Никола Гешев - митове и легенди.

[resavsky]

Отдавна смятах да отворя тема за този легендарен български полицай Никола Гешев но по една или друга причина го отлагах.Наскоро обаче прочетох една книга на един от сериозната изследователи на периода между двете световни войни в  България Недю Недев.Там с абсолютна  категоричност се твърди че Гешев е убит на 9 септември на Куклен мост.За съжаление доказателства няма.Версията е че Гешев е бил забелязан да пие кафе на 9 септември 1944 година в Пловдив след което евентуално проследен и ликвидиран на Куклен мост.Доказателства са устни твърдения на Антон Югов и  Руси Христозов.Моите възражения срещу тази версия:

  - абсурд е опитно ченге на 9 септември /при току що извършен преврат/ да пие кафе в центъра на втория по големина български град.

- защо не е арестуван още в Пловдив

- защо разработката "Овен" за неговото издирване продължава мак до 1960 година когато е закрита  поради явната липса на резултат

 - защо никой не е награден за ликвидирането на Гешев

 - защо е запазено в тайна убийството му / Югов обяснява това че не са желаели да има поклонници на гроба му но това е меко казано наивно/

Справедливостта изисква да се каже обаче че и доказателства че  Гешев остава жив и след 1944 година няма.Чакам вашите мнения.

[Б. Киров]

Преди 11 минути, resavsky said:

защо разработката "Овен" за неговото издирване продължава мак до 1960 година когато е закрита  поради явната липса на резултат

Това е най-желязното доказателство, че не е застрелян на границата; 16 години цяла група квалифицирани служители се занимава с тази операция.

[Mazzini]

Той и Андрей Праматаров са гениални български полицаи... 

Братът на Н. Гешев е изселен от столицата, със семейството си, в моя град- Нова Загора. И получават по тайна поща колети от чужбина. Дори внучката му, е убедена, че Никола Гешев е оцелял след IX.IX.  

А иначе Гешев е стипендиант на Атанас Буров и израства в кариерата благодарение на него. 

[resavsky]

Преди 1 час, Mazzini said:

А иначе Гешев е стипендиант на Атанас Буров и израства в кариерата благодарение на него. 

Никакъв стипендиант не е на никой.Баща му го е издържал докато учи в Италия - не че Гешев завършва там.

[resavsky]

Преди 1 час, Mazzini said:

Той и Андрей Праматаров са гениални български полицаи... 

 

Това е една от загадките на на бягството на Гешев.Защо се разделят с Праматаров.Според Праматаров Гешев го изоставя в Пловдив и той на своя глава тръгва да ляга към Македония.Аз винаги съм се съмнявал в тази история.В Македония на 9 септември е пълен хаос и цари абсолютна несигурност ведно с водене на бойни действия.Дори Гешев да е изоставил другаря си /нещо в което се съмнявам/ най естествения път за бягство на Праматаров е към Турция която е далеч по близо.Или Гърция която е на един хвърлей място.

[resavsky]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Това е най-желязното доказателство, че не е застрелян на границата; 16 години цяла група квалифицирани служители се занимава с тази операция.

При това разработката е наредена от Антон Югов който е сочен като свидетел на убийството на Гешев/ в книгата на Недев/.Пълна каша.В нито един документ на службите след 1944 година Гешев не е наречен "убит".

[Mazzini]

Преди 37 минути, resavsky said:

Никакъв стипендиант не е на никой.Баща му го е издържал докато учи в Италия - не че Гешев завършва там.

Имаше епизод на История. бг  по БНТ, та там го бяха споменали това. 

[resavsky]

Няма такова нещо.Най любопитния момент от биографията на Гешев е че участва като доброволец в шпицкоманда при потушаване на Септемврийското въстание.Само че в боя за Фердинанд попада в плен.Наказанието е 10 тояги по задника и е пуснат по живо по здраво.Горките комунисти ако знаят колко неприятности биха могли да си спестят...

[Б. Киров]

Преди 38 минути, resavsky said:

Според Праматаров Гешев го изоставя в Пловдив и той на своя глава тръгва да ляга към Македония.

Виж в тази книга на Андрея Илиев,

http://ciela.bg/books/book/nepoznatiiat-nikola-geshev-/1177

нямам я сега под ръка, но там е цитиран разказ на Праматаров след арестуването му, доколкото си спомням от протокол на милицията. Праматаров твърди в този разказ, че двамата стигат до турската граница някъде около Свиленград. До самата граница ги засича случаен български граничен патрул, не милиция. Гешев побягва, граничарите откриват стрелба, Праматаров заляга и се предава, така е заловен. Мисля че беше цитирано и името на този граничар, той е награден после. Гешев успява да премине. Праматаров после е разпитван години наред в Дирекция на милицията, впоследствие е освободен и дори е работел като чиновник в някакво предприятие.

Събитията от онова време Андрей Праматаров описва собственоръчно пред следствието дни след 9 септември 1944 г. Днес показанията му може да се прочетат както в досието му, така и в архивите от процеса, който се води срещу него и още десетки други пред Народния съд. Конкретно Праматаров е заставен да отговаря за смъртта на ген. Заимов, за когото по време на делото прокурорът казва, че не е бил комунист, а славянофил. Бившият разузнавач е подсъдим и заради аферата „Гриневич“ (за това ще стане дума малко по-нататък), а също и че неговият отдел бил „местното Гестапо“ и др. В обвинителния акт той фигурира под номер 13. Изглежда обаче това е щастливото му число. Праматаров е осъден на смърт, но вместо куршум получава милост от новата власт. Причината е, че предава на правителството на Отечествения фронт цялата си картотека с агентурата.

http://epicenter.bg/article/archive/57330/3/74

Според Праматаров Гешев преминава в Турция. какво е станало след това с него, можем/ние/ само да предполагаме.

[resavsky]

Праматаров е заловен през месец октомври 1944 година в горите около Прилеп Македония.

[Б. Киров]

И какво е търсел през октомври 1944 Праматаров в центъра на Македония, България е капитулирала, в Неапол на 1 октомври влизат англичаните, цяла Италия е под контрола на Съюзниците. За чий от Пловдив, след като уж го изоставил Гешев, ще се озове край Прилеп 20 дена по-късно, накъде е отивал, според теб и защо?

[resavsky]

Това вече не знам.Но е факт ме е арестуван там.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, resavsky said:

.Но е факт

Но ти сам малко по-горе пишеш:

 

Преди 6 часа, resavsky said:

Според Праматаров Гешев го изоставя в Пловдив и той на своя глава тръгва да ляга към Македония.Аз винаги съм се съмнявал в тази история.В Македония на 9 септември е пълен хаос и цари абсолютна несигурност ведно с водене на бойни действия.Дори Гешев да е изоставил другаря си /нещо в което се съмнявам/ най естествения път за бягство на Праматаров е към Турция която е далеч по близо.Или Гърция която е на един хвърлей място.

Само да свържа двете неща: следователно, според теб, това е факт /доказателства?/, но ти се съмняваш в този факт.

Аз също се съмнявам в тази история. Но това не й пречи да е факт.

 

[Amazonski]

Разбираемо е, ако се е измъкнал да не го е е афиширал. Прекалено рисковано предвид колко знакова фигура е бил. Дори архиврагът Велински  от "На Всеки Километър" е негов прототип. Каква е тази версия от укито, че е починал 84-та в Мюнхен?

[Б. Киров]

Една от версиите, която считам за правдоподобна, е че Гешев и Праматаров заминават на 6 или 7 септември с влак за Свиленград, който кара със силна охрана цялата германска легация в София, начело с шефа й Бекерле. Този влак е бил обстрелван от руска авиация при Харманли, но все пак успява да се добере до Свиленград. Там го спират турците и не го пускат да мине границата, поради бързо променилата се военно-политическа ситуация. Композицията е задържана до 15-16 септември, когато е спуснат съветски десант и Бекерле с целият му антураж е арестуван. Откаран е в Москва, където е разпитван, има публикувани протоколи с тези разпити, така че това събитие е документирано.

Гешев и Праматаров да тръгнат с обикновен влак, да се мотаят по хотели и сладкарници на 9 е абсурд, същия ден в Пловдив влизат партизаните, а през нощта на 8 срещу 9 е извършен въоръжен преврат в София.

 

[Б. Киров]

On 18.10.2019 г. at 11:19, resavsky said:

Справедливостта изисква да се каже обаче че и доказателства че  Гешев остава жив и след 1944 година няма.Чакам вашите мнения.

Как да няма? защо го издирва официално Народния съд през 1945, след като/ако Югов и Христозов знаят, че е убит?

Генерал Бояджиев, който е имал честта и привилегията да познава лично Ким Филби има много интересна теория /предполагам обоснована с информация/ за съдбата на Гешев.

Но темата си я твоя, ти я отвори.

[resavsky]

Е моя тема хубава работа.Сподери информацията. Да издирват го Гешев точно хората които би трябвало да знаят че е убит Няма как.Но и никакви сигурни сведения какво прави Гешев след 1944 година няма.Бил видян в Аржентина,Израел  и къде ли не.

[resavsky]

А това за Народния съд не може да бъде доказателство. Имало е достатъчно случаи този трибунал да съди вече убити хора.

[Б. Киров]

Преди 23 минути, resavsky said:

А това за Народния съд не може да бъде доказателство. Имало е достатъчно случаи този трибунал да съди вече убити хора.

Е, хубава работа - в първия документ, ако си го прочел, става въпрос за "дознанието извършено от органите на народната милиция" - народната милиция сезира Народния съд, нали органите на народната милиция, които за момента са оглавявани от Югов и Христозов, със задна дата разпространяват слуха, че Гешев е убит, а в същото време правят дознание до Народния съд. Има и други документи - декларация на сестра му за имотно състояние, както и писмо на майка му, че не го е виждала от 1943 в отговор на запитване от правосъдните органи. Въобще не става въпрос за задочна присъда на убит човек, а за издирване на живо лице и то по дознание на милицията, която освен всичко, има документи за това, е събирала свидетелски показания на изтезавани от него лица. И това е преди разработката Овен, една година след 9.9.44. за мен тези документи са официално признание на милицията, че счита лицето Никола Гешев за жив. Има и запитване на съда до СЦЗ, на което от затвора им отговарят, че такова лице при тях няма.

[Б. Киров]

Ето какво казва в едно свое интервю по повод на книгата му "Тайните операции, които промениха света" през 2015 Тодор Бояджиев:

Първото зрънце по темата, която разработвам в новата си книга беше хвърлено точно преди 40 години – през септември 1975 г. И сеячът не беше кой да е, а шпионинът на 20 век – Ким Филби. Той е наречен шпионин на 20 век от Алън Дълес, директор на ЦРУ (1953-1961). Иначе самият Филби се е възприемал винаги не като шпионин и не като агент, а като руски разузнавач, независимо, че е англичанин. Зрънцето беше хвърлено след като по негово желание посетихме родното място на моя баща – село Граматиково, в сърцето на Странджа. В селото има паметник на големия брат на баща ми – на кооперативния деятел, създател на горските кооперации в Странджа, Илия Бояджиев. Пред паметника ме запита защо са му вдигнали паметника. Разказах му, че 1949 г. по процеса Трайчо Костов, Илия Бояджиев, който е бил дясната му ръка, е задържан и по време на предварителното следствие, е убит. Убит не при изпълнение на присъда, той до присъда не стига, а просто, отказвайки да направи признания, следователят не издържал и с дръжката на пистолета му счупва черепа. Реакцията на Ким Филби беше: "Той е голям човек", което на английски се казва само когато нещо ти е добре известно. Но той така и не ми обясни какво му е известно. На въпроса ми той отговори: "Тодор, има неща, за които аз не мога да говоря". А аз имах категоричната забрана от моята служба да водя професионални разговори. Така че повече не попитах. След 10-тина дни в Родопите, в една от базите на българското разузнаване, Ким Филби сам се върна към темата. Той ми обясни, че невинаги информацията, която придобиваш, анализите, които правиш се използват по начина, по който ти очакваш. Понякога те могат да се използват в съвсем друг аспекти. Тогава ми стана ясно, че около процеса Трайчо Костов има скрити истини.

Когато излезе, че суперполицаят Гешев е останал жив и че неговата картотека е попаднала при англичаните, а това категорично означаваше, че е попаднала на бюрото на Ким Филби, на руския разузнавач. Защото по това време Ким Филби е шеф на 9-ти отдел на външното контраразузнаване на английското разузнаване МИ-6. Това означава, че тези документи неминуемо са стигнали и до Москва.

В "Моята скрита война" Ким Филби говори за операцията срещу Албания. А няма начин като говори за операциите срещу Енвер Ходжа, да не говори за другите операции. Така че Ким Филби през цялото време е бил наясно с операция "Разцепващ фактор", което категорично означава, че Москва през цялото това време, от самото начало, е знаела. Ким Филби е знаел и не е можело да не докладва в Москва.

Изниква въпросът – след като руснаците са знаели защо са процесите в Източна Европа през 50-те години. Отговорът е зловещ, но за мен е доказана истина, трябва просто историята да го потвърди. Цялата операция на Алън Дъглас е използвана по един изключително хитър и зловещ начин от генералисимус Сталин. По това време в сателитите в Източна Европа има две тенденции в компартиите. Едната е на комунистите националисти, които искат да строят социализъм по национален модел. Другата е на комунистите – сталинисти, които държат на сталиновия модел, на съветския модел. Между тези две тенденции има битка. На наша почва Трайчо Костов е този, който отстоява позиция за национален модел на социализма. Затова е обявен на процеса за антисъвтчик, пък след това му лепват и "английски агент"

Йосиф Висарионович Сталин не може да приеме в Източна Европа да вземат връх националистите комунисти, защото това нещо означава намаляване на неговото влияние в източните държави. И Сталин решава просто да ги ликвидира. На всички ни е известна сталиновата постановка "има човек – има проблем, няма човек – няма проблем". За него националистите комунисти са проблем и той решава да ги ликвидира. Дълес му прави огромен подарък. С операция Разцепващ фактор" дава храна на Сталин, който знае всичко за тази операция чрез своя човек в Лондон и Вашингтон Ким Филби. Дава му възможност да натрупа данни за тяхната "вражеска дейност" и да се стигне до процесите, и да обезглави тенденцията към национално развитие.

Тук има един парадоксален елемент от историческа гледна точка, но отново точен и верен. Оказва се, че Алън Дълес, умът на американското разузнаване и Йосиф Висарионович Сталин, вождът и учителя на цялото прогресивно човечество играят в един и същи отбор, врагът им е един и същи. Кое е парадоксалното – когато се планира операция "Разцепващ фактор" в разузнавателната общност в САЩ се сблъскват две мнения на кого да помогнат – на националистите или на сталинистите. Една много голяма общност предлага да се помогне на националистите, защото те мислят много по-демократично, искат по-отворен тип икономика. Чрез плана "Маршал" Щатите си запазват лостове за влияние в Източна Европа. Но Сталин знае и слага ембарго на плана Маршал за Източна Европа. В крайна сметка надделява тенденцията на Дълес, който казва – ще ударим националистите, защото техният модел социализъм е очевидно по-демократичен. И успя да ги убеди, че трябва да се помогне на сталинистите. Като прокарат противопоставянето, то ще създаде настроения в Източна Европа против това, и ще се роди дисидентство. На това залага Алън Дълес. В крайна сметка колкото и парадоксално да звучи двамата със Сталин играят в един отбор, но Сталин води играта.

https://pogled.info/svetoven/razrabotki-na-razuznavaniyata-prevarnaha-sveta-v-bure-barut.62436

[Б. Киров]

Сигурните данни, че Гешев е останал жив могат да се извлекат косвено, но с положителност, при анализ на протоколите на разпити на задържаните по процеса Трайчо Костов. В тях се вижда, че разследващите разполагат с конкретна информация за връзката на обвиняемите с агентурата на Гешев.

Гешев е бил полицай-занаятчия от старата школа, той е пазел информацията за своите агенти стриктно лично за себе си, не я е споделял с никой, дори в тесния си професионален кръг от няколко десетки оперативни агенти, с които е работел директно.

Тази информация първо му е осигурявала неприкосновеност в неговото кариерно израстване и второ, което за темата е по-важно, е била неговата застраховка живот.

Досега официално са разкрити само 3-ма от неговите над 100 агент-провокатори.

Това е така, защото дори в официалните полицейски архиви той е засекретявал имената им, неговите агенти там са били записани с буквени съкращения, които нямат нищо общо с имената и дори полицейските им псевдоними.

Ключът е бил разчитането на личната картотека на Гешев, но дори, в случай че той бъде убит, никой друг не е бил в състояние без неговата помощ да разчете написаните там имена, защото и в тази картотека е имало още едно шифроване направено от него.

Да, обаче от протоколите на разпитите и от свидетелските показания по процесите може да се види от анализатор, това вече не изисква свръхчовешки способности, че разследващите са имали шифъра на Гешев и са прочели неговата картотека, те затова притискат арестуваните с реална информация толкова успешно и силно с доказателства и свидетели и ги принуждават да правят признания.

Остава открит въпроса коя от двете служби – СИС или НКВД - е имала Никола Гешев при себе си жив заедно с неговия личен архив.

Тъй като масираната кампания, която започва по разработката Овен започва едва след 1947, което съвпада с назначаването на Ким Филби за шеф на СИС в Истанбул, може косвено да се съди, че разчетените архиви на Гешев идват при руснаците от него точно тогава, а не преди или след това.

Тоест разчетения архив е бил при Филби в сейфовете на СИС най-напред, откъдето изтича към руското разузнаване.

Тяхното използване в тези следствия поставя на риск Филби, защото другата страна, англичаните, биха могли да се усъмнят в изтичане на информация, което и става – Филби е махнат от службата му през 1949 и оттогава е непрекъснато разследван за предателство от британските и американските служби.

Но все пак, имитирането на търсене Гешев с вдигане на голяма аларма би помогнало за намаляване на натиска върху Филби като съветски агент, което и съветското разузнаване заедно с българските служби правят чак до 1960 година, времето по което се взема решение да бъде изтеглен Филби в СССР, което става през 1963.

После части от противоречива информация се пуска като попара към медиите, за да подхранва митовете и легендите.