да пиша лични неща. Пък после вие можете да си кажете мнението като коментар тук в темата. Благодаря

Редактирано Ноември 13, 2019 от amigdal

[dora]

Преди 13 часа, amigdal said:

Здравей, Дора. Имам да, <освен ако не ми е поставена грешна :Д >ако желаете ми пишете на личен, там мога да ви дам повече от информация, не искам тук през цял форум да пиша лични неща. Пък после вие можете да си кажете мнението като коментар тук в темата. Благодаря

Писах ви. Една условност - само така, онлайн, не могат да се поставят диагнози.

Това, което мога да направя, е да ви дам насоки/информация, за да помислите дали да не потърсите мнението на друг специалист. Диагноза и за ОКР, и за аутизъм/аспергер се поставя с преглед, попълване на нещо като анкета с въпроси и с тестове, проверка на разни неща.

Когато казвате, че виждате  множество детайли, а не цялата картина,  дали това е признак за аутизъм/аспергер може да бъде проверено с един добър тест за интелигентност, където да се види дали с определена част от теста се справяте по-добре, отколкото с друга.

Хората с аспергер/аутизъм много често имат дисхармоничен профил по отношение на интелигентността - показват много високи резултати в дадени области, примерно визуалните въпроси, и резултати под средните в други, напр. тези, които касаят езика, работната памет и екзекутивните функции.  От това не следва, че не са интелигентни - напротив, може и да са много интелигентни, само че интелигентността им не е "равномерно разпределена".  Ще ви дам примерн от конкретен тест, които имам в момента пред себе си:

- Визуално-пространствен индекс: 135 (това е близко до гениалността)

- Флуидно мислене (възможност за намиране на решения): 126-132 (много висока интелигентност, над 130 се води гениалност)

- Вербален индекс: 111 (за средна интелигентност се води 100)

- Работна памет: 88 (по-ниско от средното). Може да показва това, че работната памет е силно заета да покрива примерно трудностите с езика, или трудностите с екзекутивните функции.

- Екзекутивни функции (индекс "време, необходимо за обработка на информацията): 90 (откъм ниската част на средната интелигентност)

Виждате дисхармоичен профил, който, при подходяща друг симтоматика, означава аспергер или високофункционален аутизъм.

Възможно е и обаче симптомите ви да са толкова малко и тестовете ви да са толкова в нормата, че да не може да се каже, че имате каквото и да било разстройство, само някои сфери, в които показвате приличаща на дадено разстройство симптоматика, което не трябва да ви притеснява изобщо. Аутизъм/аспергер е спектър, което означава, че може да има хора, които са силно засегнати в много области, а може и да има хора, при които симптомите са толкова незабележими, че като цяло не им пречат на функционирането, и никога не получават диагноза.

Едно разстройство е разтройство, когато ви пречи в ежедневния живот.

Но диагноза трябва да се направи от специалист, по възможност в екип.

Важното е обаче да се знае точно какво е, тоест да имате диференциална диагноза, направена от повече от един човек  (винаги се използва екип). Защото ако ви предлагат лекарства или терапия за едното, а то е другото, това може значително да ви влоши сипмтомите.

Има хора, които в началото имат аспергер, но поради това, че за него нищо не се прави, могат да развият ОКР (коморбидност). Важното е да се разбере кое е основното - аспергер или ОКР.

За възрастта.

Класически аутизъм обикновено се диагностицира в детството, защото е видим още тогава.

Аспергер може да се диагностицира доста по-късно, защото симптомите му не се забелязват, тоест човекът си функционира дотолкова добре в детството, че изобщо не оставя съмнение у никого, че всичко му е ОК. Известни трудности могат да се появявт в тийнейджърска възраст или ранна младежка, примерно защото човек започва да си задава въпроси защо дадени неща не му вървят добре или са му трудни.

Възрастта за поява на ОКР средностатистически е между 20 и 35 (може и по-рано, но рядко е след 35).

Пиша с такива подробности, защото е възможно това да свърши работа и на други, които го четат впоследствие.

(Синестезията статистически има като коморбидност аспергер и тревожно разстройство, не ОКР, оттам и съмненията ми също...)

 

 

Редактирано Ноември 14, 2019 от dora

[dora]

Преди 17 часа, Skubi said:

И в аспергер има разни нива....Но си е аутизъм....Ако не пречи във всекидневният живот. Ако да, има за това терапеаути, психолози, но в нашите културна среда това не е на мода.....Обикновенно "абе аз не съм луд" възкликване отричат тези предложения....

Функциониращ 

 

Рейнман не е точно аутизъм. Прототипът (Ким Пийк), от когото е вдъхновен сценарият на филма, няма аутизъм, а ФГ синдром:

https://en.wikipedia.org/wiki/FG_syndrome

Когато обаче се е обучавал за ролята, Дъстин Хофман наблюдава поведението на хора с класически аутизъм.

"Савантизъм" - изключителни способности в дадена област, съчетени със сериозни когнитивни дефицити в други - има при класическия аутизъм, но и при други синдроми, а понякога може да се появи и след мозъчна травма.

От това далеч не следва, че всички с аутизъм или аспергер имат изключителни способности, някаква форма на савантизъм има само при 10% от тях....

 

И още малко, за да не пиша отделен постинг, за ОКР също има тестове, например "Leyton Obsessional Inventory".

Редактирано Ноември 14, 2019 от dora

[scaner]

Дора, какво може да показва профилът на човек, имащ примерно средните оценки:

- Визуално-пространствен индекс: 110
- Флуидно мислене - около 120
- Вербален индекс:  малко под 100
- Работна памет:  115
- Екзекутивни функции: над 140

[dora]

Преди 1 час, scaner said:

Дора, какво може да показва профилът на човек, имащ примерно средните оценки:

- Визуално-пространствен индекс: 110
- Флуидно мислене - около 120
- Вербален индекс:  малко под 100
- Работна памет:  115
- Екзекутивни функции: над 140

Може и нищо да не показва, защото единствената голяма разлика е с екзекутивните функции. Може и да показва PDD-NOS, но без допълнителни тестове и без симптоми нищо не може да се каже.

PDD-NOS: когато има някои елементи на аутизъм, но те не са достатъчни, за да се постави диагноза в аутистичния спектър (аутизъм, аспергер).

В зависимост от конкретните отговори на конкретния тест това може да се тълкува и като способност на флуидното мислене /екзекутивните функции да способстват за компенсирае на дефицитите в езика, така те да не са толкова видими статистически.

Евентуално необходими допълнителни тестове:

- Езиков (за способност да се разбира метафоричен език)

- Тест за емоционална интелигентност (стандартен тест: https://en.wikipedia.org/wiki/Mayer-Salovey-Caruso_Emotional_Intelligence_Test)

Ако обаче човекът няма никаква тревожна симптоматика, нищо от това може да не е необходимо.

 

Редактирано Ноември 14, 2019 от dora

[amigdal]

Преди 4 часа, dora said:

Писах ви. Една условност - само така, онлайн, не могат да се поставят диагнози.

Това, което мога да направя, е да ви дам насоки/информация, за да помислите дали да не потърсите мнението на друг специалист. Диагноза и за ОКР, и за аутизъм/аспергер се поставя с преглед, попълване на нещо като анкета с въпроси и с тестове, проверка на разни неща.

Когато казвате, че виждате  множество детайли, а не цялата картина,  дали това е признак за аутизъм/аспергер може да бъде проверено с един добър тест за интелигентност, където да се види дали с определена част от теста се справяте по-добре, отколкото с друга.

Хората с аспергер/аутизъм много често имат дисхармоничен профил по отношение на интелигентността - показват много високи резултати в дадени области, примерно визуалните въпроси, и резултати под средните в други, напр. тези, които касаят езика, работната памет и екзекутивните функции.  От това не следва, че не са интелигентни - напротив, може и да са много интелигентни, само че интелигентността им не е "равномерно разпределена".  Ще ви дам примерн от конкретен тест, които имам в момента пред себе си:

- Визуално-пространствен индекс: 135 (това е близко до гениалността)

- Флуидно мислене (възможност за намиране на решения): 126-132 (много висока интелигентност, над 130 се води гениалност)

- Вербален индекс: 111 (за средна интелигентност се води 100)

- Работна памет: 88 (по-ниско от средното). Може да показва това, че работната памет е силно заета да покрива примерно трудностите с езика, или трудностите с екзекутивните функции.

- Екзекутивни функции (индекс "време, необходимо за обработка на информацията): 90 (откъм ниската част на средната интелигентност)

Виждате дисхармоичен профил, който, при подходяща друг симтоматика, означава аспергер или високофункционален аутизъм.

Възможно е и обаче симптомите ви да са толкова малко и тестовете ви да са толкова в нормата, че да не може да се каже, че имате каквото и да било разстройство, само някои сфери, в които показвате приличаща на дадено разстройство симптоматика, което не трябва да ви притеснява изобщо. Аутизъм/аспергер е спектър, което означава, че може да има хора, които са силно засегнати в много области, а може и да има хора, при които симптомите са толкова незабележими, че като цяло не им пречат на функционирането, и никога не получават диагноза.

Едно разстройство е разтройство, когато ви пречи в ежедневния живот.

Но диагноза трябва да се направи от специалист, по възможност в екип.

Важното е обаче да се знае точно какво е, тоест да имате диференциална диагноза, направена от повече от един човек  (винаги се използва екип). Защото ако ви предлагат лекарства или терапия за едното, а то е другото, това може значително да ви влоши сипмтомите.

Има хора, които в началото имат аспергер, но поради това, че за него нищо не се прави, могат да развият ОКР (коморбидност). Важното е да се разбере кое е основното - аспергер или ОКР.

За възрастта.

Класически аутизъм обикновено се диагностицира в детството, защото е видим още тогава.

Аспергер може да се диагностицира доста по-късно, защото симптомите му не се забелязват, тоест човекът си функционира дотолкова добре в детството, че изобщо не оставя съмнение у никого, че всичко му е ОК. Известни трудности могат да се появявт в тийнейджърска възраст или ранна младежка, примерно защото човек започва да си задава въпроси защо дадени неща не му вървят добре или са му трудни.

Възрастта за поява на ОКР средностатистически е между 20 и 35 (може и по-рано, но рядко е след 35).

Пиша с такива подробности, защото е възможно това да свърши работа и на други, които го четат впоследствие.

(Синестезията статистически има като коморбидност аспергер и тревожно разстройство, не ОКР, оттам и съмненията ми също...)

 

 

Благодаря ти, Дора! Много изчерпателен пост! Писах ти <ако може на ти> на лично. Мога да кажа тук на бързо,че нямам проблем с говора, честно да си кажа с математиката не съм много добре<може би защото учителката беше гадна, и не можа да ме заинтересова> за флуидното мислене, мисля че съм над нормалното, защото не обичам да ползвам приетите решения, а виждам свой. Давам пример, като бях на село при баба, и не и достигаше някъде 90см маркуч, и аз взех този маркуч и едно тиксо, и наопаки намотах тиксото около маркуча<за да не залепне за него> и го овивах като <спирала> доста пъти, след което просто дръпнах навитото тиксо и стана импровизиран маркуч :Д. А дали може човек да има и окр и слаб аутизъм?

[dora]

Преди 30 минути, amigdal said:

Благодаря ти, Дора! Много изчерпателен пост! Писах ти <ако може на ти> на лично. Мога да кажа тук на бързо,че нямам проблем с говора, честно да си кажа с математиката не съм много добре<може би защото учителката беше гадна, и не можа да ме заинтересова> за флуидното мислене, мисля че съм над нормалното, защото не обичам да ползвам приетите решения, а виждам свой. Давам пример, като бях на село при баба, и не и достигаше някъде 90см маркуч, и аз взех този маркуч и едно тиксо, и наопаки намотах тиксото около маркуча<за да не залепне за него> и го овивах като <спирала> доста пъти, след което просто дръпнах навитото тиксо и стана импровизиран маркуч :Д. А дали може човек да има и окр и слаб аутизъм?

Човек може да има и двете, да.

[dora]

За обща информация, ако някой, който чете и има съмнения/подозрения за себе си, че има симптоми, подобни на аутизма или обсесивно-компулсивното разстройтво, пускам два свободно налични теста (на английски език).

ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: те са само ориентировъчни за това каква симптоматика може да е свързана с двете състояния и не могат да се използват за диагностика. Те могат само да ви насочат, както и ако имате някакви подозрения, да знаете какво от тях да споделите със специалист.

Всяка диагностика следва да се прави от специалист / екип с подходящия опит и с подходящата методология:

Тест за аутизъм:

https://www.wired.com/2001/12/aqtest/

Тест за ОКР:

https://www.additudemag.com/screener-obsessive-compulsive-disorder-symptoms-test-adults/

[Skubi]

 Грета. Една много добре функционираща девойка с асбергер синдрома.